Лидерите на 39 държави участват в срещата на „Коалиция на желаещите“ в Париж.

🇺🇦🤝🇪🇺 Лидери от 39 западни съюзници на Украйна започнаха среща с президента на страната Володимир Зеленски, за да обсъдят гаранции за сигурността при евентуално споразумение за мир с Русия, което да сложи край на най-мащабния и смъртоносен конфликт в Европа след Втората световна война.

Срещата на т.нар. „Коалиция на желаещите“, която се провежда на 4 септември в Париж и на която Зеленски присъства лично, има за цел да определи какво ниво на военна подкрепа за Киев може да бъде осигурено след войната.

Досега коалицията постигна ограничен напредък, главно защото Съединените щати, които няма да участват в срещата, все още не са поели ангажимент за роля в следвоенния период. Участието на Вашингтон се смята за ключово, за да бъдат обезпечени усилията на съюзниците.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви вчера, че очаква „яснота“ за това какво може да бъде предоставено. Това ще позволи да се водят разговори с Белия дом за конкретните гаранции, които САЩ биха могли да осигурят.

„Очаквам утре или скоро след утре да имаме яснота по въпроса какво можем да предоставим колективно“, каза Рюте пред журналисти в Брюксел.

Американският президент Доналд Тръмп, който заяви, че европейските страни трябва да поемат основната тежест в предоставянето на гаранции, а Вашингтон вероятно ще участва в операциите „по въздух“, планира да разговаря със Зеленски и други европейски лидери след срещата в Париж.

Началникът на кабинета на украинския президент Андрий Ермак заяви в края на миналия месец, че вече се очертава военният компонент на гаранциите за сигурността на Украйна.

Тръмп не е давал подробности относно евентуалната роля на американската авиация, но подчерта, че САЩ биха могли да подкрепят разполагането на европейски войски, което се обсъжда в рамките на „Коалицията на желаещите“.

Москва обаче отхвърля идеята за европейски войски на територията на Украйна. Владимир Путин заплаши, че Руската федерация е готова да „реши всички задачи по военен път“, ако не се постигне приемливо мирно споразумение.

„Коалицията на желаещите“ включва около 30 държави, които подкрепят Украйна – предимно европейски, но също така Канада, Австралия и Япония.

Работи се по прецизен план за военно разполагане в Украйна.

🇺🇦🕊️🇪🇺 Европейските съюзници на Украйна работят по „доста прецизни планове“ за военно разполагане в страната в рамките на следвоенни гаранции за нейната сигурност, ползващи се с пълната подкрепа на САЩ. Това заяви в интервю за Financial Times председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Тя посочи, че вече има „ясна пътна карта“ за тези разполагания, която е била договорена в Белия дом. „Гаранциите за сигурност са от първостепенно значение. Притежаваме ясна рамка и съгласие в Белия дом. Работата напредва много добре“, каза тя.

Фон дер Лайен направи това изявление по време на обиколка из страни на ЕС от Източна Европа, където настоява за по-високи разходи за отбрана от всяка една страна и засилване на военната готовност на континента.

Тя уточни, че европейските столици подготвят план за „многонационално разполагане на войски с американски тил“. Фон дер Лайен заяви, че „президентът Тръмп ни увери, че ще има американско присъствие като част от тази подкрепа. Това бе заявено ясно и потвърдено неколкократно.“

Киев изисква конкретни гаранции за сигурност от западните партньори, включително присъствие на войски на терен, като условие за всяко едно мирно споразумение за прекратяване на войната на Владимир Путин, която започна преди три години и половина.

Според договорености от среща миналия месец с Тръмп, Зеленски и водещи европейски лидери, евентуалният контингент може да има десетки хиляди военнослужещи, ръководени от Европа и подпомагани от американски системи за командване, контрол и разузнаване.

Следващият кръг преговори е насрочен за четвъртък в Париж по покана на френския президент Еманюел Макрон. Очакват се германският канцлер Фридрих Мерц, британският премиер Киър Стармър, генералният секретар на НАТО Марк Рюте и председателят на ЕК фон дер Лайен.

Миналата седмица военни началници от т.нар. „коалиция на желаещите“ изработиха „доста точни планове“, които включват нужното оборудване за разполагане на войски, споделя фон дер Лайен.

„Разбира се, всяко решение за изпращане на войски зависи от съответната държава, тъй като това е сред най-важните суверенни решения. Но усещането за неотложност е много силно. Този процес напредва и вече добива конкретна форма“, посочи председателят на ЕК, подчертавайки, че Тръмп има твърд ангажимент за участие в усилията за мир, въпреки опасения относно неговата позиция към Путин и Зеленски.

„Путин не се е променил, той е хищник. Тръмп иска мир, а Путин не сяда на масата за преговори. Той има негативен опит с Путин, който все по-често не спазва обещанията си“, обясни фон дер Лайен.

Всяко западно военно разполагане ще бъде в подкрепа на една значително по-укрепена украинска армия, която ще бъде в основата на възпиращата сила.

Комисията ще изработи нови механизми за устойчиво финансиране на украинските въоръжени сили като гаранция за сигурност. След мирно споразумение Киев ще има нужда от „значителен брой военнослужещи с добри заплати и модерно оборудване – тук ЕС със сигурност ще даде своя принос.“

Наличните канали за финансиране на украинската кауза включват бюджетна помощ, ще останат и в мирно време. Допълнително ще бъде осигурено целево финансиране за армията. ЕС продължава да подпомага обучението на украински войници и насърчава страните-членки да използват фонда за въоръжаване на стойност 150 милиарда евро – или за съвместни производства с местната отбранителна индустрия, или за доставки на оръжия за Киев.

„Ролята на Комисията е ключова, за да може държавите членки да финансират това покачване на отбранителния капацитет“, заяви фон дер Лайен. Тя подчерта, че „характерът на войната напълно се е променил“ с призив за още инвестиции в БПлА, противовъздушна и противоракетна отбрана, както и в космически и кибер способности.

Чехия обмисля изпращане на миротворци в Украйна

🇨🇿🤝🇺🇦 Чехия ще разгледа възможностите за изпращане на войски за мироопазваща мисия в Украйна, ако това решение не застрашава живота на войниците. Това заяви министърът на отбраната на страната Яна Чернохова по време на разговор с журналисти след церемонията по случай 57 години от съветската инвазия в Чехословакия, предаде кореспондент на Радио Свобода.

Чернохова уточни, че Прага е готова да изпрати войски в Украйна в рамките на съвместни усилия на европейските държави след установяването на мирно споразумение.

„Разбира се, в момента никой от нас не иска да изпраща войници в Украйна, защото това означава ескалация на конфликта. Но има държави-членки, сред които и Чешката република, които казват, че когато се установи примирие, когато примирието бъде закрепено с някакво споразумение, така че да сме сигурни, че ситуацията там ще бъде решена без нито един изстрел и без никакъв риск за живота на войниците ни – тогава ще бъдем готови да обсъдим тези мандати в законодателния ни орган“, обясни Чернохова, която отбеляза също, че до момента не е имало заявка за изпращането на войски в Украйна, поради което обсъждането на този въпрос е преждевременно.

„Що се отнася до каквито и да било гаранции за сигурност, няма да крия, че съм малко скептична към това, защото не мога да си представя какви биха могли да бъдат тези гаранции в момента. В миналото Украйна имаше гаранции от Будапещенския меморандум, Минските споразумения, и тези гаранции, за жалост, не бяха изпълнени от никого... Нападнаха Грузия, нападнаха Украйна, откраднаха Крим. Нищо от това, за съжаление, не подтикна държавните лидери, било европейски или в рамките на НАТО, да предприемат някакви действия“, посочи министърката.

Чернохова изрази увереност, че най-добрата гаранция за сигурността за Украйна е членството на Киев в НАТО и ЕС, но това е невъзможно без съгласието на всички държави-членки.

„Доналд Тръмп в момента каза ясно не, но аз все още вярвам и не губя надежда, че с времето можем да стигнем до този етап“, добави тя.

По-рано чешкият президент Петр Павел отбеляза в интервю за държавната агенция CTK, че ако в Украйна бъдат разположени миротворчески сили, Чехия може и трябва да е част от тях, тъй като е активен участник в мирния процес и подкрепя Украйна от самото начало на руското нашествие.

Гаранциите за сигурността са ключов въпрос в усилията за постигането на прекратяване на огъня, а дискусиите за тях се засилиха след разговорите на украинския президент Володимир Зеленски и европейските му партньори с американския президент Доналд Тръмп в Белия дом.

В рамките на т.нар. „коалиция на желаещите“ Обединеното кралство предложи разполагането на изтребители Eurofighter Typhoon в Западна Украйна и бригада с численост от 3000-5000 военни за обучение на украинската армия. Франция, Канада и Австралия вероятно биха изпратили войски в тази част на страната, в случай че бъде сключено примирие.

Италианският премиер предлага гаранция за сигурност след войната в Украйна

🇺🇦🇮🇹 Италианският премиер Джорджа Мелони е предложила гаранция за сигурност след края на войната, която ще изисква от съюзниците на Украйна да решат в рамките на 24 часа дали да изпратят войски в случай на нова руска инвазия, съобщи Bloomberg, цитирайки източници, запознати с дискусиите.

Европейските лидери и други съюзници на Киев ускоряват преговорите за гаранции за украинската сигурност след срещата на върха в Аляска между президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин. Военните лидери на НАТО проведоха виртуална среща в сряда, на която беше обсъдена подкрепата за тези гаранции.

Мелони е предложила план, сходен на клаузата за колективна отбрана в член 5 от Вашингтонския договор, твърдят източници пред Bloomberg, добавяйки, че отправеното предложение не включва украинско членство в Алианса.

Член 5 от Вашингтонския договор, основополагащия документ на НАТО, гласи, че атака срещу една страна членка на пакта е считана за нападение срещу всички. Той задължава страните да предприемат действия, които сметнат за необходими, за да подкрепят нападнатата държава, в т.ч. използването на въоръжена сила.

Въпреки това, член 5 не изисква автоматична военна подкрепа, а дава свобода на всяка една страна да определи вида и степента на помощта в зависимост от настоящите обстоятелства. Тази клауза е активирана само веднъж в цялата история на НАТО – след атентатите на 11 септември 2001 г. срещу кулите близнаци в Ню Йорк, САЩ.

Мелони за първи път повдигна идеята за разширяване на защитите по член 5 към Киев без покана за членство в НАТО през март 2025 г. Тя беше и един от осемте европейски лидери, които заедно със Зеленски посетиха Белия дом на 18 август, за да се срещнат с Тръмп и да обсъдят гаранциите за сигурност на следвоенна Украйна.

Предложението на Мелони сега е сред тези, които се разглеждат от европейските лидери, докато президентът Зеленски се подготвя за директни преговори с Путин. Планът ще изисква държавите, подписали споразумения за сигурност с Украйна, да обсъдят и реагират светкавично при повторна руска атака след сключването на мирно споразумение.

Вариантите за реакция включват подкрепа за отбраната на Киев, икономическа помощ и санкции срещу Москва, отбелязват източници, запознати с дискусиите. Не е ясно дали планът ще включва изпращането на украинска територия на войски от отделни европейски държави.

Bloomberg съобщи, че около 10 европейски държави са готови да изпратят войски в Украйна като част от мироопазващ контингент за възпиране на Русия от подновяване на войната в нарушение на евентуалното мирно споразумение.

Кремъл отхвърли категорично това предложение като руският външен министър Сергей Лавров настоя, че Русия трябва да е сред държавите, предоставящи гаранциите за украинската сигурност.

„Сериозното обсъждане на въпроси за сигурност без Русия е път към нищото“, каза той.

Премиерът на Естония изяви готовност за изпращане на войски в Украйна.

📸 Снимка: EPA-EFE/Arno Mikkor

🇪🇪🕊️🇺🇦 Естония е готова да осигури миротворчески контингент от една рота, която да бъде разположена в Украйна. Това отбеляза премиерът на страната Кристен Михал по време на изказвания на онлайн заседание на т.нар. „коалиция на желаещите“ от над 30 държави, начело с Франция и Обединеното кралство, и на заседанието на Съвета на ЕС.

Изказването му беше излъчено в рубриката „Актуална камера“ по естонската обществена телевизия ERR. В същото време Михал посочи, че за момента все още е рано да се обсъждат детайлите на евентуална мисия.

„В момента се намираме в етап на подготовка за среща между президентите на Украйна и Русия. Ако тя се състои, може би ще последва тристранна среща. Едва тогава процесът може да се задейства. След това ще можем да обсъдим как да се осигури безопасност, какви трябва да бъдат гаранциите, какъв ще бъде приносът на САЩ и Европа. Едва след това ще разберем каква ще е тази военна операция, кой какъв принос ще има в нея и какви ще бъдат нейните перспективи“, заяви Михал.

Лидер на партия от управляващата коалиция в Литва отхвърли изпращането на войски в Украйна.

🇱🇹🇺🇦 Един от лидерите на управляващата коалиция в Литва заяви, че неговата партия няма да се съгласи при никакви условия на изпращането на военнослужещи в Украйна като част от мироопазваща мисия.

„Литва няма абсолютно никакво право да изпраща своите войници и да участва“ в разполагането на международен военен контингент в Украйна, заяви Ремигиюс Жемайтайтис, лидер на популистката партия „Зора над Неман“.

„Това означава по-нататъшна ескалация на войната, тъй като военна провокация от страна на Русия, която най-вероятно ще се случи, може да въвлече страните от Европейския съюз във война“, смята той.

Според него ако в Украйна бъде постигнат мир, няма да има нужда от присъствие на чуждестранни войски от съюзниците на Киев.

„Защото, ако бъде подписан мир, защо да изпращаме войници? Ако в страната има мир, войници не са необходими“, заяви той, в опит да обясни своята логика.

Преди броени дни съветникът на президента на Литва Дайнюс Жикевичус заяви, че страната му ще изпрати в Украйна в рамките на миротворческа мисия същия брой войници, който беше изпратен за миротворческа мисия на НАТО в Афганистан.

Европейски служители обсъждат план за разполагане на британски и френски войски в Украйна в рамките на мирно споразумение, като около 10 държави са готови да изпратят свои сили на терен, според репортаж на Bloomberg.

Твърдението на литовския популистки лидер, че подписването на мирно споразумение с Москва ще елиминира нуждата от присъствие на съюзнически войски в Украйна, е фундаментално погрешно и наивно. Историята на международните отношения с Русия (и предходните ѝ въплъщения като СССР и Руската империя) е пълна с примери за систематично незачитане и погазване на сключените с нея договори, което почти винаги води до ескалация на конфликта вместо до траен мир. Това подчертава нуждата от реални гаранции за сигурност, включващи присъствието на международни сили, за да се предотврати повторна агресия.

Ето няколко ключови исторически факти, които категорично опровергават идеята, че сам по себе си мирът на хартия е достатъчен:

1. Будапещенски меморандум (1994): Украйна се отказва от третия по големина ядрен арсенал в света в замяна на гаранции за териториалната си цялост от Русия, САЩ и Великобритания.

Москва нарушава това споразумение с незаконното анексиране на Крим през март 2014 г. както и с пълномащабната инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. Вместо да осигури мир, споразумението остави Украйна уязвима, тъй като липсата на военни гаранции позволи на Русия да игнорира своите задължения без да има реални последствия от това.

2. Минските споразумения (2014–2015): Тези договори бяха подписани за прекратяване на огъня в Донбас, изтегляне на тежките оръжия и политическо уреждане на въпроса. Като страна-гарант по тях Русия систематично не спазва ангажиментите си, подкрепяйки сепаратистите с войски и оръжие и не осигурява пълен контрол над границата, позволявайки безпроблемно продължаване на бойните действия. В резултат вместо мир споразуменията доведоха до „замразен конфликт“, който по-късно беше използван от Москва като претекст за по-нататъшна инвазия през февруари 2022 г.

Това доказва, че без външни сили за мониторинг и принуда, Русия просто игнорира подписаното.

3. Други исторически нарушения на договори от Русия:

„Вечният мир“ с Полско-Литовската държава (1686): Русия нарушава споразумението чрез трите разделяния на Полша (1772, 1793 и 1795 г.), които довеждат до пълното ѝ заличаване от картата.

Договорът New START (2010): Русия наруши споразумението за контрол над ядрените оръжия през 2023 г., отказвайки инспекции на ядрени обекти.

INF Treaty (1987) и други споразумения: Русия систематично нарушава международни договори за контрол на въоръженията като INF, Open Skies и Vienna Document, и съвсем умишлено подкопава глобалната сигурност.

Тези примери илюстрират модел на поведение: Русия подписва споразумения, за да спечели време или тактически предимства, но ги нарушава, когато ѝ е удобно, особено без механизми за принуда като присъствието на международни войски. В случая с Украйна, всяко мирно споразумение без реални гаранции – като миротворчески сили – би било обречено на провал, както се случи с Минск и Будапеща. Историята учи, че „мирът“ с Русия изисква не само хартия, но и въоръжена бдителност.

САЩ може да предоставят въздушна подкрепа на Украйна като част от потенциална мирна сделка с Русия

🇺🇸🤝🇺🇦 Американският президент Доналд Тръмп заяви пред Fox News, че Военновъздушните сили на САЩ може да предоставят подкрепа на Украйна като част от потенциална мирна сделка с Руската федерация.

„Когато става въпрос за сигурност, европейските съюзници са готови да изпратят хора на терен. Ние сме готови да им помогнем с неща, особено вероятно във въздуха“, отбеляза Тръмп и допълни, че американски войски няма да бъдат разполагани на украинска територия.

Киев отдавна настоява за обвързващи гаранции за сигурност от своите съюзници, за да предотврати нова руска инвазия в бъдеще. Първоначално Тръмп отхвърляше тези гаранции като отговорност на Европа, но наскоро промени позицията си.

Вчера говорителката на Белия дом Каролайн Лийвит заяви, че въздушната подкрепа на САЩ остава „опция и възможност“, но не уточни каква форма може да приеме въпросната подкрепа, но тя може да включва системи за противоракетна отбрана или зона, забранена за полети.

Bloomberg съобщи, че пакет от гаранции за сигурност за Киев може да бъде финализиран още тази седмица, като европейските лидери действат бързо, след като Тръмп изрази подкрепа.

Европейски служители обсъждат изпращането на британски и френски войски в Украйна, заедно с контингенти от около 10 други държави, според източници, цитирани от американския канал.

По време на разговори във Вашингтон на 18 август генералният секретар на НАТО Марк Рюте каза, че въпросът за разполагане на американски или европейски войски не е бил повдиган. Украинският президент Володимир Зеленски, който пристигна във Вашингтон заедно с други европейски лидери, настоява за твърди гаранции като част от всяка една сделка.

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че гаранциите за сигурност няма да включват влизане в НАТО, а вместо това ще се основава на силна украинска армия, която се ползва от подкрепата на „коалиция на желаещите“, която включва над 30 държави, като Канада и Япония. Някои съюзници са готови да изпратят сухопътни войски, докато други ще предоставят въздушна и морска подкрепа.

Вчера европейски служители разкриха пред Kyiv Independent, че в следващите дни вероятно ще се проведат поредица от срещи между страните в „коалицията на желаещите“, на които да се уточнят детайлите.

Британските войски в Украйна ще се фокусират върху обучението на личен състав от ВСУ.

🇬🇧🤝🇺🇦 Британските войски в Украйна ще бъдат разположени далеч от фронтовата линия и ще се концентрират върху провеждането на обучение на личен състав от украинските въоръжени сили, съобщи The Telegraph.

Това се случва на фона на продължаващите дискусии в „коалицията на желаещите“, създадена от партньорите на Украйна през март като алтернатива на незабавното членство в НАТО, насочена към укрепване на украинската сигурност и осигуряване на траен мир в лицето на руската агресия.

От своя страна Москва се обяви категорично против предложенията за европейски мироопазващи сили в Украйна и определи такова разполагане като пряка агресия на НАТО и заплаха за нейните интереси.

По-рано британският премиер Кийр Стармър предложи „коалицията на желаещите“ да включва британски „войски на терен и самолети във въздуха“, предполагайки по-директна възпираща роля.

Той сподели, че очаква мироопазващият контингент да включва „над 10 000 военнослужещи“, със сили предимно от Обединеното кралство и Франция. Министърът на отбраната Джон Хийли изясни ролята на британските сили в Украйна, заявявайки:

„Очакваме тези цели да са фокусирани върху изграждането на модерни и боеспособни въоръжени сили на Украйна, а не над провеждане на бойни операции“, обясни той, цитиран от The ​​Telegraph.

Хийли също така отхвърли призивите за освобождаване на британските войници, разположени в Украйна, от Европейската конвенция за правата на човека (ECHR), въпреки опасенията относно потенциални „законодателни действия“ от страна на Москва. Те включват случаи, когато Русия може да провокира инциденти и след това да подаде искове за подкопаване на британските сили.

„Очакваме най-високите стандарти на нашия военнослужещ и с право ги държим отговорни, ако не отговарят на тези очаквания“, пише Хийли. „Когато Обединеното кралство предприема военни действия, то спазва изцяло британското и международното право.“

В писмото му се посочва, че Обединеното кралство и Франция водят коалицията, „за да подкрепят САЩ в установяването на справедлив и траен мир“ и че той предоставя актуални данни на Белия дом заедно с министър-председателя и министъра на външните работи.

„Ясно заявихме, че подкрепата на САЩ е от решаващо значение, но също така сме пределно ясни, че Европа трябва да поеме отговорност за своята сигурност“, заключи министърът.

По време на срещата на НАТО в Брюксел на 10 април, в която взеха участие близо 30 държави, британският министър на отбраната обяви, че на този етап едва шест държави са се ангажирали да разположат войски в Украйна.

Въпреки че администрацията на Тръмп отказва да изпрати войски, тя даде косвени сигнали, че е отворена към предоставяне на разузнавателна и логистична помощ за мирооопазващите сили.

6 от 30 европейски държави с готовност за войски в Украйна.

🇺🇦🇬🇧🇫🇷 Шест европейски държави от коалицията на желаещите сигнализираха, че са готови да изпратят сухопътни войски на територията на Украйна като гаранции за сигурност ако бъде постигнато прекратяване на огъня, предаде AFP.

Сред посочените страни са Обединеното кралство, Франция и балтийските държави – Естония, Латвия и Литва. AFP не посочи шестата държава.

Шведският министър на отбраната Пол Йонсон каза, че все още има „множество въпроси, които трябва да изясним“, преди да поеме каквито и да било ангажименти. „Полезно е, ако има яснота какво ще включва мисията и какво правим – ще поддържаме мира, възпираме или успокояваме“, каза той.

„Коалицията на желаещите“, сформирана от европейските държави след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп в САЩ и водена от Франция и Обединеното кралство, сега включва 30 държави. Според AFP представители на останалите държави-членки посочват, че все още е налице неяснота относно целите на всяко потенциално разполагане и дали то ще бъде подкрепено от военна мощ на САЩ.

„Какъв е мандатът? Какво бихме направили при различните сценарии, например, ако има ескалация по отношение на Русия?“, попита холандският министър на отбраната Рубен Брекелманс.

Според източник, цитиран от РБК Украйна, основен стимул за други страни да се присъединят би било желанието на Германия да се включи със свои войски. Няколко източника обаче споделиха пред изданието, че участието на Германия се смята за „много малко вероятно поради различни политически причини“.

Друго предизвикателство за европейските правителства, които се стремят да изработят координиран план, отбелязва АФП, е, че те имат малко представа за текущите дискусии за прекратяване на огъня между Съединените щати и Русия.