🇪🇺📜🇺🇦 Европейската комисия се готви да обвърже временната закрила за украински граждани с нов документ. Всеки, който кандидатства за този статут занапред, трябва да представи удостоверение, издадено от украинските власти, че не подлежи на мобилизация. Очаква се това изискване да бъде вписано в измененията на Директивата за временна закрила, които ЕК планира да приеме през юли. За това съобщи полското издание „Rzeczpospolita“, позовавайки се на полския заместник-министър на вътрешните работи Мачей Дужчик, който е отговорен и за политиката на миграция. „Работата по измененията е към края си. Полша ги подкрепя“, заяви той пред вестника.
Ограничението няма да засегне около 4,33 млн. украинци, които вече се ползват с временна закрила в ЕС (над 1,2 млн. от тях са в Германия, а близо 960 хил. – в Полша). Тези хора запазват и подновяват сегашния си статут. Новите правила се отнасят само до онези, които подадат молба, след въвеждане на промяната. Самата схема за временна закрила се удължава – предложението на ЕК от 26 юни продължава действието ѝ до 4 март 2028 г. В същото време рестрикцията за новите кандидати влиза в сила по-рано – от март 2027 г., веднага след изтичането на текущия период на режима.
На практика този праг отсява мъжете между 23 и 60 години, които украинският закон задължава да останат в страната заради военните им задължения. Изключенията в европейския документ повтарят тези във вътрешното законодателство на Украйна: хора с увреждания, признати за негодни за служба, бащи на три и повече деца под 18-годишна възраст, както и лица, полагащи постоянни грижи за болен близък. За да докаже правото си на изключение, кандидатът трябва да разполага с официален документ. За целта се разработва специалното приложение „Резерв+“. През него гражданите ще могат да изтеглят и разпечатат удостоверение, потвърждаващо правото им да напуснат страната съобразно военните им задължения.
Необичайната логика на това решение идва не от Брюксел, а от Киев. Украинските власти поискаха съгласието на всички страни членки за тези рестрикции. Целта е да се затвори каналът, по който мъже в мобилизационна възраст напускат страната и автоматично легализират престоя си в ЕС, което изтощава военния резерв, от който армията се нуждае все по-остро. Европейският комисар по миграцията Магнус Брунер описа този баланс като опит да се помирят нуждата от закрила на хората и нуждата на Украйна да съхрани отбранителните си способности. Формално предложението все още предстои да бъде прието с квалифицирано мнозинство – нужни са гласовете на най-малко 15 от 27-те държави, представляващи поне 65% от населението на Съюза.
Полските данни онагледяват колко се стесняват възможностите за получаване на статут. През първите пет месеца на годината в Полша са подадени 992 молби за временна закрила, като 550 от тях са от мъже в наборна възраст. Варшава обаче е предоставила закрила едва на 78 украинци, от които само 8 са мъже. Според регистъра PESEL към 15 юни в страната живеят над 218 000 украински мъже на възраст между 18 и 65 години, а в целия Европейски съюз статут на временна закрила имат около 1,15 млн. украински мъже.
Някои държави вече не чакат общото решение. В края на юни датското правителство внесе законопроект, който да спре предоставянето на статут на украински мъже между 23 и 60 години, освен ако не докажат с документ, че са освободени от военна служба. Дания остава извън общата схема за временна закрила на ЕС, тъй като има договорено изключение от миграционната политика на Съюза. Въпреки това, след пълномащабната инвазия през 2022 г., страната изгради собствена, аналогична система, а новите правила ще важат за молби, подадени след 25 юни.
Унгария обаче върви в обратната посока. Дори Съюзът да приеме мярката, тя няма да попречи на Будапеща да дава убежище, заяви премиерът Петер Мадяр. Неговата фигура сама по себе си показва колко се е разместил политическият пейзаж, след като партията му „Тиса“ свали Виктор Орбан на изборите през април след 16 години на власт, печелейки конституционно мнозинство. Въпреки разрива с линията на Орбан, позицията на Мадяр по този казус показва приемственост. Той обещава закрила конкретно на етническите унгарци, които бягат от Украйна заради войната и мобилизацията. С това визира стотината хиляди унгарци в Закарпатието, чиито малцинствени права остават болезнена тема между Будапеща и Киев. Министърът на вътрешните работи Габор Пошфаи твърди, че заедно с още 6-7 държави Унгария няма да подкрепи предложението на Комисията.
В Германия, където в момента живее най-многобройната украинска общност, министърът на вътрешните работи Александер Добринт подкрепя мярката. Федералната служба за миграцията и бежанците (BAMF) от своя страна подчерта, че молбите ще продължат да се разглеждат индивидуално. Никой няма да получава закрила автоматично; решаващи остават основанията, изтъкнати от кандидата, и рискът, който би понесъл при завръщане – съгласно стандартите на Женевската конвенция и Директивата на ЕС за признаване на статут.
Обратът на европейско равнище настъпва в момент, когато националните законодателства вече започнаха да се пренастройват. По-рано полският президент Карол Навроцки подписа закон, който промени начина, по който страната подпомага бежанците от руската агресия. Инструментите за подкрепа бяха прехвърлени в общия Закон за закрила на чужденците, с което отпадна отделната правна рамка, действаща от самото начало на войната на 24 февруари 2022 г. Новият закон удължи правото на украински граждани да останат в Полша до 4 март 2027 г., но вписа помощта за тях в общия режим за чужденци. Това потвърди по-ранните сигнали на Навроцки, че специалното подпомагане ще бъде поетапно прекратено и украинците ще бъдат третирани като останалите национални малцинства.
Близо три години след като ЕС отвори вратите си с безпрецедентна лекота, тежестта на конфликта връща фокуса обратно към вътрешната логика на воюващата държава. Директивата, замислена да облекчи бягството от бомбите, все повече се превръща в инструмент, който да задържи мъжете в наборна възраст в обхвата на украинската мобилизация. За вече установилите се милиони граждани нищо не се променя. За онези обаче, които тепърва биха тръгнали, вратата се затваря, а от март 2027 г. през нея ще минават само хората, които носят писмено доказателство, че родината им ги пуска.
Няма коментари:
Публикуване на коментар