🇪🇪⚔️🇷🇺 Властите в Естония затвориха малък участък от шосеен път, преминаващ през съседна руска територия, след като миналата седмица необичайно голяма група руски военнослужещи беше забелязана по него.
Инцидентът, оповестен от естонската служба за гранична охрана, се е разиграл в район по общата граница между двете страни, известен като ботуша Саатсе. Според граничната служба в района е била забелязана по-голяма от обикновено група маскирани войници в камуфлажни униформи.
Ботушът Саатсе свързва естонските села Сесники и Лутепеа, което позволява директен транзит между тях, вместо да принуждава автомобилния трафик да прави отклонение от почти 20 км около руска територия. Странната му форма датира от 1944 г., когато съветските власти чертаят вътрешната граница между двете съветски републики след настъплението на Червената армия през региона, поради което няколко гранични района от историческия окръг Петсери бяха присъединени към територията на Русия. По онова време новата линия е обикновено административно разделяне в пределите на съюза и няма особено политическо значение.
Когато Естония връща независимостта си през 1991 г. доскоро вътрешната граница става международна такава. По-късно тя е подсилена политически и институционално с влизането на Естония в ЕС и НАТО. Въпреки че действа като международна граница, на практика тя остава „линия на демаркация“, а не ратифицирана граница, тъй като двете страни нямат влязъл в сила граничен договор.
Споразумение от 2005 г. предвижда двете страни да извършат ограничена размяна на територии, която щеше да прехвърли ботуша Саатсе на Естония в замяна на две малки парцела територия другаде по границата. По-късно Москва оттегли подписа си от договора, протестирайки срещу преамбюла, позоваващ се на Тартуския договор от 1920 г. За Естония той потвърди правната приемственост на предвоенната република, но за Русия подразбира признаване на съветската окупация и потенциални териториални претенции.
През 2014 г. след премахване на въпросната препратка беше подписан преработен договор, но той така и не беше ратифициран от руска страна. В публични изявления на руската страна се посочва, че напрежението в двустранните отношения и „неподходящата атмосфера“, създадена от Естония, са направили ратификацията невъзможна на фона на последствията от незаконното анексиране на Крим. Естония завърши собствената си ратификация през 2015 г., но без ратификация от Русия договорът остава в неопределеност. Отказвайки се от плановете за размяна на територии, властите в Талин обявиха, че ще построят обълъчна пътека, за да замени маршрута през Бут.
В селската община Сетомаа, където се намира участъка, етническата общност сету се разпростира и от двете страни на границата, запазвайки православната вяра, езика и роднинските връзки, които са по-стари от съвременните държави. От затягането на граничния контрол мнозина от естонската страна изпитват все по-големи трудности да посещават роднини, църкви и гробища, които сега са в Русия. Тези ограничения правят границата осезаема в ежедневието. Решението за затваряне на пътя прекъсна местните транспортни връзки в рамките на Естония и е нагледен пример как дори ежедневното движение все още зависи от повратностите на геополитиката.
По границите на НАТО Русия е приела модел на премерени провокации, които използва с близостта и ограничени нарушения, за да упражнява психологически и стратегически натиск. Нахлувания на дронове, нарушения на въздушното пространство от бойни самолети и маневри на сухопътни сили дават сигнал за присъствие без сериозна ескалация.
Временното затваряне на пътя илюстрира как дори ограничена и на практика безобидна военна дейност може да доведе до незабавни превантивни мерки, което отразява трайното напрежение по източния фланг на Алианса. Месец преди затварянето три руски самолета нахлуха в естонското въздушно пространство, където останаха за около 12 минути. Подобни действия са пример за хибридните тактики, които сега определят средата на европейската сигурност.
Тези събития разкриват по-широка форма на инфраструктурна геополитика, в която обикновените транспортни връзки и гранични съоръжения придобиват стратегическо значение в периоди с военна заплаха. Този модел се е утвърдил по североизточните граници – от Прибалтика през Финландия до източна Полша.
Очакванията за все по-отворени граници от периода след края на Студената война се изпариха и отстъпиха мястото си на мащабни инвестиции в огради, окопи, сензори, укрепления и засилени патрули, предназначени да подсилят граничната сигурност, отбелязвайки завръщане на границите в пейзажа на европейската сигурност и повторната милитаризация в периферията на континента. През 2025 г. Финландия, Полша и държавите в Прибалтика съобщиха, че излизат от Отавската конвенция, която забранява пехотните мини – неочакван ход, който отразява широката нормализация на политиките за укрепване на граничните региони по северните и източните ръбове на Европа.
В Сетомаа страничните ефекти от това укрепване надхвърлят нарушената мобилност за общността на сету, като засягат и природната среда, тъй като новите огради рядко включват проходи за дивата природа. Мечки, вълци, рисове и елени са блокирани от преминаване по миграционните пътища или са ранени от бариерите, което разкрива как международното разделение може да наруши крехкото местообитание на дивите животни и да измени екологията на околните райони.
Ботушът Саатсе улавя това гранично състояние в миниатюра. По-скоро от странна черта на картата, то показва как дори най-малките фрагменти от миналото продължават да оформят геополитиката на настоящето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар