Русия изоставя мораториума върху разполагането на балистични ракети със среден обсег.

Президентът на САЩ Роналд Рейгън (1911-2004) и генералният секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов (1931-2022) подписват Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие в източната стая на Белия дом на 8 декември 1987 г.
📸 Снимка: The Ronald Reagan Library

🇷🇺 Решението на Руската федерация да се откаже от мораториума си върху разполагане на балистични ракети със среден обсег може да подготви почвата за нова оръжейна криза, алармират експерти.

Москва и Вашингтон въведоха забрана за притежаване на ракети с обсег 500–5500 км съгласно Договора за ядрените сили със среден обсег (INF) от 1987 г. Въпреки че договорът се разпадна, когато САЩ се оттеглиха през 2019 г. с обвинения към Русия в нарушаване на споразумението, по това време Москва заяви, че ще продължи да спазва мораториума, ако САЩ не разположат ракети в обсег на Русия.

В понеделник руското външно министерство обяви, че вече няма да спазва своя самоналожен мораториум, позовавайки се на това, което описа като нарастващи заплахи от САЩ и други западни страни, включително скорошна ракетна активност на САЩ в Дания, Филипините и Австралия.

„Това значи, че Русия вече няма никакви ограничения в това отношение. Русия вече не се смята за обвързана от нищо“, посочи говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред репортери във вторник и добави: „Не трябва да се очаква официално обявление. Това засяга сферата на отбраната, която е чувствителен и непубличен въпрос.“

„Тази дата може да остане в историята като началото на нова ракетна криза в Европа“, алармира руският военен експерт Юрий Фьодоров. „Предстои надпревара във въоръжаването с ракети и от двете страни. Ще трябва да преживеем доста напрегнат период, когато ракети се разполагат както на Запад, така и на Изток.“

Въпреки повишеното напрежение между Москва и Запада, оттеглянето на Русия от мораториума „не бива да се разглежда изолирано като някакъв вид апокалипсис, това е част от играта на Русия за ядрена ескалация“, отбеляза бившият руски дипломат Борис Бондарев.

„Ако тези ракети бъдат разположени, ще зависи основно от отговорните за военното планиране в САЩ и Европа да предприемат мерки за неутрализиране на подобни заплахи“, допълни той.

„За широката общественост това не променя фундаментално ситуацията. Когато една ядрена сила прекарва четири години в чести заплахи срещу други страни с ядрени удари, ние отдавна живеем в тази реалност – нито мораториуми, нито оттегляния от тях променят това по някакъв качествен начин“, продължи той.

Преди това Кремъл заяви, че ще вземе „огледални мерки“, включително засилване на бреговите сили на ВМС и разширяване на разполагането на хиперзвукови оръжия, ако Съединените щати разположат ракети със среден или по-малък обсег навсякъде по света.

„Най-високият приоритет на Русия е да осигури своевременно откриване и прехващане на такива ракетни изстрелвания, като същевременно финализира всички аспекти на масовото производство и разполагане на подобни ударни системи, включително хиперзвукови оръжия“, каза президентът Владимир Путин през декември.

Путин също обяви миналата седмица, само дни преди мораториумът да бъде отменен, че Русия ще увеличи масовото производство на експерименталната балистична ракета „Орешник“, чийто обсег достига до 5500 км и е способна да носи ядрени бойни глави.

Руските военни блогъри в Telegram свързаха изявлението на външно министерство с новината, че първата серийно произведена ракета „Орешник“, изстреляна за първи път през ноември при удари срещу украинския град Днипро, е влязла в експлоатация.

„Русия вероятно е готова да разположи първия напълно оформен батальон от ракетни системи със среден обсег SS-X-34 Орешник“, предположи Telegram каналът MilitaryRussia. Наред с това най-вероятната за разполагане система вероятно ще бъде балистичната Искандер-М, съобщава Telegram каналът Военний Осведомитель.

Николай Соков, бивш преговарящ по контрола на оръжията и старши сътрудник във Виенския център за разоръжаване и неразпространение, отбеляза, че изстрелването на ракетата Орешник миналата година ефективно сигнализира, че Русия вече не се придържа към мораториума.

Обявлението в понеделник беше ненужно, тъй като всичко стана ясно още миналата есен след изстрелването на Орешник, което на практика изясни предишно изявление на Путин за серийно производство и изигра ролята на сигнал към Европа в условия на бързо нарастващо напрежение (без ефект обаче)“, написа той в X.

Дара Масикот, старши сътрудник в Изследователския институт за международен мир „Карнеги“, отбеляза, че договорът INF се е разпаднал, след като САЩ обвиниха Руската федерация в това, че разработва и разполага крилатата ракета SSC-8 (9М729), чийто обсег според тях е в нарушение на ограниченията, въведени от споразумението.

„INF се разпадна заради руската крилата ракета SSC-8 GLCM, Русия изстреля балистична ракета Орешник срещу Украйна на разстояние, което някога беше регулирано от INF, Путин разполага тактически ядрени оръжия в Беларус и обмисляше да постави Орешник там още миналата година, а сега преформулира и обвинява Запада“, каза Масикот.

Павел Подвиг, основател на Russian Nuclear Forces Project, твърди, че Белият дом е можело да се вслуша в предложението на Русия от 2020 г. и двете страни да спрат разполагането и изпитанията на ракети със среден обсег.

„Ако САЩ се ангажираха сериозно с предложението на Русия от октомври 2020 г. за мораториум над ракетите с обсег на INF и системата 9М729, например чрез създаване на преговарящи екипи на срещата на върха през юли 2021 г., войната в Украйна можеше да бъде предотвратена“, заяви Подвиг.

Експертът по контрол на оръжията Андрей Баклицки също каза, че руското предложение за мораториум е било „покана за дискусия относно регулирането на наземните системи с обсег на INF след изчезването на договора“.

„Това беше конкретно предложение за контрол на оръжията, което Русия направи и беше готова да обсъди – това не се случва често. Нещо, което можехте да вземете при първа възможност. Сега изглежда е изключено“, каза Баклицки.

„Стратегически, решението на Русия да се откаже от мораториума беше, защото всички строяха и планираха да разгърнат системи с обсег на INF. Какво задейства този конкретен избор в този конкретен момент е по-малко важно“, каза той.

„Отново, предложението за мораториум беше по-скоро покана за диалог отколкото решение. Това не значи, че в бъдеще не може да има дипломатически процес за решаване на този проблем, но за момента изглежда, че настроението е да се строи, а не да се говори.“