Естония затвори път през руска територия след появата на руски войници

🇪🇪⚔️🇷🇺 Властите в Естония затвориха малък участък от шосеен път, преминаващ през съседна руска територия, след като миналата седмица необичайно голяма група руски военнослужещи беше забелязана по него.

Инцидентът, оповестен от естонската служба за гранична охрана, се е разиграл в район по общата граница между двете страни, известен като ботуша Саатсе. Според граничната служба в района е била забелязана по-голяма от обикновено група маскирани войници в камуфлажни униформи.

Ботушът Саатсе свързва естонските села Сесники и Лутепеа, което позволява директен транзит между тях, вместо да принуждава автомобилния трафик да прави отклонение от почти 20 км около руска територия. Странната му форма датира от 1944 г., когато съветските власти чертаят вътрешната граница между двете съветски републики след настъплението на Червената армия през региона, поради което няколко гранични района от историческия окръг Петсери бяха присъединени към територията на Русия. По онова време новата линия е обикновено административно разделяне в пределите на съюза и няма особено политическо значение.

🔍 Източник: RFE/RL

Когато Естония връща независимостта си през 1991 г. доскоро вътрешната граница става международна такава. По-късно тя е подсилена политически и институционално с влизането на Естония в ЕС и НАТО. Въпреки че действа като международна граница, на практика тя остава „линия на демаркация“, а не ратифицирана граница, тъй като двете страни нямат влязъл в сила граничен договор.

Споразумение от 2005 г. предвижда двете страни да извършат ограничена размяна на територии, която щеше да прехвърли ботуша Саатсе на Естония в замяна на две малки парцела територия другаде по границата. По-късно Москва оттегли подписа си от договора, протестирайки срещу преамбюла, позоваващ се на Тартуския договор от 1920 г. За Естония той потвърди правната приемственост на предвоенната република, но за Русия подразбира признаване на съветската окупация и потенциални териториални претенции.

През 2014 г. след премахване на въпросната препратка беше подписан преработен договор, но той така и не беше ратифициран от руска страна. В публични изявления на руската страна се посочва, че напрежението в двустранните отношения и „неподходящата атмосфера“, създадена от Естония, са направили ратификацията невъзможна на фона на последствията от незаконното анексиране на Крим. Естония завърши собствената си ратификация през 2015 г., но без ратификация от Русия договорът остава в неопределеност. Отказвайки се от плановете за размяна на територии, властите в Талин обявиха, че ще построят обълъчна пътека, за да замени маршрута през Бут.

В селската община Сетомаа, където се намира участъка, етническата общност сету се разпростира и от двете страни на границата, запазвайки православната вяра, езика и роднинските връзки, които са по-стари от съвременните държави. От затягането на граничния контрол мнозина от естонската страна изпитват все по-големи трудности да посещават роднини, църкви и гробища, които сега са в Русия. Тези ограничения правят границата осезаема в ежедневието. Решението за затваряне на пътя прекъсна местните транспортни връзки в рамките на Естония и е нагледен пример как дори ежедневното движение все още зависи от повратностите на геополитиката.

По границите на НАТО Русия е приела модел на премерени провокации, които използва с близостта и ограничени нарушения, за да упражнява психологически и стратегически натиск. Нахлувания на дронове, нарушения на въздушното пространство от бойни самолети и маневри на сухопътни сили дават сигнал за присъствие без сериозна ескалация.

Временното затваряне на пътя илюстрира как дори ограничена и на практика безобидна военна дейност може да доведе до незабавни превантивни мерки, което отразява трайното напрежение по източния фланг на Алианса. Месец преди затварянето три руски самолета нахлуха в естонското въздушно пространство, където останаха за около 12 минути. Подобни действия са пример за хибридните тактики, които сега определят средата на европейската сигурност.

Тези събития разкриват по-широка форма на инфраструктурна геополитика, в която обикновените транспортни връзки и гранични съоръжения придобиват стратегическо значение в периоди с военна заплаха. Този модел се е утвърдил по североизточните граници – от Прибалтика през Финландия до източна Полша.

Очакванията за все по-отворени граници от периода след края на Студената война се изпариха и отстъпиха мястото си на мащабни инвестиции в огради, окопи, сензори, укрепления и засилени патрули, предназначени да подсилят граничната сигурност, отбелязвайки завръщане на границите в пейзажа на европейската сигурност и повторната милитаризация в периферията на континента. През 2025 г. Финландия, Полша и държавите в Прибалтика съобщиха, че излизат от Отавската конвенция, която забранява пехотните мини – неочакван ход, който отразява широката нормализация на политиките за укрепване на граничните региони по северните и източните ръбове на Европа.

В Сетомаа страничните ефекти от това укрепване надхвърлят нарушената мобилност за общността на сету, като засягат и природната среда, тъй като новите огради рядко включват проходи за дивата природа. Мечки, вълци, рисове и елени са блокирани от преминаване по миграционните пътища или са ранени от бариерите, което разкрива как международното разделение може да наруши крехкото местообитание на дивите животни и да измени екологията на околните райони.

Ботушът Саатсе улавя това гранично състояние в миниатюра. По-скоро от странна черта на картата, то показва как дори най-малките фрагменти от миналото продължават да оформят геополитиката на настоящето.

Fact check: Путин излъга, че Русия е била отхвърлена от членство в НАТО два пъти.

🇷🇺🤥 В речта си на Международния дискусионен клуб „Валдай“ руският президент Владимир Путин направи твърдение, че Русия е изразила готовност да се присъедини към НАТО през 1954 и 2000 г. но и в двата пъти е била „категорично отхвърлена“. Историческите факти обаче сочат, че подобно твърдение е подвеждащо и не отразява реалния ход на събитията.

През 1954 г. Съветският съюз действително отправя предложение да стане член от НАТО, но това е част от по-широка дипломатическа инициатива на Москва за създаване на общоевропейска система за сигурност, насочена преди всичко към спиране на повторното въоръжаване на Западна Германия и нейното включване в НАТО.

Правителствата на западните държави възприемат предложението като несериозно: разсекретени документи от службите на САЩ и Великобритания сочат, че то е разглеждано като пропагандна маневра, а не като искрен стремеж за интеграция на СССР в западен отбранителен съюз, основан на демокрация и общи ценности. Именно пълната съвместимост между принципите на НАТО и тези на съветската система прави членството невъзможно.

През 2000 г. Путин повдига въпроса за членство в разговор с американския президент Бил Клинтън. Бившият генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън уточнява в мемоарите си и в интервюта, че руският президент никога не е подавал официална молба. Вместо това той е попитал как Москва би могла да се интегрира „ако бъде третирана като равноправен партньор“. Официална кандидатура не последва, поради което няма как НАТО да е излизал с отказ.

Освен това към този момент Руската федерация вече беше поела курс към силна централизация на властта и отдалечаване от стандартите на НАТО за демокрация и колективна отбрана, което прави членството твърде малко вероятно.

Следователно твърдението на Путин за „категоричното отхвърляне“ на Русия от страна на НАТО не отговаря на истината. Предложението на СССР през 1954 г. е било изцяло политически ход, насочен срещу разширяването на НАТО, а не сериозно намерение за кандидатура. През 2000 г. не е подавана официална молба и Алиансът никога не е получавал формално запитване, на което трябва да отговори, така че наративът на Путин е поредния му опит за изопачаване реалната история.

Съветската инвазия в Полша: Забравената тъмна страна на Втората световна война

🔙 На 17 септември 1939 г. само 16 дни след германското нахлуване в Полша, Съветският съюз започна своята инвазия от изток, съгласно тайния пакт Молотов-Рибентроп, сключен месец по-рано.

Този акт на агресия раздели страната между два тоталитарни режима – Нацистка Германия и СССР – и обяви смъртната присъда за милиони поляци. Докато светът отбелязва 1 септември 1939 г. като началото на Втората световна война, 17 септември 1939 г. остава символ на предателство, избелял в историческата памет. Съветските войски, водени от командири като Семьон Кривошеин, срещнаха силите на Вермахта в Брест, където отпразнуваха заедно „освобождението“ на полските земи с общ военен парад.

Още в първите дни от окупацията Червената армия и НКВД започнаха да извършват престъпления срещу полския народ. Масови депортации от източната част на страната към лагери в Сибир, където стотици хиляди полски граждани, между които жени, деца и интелектуалци, загинаха от глад, студ и изтощение.

През 1940 г. Катинското клане отне живота на повече от 22 000 полски офицери и елит, които бяха екзекутирани с изстрел в тила и заровени в масови гробове. Но това беше само върхът на айсберга: смазването на Армия Крайова, репресиите срещу католици и евреи, и систематични изнасилвания и грабежи, които унищожиха полската идентичност. Повече от 1,5 милиона поляци бяха депортирани, а стотици хиляди загинаха в своеобразен геноцид. Режимът на Сталин не се ограничи единствено до военни действия – той наложи повсеместен комунистически терор, който продължава след 1945 г. с фалшиви избори и репресии срещу организираната съпротива.

Паралелът със съвременните събития е неизбежен: руската агресия в Украйна от февруари 2022 г. повтаря модела от септември 1939 г. – нахлуване, масови убийства и отричане на историята.

Както тогава Москва твърдеше, че „защитава“ поляци, белоруси и украинци от нацистите, за да ги подчини на сталинския терор, така днес Кремъл говори за „защита“ на рускоговорящите в Донбас, докато в същото време извършва ежедневни бомбардировки, военни престъпления и отрича своите действия. Този модел на пропаганда и насилие е доказателство, че авторитарните режими не просто наследяват инструментите на предшествениците си, но и превръщат (лъже)историята в инструмент за оправдаване на собствените си империалистически амбиции.

Това повторение на историята ни напомня за опасностите, които крие забравата. Игнорирането на зверствата на сталинския режим – от Катинското клане до депортациите в Сибир – дава възможност на един съвременен диктаторски режим да се издигне без особени последствия.

В момента ставаме свидетели как Москва продължава да отрича отговорността си за съветските зверства, докато инвестира в пропаганда, пренаписваща историята в нейна полза. Това не е просто историческа грешка, но и директна заплаха за сигурността: докато днес Германия е една свободна и демократична държава и ключов партньор за Полша, Москва остава олицетворение на агресията, за да ни напомни, че без осъждане на миналото, настоящето и бъдещето остават уязвими.

Украински разузнавачи откриха детонатори със свастики в руски склад за боеприпаси

🇷🇺🇺🇦 Разузнавателен отряд „Тур“ на 225-и щурмови полк на украинската армия съобщи, че е открило детонатори със свастики в руски склад за боеприпаси. На пръв поглед изглеждат като най-обикновени трофеи, които могат да бъдат насочени срещу своите производители, но маркировките върху тях отвеждат към едно противоречиво историческо наследство.

На 17 септември 1939 г. Съветският съюз напада Полша, вече отслабена от сраженията с Вермахта, започнали в началото на същия месец. Това е само един от многото примери за партньорство между двата тоталитарни режима.

Още през август 1939 г. СССР и Нацистка Германия сключват търговско споразумение, разширено през февруари 1940 г. В рамките на тези договорености Москва получава военна техника, машини, технологии и суровини – включително детонатори за снаряди, маркирани със свастика.

Част от тези доставки се съхраняват в руски складове и днес. Така нацисткото оръжие все още се използва за унищожение на хора. Както отбелязват украинските военни, макар режимите на Хитлер и Сталин вече да не съществуват, на тяхно място е дошъл режимът на Путин. Имената се променят, но същността остава – докато Кремъл поддържа мит за „борба с фашизма“, самата Русия проявява повечето свойства на фашистката държава.

Русия изгражда масивен антенен комплекс в Калининград, предизвиквайки стратегически опасения

Сателитни изображения на обекта с висока резолюция, заснети от спътник на Maxar Technologies и достъпени през базата данни ArcGIS, 17 септември 2024 г.

🇷🇺 Дълбоко в гъстите гори на Калининградска област, само на 25 км от спокойната провинция по източната граница на Полша, се кипи усилена работа на мащабен строителен обект. Този обект привлече вниманието на OSINT експерти от Tochnyi поради необичайната геометрия, огромния размер и отдалеченото място със стратегическо значение.

Те извършиха оценка, използвайки наличната сателитни данни. В следващата статия се предоставят подробности за това какво може да представлява този обект чрез анализ на сателитни изображения, сравнителни изследвания и преглед на исторически данни, свързани с инфраструктура за електронно разузнаване.

Обектът се появи в OSINT изследванията през 2023 г. и въпреки значимостта, на темата се отдели твърде малко внимание в публичното пространство, социалните мрежи и специализираните издания. Бихме искали да отбележим работата на двама OSINT анализатори (Radio and Nukes и Planes and Stuff) – първите, изследвали този и други такива обекти.

Групата Tochnyi първоначално се натъкна на обекта по време на рутинни прегледи на сателитни снимки с помощта на платформи с отворен код – ARCGIS/ESRI и Sentinel-2 на Copernicus. Веднага може да бъдат отбелязани концентрични кръгове, радиално развиващи се канали и серия от пътища за достъп до центъра. Към момента на писане на тази статия обектът има напълно завършена периметрова стена и контролно-пропускателен пункт (54.5735, 21.8274).

Въпреки че все още е в строеж, за разлика от типичните инфраструктурни работи и радарни инсталации, тук няма видими разпръснати фундаментни работи, предполагащи изграждане на други солидни структури в периметъра, като големи антенни чинии и защитни структури на радари, освен в центъра, където зоната е изравнена.

Могат да се разпознаят поне шест концентрични кръга и при по-внимателен преглед изглежда, че е извършено известно движение на почвата на равни интервали по външния кръг и по целия периметър. Това изглежда като точки за изкопи, способни да поберат поддържащи стълбове за антени. Перфектната кръгова симетрия, отдалечените на равно разстояние потенциални места за стълбове, радиално разпределените пътища и централната зона, която изглежда е единствената, предназначена за сграда, са индикатори, които предполагат, че това е специфично съоръжение: антенен масив на военните, предназначен за радиоелектронно разузнаване или комуникация, по-известен като Кръгово разположен антенен масив (Circularly Disposed Antenna Array – CDAA).

Строителството на обекта започна преди повече от две години. Първите нови пътища се появиха на 18 март 2023 г. До април работата в северната му част вече беше започнало. Към май 2023 г. се забелязваха значителни изкопни и наземни работи, а два от външните кръгове бяха почти завършени. Въпреки това голяма част от гората все още стоеше. Площта ѝ изглежда намаляваше до юли 2023 г. и тогава повечето от нея беше изравнена, а периметровите стени бяха в процес на изграждане. Точно година по-късно обектът беше съвсем близо до своята окончателна форма, в която всички периметрови стени бяха завършени и второстепенните пътища бяха на местата си; на този етап можеше да се наблюдава развитието на радиални пътища. И накрая през юли 2025 г. няколко други зони, предназначени за сгради, бяха завършени, а концентричните кръгове на обекта бяха ясно видими дори от данните на Sentinel-2.

Напредък в строителството на обекта от март 2023 г. до юли 2025 г.

Кръгово разположеният антенен масив (CDAA) е голямо кръгло поле от вертикални монополни антени, подредени в множество концентрични кръгове, предназначени за откриване и определяне на посоката на входящите сигнали. Тези системи бяха широко разпространени по време на Студената война за комуникации с подводници, електронно наблюдение и определяне на посоката на сигнали.

Примери за такива инсталации са FLR-9 CDAA в авиобаза Елмендорф-Ричардсън в Аляска и тази в комуникационната база на остров Окинава в Япония, или по-новата FRD-10 в Брамщедтлунд, Германия с диаметър от 410 метра. CDAA работи с набор от антени, подредени в кръгъл модел, като диаметърът на кръга оказва пряко влияние върху честотата и следователно дължината на вълните, използвани от системата. Всеки CDAA може да има множество кръгове, един за всяка специфична честотна лента, варираща от няколко MHz до 28 MHz, с обхват на откриване, който може да достигне до 7400 км.

CDAA масивите могат да прихващат и локализират радиочестотни сигнали от хиляди километри разстояние. Те са способни да откриват емисии от подводници, използващи комуникационни канали на много ниски честоти (VLF), и да поддържат електронна война с картографиране на вражеските мрежи за комуникация. Системата функционира чрез сравняване на фазовите и времеви разлики на получените сигнали с антенните елементи, изчислявайки тяхната посока с изключителна прецизност. Според сателитните снимки обектът изглежда обхваща до 1600 метра в диаметър. Това я поставя значително над размера на известните CDAA обекти, дори тези, наскоро построени в Куба, за които се предполага, че са в сътрудничество с Китай и са обект на скорошно разследване от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS). Строителният обект в момента се намира в начален етап и поради ограничените данни е трудно да се направи окончателен извод за естеството на обекта. Въпреки това някои конкретни особености наклоняват везните към версията за мащабен CDAA.

Ключовите характеристики включват:

– Обектът разполага с кръгова конфигурация с няколко отдалечени на равно разстояние точки за изкопи, вероятно 45 на четвърт и 180 по цялата обиколка, които ще поберат вертикални антени.

– Освен това е налице радиално развитие на изкопи от централен възел, което предполага бъдещо присъствие на заровени кабели или фидерни линии, доказано както от оптични изображения, така и от SAR.

– Освен това е установен периметър за сигурност, изпълнен с вътрешни маршрути за достъп и ограда, която обгражда обекта.

Изображения на обекта от радар със синтетична апертура Sentinel-1 чрез базата данни Copernicus.

Калининград не е обикновена област. Тя е най-западният ексклав на Руската федерация, силно милитаризиран и дом на Балтийския флот и играе ролята на стратегическа предна база за усъвършенствани системи за противовъздушна отбрана като С-400, както и за ракетни системи с ядрени способности като „Искандер“. Разположен между Полша и Литва, и двете страни-членки на НАТО, Калининград притежава ключово геополитическо значение.

Разполагането на структура като CDAA в региона е стратегически правилно. Тази инсталация би предоставила на руската армия способност за наблюдение на електронните комуникации на НАТО в Източна Европа и Балтийския регион. Възможностите за много ниски честоти (VLF) или ниски честоти (LF) биха улеснили комуникацията с подводници, действащи в Балтийско море или Северния Атлантик. Освен това подобен обект би подкрепил пасивно събиране на разузнавателни данни, в съответствие с по-широката доктрина на Русия за електронна война, основна компонента на нейната съвременна стратегия за хибридна война.

За да бъде потвърден мащабът на антенния масив в Калининград, експертите сравниха дизайна му с няколко отлично документирани кръгово разположени антенни масиви (CDAA) по света, в това число този, който все още е активен в Брамщедтлуд, един от най-големите, построени с диаметър 410 метра, домакин на няколко инсталации за SIGINT и персонал. В анализа са включени и тези, построени наскоро от Русия, сред които обектът в окупирания Кримски полуостров през 2018 г. и разкрит от ImageSat Int.

CDAA инсталация в окупирания Крим близо до Севастопол, идентифицирана от ISI.

CDAA в Севастопол разчита на идентична конфигурация, вероятно базирана на дизайна „Круг“, с характерната структура на спици и пръстени, но с очевидно по-големи размери. Оформлението на обекта в Калининград е сходно с всички други CDAA; разположено е в отдалечен район, за да бъдат сведени до минимум смущенията и да се използват оптимални условия за прием на сигнали.

Системата „Круг“ беше съветския CDAA, базиран на германската технология Wullenweber. По това време руснаците използват общия термин „Круг“ за всички такива системи, докато НАТО прилагаше това обозначение само за най-големия вариант, масивни масиви с диаметър 200-300 метра с 40 антенни кули, обграждащи вертикален екран с диаметър 105 метра, който прилича на кръгла ограда. По време на Студената война бяха построени общо 31 системи „Круг“.

Карта от доклад на ЦРУ за инсталациите „Круг“ в Съветския съюз по време на Студената война.

Тези масиви бяха част от семейство съветски CDAA, включващо няколко други типа. Fix-24 беше по-малка двулентова система с концентрични пръстени от антени, които обхващат 150-200 метра, докато компактният „Thick Eight“ използваше едва 8 антени в клетки, подобни на тези в масивите „Круг“, които бяха разположени в СССР, страните от Варшавския договор и Китай. Някои специализирани CDAA бяха свързани и със съветските задхоризонтни радари „Дъга“, което предполага наличието на роля в обработката на радарни сигнали или електронно разузнаване. Оригиналният дизайн на Wullenweber, включващ обекти като този в Аугсбург, Германия, послужи като основа за тези системи, характеризиращи се със кръглите си антенни масиви и радиална подредба на елементите.

Макар все още в строеж, тази иновативна инсталация в Калининград вероятно ще е основен възел в стратегическата архитектура на Русия за електронно разузнаване и комуникации, играейки роля на мост между технологията от Студената война и съвременната военна доктрина, която счита за ценни възможността за отказ, наблюдение и информационно господство. В епоха, белязана от все повече скрити, дигитализирани или разпръснати съоръжения за отбрана, този видим обект за електронно разузнаване ще функционира едва на 25 км от прага на НАТО.

В Прага беше отбелязана 57-годишнината от съветската инвазия в Чехословакия.

Чешкият президент Петр Павел дава реч по време на церемония по отбелязването на 57-годишнината от смазването на „Пражката пролет“.
📸 Снимка: Sashko Shevchenko

🇨🇿 Преди 57 години Съветският съюз извърши военна инвазия в Чехословакия, и заедно със силите на Унгария, България и Полша сложи край на „Пражката пролет“. Тогава сградата на Радио Прага се превърна в една от арените на сблъсъка между съветски танкове и мирни граждани на чешката столица. Именно тук през 2025 г. се проведе ежегодната церемония по полагане на венци в памет на загиналите в резултат на военната интервенция на страните от Варшавския пакт.

„Тази година отново се събираме пред сградата на Чешкото радио, сграда, превърнала се в един от основните символи на август 1968 г. Преди точно 57 години тук от ранна сутрин се водеше борба. Битка, която със сигурност не беше равна, която със сигурност не беше справедлива. Тук идваха съветски войници, тук идваха съветски танкове, а нашата армия не устоя срещу тях. Опълчиха им се обикновени граждани, опитващи се с всички сили да забавят настъплението на окупаторите“, каза премиерът на Чехия Петр Фиала, изнасяйки реч на церемонията на 21 август.

Президентът Петр Павел призова присъстващите да помнят уроците от 1968 г., за да не повтаряме отново грешките на миналото и отбеляза, че тоталитарните режими винаги използват историята, за да служат на собствените си интереси, и направи паралели със съвременната война на Москва срещу Украйна.

„Днес Русия твърди, че не води агресивна война с цел подчиняване на суверенна държава, а само провежда специална операция, операция за защита на руснаците и руските интереси, където и да се намират те. В случая с 1968 г. това беше „международна помощ, международна помощ срещу контрареволюция“, която уж се разпространяваше и заплашваше нашата страна… И в духа на това тълкуване на историята цяло поколение имаше поне временно изкривено усещане за света. Целта ни трябва да бъде да направим погледа си към историята възможно най-обективен“, каза Павел.

Чешкият лидер също така предупреди за изкривеното тълкуване на съвременните събития, тъй като и днес има чехи, които са под влиянието на руската пропаганда. По думите му тя е същата, каквато е плъзнала сред чехословашкото общество преди 57 години.

Входа на сградата на Чешкото радио, където преди 57 години мирното население се опълчи на съветските танкове и армиите от Варшавския договор, дошли да смажат „Пражката пролет“.
📸 Снимка: Sashko Shevchenko

„Имаше хора, които проявиха голям героизъм, когато без оръжие се опълчиха на танковете, не само тук, но и по улиците на други чешки и словашки градове. Но имаше и хора, които не знаеха как да тълкуват ситуацията, бяха под влиянието на пропагандата тогава и може би смятаха, че в основата си случващото се е правилно. И днес виждаме, че поради различните интерпретации на скорошната история и настоящето, много хора имат много изкривена представа за света“, обясни той.

Петр Павел спомена документалния филм „Великото отечествено пътуване“, в който трима чехи, подкрепящи действията на руския президент Владимир Путин, пътуваха до Украйна, за да видят с очите си ужасите на войната. Въпреки това, след завръщането си, тяхното мнение за това кой е агресорът и кой е жертвата не се промени.

„Трябва да обръщаме внимание на това как тълкуваме не само далечната история, но скорошните събития, за да няма изкривявания, за да се придържаме към фактите и ценностите, съпътстващи човечеството от незапомнени времена, за да можем да различаваме кое е правилно и кое е зло“, подчерта той.

На 21 август 1968 г. армиите на страните-членки на Варшавския договор нахлуха в Чехословакия, поставяйки я под военна окупация. Последният съветски войник напусна Чехия на 21 юни 1991 г.

Постсъветска мафия всява хаос за Иран. Кой ще бъде следващият ѝ клиент?

Долен Манхатън, където двама източноевропейски мафиоти бяха намерени за виновни от американски съд за заговор за убийство на дисидент от името на Иран.
📸 Снимка: Shutterstock

🇮🇷⚔️🇺🇸 Скорошен опит на режима в Техеран да убие опонент на американска земя разкрива ключово средство, с което враждебни държави действат в западния свят. С организирана престъпност и правдоподобно отричане, операциите разкриват модел на подривна дейност, който може да бъде възприет и от други враждебни страни.

През март съдебно жури в Манхатън осъди двама мафиоти, грузинец и руснак от Азербайджан, за опит за убийство на ирански активист и американски гражданин в Ню Йорк. Третият участник, физическият извършител, беше арестуван през юли 2022 г. в близост до прага на потенциалната жертва с автомат АК-47 и даде показания като свидетел на обвинението.

Два месеца по-късно Обединеното кралство арестува общо четирима ирански граждани за преследване на противници на режима в страната. Иран е показал най-ясна схема на държавни служители, които наемат местни престъпници за убийства в чужбина. Връзката между организирана престъпност и хибридна война засяга и други противници на Запада, сред които Русия, Китай и Северна Корея, и дори включва някои стратегически партньори като Индия, което кара анализатори в сферата на сигурността да прогнозират идването на „петата вълна“ на глобалната организирана престъпност.

Обхващайки Иран, Кавказ, Централна Европа и САЩ, случаят с поръчково убийство в Манхатън е уникален с това, че разкрива две свързани една с друга тенденции: как държавите използват незаконно пребиваващи членове на престъпни групи на запад, както и трайното значение на организираната престъпност от съветски тип в конкуренцията между великите сили.

Посолството на Ислямска република Иран в Лондон. Британското външно министерство извика иранския посланик, след като властите арестуваха четирима иранци, на трима от които повдигнаха обвинения в нарушения на Закона за национална сигурност.
📸 Снимка: wikimedia.org

Подривната заплаха

Според обвинението заговорът произлиза от разузнавателната служба на Революционната гвардия на Иран (IRGC-IO) – държавна агенция за сигурност, която се намира в списъка на чуждестранни терористични организации (FTO) от 2019 г. Неин генерал е наел руско-азерския гражданин Рафат Амиров в Иран, заедно с член на руска мафиотска група, срещу сумата от 500 000 щатски долара. Тяхната задача е била да убият Масих Алинеджад, иранско-американски журналист от Ню Йорк.

Рафат Амиров, гражданин на Азербайджан и Русия и жител на Иран, с тортата за рождения си ден. Осемте заострени звезди символизират статуса му на „вор в законе“ (крадец по закон).
📸 Снимка: Обвинителен акт от Министерство на правосъдието на САЩ

Халид Мехдиев, който пристигнал с фалшиви документи в САЩ, e закупил незаконно АК-47, с което да изпълни задачата. В случая на британска земя тримата обвиняеми също са пристигнали по нередовен начин. Опитът за поръчково убийство е бил предшестван от предишни опити на ирански служители от разузнаването да отвлекат журналиста с цел предаване.

Халид Мехдиев, гражданин на Азербайджан, пребиваващ в Йонкърс, Ню Йорк, който се появил пред вратата на Алинежад с АК-47.
📸 Снимка: Обвинителен акт от Министерство на правосъдието на САЩ

Резултатът илюстрира компромисите, които съпътстват неизбежно възлагането на подобна задача от държава на транснационални престъпници.

Първо, това позволява подривна дейност за държави с намалени оперативни способности в целевата страна. Парии като Иран и Северна Корея имат минимално дипломатическо присъствие на Запад. В Съединените щати те нямат посолства и консулства, които да осигуряват прикритие и имунитет от наказателно преследване за служители на разузнавателните служби. Русия е затруднена след вълна от дипломатически експулсирания през 2018 г. в отговор на опита за отравяне на Сергей Скрипал, извършено от шпиони на руското военно разузнаване ГРУ в Солсбъри и пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Друг характерен пример е серията палежи в Полша, Литва и Обединеното кралство през 2024 г. от украински, румънски и други лица с гражданство, различно от руско, които според европейските разузнавания са били наети от Москва. От 2024 г. насам Полша затвори две руски консулства, а Чехия и Франция приписаха предишни опити за саботаж на ГРУ в изявления пред широката общественост.

Директорът на британската служба за вътрешна сигурност MI5 предупреди, че крайната цел на тези и други операции е да „създаде хаос по британските и европейските улици“. На 7 май ръководителят на Националния център за киберсигурност на Великобритания (NCSC) Ричард Хорн заяви, че Русия „извършва актове на саботаж, често използвайки престъпни проксита в своите заговори“.

И двамата ръководители вероятно работят по разследвания на руски връзки, след като Кралската прокуратура повдигна обвинения на двама украинци и румънец във връзка с палежи, насочени към министър-председателя Кийр Стармър. Тези действия все още имат необясними мотиви. Въпреки липсата на доказателства, че руската кампания за саботаж и убийства най-сетне достигна успешно Северна Америка, тази на Иран очевидно вече е там и демонстрира трайна заплаха.

Друго предимство на набирането на престъпници е ниската цена, представена подробно в случая с Техеран благодарение на американските прокурори. Иранският режим е извадил само 30 000 долара за авансово плащане за убийството на Алинеджад. В същото време Мехдиев твърди, че успехът ще донесе награда от 160 000 щатски долара. Това вероятно излиза много по-евтино от това Техеран да организира собствена логистика, а и западните служби за сигурност са изключително бдителни по отношение на иранската заплаха. Освен това, никой ирански служител не е бил изложен на риск от арест. Дипломатическият отзвук като цяло също е почти недоловим. Няколко нива на аутсорсинг са помогнали да се прикрие иранската следа – на Мехдиев дори му е казано, че операцията е „подарък“ от Баку за Иран. Дори привидното отричане може да попречи на западни правителства да отговорят на подривни действия.

В сравнение със службите под държавен контрол, престъпните синдикати също имат недостатъци, основното от които е лошия професионализъм. Един мафиотски силовак в Ню Йорк е предложил да изгори къщата на Алинеджад, вместо да я убие. А Мехдиев, въпреки че има около десет години опит в такъв род криминални деяния, вероятно не е преминал обучение по наблюдение и скрити действия, което да е сравнимо с руското или иранското разузнаване. Неговият адвокат посочва, че той е искал да измами иранците и да вземе парите без да убие Алинеджад. В крайна сметка обвиняемите помагат на властите, като си правят удобни селфита с мафиотските си татуировки.

Съветската връзка

Полад Омаро, гражданин на Грузия, пребивавал в Словения и Чехия, който предавал информация за мишени от Рафат Амиров на наемния убиец и носи татуировка на „вор в законе“.
📸 Снимка: Обвинителен акт от Министерство на правосъдието на САЩ

Руската криминална групировка, посочена в материалите по делото като „Ворове в закона“, е давала инструкции с екстрадиран от Чехия грузински гражданин на име Полад Омаров до Мехдиев, който се е присъединил към групата като тийнейджър в Азербайджан, преди да влезе незаконно в САЩ.

Наемният убиец твърди, че е следвал заповеди от лидер в азербайджански затвор. Той отбеляза още, че са спазвали правилен начин на живот за престъпник, който включва никога да не сътрудничат на правителствата.

Тези традиции илюстрират изненадваща приемственост на съветската престъпна култура и методи на действие. Терминът vory v zakone произхожда от системата на ГУЛАГ в бившия СССР, чийто разпад през 1991 г. на фона на либерализирането на капитала и граничния контрол по света е „най-важното събитие“ за разширяването на глобалната престъпност през следващите две десетилетия.

Британският журналист Миша Глени дава сполучлив световен преглед на тези събития в книгата си от 2008 г. Американският учен по сигурността Фил Уилямс описва разпадането на Съветския съюз, глобализацията и неолиберализма като причини за „третата вълна“ на организираната престъпност – първата възниква в „горещи точки“ като Сицилия, а втората става глобална с наркотиците след Втората световна война. Марк Галеоти описва това ново изместване през 2000-те с обсъждането на легендарните, татуирани вори, които се трансформират в „хибридни гангстери-бизнесмени“ с малко притеснения за традициите. Очевидно ворите все още са актуални. Евразийските престъпни групи (да ги наричаме руски е твърде ограничено) са се преплели с вълни от емиграция на диаспората след разпада на Съветския съюз и са създали функционални аванпостове на ключови входни точки като Ню Йорк, Истанбул и Дубай.

И не на последно място, транснационалните престъпници в чужбина очевидно имат близки хора у дома, което разколебава желанието им да сътрудничат на правителствата на приемащите страни. Мехдиев не свидетелства, докато ФБР не съдейства за преместването на майка му от Азербайджан в САЩ и той не получи „златния билет“ за законен престой. Въпреки това, подобен инструмент става все по-несигурен покрай набиращите популярност популистки движения, които се обявиха против имиграцията в Северна Америка и Европа.

Без правила, без граници

Транснационалните престъпни групи остават евтина, но и непрофесионална, политическа опция за великите сили, противници на Запада. Те са били използвани многократно от Русия и Иран с малко явни причини да спрат тази практика. Това доведе след себе си до няколко последици за службите за вътрешна сигурност, правоприлагащите органи и дипломатическите служители.

Първо, границата между националната сигурност и вътрешната престъпност ще продължи да се размива и е твърде слабо вероятно скоро тя да бъде възстановена. Кооптирането на престъпници, особено имигранти, от страна на държави-парии ще засили още дебатите относно сигурността на имиграцията и полицията, както наскоро се видя в Полша, Германия и ограниченията в политиката за предоставяне на убежище в Обединеното кралство. Администрацията на Тръмп също използва Закона за вражеските чужденци, за да депортира предполагаеми членове на венецуелски картели, някои от които сега потенциално могат да се окажат в Косово.

В същото време, службите за национална сигурност може да загубят ценни лостове в разследването и преследването на международните престъпни мрежи, работещи за конкурентите на великите сили, ако западните правителства ограничат възможностите за убежище на информаторите и семействата им, какъвто се оказва „златния билет“ на Мехдиев. Този риск ще се влоши на фона на влошаването на международното табу срещу връщането или принудителното връщане на търсещите убежище в страни, където са изложени на постоянна опасност. Това има особено значение за конкуренцията на великите сили, когато става въпрос за полицейски държави, като в случая на уйгурите в Китай или руските активисти против войната в Украйна. Западните власти може да имат добри причини да отказват случаи на убежище, но скандалните откази могат да повлияят на бъдещи потенциални информатори, които ще си зададат логичния въпрос: „Това ли ще направите и с мен?“

И накрая външните министерства на западните държаваи трябва да имат предвид тази връзка между престъпност и държава в своите изчисления за дипломатическите ограничения на конкурентите на великите сили. С проведените наскоро срещи в Истанбул и Рияд, САЩ водиха разговори с Русия за възстановяване на дипломатическите отношения, след като затвориха консулства в Сан Франциско, Сиатъл и прилежащи офиси в Ню Йорк и Вашингтон.

Правителства като в Унгария и Словакия и популистките партии в други европейски страни също биха искали да видят завръщане на руските дипломатически мисии в Европа. Възстановяването им ще е малък, но важен фактор за постигане на споразумение за прекратяване на конфликта.

Но западният свят трябва да помни, че ако се отворят повторно, тези задгранични представителства е по-вероятно да бъдат обслужвани от професионални оператори, отколкото от мафиотски наемни убийци, които си правят селфита с мафиотските си татуировки.

За автора: Александър Нойман притежава магистърска степен по международна сигурност, както и бакалавърска степен по международна политика и руски и евразийски изследвания от Университета „Джордж Мейсън“. Той също така е бивш гост-студент в Университета във Варшава и възпитаник на Think Tank School на New Eastern Europe.

Русия изоставя мораториума върху разполагането на балистични ракети със среден обсег.

Президентът на САЩ Роналд Рейгън (1911-2004) и генералният секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов (1931-2022) подписват Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие в източната стая на Белия дом на 8 декември 1987 г.
📸 Снимка: The Ronald Reagan Library

🇷🇺 Решението на Руската федерация да се откаже от мораториума си върху разполагане на балистични ракети със среден обсег може да подготви почвата за нова оръжейна криза, алармират експерти.

Москва и Вашингтон въведоха забрана за притежаване на ракети с обсег 500–5500 км съгласно Договора за ядрените сили със среден обсег (INF) от 1987 г. Въпреки че договорът се разпадна, когато САЩ се оттеглиха през 2019 г. с обвинения към Русия в нарушаване на споразумението, по това време Москва заяви, че ще продължи да спазва мораториума, ако САЩ не разположат ракети в обсег на Русия.

В понеделник руското външно министерство обяви, че вече няма да спазва своя самоналожен мораториум, позовавайки се на това, което описа като нарастващи заплахи от САЩ и други западни страни, включително скорошна ракетна активност на САЩ в Дания, Филипините и Австралия.

„Това значи, че Русия вече няма никакви ограничения в това отношение. Русия вече не се смята за обвързана от нищо“, посочи говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред репортери във вторник и добави: „Не трябва да се очаква официално обявление. Това засяга сферата на отбраната, която е чувствителен и непубличен въпрос.“

„Тази дата може да остане в историята като началото на нова ракетна криза в Европа“, алармира руският военен експерт Юрий Фьодоров. „Предстои надпревара във въоръжаването с ракети и от двете страни. Ще трябва да преживеем доста напрегнат период, когато ракети се разполагат както на Запад, така и на Изток.“

Въпреки повишеното напрежение между Москва и Запада, оттеглянето на Русия от мораториума „не бива да се разглежда изолирано като някакъв вид апокалипсис, това е част от играта на Русия за ядрена ескалация“, отбеляза бившият руски дипломат Борис Бондарев.

„Ако тези ракети бъдат разположени, ще зависи основно от отговорните за военното планиране в САЩ и Европа да предприемат мерки за неутрализиране на подобни заплахи“, допълни той.

„За широката общественост това не променя фундаментално ситуацията. Когато една ядрена сила прекарва четири години в чести заплахи срещу други страни с ядрени удари, ние отдавна живеем в тази реалност – нито мораториуми, нито оттегляния от тях променят това по някакъв качествен начин“, продължи той.

Преди това Кремъл заяви, че ще вземе „огледални мерки“, включително засилване на бреговите сили на ВМС и разширяване на разполагането на хиперзвукови оръжия, ако Съединените щати разположат ракети със среден или по-малък обсег навсякъде по света.

„Най-високият приоритет на Русия е да осигури своевременно откриване и прехващане на такива ракетни изстрелвания, като същевременно финализира всички аспекти на масовото производство и разполагане на подобни ударни системи, включително хиперзвукови оръжия“, каза президентът Владимир Путин през декември.

Путин също обяви миналата седмица, само дни преди мораториумът да бъде отменен, че Русия ще увеличи масовото производство на експерименталната балистична ракета „Орешник“, чийто обсег достига до 5500 км и е способна да носи ядрени бойни глави.

Руските военни блогъри в Telegram свързаха изявлението на външно министерство с новината, че първата серийно произведена ракета „Орешник“, изстреляна за първи път през ноември при удари срещу украинския град Днипро, е влязла в експлоатация.

„Русия вероятно е готова да разположи първия напълно оформен батальон от ракетни системи със среден обсег SS-X-34 Орешник“, предположи Telegram каналът MilitaryRussia. Наред с това най-вероятната за разполагане система вероятно ще бъде балистичната Искандер-М, съобщава Telegram каналът Военний Осведомитель.

Николай Соков, бивш преговарящ по контрола на оръжията и старши сътрудник във Виенския център за разоръжаване и неразпространение, отбеляза, че изстрелването на ракетата Орешник миналата година ефективно сигнализира, че Русия вече не се придържа към мораториума.

Обявлението в понеделник беше ненужно, тъй като всичко стана ясно още миналата есен след изстрелването на Орешник, което на практика изясни предишно изявление на Путин за серийно производство и изигра ролята на сигнал към Европа в условия на бързо нарастващо напрежение (без ефект обаче)“, написа той в X.

Дара Масикот, старши сътрудник в Изследователския институт за международен мир „Карнеги“, отбеляза, че договорът INF се е разпаднал, след като САЩ обвиниха Руската федерация в това, че разработва и разполага крилатата ракета SSC-8 (9М729), чийто обсег според тях е в нарушение на ограниченията, въведени от споразумението.

„INF се разпадна заради руската крилата ракета SSC-8 GLCM, Русия изстреля балистична ракета Орешник срещу Украйна на разстояние, което някога беше регулирано от INF, Путин разполага тактически ядрени оръжия в Беларус и обмисляше да постави Орешник там още миналата година, а сега преформулира и обвинява Запада“, каза Масикот.

Павел Подвиг, основател на Russian Nuclear Forces Project, твърди, че Белият дом е можело да се вслуша в предложението на Русия от 2020 г. и двете страни да спрат разполагането и изпитанията на ракети със среден обсег.

„Ако САЩ се ангажираха сериозно с предложението на Русия от октомври 2020 г. за мораториум над ракетите с обсег на INF и системата 9М729, например чрез създаване на преговарящи екипи на срещата на върха през юли 2021 г., войната в Украйна можеше да бъде предотвратена“, заяви Подвиг.

Експертът по контрол на оръжията Андрей Баклицки също каза, че руското предложение за мораториум е било „покана за дискусия относно регулирането на наземните системи с обсег на INF след изчезването на договора“.

„Това беше конкретно предложение за контрол на оръжията, което Русия направи и беше готова да обсъди – това не се случва често. Нещо, което можехте да вземете при първа възможност. Сега изглежда е изключено“, каза Баклицки.

„Стратегически, решението на Русия да се откаже от мораториума беше, защото всички строяха и планираха да разгърнат системи с обсег на INF. Какво задейства този конкретен избор в този конкретен момент е по-малко важно“, каза той.

„Отново, предложението за мораториум беше по-скоро покана за диалог отколкото решение. Това не значи, че в бъдеще не може да има дипломатически процес за решаване на този проблем, но за момента изглежда, че настроението е да се строи, а не да се говори.“

Китай проектира нов голям екраноплан с реактивни двигатели

🇨🇳✈️🌊 Екранопланите са въздухоплавателни средства, проектирани да летят непосредствено над водната повърхност. Това е далеч по-ефективно и им позволява да се движат под радарния хоризонт, докато в същото време са значително по-бързи от корабите.

В миналото основният разработчик на екраноплани беше Съветският съюз, известен с прочутото „Каспийско морско чудовище“ и въоръжения с ракети „Лун“. Докато някои съветски модели бяха огромни по размери, други разработки по света са били сравнително малки. До този момент.

Снимка, споделена в китайските социални мрежи, показва на заден план уникален сив екраноплан. Въпреки частичното отразяване, оценка на специализираното издание Naval News сочи, че това е напълно нов модел, който не е разкриван до този момент. Името, обозначението и производителят му все още не са публично известни.

След края на Студената война бъдещето на съветските проекти за гигантски екраноплани беше обречено. Оттогава до ден-днешен мнозина предсказваха завръщане на екранопланите. Наистина, съществуват редица проекти за повторно въвеждане на големи екраноплани, но те рядко достигат отвъд чертожната дъска. Въпросният китайски модел е несъмнено най-амбициозният проект на екраноплан от десетилетия насам.

Апаратът има корпус на хидросамолет с характерна Т-опашка и два вертикални стабилизатора – конфигурация, рядко срещана при обикновените самолети, но използвана при някои екраноплани, включително китайски. Изглежда има сравнително късо крило и голяма опашка – типични за този клас апарати.

Над крилото са монтирани четири реактивни двигателя с леко сплеснати дюзи, което предполага насочена надолу тяга – още един отличителен белег на екраноплан. Възможно е двигателите да са с вторичен въздухозаборник над основния, но ъгълът на заснемане не дава възможност това да се потвърди със сигурност.

Боята в сив камуфлаж с ниска видимост сочи военно предназначение. Екранопланите са особено подходящи за транспортни мисии, включително при амфибийни операции. Някои съветски модели са били проектирани за бърза доставка на войски и бронирани машини на вражески бряг – ролята, която понастоящем в китайския флот (PLAN) е изпълнявана от въздушните възглавници. Новият модел вероятно е предназначен за щурмови транспорт.

Китай развива редица амбициозни авиационни проекти, включително гигантския хидросамолет AVIC AG600, предназначен за издирвателно-спасителни операции и гасене на пожари. Новият екраноплан вероятно ще допълва тези функции.

Той също така напомня за редица безпилотни товарни самолети, които се тестват в Китай. Една от теориите е, че това е товарен самолет или дрон, предназначен за бързо снабдяване на островни гарнизони и за подкрепа на амфибийни десанти.

Украински дрон унищожи руски ЗРК "Бук" с корекция на огъня от бригада „Черна гора“.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински боен дрон е поразил руски зенитно-ракетен комплекс „Бук“ с помощта на прецизна корекция на огъня, извършена от бойци на 15-та отделна бригада за артилерийско разузнаване „Черна гора“. Това стана ясно от видеокадри, публикувани от Сухопътните войски на Украйна в социалните медии.

Зенитно-ракетните комплекси (ЗРК) са дългогодишен стълб на руската военна доктрина още от съветско време. Навремето ръководството на СССР е осъзнало, че няма да може да съперничи на НАТО в сферата на бойната авиация – нито по технологични възможности, нито по производствени обеми. В отговор съветските стратези избират асиметричен подход: изграждане на мащабна мрежа от ЗРК, които са значително по-евтини за производство и поддръжка от бойните самолети.

Тази концепция остава валидна и в постсъветска Русия. Кремъл успява да съхрани производствения капацитет от онези години, което позволява на страната да се нареди сред водещите износители на зенитни системи в света. Именно затова изтощаването на ПВО мрежата на Руската федерация се явява изключително предизвикателство за украинската армия и нейните съюзници.

Въпреки това, загубата на всеки отделен ЗРК – като случая с „Бук“, поразен от украински дрон – отслабва руските способности в тази област. Замяната на такива системи не е мигновена, особено в контекста на огромните мащаби, които трябва да покрива руското ПВО. Така всяка подобна загуба затруднява способността на Москва да организира адекватна защита срещу нови въздушни заплахи.

Ударът по „Бук“ е пореден сигнал, че Украйна продължава да усъвършенства взаимодействието на разузнаване, безпилотни системи и сухопътни войски – критично важен фактор в условията на продължаваща война на изтощение.

Нов филм на журналиста Джони Харис за отбранителната стратегия на Финландия.

🇫🇮 В последния си документален филм Inside the Most Prepared Country on Earth журналистът Джони Харис се потапя дълбоко във военната стратегия на Финландия – държава, споделяща 1343-километрова граница с Русия, която е подготвена за бойни действия в изключително тежки климатични условия.

Харис се присъединява към финландски войници по време на мащабно арктическо учение, което показва от първа ръка колко сурови и взискателни са условията за войниците. Филмът подчертава как Финландия изгражда своите отбранителни способности със задължителна военна служба и активно включване на гражданската инфраструктура в подготовката за евентуален конфликт.

Документалният филм разглежда и историческия контекст и преди всичко Зимната война срещу Съветския съюз, който оказва дълбоко влияние над днешната отбранителна политика на страната. Харис акцентира върху нуждата от адаптивност, издръжливост и постоянна готовност – ключови елементи от военната доктрина на Хелзинки, особено на фона на нарастващо напрежение в региона.

Филмът предлага завладяващ поглед към една малка, но отлично подготвена стратегически страна, която не разчита на късмет или случайност, а на дисциплина и планиране, за да се защити.

🔍 Гледайте видеото тук: YouTube

Националният архив на САЩ публикува последните досиета за убийството на Кенеди.

Американският президент Джон Ф. Кенеди ръкомаха на събралото се множество от колата си в кортеж около една минута преди да бъде убит в Далас, щата Тексас, 22 ноември 1963 г.
📸 Снимка: Jim Altgens/AP/File

🇺🇸🔍 Националният архив на САЩ публикува последната партида от досиета, свързани с убийството на американския президент Джон Ф. Кенеди, което продължава да подхранва конспиративни теории повече от 60 години след смъртта му.

Този ход следва изпълнителна заповед, издадена от президента Доналд Тръмп през януари, която нареди нередактирано освобождаване на останалите файлове, свързани с убийствата на Кенеди, неговия брат, бившия главен прокурор Робърт Ф. Кенеди и лидера за граждански права Мартин Лутър Кинг-младши.

„В съответствие с директивата на президента Доналд Тръмп... всички записи, които по-рано бяха задържани за класифициране, които са част от колекцията от записи за убийството на президента Джон Ф. Кенеди, се публикуват“, гласи изявлението на Националната администрация за архиви и досиета.

Архивът пусна милиони страници с документи в последните десетилетия, свързани с убийството на тогавашния президент Кенеди през ноември 1963 г., но хиляди документи бяха задържани по искане на ЦРУ и ФБР, позовавайки се на опасения за националната сигурност.

Експерти предположиха, че документите, които все още се съхраняват в архивите, е малко вероятно да съдържат гръмки разкрития или да сложат край на популярните конспиративни теории за убийството на 35-ия президент на САЩ.

Комисията Уорън, която разследва стрелбата по харизматичния 46-годишен президент, установи, че тя е била извършена от бивш стрелец от морската пехота Лий Харви Осуалд, който е действал сам.

Но това официално заключение не направи много, за да потуши спекулациите, че зад убийството на Кенеди в Далас, Тексас стои по-зловещ заговор, а бавното оповестяване на правителствените досиета наля допълнително масло в огъня на различни теории на конспирацията.

ЦРУ проследи посещенията на Осуалд в съветското консулство в Хелзинки

Наскоро разсекретен документ на ЦРУ потвърждава, че служители на САЩ са следили отблизо движенията на Лий Харви Осуалд ​​в Хелзинки, Финландия, през 1959 г.

Документът показва посещенията на Осуалд ​​в съветското консулство и графика на бързото му пътуване. Длъжностни лица дори са проследили списъци с пътници и времена за таксита, което говори за подробни усилия да се съберат заедно дейностите на Осуалд, довели до убийството на Кенеди.

Досиетата свидетелстват за координация между Държавния департамент и ЦРУ в проследяването на съветските му връзки. Нивото на наблюдение говори, че американското разузнаване е знаело повече отколкото е признавано преди.

Източник: JFK 104-10004-10143

ФБР получава анонимно обаждане с предупреждение, че Осуалд ще бъде убит, само часове преди смъртта му.

Наскоро разсекретена бележка на ФБР разкрива, че на 23 ноември 1963 г. – само ден преди Лий Харви Осуалд да бъде застрелян ​​– анонимен събеседник е предупредил офиса на ФБР в Далас, че някой ще убие Осуалд.

В записката се посочва, че обаждането идва от „човек, говорещ със спокоен глас“, който твърди, че ФБР „трябва да направи нещо“, защото „същата група, която уби Кенеди“, ще се насочи към Осуалд.

Въпреки това на Осуалд не е осигурена допълнителна охрана ​​и на следващия ден е прострелян смъртоносно от Джак Руби.

Други документи в изданието показват как ФБР е наблюдавало връзките на Осуалд ​​с организации в подкрепа на Фидел Кастро, и е проследявало движенията му в месеците до атентата срещу Кенеди.

Източник: JFK 198-10009-10099

Италианската комунистическа преса обвинява ЦРУ за убийството на Кенеди

Наскоро разсекретена бележка сочи, че ЦРУ е проследявало доклади от публикация на Италианската комунистическа партия Rinascita, която открито обвинява ЦРУ в организирането на убийството на Джон Ф. Кенеди.

Статията, публикувана на 7 март 1964 г. от писателя Джанфранко Корсини, спекулира, че американските разузнавателни агенции са извършили заговор за убийството на Кенеди.

ЦРУ обозначи твърденията като опасна пропаганда, подчертавайки опасенията, че кампаниите за дезинформация на комунистите подхранват глобалните подозрения в участието на САЩ в смъртта на JFK.

Източник: JFK 1104-10003-10041

Контактите на Осуалд със съветския шпионин, свързан с убийства

Наскоро разсекретени документи сочат, че Лий Харви Осуалд ​​се е срещнал с Валери Костиков, офицер от КГБ, свързан със съветските операции по убийството, в съветското посолство в Мексико Сити само седмици преди смъртта на Джон Кенеди.

Тайна бележка разкрива опасенията на американски служители, че пътуването му ​​до Мексико е част от по-голям заговор. Друг документ описва опасенията, че Куба може да е ползвала Осуалд ​​като пешка, за да атакува Кенеди.

Досиетата включват също предупреждения на ФБР за насилствените намерения на Осуалд ​​и вътрешни правителствени дебати за това дали той е действал сам или е имал чужда подкрепа.

Източник: JFK 202-10001-10203

ЦРУ е следило Осуалд преди убийството

Разсекретени досиета разкриват, че ЦРУ е следило Лий Харви Осуалд, преди да убие Джон Кенеди.

Те наблюдаваха посещенията му в посолствата на Куба и СССР в Мексико Сити и се тревожат за неговите връзки с чуждестранни шпиони.

Един документ показва, че американски служители са се страхували, че Осуалд ​​е имал връзки с тайно звено за убийства на КГБ.

Друг разкрива, че ФБР е знаело за заплахи срещу Осуалд, преди да бъде убит.

Източник: Национален архив, документ 202-10002-10124

Британски вестник за убийството на Кенеди 25 минути преди то да се случи.

Британски вестник е получил анонимно обаждане 25 минути преди убийството на Кенеди с предупреждение за „големи новини“, идващи от САЩ.

Според документа на репортер на Cambridge News е казано да „се обади на американското посолство в Лондон за някои важни новини“, преди внезапно да затвори. След като Кенеди е застрелян, британското разузнаване (MI5) предупреди ФБР за странното обаждане.

В записката се отбелязва, че американското и британското разузнаване намират времето за „твърде случайно“, за да го пренебрегнат, добавяйки още една мистерия към събитията около смъртта на Кенеди.

Източник: JFK Files 198-10009-10098

Съветите се страхуват, че „луд“ американски генерал ще нанесе ядрен удар след убийството

След като Кенеди беше убит, Съветският съюз се опасяваше, че измамен американски генерал може да нанесе ядрен удар като отмъщение.

Меморандумът описва как съветските служители вярват, че убийството на JFK е част от екстремистки заговор и че истинската опасност е „неуравновесен“ американски военен офицер, който го използва като извинение за започване на Трета световна война.

Съветското разузнаване бързо се придвижи към успокояване на напрежението, опасявайки се от прекомерна реакция от страна на Вашингтон.

Документът предполага, че Кремъл е бил по-притеснен от извънконтролния американски отговор, отколкото да бъде обвинен за самото убийство.

Източник: JFK Files - 198-10008-10119

ФБР е разпоредило надзор на семейството на Осуалд след смъртта му

След като Лий Харви Осуалд ​​е убит, ФБР започна наблюдение на съпругата му Марина Осуалд ​​и други членове на семейството, за да следи техните комуникации и движения.

Бележка сочи, че ФБР е прихванало обаждания на Марина до съветското посолство, притеснени, че тя може да сподели секретна информация или да разкрие подробности за дейността на Осуалд.

Агентите също проследиха взаимодействията ѝ с журналисти и длъжностни лица, страхувайки се, че тя може да стане публичен глас, поставящ под въпрос официалната история.

Документът показва, че ФБР е гледало на семейството на Осуалд ​​като на потенциален риск, като ги е държало под стриктно наблюдение дори след смъртта му.

Източник: JFK 198-10007-10022

ЦРУ обсъждаше съветските изходни визи след заминаването на Осуалд

Наскоро публикувани файлове сочат за срещи на ЦРУ относно несъответствия по отношение на внезапното напускане на Лий Харви Осуалд ​​от СССР.

Дейвид Слоусън от Комисията Уорън се усъмни дали времето на Осуалд ​​е необичайно.

Бележка на ЦРУ:

„Само четири от 26-те прегледани случая включват съпруги, напускащи съпрузи чужденци; случаят на Осуалд ​​се откроява.“

Документите разкриват нарастващо безспокойство, че съветските власти са позволили бързото напускане на Осуалд ​​при подозрителни обстоятелства, като служители на разузнаването следят отблизо за по-дълбоки мотиви.

Източник: JFK 767-864

ФБР проследи връзките на Осуалд със съветските дезертьори в Тексас

Документите на ФБР показват, че агенти са наблюдавали отблизо взаимодействията на Лий Харви Осуалд ​​със съветски дезертьори в Тексас, включително човек на име Питър Грегъри, помагал на Осуалд в превода, както и на руската му съпруга Марина.

Друга ключова фигура е Джордж де Мореншилд, роден в Русия петролен геолог с връзки в ЦРУ, който се сприятелява с Осуалд ​​и по-късно умира при мистериозни обстоятелства.

ФБР смята, че де Мореншилд може да е повлиял на Осуалд ​​и агенти са наблюдавали дейността му след убийството.

Бележката също така разкрива, че Осуалд ​​се е опитал да се свърже отново със съветски контакти само седмици преди да уби Кенеди, което засилва подозренията относно истинските му мотиви.

Източник: JFK 198-10007-10013

ЦРУ се затрудни да потвърди самоличността на Осуалд в Мексико Сити

Разсекретените документи разкриват, че ЦРУ е наблюдавало съветското и кубинското посолство в Мексико Сити, когато Лий Харви Осуалд ​​е бил на посещение, но не са могли да потвърдят дали човекът, когото са проследили, е наистина той.

Бележка показва, че ЦРУ е получило снимки на мъж, посещаващ съветското посолство, който твърди, че е Осуалд, но изображенията не съответстват на известния му вид.

Служители на разузнаването бяха объркани, питайки се дали някой друг използва името на Осуалд ​​или има объркване в тяхното наблюдение.

Докладът също така посочва, че телефонните разговори на Осуалд ​​с посолствата са били прихванати, където той е говорил на „развален руски“, което допълнително повдига подозрения.

Този провал на наблюдението остави големи пропуски в това, което американското разузнаване е знаело за дейността на Осуалд ​​преди убийството на JFK.

Източник: JFK 198-10005-10018

Напускането на Осуалд от СССР е било обект на проверка от ЦРУ и комисията на Уорън

Разсекретената бележка съдържа подробности за среща от юли 1964 г. между служителя на ЦРУ Лий Уигрен и служителя на Комисията Уорън Дейвид Слоусън.

Дискусията се фокусира върху необичайното заминаване на Осуалд ​​от СССР със съветската му съпруга Марина.

Вигрен:

„Повечето сравнителни случаи са включвали чуждестранни студенти или преходни лица – не дезертьори като Осуалд. Само 4 от 26 случая съветските съпруги са напуснали със съпрузи чужденци.“

Комисията поиска яснота, след като установи несъответствия в докладите на Държавния департамент.

Източник: JFK 1704-104.70213

ЦРУ поиска пълна проверка на връзките на Освалд и възможна съветска подкрепа

Наскоро разсекретена телеграма показва, че ЦРУ спешно е поискало пълно разследване на контактите, годеницата и движенията на Осуалд ​​в Европа преди убийството на JFK.

Агенцията поиска Берлин и други станции да потърсят местни записи, медии и услуги за връзка между Осуалд ​​и тайни операции.

Специалните искания включват намиране на годеницата му и проверка на споменаванията в пресата.

Това беше изпратено като въпрос с висок приоритет в помощ на Комисията Уорън.

Интензивността на усилията показва колко загрижени са били САЩ за чуждестранното участие.

Източник: JFK 1704-104.70213

Служители на ЦРУ и ФБР насаме се запитаха дали Лий Харви Осуалд ​​е истинският мозък зад убийството на Джон Кенеди или той е бил манипулиран от други.

Бележка описва Осуалд ​​като „човек, който лесно се влияе“, което поражда опасения, че той може да е бил използван от чуждестранни агенти или по-голяма мрежа.

Друг доклад посочва, че внезапното му завръщане от Съветския съюз и връзките му с прокастрови групи изглеждат подозрителни.

Въпреки тези съмнения, властите бързо обявиха Осуалд ​​за самотен стрелец, спирайки по-нататъшното разследване.

Източник: JFK 198-10004-10076

Информатор на ФБР твърди, че Руби е казал, че „е трябвало да убие Осуалд“

Информатор на ФБР съобщи, че Джак Руби е казал, че е трябвало да убие Лий Харви Осуалд ​​и е намекнал за по-важна причина зад действията му.

В документа се посочва, че информаторът, който е познавал Руби от години, е казал, че Руби е притеснен за безопасността на семейството си и е предположил, че е бил под натиск да действа.

Бележката също така отбелязва, че връзките на Руби с незаконния хазарт и организираната престъпност правят истинските му мотиви неясни.

Въпреки това служителите прокараха историята, че Руби е действал сам и не са разследвали по-задълбочено възможните му връзки.

Източник: JFK 197-10002-10190

Руби и Псуалд се срещаха преди атентат?!

В меморандум на ЦРУ се казва, че източник е казал на следователите, че Джак Руби и Лий Харви Осуалд ​​са се срещнали в нощен клуб седмици преди JFK да бъде убит.

В доклада се казва, че ЦРУ е знаело за това твърдение, но не е могло да го докаже.

Освен това се отбелязва, че Руби е имал връзки с партизански групи срещу Кастро и хора, участващи в разузнавателна работа, което прави действията му още по-подозрителни.

Източник: JFK 194-10012-10030

Осуалд предупреждава за „нещо голямо“ и се опитва да стигне до съветски служител

В доклад на ФБР се посочва, че източник твърди, че Лий Харви Осуалд ​​е намекнал за „нещо голямо“, което се случва седмици преди убийството на JFK.

Документът също така разкрива, че Осуалд ​​се е опитал да се свърже със съветски служител на име Павел Яцков, за когото се смята, че работи в разузнаването.

Не е ясно дали някога е стигнал до него, но американските служители видяха това като много подозрително.

Източникът също описва Осуалд ​​като "нервен" и "развълнуван" в дните, предшестващи убийството, добавяйки, че той изглежда отчаян да изпрати съобщение преди 22 ноември.

Въпреки тези червени знамена, служителите не предприеха по-нататъшни действия преди убийството.

Източник: JFK 180-10143-10227

Писмо, написано от човек на име Сергей Чорнонох, разкрива, че едва на 18 юли 1963 г. той е бил задържан в Лондон, Англия и разпитан от полицията.

Той им казал, че познава американец, на име Лий Харви Осуалд, който се опитвал да избяга в Русия и имал планове да убие Джон Кенеди. Сергий твърди, че е предоставил информацията на тогавашния американски вицеконсул Том Блекшиър.

Източник: JFK 104-10012-10035

Агент на КГБ е идентифициран в ново издание

Разсекретено искане разкрива, че американски служители са маркирали Роман Федорович Дедро, свързан със съветското разузнаване, за консолидиране на миналото по време на разследването на убийството на Джон Кенеди.

Секретна форма на ЦРУ от RID (Отдел за интегриране на архиви) идентифицира Дедро, известна още под псевдонима Виласа Николаевна, като потенциален съветски оперативен агент.

Искането нарежда индексни проверки на неговата принадлежност към комунистическата партия, рождени данни и предишни разузнавателни записи.

Целта: консолидиране на всички документи за разследване на възможни чуждестранни връзки с Лий Харви Осуалд ​​и убийството на Джон Кенеди.

Източник: JFK 1104-10006-10247

Осуалд хвали Фидел Кастро и търси комунистически връзки

Информатор на ФБР съобщи, че Лий Харви Осуалд ​​открито се е възхищавал на Фидел Кастро, наричайки го силен лидер и възхвалявайки правителството на Куба като модел за бъдещето.

В документа се посочва, че Осуалд ​​е вярвал, че САЩ са корумпирани и потиснически и често е говорил за разочарованието си от американската политика.

Той също така търси връзки с комунистически групи и търси начини да напусне САЩ за СССР или Куба.

Меморандумът описва решимостта на Осуалд ​​да намери хора, които биха могли да му помогнат да избяга, и нарастващото му привързване към антиамериканските движения преди атентата.

Източник: JFK 180-10131-10324

Осуалд се е опитал да посети Куба през незаконна „подземна железопътна линия“

Доклад на ФБР разкрива, че Лий Харви Осуалд ​​се е опитал да влезе в Куба, използвайки подземна мрежа, предназначена да вкарва нелегално хора в страната.

В документа се посочва, че Осуалд ​​се е свързал с активисти, подкрепящи Кастро, с надеждата да си осигури таен път до Хавана.

Съобщава се, че е бил разочарован, когато е получил отговор, че се нуждае от официално одобрение от кубинското правителство.

Източник описва, че Осуалд ​​като „отчаян“ да напусне САЩ и готов да предприеме крайни мерки, за да стигне до Куба.

Източник: JFK 180-10110-10100

Говори се, че Осуалд ​​е предложил да „направи всичко“ за Куба

Доклад на разузнаването гласи, че Лий Харви Осуалд ​​е казал на членове на про-Кастро група, че е готов да „направи всичко“ за кубинската кауза.

Документът описва как Осуалд настоява агресивно за подкрепата си за Фидел Кастро и се опитва да вербува други да се присъединят към него.

Съобщава се също, че е влязъл в разгорещени спорове с активисти против Кастро, наричайки ги „предатели“ и защитавайки революцията в Куба.

Един свидетел твърди, че Осуалд ​​е изглеждал „силно отдаден“ на Куба и е разочарован, че не е бил взет на сериозно от про-Кастро организаторите.

Източник: JFK 178-10004-10054

--

Осуалд е раздавал прокубински флаери, но действията му са породили съмнения.

В доклад на разузнаването се посочва, че Лий Харви Осуалд ​​е разпространявал флаери в подкрепа на Кастро в Ню Орлиънс, но някои активисти са имали съмнение дали наистина е бил лоялен към каузата.

Документът разкрива, че Осуалд ​​е действал сам и е отказал помощ от други, което породи подозрения сред про-Кастро организаторите.

Някои от тях смятат, че той се опитва да провокира анти-Кастро групи, вместо искрено да подкрепи Куба.

Свидетел отбеляза, че Осуалд ​​е бил „нетърпелив да прави сцени“ и е изглеждал по-фокусиран върху привличането на внимание, отколкото всъщност да помага на движението.

Източник: JFK 178-10004-10053

Осуалд е твърдял, че е „член на комитета за честна игра за Куба“

Доклад на разузнаването разкрива, че Лий Харви Осуалд ​​се е идентифицирал като „член“ на подкрепящия Кастро Комитет за честна игра за Куба (FPCC), но разследващите не са открили доказателство, че той е официално свързан с групата.

В документа се посочва, че Осуалд ​​е посочил FPCC като своя организация, когато е раздавал флаери в подкрепа на Куба в Ню Орлиънс.

Ръководството на групата обаче отрече всякакви официални връзки с него, повдигайки въпроси относно истинските му мотиви.

Свидетел си спомня, че Осуалд ​​„изглеждаше, че действа сам“ и не е в контакт с членове на FPCC.

Източник: JFK 178-10003-10001

Осуалд се опитва да вербува други за „проект за Куба“

Лий Харви Осуалд ​​се опита да вербува хора за това, което нарича „проект за Куба“, но отказа да обясни какво представлява.

Документът описва как Осуалд ​​се обръща към хората в Ню Орлиънс, призовавайки ги да се присъединят към усилията му в подкрепа на Куба.

Когато бил помолен за подробности, той бил „неясен и уклончив“, отказвайки да изясни точните си планове.

Свидетел си спомня, че Осуалд е ​​изглеждал „решен“ да събере група, но няма ясна организация, която да го подкрепя. Някои подозираха, че е действал сам или е имал скрити мотиви.

Източник: JFK 178-10003-10001

ЦРУ и австралийското разузнаване блокираха тайно съобщение на Комисията на Уорън

Класифицирано писмо от Ричард Хелмс до шефа на австралийското разузнаване сър Чарлз Спрай разкрива тайни усилия документът на комисията Уорън CD-971 да бъде скрит от обществеността.

Хелмс призна, че разследването на ЦРУ е предизвикано от натиск за оповестяване на документите за убийството на Кенеди – натиск, който „не се е материализирал“.

Ричард Хелмс:

„Има всички основания документът да бъде държан извън публичното пространство.“

Бележката потвърждава глобалната координация на разузнаването за потискане на ключови файлове, свързани със смъртта на JFK.

Източник: JFK 104-10061-10247

Шпионинът от КГБ, който се е погрижил лично за Осуалд, изчезна внезапно

Нови документи на ЦРУ сочат, че Валери Владимирович Костиков, офицер от КГБ в Мексико Сити, лично се е погрижил за визата на Лий Харви Осуалд през 1963 г. за връщане в СССР.

Костиков е известен с култивиране на комунистически групи и контакти с цели на американското разузнаване. През септември 1971 г. Костиков внезапно напуска Мексико с месеци по-рано от предвиденото, предизвиквайки спекулации, че е избягал, след като е разкрит от Олег Лялин, дезертьор от КГБ.

Връзката между Костиков и Осуалд ​​остава дълбоко подозрителна.

Източник: JFK 201-289248

Служител на кубинското посолство казва, че Осуалд е бил „нервен и бързал“

Доклад на разузнаването гласи, че служител на кубинското посолство в Мексико Сити описва Лий Харви Осуалд ​​като „нервен и бързащ“, когато се опитал да получи виза за Куба.

Документът разкрива, че Осуалд ​​настоява, че трябва незабавно да стигне до Куба, но не е успял да предостави необходимата документация.

Персоналът на посолството му споделя, че първо ще има нужда от съветско одобрение, което го разочарова.

Свидетел отбелязва, че Осуалд ​​многократно се е връщал в посолството, настоявайки за виза, но не стигайки до никъде.

Източник: JFK 178-10002-10279

Осуалд предупреди служителите в посолството – „ще бъда важен“

Лий Харви Осуалд ​​направи зловещо изявление пред служители на кубинското посолство в Мексико Сити, заявявайки: „Аз ще бъда важен“.

В документа се посочва, че Осуалд ​​изглежда отчаян да си осигури виза за Куба и се разстройва, когато служители отказват молбата му.

Той настоява, че кубинските власти трябва да го одобрят, предполагайки, че той трябва да играе важна роля.

Свидетел отбелязва, че поведението му ​​е хаотично и твърдението, че е „важен“ оставя персонала на посолството объркан.

Източник: файл JFK 178-10002-10091

ЦРУ се съгласява да пази документите на Комисията Уорън в секретност по искане на Австралия

Писмо от директора на австралийското разузнаване по сигурността Чарлз Спри предупреждава да не се публикува документ CD-971, споменаващ анонимни обаждания до посолството в Канбера преди и след убийството на Кенеди.

ЦРУ потвърди риска:

„Има всички основания документът да бъде държан извън публичното пространство.“

Натискът за разсекретяване никога не се материализира – ЦРУ държеше линията.

Източник: JFK 1128-988

Осуалд твърди, че е „добър стрел“ и хвали Фидел Кастро

Доклад на разузнаването разкрива, че Лий Харви Осуалд ​​се е похвалил на свой познат, че е „добър стрелец“, докато обсъжда подкрепата си за Фидел Кастро.

Твърди се, че Осуалд ​​е говорил високо за лидерството на Кастро и е защитавал политическата система на Куба. Освен това той е споменал времето, прекарано в Съветския съюз, намеквайки, че е натрупал полезен опит.

Свидетел отбелязва, че Осуалд ​​е сериозен относно своите вярвания и се е опитал да убеди другите да подкрепят каузата на Кастро.

Източник: JFK 177-10002-10103

Осуалд никога не е бил агент на ​​КГБ, според заместник-директорът

Бившият заместник-директор на КГБ Никонов прегледа пет тома досиета на КГБ за Лий Харви Осуалд ​​и заключи, че Осуалд ​​никога не е бил контролиран от КГБ.

Досиетата го описват като нестабилен, с бурна връзка със съветската си съпруга и слаби умения за стрелба.

Първата задача на Никонов от шефа на КГБ Бакатин е била изграждането на връзка между КГБ и ЦРУ. По-късно той потвърди, че присъствието на Осуалд ​​е наблюдавано отблизо, но няма връзка извън наблюдението.

Източник: JFK 201-289248

Осуалд се опитва да създаде кубинска клетка в САЩ

Лий Харви Осуалд ​​се опитва да създаде малка клетка в подкрепа на Кастро и търси новобранци, споделящи възгледите му за Куба.

В досието се посочва, че Осуалд ​​пита хората дали са „готови да предприемат реални действия“ в подкрепа на Фидел Кастро.

Съобщава се, че описва позицията на правителството на САЩ спрямо Куба като „корумпирана“ и вярва, че Кастро защитава народа си от американската агресия.

Осуалд също така обсъжда създаване на структурирано движение за разпространение на идеологията на Кастро и насърчава хората да се включат.

Свидетел си спомня, че Осуалд ​​е изглеждал обсебен от Куба и се е държал така, сякаш има лична мисия да помогне на каузата на Кастро.

Източник: файл JFK 177-10002-10101

Системата 201 на ЦРУ — как са изградили секретни досиета на набелязани като Осуалд

Разсекретено ръководство на ЦРУ от 1974 г. разкрива как агенцията е проследявала и описва ключови личности.

Системата 201 присвоява уникален номер на всеки човек и изгражда пълно досие от доклади, биографични данни и оперативни бележки.

Само цели с висока стойност – заподозрени за шпиони, източници на разузнаване, враждебни оперативни служители или лица, водещи тежка кореспонденция – спечелиха цели 201 файла. Т

Тези файлове се подават директно в главния индекс за бързо извличане и кръстосани препратки.

Тази система беше от решаващо значение за наблюдението на Лий Харви Осуалд ​​и други преди убийството на Кенеди.

Източник: JFK 104-10023-10087

Служител на Държавния департамент разрешава завръщането на Осуалд

Наскоро публикувани документи разкриват, че Абрам Чайс, служител по правните въпроси на Държавния департамент, е един от двамата служители, които са одобрили завръщането на Лий Харви Осуалд ​​в САЩ от Съветския съюз през 1962 г.

Чайс има пряко разрешение за тайни дискусии относно операциите на NSC 5412/2 и е свързан с топ фигури като Арчибалд Рузвелт-младши.

Конгресменът Франсис Уолтър обвинява Чайс, че е мек към комунизма и критикува паспортните правила, които предполагаемо разкриват досиетата на ФБР и ЦРУ на потенциални съветски симпатизанти.

Източник: JFK 104-10051-10106

Искаха ли САЩ да сключат тайно мир с комунистическа Куба?

Само седмици след убийството на Кенеди, доклад на ЦРУ от 18 декември 1963 г. разкрива шокиращ обрат – САЩ може да са били готови да коригират отношенията си с Куба.

В документа се посочва:

„И МУ ДАЙТЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОДОБРИ, АКО СЕ ЧУВСТВА ТОЛКОВА СКЛОНЕН, ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ДВЕТЕ СТРАНИ.“

За кого е предназначено това съобщение? И защо САЩ обмислят внезапна промяна след години на враждебност?

Означен като FIELD DISSEM: CINCIANT, докладът е класифициран под 1B и в продължение на десетилетия остава скрит за обществеността.

Последно прегледан на 2 октомври 1998 г., сега е разпечатан съгласно изданието от 2025 г. на Закона за архивите на убийствата на JFK.

Източник: JFK 177-10001-10060

Пацифистки групи са използвани за разузнавателно прикритие във Вашингтон

Досиетата сочат, че Оливър Корбъстън става част от Католическата асоциация за международен мир (CAIP) за прикритие, наблюдавайки антивоенни протести и кампанията „Преговори сега!“.

Документи описват подробно наблюдение на 40-ата годишна конференция на CAIP през 1967 г., посветена на „Селективно възражение по съвест в епохата на конфликти“, проведена в Dunbarton College във Вашингтон, окръг Колумбия.

Проникването на Корбъстън има за цел да събере разузнавателни данни за антивоенни съобщения и координация.

Източник: JFK, 1904-10063-70206

Разузнаването на САЩ проследява дезертьори от флота в Токио

Файловете, маркирани като силно чувствителни със строг контрол на разпространението, описват тайно наблюдение на срещи между служители на ГДР и четирима дезертьори от ВМС на САЩ в Токио.

Меморандумът от 27 ноември 1967 г. описва секретни операции на отделите за Съветския блок и Далечния изток. С надпис „RYBAT HPASHA REDIOP“, достъпът до материала е ограничен до висши ръководители на агенции.

Документът потвърждава вътрешното проследяване на американски дезертьори в чужбина и внимателно наблюдение на контактите с комунистическия блок.

Източник: JFK, 1104-10063-70206