🇬🇧📜🇪🇺 Политически лидери от Шотландия, Уелс и Северна Ирландия подписаха общ документ, който обвързва напускането на Обединеното кралство с бъдеще в Европейския съюз. Меморандумът беше сключен в понеделник в Кардиф от Джон Суини, Рун ап Йоруерт и Мишел О’Нийл – първите министри на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, участващи в качеството на партийни представители. До тях се включи председателката на Шин Фейн Мери Лу Макдоналд. В документа се заявява, че „бъдещето на нашите нации принадлежи на Европейския съюз“.
Меморандумът за разбирателство отправя призив към британското правителство да планира, подготви и улесни конституционни промени в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Подписалите оспорват правото на централната власт да ги възпрепятства: „Нациите ни имат право на самоопределение. Никое правителство в Уестминстър няма право да блокира демокрацията или да подкопава принципа, че народите ни сами ще решат бъдещето си.“ Документът обхваща също енергетиката, икономиката и текущата координация между Шотландската национална партия (ШНП), Плайд Камри и Шин Фейн, но най-сериозно внимание си спечели позицията за ЕС.
Общата европейска цел обедини различни конституционни проекти. ШНП и Плайд Камри искат Шотландия и Уелс да станат независими държави, докато Шин Фейн се стреми към обединение на Северна Ирландия с Република Ирландия. Така заявката за завръщане в ЕС дава свобода на трите партии да формулират обща позиция, без да заличават разликите между крайните си цели.
Но пътят към членство в ЕС е различен. За Северна Ирландия перспективата при евентуално обединение с Ирландия изясни преди 9 години. На срещата на върха в Брюксел през април 2017 г. лидерите на ЕС приеха декларация, според която при обединение по механизма на Белфасткото споразумение цялата територия на обединена Ирландия ще бъде част от ЕС. Тогавашният ирландски премиер Енда Кени се позова именно на включването на Източна Германия през 1990 г.: европейското членство се разпростира автоматично над присъединената територия с разширяване на съществуваща страна членка. Шотландия и Уелс нямат такава пряка възможност. Като нови държави те биха преминали през процедура за кандидатстване, преговори по отделните глави, съгласие на всички 27 държави членки и ратификация във всяка от тях.
Политическите основи за срещата бяха положени след избори на 7 май тази година. Плайд Камри спечели 43 от 96 места в парламента на Уелс с 35,4% от вота и състави правителство на малцинството. Ап Йоруерт встъпи в длъжност на 12 май. В шотландския парламент Холируд, ШНП държи 58 от 129 мандата, а зелената партия, също подкрепяща независимостта, спечели рекордните 15. Двете партии притежават общо 73 места при нужни 65 за мнозинство. Меморандумът изтъква, че за първи път властта в трите части на Обединеното кралство извън Англия се оглавяват от политици, които подкрепят напускането му – чрез независимост или ирландско обединение.
Институционалната тежест на документа обаче е ограничена. Подписите са положени в партийно качество и не представляват общ ангажимент на трите правителства. Това ограничение разпали спор в Белфаст още същия ден. Заместник-първата министърка Ема Литъл-Пенджели от Демократическата юнионистка партия заяви, че О’Нийл не е поискала съгласието или разрешението ѝ за пътуването и подписването на документ в качеството си на първи министър. Тя я обвини, че използва длъжността за партийни цели. Спорът засяга съвместното упражняване на властта в Стормонт, седалище на институции на Северна Ирландия: първият министър и заместник-първият министър имат равнопоставени постове и действат заедно. Възражението на Литъл-Пенджели е, че О’Нийл не може еднолично да представя подобна позиция като позиция, идваща от изпълнителната власт.
Пречките пред самите референдуми са както правни, така и политически, а процедурите се различават. На 24 ноември 2022 г. Върховният съд на Обединеното кралство постанови, че парламентът в Шотландия няма правомощие самостоятелно да насрочи референдум за независимост. Подобен въпрос засяга съюза между Шотландия и Англия, поради което от компетентността на Уестминстър. Посоченият път за предоставяне на необходимото правомощие е акт по член 30 от Закона за Шотландия. За Северна Ирландия Законът от 1998 г. за придаване на правна сила към Белфасткото споразумение, предвижда съвсем: британският държавен секретар за Северна Ирландия е длъжен да свика допитване, ако прецени, че е вероятно мнозинството да подкрепи обединение с Република Ирландия. За Уелс в документа не е посочен конкретен процедурен път, а ап Йоруерт не обяви срок за референдум.
Потенциална промяна в позицията на Лондон се очерта по-рано този месец, но последвалите изявления не я утвърдиха еднозначно. Анди Бърнам, оглавил правителството на 20 юли, заяви пред Камара на общините, че референдум в Шотландия може да се проведе, ако се организира „ясен консенсус“ за него. Последвало писмо до Суини обаче отново изключи възможността за допитване. Шотландският премиер се позовава на изказването пред парламента и настоя за гласуване в рамките на текущия мандат на Холируд, който изтича през 2031 г. Според него премиерът трябва да се придържа към казаното пред Камарата на общините. В Кардиф Суини отиде по-далеч и заяви, че Бърнам ще е последният премиер на Обединеното кралство.
Данните за обществените нагласи не дават достатъчно основание за подобна категоричност. Осреднените резултати от проучванията за първите четири месеца на годината показват приблизително равна подкрепа за независимостта на Шотландия и за оставането ѝ в Обединеното кралство. По отделния въпрос дали през следващите пет години трябва да има референдум 48% отговарят положително, 37% – отрицателно, а 15% нямат мнение. Поддръжниците на допитването имат преднина от 11 процентни пункта и са мнозинство сред изразилите позиция. Това обаче не установява дали е изпълнено успешно условието за „ясен консенсус“, за което Бърнам няма измерим критерий. Изборните резултати също показват значително представителство в противниците на нов референдум: Reform UK се нареди на второ място в Уелс с 34 мандата и дели второто място в Шотландия със 17. Партията се противопоставя на ново допитване, затова нейните места не могат да се прибавят към парламентарната подкрепа за такова гласуване.
Резерви към подхода на Шин Фейн изрази ирландският премиер Михал Мартин, според когото обединение изисква сериозна подготвителна работа, а не опростенческа реторика или поставяне на срокове. Дъблин не приема графика, който Шин Фейн предлага в Белфаст. Това е политическо ограничение пред проекта, който вече изясни европейската перспектива при осъществяването му.
Меморандумът не променя правната рамка. Той не задължава Уестминстър, не създава нова процедура и сам по себе си не дава основание за насрочване на референдум. Значението му се крие в координацията между трите партии. За шотландското допитване по-ключов е въпросът дали думите на Бърнам четири дни преди срещата в Кардиф действително означават готовност за условно съгласие. Разминаването с писмото засега не позволява това да се приеме за установена правителствена позиция.
При тези обстоятелства няма достатъчно сериозно основание да се очаква референдум в Шотландия в края на мандата през 2031 г. Перспективата би се превърнала в по-реалистична, ако Лондон изясни какво точно вижда „ясен консенсус“ и демонстрация на готовност да разреши допитване, а подкрепа за провеждане се увеличи устойчиво спрямо сегашните 48%. Официално искане от страна на Единбург за действие по чл. 30 би показало преминаване към конкретни процедурни действия, но решаващ ще е отговорът на британското правителство. 55% подкрепа от силна поредица проучвания би подсилила аргумента за референдум, но не представлява установен правен или договорен праг. В другата крайност, ако получат нов категоричен отказ от Бърнам, отпадане на темата от дневния ред на Холируд. Обществените нагласи могат да засилят натиска за гласуване, но не заместват нужните правни и политически решения.
