Тайланд нанесе въздушни удари по спорната граница с Камбоджа

🇰🇭⚔️🇹🇭 Тайланд нанесе мощна серия от въздушни удари по позиции спорната граница с Камбоджа днес, след като двете страни се обвиниха взаимно в нарушаване на примирието, което спря бойните действия по-рано тази година.

Отколешният граничен спор ескалира в сражения през юли, продължили пет денонощия, в които загинаха десетки войници и цивилни граждани. Президентът на САЩ Доналд Тръмп настоя двете съседни страни в Югоизточна Азия да подпишат споразумение за примирие през октомври, но все пак напрежението продължава да тлее.

Тайландската армия съобщи, че над 50 000 души са напуснали районите по границата в търсене на убежище в приюти. Министърът на информацията на Камбоджа Нет Пеактра от своя страна каза, че десетки хиляди жители са били принудени да напуснат няколко села в близост до границата.

В поредната ескалация на бойните действия загина поне един тайландски войник, както и четирима цивилни в Камбоджа, съобщават официални лица.

Премиерът на Тайланд Анутин Чарнвиракул заяви в своето обръщение към нацията, че военните операции ще продължат толкова, колкото е необходимо, за да защитят страната и обществената безопасност.

„Тайланд никога не е искал насилие. Искам да подчертая отново – Тайланд никога не е започвал бойни действия или нашествие, но никога няма да толерира посегателство над суверенитета си“, каза той.

Премиерът на Камбоджа Хун Манет написа във Facebook, че основните задачи на правителството са да защити народа и суверенитета на страната.

„Призовавам всички министерства, институции, власти на всички нива, въоръжените сили и всички граждани на Камбоджа да се обединят за каузата на нацията и родината в този труден момент“, написа той.

Боевете започнаха след престрелка в неделя

Примирието беше подложено на изпитание още в началото на ноември, след като военнослужещи от Кралската тайландска армия бяха ранени от противопехотни мини. Тогава Тайланд съобщи, че прекратява безсрочно изпълнението на договорките. Двете страни продължават да си разменят обвинения кой носи вината, въпреки че уж трябва да сътрудничат за разминирането.

Тръмп заяви в средата на ноември, че лично се е намесил, за да запази примирието.

В неделя обаче избухна нова кратка престрелка по границата – и двете страни твърдят, че другата е започнала първа. Тайландската армия съобщи, че камбоджански огън е ранил двама тайландски войници, след което тайландските части са отвърнали на огъня, което е преминало в 20-минутна размяна на огън. Камбоджа твърди обратното – че Тайланд е започнал и нейните войници не са отвръщали.

В понеделник говорителят на тайландската армия генерал-майор Винтай Сувари заяви, че силите на Камбоджа първи са открили огън по тайландска територия на няколко места, при което загина поне един тайландски войник, докато около осем други са ранени. След това Тайланд е използвал авиация „за нанасяне на удари по военни цели в няколко района, за да потисне поддържащия огън на камбоджанците“.

Тайландската армия съобщи, че артилерийски снаряди са паднали близо до жилищни квартали на тяхна територия, но засега няма данни за цивилни жертви.

Говорителката на камбоджанското министерство на отбраната Мали Сочета заяви, че армията на Тайланд първа а атакувала нейните части в понеделник, докато Пном Пен е решил да не отвръща при първите нападения.

„Камбоджа призова Тайланд незабавно да спре всички враждебни действия, застрашаващи мира и стабилността в региона“, каза тя.

Министърът на информацията Нет Пеактра съобщи, че тайландски огън е убил четирима цивилни от Камбоджа, докато ранените са най-малко девет души.

Под столетната вражда лежи териториален спор

Тайланд и Камбоджа имат вековна история на враждебност – от времето, когато са били воюващи империи. Съвременните териториални претенции произтичат главно от карта от 1907 г., изготвена по времето, когато Камбоджа е била френска колония – карта, която Тайланд смята за неточна.

През 1962 г. Международният съд в Хага присъди суверенитета над района с хилядолетния храм Преах Вихеар на Камбоджа – решение, което и до днес дразни много тайландци. Примирието не предвижда механизъм за решаване на основния проблем – дългогодишните различия къде точно минава границата.

Малайзия предупреди за опасността от провал на примирието

Малайзийският премиер Анвар Ибрахим, който изигра ключова роля за юлското примирие, заяви, че е „дълбоко загрижен“ от подновените боеве.

Последната конфронтация „застрашава да разруши цялата внимателно изградена работа за стабилизиране на отношенията“, написа той в X.

„Призоваваме и двете страни към максимална сдържаност, да поддържат открити канали за комуникация и да използват изцяло съществуващите механизми. Малайзия е готова да подкрепи всякакви стъпки за възстановяване на спокойствието и предотвратяване на нови инциденти. Регионът ни не може да си позволи старите спорове да се превръщат в цикли на конфронтация.“

През юли Малайзия се позиционира като неутрален посредник – лидерите на двете страни се срещнаха за преговори за примирие в официалната резиденция на Анвар в административната столица Путраджая.

Япония призова Тайланд и Камбоджа да спазват примирието

Правителството в Токио изрази „дълбока загриженост“ от „нарастващото напрежение“, въпреки подписаната на 26 октомври съвместна декларация за граничния конфликт.

„Подобряването на отношенията между Камбоджа и Тайланд е от решаващо значение за стабилността и развитието на целия регион. Япония следи с тревога развитието и се противопоставя на всякакви действия, които биха довели до ескалация“, се казва в изявление на прессекретаря Китацура Тошихиро.

„Япония отново призовава двете страни да спазват споразумението за примирие, да проявят максимална сдържаност и да търсят мирно решение чрез диалог в духа на декларацията от 26 октомври.“

Бившият премиер на Камбоджа обвини тайландския лидер, че използва конфликта за политическа подкрепа

Мощният председател на камбоджанския сенат Хун Сен остро нападна тайландския премиер Анутин Чарнвиракул, обвинявайки го, че „използва живота на войници и цивилни, за да обяви война на Камбоджа“.

В публикация във Facebook бившият дългогодишен премиер (баща на сегашния Хун Манет) написа, че Анутин някога му е бил приятел, преди да заеме поста.

Според Хун Сен тайландският премиер се опитва „да спечели гласове“ благодарение на страха от граничния конфликт.

„Разбираме любовта към родината, но не бива да обявяваме война на този, който не отвръща на огъня“, добави той.

Десетки хиляди бягат от зоната на бойните действия

Подновяването на сраженията по спорната граница доведе до нова вълна на разселване – десетки хиляди души напуснаха домовете си.

Според тайландската армия повече от 50 000 души са потърсили убежище във временни приюти. В същото време камбоджанският министър Нет Пеактра съобщи за десетки хиляди разселени в няколко селища по границата.

Камбоджански журналист е в критично състояние

Камбоджанският журналист Пол Чхам се намира в критично състояние след като беше ранен при тайландски обстрел в провинция Одар Меанчей, съобщава местното издание CamboJA.

Според дъщеря му Шон Рата той е бил откаран в спешното отделение на провинциалната болница. Няма нова информация за състоянието му.

Както вече съобщихме, Министерство на информацията на Камбоджа заяви, че на този етап поне 10 цивилни са ранени.

Военните действия ще продължат, докато суверенитетът ни е застрашен

Министерството на външните работи на Тайланд заяви, че военните действия срещу Камбоджа ще продължат дотогава, когато суверенитетът и териториалната цялост на страната бъдат защитени изцяло.

Говорителят на министерството Никорндей Баланкура обвини Камбоджа в това, което описа като „потъпкване“ на мирното споразумение. Камбоджа от своя страна отрича обвиненията, направени срещу нея с настояването, че тайландските военни са атакували първи.

Правителството трябва „да защитава народа“, заяви премиерът на Камбоджа

Министър-председателят на Камбоджа Хун Манет направи първото си публично изявление след подновяването на сблъсъците по границата.

В кратка публикация на Facebook той посочи двете основни задачи пред своето правителство: „да защитава народа“ и „да защитава суверенната територия на Камбоджа“.

„Всички министерства, власти, въоръжени сили и всички кхмерски граждани – обединете се за каузата на нацията и родината в този труден период“, призова той.

Естония затвори път през руска територия след появата на руски войници

🇪🇪⚔️🇷🇺 Властите в Естония затвориха малък участък от шосеен път, преминаващ през съседна руска територия, след като миналата седмица необичайно голяма група руски военнослужещи беше забелязана по него.

Инцидентът, оповестен от естонската служба за гранична охрана, се е разиграл в район по общата граница между двете страни, известен като ботуша Саатсе. Според граничната служба в района е била забелязана по-голяма от обикновено група маскирани войници в камуфлажни униформи.

Ботушът Саатсе свързва естонските села Сесники и Лутепеа, което позволява директен транзит между тях, вместо да принуждава автомобилния трафик да прави отклонение от почти 20 км около руска територия. Странната му форма датира от 1944 г., когато съветските власти чертаят вътрешната граница между двете съветски републики след настъплението на Червената армия през региона, поради което няколко гранични района от историческия окръг Петсери бяха присъединени към територията на Русия. По онова време новата линия е обикновено административно разделяне в пределите на съюза и няма особено политическо значение.

🔍 Източник: RFE/RL

Когато Естония връща независимостта си през 1991 г. доскоро вътрешната граница става международна такава. По-късно тя е подсилена политически и институционално с влизането на Естония в ЕС и НАТО. Въпреки че действа като международна граница, на практика тя остава „линия на демаркация“, а не ратифицирана граница, тъй като двете страни нямат влязъл в сила граничен договор.

Споразумение от 2005 г. предвижда двете страни да извършат ограничена размяна на територии, която щеше да прехвърли ботуша Саатсе на Естония в замяна на две малки парцела територия другаде по границата. По-късно Москва оттегли подписа си от договора, протестирайки срещу преамбюла, позоваващ се на Тартуския договор от 1920 г. За Естония той потвърди правната приемственост на предвоенната република, но за Русия подразбира признаване на съветската окупация и потенциални териториални претенции.

През 2014 г. след премахване на въпросната препратка беше подписан преработен договор, но той така и не беше ратифициран от руска страна. В публични изявления на руската страна се посочва, че напрежението в двустранните отношения и „неподходящата атмосфера“, създадена от Естония, са направили ратификацията невъзможна на фона на последствията от незаконното анексиране на Крим. Естония завърши собствената си ратификация през 2015 г., но без ратификация от Русия договорът остава в неопределеност. Отказвайки се от плановете за размяна на територии, властите в Талин обявиха, че ще построят обълъчна пътека, за да замени маршрута през Бут.

В селската община Сетомаа, където се намира участъка, етническата общност сету се разпростира и от двете страни на границата, запазвайки православната вяра, езика и роднинските връзки, които са по-стари от съвременните държави. От затягането на граничния контрол мнозина от естонската страна изпитват все по-големи трудности да посещават роднини, църкви и гробища, които сега са в Русия. Тези ограничения правят границата осезаема в ежедневието. Решението за затваряне на пътя прекъсна местните транспортни връзки в рамките на Естония и е нагледен пример как дори ежедневното движение все още зависи от повратностите на геополитиката.

По границите на НАТО Русия е приела модел на премерени провокации, които използва с близостта и ограничени нарушения, за да упражнява психологически и стратегически натиск. Нахлувания на дронове, нарушения на въздушното пространство от бойни самолети и маневри на сухопътни сили дават сигнал за присъствие без сериозна ескалация.

Временното затваряне на пътя илюстрира как дори ограничена и на практика безобидна военна дейност може да доведе до незабавни превантивни мерки, което отразява трайното напрежение по източния фланг на Алианса. Месец преди затварянето три руски самолета нахлуха в естонското въздушно пространство, където останаха за около 12 минути. Подобни действия са пример за хибридните тактики, които сега определят средата на европейската сигурност.

Тези събития разкриват по-широка форма на инфраструктурна геополитика, в която обикновените транспортни връзки и гранични съоръжения придобиват стратегическо значение в периоди с военна заплаха. Този модел се е утвърдил по североизточните граници – от Прибалтика през Финландия до източна Полша.

Очакванията за все по-отворени граници от периода след края на Студената война се изпариха и отстъпиха мястото си на мащабни инвестиции в огради, окопи, сензори, укрепления и засилени патрули, предназначени да подсилят граничната сигурност, отбелязвайки завръщане на границите в пейзажа на европейската сигурност и повторната милитаризация в периферията на континента. През 2025 г. Финландия, Полша и държавите в Прибалтика съобщиха, че излизат от Отавската конвенция, която забранява пехотните мини – неочакван ход, който отразява широката нормализация на политиките за укрепване на граничните региони по северните и източните ръбове на Европа.

В Сетомаа страничните ефекти от това укрепване надхвърлят нарушената мобилност за общността на сету, като засягат и природната среда, тъй като новите огради рядко включват проходи за дивата природа. Мечки, вълци, рисове и елени са блокирани от преминаване по миграционните пътища или са ранени от бариерите, което разкрива как международното разделение може да наруши крехкото местообитание на дивите животни и да измени екологията на околните райони.

Ботушът Саатсе улавя това гранично състояние в миниатюра. По-скоро от странна черта на картата, то показва как дори най-малките фрагменти от миналото продължават да оформят геополитиката на настоящето.

Тайландска армия използва сълзотворен газ и гумени куршуми срещу камбоджански цивилни в спорна гранична зона

Бронирана техника на тайландската армия на път в провинция Чачоенгсао, 24 юли 2025 г.
📸 Снимка: Lillian Suwanrumpha / AFP

🇹🇭⚔️🇰🇭 Тайландската армия използва сълзотворен газ и гумени куршуми по камбоджански цивилни в спорна гранична област днес, съобщиха власти от двете страни – най-значителната ескалация откакто те обявиха примирие за прекратяване на смъртоносен петдневен конфликт през юли.

Според властите в Камбоджа поне 23 нейни граждни са били ранени в инцидента, а тайландската армия съобщи, че неуточнен брой тайландски служители също са получили наранявания.

Сблъсъкът се е случил в спорен пограничен район, който Тайланд претендира, че е част от село Бан Нонг Я Кау в провинция Са Каео, но Камбоджа настоява, че е част от село Прей Чан в провинция Бантеай Меанчей.

Миналия месец тайландските власти издигнаха бодлива тел в района и от седмици там има протести от страна на цивилни от двете страни на границата.

В продължение на повече от век Тайланд и Камбоджа оспорват суверенитета върху различни точки по тяхната 817-километрова сухопътна граница, която за първи път е картирана от Франция през 1907 г., когато Камбоджа все още е нейна колония.

Напрежението в спорните райони ескалира във военен конфликт през юли, когато най-тежките от десетилетия сражения между двете страни отнеха живота на най-малко 48 души, а стотици хиляди цивилни бяха временно разселени.

Ескалацията приключи след като двете страни се съгласиха на примирие, уредено в Малайзия на 28 юли, и оттогава границата остана предимно спокойна.

В сряда камбоджанският министър на информацията Нет Пеактра обвини тайландски служители в нахлуване през границата и заяви, че те са използвали „сълзотворен газ, гумени куршуми и шумови устройства срещу камбоджански цивилни“.

Използването на сила от Банкок е било в отговор на провокации от страна на група от около 200 камбоджански протестиращи, някои от които са хвърляли пръчки и камъни и стреляли с прашки срещу тайландски служители, ранявайки някои от тях, съобщи тайландската армия в изявление.

Перу увеличи военното присъствие на оспорван остров след инцидент с колумбийско знаме.

🇨🇴⚔️🇵🇪 Перуанската армия засили разполагането на сили и превантивните патрули на остров Чинерия, разположен на мястото, където се събират границите на Перу, Бразилия и Колумбия, след като комунисти, свързани с колумбийския президент Густаво Петро, издигнаха знамето на своята страна на перуанска територия.

От предишния ден военен контингент патрулира основните улици и площад „Пласа де Армас“ в града Санта Роса на острова, засилвайки присъствието на въоръжените сили за гарантиране на сигурността в тази силно чувствителна гранична зона.

В сутрешните часове около 20 войници охраняваха ключови обекти в рамките на града. Техните действия включваха проверка на документи на преминаващи граждани като част от операция за наблюдение и превенция, разпоредена от властите.

Разгръщането на силите съвпада с предстоящото посещение на няколко държавни министри през идните дни. Макар да няма официално потвърждение, се очаква възможна визита и на президента в Санта Роса, което засилва необходимостта от гарантиране на обществения ред.

Междувременно бреговата охрана на перуанските военноморски сили поддържа строг контрол върху река Амазонка, допълвайки плана за гранична сигурност. Речното наблюдение е ключово поради увеличеното движение на хора и плавателни съдове в района.

Местните власти подчертават, че мерките целят да запазят спокойствието в Санта Роса, която в последните дни е посрещнала посетители от страната, както и туристи от Бразилия и Колумбия. Мнозина използват граничния пункт Санта Роса като транзитна връзка преди да продължат към колумбийски градове като Летисия, Богота, Меделин и Картахена де Индиас, възползвайки се от по-достъпни цени на пътуванията.

Настоящата ситуация в тройната граница изисква постоянно засилване на държавното присъствие – както чрез военни сили, така и чрез контролни операции – заради нарастващата мобилност и сложните гранични отношения. Така Санта Роса се стреми да гарантира сигурността на своите жители и хилядите пътници, които преминават през тази стратегическа точка всеки ден.

Напрежение между Перу и Колумбия

Даниел Кинтеро, кандидат за президент на Колумбия и доближен до Густаво Петро, пое отговорност за издигането на колумбийското знаме в градчето Санта Роса, разположено на остров Чинерия в регион Лорето.

Във видео, разпространено в социалните мрежи, той преминава границата и поставя национално знаме с дължина над три метра на перуанска територия, заявявайки, че „Санта Роса е Колумбия“ и оспорвайки суверенитета на Перу над острова. В посланието си той се позовава на загубата на Панама и морската зона на Сан Андрес, добавяйки: „Няма да позволя да ни отнемат Амазонка“.

Кинтеро обясни, че е издигнал знамето, за да обяви острова за колумбийска територия и обвини Перу в опити да лиши Колумбия от достъп до р. Амазонка. Той увери, че ако стане президент, ще защитава твърдо интересите на страната си в този граничен район.

Перуанското външно министерство реагира с официално изявление, описвайки действията като ненужни и вредни за мирното съжителство между двете страни. Властите в Лима подчертаха, че тези жестове единствено отвличат вниманието от реалните проблеми, пред които са изправени Перу и Колумбия по границата.

Пакистански военни сили откриха огън по сектор Манкоут в Пунч

🇵🇰⚔️🇮🇳 Пакистански военни са открили огън по град Пунч, разположен по линията на контрол (LoC) в спорния щат Джаму и Кашмир преди минути. Според съобщенията индийската армия е реагирала незабавно, отговаряйки на източника на обстрела, след което размяната на удари е продължила около 15 минути.

Това е първият случай на обстрел от страна на Пакистан срещу Индия след установеното примирие, последвало индийската операция „Синдур“, насочена срещу пакитански позиции в Кашмир и отвъд. Събитията пораждат нови опасения за крехкия мир по линията на контрол между двете страни.

Стрелбата, включваща леки оръжия и артилерийски огън, беше регистрирана в сектора Манкоут в Пунч, район, който в миналото е бил обект на интензивни обстрели. Индийската армия съобщава, че е осигурила контрол над ситуацията, но инцидентът поднови опасенията за повторна ескалация.

Напрежението по LoC продължава след терористичната атака в Пахалгам, при която бяха убити 26 туристи. Инцидентът доведе до дипломатически мерки от индийските власти, които бяха последвани от военна операция, която според тях е част от мерки за справяне с инфраструктура в пакистанската част на Кашмир.

Индийската армия увери, че поддържа висока степен на готовност по LoC, като нейните войски са инструктирани да реагират на всяко нарушение на примирието от страна на пакистанските войски. Двете страни провеждат и дипломатически срещи, за да адресират ситуацията.

Подновено през февруари 2021 г. споразумението за примирие между двете страни е многократно нарушавано. В последните месеци бяха регистрирани няколко инцидента на стрелба и обстрели по LoC, водещи до цивилни жертви и материални щети.

Очакват се допълнителни подробности относно стрелбата от страна на пакистанските военни.

Осем загинали в сражения по границата между Южен Судан и Уганда.

Тленните останки на загиналите южносудански войници в атаката бяха събрани в линейка.
📸 Снимка: Sudan Post/Courtesy

🇺🇬⚔️🇸🇸 Най-малко осем войници от Въоръжените сили на Южен Судан загинаха в сражения с армията на Уганда в близост до общата граница на двете държави, на фона на ескалация на напрежението заради спорната гранична демаркация.

Силите за народна отбрана на Уганда (UPDF) бяха подложени на критика заради предполагаемо трансгранична атака в окръг Каджо-Кеджи на провинция Централна Екватория, един от десетте региона на съседен Южен Судан.

В изявление пред медиите, публикувано в понеделник, прессекретарят в Службата на комисаря на Южен Судан Исак Уори, потвърди, че инцидентът е станал около 15:00 часа и е включвал стрелба между предполагаеми угандийски войски и съвместна оперативна единица, разположена в района.

„Службата на комисаря на окръг Каджо-Кеджи информира обществеността, че днес, 28 юли 2025 г. в приблизително в 15:00 часа е възникнал инцидент с докладвано въоръжено стълкновение в района Няинга-Муда на Бори Бома, Кангапо II Паам,“ се посочва в изявлението.

Предварителни доклади сочат, че военнослужещи от UPDF са извършили нападение по позиция на въоръжените сили на Южен Судан, натоварена с наблюдение на пограничния район. Инцидентът е нарушил планирана трансгранична среща между местни лидери от двете съседни страни в рамките на инициатива резидентен комисар на окръг Юмбе в Уганда.

Службата на комисаря заяви, че работи в тясно сътрудничество със службите за сигурност, за да установи фактите около предполагаемото нападение.

„Активно координираме действията си с органите за сигурност на терен, за да проверим пълните обстоятелства около това развитие,“ увери Уори.

Поради нестабилния характер на ситуацията, служителите все още не са потвърдили точния брой на жертвите или степента на щетите.

„Имайки предвид променливата ситуация, все още няма потвърдени данни за жертвите. Призоваваме обществеността да запази спокойствие, да избягва засегнатия район и изчака допълнителни сведения от длъжностни лица,“ завършва съобщението.

Инцидентът идва на фона на продължаващите усилия за координация между двете страни, насочена към укрепване на двустранното партньорство и окончателно разрешване на дългогодишни спорове, свързани с демаркацията на общата граница и военното присъствие в спорните зони.

В миналото инциденти с участието на патрули от въоръжените сили на двете страни предизвикваха дипломатическа тревога, въпреки че двете правителства остават ангажирани с двустранен диалог за решаване на споровете. Въпреки че през годините е имало периодични гранични сблъсъци, размяна на огън между страните е рядкост. Уганда изпрати армията си в подкрепа на Киир през 2013 г. след избухването на гражданската война в Южен Судан – само две години след като обяви независимост от Судан. Конфликтът между Киир и вечния му съперник Риек Мачар продължи пет години и уби около 400 000 души, преди двамата да постигнат споразумение за споделяне на властта през 2018 г.

Уганда отново разположи специални сили през март тази година, след като Киир предприе действия срещу Мачар и в крайна сметка го постави под домашен арест, събуждайки страхове от разпалване на нова гражданска война. Този ход осуети сключването на сделка за споделяне на властта и доведе до нов конфликт между UPDF и милиция на етническата група нуер, от която произлиза и самият Мачар.

Уганда беше обвинена в употреба на химически оръжия – барелни бомби, съдържащи запалителна течност, която уби цивилни, по време на сражения срещу милиции на нуер в североизточната част на Южен Судан – обвинения, които тя отхвърля.

Тайланд и Камбоджа се съгласиха на „незабавно и безусловно“ прекратяване на огъня.

Министър-председателят на Малайзия Анвар Ибрахим (в средата), министър-председателят на Камбоджа Хун Манет (вляво) и изпълняващият длъжността министър-председател на Тайланд Пумтам Вечаячай (вдясно) позират за снимки, докато се ръкуват след разговори за прекратяване на огъня между Тайланд и Камбоджа в Путраджая, Малайзия, 28 юли 2025 г.
📸 Снимка: Mohd Rasfan / POOL / AFP

🇹🇭🕊️🇰🇭 Тайланд и Камбоджа се споразумяха за „незабавно и безусловно“ прекратяване на огъня от полунощ, за да разрешат смъртоносните гранични сблъсъци, заяви малайзийският премиер Ануар Ибрахим.

Ануар, който ръководеше преговорите като лидер на регионалния блок АСЕАН, посочи, че и двете страни са постигнали общо разбирателство за предприемане на стъпки за връщане към нормалното положение.

Министър-председателят на Камбоджа Хун Манет и изпълняващият длъжността премиер на Тайланд, Пхумтам Вечайачай се договориха за „незабавно и безусловно прекратяване на огъня, влизащо в сила от полунощ на 28 юли“, гласи съвместно изявление, прочетено от Ануар.

Хун Манет и Пхумтам приветстваха резултата от срещата и си стиснаха ръцете в самия край на кратката пресконференция.

Сраженията започнаха в четвъртък, след като взрив на противопехотна мина по границата рани петима тайландски войници. И двете страни се обвиниха взаимно за започването на сблъсъците, които убиха най-малко 35 души и разселиха повече от 260 000 души от двете страни.

Тайланд понижи дипломатическите си отношения с Камбоджа след инцидент с противопехотна мина.

Камбоджанският премиер Хун Манет говори по време на посещение във военна база в провинция Преах Вихеар, Камбоджа, 23 юни 2025 г.
📸 Снимка: Agence Kampuchea Press/Handout via REUTERS

🇹🇭⚔️🇰🇭 Тайланд понижи дипломатическите си отношения с Камбоджа и отзова своя посланик в Пном Пен, след като по-рано днес тайландски войник загуби крака си в инцидент с противопехотна мина. Военните власти подготвят планове за реакция при извънредни ситуации на фона на ескалиращото напрежение по границата между двете страни.

Отношенията между двете страни се влошиха допълнително днес, след като войник от граничен патрул стъпи на противопехотна мина и изгуби крака си в пореден инцидент по спорната граница. Тайландската армия реагира със затваряне на два древни храма в спорната зона и четири гранични контролно-пропускателни пункта, докато изпълняващият длъжността министър-председател и министър на вътрешните работи Пхумтхам Вечайячай нареди понижаване на дипломатическия статут.

„Правителството реши да понижи дипломатическите отношения, отзовавайки тайландския посланик в Камбоджа обратно в Тайланд и изпрати камбоджанския посланик в Тайланд обратно в неговата страна. Ще разгледаме по-нататък нивото на отношенията“, заяви Пхумтхам.

Според заместник-министъра на отбраната генерал Наттапол Накпанич, военните са докладвали, че в 16:55 ч. член на патрулна група е стъпил върху противопехотна мина в района Хуай Бон при Чонг Ан Ма, област Нам Юен, провинция Убон Ратчатхани.

Инцидентът е довел до наранявания на петима военнослужещи от Кралската тайландска армия, като един от тях, сержант Пичитчай Буункорат, е претърпял ампутация на десния крак, докато четирима други са получили стягане в гърдите и шум в ушите от взривната вълна, поради което са били настанени за лечение в болницата Нам Юен.

Пхумтхам заяви, че Министерството на външните работи е подало протестна нота и подчерта, че инцидентът е предизвикан от наскоро поставени мини. „Можем да докажем, че когато преди това провеждахме патрули, там никога не е имало мини. Но сега всичко това са новопоставени мини, възникнали в подобен времеви период. Ето защо, ние ескалирахме до най-подходящото ниво на реакция.“

Този пореден инцидент беше предшестван от експлозия в мина на 16 юли в района Чонг Бок на провинция Убон Ратчатхани, при която бяха ранени трима тайландски войници, сред които редник Танапат Хуайван, който загуби левия си крак.

Наскоро тайландската армия информира военни аташета от 47 страни за ситуацията и резултата от разследването, което потвърждава, че откритите мини са били новопоставени. Министерството на външните работи осъди акта като явно нарушение на тайландския суверенитет и териториална цялост, нарушавайки основните принципи на международното право, залегнали в Устава на ООН и Конвенцията за забрана на противопехотните мини.

След последния инцидент командирът на 2-ри армейски район генерал-лейтенант Буунсин Падкланг нареди повишаване на контрамерките срещу Камбоджа, включително затваряне на храмовете Та Муен Тхом и Та Хуай и четири гранични контролно-пропускателни пункта: Чонг Чом, Чонг Сай Таку, Чонг Ан Ма и Чонг Са-нгам.

Кралската тайландска армия също осъди камбоджанската страна за инцидента, свързан с тайното поставяне на мини в пограничния район.

Освен това главнокомандващият армията генерал Пана Клаеуплодтук е наредил на 1-ви и 2-ри армейски райони, отговарящи за границата между двете страни, да подготвят план „Чакхрапхонг Пхуванат“ – стратегия за бойна готовност.

На 24 юли генерал Пана, придружен от генерал-лейтенант Чайпрюк Дуангпрапхат (заместник-началник на армията), генерал-лейтенант Буунсин Падкланг (командир на 2-ри армейски район) и генерал-майор Тхееранан Нантхуанг (командир на военното разузнаване), ще инспектира района Чонг Ан Ма.

Министерството на външните работи на Камбоджа от своя страна отрече да са били поставени нови мини и обвини тайландските войници, че са се отклонили от договорените маршрути за патрулиране на камбоджанска територия и в райони, където има невзривени противопехотни мини.

Камбоджа остава една от най-силно засегнатите от противопехотни мини страни в света, които са опустошително наследство от десетилетни конфликти, сред които войната във Виетнам, режима на Червените кхмери и последвалите граждански войни. Присъствието на тези скрити убийци все още представлява сериозна заплаха за човешката безопасност, възпрепятства икономическото развитие и ограничава достъпа до жизненоважни земни ресурси.

Милиони противопехотни мини и невзривени боеприпаси, включително касетъчни боеприпаси, са били заложени в Камбоджа от 70-те до края на 90-те години на миналия век. Въпреки че оценките варират, първоначални данни сочат от 4 до 6 милиона противопехотни мини и други боеприпаси, като някои оценки достигат до 10 милиона.

Според оценки на правителството на Камбоджа от края на 2023 г. 435 кв. км. земя продължава да е замърсена с противопехотни мини, а други 1321 кв.км. са замърсени с касетъчни и други видове боеприпаси. Значителна част от това е концентрирано в селските райони в северозападната част на страната, особено по границата с Тайланд в район, известен като „пояса К5“.

Поради обилните влажни сезони много мини са изместени или са се заровили по-дълбоко, което прави откриването и разчистването по-трудно.

От 1979 г. насам са регистрирани над 65 000 потърпевши, от които над 18 800 смъртни случая и близо 45 000 ранени, включително 9000 нуждаещи се от ампутация, което прави Камбоджа една от страните с най-висок процент на ампутирани в световен мащаб.

Въпреки значителния напредък в процеса по разминиране, инцидентите продължават. През 2023 г. Камбоджа е съобщила за 32 жертви (4 убити, 18 ранени, 10 ампутирани), което представлява спад с 22% спрямо 2022 г. През 2024 г. са регистрирани 49 жертви.

Камбоджа използва отслабената сигурност на Тайланд, за да прокара агресивна стратегия по границата

🇰🇭⚔️🇹🇭 Камбоджа се възползва от слабата отбранителна позиция на Тайланд, за да стартира офанзива по три сектора от общата граница, поставяйки националната сигурност на съседен Бангкок под сериозен натиск. Това заяви в интервю за англоезичното издание Bangkok Post доц. Панитан Ватанаягорн, експерт по международни отношения.

Според него тайландският апарат за национална сигурност функционира мудно и фрагментирано, което заедно със слабата роля на Националния съвет за сигурност, създават усещане за вътрешна дезорганизация, позволявайки на Камбоджа да използва ситуацията в своя полза — както военно, така и политически.

Стратегия от три компонента

Ватанаягорн уточни, че правителството на Камбоджа прилага три основни подхода:

• Символични жестове на лидерство: председателят на камбоджанския Сенат Хун Сен защити действията като крайно необходими за опазване на националния суверенитет. Междувременно генерал-лейтенант Хун Манит, брат на премиера Хун Манет, взе участие във визита на високо ниво в зоната на напрежение, с цел да повдигне бойния дух на армията и местното население.
• Военна мобилизация: Камбоджа разположи тежка артилерия, танкове и ракетни системи по границата с Тайланд, включително китайските KS-1A и KS-1C и руски реактивни установки за залпов огън. Страната подчерта, че няма намерение да отстъпва, посочвайки като основен мотив териториалните претенции отпреди подписването на Меморандума за разбирателство №43 (МоУ43). Режимът в Пном Пен използва националистическа реторика, за да си спечели вътрешна подкрепа на фона на политическото напрежение вътре в страната.
• Дипломатическо изместване – Камбоджа официално изрази съжаление за загиналите при конфликта, като същевременно предупреди, че разговорите между армиите на двете страни ще се забавят. Ватанаягорн предложи сформирането на високопоставен граничен комитет, който да включва ключови политически и военни фигури и да провежда бързи заседания при нужда.

Реакцията на Тайланд – бавна и разединена

Ватанаягорн подчерта контраста между бързата и централизирана реакция на Камбоджа начело с Хун Сен и тромавата, бюрократична и разединена система за сигурност в Банкок. Това усещане за слабост у противника е насърчило Камбоджа да предприеме дейности, включително изграждането на пътища в буферната зона за доставка на оръжие – включително чрез външни дарения.

Той призова за спешна координация между тайландските служби за сигурност и за провеждането на извънредни срещи и повече прозрачност, за да се отвори път за реални преговори.

„Ако Тайланд продължи да се бави, Камбоджа ще продължи да настъпва. Трябва да спрем да играем такрау с войниците им, докато генералите ни се карат на масата“, заяви той, използвайки метафора с популярния в региона спорт.

ASEAN и рисковете от военна ескалация

Освен това Панитан изтъкна прекалената надежда, възлагана на механизмите на АСЕАН, и разкри, че някои страни членки са склонни да подкрепят Камбоджа. Макар да изключи пълномащабна война като евентуален сценарий в близко бъдеще, той не отхвърли риска от „локализирани сблъсъци“ по границата между двете страни.

„Ако Тайланд влезе в бой, губи. Ако стои безучастно, Камбоджа печели. Единственият път напред е активна и обединена стратегия за сигурност“, заключи доцентът.

Камбоджански войник загина при престрелка с тайландски войски в оспорвана гранична зона

🇰🇭⚔️🇹🇭 Камбоджански войник е загинал при кратка престрелка с тайландски войски в оспорвана зона в сряда, съобщиха официални представители и от двете страни.

Говорителят на камбоджанската армия Мао Фала заяви, че въоръжените сили на страната са извършвали рутинен патрул по границата, когато тайландската страна е открила огън.

В изявление на тайландската армия се посочва, че камбоджански войници са навлезли в оспорвана територия, а тайландските войски са се приближили, за да преговарят. В резултат на недоразумение, камбоджанската страна е открила огън, след което тайландските сили са отвърнали.

Сблъсъкът е продължил около 10 минути, докато местните командири не са се свързали и не са наредили спиране на огъня, посочва още тайландската армия и добавя, че между двете страни текат преговори.

Камбоджа потвърди, че един от нейните войници е загинал по време на престрелката, като тялото му е транспортирано от границата за погребение. Тайландската армия съобщи, че няма жертви от тяхна страна.

Тайландският министър на отбраната Пумтам Вечаячай заяви, че ситуацията е разрешена и двете страни не са имали намерение да откриват огън една срещу друга.

Съседите Тайланд и Камбоджа имат дълга история на териториални спорове. Най-значимият от тях е свързан с платото около храма Преах Вихеар – район около 1000-годишен храм, обявен за обект на световното наследство от ЮНЕСКО през 2008 г. Международният съд на ООН присъди суверенитета върху района на Камбоджа през 2013 г.

През последните месеци се наблюдава ново напрежение по границата, включително през февруари, когато камбоджански войници и техни роднини влязоха в древен храм в пограничния район и изпяха националния химн на Камбоджа, предизвиквайки кратък спор с тайландски военни. Инцидентът беше заснет на видео и стана вирусен в социалните мрежи.

Китай разширява подземно съоръжение близо до границата си с Индия.

🇨🇳⚔️🇮🇳 По-рано този месец съветникът по националната сигурност на Индия (NSA) Аджит Довал пътува до Пекин за участие в разговори на високо ниво, насочени към разрешаването на дългогодишния граничен спор между Индия и Китай.

Това посещение бележи първи официален диалог между специални представители на двете страни от пет години насам, сигнализирайки за потенциално затопляне на двустранните отношения, но накара мнозина анализатори да са колебливи в прогнозите си дали Индия и Китай ще постигнат реален напредък с „нулирането“ на двустранните си отношения.

Дипломатическите преговори на високо ниво на пръв поглед сигнализират, че е постигнат поне някакъв напредък в посока редуциране на напрежението, но е необходимо отново да разгледаме по-подробно китайските действия, тъй като са налице редица доказателства, които показват, че Пекин не не е готов на отстъпки и не възнамерява да промени общата си военна стратегия в спорните региони.

🪖 Само ден след проведените разговори между Довал и китайския външен министър Уанг И, официалният вестник на китайските военни “PLA Daily“ публикува новина за провеждането на учения с бойни стрелби от военен окръг Синцзян, на видно място на 9-та страница на вестника.

Ракетно-артилерийско подразделение на огневи полк от 8-а общовойскова дивизия (военен окръг Синдзян) проведе учение близо до Източен Ладак.

„По време на обучението полкът проследи отблизо действителната битка, като се съсредоточи върху и усъвършенства редица аспекти, включващи комуникация, разузнаване, рекогносцировка, командване и контрол, за да подобри способността на своите офицери и войници в координацията на операции и извършването на прецизни удари“, казаха от PLA Daily на 19 декември.

Снинките, публикувани от изданието, показват 6x6 122 mm PHL-11 MLRS – самоходна реактивна система за залпов огън, монтирана на шаси от камион, която е разработена от китайската компания Norinco за Сухопътните сили на Народната освободителна армия (PLAGF), служеща като модернизиран заместител на по-старата система PHL-81.

Оборудвана е с 40 пускови тръби, подредени в две капсули по 20 ракети всяка. Може да изстрелва пълен залп от 40 ракети в рамките на 30 секунди, осигурявайки значителна огнева мощ в широка област. Стандартните 122 мм ракети имат ефективен обсег между 20 и 40 километра, докато с боеприпаси с разширен обсег, системата може да постигне обхват до 50 километра, позволявайки по-голяма оперативна гъвкавост.

PLA продължава да провежда учения, базирани на действителни бойни сценарии, напълно очевидно предназначени да противодействат на Индия. Интересното е, че Пекин е направил опит да замъгли изображенията, а и кадри от ученията не бяха излъчени по военния телевизионен канал CCTV. Изборът да се подчертае учението във вестника PLA Daily и информационна агенция Xinhua вероятно има за цел да изпрати официален сигнал до Ню Делхи, че войските остават разположени в района.

Пекин не крие намеренията си да продължи военната си дейност срещу Ладак, поддържайки натиск върху Ню Делхи, тъй като смята, че на този етап Ню Делхи разполага с ограничени възможности, тъй като променящата се геополитическа среда го доведе до масата, но Пекин ще използва момента, за да консолидира претенциите си.

Китай премести войските си на ново място зад позицията, на която беше извършено разединяването между войските на двете страни и това е установен и общоприет факт и той беше потвърден от множество анализатори.

🛰️ Актуализирани сателитни снимки разкриват, че Китай е в процес на мащабна инфраструктурна дейност, включваща разширяване на редица съществуващи съоръжения по границата си с Индия, включително голям подземен обект, първоначално изграден в периода 2015-16 г.

Обектът преминава през мащабна строителна дейност, вероятно насочена към подобряване на капацитета и оперативната му способност в съответствие с военните цели на Пекин на фона на продължаващото напрежение по границата с Индия.

Обектът се намира на около 60 километра от най-близките позиции на индийската армия в Демчок. Проектиран е да предложи укрепено, сигурно съоръжение на Народната освободителна армия (PLA) с размери, позволяващи му да побере широк набор от оръжие и дори да помещава стратегически активи.

❄️ Междувременно Китай проведе поредица от военни учения с леки оръжия при температури от -20 градуса на места в Аксай Чин, недалеч от държавната граница с Индия.

Инвестициите на Китай във военна инфраструктура и инфраструктура с двойна употреба в Ладак няма да бъдат отменени скоро. Стратегията на Китай с преговорите е да затвърди претенциите им на място, докато допълнително укрепва военната инфраструктура

🇧🇹 Hindustan Times съобщи, позовавайки се на актуализирани сателитни изображения, че за последните осем години Китай е построил 22 нови селища в международно признатите граници на Бутан.

„Ашок Канта, който е служил като пратеник на Индия в Пекин през 2014-16 г. и е почетен сътрудник в Института за китайски изследвания, каза, че изграждането на села от Китай на територията на Бутан представлява нарушение на споразумението, подписано от двете страни през декември 1998 г. за мира и спокойствието в граничните райони“, съобщава The Hindustan Times.

Освен това индийското издание цитира неотдавнашния доклад на Робърт Барнет за изграждането на китайски селища на територията на Бутан: Силова дипломация: Китайските трансгранични села в Бутан

На неотдавнашна среща Си подчерта значението на продължаването на работата за повишаване на сигурността на границата.

🗣️ На 9 декември Политическото бюро на ЦК на Китайската комунистическа партия свика своята 18-та колективна учебна сесия, фокусирана върху историческата траектория в управлението на границите на Китай.

Под ръководството на Си Дзинпин, генерален секретар на ЦК на ККП, сесията подчерта критичната роля на модернизирането на системите за управление на границите и подобряване на способностите за управление като неразделни компоненти на по-широката рамка на модернизация в китайски стил.

Изявлението на Си по време на проучвателната сесия на Политбюро предполага, че Пекин няма намерение да спре дотук с изграждането на селища, въпреки че води преговори с Ню Делхи.

По време на срещата другарят Гоцианг Ли, член на Китайската академия за социални науки и вицепрезидент на Китайската академия по история, представи подробен доклад, който също като забележките на Си предполага, че, че Китай ще увеличи усилията си да пренапише историята на граничните райони, за да консолидира претенциите си.

Си остава наясно, че граничните райони остават неинтегрирани в терминологията на Китайската комунистическа партия и трябва да се положат непрекъснати усилия за създаване на теоретична основа за интегрирането на тези райони.

🤝 Връщайки се към визитата на индийския съветник по националната сигурност в Пекин, по време на нея между двете страни беше постигнат консенсус от шест точки, който може да бъде прочетен тук.

В него Китай споменава споразумението за управление на границите от 2005 г. и подчертава, че граничните въпроси не трябва да са ключови за цялостните двустранни отношения. Няколко дни по-късно идийското външно министерство се дистанцира от акцента на Пекин върху „консенсуса от шест точки“ заявявайки:

„Двете страни потвърдиха ангажимента си да проучат справедлива, разумна и взаимно приемлива рамка за уреждане на граничните въпроси с политическите параметри и ръководните принципи, договорени през 2005 г.“

Индийското прессъобщение не споменава не споменава споразумението от 2005 г. или консенсуса от шест точки, споменат от Китай, който от своя страна говори за „пакетно решение“, имайки предвид опитът му да комбинира множество проблеми.

Вече има очевидни пукнатини между Ню Делхи и Пекин. Тогава какво са означавали на практика разговорите в Пекин?

Китай се интересува предимно от възобновяване на икономическите връзки, като същевременно дава на Индия така желания достъп до Кайлаш Мансаровар, както и глътка въздух в една сложна геополитическа среда.

Властите в Пекин искат да възобновят бизнеса както обикновено и същевременно продължават да засилват претенциите си в спорния регион Ладак. Тъй като Ню Делхи беше представляван от своето политическото ръководство на срещата в Пекин, то има интерес преди всичко да създаде пространство за себе си в настоящата сложна геополитическа среда чрез преговори с Пекин.

Но от тактическа гледна точка почти нищо не се е променило за Индия, която продължава да се надява на нов геополитически сценарий в близко бъдеще, който ще ѝ позволи да сключи сделка за спорните региони. Случващото се в региона през последните години обаче показва, че възлагането на надежди за споразумение с Пекин никога не е водило до желаните резултати.

Последните разговори сочат, че Ню Делхи се намира в неизгодна позиция, провеждайки подобни разговори на високо ниво, тъй като Пекин изглежда успява да замете под килима казуса за Ладак. Стратегията за включване на решение на настоящото напрежение в бъдеща „пакетна сделка“ има за цел само и единствено да отвлече вниманието от текущата ситуация.

Усилията на Ню Делхи да подчертае действията на Китай на границата ще станат трудни, защото Пекин засилва все повече своя наратив, че страните са оставили встрани напрежението помежду си.

Индия и Китай завършиха изтеглянето си от спорния граничен район.

🔍 Източник: The Economist

🇮🇳🤝🇨🇳 В едно от най-значимите събития за двустранните отношения между Индия и Китай в последно време, армиите на двете страни завършиха процеса по изтегляне от конфликтните точки в планинския регион Източен Ладакх в Хималаите, съобщиха източници от индийската армия на 25 октомври.

Министърът на външните работи Субраманям Джайшанкар заяви, че историческото споразумение е едва началото на дълъг процес за справяне с дълбоко вкоренените проблеми в отношенията между двете страни.

Той поясни, че въпреки че последното разделяне ще позволи патрули в Депсанг и Демчок, това все още не е сигнал за разрешаването на всички проблеми.

„Не е като всичко да е решено, но разделянето, което е първата фаза и ние успяхме да достигнем това ниво“, посочи той.

Подчертавайки ангажимента на Индия към споразумението, той заяви: „Ако днес сме достигнали това, до което сме... То е поради решителните усилия от наша страна да отстояваме позициите си и да изразим нашата гледна точка. Военните бяха там в много много невъобразими условия за защита на страната и военните свършиха своята роля, а и дипломацията свърши своята роля."

Говорителят на китайското външно министерство Лин Джиен предложи дипломатически реверанс към неотдавнашните споразумения, като подчерта, че и двете страни са предприели необходимите конкретни стъпки за овладяване на напрежението по границата.

„В съответствие с резолюциите, които Китай и Индия постигнаха наскоро по въпросите, свързани с граничната зона, китайските и индийските гранични войски бяха ангажирани в съответната работа, която протича гладко в момента“, отбеляза говорителят на китайското външно министерство Лин Джиен на 25 октомври.

Индийският министър на отбраната Раджнат Сингх очерта балансирания подход на страната си към разрешаването на проблема, като отбеляза, че както военните, така и дипломатическите канали са били и продължават да бъдат активно ангажирани с възстановяването на стабилността.

„Индия и Китай са участвали в разговори както на военно, така и на дипломатическо ниво, целящи разрешаване на различията в определени райони по протежение на LAC. Постигнатият консенсус включва патрули и паша в традиционните райони. Това е силата да участваш в непрекъснат диалог, защото рано или късно ще се появят решения“, заяви Сингх на 24 октомври.

Неотдавнашното споразумение има за цел да възстанови „статуквото от април 2020 г.“, подчерта началникът на армията генерал Упендра Дуведи, заявявайки, че позицията на Индия показва нейния фокус върху деескалацията.

„Опитваме се да възстановим доверието и двете страни ще трябва да се уверят взаимно, за да постигнем това. Има фази в това – ще разгледаме разединяването, деескалацията и нормалното управление на линията на действителния контрол“, обясни генералът.

Позовавайки се на последователната позиция на Ню Делхи в спора за Източен Ладакх, индийският външен министър Викрам Мисри заяви, че възстановяването на мира и спокойствието в граничните райони ще създаде пространство за връщане към пътя на нормализиране на двустранните отношения между Индия и Китай.

Заместник-началникът на военноморските сили на Индия вицеадмирал Кришна Сваминатан похвали дипломатическия пробив, подчертавайки сложността при постигането на подобно споразумение.

„По въпросите на националната сигурност не е лесно да се стигне до каквото и да е споразумение. Има гледни точки, има възприятия, има емоционални проблеми. Има проблеми със земята, както и съображения за национална сигурност. Така че ако се стигне до някакво споразумение, всички сме щастливи“, отбеляза Сваминатан.

Индия отхвърли опита на Китай за преименуване на 30 спорни местности

🇨🇳🇮🇳 Пекин издаде китайски имена за 30 местности в щата Аруначал Прадеш, Североизточни Хималаи, за да подкрепи претенциите си върху територията, която се контролира от Индия, която бързо отхвърли този ход като безсмислен.

Това е четвъртият път от 2017 г. насам, в който Китай публикува имена на географски местности в това, което нарича Зангнан и твърди, че китайска територия, част от Южен Тибет.

„Ако днес сменя името на къщата ви, ще стане ли моя?“ попита Субрахманям Джайшанкар, министър на външните работи на Индия в кулоарите на събитие в западния щат Гуджарат по-рано тази седмица.

„Аруначал Прадеш е щат на Индия“, каза той. „Беше, е и ще продължи да бъде щат на Индия. Промяната на името на [различни места] не означава нищо.“

Напрежението между Индия и Китай ескалира през последните седмици след посещението на индийския премиер Нарендра Моди в Аруначал Прадеш на 9 март, което накара Китай да внесе дипломатически протест.

Списъкът, издаден от Министерството на гражданските въпроси на Китай, включва стандартизирани имена за най-малко 11 жилищни района, четири реки и 12 планини сред географски местоположения в Аруначал Прадеш.

„Съобразно съответните разпоредби за управление на имената на места на Държавния съвет, нашето министерство, заедно със съответните отдели, стандартизира някои имена на места в Южен Тибет“, се казва в официалното съобщение на китайското министерство на гражданските въпроси. „Четвъртата партида допълнителни публично използвани имена на места в Южен Тибет вече е официално обявена.“

„Картографска агресия“

Експерти поясниха, че опитите на Китай да преименува места по границите си от всички страни, както и в Тибет и други части на Китай, отразяват апетита му за териториални придобивки и усилията да нормализира окупацията на спорна територия.

„Голяма част от картографската агресия на Китай се изразява в преименуването на територии, които той вижда като спорни“, каза Шрипарна Патак, доцент по китайски изследвания в Глобалния университет O.P. Jindal в Харяна, Индия, и бивш консултант в индийското външно министерство.

Китай пусна първия такъв списък със стандартизирани имена за шест места през 2017 г., последван от втори списък през 2021 г. с нови имена за 15 места и трети списък през 2023 г. със списък от 11 места.

Китай вярва, че може да продължи да повтаря, че територията на Индия е негова собствена, като даде имена на всяко малко село, хълм и водно тяло в региона с китайски йероглифи и пинин, каза Анушка Саксена, анализатор в Програмата за индо-тихоокеански проучвания на базирания в Бенгалуру изследователски център Takshashila Institution.

Този ход „е упражнение за пренаписване на историята“, каза Саксена. „С продължаващото повтаряне се надява, че номенклатурата бавно ще проникне в начина, по който държавите и длъжностните лица се отнасят към тези области.“

Малко западни лидери разбират, че Китайската комунистическа партия се стреми да разшири границите на Китай от всички страни – включително в Южнокитайско море, каза Майкъл Соболик, старши сътрудник по индо-тихоокеански изследвания в базирания във Вашингтон Американски съвет за външна политика.

Китай преименува Тибет

Той използва същата стратегия в Тибет, подчертаха експерти.

Миналата година Китай замени използването на термина „Тибет“ с „Xizang“ като романизирано китайско име в официални дипломатически документи. Китайските медии и официалният акаунт на отдела за работа на Обединения фронт „United Front News“ заявиха през октомври 2023 г., че „в официалните документи на китайското министерство на външните работи повече няма Тибет“.

Често използваното име на Тибет от международната общност обхваща не само Тибет, но и населените с тибетци райони на провинциите Цинхай, Съчуан, Гансу и Юнан, според съобщения в китайски медии. Този географски обхват е в съответствие с т.нар. „Голям Тибет“, дефиниран от 14-ия Далай Лама, духовният водач на Тибет в изгнание.

Китай започна да използва термина „Xizang“, за да нормализира своя наратив, че Тибет никога не е бил независим и винаги е бил част от Китай, каза Патак.

„В момента, в който терминът „Xizang“ се нормализира, това, което също ще се нормализира, е и индийският Аруначал Прадеш като „Zangnan“ или Южен Тибет - точно както го вижда Китай“, каза тя.

В интервю за Радио Свободна Азия през октомври, Сикионг Пенпа Церинг, избраният политически лидер на Централната тибетска администрация – тибетското правителство в изгнание в Дхарамсала, Индия – призова международната общност да отхвърли промяната на името на Тибет и „да не прави компромиси с усилията на ККП да прекрои историята.“

Анализаторите също отбелязват нарастващата честота и скорост на издаване на подобно преименуване на спорни територии.

Уведомлението от 2017 г. последва посещението на Далай Лама в Аруначал, докато съобщението от 2021 г. последва граничните сблъсъци в Таванг, град в щата, добави Саксена.