Украйна отбеляза 31 години от Будапещенския меморандум.

🇺🇦🔙 Днес Украйна отбелязва 31 години от сключването на Будапещенския меморандум, по силата на който тя се отказа доброволно от третия по големина ядрен арсенал в света, като в замяна трябва да получии гаранции за сигурност от САЩ, Великобритания и Русия.

Документът е подписан на 5 декември 1994 г. с цел да укрепи суверенитета и териториалната цялост на Украйна след разпадането на Съветския съюз.

Исторически данни от украински държавни източници и международни наблюдатели показват, че по това време страната разполага с приблизително 1900 ядрени бойни глави, 176 междуконтинентални балистични ракети в укрепени силози, 44 стратегически бомбардировача и 4000 тактически ядрени боеприпаса. По това време само САЩ и Русия разполагаха с повече ядрени оръжия. Украйна обаче нямаше оперативен контрол над арсенала – кодовете за изстрелване бяха в Москва, а поддръжката на ядрените сили изискваше инфраструктура и годишни разходи от над 1 милиард долара.

Процесът на денуклеаризация продължава цяло десетилетие. През 1992 г. Украйна се включва към Лисабонския протокол, който задължава Киев, Минск и Астана да прехвърлят съветското ядрено оръжие на Москва и да се присъединят към Договора за неразпространение на ядрено оръжие като държави без такова.

До 1996 г. всички ядрени бойни глави са прехвърлени в Руската федерация, а до 2001 г. последните тежки бомбардировачи са ликвидирани по силата на Договора за съкращаване на стратегическите оръжия (START).

Съединените щати предоставиха над 300 млн долара техническа и финансова помощ за изваждане на ракетите, разрушаване на силозите и извеждане от експлоатация на самолетите.

Будапещенският меморандум формализира гаранциите за сигурност, обещани от Лондон, Москва и Вашингтон и включва ангажимент за зачитане на суверенитета и международно признатите граници на Украйна. Споразумението е потвърдено отново през 2009 г. в съвместна декларация на Русия и САЩ, в която се подчертава, че гаранциите остават в сила и след изтичането на START.

Тези гаранции обаче се оказаха неефективни. Русия, една от страните по меморандума, наруши своя ангажимент, като анексира Крим през март 2014 г. и започна пълномащабна инвазия осем години по-късно.

Както отбелязват анализатори, войната показа структурната слабост на необвързващите гаранции за сигурност и отново разпали дебатите за глобалните рискове от ядреното разоръжаване, когато ангажиментите биват погазвани.

Днес опитът на Украйна се разглежда като ключов случай в международната сигурност: държава, която демонтира огромен ядрен арсенал, за да се интегрира в международната система, основана на правила, впоследствие беше нападната от една от държавите, които се бяха заклели да я защитават.

Украинският външен министър Андрий Сибиха описа Будапещенския меморандум като „провален документ“, който служи само като „мрачно напомняне“ как НЕ трябва да се решават въпросите на сигурността. По време на отбелязването на годишнината в централата на НАТО той отбеляза, че разоръжаването на Украйна е било използвано, а обещаните гаранции са се сринали.

Сибиха призова Запада да се откаже от политиката на умиротворяване, да приеме пълноправното членство на Украйна в НАТО и да възприеме стратегия „мир чрез сила“ като единствена разумна гаранция за сигурността на Европа.