🇪🇪🪖🇷🇺 Министерство на отбраната на Естония отбеляза днес 32 години от окончателното изтегляне на руските войски от Естония и Латвия. То приключва на 31 август 1994 г. в деня, в който руската армия се изтегля напълно от Германия. Съвпадението не е случайно, а резултат от целенасочена стратегия на Талин в сферата на дипломацията. По думите му е настъпил „истинския край на Втората световна война“ за Прибалтика и цитира тогавашния президент Ленарт Мери: „Днешният ден бележи края на най-тъжната глава от нашата история.“
Мащабът на военното присъствие, което трябва да се ликвидира, обяснява защо преговорите продължават от 1991 до 1994 г. Към 20 август 1991 г., когато Естония възстановява независимостта си, съветската армия държи над 570 бази и съоръжения в страната. В тях са разположени около 35 000 военнослужещи в страна с население от 1,3 млн. души – по близо един съветски военен на всеки 37 жители. Естонската обществена медия ERR посочва и по-висока цифра – над 40 000 души, но в нея са включени и семействата на военните.
Решаващият външен ориентир за крайния срок обаче остава в Берлин. С договора „2+4“ от септември 1990 г. Русия се задължава да изведе Западната група войски от територията на Германия. Дълги години същата минаваше за най-мощното единично военно звено в света и към 1990 г. наброява 340 000 военнослужещи и още 210 000 членове на техните семейства. Крайният срок за изтеглянето е 31 август 1994 г. В него стоят германско финансиране, международно внимание и политическа гаранция от най-високо равнище.
Естонската дипломация правилно отчита какво следва от това: евентуален самостоятелен срок би могъл да бъде предоговарян, докато срок, обвързан с германския, би бил значително по-труден за отлагане. От този момент задачата на Талин е да не позволи на Москва да отдели естонския случай от германския.
Москва навлиза в преговорите с график, който е далеч по-удобен пред себе си. През 1992 г. руската страна предлага 2002 г. като възможен краен срок, но след това обещава 1997 г. Талин отхвърля и двата варианта. Истинският лост на Русия обаче не бе само графикът, а гражданският статут на рускоезичното население. Дипломацията на Москва обвърза открито по-нататъшното извеждане на войските с промяна в позицията на Естония по въпроса за гражданството. Страната така и не променя закона си, но прави отстъпки в други направления.
Международният натиск не остава само на думи. На 25 ноември 1992 г. Общото събрание на ООН приема без вот резолюция 47/21, озаглавена „Пълно изтегляне на чуждестранните военни сили от териториите на балтийските държави“. Текстът призовава за ранно, подредено и цялостно извеждане на военните сили от Естония и Латвия и възлага на генералния секретар да съдейства чрез добрите си услуги.
Документът говори за чуждестранни сили, разположени без съгласието на приемащите държави, и по този начин де факто подкрепя балтийската правна теза за характера на съветското присъствие, а не съветската версия за доброволно присъединяване. Талин работи по същата линия пред в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и в Съвета на Европа, с подкрепата на САЩ и Швеция. По разказа на дипломати в Талин по онова време президентът Бил Клинтън е представил Мери пред Борис Елцин като човек, постигащ онова, което си е поставил за цел.
Балтика обаче не си връща пълния контрол върху територията с един общ акт. Процесът преминава през три различни споразумения, а последиците от тях се разплитат чак до края на десетилетието.
Литва минава първа. Споразумение, подписано на 8 септември 1992 г. от двамата министри на отбраната, определя като краен срок 31 август 1993 г. Москва го спазва: последните руски военни напускат литовска територия малко преди полунощ на посочения ден. Оттук идва и особеността на датата – 31 август е денят на извеждането и за трите балтийски държави, но не в една и съща година.
Латвия приема по-тежък компромис със суверенния си контрол. На 30 април 1994 г. в Москва президентът Гунтис Улманис и премиерът Валдис Биркавс подписват с Елцин споразумение за извеждане на войските, но цената е продължаващото руско управление на радиолокационната станция Скрунда-1 в Курземе до 1998 г. Рига постига изтеглянето на руските войски, но временно запазва на своя територия чужд военен обект извън пълния си контрол.
Естония постига своето на 26 юли 1994 г. в Москва. Мери и Елцин подписват онова, което в Талин наричат Юлските споразумения и което уточнява 31 август като окончателен срок. Заседанието не започва гладко, като по думите на останалия от него анекдот Елцин се опитва да разчупи задънената ситуация с покана за водка. Мери избира „Абсолют“, за да покаже, че отношенията между Талин и Москва трябва да бъдат също толкова ясни и недвусмислени.
Зад анекдота стои конкретна цена. Успоредно с договора за извеждането Естония е ангажирана с правата и социалните гаранции на руските военни пенсионери, които остават да живеят в страната. 4 дни по-късно, на 30 юли е подписан отделен договор за обезвреждането на ядрения учебен център в Палдиски, където Балтийският флот обучава екипажи на атомни подводници с помощта на два реактора.
Самото изтегляне е подробно документирано. През август 1994 г. от Естония са изведени повече от 350 бронирани машини, няколко десетки танка, стотици камиони и над 30 тона ракети. В Берлин същия ден Елцин и канцлерът Хелмут Кол изпращат последните около 2100 военнослужещи от Западната група с церемония в Шаушпилхаус на Жандармския пазар.
Червената армия влиза в германската столица през април 1945 г. – половин век по-късно руските войски, наследили съветското военно присъствие, напускат в едно и също денонощие и Германия, и крайбрежието на Прибалтика. Тогавашните репортажи описват ликуващи хора по улиците на Талин и Рига, а естонското министерство и днес измерва същия исторически интервал: 54 години между първото съветско нахлуване и последното изтегляне на войските.
Тук приключва празничната част и започва онова, което съобщението на естонското ведомство оставя на заден план. Последният руски войник и последният руски военен обект в Балтика са две различни дати.
В Палдиски руски специалисти остават за поне още календарна година, а площадката минава изцяло под естонски държавен контрол едва на 30 септември 1995 г. В Латвия станцията Скрунда-1 продължава да се работи до 1998 г. Международна инспекция на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа удостоверява изключване на 4 септември 1998 г., а самият обект е предаден на латвийските власти на 21 октомври 1999 г.
Скрунда-1 се намира на около 100 км западно от Рига и до деня на предаването в комплекса не са били допускани нито латвийски официални лица, нито журналисти. Ако се измерва не само присъствието на войски, а пълното прекратяване на руската военна инфраструктура под руски контрол, реалният край на това присъствие в Балтика идва през есента на 1999 г. – пет години след датата, която се отбелязва днес.
Веригата се затваря политически и стратегически през 2004 г., когато Естония, Латвия и Литва влизат в НАТО на 29 март и в Европейския съюз на 1 май. Именно към този край на историческата последователност сочи и хаштагът, с който естонското ведомство завършва публикацията си: #NeverAloneAgain.
Защо Талин изважда датата на преден план точно сега, си личи най-отчетливо в сигурността на въздушното пространство и бюджета за отбрана.
На 19 септември 2025 г. три изтребителя МиГ-31 навлязоха в естонското въздушно пространство над остров Вайндлоо във Финския залив и останаха там 12 минути, без полетен план, с изключени транспондери и без радиовръзка с естонския въздушен контрол. Прехватът беше извършен от италиански F-35 от базата Емари. Естония поиска консултации по член 4 от Вашингтонския договор, а Северноатлантическият съвет осъди действията на Москва.
Мисията Eastern Sentry, стартирала след навлизането на дронове от Русия в Полша на 10 септември 2025 г., оттогава поддържа усилено дежурство по източния фланг.
Не всичко, което навлиза във въздушното пространство на страните от Прибалтика, обаче е руско, и Талин е съвсем наясно с това. Серията нарушения над Литва, Латвия, Естония и Финландия от началото на годината е свързана с украински дронове, изпратени към руските терминали Уст-Луга и Приморск и често отклонени от курса си вследствие на руската електронна война.
Рига и Талин официално приемат това обяснение, а на 10 април трите балтийски държави отхвърлят с общо изявление руското твърдение, че тяхна територия се използва за удари срещу Русия. Естонската оценка следователно прави разграничение между отклонени безпилотни апарати и съзнателно упражняван руски военен натиск. Заплахата, срещу която страната се въоръжава, се свързва преди всичко с руски бойни самолети, военния потенциал отвъд границата и възможността за пряка военна ескалация, а не с всеки засечен апарат.
Бюджетът е другата половина от отговора. След заседание на правителствения съвет по сигурността на 18 март 2025 г. премиерът Кристен Михал обяви, че от 2026 г. страната ще отделя поне 5% от БВП за отбрана. Одобрената инвестиционна програма издига средното ниво до 5,4% за периода до края на десетилетието, а самият Михал предупреди, че дори това може да се окаже недостатъчно занапред.
Успоредно с това НАТО пренарежда командната структура за региона, а германско-нидерландският корпус е определен за отбраната на Естония и Латвия. Така Алиансът формализира това, което Естония настояваше отдавна да получи: отбрана от ден №1 на евентуална атака, а не някакво символично предно присъствие, предназначено да задейства съюзническата реакция едва след загуба на територия.
Урокът от 1994 г. трудно може да бъде пренесен механично в настоящето и Естония вероятно разбира това по-добре от външните участници. Извеждането на руски войски успява в условия, при които Москва зависи силно от западно финансиране и международно признание, начело на държавата стои президент, с когото в рамките на непосредствени преговори все още могат да бъдат постигнати компромиси, а Вашингтон има готовност да превърне изтеглянето в политическо условие. Нито едно от тези три условия не съществува в този си вид днес.
Външният натиск обаче не е цялото обяснение. Подписаните документи показват и втори механизъм: това изтегляне е постигнато срещу конкретни насрещни отстъпки. Договорът за социалните гаранции на руските военни пенсионери и срок от 4 години за Скрунда-1 е само част от политическата цена на споразуменията. Те показват, че дори при значително по-благоприятно за Прибалтика съотношение на международни сили Москва приема изтеглянето срещу договорени компенсации и отстъпки.
Именно затова в по-широк стратегически прочит днешната публикация е не само юбилейна. Тя съдържа и практически урок: датата е постигната, защото малка държава успява да обвърже собствения си въпрос с международен проблем, който по-големите сили вече са решили да приключат.
📽️ Видео: Цяла нощ продължиха естонските празненства за окончателното изтегляне на руската армия от тяхна територия. В столицата среднощни фойерверки отбелязаха настъпването на свободата от съветската окупация. Руско-съветски войски са разположени в Естония от 1939 г. Тогава СССР окупира трите държави от Прибалтика съгласно тайните протоколи на пакта Молотов-Рибентроп.
