Търговският натиск върху Армения се превръща в спор за геополитическия ѝ избор

🇦🇲📲🇷🇺 Арменският президент Никол Пашинян поиска от руския държавен глава Владимир Путин да се намеси за отмяната на ограниченията върху вноса на арменски стоки в страната, които според него противоречат както на двустранната договорно-правна база, така и на регулациите на Евразийския икономически съюз (ЕАИС).

Отговорът, който Кремъл описа публично, беше за съвсем друго: Путин е настоял пред него да се проведе „във възможно най-кратки срокове“ национален референдум дали страната да влезе в Европейския съюз или да остане в ЕАИС. Телефонният разговор се състоя вчера, 27 юли по инициатива на Пашинян и беше първият между двамата след парламентарните избори от 7 юни.

Двете официални изявления за един и същ разговор по същество нямат нито едно общо твърдение. Това на Кремъл заема два абзаца и не съдържа думата „ограничения“. То посочва, че Путин „потвърди ангажимента си“ към Съвместното заявление, прието на срещата на върха на ЕАИС в Астана на 29 май 2026 г. от Русия, Беларус, Казахстан и Киргизстан за действията на Армения за влизане в ЕС, и „беше акцентирана нуждата от провеждане в Армения във възможно най-кратки срокове на общонационален референдум за влизане в ЕС или за по-нататъшно оставане в състава на ЕАИС“. Съобщението на Ереван отделя основното си място на търговския спор: Пашинян поставя пред Путин ограниченията върху износа на стоки с арменски произход и иска мерки за уреждането им, а по въпроса за референдума дава условен отговор, че такъв е практически възможен само след като Ереван подаде официална заявка за членство в ЕС и темата придобие предметен характер. Единственото, което двата текста потвърждават заедно, е че разговорът се е състоял.

Ограниченията, за които настоява арменската страна, се натрупаха за 10 седмици по продуктови групи, а не отделни нарушители. От средата на май 2026 г. Федералната служба по ветеринарен и фитосанитарен контрол (Россельхознадзор) забрани вноса на цветя, след това на домати, краставици, пипер, зеленчуци и ягоди; на 23 май рестрикциите обхванаха продукцията на 3 арменски производителя на алкохол, сред които Абовянския коняков завод; в края на май и началото на юни дойде ред на костилковите плодове, гроздето, сушените плодове и цялата жива риба и рибна продукция. На 11 юни службата обяви най-широката мярка: от 12 юни се спира вносът на цялата подкарантинна продукция с произход и изпращане от Армения, както и нейният транзит през територията на Руската федерация към страните-членки на ЕАИС. Забраната обхвана около 130 категории стоки и остава в сила „до изработването на конкретен алгоритъм“ за проследимост и безопасност. На 24 юли беше обявена забрана и за млечните продукти, влязла в сила на 27 юли, в деня на самия разговор.

Мотивите, които руското ведомство изтъква, са фитосанитарни и ветеринарни. В обосновката за юнската мярка се посочват три случая на заразяване с капров бръмбар при постъпили от Армения ядки, сушени праскови и сушени домати, както и „недостатъчен контрол от страна на упълномощения орган на Армения“, който „поражда недоверие към системата на фитосанитарната сертификация“. При млечните продукти обвинението е за мляко от болни животни и за липса на система, потвърждаваща произхода и безопасността на суровината. Съпоставката с поведението на службата обаче показва и друго. В същия ден, в който се проведе разговорът, Россельхознадзор съобщи, че е пресякъл внос на цветя с арменски произход, влизали в Русия през Беларус, тоест че следи и заобикалящите маршрути в общото митническо пространство. Заместник министър-председателят Алексей Оверчук пък заяви още на 4 юни, че Русия „изобщо не е въвеждала никакви ограничения за арменския внос“, а това е „обичайна нормална работа“ – оценка, която не се съгласува със собствените публикувани указания на надзорния орган.

Разминаването между двете правителствени съобщение показва как един търговски спор е преформулиран от Москва като избор между ЕС и ЕАИС.

Търговските ограничения

Числата засега показват свиване, но не и това, което забраните ще донесат. За първите пет месеца на 2026 г. търговският обмен между двете страни е спаднал с 20,5% на годишна база, до 2,2 млрд долара от близо 2,8 млрд година по-рано, а делът на Русия в целия външен търговски оборот на Армения се е свил от 35,1% на 28%. Делът на ЕАИС е спаднал от 36,7% на 29,8%. Общият външен оборот на страната обаче е останал практически непроменен, 7,87 млрд долара, т.е. спадът е концентриран в едно направление. Съществена част от него не идва от забраните: според данни на Комитета за държавни приходи за първото тримесечие вносът на благородни метали и камъни е паднал от 377 на 136 млн долара, а техният реекспорт към ОАЕ, от 346 млн на едва 41 млн, което отразява изчерпването на златния канал, отворен от 2022 г. Периодът, който статистиката покрива, предхожда влизането в сила на повечето забрани, така че ефектът им върху износа на Армения тепърва ще бъде отчетен. Тезата, че свиването се дължи почти изцяло на реекспорта, упорито се тиражира от руски държавни медии, чийто интерес е точно ограниченията да изглеждат икономически незначителни.

Астанското заявление, към което Путин препрати, е документът, който дава на спора краен срок. Прието на 29 май от четиримата президенти без участието на Армения (Пашинян обяви, че няма да отиде на срещата заради предизборната кампания и страната беше представена от вицепремиера Мгер Григорян), то се позовава изрично на два акта: приетия през 2025 г. и подписан от президента закон „За началото на процеса на присъединяване на Република Армения към Европейския съюз“ и съвместната декларация от първата среща на върха Армения–ЕС от 5 май 2026 г. Оперативната му част възлага на членовете на Евразийския междуправителствен съвет от четирите държави да докладват на редовното заседание на Висшия евразийски икономически съвет през декември 2026 г. „за възможните последици от спирането по отношение на Република Армения на действието на Договора за ЕАИС“. Отделно четиримата споделят позицията, че в Армения трябва да се проведе възможно най-скоро общонационален референдум.

Между заплахата и изпълнението ѝ обаче стои правен проблем, който руската страна не крие. Договорът за ЕАИС не предвижда процедура нито за изключване на държава членка, нито за спиране на членството ѝ, а изменението на самия договор изисква консенсус, в който влиза и арменският глас. Оверчук потвърди на 27 май, че на срещата на върха не се обсъждат ограничителни мерки и че „за изменение на договора не става дума“. Именно затова декемврийската точка е доклад за последиците, а не решение. Формално спиране на членството на Армения през декември остава малко вероятно; работещият елемент е самият срок, който поставя всяко следващо руско действие в календар. Пашинян обозначи този проблем на 25 юни, когато заяви, че ако страните от ЕАИС могат да вземат решения срещу една от държавите членки, това означава саморазпускане на обединението.

Референдумът като инструмент за натиск

Искането за референдум удря в същата празнота. Ереван не е подавал заявка за членство в ЕС, а законът от 2025 г. обявява начало на процес, не кандидатура. Плебисцит, зададен към момента, изправя избирателя в Армения пред избор между действителен пазар със свободен достъп и перспектива без срок и без покана, и точно това обвързване на членствата като взаимоизключващи се е инструмента от Кремъл. Позицията на правителството в Ереван остава, че страната не си поставя за цел излизане от ЕАИС, а въпросът за бъдещия референдум може да възникне едва след официално обръщение към Брюксел.

Извън селското стопанство стои недокоснат по-тежкият лост. На 26 май „Комерсант“ съобщи, че Москва е предупредила Ереван за възможно спиране или денонсиране на споразумението от 2013 г. С него Руската федерация отмени безсрочно митата върху износа на природен газ, петролни продукти и необработени диаманти за Армения. Арменската страна отрече да е получавала такова писмо и двете твърдения остават неподлежащи на независима проверка. Ако все пак е вярно, то очертава границата на досегашния подход: газ, горива и диаманти не подлежат на карантинен и ветеринарен контрол, тоест мярка по тях не би могла да се представи като техническа. Дотук натискът се движи именно в отраслите, в които може.

Брюксел междувременно строи насрещния коридор. На 2 юли Европейската комисия обяви нов транш от 18 млн евро икономическа подкрепа и внесе предложение за регламент за временни търговски облекчения за арменските стоки, което на практика премахва митата за близо 80% от арменския износ за ЕС. Механизмът е временно спиране на адвалорните мита по схемата ОСП+ с изключение на някои чувствителни продукти и с изрично включване на земеделски стоки, забранени от Русия + премахване на митата за осем земеделски позиции в рамките на съответните тарифни квоти. Обяснителният меморандум на Комисията посочва пряко и без заобикалки причината: през май и юни Русия въведе и разшири ограничения върху арменски износ, включително коняк, вино, минерална вода и селскостопанска продукция, създавайки пречки пред транзита на определени арменски стоки през територията си. На 14 юли комисията по международна търговия на Европейския парламент прие досието да се разгледа по опростена процедура.

Какво може да последва

Скоростта на европейската реакция обаче не изравнява веднага мащабите. Митническото облекчение има ефект върху цената, но не и върху логистиката, а Армения няма излаз на море и историческият ѝ товарен коридор минава именно през Грузия към руския пазар. Пренасочването върви, но от ниска база: арменски цветя вече заминават за ОАЕ, а за цялата година става дума за около 9 тона. Земеделието и производството на коняк са трудоемки селски отрасли с концентрирана заетост, т.е. ударът се разпределя политически по региони, а не само счетоводно.

Всичко това стои върху оспорван политически резултат. „Граждански договор“ спечели изборите на 7 юни с 49,89% и 64 места при избирателна активност 58,76%, което ѝ осигури мнозинство, но ѝ отне двете трети, с които разполагаше досега; втори остана блокът „Силна Армения“ на руско-арменския предприемач Самвел Карапетян, чиито активи в Армения са под съдебен натиск от 2025 г. Москва не е поздравила нито Пашинян, нито партията му, а руски официални лица оспорват легитимността на вота и за пореден път заговориха за западно вмешателство. Ограниченията се засилиха именно в седмиците преди изборите, а разследване на Ройтерс от 29 май описа кампания с внос на гласоподаватели и фалшиви сайтове, насочена срещу завоя на Ереван към Европейския съюз. След вота контактите се възстановяват бавно и стъпаловидно: разговор с премиера Михаил Мишустин на 2 юли, визита в Русия в началото на юли, при което Пашинян е бил свален от списъка с изказващи се на форума в Екатеринбург, и едва на 27 юли – първият телефонен разговор с Путин.

Докато Кремъл не признава ограниченията за предмет на разговора, договорена развръзка по тях е малко вероятна: страната, която иска отмяна, поставя въпрос, който другата официално не е повдигнала. Дотогава забраните остават в сила по административен ред, без да са предмет на преговори. Ако Россельхознадзор възстанови сертификацията по отделни продуктови групи или отвори транзита до декември, без Ереван да е направил каквато и да е стъпка по въпроса за референдума, оценката за строго политическото обвързване на забраните отслабва. Ако вместо това ограниченията бъдат разширени към нови отрасли, енергетика или към режима на арменските трудови мигранти в Русия, тя се засилва. На този етап първото изглежда много по-слабо вероятно.

Делото на Татяна Навка поставя под изпитание доказателствения стандарт на санкциите на ЕС

🇷🇺⚖️🇪🇺 Татяна Навка, съпругата на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, е завела дело срещу Съвета на Европейския съюз с искане санкциите срещу нея да бъдат отменени и да получи обезщетение в размер на два милиона евро.

Производството е образувано пред Общия съд в Люксембург под номер T-324/26, искът е внесен на 26 май 2026 г. Съобщението за него се появи в „Официален вестник“ на 27 юли 2026 г. В него се оспорват Решение (ОВППС) 2026/696 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/695 от 14 март 2026 г., с които Съветът подновява наложените ограничителни мерки за нови 6 месеца, до 15 септември 2026 г. Първоначалното вписване от 3 юни 2022 г. отдавна е извън срока за обжалване.

Правният спор

Финансовата част на иска е разписана до последното евро. Навка претендира 134 558 евро за направени правни разноски и не по-малко от 1 903 000 евро за накърнена репутация и други неимуществени вреди, като втората сума нараства с по 1000 евро за всеки ден, в който мерките остават в сила + законна лихва. Двете пера дават малко над два милиона евро към датата на завеждане. Защитата се води от старши адвокат Затшлер, а езикът на производството е английски.

Мерките, чиято отмяна се търси, са стандартният пакет по режима за териториалната цялост на Украйна: забрана за влизане на територията на ЕС, замразяване на средства и икономически ресурси и забрана за предоставяне на каквито и да било средства. Навка, на 51 години, е олимпийска шампионка по фигурно пързаляне, родена в Съветска Украйна и руска гражданка; в Русия тя е публична фигура от телевизионния екран и ледените ревюта. В списъка тя попада на 3 юни 2022 г. заедно с двете деца на Песков, като самият говорител на Кремъл е вписан по-рано същата година.

Основанията са четири. Първото се позовава на член 296, параграф 2 от Договора за функциониране на ЕС: мотивите на Съвета били така формулирани, че не позволяват на Навка да установи защо точно мерките се запазват. Второто е естеството на спора и атакува прилагането на 2 отделни критерия от Решение 2014/145/ОВППС и Регламент 269/2014 – критерия за подкрепа на действия, застрашаващи териториална цялост на Украйна, и критерия за връзка с вече включено в списъка лице. По него защитата оспорва и надеждността на работния документ WK 6449/22, върху който Съветът стъпва, както и твърдението, че са налице рискове от заобикаляне на мерките. Третото основание е за нарушени права на защита: Съветът не актуализирал своите доказателства и не бил осигурил на вземащите решение реална възможност да се запознаят със становището на ищцата. Четвъртото засяга човешкото достойнство и правото на семеен живот и определя мерките като непропорционални и като „жестова политика“.

Мотивите, които Навка оспорва, остават без промяна от 3 юни 2022 г. и се държат на две отделни опори. Според текста в „Официален вестник“ тя е „съсобственик на дружества и имоти, разположени в Крим, който беше незаконно анексиран от Руската федерация“, поради което „подкрепя действия, които подкопават или застрашават териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна“. Втората опора е отделна: тя е „свързана с включено в списъка лице, което активно е подкрепяло действия или политики“ със същия ефект. Същите актове бяха вписани и на двете деца на Песков – Елизавета Пескова и Николай Песков, при които обосновката е изцяло производна: дъщерята „е придобила въпросните доходоносни позиции и води луксозен живот благодарение на връзките на баща си“, а синът „използва богатството и парите на баща си“.

Материалът трябва да показва не просто личен спор със санкционния режим, а по-широкия въпрос доколко Съветът на ЕС може да защити ограничителни мерки, основани на семейна и икономическа близост до Кремъл.

Основанията на Съвета

Искът на Навка не е изолиран случай. В същия ден пред Общия съд е заведено дело T-323/26 от Анастасия Игнатова, доведената дъщеря на Сергей Чемезов, ръководител на държавната корпорация „Ростех“. Двете дела атакуват едни и същи актове от 14 март, водят се от един и същ адвокат и са внесени в един и същ ден. Игнатова претендира един милион евро и освен това иска от съда да обяви за неприложим по реда на член 277 от Договора самия критерий, по който е вписана – въведеният през юни 2023 г. критерий (ж), който позволява санкции на непосредствени членове на семейството и други лица, които извличат полза от водещи руски бизнесмени. Майка ѝ Екатерина Игнатова и баба ѝ Людмила Рукавишникова фигурират в същите списъци, в позиции 922 и 924.

Това не е първото производство около нея в Люксембург. През 2023 г. дружеството „Сулберг Сървисис“ заведе две отделни дела, първо за бездействие на Съвета, после за отмяна, с единствена цел да се заличи едно-единствено изречение от нейните мотиви: твърдението, че формално притежава 85-метровата яхта „Валери“ на стойност 140 милиона долара с дружество, регистрирано на Британските Вирджински острови. Първото завърши с определение, че произнасяне не е нужно, но с осъждане на Съвета да плати разноските; второто беше прекратено през август 2024 г.

Календарът обяснява защо искове срещу вписвания отпреди четири години се появяват едва сега. Срокът за обжалване на акт на Съвета е два месеца и десет дни, така че първоначалното вписване е недосегаемо. Списъкът обаче се удължава на всеки шест месеца, а всяко удължаване е нов акт с нов срок за обжалване. При около 2600 включени лица и образувания това значи, че Съветът два пъти годишно отваря еднакъв по ширина процесуален прозорец за всяко от тях и всеки път трябва да бъде в състояние да защити досието от доказателства в актуалното му състояние. Практиката на Общия съд върви именно натам: обосновка, която е издържала веднъж, не се пренася автоматично в следващия шестмесечен цикъл.

Семейна близост и икономическа облага

Натоварването от този механизъм е очевидно. През 2022 г. пред Общия съд бяха заведени 103 нови дела за ограничителни мерки, или 11,4% от всички постъпили дела, при 4,8% през 2021 г. и 3% през 2020 г. Всички тези производства съставляват едно от най-обемните направления в работата на съда, а всяко едно от тях изисква от Съвета на еС да поддържа и защитава конкретно доказателствено досие на английски или друг процесуален език, срещу адвокати, чиито хонорари ищците включват в исканията за обезщетение. Навка претендира точно това: 134 558 евро разноски, отделно от вредите.

Досегашните решения очертават къде точно минава границата за роднините. На 8 март 2023 г. Общият съд отмени мерките срещу Виолета Пригожина, майката на основателя на „Вагнер“, като прие, че вписването ѝ почива единствено на родствената връзка със сина ѝ, а Съветът не е представил конкретни доказателства за собствено участие. Изводът от онова решение остана в сила и след него: няма презумпция, че близките на подложен на мерки руснак също подкрепят режима, а връзката, която ги обвързва с целта на санкциите, трябва да е доказана с конкретни данни към момента на приемане на акта, а не автоматично изведена от самата родствена връзка. Отговорът на Брюксел бе нормативен: през юни 2023 г. Съветът добави критерия (ж), който прави роднинството относимо, но само когато е съчетано с доказана полза от санкционираното лице. Как работи новият критерий, стана видно на 10 юни 2026 г., когато Общият съд отхвърли предишния иск на Анастасия Игнатова по дело T-601/24 и потвърди, че доведена дъщеря може да се третира като непосредствен член на семейството, а активите, свързани с Чемезов, стигат, за да се приеме, че тя извлича полза от него. Малко по-рано, на 26 март 2026 г., бяха отхвърлени и исковете на Дмитрий Пумпянски, Тигран Худавердян, Виктор Рашников, Дмитрий Мазепин и Герман Хан.

Съветът е вписал Навка по критерия за собствена подкрепа, заради активите в Крим, а роднинската връзка стои като допълнително основание; семейният критерий (ж), който стои в основата на спора на Игнатова, при нея изобщо не се прилага. Ако кримската част от досието издържи, на Съвета не му трябва производна вина: пред него ще стои поведение на самата ищца. Ако не издържи, остава роднинската връзка, а именно тя се оказа недостатъчна по делото на Пригожина. Изходът зависи от съдържанието на работния документ WK 6449/22 и от това дали Съветът е поддържал доказателствата актуални при подновяванията след 2022 г.

Какво може да реши съдът

Отмяната на вписването изглежда малко вероятна, но не напълно пренебрежима. Последните решения по руските дела вървят в полза на Съвета, а мотивите на Навка съдържат конкретно фактическо твърдение за собственост, което е далеч по-защитимо от чистата асоциация. Искането за обезщетение стои другояче. Извъндоговорната отговорност на ЕС изисква достатъчно сериозно нарушение на правна норма, която дава права на частноправните субекти, и отмяната сама по себе си не я поражда; на практика Съдът е присъждал обезщетение по санкционно дело в изолирани случаи, най-известното от които е онова в размер на 50 000 евро от иранската инженерна компания Safa Nicu Sepahan през 2017 г. Уважаването на претенция за над два милиона е много малко вероятно дори при успех по главното искане.

Сроковете са дълги. Съветът разполага с около два месеца за писмена защита, а решенията по санкционни дела на първа инстанция най-често идват в период от 12-24 месеца, т.е. най-рано догодина, след още 2-3 удължавания на списъка. Дотогава мерките остават в сила, защото искът за отмяна не спира изпълнението им.

ЦРУ: руски новобранец оцелява 20–30 минути на украинския фронт

🇷🇺⚔️🇺🇦 Средната продължителност на живота на руски новобранец, пристигнал на фронтовата линия в Украйна, възлиза на 20-30 минути – толкова му остава, преди да бъде убит или ранен. Това отбеляза директорът на ЦРУ Джон Ратклиф, което бележи първия известен случай, в който висш американски разузнавач потвърждава публично колко смъртоносен е настоящият конфликт за силите на Москва. Ратклиф говори в рамките на Форума за отбрана и иновации в щата Пенсилвания и обвърза пряко тази статистика с навлизането на евтините бойни дронове, оборудвани с изкуствен интелект (AI).

„Нашите разузнавателни данни съвпадат с голяма част от информацията от публично достъпни източници, която вероятно сте виждали от Украйна,“ заяви той. „Средната продължителност на живота на руски пехотинец в момента, от секундата на пристигането му на бойното поле в Украйна, се оценява на 20-30 минути.“ Причината за това е, че „дроновете, задвижвани от изкуствен интелект, се превърнаха в специализирани, нискобюджетни машини за убиване“.

Цифрата, представена от Ратклиф, е приблизителна оценка, описваща средна стойност, която натежава най-силно в най-критичната фаза на боя: прекосяването на открити пространства на път за украинските позиции, където ударните дронове дебнат буквално всяко движение. По-рано президентът Зеленски заяви, че именно безпилотните апарати са отговорни за над 80% от унищожените руски цели – число, което ясно илюстрира същата реалност.

Твърдението на Ратклиф стъпва върху подробно документирана история на колосални руски загуби, докладвани многократно от европейски и украински служители. В началото на май главнокомандващият ВСУ генерал Олександър Сирски посочи пред съюзниците от НАТО, че руската армия губи поне по 1000 войници дневно. Американските оценки пък поставят разхода на жива сила в руските редици на средно 7000 души седмично. Именно на този фон ръководителят на американското разузнаване извежда своя заключителен извод.

Мащабът на сблъсъка личи най-ясно в данните на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS). Според тях в първата половина на 2026 г. се наблюдава съотношение на руските към украинските загуби от порядъка на 8 към 1. Това е рязък скок спрямо съотношението 2-3 към 1, белязало по-голямата част от войната – промяна, съвпаднала по време с масовото разгръщане на AI дронове по целия фронт. Общо над 2 млн войници от двете страни са били убити или ранени от началото на инвазията през февруари 2022 г. От тях 1,4 млн се падат на Русия, включително 450 хиляди убити. Това е най-високата бойна смъртност, понесена от която и да е велика сила след Втората световна война.

Тези загуби стават още по-показателни, когато бъдат сравнени с темповете на тяхното попълване. Според анализи на CSIS месечните руски загуби надхвърлят 30 000 военнослужещи, докато привличането на нови доброволци и новобранци е около 27 000 месечно. Разликата изглежда малка в абсолютни стойности, но тенденцията е очевидна: загубите изпреварват притока на свежи попълнения. Ако тази закономерност се запази, руската армия ще разполага на фронта с все по-плитък резерв. Това не означава моментален колапс, а бавно изтъняване на човешката маса, върху която се крепи руската офанзива.

За Ратклиф поуката се простира далеч отвъд самата бойна статистика. „Изводът е, че овладяването на новите технологии е също толкова важно, колкото и традиционната военна мощ“, каза той. „Ето защо една по-слаба в началото сила, четири години и половина по-късно, успява да удържа превъзхождащата армия на Русия.“ Директорът на ЦРУ настоя, че САЩ трябва да възприемат изключително сериозно уроците от бойното поле в Украйна. „Темпът на руското настъпление забуксува, защото украинското внедряване на нови технологии — в случая войната с дронове и асиметричните действия — се оказа мощен изравнител на силите. Това показва защо трябва да останем лидери във всяко едно технологично отношение, за да запазим водещата си позиция на световната сцена,“ добави той.

По-високата цена, която Русия плаща за всяка педя земя, забави настъплението ѝ и вдигна съотношението на загубите, но на този етап не променя стратегическите намерения на Москва. Наличните сведения по никакъв начин не сочат, че политическото ръководство в Кремъл възнамерява да ревизира военните си цели. Руският натиск по фронта се запазва въпреки тежките жертви. Затова същинският въпрос, който Ратклиф загатва, не е дали Украйна може да спира руския натиск ефективно (това вече е доказано), а колко дълго Русия ще успее да поддържа тези настъпателни усилия.

При подобно ниво на загуби, което изпреварва попълването, и при щурмови операции, които не се отказват от интензивното си темпо, моментът, в който офанзивната сила на Москва ще падне под критичния праг, е въпрос на време. А това почти сигурно ще изправи Кремъл пред деликатен избор: между повторение на частичната мобилизация от есента на 2022 г. или необходимостта от замразяване на фронтовата линия.

Това публично изявление има и втори, съзнателно адресиран пласт. Ратклиф не произнесе тези данни пред затворена комисия, а от трибуната на международен форум за отбрана и иновации, превръщайки ги в пряк аргумент защо Вашингтон не може да си позволи да изостане в технологичната надпревара. Изказването си той направи в момент, когато САЩ и ЕС се надпреварват да финансират украински програми за безпилотни системи и да осигуряват достъп до технологиите зад тях. В Деня на украинската държавност, Европейският съюз и Украйна подписаха партньорство за съвместно производство на дронове с първоначален транш над 6 млрд евро, осигурени от заема на ЕС за Украйна. В същото време миналата седмица Зеленски обяви, че е постигнат сериозен напредък и по серия от мащабни сделки в сферата на отбраната със САЩ.

В крайна сметка милиардите, инвестирани в безпилотни технологии, доказват именно основната теза на Ратклиф: на модерното бойно поле иновациите вече са не само предимство, а ключов фактор за оцеляване. В тази нова реалност способността на Украйна да дигитализира своята отбрана се превръща в единствения устойчив щит срещу количественото превъзходство на Русия.

Сръбска министърка се извини на Вучич, но защити думите си за Косово

🇷🇸⚔️🇽🇰 Министърът на държавната администрация и местното самоуправление Снежана Паунович се извини на президента Александър Вучич, на премиера Джуро Мацут и на цялото правителство заради скандала, предизвикан от нейно изказване за „етническо прочистване на Косово“. В същото време тя подчерта, че стои зад всяка своя дума. Извинението, поднесено в ефира на белградската телевизия „Информер“, беше насочено единствено към държавното ръководство начело с Вучич. За косовските албанци, чието изгонване тя посочи като своя хипотетична политика, извинение не последва.

Разграничението не е случайно и дори Паунович не се опита да го прикрие. „Това е просто мой разказ, а не официално изявление. Неприятно ми е, че се налага да обяснявам: това не е политика на президента, нито на кабинета“, каза тя, представяйки изказаното като лична позиция, за която съжалява дотолкова, доколкото е поставила в неудобно положение колегите си в кабинета. Формулата „стоя зад всяка своя дума“, изречена успоредно с извинението, عمл на практика подкопава самото му внушение: разкаянието е насочено към политическите последици, а не към съдържанието.

Поводът за извинението е отговор, който Паунович даде по време на интервю в ефира на телевизия „Курир“. На въпрос какво различно би направила, ако беше на мястото на Слободан Милошевич през 1998 г. тя не се поколеба да отговори, че „би прочистила етнически Косово“, описвайки това като „най-острите думи“, които някога е изричала. По-късно тя настоя, че думите са извадени от контекста и не са призовавали за убийства на албанци, а единствено е имала предвид, че онези, които не се чувстват граждани на тогавашната Съюзна република Югославия, е трябвало да напуснат Косово и да заминат за своята „държава майка“.

В ефира на „Информер“ Паунович представи себе си като мишена на „медийна манипулация“ от властите в Прищина, подета от отделни евродепутати и дори от сръбски политически фигури. От 1-часовото предаване са били изрязани едва 7 секунди, оплака се тя. „Не съм и помисляла, че евродепутатите ще реагират. От тях съм свикнала да чувам само 'следим ситуацията'“, заяви министърката и допълни, че за нея самата е много по-важно това, че „всички са чули“ за министърка в сръбското правителство, „прогонена от онова Косово“ и обявена за persona non grata, въпреки че някога е била негов почетен гражданин, а сега вече четири години не може да стъпи там. Самото решение да бъде обявена за нежелана тя описа като част от „пропагандата на Курти“, визирайки косовския премиер Албин Курти.

Паунович благодари за подкрепата на Социалистическата партия на Сърбия, в която членува, и не скри разочарованието си от партийния функционер Бранко Ружич – според нея той няма право да съди за политиката от 90-те години, тъй като по онова време не е бил в редиците на социалистите. Реакциите на опозицията, сред които тези на Движението на свободните граждани и Зелено-левия фронт, тя отхвърли като опит за политическо позициониране на нейния гръб.

Косово обяви Паунович за persona non grata на 14 юли, като ѝ наложи постоянна забрана за влизане и транзит през територията на страната. В решението на косовския министър на вътрешните работи Джелал Свечла нейните думи бяха определени като реч, подкопаваща междунационалните отношения и възхваляваща политиките, свързани с войните от 90-те години.

Официални лица от Европейския съюз също осъдиха изказването на сръбската министърка. Еврокомисарят по разширяването Марта Кос определи като „шокиращо“, че подобни думи се изричат през 2026 г. Тя изрази недоумение как министърка може да остане на поста си след тях. „Няма място в Европа за реторика, която оправдава, застъпва и възхвалява етническото прочистване“, заяви Кос.

Самият Вучич, по време на своето посещение в Киев, побърза да дистанцира държавата от думите на своята министърка, описвайки ги като „непредпазливи и недостатъчно отговорни“. Политиката на Белград, изтъкна той, се основава на „диалог, компромис, разговори и никога на етническо прочистване“. В същото време Вучич не пропусна да пренасочи обвиненията: „Етнически прочистени бяха 250 000 сърби, а не албанци“, заяви той, припомняйки бягството на сръбското население от Косово, в което по думите му е участвала и самата Паунович.

Числата, около които се върти спорът, остават тежки, независимо от коя страна се цитират. По време на войната в Косово между 1998 и 1999 г. са убити над 13 000 цивилни, а хиляди други, предимно албанци, се водят безследно изчезнали и до днес.

Именно в това се крие същинската тежест на този случай. Вучич се разграничи от думите, нормализиращи етническото прочистване, но министърката остана на своя пост, а нейното извинение съвсем целенасочено подмина онези, срещу които бяха насочени думите ѝ – реакция, която сама по себе си говори красноречиво за това докъде се простира реалното разграничаване на властта. За Брюксел, който обвързва членството на Сърбия с нормализацията на двустранните отношения с Прищина, повторната поява на реториката от 90-те години на миналия век в устата на действащ министър е именно сигналът, който подкопава увереността, че Белград гледа напред, а не назад.

Рекорд преди забраната: Защо Европа се презапасява с руски втечнен газ?

🇪🇺💰🇷🇺 Европейският съюз е внесъл рекордните 9,89 милиона тона втечнен природен газ (LNG) от руския арктически завод „Ямал“ през първата половина на годината или с 18% повече спрямо същия период на миналата година и фактически представлява цялата продукция на съоръжението и то само броени месеци преди забраната върху дългосрочните договори да влезе в сила на 1 януари 2027 г.

Данните са на анализаторската компания Kpler, цитирана от Financial Times. Според паралелна оценка на организацията Urgewald, базирана на същата статистика, европейските пристанища са поели 136 от общо 140 товара, напуснали завода на полуостров Ямал – близо 97% от целия му износ за полугодието.

Кой купува най-много?

Най-големите купувачи за първите шест месеца са:

• Франция (3,6 млн. тона / 51 доставки)
• Белгия (2,9 млн. тона / 37 доставки)
• Испания (2,7 млн. тона / 34 доставки)

Най-натоварени са били терминалите в белгийския Зеебрюге и френските Дюнкерк и Монтоар. Стойността на тези доставки се оценява на около 5,96 млрд. евро – средства, които въпреки войната срещу Украйна и трите години на санкции продължават да текат към руския износител.

Средно през полугодието Европа е приемала над 55 000 тона ямалски газ дневно. Това далеч не е изолиран случай, а най-видимата част от по-голяма картина: общият внос на руски втечнен газ в ЕС е скочил с 11% на годишна база за полугодието, а на тръбопроводния – със 7% (като Унгария остава най-големият клиент по трасето на „Турски поток“).

Парадоксът на санкциите

Този рекорд не е пробив в санкционния режим, а следствие от собствения му график. Регламентът на ЕС за поетапно спиране на руския газ, приет на 26 януари 2026 г. като част от плана REPowerEU, забранява вноса по краткосрочни договори от 25 април 2026 г., но позволява дългосрочните да се изпълняват до 1 януари 2027 г.

В този междинен период купувачите правят точно това, което всеки изтичащ срок диктува –  предсрочно набавят максимални обеми по действащите контракти, преди вратата да се затвори окончателно. Онова, което отстрани изглежда като парадокс (вносът да расте на прага на забраната), всъщност е рационално търговско поведение: купувачите бързат да се възползват за последно от по-евтиния дългосрочен газ.

Белгийският терминал Зеебрюге, който разполага със специално обособено хранилище за ямалски газ, е най-натоварената входна точка за тези изпреварващи доставки. Точно затова енергийната зависимост не може да бъде прекъсната с едностранно политическо решение. Тя е здраво закрепена в дългосрочни договори на европейски компании (френската TotalEnergies, например, е сред акционерите в арктическите проекти на руската „Новатек“) и във физическа инфраструктура, проектирана специално за руския газ. Това не е въпрос на ежемесечно решение за покупка от Москва, а на договорна обвързаност, чийто срок изтича чак в началото на 2027 г.

Спасяването на азиатския пазар и взаимната зависимост

Докато европейският внос бележи ръст, азиатският се срина със 74% (до малко над 510 хиляди тона), а до Китай, най-близкия политически съюзник на Москва, са стигнали едва четири товара за цялото полугодие.

Причината не е в липсата на търсене, а в повишения риск: азиатските купувачи се отдръпват заради страх от санкции, поскъпване на застраховките и несигурност около морските превози. В резултат на това Европа поема обемите, които другите пазари отказват. Колкото по-плътно се затваря азиатската врата, толкова по-зависим от европейските терминали остава самият завод. Зависимостта в случая е двустранна: не само ЕС разчита на ямалския газ, но и руският проект зависи критично от европейската логистика.

Именно тази взаимна обвързаност прави рекорда толкова неудобен политически. В същото полугодие, през което ЕС подкрепя финансово и военно Киев и готви нови ограничителни мерки, той изпраща близо 6 млрд евро към „Новатек“ – най-големия независим руски производител на газ, контролиращ 50,1% от проекта. Тези приходи в крайна сметка захранват руския държавен бюджет, финансиращ военните действия.

„Европа продължава да осигурява пристанищата, услугите и логистиката, поддържащи руския арктически износ на газ в движение“, коментира Себастиан Рьотерс, санкционен експерт в Urgewald.

Какво предстои от 1 януари 2027 г.

Дали забраната ще нанесе реален финансов удар на Москва, или просто ще пренасочи търговските потоци, ще стане ясно едва след началото на 2027 г. Отговорът зависи от два ключови въпроса:

Способна ли е Европа да компенсира руските обеми? Тук прогнозите са по-скоро успокоителни. Повечето експерти са категорични, че ЕС ще успее да покрие недостига без сериозни сътресения в цените в резултат на вълната от нови проекти зад океана. САЩ, които вече осигуряват над половината от европейския внос на LNG, планират да прибавят над 50 млн тона годишен капацитет до края на 2027 г., което би могло да повиши дела им до 70%. Катар също разширява капацитета си с 31 млн тона от находището „Северно поле“.

„Спирането на руския внос ще има минимално отражение върху цените“, прогнозира Ан-Софи Корбо от Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет.

Къде ще отиде газът, който Европа откаже да купува? Забраната няма да намали общото руско предлагане на световния пазар, а само ще го пренасочи към Азия. Проблемът за Кремъл обаче е, че там Русия ще се сблъска със същите бариери, които вече свиха азиатските ѝ продажби със 74%: логистични затруднения, застрахователни пречки, страх от вторични санкции и въведената от ЕС забрана за предоставяне на морски услуги за руски LNG от 1 януари 2027 г. (което изключва европейски застрахователи, пристанища и танкери от веригата).

Пренасочването към Азия няма да е нито лесно, нито безплатно. „Новатек“ ще трябва да транспортира суровината на по-далечни разстояния, при по-сложна логистика и почти сигурно – с голяма отстъпка в цената.

Примерът на „Арктик СПГ 2“

Как изглежда този негативен за Русия сценарий, „Новатек“ вече е наясно от опита си с друг свой проект – „Арктик СПГ 2“. Това е по-новото и голямо съоръжение на компанията, което е под директни американски санкции от края на 2023 г. и в момента почти не функционира. Западните партньори замразиха участието си (френската TotalEnergies отписа 4,1 млрд. долара инвестиции), а санкциите блокираха логистиката, което лиши проекта от танкери и застраховки. Резултатът е действащ завод, неспособен да пласира продукцията си. Точно този риск е надвиснал и над „Ямал“, ако загуби европейския пазар, преди да намери алтернатива.

Кой ще излезе победител?

Това ще проличи по няколко ясни индикатора догодина. Ако ямалските товари се върнат в Азия в предните си обеми, Русия е успяла да заобиколи ограниченията и загубата ѝ ще е единствено на хартия. Ако обаче европейските терминали се запълнят с американски и катарски газ без скок в цените, докато руският износ буксува заради логистични бариери, забраната ще е постигнала целта си.

Обратният сценарий – Европа да поиска изключения или отсрочки още през първата студена зима без руски газ – би доказал, че раздялата с руските суровини струва по-скъпо, отколкото Брюксел е готов да признае. Рекордните шест месеца на 2026 г. показват едно със сигурност: докато вратичката е отворена, политическите декларации и реалният внос се движат в коренно различни посоки.

ЕС ще иска от новодошлите украинци документ за освобождаване от мобилизация

🇪🇺📜🇺🇦 Европейската комисия се готви да обвърже временната закрила за украински граждани с нов документ. Всеки, който кандидатства за този статут занапред, трябва да представи удостоверение, издадено от украинските власти, че не подлежи на мобилизация. Очаква се това изискване да бъде вписано в измененията на Директивата за временна закрила, които ЕК планира да приеме през юли. За това съобщи полското издание „Rzeczpospolita“, позовавайки се на полския заместник-министър на вътрешните работи Мачей Дужчик, който е отговорен и за политиката на миграция. „Работата по измененията е към края си. Полша ги подкрепя“, заяви той пред вестника.

Ограничението няма да засегне около 4,33 млн. украинци, които вече се ползват с временна закрила в ЕС (над 1,2 млн. от тях са в Германия, а близо 960 хил. – в Полша). Тези хора запазват и подновяват сегашния си статут. Новите правила се отнасят само до онези, които подадат молба, след въвеждане на промяната. Самата схема за временна закрила се удължава – предложението на ЕК от 26 юни продължава действието ѝ до 4 март 2028 г. В същото време рестрикцията за новите кандидати влиза в сила по-рано – от март 2027 г., веднага след изтичането на текущия период на режима.

На практика този праг отсява мъжете между 23 и 60 години, които украинският закон задължава да останат в страната заради военните им задължения. Изключенията в европейския документ повтарят тези във вътрешното законодателство на Украйна: хора с увреждания, признати за негодни за служба, бащи на три и повече деца под 18-годишна възраст, както и лица, полагащи постоянни грижи за болен близък. За да докаже правото си на изключение, кандидатът трябва да разполага с официален документ. За целта се разработва специалното приложение „Резерв+“. През него гражданите ще могат да изтеглят и разпечатат удостоверение, потвърждаващо правото им да напуснат страната съобразно военните им задължения.

Необичайната логика на това решение идва не от Брюксел, а от Киев. Украинските власти поискаха съгласието на всички страни членки за тези рестрикции. Целта е да се затвори каналът, по който мъже в мобилизационна възраст напускат страната и автоматично легализират престоя си в ЕС, което изтощава военния резерв, от който армията се нуждае все по-остро. Европейският комисар по миграцията Магнус Брунер описа този баланс като опит да се помирят нуждата от закрила на хората и нуждата на Украйна да съхрани отбранителните си способности. Формално предложението все още предстои да бъде прието с квалифицирано мнозинство – нужни са гласовете на най-малко 15 от 27-те държави, представляващи поне 65% от населението на Съюза.

Полските данни онагледяват колко се стесняват възможностите за получаване на статут. През първите пет месеца на годината в Полша са подадени 992 молби за временна закрила, като 550 от тях са от мъже в наборна възраст. Варшава обаче е предоставила закрила едва на 78 украинци, от които само 8 са мъже. Според регистъра PESEL към 15 юни в страната живеят над 218 000 украински мъже на възраст между 18 и 65 години, а в целия Европейски съюз статут на временна закрила имат около 1,15 млн. украински мъже.

Някои държави вече не чакат общото решение. В края на юни датското правителство внесе законопроект, който да спре предоставянето на статут на украински мъже между 23 и 60 години, освен ако не докажат с документ, че са освободени от военна служба. Дания остава извън общата схема за временна закрила на ЕС, тъй като има договорено изключение от миграционната политика на Съюза. Въпреки това, след пълномащабната инвазия през 2022 г., страната изгради собствена, аналогична система, а новите правила ще важат за молби, подадени след 25 юни.

Унгария обаче върви в обратната посока. Дори Съюзът да приеме мярката, тя няма да попречи на Будапеща да дава убежище, заяви премиерът Петер Мадяр. Неговата фигура сама по себе си показва колко се е разместил политическият пейзаж, след като партията му „Тиса“ свали Виктор Орбан на изборите през април след 16 години на власт, печелейки конституционно мнозинство. Въпреки разрива с линията на Орбан, позицията на Мадяр по този казус показва приемственост. Той обещава закрила конкретно на етническите унгарци, които бягат от Украйна заради войната и мобилизацията. С това визира стотината хиляди унгарци в Закарпатието, чиито малцинствени права остават болезнена тема между Будапеща и Киев. Министърът на вътрешните работи Габор Пошфаи твърди, че заедно с още 6-7 държави Унгария няма да подкрепи предложението на Комисията.

В Германия, където в момента живее най-многобройната украинска общност, министърът на вътрешните работи Александер Добринт подкрепя мярката. Федералната служба за миграцията и бежанците (BAMF) от своя страна подчерта, че молбите ще продължат да се разглеждат индивидуално. Никой няма да получава закрила автоматично; решаващи остават основанията, изтъкнати от кандидата, и рискът, който би понесъл при завръщане – съгласно стандартите на Женевската конвенция и Директивата на ЕС за признаване на статут.

Обратът на европейско равнище настъпва в момент, когато националните законодателства вече започнаха да се пренастройват. По-рано полският президент Карол Навроцки подписа закон, който промени начина, по който страната подпомага бежанците от руската агресия. Инструментите за подкрепа бяха прехвърлени в общия Закон за закрила на чужденците, с което отпадна отделната правна рамка, действаща от самото начало на войната на 24 февруари 2022 г. Новият закон удължи правото на украински граждани да останат в Полша до 4 март 2027 г., но вписа помощта за тях в общия режим за чужденци. Това потвърди по-ранните сигнали на Навроцки, че специалното подпомагане ще бъде поетапно прекратено и украинците ще бъдат третирани като останалите национални малцинства.

Близо три години след като ЕС отвори вратите си с безпрецедентна лекота, тежестта на конфликта връща фокуса обратно към вътрешната логика на воюващата държава. Директивата, замислена да облекчи бягството от бомбите, все повече се превръща в инструмент, който да задържи мъжете в наборна възраст в обхвата на украинската мобилизация. За вече установилите се милиони граждани нищо не се променя. За онези обаче, които тепърва биха тръгнали, вратата се затваря, а от март 2027 г. през нея ще минават само хората, които носят писмено доказателство, че родината им ги пуска.

„Експлозивен“ риск за руските банки: разузнаване предупреждава, ЕС цели 90 кредитора

🇷🇺🏦🇪🇺 Руската банкова система носи такава голяма част от тежестта на военната икономика, че има реална опасност от „експлозивна“ криза. Това предупреждава доклад от разузнавателна служба на неуточнена европейска държава, видян от Ройтерс. „Бележка за вероятността от банкова криза в Русия през 2026 г.“ е документ, изготвен през последните седмици като ориентир за европейските правителства за състоянието на руските кредитори – и излиза именно когато Европейският съюз готви своя 21-ви пакет санкции, насочен конкретно към банки и криптомрежи, обслужващи Москва.

Пакетът, предложен на 9 юни от върховния представител на ЕС по външна политика и сигурност Кая Калас и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и финализиран през юли, е най-тежкият удар по руския финансов сектор до момента. Той предвижда 90 банки да бъдат листнати наведнъж, което е най-многобройната група в единичен пакет, с което общият брой санкционирани руски кредитори вече надхвърля 100. Това е повече от половината от 213-те международно свързани банки в страната. Върху тях се стоварва пълната тежест на мерките: замразяване на активи, забрани за пътуване и трансакции. Отделно Комисията предлага ограничения върху транзакциите на повече от 30 руски банки и такива от трети държави, както и забрана за операции с около дузина платформи за крипто, през които Кремъл заобикаля западните рестрикции – и за първи път допуска пълна забрана на криптоуслуги, свързани с трети държави.

Онова, което придава качествено различен характер на този пакет, не е обхватът, а неговата категорично поставена цел. Дипломатически източник в Брюксел формулира намерението без заобикалки: има за цел да увеличи шанса за възникване на банкова криза в Руската федерация, кото да засили апетита на Москва за сядане на масата за преговори, последвано от сключване на мирно споразумение с Украйна. Режимът на санкции вече не се използва като наказание и бавно източване на ресурси, а като стабилен лост, който съзнателно търси точката на пречупване във финансовата система на Кремъл. В същата логика докладът и санкционният пакет вървят ръка за ръка: първият описва къде системата е крехка, вторият се прицелва именно в тази точка.

Същността на разузнавателна оценка е, че истинската слабост на руските банки съществува, но е добре прикрита. Според нея системата принуждава кредитори да отпускат субсидирани заеми на отбранителни заводи, на купувачи на жилища и други сектори, подкрепяни от държавата, докато държавните кредитни програми, преструктурирането на заеми и правителствената подкрепа маскират реалната уязвимост. Зад фасадата картината се влошава: документът оценява, че около 10% от корпоративните кредити вече са съмнителни – рязък скок спрямо 2024 г. – докато някои големи банки са отчели дял на необслужваните заеми на дребно до 15% през 2025 г. Натрупва се битова задлъжнялост. През миналата година половин милион руснаци обявиха несъстоятелност, с близо една трета повече от предходната, а кредитни схеми, насърчавани от държавата, са докарали над 13 млн души до положението да обслужват едновременно по три и повече заема.

Успоредно с това буферът, върху който стъпват банките, се свива. Паричните средства извън банковата система са нараснали с над 17% на годишна база и надхвърлят 243 млрд долара от началото на годината – тенденция, която ощетява именно депозитите, с които кредиторите финансират заемите. Ако доверието в държането на пари в банка отслабва, натискът пада най-тежко върху онези институции, които разчитат в най-голяма степен на потребителски влогове.

Макроикономическият фон подсилва тревогата. Министерство на икономическото развитие коригира на 12 март прогнозата си за растежа на БВП за настоящата година от 1,3 до 0,4%, а очакването за догодина е наполовина смъкнато, от 2,8% на 1,4%. Това поставя руската икономика на крачка от рецесия, след като предварителните данни вече показаха свиване в началото на тази година. С Централната банка начело с Елвира Набиулина регулаторът задържа крайно висока основна лихва, за да свали инфлацията – от 10% през 2024 г. до около 5,9% сега, но на цената на замразен растеж и все по-скъп кредит, който сам по себе си затяга примката около длъжниците.

Оценката обаче далеч не е единодушна, и точно тук анализът ни изисква премереност. Руската централна банка отказа да коментира разузнавателната бележка, но ръководството ѝ наскоро омаловажи шансовете за системни трусове. Заместник-управителят Филип Габуния заяви, че уязвимостта на финансовия сектор не е критична и подчерта, че капиталовият буфер на банките е на най-високото си равнище от три години, а делът на лошите корпоративни кредити се е задържал стабилен на около 4% за последните 18 месеца – число, което се разминава рязко с 10% „съмнителни“ заеми от европейската бележка и показва доколко е зависима диагнозата от това какво се брои и кой го брои.

Независими експерти също не прогнозират непосредствен срив. Крис Уийфър от консултантската фирма Macro-Advisory определя руската икономика като стагнираща, но настоява, че държавното доминиране и разходите за отбрана означават, че не предстои непосредствена финансова криза. Ниската безработица и растящите заплати, посочва той, се поддържат от военното производство, а така или иначе държавите в Азия пренебрегват санкциите – двоен буфер, който отлага, но не отменя разплатата. По идентичен начин звучат и самите банкери. Финансовият директор на Сбербанк Тарас Скворцов посочва, че всички големи банки вече са подложени на санкции и когато мерките дойдоха през 2022 г. е имало стрес, но към 2026 г. „всички дотолкова свикнаха с това“, че редица клиенти на санкционирани банки дори не са наясно с тях. Претеглени заедно, тези гласове очертават по-предпазлив прочит от разузнавателния: уязвимост има и се задълбочава, но контролираното изтощение засега изглежда по-вероятният сценарий от внезапния колапс, който сривовете от рода на 15% необслужвани заеми биха предвещавали, ако не бяха покрити с държавна подпора.

И все пак признаци на напрежение вече изплуват на терен. ВТБ, вторият по големина кредитор в Русия, обяви планове да увеличи резервите, за да се предпази от поскъпващото гориво и от евентуални загуби по заеми. Именно горивото е нишката, която свързва финансовата уязвимост с продължаващата война. Устойчивата украинска кампания за далекобойни удари осакати критична инфраструктура в дълбокия руски тил, извеждайки от строя между 25 и 42% от рафиниращия капацитет на страната и довеждайки вътрешното производство на бензин до дъно, каквото не е наблюдавано от десетилетия. За да покрие внезапния дефицит, Кремъл е принуден към скъпи аварийни вносове на чуждо гориво, което на свой ред раздвижи търсенето на валута и разклати рублата – верига, в която ударите по рафинериите се преливат в натиск върху депозитите и резервите на банките.

Всичко това се разгръща, докато Москва не показва признаци на отстъпление. Въпреки икономическия натиск президентът Владимир Путин наскоро потвърди, че целта на войната остава пълен контрол върху четирите незаконно анексирани области на Украйна, и отхвърли скорошно предложение за прекратяване на огъня. В същото време дипломатическите разговори в ЕС се въртят около нарушаване на продукцията на дронове, на търговията с петрол, рафинериите, криптосистемите и финансовите структури – при все че съюзът се затруднява да наложи строго правилата без единен централен орган за прилагане. Според брифинга по темата временното американско освобождаване, което позволяви някои продажби на руски петрол, е изтекло в средата на юни, стеснявайки допълнително каналите на Москва.

Балансът, който този материал предлага, е следният: разузнавателният доклад описва реална и растяща тревога – прикрити необслужвани заеми, задлъжняло население, изтичащи депозити, но „експлозивният“ му регистър е част от санкционна стратегия, чиято открита цел е точно да предизвика кризата, описвана там. Срещу него стоят капиталов буфер на тригодишен връх, стабилен официален дял на лошите кредити и консенсус сред независими наблюдатели, че държавните разходи все още задържат разплатата. Кой прочит ще надделее, ще реши не силата на думите в двустраничната бележка, а дали 21-ви пакет ще успее да прекъсне достатъчно от финансовите канали, преди военното производство и азиатските купувачи да компенсират удара – въпрос, на който следващите месеци предстои да отговорят.

Хронология: санкции, гориво и икономически сигнали

2022 г. – след пълномащабната инвазия в Украйна западът наложи санкции най-големите руски банки; секторът понася първоначален стрес, но го понася.

2024 г. – инфлацията в Русия достига натрапчивите 10%; Централната банка задържа висока основна лихва в опит да я свали.

Март 2026 г. – украински дронове удари по петролни терминали временно извеждат от строя около 40% от капацитета за износ на петрол; кампанията се засилва през годината.

12 май 2026 г. – Министерството на икономическото развитие реже прогнозата за БВП за 2026 г. до 0,4% (от 1,3%) и за 2027 г. до 1,4% (от 2,8%).

Средата на юни 2026 г. – по данни от брифинга изтича американското освобождаване, позволявало някои продажби на руски петрол.

9 юни 2026 г. – ЕС предлага 21-ви пакет от санкции: включване на близо 90 нови банки, ограничения върху над 30 други и около дузина криптоплатформи.

6 юли 2026 г. – Reuters цитира европейската разузнавателна бележка, предупреждаваща за „експлозивен“ риск от банкова криза през 2026 г.

Юли 2026 г. – ЕС се надява да финализира пакета; руската централна банка и водещи банкери омаловажават непосредствената опасност.

Украйна изнася бойния си дронов опит: Drone Deal с Дания пред подпис

🇺🇦🤝🇩🇰 Споразумението Drone Deal е почти завършено и предстои скоро да бъде подписано. Това съобщи украинският президент Володимир Зеленски, след проведена среща с датския министър на отбраната Йепе Бруус, който беше на първото си официално посещение в Украйна, откакто пое поста.

„Обсъдихме голямо споразумение – Drone Deal. Знам, че екипите ни работят по него и е почти готово“, заяви Зеленски; по данни на президентската служба двете страни са се обявили за подписване във възможно най-кратки срокове.

Същността на договорката излиза извън обичайната логика на военната подкрепа. Вместо Украйна само да получава, тя предлага в замяна онова, което натрупа за тези три години и половина война с безпрецедентна интензивност на огъня от дронове – реален опит, безценни данни и технологии от съвременното бойно поле.

Дания ще получи достъп до украински разработки, доказали се в реални бойни условия, в замяна на което ще осигури допълнително финансиране и поръчки за отбранителната индустрия на Украйна, с помощта на които ще генерира свежи финансови средства за своята отбрана. Зеленски описа размяната като взаимноизгодна и съобщи за договорка двете страни да развиват и съвместни програми в подкрепа на отбранителните стартъпи и технологиите за сигурност.

Като отделен коловоз в разговора се открои борбата срещу балистичните заплахи. Киев разчита на подкрепа от Копенхаген за изграждане на собствено европейско решение срещу балистични ракети, тъй като засега се опира единствено на американските системи MIM-104 Patriot, а ежедневните удари с оперативно-тактически ракетни комплекси „Искандер-М“ и севернокорейския аналог KN-23 остават сред най-трудните за справяне. По темата за антибалистиката се добави и готвеният 30-ти пакет военна помощ – поредният в дълга верига, която прави Копенхаген един от най-постоянните европейски поддръжници на Киев.

Зеленски постави на масата и финансовия възел: разблокирането на 6 млрд евро по линия на Европейския механизъм за мир (European Peace Facility), които според него могат да бъдат пренасочени към критичните нужди на украинските сили. Тези средства отдавна стоят замразени заради липсата на единодушие в Съвета на ЕС – казус, за чието разрешаване Дания може да помогне политически, но не и да реши едностранно, тъй като освобождаването на средствата изисква консенсус сред всички държави членки.

Президентът изброи и онова, за което благодари на датското правителство: участието в PURL – механизъм на НАТО за приоритетни поръчки на американско въоръжение за Украйна; в Чешката инициатива за изкупуване на боеприпаси от трети страни; в т.нар. „датски модел“, по който средства от скандинавската държава отиват директно към украински производители; предаването на изтребители F-16; гъвкаво пренасочване на средства към далекобойни артилерийски боеприпаси; и подкрепата за подготовката на украински военнослужещи. По собствени данни Дания е отделила около 9,7 млрд евро военна и още 1,1 млрд евро цивилна помощ от 2022 г. насам.

Стратегически най-същественото в срещата не е поредният пакет, а посоката, маркирана от споразумението Drone Deal. „Датският модел“ вече обърна класическата схема на помощ, насочвайки чужди пари към заводи в Украйна, вместо готова техника към фронтовата линия; договорката за дронове задълбочава този обрат и го превръща в двупосочен – подпомаганата страна започва да изнася не просто продукт, но и ценна експертиза, придобита в единствената към момента война с масирана употреба на безпилотни системи от двете страни. За европейски партньор като Дания, който изгражда собствена индустрия за дронове от нулата, достъпът до украинския боен опит е актив, който полигоните в мирно време няма как да възпроизведат. В този конкретен смисъл сделката е по-малко акт на дарителство и повече начало на пазарно по своя характер партньорство.

Кая Калас и външни министри от ЕС в Киев: 4 години от трагедията в Буча и борба за европейска помощ

🇺🇦🕯️ Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас и редица от външните министри на европейските държави пристигнаха в Киев, за да отбележат четвъртата годишнина от клането в Буча и да изразят подкрепата си за Украйна, която вече пета година устоява на безмилостните руски атаки.

Украинският външен министър Андрий Сибига посрещна Калас и нейните колеги, сред които е министърът на външните работи на служебния кабине Надежда Михайлова на централната жп гара в Киев рано сутринта във вторник, заявявайки, че европейското присъствие е доказателство за неизбежността на възмездието за руските зверства.

Калас, придружена от около дузина външни министри и висши европейски служители, посети градчето Буча, където според украинските власти и правозащитни организации руските войски са убили над 400 души.

„Буча се превърна в символ на жестокостта на руската война. ЕС е решен да гарантира, че престъпленията няма да останат ненаказани. Русия трябва да носи отговорност за това, което причини на Украйна“, написа тя в Х, публикувайки снимки от града.

Официалните лица запалиха свещи пред мемориала на жертвите на клането и посетиха местната църква, в която беше подредена фото и видеоизложба.

Кремъл упорито отрича нейните въоръжени сили да са извършвали зверства в Буча въпреки неоспоримите доказателства и обвинява Украйна, че е инсценирала инцидента. ООН потвърди смъртта на 15 364 цивилни от началото на руската инвазия, макар да уточнява, че реалният брой вероятно е няколко пъти по-висок.

Европа ще подкрепя Украйна, заяви Калас

„Всяко посещение е мощно напомняне за смелостта и издръжливостта на Украйна“, заяви Калас, Върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността. „Европа стои до вас. Ще продължим да доставяме военна, финансова, енергийна и хуманитарна подкрепа.“

Понастоящем ЕС е основният поддръжник на Украйна, докато тя продължава борбата си срещу по-голямата и по-добре въоръжена руска армия в ежедневни сражения по фронтова линия с дължина над 1200 км.

Въпреки това, заемът от ЕС в размер на 90 милиарда евро за Украйна беше блокиран от унгарския премиер Виктор Орбан заради спор относно транзита на руски петрол по нефтопровода „Дружба“. Унгария също така блокира напредъка в преговорите за присъединяването на Украйна към ЕС.

Украинските служители планират да използват визитата на висшето ръководство на ЕС, за да се фокусират върху засилването на отчетността за военните престъпления. Преди срещата Сибига заяви, че осем държави са потвърдили готовност да се включат към разширеното частично споразумение за Специалния трибунал за престъплението агресия срещу Украйна – планиран ad hoc международен наказателен съд. Той изрази надежда, че този брой ще нарасне.

„Може би повече от всякъде другаде, именно тук, в Буча, чувстваме, че бъдещето на Европа и нейната сигурност се решават точно тук – в Украйна. Настоящата фронтова линия е и линия на международното право и споделените ценности, които отстояваме“, каза Сибига.

Москва обяви, че ще откаже да признае специалния трибунал и ще разглежда всяка страна, присъединила се към него, като враждебен акт.

Сибига призова партньорите да останат фокусирани върху войната в Украйна, въпреки ескалиращата война в Близкия изток и нейното въздействие върху глобалните процеси.

Мирните преговори между Москва и Киев бяха спрени заради конфликта с Иран, а официални лица в Киев изразиха тревога, че доставките на оръжие може да бъдат пренасочени, тъй като военните ресурси на САЩ и съюзниците са изчерпани. Изпитващата недостиг на средства Украйна се бори и с нарастващите разходи за гориво поради скока в цените на петрола.

ЕС отпуска 17 млн. евро на Финландия за дронове по границата с Русия.

🇪🇺💰🇫🇮 Европейският съюз предостави 17 милиона евро на Финландия за подобряване на мониторинга по източната ѝ граница, както и в района на Финския залив. Средствата се отпускат по Инструмента на ЕС за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика, според информация от официалния уебсайт на правителството в Хелзинки.

Граничната охрана на Финландия ще използва средствата за поръчка на безпилотни системи за наблюдение и надводни дронове. Тези системи са проектирани да остават оперативни дори в условия на блокиране или смущения на сателитните сигнали.

„Тези дронове и безпилотни плавателни съдове ще подобрят значително способността на граничната охрана на Финландия да наблюдава границите и да поддържа актуална картина на ситуацията не само по източната граница, но и във Финския залив“, се посочва в изявление на правителството.

Финландия споделя сухопътна граница с Русия с дължина 1340 км, която е най-дългата сред всички страни членки на ЕС.

Финансирането е част от по-широк пакет на стойност 150 милиона евро, предназначен за няколко държави, сред които Испания, Гърция, Кипър, Литва, Полша и Румъния. Целта е да се помогне на държавите членки да подкрепят работата на Frontex – Европейската агенция за гранична и брегова охрана.

Докладите също така сочат, че Италия и Дания търсят начини за затваряне на външните граници на Европа в случай на нова миграционна криза. Те поискаха от Европейската комисия да проучи превантивни мерки.

Тези страни предложиха методите, използвани от Гърция спрямо Турция през 2020 г., както и подхода на Полша към Беларус от края на 2021 г., като потенциални модели за гранична сигурност.

Финландският президент Александер Стуб обяви, че страната ще увеличи разходите си за отбрана до 3% от БВП до 2029 г., за да се защити от потенциална руска агресия. Той допълни, че този ход е част от приноса на скандинавската държава към поемането на по-сериозна отговорност от страна на Европа за собствената ѝ отбрана.

Освен това финландските власти и въоръжени сили стигнаха до заключение, че е необходимо да се подготви оттегляне от Отавската конвенция, която забранява използването и производството на противопехотни мини. Решението следва задълбочена оценка на ситуацията със сигурността по 1300 км граница с Русия.

Турция може да е ключов партньор на Европа в новата рамка за сигурност.

Украинският президент Володимир Зеленски говори, докато турският президент Реджеп Тайип Ердоган слуша по време на съвместна пресконференция в Анкара, Турция, 18 февруари 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Cagla Gurdogan

🇹🇷 Турция обмисля потенциално разполагане на свои войски в небойна мисия за наблюдение на линията на контакт между Русия и Украйна, съобщи Bloomberg, цитирайки неназовани източници, запознати с въпроса.

Засиленото участие на Анкара идва в момент, когато Европа полага усилия за превъоръжаване, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп намали помощта за Украйна и предупреди да не се разчита на Америка за подсигуряване на европейската сигурност. Евентуална мироопазваща роля на Турция в Украйна може да доведе до по-дълбока отбранителна интеграция с ЕС.

Материалът на Bloomberg показва, че Турция използва стратегическата си позиция между Изтока и Запада. Ердоган изясни амбициите си по време на неотдавнашна вечеря с чуждестранни посланици в Анкара.

„Надяваме се, че нашите европейски приятели ще разберат ролята на новата Турция в променящия се свят и ще определят съответно своите стратегии“, каза той.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган приветства министър-председателя на Полша Доналд Туск в президентския дворец в Анкара, Турция, 12 март 2025 г.
📸 Снимка: Murat Cetinmuhurdar/Turkish Presidential Press Office

Bloomberg посочва, че Турция разполага с най-големия флот от изтребители F-16 в НАТО след Съединените щати. Страната е домакин на военновъздушната база Инджирлик, както и на радарна система за ранно предупреждение в Куреджик, която заема критична позиция в противоракетната отбрана на НАТО за Европа.

Турция също така доставя 155-милиметрови снаряди на Украйна и развива отбранителна индустрия на световно ниви, като произвежда бойни дронове, изтребители, бронирани машини, военни кораби. Италианската компания Leonardo SpA си партнира турската компания за разработване на дронове Baykar, управлявана от зетя на Ердоган.

Според доклада Турция търси не просто мироопазваща роля. Ердоган настоява за членство в ЕС и по-тясно отбранително и икономическо сътрудничество с европейските държави.

„Да го кажем направо: европейската сигурност без Турция е немислима“, каза Ердоган.

Турция контролираше важни морски пътища и беше ключът към първоначалното споразумение, позволяващо на украинското зърно да достигне международните пазари през Черно море. Турция също така служи като бариера пред бежанците, влизащи в Европа.

Bloomberg обаче цитира опасения, че по-дълбокото участие на Турция в Украйна може да доведе до прекомерно претовари въоръжените ѝ сили. Страната вече има войски в Сирия, Сомалия, Северен Кипър, Ирак, Косово, Катар и Азербайджан.

В публикацията се изтъква още, че продължаващото възраждане на Турция до голяма степен зависи от 71-годишния Ердоган, който няма ясен наследник в рамките на своята Партия на справедливостта и развитието.

„Ердоган се нуждае от по-тясно сътрудничество в икономиката и сферата на сигурността със САЩ и страните от ЕС, за да подобри още повече икономиката на странта си и да увеличи своите шансове за удължаване на престоя си на власт“, каза пред Bloomberg Серхат Еркмен, директор на Центъра за анализ на сигурността и риска „Pros&Cons“ в Анкара.

Според доклада Турция ухажва Китай, Русия и Иран, като през последните две десетилетия откри над 100 нови дипломатически мисии по света. Освен това страната влезе в ролята на посредник за решаване на войните в Газа, Сомалия и Украйна.

TCG Salihreis, фрегата от клас Барбарос на турския военноморски флот участва в учението „Синя родина“ – Mavi Vatan 2025 в Егейско море, край бреговете на Мармарис, 9 януари 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Kenan Gurbuz

TCG Barbaros, фрегата от клас Барбарос на турския военноморски флот участва в учението „Синя родина“ – Mavi Vatan 2025 в Егейско море, край бреговете на Мармарис, 9 януари 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Kenan Gurbuz

Полша може да блокира интеграцията на Украйна в ЕС заради нерешени исторически въпроси

📸 Снимка: Polsat News

🇺🇦⚔️🇵🇱 Украйна няма да се присъедини към ЕС, докато не бъде решен историческия казус с Волинското клане. Това посочи вицепремиерът и министър на отбраната на Полша Владислав Кошиняк-Камиш в ефира на новинарския канал Polsat News.

Както отбеляза вицепремиерът, Полша подкрепя Украйна, доколкото може, но не всичко е идеално в полско-украинските отношения, предвид нерешените исторически въпроси. Според него истинската политика изисква „поставяне на ултиматум“.

„Украйна няма да се присъедини към ЕС“, ако случаят с Волинското клане не бъде решен, заяви полският вицепремиер.

По-нататък той заяви, че за Полша краят на войната означава победа за Украйна, а всички други варианти предполагат „непосредствена заплаха от война за Полша“.

Преди това лидерът на полската партия „Право и справедливост“ Ярослав Качински обвърза интеграцията на Украйна в ЕС с решаването на историческите проблеми в двустранните отношения.

Темата за Волинската трагедия е една от най-противоречивите в украинско-полските отношения. Възгледите, поддържани от Киев и Варшава относно причините, отговорността и броя на жертвите от двете страни, са донякъде различни. Полската страна настоява, че украинската страна носи цялата отговорност за престъпленията, извършени във Волин през 1943-1945 г., докато украинската страна, от друга страна, настоява, че и двете страни са отговорни и че извинението трябва да бъде взаимно.

Темата за Волинската трагедия се използва активно от руската пропаганда през последните години, включително и сега, в опит да се настроят двата народа един срещу друг, посочва Укринформ.

Четири страни искат отбранителна линия по границата с Русия и Беларус

🇵🇱🇱🇹🇱🇻🇪🇪 Полша, Литва, Латвия и Естония призовават Европейския съюз да изгради отбранителна линия по границата с Русия и Беларус, за да защити ЕС от военни заплахи и други вредни действия от Москва.

Това пише Ройтерс, като се позовава с писмо на лидерите на тези страни, с което се е запознала. Предложението ще бъде обсъдено на откриващата се среща на върха на ЕС в Брюксел днес.

"Изграждането на отбранителна инфраструктурна система по външната граница на ЕС с Русия и Беларус ще реши спешната и неотложна необходимост ЕС да бъде защитен от военни и хибридни заплахи", посочват лидерите на Полша, Литва, Латвия и Естония.

Под понятието хибридни заплахи се включват очаквания за комбинация от военни и невоенни, скрити и явни средства, включително дезинформация, кибератаки, но и икономически натиск и прехвърляне на мигранти през границите на блока.

Европейски дипломати оцениха разходите за изграждането на такава отбранителна линия по 700-километровата граница с Русия и Беларус на около 2,5 милиарда евро (2,67 милиарда долара).

Призивът за наземна отбранителна линия на източната граница на ЕС идва в допълнение към инициативата на Гърция и Полша за създаване на система за противовъздушна отбрана по модела на Железния купол на Израел, която да координира разнородните системи за противовъздушна отбрана на ЕС, пише Ройтерс.

Полските власти обмислят възможността да затворят последните два действащи гранични пункта от шест на границата с Беларус, след оценката, че случващото се на източната граница е контролирана операция от руските и беларуските служби. Военните части на полската жандармерия вече помагат на армията на страната при патрулирането на границата с Беларус. Решението бе взето след като в началото на юни месец полски войник почина, след като беше намушкан на границата от мигранти, опитващи се да преминат в Европейския съюз (ЕС).

Варшава редовно обвинява Минск мигрантския натиск на граждани от Близкия изток и Африка към границата. Според полската гранична служба от началото на годината са регистрирани повече от 19 хиляди опита за незаконно влизане в страната от Беларус.

Припомняме, че източната граница на ЕС и по-специално тази на Полша е гореща точка, откакто мигрантите започнаха да се стичат от там през 2021 г., след като Беларус отвори туристически агенции в Близкия изток, предлагащи нов неофициален маршрут към Европа. Ход, според ЕС, предприет с цел да създаде криза.

Сърбия може да придобие 12 изтребителя Rafale от Франция

📸 Снимка: Presidency of Republic of Serbia / Dimitrije Goll

🇷🇸🇫🇷 Президентът на Сърбия Александър Вучич в момента е на двудневно официално посещение във Франция, по време на което е планирано да обсъди закупуването на 12 изтребителя Rafale и създаването на ядрен обект в балканската страна.

Анализаторите спекулират, че Сърбия, често упреквана за неуспеха си да наложи санкции срещу Русия, се опитва да смекчи неодобрението на Запада, като закупи самолети Rafale от Франция.

Освен това има спекулации, че Сърбия се стреми да укрепи позицията си по кризата в Косово, като придобие въоръжение от западни държави, които симпатизират на Косово.

Ядрената енергия също заема видно място в дневния ред

Вучич се срещна с представители на френския енергиен конгломерат Electricite de France (EDF) в Париж, където те подписаха меморандум за разбирателство, очертаващ потенциалното сътрудничество в енергийния преход и нисковъглеродните технологии.

Вучич подчерта, че развитието на хидроенергията и ядрената енергия в Сърбия ще засили енергийната сигурност и ще помогне за постигане на целите за въглеродни емисии, особено като се има предвид нарастващото търсене на електроенергия, стимулирано от електрификацията на транспорта и напредъка в изкуствения интелект.

Въпреки че Сърбия забрани развитието на ядрената енергия след катастрофата в Чернобил през 1986 г., Вучич сигнализира за намерение да преразгледа законодателството, подчертавайки превъзходството на Франция в ядрено развитие за граждански цели, което представлява повече от 60% от производството на електроенергия.

Напрежението в Косово също е на дневен ред

И двете страни одобриха споразумение през февруари 2023 г. за нормализиране на отношенията, но прогресът на Сърбия към интеграция в ЕС е изправен пред препятствия поради нежеланието й да се присъедини към санкциите срещу Русия и ескалиращите разногласия с Косово.

Очаква се президентът на Франция Еманюел Макрон да подчертае императивът за нормализиране на отношенията с Косово като предпоставка за траекторията на интеграция на Сърбия в ЕС.

Използва ли Кремъл бежански потоци като оръжие срещу Европа?

Русия очевидно използва бежанците като „оръжие" срещу Европа и оказва влияние върху някои от основните бежански маршрути, пише британският „Телеграф", позовавайки се на тайните служби. Според данните Кремъл може да активизира още повече усилията си, насочени към дестабилизацията на Европа, използвайки за тази цел бежанските потоци.

От документите става ясно още, че Путин планира сформирането на гранична полиция от 15 000 души - хора от бившите милиции в Либия, които да контролират миграцията към Европа.

Либия е „изключително доходоносен район" - особено за руската паравоенна група „Вагнер", каза политологът Тарек Мегериси пред арабската телевизия „Ал Джазира", както информира T-online. Там те са създали мрежа, чрез която, наред с другото, биха могли да помагат за прехвърлянето на мигранти от Южна Африка или Бангладеш към Европа.

Защо ЦАР е толкова важна за Русия?

Сергей Суханкин, съветник по въпросите на международната политика, обяснява пред „Телеграф", че Русия изгражда нова военна база в Централноафриканската република (ЦАР), което може да подтикне още повече хора да тръгнат към Европа. Мигрантските маршрути са свързани тясно с районите, в който са активни руски паравоенни групировки като "Вагнер". Освен това разположението на Централноафриканската република е стратегическо - то осигурява достъп на руските паравоенни до Судан и в крайна сметка до контрабандния маршрут към Либия.

Данните на Европейската агенция за гранична и брегова охрана Фронтекс също показват, че броят на незаконните влизания в Общността през 2023 година е нараснал със 17% спрямо предишната година и е достигнал 380 000 души. Това е най-високият брой нелегални преминавания на границата след предишния бежански пик през 2015 година, допълва картината германският „Тагесшпигел". Най-много са били мигрантите от Сирия - 100 000 души, следвани от бежанците от Гвинея и Афганистан. 80 процента от новопристигналите са мъже, жените и децата са по десет процента.

В последния си анализ за рисковете Фронтекс предупреждава за увеличаващо се инструментализиране на мигрантите от страна на Русия. Уточнява се още, че периметърът на действие не се свежда само до източните граници на Общността, тъй като Русия може да използва за реализирането на плана и съюзниците си на юг и югоизток, става ясно още от публикацията на T-online.

Фронтекс: Путин изпраща мигранти до вратата на Европа

Във Фронтекс са на мнението, че руският президент изпраща „мигранти до вратата на Европа". Целта е дестабилизирането на ЕС или отделни страни членки, което застрашава поддържането на правото и реда или опазването на националната сигурност.

Източник от службите за сигурност е казал пред „Телеграф", че контролът над бежанските маршрути е свързан с ефективния контрол над изборите, тъй като "определен район може да бъде наводнен с мигранти и така да се повлияе на общественото мнение в решаващ момент. В тази връзка изданието припомня, че в много страни миграцията е основна тема за предстоящите избори за Европейски парламент.

Източник: DW

Тиери Бретон подготвя ЕС за "режим на военна икономика"

Европейският комисар за вътрешния пазар Тиери Бретон говори по време на пресконференция, представяща планове за стимулиране на оръжейната индустрия на ЕС в Брюксел, 5 март 2024 г.
📸 Снимка: Reuters/Yv Herman

Европейската комисия ще предложи във вторник начини Европейският съюз да стимулира своята оръжейна индустрия, за да може да премине към „режим на военна икономика“ в отговор на руската инвазия в Украйна.

Тиери Бретон, европейски комисар по индустрията, ще изложи предложения за насърчаване на страните от ЕС да купуват повече оръжия заедно от европейски компании и да помогне на такива фирми да увеличат производствения си капацитет, според служители на ЕС.

Трябва да променим парадигмата и да преминем към режим на военна икономика. Това също означава, че европейската отбранителна индустрия трябва да поеме повече рискове с нашата подкрепа.

Бретон, бивш главен изпълнителен директор на френска технологична компания, също каза, че възможността за още един президентски мандат в САЩ за Доналд Тръмп - който постави под въпрос ангажиментите на Вашингтон към НАТО - означава, че Европа трябва да направи повече, за да се защити и допълни:

В настоящия геополитически контекст Европа трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност, независимо от резултата от изборите на нашите съюзници на всеки четири години.

Войната на Русия в Украйна накара много европейски страни да увеличат разходите за отбрана.

Но представители на ЕС твърдят, че чисто националните усилия са по-малко ефективни и искат органите на ЕС да играят по-голяма роля в отбранителната индустриална политика.

Анализаторите отбелязват, че войната е показала ясно, че европейската индустрия е била зле подготвена за някои големи предизвикателства, като внезапен скок в търсенето на големи количества артилерийски боеприпаси.

Предложенията на Бретон включват създаване на европейска версия на схемата за външни военни продажби на САЩ, отваря нов раздел, според който Съединените щати помагат на други правителства да купуват от американски оръжейни компании.

Друго предложение ще позволи на ЕС да принуди европейските оръжейни фирми да дават приоритет на европейските поръчки по време на криза.

За да станат реалност, предложенията ще се нуждаят от одобрение от 27-те национални правителства на ЕС - които често не са склонни да отстъпят правомощия по отбраната и военните въпроси - и от Европейския парламент.

Предложенията ще бъдат проучени внимателно и от НАТО, който заяви, че приветства усилията на ЕС да помогне на европейската отбрана, но предупреди, че те не трябва да дублират или да влизат в конфликт с работата на трансатлантическия алианс.

Въпроси относно финансирането

Очаква се пакетът на Бретън да включва около 1,5 милиарда евро (1,63 милиарда долара) до края на 2027 г. – скромна сума в контекста на широкомащабните обществени поръчки за отбрана.

Но длъжностни лица казват, че пакетът ще създаде правна рамка, която ще позволи много по-координирани разходи през идните години, ако ЕС има желание да натрупа пари.

Бретон призова за специален фонд на ЕС от 100 милиарда евро за проекти в сферата на отбраната.

Представители на Комисията казват, че искат Киев да участва в предложените нови схеми за засилване на съвместните доставки и производствения капацитет, въпреки че Украйна не е част от ЕС.

Нашата мисия тук е да третираме Украйна като почти равностойна на държава-членка.

Каза служител, пожелал анонимност преди пускането на пакета.

Постигането на съгласие по предложенията ще отнеме известно време, особено след като през юни ще бъде избран нов Европейски парламент, последван от назначаването на нова Европейска комисия.

Разногласията в настоящата Комисия предвкусват някои от предстоящите битки за власт.

Докато президентът на Комисията Урсула фон дер Лайен каза, че ще създаде пост на комисар по отбраната, ако изкара втори мандат, Бретон твърди, че няма нужда от такава роля, и допълва:

Ако въпросът е за комисар по отбранителната индустрия, струва ми се, че вече имаме такъв.

Източник: Reuters

Печалбите от замразените руски активи ще се използват за Украйна, реши ЕС

Европейският съюз (ЕС) прие закон за заделяне на печалбите от замразените активи на руската централна банка. Това е първата конкретна стъпка към използването на парите за финансиране на възстановяването на Украйна.

ЕС и Г-7 замразиха около 323 млрд. долара активи на руската централна банка, след като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г.

Новината идва на фона на заявка на Москва, че всеки опит за използване на замразени руски активи като обезпечение за Украйна ще бъде незаконен и тя ще го оспори. По-късно говорителката на руското външно министерство Мария Захарова каза, че отговорът на Москва ще бъде "изключително твърд, тъй като усещането на Русия по същество е, че си има вземане-даване с крадци".

Решението, прието в понеделник от Съвета на ЕС, проправя пътя за първата възможна вноска в бюджета на евросъюза от печалбите от руските активи.

Законът ще се прилага за институции, които притежават повече от 1 млн. евро (1,1 млн. долара) от активите на Централната банка на Русия.

Той изисква от централните депозитари на ценни книжа да отчитат отделно извънредните парични салда, натрупани в резултат на ограничителната мярка на ЕС. Освен това им се забранява да използват нетните печалби, генерирани от замразените активи.

"С днешното решение, в съответствие с позицията на Г-7, се изяснява правният статут на приходите, генерирани от централните депозитари на ценни книжа във връзка с [държането на] руски обездвижени активи, и се установяват ясни правила за субектите, които ги държат", каза законодателният орган на ЕС.

Две трети от замразените руски активи се държат в ЕС, основно от белгийската Клирингова къща Euroclear. Досега само данъците върху тях са заделяни в специален фонд за Украйна, с който се занимава белгийското правителство.

ЕС и Г-7 обсъждат как парите могат да бъдат използвани за подпомагане на Украйна. Съединените щати лансираха идеята за директна конфискация на активите, но представители на ЕС сметнаха това за твърде рисковано от правна гледна точка.

Според ЕС изчислява през следващите четири години за Украйна могат да бъдат заделени 16 млрд. долара от печалбите от руските активи.

Украинският министър на външните работи Дмитрий Кулеба приветства решението в социалната мрежа Екс.

"Насърчаваме по-нататъшните стъпки, които да позволят практическото им използване в полза на Украйна. Тези стъпки трябва да бъдат амбициозни и бързи", написа той.

Кремъл не е коментирал решението.

След като Русия започна пълномащабна инвазия в Украйна през февруари 2022 г., ЕС реши да забрани всякакви операции, свързани с управлението на резервите и активите на Централната банка на Русия.

Заради ръста на инфлацията и лихвените проценти в ЕС тези фондове започнаха да генерират значително по-високи печалби от преди. Euroclear заяви, че замразените руски активи, които държи, са генерирали 3 млрд. евро печалба само за деветте месеца на 2023 г.

Източник: Свободна Европа