Рекорд преди забраната: Защо Европа се презапасява с руски втечнен газ?

🇪🇺💰🇷🇺 Европейският съюз е внесъл рекордните 9,89 милиона тона втечнен природен газ (LNG) от руския арктически завод „Ямал“ през първата половина на годината или с 18% повече спрямо същия период на миналата година и фактически представлява цялата продукция на съоръжението и то само броени месеци преди забраната върху дългосрочните договори да влезе в сила на 1 януари 2027 г.

Данните са на анализаторската компания Kpler, цитирана от Financial Times. Според паралелна оценка на организацията Urgewald, базирана на същата статистика, европейските пристанища са поели 136 от общо 140 товара, напуснали завода на полуостров Ямал – близо 97% от целия му износ за полугодието.

Кой купува най-много?

Най-големите купувачи за първите шест месеца са:

• Франция (3,6 млн. тона / 51 доставки)
• Белгия (2,9 млн. тона / 37 доставки)
• Испания (2,7 млн. тона / 34 доставки)

Най-натоварени са били терминалите в белгийския Зеебрюге и френските Дюнкерк и Монтоар. Стойността на тези доставки се оценява на около 5,96 млрд. евро – средства, които въпреки войната срещу Украйна и трите години на санкции продължават да текат към руския износител.

Средно през полугодието Европа е приемала над 55 000 тона ямалски газ дневно. Това далеч не е изолиран случай, а най-видимата част от по-голяма картина: общият внос на руски втечнен газ в ЕС е скочил с 11% на годишна база за полугодието, а на тръбопроводния – със 7% (като Унгария остава най-големият клиент по трасето на „Турски поток“).

Парадоксът на санкциите

Този рекорд не е пробив в санкционния режим, а следствие от собствения му график. Регламентът на ЕС за поетапно спиране на руския газ, приет на 26 януари 2026 г. като част от плана REPowerEU, забранява вноса по краткосрочни договори от 25 април 2026 г., но позволява дългосрочните да се изпълняват до 1 януари 2027 г.

В този междинен период купувачите правят точно това, което всеки изтичащ срок диктува –  предсрочно набавят максимални обеми по действащите контракти, преди вратата да се затвори окончателно. Онова, което отстрани изглежда като парадокс (вносът да расте на прага на забраната), всъщност е рационално търговско поведение: купувачите бързат да се възползват за последно от по-евтиния дългосрочен газ.

Белгийският терминал Зеебрюге, който разполага със специално обособено хранилище за ямалски газ, е най-натоварената входна точка за тези изпреварващи доставки. Точно затова енергийната зависимост не може да бъде прекъсната с едностранно политическо решение. Тя е здраво закрепена в дългосрочни договори на европейски компании (френската TotalEnergies, например, е сред акционерите в арктическите проекти на руската „Новатек“) и във физическа инфраструктура, проектирана специално за руския газ. Това не е въпрос на ежемесечно решение за покупка от Москва, а на договорна обвързаност, чийто срок изтича чак в началото на 2027 г.

Спасяването на азиатския пазар и взаимната зависимост

Докато европейският внос бележи ръст, азиатският се срина със 74% (до малко над 510 хиляди тона), а до Китай, най-близкия политически съюзник на Москва, са стигнали едва четири товара за цялото полугодие.

Причината не е в липсата на търсене, а в повишения риск: азиатските купувачи се отдръпват заради страх от санкции, поскъпване на застраховките и несигурност около морските превози. В резултат на това Европа поема обемите, които другите пазари отказват. Колкото по-плътно се затваря азиатската врата, толкова по-зависим от европейските терминали остава самият завод. Зависимостта в случая е двустранна: не само ЕС разчита на ямалския газ, но и руският проект зависи критично от европейската логистика.

Именно тази взаимна обвързаност прави рекорда толкова неудобен политически. В същото полугодие, през което ЕС подкрепя финансово и военно Киев и готви нови ограничителни мерки, той изпраща близо 6 млрд евро към „Новатек“ – най-големия независим руски производител на газ, контролиращ 50,1% от проекта. Тези приходи в крайна сметка захранват руския държавен бюджет, финансиращ военните действия.

„Европа продължава да осигурява пристанищата, услугите и логистиката, поддържащи руския арктически износ на газ в движение“, коментира Себастиан Рьотерс, санкционен експерт в Urgewald.

Какво предстои от 1 януари 2027 г.

Дали забраната ще нанесе реален финансов удар на Москва, или просто ще пренасочи търговските потоци, ще стане ясно едва след началото на 2027 г. Отговорът зависи от два ключови въпроса:

Способна ли е Европа да компенсира руските обеми? Тук прогнозите са по-скоро успокоителни. Повечето експерти са категорични, че ЕС ще успее да покрие недостига без сериозни сътресения в цените в резултат на вълната от нови проекти зад океана. САЩ, които вече осигуряват над половината от европейския внос на LNG, планират да прибавят над 50 млн тона годишен капацитет до края на 2027 г., което би могло да повиши дела им до 70%. Катар също разширява капацитета си с 31 млн тона от находището „Северно поле“.

„Спирането на руския внос ще има минимално отражение върху цените“, прогнозира Ан-Софи Корбо от Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет.

Къде ще отиде газът, който Европа откаже да купува? Забраната няма да намали общото руско предлагане на световния пазар, а само ще го пренасочи към Азия. Проблемът за Кремъл обаче е, че там Русия ще се сблъска със същите бариери, които вече свиха азиатските ѝ продажби със 74%: логистични затруднения, застрахователни пречки, страх от вторични санкции и въведената от ЕС забрана за предоставяне на морски услуги за руски LNG от 1 януари 2027 г. (което изключва европейски застрахователи, пристанища и танкери от веригата).

Пренасочването към Азия няма да е нито лесно, нито безплатно. „Новатек“ ще трябва да транспортира суровината на по-далечни разстояния, при по-сложна логистика и почти сигурно – с голяма отстъпка в цената.

Примерът на „Арктик СПГ 2“

Как изглежда този негативен за Русия сценарий, „Новатек“ вече е наясно от опита си с друг свой проект – „Арктик СПГ 2“. Това е по-новото и голямо съоръжение на компанията, което е под директни американски санкции от края на 2023 г. и в момента почти не функционира. Западните партньори замразиха участието си (френската TotalEnergies отписа 4,1 млрд. долара инвестиции), а санкциите блокираха логистиката, което лиши проекта от танкери и застраховки. Резултатът е действащ завод, неспособен да пласира продукцията си. Точно този риск е надвиснал и над „Ямал“, ако загуби европейския пазар, преди да намери алтернатива.

Кой ще излезе победител?

Това ще проличи по няколко ясни индикатора догодина. Ако ямалските товари се върнат в Азия в предните си обеми, Русия е успяла да заобиколи ограниченията и загубата ѝ ще е единствено на хартия. Ако обаче европейските терминали се запълнят с американски и катарски газ без скок в цените, докато руският износ буксува заради логистични бариери, забраната ще е постигнала целта си.

Обратният сценарий – Европа да поиска изключения или отсрочки още през първата студена зима без руски газ – би доказал, че раздялата с руските суровини струва по-скъпо, отколкото Брюксел е готов да признае. Рекордните шест месеца на 2026 г. показват едно със сигурност: докато вратичката е отворена, политическите декларации и реалният внос се движат в коренно различни посоки.