Еквадор отхвърли завръщането на американски военни бази в страната

🇪🇨 Избирателите в Еквадор нанесоха тежък политически удар на президента Даниел Нобоа, смятан за близък до американския президент Доналд Тръмп, като в неделния референдум гласуваха масово против връщането на американски военни бази в страната.

Отхвърлянето на предложението блокира възможността американски военни да се завърнат в бившата авиобаза Манта на тихоокеанското крайбрежие, която в миналото беше ключов център на операциите срещу наркотрафика.

Това е сериозен удар за Нобоа, който заложи своята политическа кариера на борбата с насилието на картелите и на сближаването с администрацията на Тръмп. Почти 14 милиона граждани на страната имаха право да гласуват за отмяна на забраната за чужди военни бази, въведена през 2008 г.

„Уважаваме волята на еквадорския народ“, заяви Нобоа, след като неговите предложения бяха отхвърлени от солидно мнозинство от избирателите.

Вотът се проведе на фона на американски въздушни удари по предполагаеми лодки за трафик на дрога в Карибско море и Тихия океан – спорна политика, подкрепяна от самия Нобоа.

„Кампанията на президента беше пълна катастрофа – всичко, което каза правителството му, се оказа лъжа“, заяви 28-годишният инженер Оскар Варела.

Освен за връщането на военните бази, избирателите отговаряха на още три въпроса: трябва ли да се спре държавното финансиране на политическите партии, да се намали броят на депутатите и да се създаде орган, който да изготви нова конституция.

Нобоа се надяваше новата конституция да му предостави повече правомощия в борбата с престъпността, да ограничи влиянието на съдебната власт и да реформира икономиката. Предварителни резултати сочат, че избирателите са отхвърлили с голяма разлика и тези предложения.

Шокиращ обрат и безпрецедентно насилие

Резултатът е истински шок, тъй като анкетите предричаха победа на Нобоа и по четирите въпроса, при все че той лично остава сравнително популярен и наскоро спечели втори мандат.

Референдумът беше проведен в условията на невиждана вълна от насилие, предизвикана от войни за територия между бандите, прекарващи кокаин от Латинска Америка към САЩ, Европа и Азия.

От ноември 2023 г. насам Нобоа разположи войски по улиците и затворите, организира зрелищни акции срещу наркобосове и обяви извънредно положение на няколко пъти – ходове, критикувани остро от правозащитни групи.

37-годишният милионер, страстен шофьор на Porsche, публикува снимки на стотици затворници с обръснати глави в оранжеви униформи, прехвърлени в огромен нов затвор, напомняйки силно за подхода на салвадорския президент Найиб Букеле.

Въпреки това през първото полугодие на годината бяха регистрирани 4619 убийства – най-високият им брой в скорошната история на страната, според Обсерватория за организирана престъпност на Еквадор.

В деня на вота Нобоа обяви ареста на „Пипо“, лидера на най-опасната банда в страната Лос Лобос. Според президента, опасният наркобос „инсценирал смъртта си, сменил самоличността си и се укривал в Европа“. Вътрешният министър Джон Раймберг по-късно уточни, че лицето е било арестувано в Испания при съвместна операция на полицейските сили в двете страни.

Спорните американски удари

Някога считана за една от най-спокойните и безопасни страни в региона, днес Еквадор е потърпевш от едно от най-високите нива на убийства в Латинска Америка, поради което много граждани на страната са склонни да дадат на Нобоа повече свобода на действие.

„Това е единственият начин да се затегнат малко законите и да се сложи край на несигурността, в която живее страната ни“, смята 60-годишната Тереса Хакоме от Гуаякил – най-големият град в Еквадор.

За други избиратели обаче на преден план излезе перспективата Еквадор да подкрепи кампанията на въздушни удари срещу предполагаеми нарколодки. Много правителства в Латинска Америка се обявиха против смъртоносните удари, но Еквадор остана един от защитниците на Вашингтон в региона.

Нобоа поиска помощ от Тръмп в борбата с картелите и дори лансира идеята за връщане на американски военни бази на еквадорска територия.

Що се отнася до останалите въпроси в референдума, президентът смята, че в сегашния си вид конституцията с над 400 члена е твърде дълга и изпълнена с грешки. В същото време обаче той не бе категоричен кои точно части иска да промени, което събуди подозрения, че има намерение да концентрира властта и да ограничи гражданските права. Предвид все още високия му рейтинг от 56 %, органът, който трябваше да изготви новата конституция, най-вероятно щеше да бъде доминиран от негови съюзници.

Речник

Авиобаза Манта: Бивша американска военна база в крайбрежната провинция Манаби. Използвана между 1999 и 2009 г. за операции по прехващане на кораби и самолети за пренос на наркотици в рамките на План Колумбия. Затворена е през 2009 г. по настояване на тогавашния президент Рафаел Кореа.

Найиб Букеле: Президент на Салвадор от 2019 г. Става известен с твърдата си политика срещу бандите, наречена „желязния юмрук“. Тя включва масови арести, мега-затвори, снимки на хиляди затворници с обръснати глави в оранжеви униформи – стил, който Нобоа открито копира.

Гуаякил: Най-големия град и главно пристанище на Еквадор, който напоследък е център на насилие и наркотрафик.

Лос Нобос: Една от най-опасните престъпни групи в Еквадор, съюзник на мексиканския картел Халиско Нова Генерация (CJNG). „Вълците“ са отговорни за стотици убийства, атентати срещу политици и кандидати за президент.

Манта: Крайбрежен град в Екватор, домакин на американска военна база до 2009 г.

Даниел Нобоа: Президент на Еквадор от ноември 2023 г. На 37 години става най-младият държавен глава в историята на страната. Син е на най-богатия човек в Еквадор, банановия магнат Алваро Нобоа. Спечели предсрочни избори през октомври 2023 г. Избран отново за пълен мандат през февруари 2025 г.

Пипо: Вилмар Ромеро Меса, известен още като „Ел Негро“ или „Пипо“, главатар на картела Лос Нобос. Арестуван преди броени дни в Испания, след като е инсценирал смъртта си.

План Колумбия: Американска програма (2000–2016 г.) за борба с наркотрафика и партизаните в Колумбия, включваща използването на базата в Манта за разузнавателни полети.

Забрана за чужди бази: Член 5 от конституцията на Еквадор (приета от Рафаел Кореа през 2008 г.) забранява изрично постоянното присъствие на чужди военни и съоръжения на територията на Еквадор.

Лидерът на хунтата в Гвинея ще участва в избори без реална конкуренция.

🇬🇳 Лидерът на хунтата в Гвинея Мамади Думбуя и други осем кандидати бяха одобрени да се явят на президентските избори следващия месец, според списък, публикуван от Върховния съд през уикенда.

Думбуя се закле, че няма да се кандидатира, когато завзе властта в страната през 2021 г. Но новата конституция, прокарана от правителството под военно ръководство и одобрена на референдум през септември, отвори вратата за неговата кандидатура.

Двама силни потенциални претенденти – бившият президент Алфа Конде и бившият премиер Селу Далейн Диало – не отговарят на условията за участие заради правилата за възраст и пребиваване, заложени в новата конституция.

Лидерът на хунтата обяви кандидатурата си като независим кандидат миналата седмица – ход, който вероятно ще го задържи начело на властта за още най-малко пет години.

Думбуя ще се състезава с предимно непознати кандидати като Абдулай Йеро Балде, бивш министър на висшето образование и заместник-губернатор на централната банка, и Фая Милимоно, критик на хунтата и опозиционен лидер.

Лансана Куяте, бивш премиер, чиято кандидатура също не беше приета, възнамерява да обжалва решението, стана ясно от изявление на партията му, разпространено във Facebook.

През 2022 г. правителството на Думбуя предложи двегодишен преход към избори след преговори с регионалния блок ECOWAS, но така и не спази договорения срок. Предстоящите избори в страната, насрочени за 28 декември, трябва да сложат край на формалния преход към цивилно управление.

Джана Малачова: Искам да дам възможност на хората за референдум за излизане от ЕС и НАТО

🇨🇿 Джана Малачова, председател на социалдемократите в Чехия и бивш министър на труда и социалните въпроси, обяви желанието си да позволи на гражданите да инициират референдум за излизане на Чешката република от ЕС и НАТО.

Тя направи това по време на ексклузивно интервю за подкаста PoliTalk

Малачова, която води столичната листа на движението "Стига!" в предстоящите парламентарни избори, подчерта, че това е отговор на нарастващата критика към тези организации, които според нея не изпълняват обещанията си.

В разговора тя обясни, че нейната партия отдавна подкрепя закона за общо референдум, който е бил предлаган 9 пъти за последните 35 години, но така и не е приет.

„В момента критиката към ЕС и НАТО нараства и аз разбирам защо движението "Стига!" иска референдум за нашето членство. Те не доставят това, което обещаха“, отбеляза тя, като посочи примери като двойно по-ниските заплати в Чехия в сравнение с Германия.

Малачова подчерта, че не поставя под въпрос членството само по себе си, а иска гражданите да имат възможност да инициират референдум. „Независимо от изборните резултати, волята на избирателя не се отразява в поведението на институциите", добави тя. Лично тя би гласувала против излизане, докато не се появи разумна алтернатива. „Искам да позволя референдум, ако има интерес от страна на гражданите. Това е в програмата ни отдавна, особено с оглед на международните събития“, обяви Малачова.

Тази позиция представлява промяна от по-ранни изявления на социалдемократите. През февруари на сайта на партията се появи декларация, в която се казваше, че движението не акцентира върху леви теми и че целта му е не да обещава нереалистичен референдум за излизане от ЕС. Малачова обясни тази промяна с драстичните промени в международната ситуация – ангажимента на правителството да отделя 5% от БВП за въоръжаване – сума от около 400 милиарда, която се подкрепя само от 7% от населението.

„Как е възможно това? Ние не искаме хората да избират между жизнения стандарт и сигурността. Възможно е и двете, стига да не се крадат военните поръчки“, коментира тя.

Партньорството на "Стига!" и Комунистическата партия на Чехия и Моравия (КСЧМ), подкрепяща открито излизането от НАТО, също предизвика въпроси. Малачова увери, че социалдемократите са постигнали разширяване на социалната програма на движението, включително по-високи заплати, подкрепа за семействата, по-ниски цени на енергията и по-достъпно жилище. „Ние сме доволни в социалната област, която е ДНК на социалдемокрацията“, заяви тя.

Интервюто предизвика реакции сред чешките политически среди, особено с оглед на нарастващото напрежение в Европа и дебатите за отбраната. Малачова подчерта, че само Испания и Словения са започнали сериозни дебати срещу увеличаването на военните разходи, което според нея заплашва социалния държавен модел.

💡 Цялото интервю е достъпно в подкаста PoliTalk на Novinky.cz. Frontline Monitor продължава да следи развитието на предизборната кампания в Чехия и потенциалните последици за европейската политика.

Президентът на Република Сръбска загатна за референдум за присъединяване към Сърбия.

🇧🇦🇷🇸 Очаква се Народното събрание на Република Сръбска да проведе специална сесия тази седмица, на която трябва да реши и за свикването на референдум, чиято цел е населението да отхвърли присъдата на Съда на Босна и Херцеговина срещу президента на босненските сърби Милорад Додик.

Днес той загадъчно остави отворена възможност за друг референдум в бъдеще, при който по думите му отговорът ще бъде „да“.

„На референдум имате само избор между да и не. Така че въпросът ще бъде за едно голямо не. След това, може би референдум, който ще бъде голямо да, така че не сме го направили като авантюристи. Не могат да преглътнат колко непреклонна е волята на Милорад Додик. Адвокатите вършат своята работата, аз не се меся в това, те искат да отнесат случая до Европейския съд за правата на човека“, каза той.

На въпрос за обжалването пред Конституционния съд на Босна и Херцеговина, той отговори, че уж не се намесва в това. Интересно е, че Додик от години „не признава“ и подкопава решенията на съда, но сега отново се обръща към него.

Вчера Додик заяви, че Република Сръбска се намира в последния етап от своята политическа борба и политически път. „Или Република Сръбска ще се отдалечи достатъчно от Сараево в търсене на своето право по Дейтън, или Република Сръбска наистина няма да съществува“, подчерта той.

„Идва един чернокож, сега ще изглежда, че съм расист, не съм, но всичко е някак нереално. Идва от името на Обединеното кралство, министърът на външните работи, чернокож, добре, нямам против това, това е техен избор, и сега той ни убеждава да приемем някои от сънародниците му, защото малко са прекалили“, продължи Додик, очевидно визирайки британския външен министър Дейвид Лами.

Додик многократно е призовавал за отделяне на управляваната от сърбите половина на страната, за да се присъедини към Сърбия, което накара администрацията на Байдън да наложи санкции срещу него и неговите съюзници. Освен това Додик е обвиняван в корупция и проруски политики.

Заплахите за сепаратизъм събудиха страхове от етническо насилие в Босна, където през 1992-1995 г. избухна кървав конфликт, в който босненските сърби тръгнаха на бунт срещу независимостта от бивша Югославия и създадоха собствена държава, която искаха да обединят със Сърбия. Около 100 000 души бяха убити, а милиони бяха разселени.

Дейтънските споразумения сложиха край на войната и създадоха две области в Босна – Република Сръбска и Бошняшко-хърватска федерация, които получиха широка автономия, но запазиха някои общи институции – армията, висшата съдебна система и данъчната администрация. Начело на Босна стои ротационно тричленно президентство, съставено от бошняк, босненски сърбин и босненски хърватин.

Додик често влиза в конфликт с главния международен представител, наблюдаващ за спазването на условията по мирното споразумение, Кристиан Шмидт, и на няколко пъти обявява решенията му за незаконни в Република Сръбска. Според Дейтънското споразумение той може да налага решения и да променя закони в страната.

Фотониш: Молдова потвърди желанието си за интеграция в Европейския съюз.

🇲🇩🤝🇪🇺 С изключително крехко мнозинство от 50,17% на ключовия референдум в Молдова гражданите на страната потвърдиха желанието си за присъединяване към Европейския съюз. Това показват почти окончателните резултати в понеделник, след като президентът Мая Санду заяви, че гласуването в неделя е било помрачени от „безпрецедентна външна намеса“.

Фотофинишът - с по-малко от 1,5% от бюлетините, които все още не са преброени - все още не гарантира окончателно одобрение на проевропейския път, преследван от Санду в продължение на четири години, откакто застана начело на малката бивша съветска република, притисната между Русия и Запада.

Президентските избори, които се проведоха едновременно с референдума, отредиха на Санду 42% от гласовете, докато нейният основен съперник, бившият главен прокурор Александър Стояногло, спечели 26%, което означава, че оспорван балотаж между двамата ще бъде проведен на 3 ноември.

Гласуването, организирано на фона на куп обвинения за намеса в изборите, се разглежда като ключово изпитание за ангажимента на страната да се присъедини към Европейския съюз и да се откъсне от орбитата на Москва. Крехкият резултат от референдума поставя Санду в по-слаба позиция на втория тур, тъй като тя защитава интеграцията в ЕС.

Молдова започна дългия процес на официални преговори за присъединяване през юни тази година и под ръководството на Санду имаше за цел да се присъедини към Европейския съюз до 2030 г. В резултат отношенията с Москва достигнаха най-ниската си точка, след като Санду осъди остро руската инвазия в Украйна и започна да полага усилия за диверсификация на енергийните доставки от Русия.

Стояногло заяви, че ако дойде на власт, ще развие „балансирана“ външна политика, включваща връзки с ЕС, Русия, САЩ и Китай. Той бойкотира референдума в неделя, наричайки го хитрост за увеличаване на влиянието на Санду на изборите.

В ранните часове на понеделник Санду се обърна към молдовските граждани, заявявайки, че има „ясни доказателства“, че престъпни групи, работещи заедно с „чужди сили, враждебни на нашите национални интереси“, са се опитали да купят 300 000 гласа, описвайки въпросните действия като „измама от безпрецедентен мащаб“.

„Престъпните групи... атакуваха страната ни с десетки милиони евро, лъжи и пропаганда, като използваха най-позорните средства, за да държат нашите граждани и страната ни в капан на несигурност и нестабилност“, каза тя.

Докато все още се чакат окончателните резултати, Молдова ще „отговори с твърди решения“, допълни тя без да дава повече подробности.

В навечерието на гласуването властите направиха многобройни изявления, в които се твърди, че укриващият се в Русия магнат Илън Шор е направил опит за намеса в гласуването. Русия, която обвинява правителството на Санду в „русофобия“, отрече каквато и да е било намеса от нейна страна, докато Шор отрича да е извършил нарушение.

Полицията обвини Шор, който беше осъден задочно на затвор за измама и участие в кражба на 1 милиард долара, че се е опитал да изгради мрежа от най-малко 130 000 гласоподаватели, които да гласуват с „против“ и да подкрепят „нашия кандидат“ на изборите.

Шор открито предложи в социалните медии да плаща на молдовците, за да убедят другите да гласуват по определен начин и посочи, че това е законно използване на парите, които е спечелил. В ранните часове на понеделник той обяви, че молдовците са гласували против референдума.

„Днес те поздравявам, ти загуби битката“, добави той, обръщайки се към Санду просто като Мая.

Преди гласуването властите наредиха свалянето на онлайн ресурси, които според тях съдържат дезинформация, обявиха, че са разкрили програма в Русия за обучение на молдовски граждани да организират масови безредици и откриха наказателни дела срещу близки съюзници на Шор.

Според предварителните резултати, публикувани късно вечерта в неделя, приблизително 57% от молдовските граждани, упражнили правото си на глас, са гласували с „не“ на референдума. С преброяването на останалите бюлетини, гласовете за „да“ постепенно нарастнаха, изпреварвайки тези за „не“ рано сутринта в понеделник.

Политическият анализатор Валериу Паша обясни, че гласуването „да“ е надделяло благодарение на необичайно високата избирателна активност сред молдовската диаспора, живееща в чужбина, която до голяма степен подкрепя интеграцията в ЕС.

„С такива избори, в които могат да се купят десетки (процентни пунктове), ще ни бъде много трудно да продължим напред. Но трябва да си вземем поуки и да се научим да се борим с това явление“, изтъкна той.

Виталий Кличко: Може да се наложи Украйна да произведе референдум в случай на мирно споразумение

Кметът на Киев Виталий Кличко говори през март пред жилищна сграда, обстрелвана от руските сили. Кличко, бивш световен шампион по бокс в тежка категория, е кмет на Киев от 2014 г.
📸 Снимка: Sergei Supinsky/AFP via Getty Images

🇺🇦 Кметът на Киев Виталий Кличко заяви, че на украинския президент Володимир Зеленски в крайна сметка може да му се наложи да проведе референдум за всеки план за прекратяване на войната, предаде ДПА.

Кличко каза, че Зеленски ще трябва да покаже, че мнозинството от украинците стоят зад условията на мирно споразумение, включително потенциално горчиви териториални отстъпки, в интервю в неделното издание на италианския всекидневник Corriere della Serra.

"Зеленски вероятно ще трябва да прибегне до референдум, не мисля, че той може да постигне толкова болезнени и важни споразумения сам без народна легитимация", каза Кличко.

Всеки сценарий за мирно споразумение с руския президент Владимир Путин би поставил огромни предизвикателства за президента, каза Кличко.

Кличко очерта трудното положение, отбелязва вестникът.

„Следващите няколко месеца ще бъдат много трудни за Володимир Зеленски. Трябва ли да продължи войната с нови смъртни случаи и разрушения или да обмисли териториален компромис с Путин?

И в този случай какъв натиск ще дойде от Америка, ако Тръмп спечели?

И как да обясним на страната, че трябва да се откажем от части от нашата територия, които струват живота на хиляди наши герои?

Каквато и стъпка да предприеме, нашият президент рискува да извърши политическо самоубийство“, каза Кличко.

Създаването на правителство на националното единство, както се случи в Израел след кланетата на „Хамас“ на 7 октомври, може да бъде начин за гарантиране на стабилност, изтъкна кметът.

Той обаче не е сигурен дали президентът Зеленски ще пожелае да се откаже от централизираната власт, която му е гарантирана от влизането в сила на военното положение след пълномащабното руско нахлуване на 24 февруари 2022 г.

Кличко и Зеленски са политически съперници, като се говори, че бившият световен шампион по бокс има амбиции да стане президент.

На въпрос на италианския вестник за отношенията им, Кличко каза: „За да бъда ясен, винаги съм имал добри отношения с него, той е този, който е в лоши отношения с мен“.

Кличко обаче каза, че смята произвеждането на избори в този момент за неразумно.

Молдовската опозиция обяви нова предизборна коалиция на събитие в Москва

🇲🇩⚔️🇷🇺 Молдовски опозиционни партии, които са критично настроени към стремежа на молдовската президентка Мая Санду да осигури членството на Молдова в Европейския съюз, обявиха в Москва, че формират предизборен блок, предаде Ройтерс.

Формациите, обединени около избягалия от Молдова проруски бизнесмен Илан Шор, осъден задочно на 15 години затвор за измами, нарекоха коалицията си "Победа“.

В групата, готвеща се за президентските избори и за референдума за членство в ЕС, присъстват и лидерите на проруската Гагаузка автономия, в която има и немалко българско малцинство.

"Предлагаме нов път за Молдова. Идеята за Европейския съюз е просто един фантом, който е разрушителен за гражданите и страната ни“, заяви Шор по време на събрание в руската столица Москва. "Нашата задача е да покажем алтернативите, които са вършили работа през годините“, добави той. Според политика това означа подобряване на отношенията с Русия и с предвожданите от нея международни организации.

Евгения Гуцул, заемаща поста башкан на Гагаузия, заяви че опозиционното обединение цели да "защити независимостта на Молдова, да опази страната от въвличане във военни операции и да възстанови приятелските връзки с Русия“.

Гуцул посети Русия два пъти през последните два месеца, припомня Ройтерс.

Министърът на инфраструктурата на Молдова Андрей Спину заяви, че обединението неслучайно се формира в руската столица. "Цялата страна видя тези национални предатели в Москва“, написа той в социалната мрежа "Фейсбук“.

Санду осъди руската инвазия в Украйна и посочи Русия и корупцията като най-големи заплахи за страната си. Тя свика референдум за присъединяването на страната към ЕС, който ще се произведе едновременно с президентските избори на 20 октомври. Тогава тя ще се изправи срещу бившия президент и лидер на социалистическата партия на Молдова Игор Додон. Социолозите смятат, че Санду би спечелила около 35% на първи тур от изборите срещу около 16% за Додон.

ISW: Приднестровието може да организира референдум за присъединяване към Русия

На 28 февруари за първи път от 18 години в Приднестровието ще се проведе конгрес на депутатите от така наречената "Приднестровска молдовска република". Запознати смятат, че на срещата от партията ще поискат Владимир Путин да ги "приеме" в Русия, информира беларуската опозиционна медия NEXTA.

Лидерът на Приднестровието Вадим Красноселски заяви, че инициира конгреса заради "натиск от страна на Молдова". Опозиционерът Генадий Чорба е сигурен, че такава заповед са получили от Москва. Припомняме, че още на следващия ден, 29 февруари,  Путин трябва да произнесе обръщението си към руското Федерално събрание.

Припомняме, че само преди седмица американският мозъчен тръст Институт за изучаване на войната (ISW) предупреди, че режимът Путин вече провежда операции тип "пропаганда" с цел да предпостави условия за бъдеща руска намеса в Молдова. От изданието правят притеснителни паралели между развитието на събитията в Украйна и Молдова, като намират огромни прилики както в риториката на Кремъл, така и в последвалите действия.

Източник:  Institude Study of War (ISW)

Кметът на Ямбол ще инициира местен референдум заради бригадата на НАТО във войсковия район „Кабиле“

Кметът на Ямбол Валентин Ревански ще инициира местен референдум за планираното разполагане на бригада на НАТО във войсковия район „Кабиле“. Това става известно от информация, публикувана на сайта на Община Ямбол след среща на кмета днес с началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов.

Най-големият капитал на една държава са не базите, не пътищата, не сградите, а хората. Спокойствието и сигурността нямат цена. Проблемът е, че казарменият район „Кабиле“ е в близост до урбанизираната територия на Ямбол. В случая за нас е важно, спокойствието на гражданите,

посочи кметът на Ямбол, цитиран от общинския пресцентър, и добави:

По време на срещите си с граждани, основните им искания към нас бяха да се чуе мнението на жителите на Ямбол относно мигрантски центрове и бази на НАТО. Аз и екипът ми сме хора, които изпълняваме ангажиментите, които поемаме,

Ревански заяви категорично, че с екипа си ще спазят обещанията да се направи допитване или местен референдум.

Пред ръководството на общината Емил Ефтимов разясни, че Министерството на отбраната предвижда разширяването на казармен район „Кабиле“ за ниво бригада от 2000 военни, но тя ще остане изцяло българска, а не българо-американска съвместна база, каквато е тази на Ново село. Този район е препоръчан, заради близостта му до летище и пристанище, до полигон "Ново село", както и заради изградената железопътна и пътна инфраструктура.

Той каза още, че в базата на „Кабиле“ не са правени инвестиции от 30-40 години. Сега се предвижда да бъдат основно ремонтирани сградите, да се изградят нови трафопостове, канализация и др., като средствата ще бъдат осигурени от държавния ни бюджет и от бюджета на НАТО. Процедурите за това вече са стартирани от страна на Министерството на отбраната. Предвижда се и изграждане на временен лагер по искане на ръководството на водената от Италия Многонационална бойна група на НАТО. Началникът на отбраната допълни, че освен повече сигурност и надеждна отбрана, съюзните формирования у нас ще донесат и икономически ползи, като биха подпомогнали местния бизнес в областта на строителството, осигуряване на комунално-битови услуги, стоки и др.

Двете страни постигнаха договорка да се проведе разяснителна кампания сред населението от страна на Министерството на отбраната, за да може гражданите да вземат информирано решение по въпроса за държавното решение за разширяване на казармения район, допълват от Община Ямбол.

Източник: Българска телеграфна агенция (БТА)