Сбербанк започва сверка на военноотчетните данни на 287 000 свои служители

🇷🇺🏦🪖 От 10 септември Сбербанк ще сверява данните за военния отчет на всичките си служители – над 287 000 души в най-голямата руска банкова институция. Решението е било обявено на вътрешно събрание, посветено на отсрочките от мобилизация, проведено на 28 август. Подобно общо събрание банката организира за първи път. За него съобщи независимото руско издание „Можем объяснить“ на 4 септември, позовавайки се на анонимен служител, присъствал на живо, който е предоставил и част от вътрешната кореспонденция.

Правилото, обяснено на служителите, е просто: възможността за отсрочка от мобилизация зависи от това дали техните данни в регистъра на военния отчет са актуални и коректни. „Накратко, отсрочка могат да получат всички служители, чиито данни са коректни“, цитира думите от събранието източникът. Това значи, че човекът трябва да е регистриран по настоящ адрес и информацията за него в регистъра да отговаря на действителността. Ако се е преместил в друг град, но не е обновил данните си, няма да получи отсрочка. На присъстващите е препоръчано периодично сами да проверяват дали регистрацията им е актуална.

Няколко категории служители няма да могат да попаднат в списъците за отсрочка независимо от това дали данните им са изрядни: стажанти, работещи по договор за съвместителство, дистанционни служители, хора с връчено мобилизационно предписание и отписани от военен отчет. За всички останали, чиито данни са актуални, служителят обобщава, че би трябвало да могат да получат отсрочка. Представител на банката е подчертал, че Сбербанк само уведомява служителите и изпълнява изискванията за военна регистрация, а решенията се вземат от „други хора“. Първият въпрос от залата е бил дали ще има мобилизация; според един от участниците отговорът е бил: „Путин каза, че няма да има“.

В руското право отсрочката от мобилизация за служители на определени предприятия не се предоставя по лично искане, а след заявление от работодател. Целта е при мобилизация ключови служители да останат на работа и дейността на предприятието да не бъде нарушена. Работодателят подава във военния комисариат списък на служителите, за които иска такава отсрочка, но длъжностите и професиите, които могат да бъдат включени, се определят по секретен списък на Междуведомствената комисия по въпросите на отсрочките от мобилизация. Затова конкретният служител не може да провери по закон дали попада сред защитените категории и на практика може единствено да следи дали собствените му военноотчетни данни са актуални и коректни.

Комисията промени механизма съвсем наскоро с постановление № 7дсп от 26 април 2024 г. Действащите до онзи момент отсрочки бяха продължени до 21 март 2025 г., а от следващия ден отменени. Така големите работодатели трябваше да съставят наново списъците на служители, за които може да се поиска защита от мобилизация.

Разликата спрямо 2022 г. е преди всичко в предварителната подготовка. Преди частичната мобилизация от септември 2022 г. служителите на Сбербанк не са имали предварително уредени отсрочки и въпросът се е решавал в движение, след като кампанията вече е започнала. Обявената тогава мобилизация на 300 хиляди запасняци доведе до напускането на 900 000 мъже от територията на Руската федерация, според оценка на Центъра за източни изследвания със седалище във Варшава. Сега административната база се актуализира предварително, а не след началото на евентуално призоваване. Контролният пакет на Сбербанк е държавен и през 2020 г. бе прехвърлен от Централната банка на правителството, така че разговорът със служителите се води от работодател, който сам по себе си е част от държавния сектор.

Сбербанк далеч не е изолиран случай. През юли три руски делови издания, насочени към счетоводители и специалисти по човешки ресурси, публикуваха практически инструкции за провеждане на военен отчет при призоваване на запасняци: „Бизнес.ру“ на 7 юли, „Главбух“ на 24 юли и „Российский налоговый курьер“ на 27 юли. Текстовете обясняват как се проверява мобилизационно предписание, как се действа в случай на получена призовка и как се известява военният комисариат. Като непосредствен повод изданията посочиха глобите при пропуснато уведомяване.

Успоредно с това рязко скочи търсенето на специалисти по военен отчет и мобилизационна подготовка. На 31 юли 2026 г. в HeadHunter е имало публикувани 2500 подобни обяви срещу 145 за цялата 2021 г. Авторите им включват московското правителство, „Роскосмос“, „Почта России“ и холдингът En+ на Олег Дерипаска.

Ден преди събранието в Сбербанк популярният канал ВЧК-ОГПУ в Telegram, който често публикува изтекли вътрешни документи, но при този случай без потвърждение от втори източник, съобщи, че металургичният комбинат на „Евраз“ в Нижни Тагил е издал заповед за съставяне на списък на служителите, за които може да бъде поискана отсрочка от мобилизация, и е събирал подписи от работниците. Публично потвърждение от компанията съвсем очаквано няма.

Административната подготовка вече разполага и с нужната техническа инфраструктура. Единният регистър за военен отчет събира в реално време данни от МВР, данъчната служба, Социалния фонд и медицинските организации. Призовка, публикувана в регистъра на призовките, се счтита за връчена след изтичане на 7-дневния период, а забрана за напускане на страната влиза в сила още с нейното въвеждане в системата. Срокът за явяване във военния комисариат беше удължен от 20 на 30 дни.

Федерален закон № 412 от 4 ноември 2025 г. въведе и целогодишен призив за срочна военна служба, който влезе в сила от началото на 2026 г. Призивните комисии съвещават през цялата година, въпреки че самото изпращане на новобранците се запазва два пъти годишно – пролет и есен. Това не е мобилизация. Общото между двете процедури е, че използват една и съща система за военен отчет, която вече обхваща всичките подлежащи на регистрация.

Тази подготовка се обуслява от необходимостта Русия постоянно да попълва личния състав на въоръжените си сили. Кремъл и Министерството на отбраната са поставили на регионите цел да осигурят общо 409 000 свежи военнослужещи на договор в рамките на годината, съобщи Financial Times на 10 август. През първото полугодие са сключени около 200 000 договора, според Дмитрий Медведев – т.е. към началото на юли не е била изпълнена дори половината от годишната цел.

Украинските разузнавателни служби отчитат спад от около 30-40% в няколко руски области сред групите, които до момента са захранвали значителна част от новодошлите военнослужещи: длъжници, затворници и мигранти.

Указът за частичната мобилизация от септември 2022 г. никога не е отменян и към момента продължава да действа. Това значи, че нова мобилизационна вълна формално не изисква издаването на нов указ – нужно е единствено съществуващият механизъм отново да бъде задействан. Именно готовността на този механизъм повишава новите инструкции, назначенията на специалисти, електронният регистър и актуализирането на корпоративните списъци.

The Economist съобщи на 30 август, цитирайки на свои източници, близки до Кремъл, че през лятото Путин е взел окончателно решение за поемане на курс към ескалация, поради което са необходими 300-400 хил. нови военнослужещи. Според изданието тежестта по тяхното осигуряване се прехвърля все по-отчетливо към регионалните власти, за да се запази общественото недоволство предимно на местно ниво.

Има и едно по-прозаично обяснение: годишната сверка с военните комисариати е законово задължение на всяко предприятие съгласно Положението за военния отчет, а есента е обичайният период за провеждането ѝ, но това не дава отговор нито общото събрание, което Сбербанк свиква за първи път в историята си, нито факта, че първият въпрос от залата е бил дали предстои нова мобилизационна вълна. Моментът на самата проверката също заслужава внимание: тя започва едва 8 дни преди изборите за Държавна дума, насрочени за 18-20 септември, и приключва след тях.

До края на годината руските власти почти сигурно ще разполагат с актуализирана система на служителите в големите предприятия, които ще имат право да получат отсрочка от нова мобилизация. Това не означава автоматично, че вече е взето решение за нова мобилизационна вълна, но заедно с ескалацията на войната, за която очевидно сигнализира Кремъл, се очертават достатъчно сериозни индикации, че такава наистина предстои.

Недостигът на ликвидност затруднява финансирането на руския дефицит

🇷🇺🚫💰 Министерството на финансите на Руската федерация е изправено пред все по-трудна задача: бюджетният дефицит на федералното правителство вече надхвърля годишния план, а банките, които обичайно купуват основната част от новия държавен дълг, разполагат с по-малко свободни средства в рубли. Натискът върху пазара на облигации на федералния заем (ОФЗ) принуди ведомството да спре аукционите през юли, точно когато нуждата от допълнително финансиране расте.

За първите шест месеца на годината федералният бюджет събра 18,622 трлн. рубли приходи и извърши разходи за 24,353 трлн. рубли. Разликата е дефицит от 5,731 трлн. рубли, или 2,5% от БВП. Той е с 2,345 трлн. рубли по-голям от дефицита за същия период на 2025 г. и вече превишава с 51% заложените за цялата година 3,786 трлн. рубли. Министерството обясни голяма част от разминаването с авансовото финансиране на държавни договори, но числата сочат, че възстановяването на баланса през второто полугодие изисква или по-високи приходи, или по-бавни разходи, или повече дълг.

Сравнението с 2025 г. подчертава колко бързо се разширява фискалният натиск. Тогава годишният дефицит достигна 5,7 трлн. рубли, почти 5 пъти над първоначалната цел и най-високото равнище след пандемичната 2020 г. Федералният бюджет за 2026 г. трябваше да намали разликата, но разходите надхвърлиха прихода с 1,7 трлн. рубли още през януари. До края на април натрупаният дефицит нарасна до 5,877 трлн. рубли, през май премина 6 трлн. рубли, а юнският месечен излишък само го намали до 5,731 трлн. рубли.

Русия все още има дълбок вътрешен пазар и нисък държавен дълг спрямо повечето от големите икономики. Според обобщение на The Moscow Times през 2025 г. Министерството на финансите е пласирало 6,7 трлн. рубли ОФЗ брутно, или около 5,5 трлн. след падежите, като освен банките купувачи са били инвестиционни и пенсионни фондове, застрахователи и частни инвеститори. Следователно описаното затруднение от юли не доказва изчерпване на възможностите за заемане. То показва, че при настоящите лихви и очаквания инвеститорите искат цена, която министерството засега не приема.

Първоначалният план предвиждаше Министерство на финансите да привлече около 4,4 трлн. рубли от ОФЗ с държавни облигации. През пролетта този механизъм все още работеше. На 17 юни ведомството пласира ОФЗ за 120 млрд. рубли и вече беше изпълнило почти целия план за второто тримесечие. Само няколко дни по-късно обаче пазарът рязко се обърна. Индексът на държавните облигации RGBI записа най-големия си дневен спад от септември 2022 г., а доходността на дългосрочните книжа достигна около 15,5%.

На 24 юни Министерство на финансите отмени аукцион за първи път от две години, като посочи повишената пазарна волатилност. На 1 юли то успя да продаде едва 10,4 млрд. рубли по номинал, най-слабия резултат от близо година. Следващият аукцион, насрочен за 8 юли, отново беше отменен. На 15 юли предложената емисия с плаващ купон не намери достатъчно заявки на приемливи за министерството цени. Пет дни по-късно ведомството прекрати аукционите за неопределено време „в интерес на стабилизирането на пазарната ситуация“.

Решението временно подкрепи цените на вторичния пазар, но не реши задачата за финансиране. За третото тримесечие ведомството беше планирало продажби на ОФЗ в размер на 1,5 трлн. рубли, като до спирането беше пласирало само 10,4 млрд. рубли. Ако аукционите останат затворени дълго, държавата ще трябва да използва бюджетни наличности, средства от резервите, други форми на вътрешно финансиране или да се върне на пазара при по-висока доходност. Последният вариант увеличава бъдещите разходи за обслужване на дълга, които вече са около 4 трлн. рубли в бюджета за тази година.

Проблемът не е просто цената, която инвеститорите искат. Банковата система, основният купувач на ОФЗ, изпитва сериозен недостиг на ликвидност. Парите в брой извън банките се увеличиха с над 17% на годишна база и преминаха 19 трлн. рубли, след като домакинства и фирми започнаха да държат повече кеш заради прекъсвания на мобилния интернет, опасения за електронните плащания и промени в данъчното поведение. До юни това беше създало ликвиден дефицит от около 2 трлн. рубли.

Данните на Централната банка на Русия сочат, че към 28 юли вземанията на централната банка от кредитни институции по операции за предоставяне на ликвидност са достигнали близо 6,77 трлн. рубли. Нетният дефицит на ликвидност в системата е бил около 2,21 трлн. рубли. Това не означава, че банките са останали без средства за нормалната си дейност, но означава, че имат по-малък буфер за едновременно разширяване на кредитирането и покупка на големи количества нов държавен дълг.

Финансовият директор на Сбербанк Тарас Скворцов описа ограничението директно: банките разполагат със средства преди всичко за кредитиране на клиентите, а ОФЗ се купуват без специална премия, когато има свободна и предвидима ликвидност. „Днес ситуацията е обратната“, каза той, цитиран от Ройтерс, като добави, че „цялата надежда“ е за някаква подкрепа от Централната банка. Изказването е показателно, тъй като Сбербанк е най-голямата руска банка и традиционно държи значителен дял от първичния пазар на държавен дълг.

Централната банка вече предоставя тази подкрепа чрез репо и обезпечени кредити. Механизмът позволява на банките да заложат ОФЗ и други допустими активи срещу рублево финансиране. Така бюджетът може косвено да получава ресурс през баланса на банковата система, без Банката на Русия да купува директно новите облигации. Каналът обаче не е безплатен: той увеличава зависимостта на банките от регулатора и добавя ликвидност в икономика, в която бюджетните разходи вече поддържат силно парично търсене.

На 24 юли Централната банка понижи основната лихва с 0,25% до 14%, но предупреди, че по-стимулираща бюджетна политика налага по-бавно разхлабване на паричните условия. Управителят Елвира Набиулина заяви, че фактическите разходи са много над равнищата от предишни години и че очакваният структурен дефицит е по-висок от заложения. При равни условия това принуждава централната банка да ограничава по-силно растежа на частното кредитиране, за да не допусне бюджетният импулс да се превърне в нова инфлационна вълна.

Тук се сблъскват две държавни цели. Министерство на финансите се нуждае от евтин и постоянен купувач на ОФЗ, докато централната банка се опитва да задържи инфлацията чрез скъпи пари и по-умерен кредит. Ако регулаторът предостави повече ликвидност на банките, те могат да купят повече държавни облигации, но част от ефекта на високата лихва се отслабва. Ако подкрепата остане ограничена, Министерството на финансите трябва да приеме по-висока доходност, да намали други разходи или да използва натрупани наличности.

Военните разходи правят това противоречие по-трудно за управление. В приетия бюджет националната отбрана получава около 13 трлн. рубли, а заедно с вътрешната сигурност свързаните пера достигат близо 16,8 трлн. рубли. Източници на Bloomberg, запознати с бюджетните обсъждания, оценяват, че реалните военни разходи за 2026 г. могат да надхвърлят плана с още 4–5 трлн. рубли. Според тях това би наложило нови вътрешни заеми за 2–3 трлн. рубли, освен ако други разходи не бъдат съкратени или приходите не се окажат значително по-силни.

На 10 юни Държавната дума даде на правителството право да увеличава разходите и държавния дълг над ограниченията в бюджетния закон без обичайната продължителна процедура за поправка. Мярката дава оперативна свобода, но намалява предварителната видимост върху окончателния размер и структура на разходите. Така формалният годишен план вече не е твърда граница за заемите, а отправна точка, която кабинетът може да промени според военните и икономическите нужди.

По-високите цени на петрола могат временно да подобрят постъпленията, но не махат риска от по-слаби приходи извън суровинния сектор. Забавянето на икономиката, влошаването на корпоративните кредитни портфейли и исканията за преструктуриране на заеми ограничават данъка на печалбата и потреблението. В същото време държавата плаща субсидии и компенсации на рафинериите и горивния пазар, включително след щети и производствени прекъсвания, причинени от украински удари с дронове.

Официалните проектировки вече сочат дефицит над първоначалния план. Данни от правителствения портал предполагат разходи от 45,11 трлн. рубли и дефицит около 4,83 трлн. рубли. Частните оценки са по-високи: експерти на Газпромбанк допускат разлика между 6,5 и 7,5 трлн. рубли, ако разходите надхвърлят закона с 3–4 трлн. рубли и приходите отслабнат наесен. Тези прогнози не са равнозначни на окончателен резултат, защото авансовото финансиране може да забави разходите през второто полугодие, а по-скъпият петрол може да увеличи приходите.

Пазарът на ОФЗ ще покаже коя от двете сили надделява. Ако Министерство на финансите поднови аукциони без значителна премия и успее да изпълни плана, сривът от юли ще остане временен епизод. Ако са нужни по-високи приходи или нова вълна от финансиране от централната банка, бюджетният дефицит ще започне по-видимо да се прехвърля към банковите баланси, лихвените разходи и паричната политика. Това не значи непосредствена невъзможност Русия да финансира бюджета си. Означава, че цената на това финансиране расте, а свободата едновременно да се поддържат военните разходи, кредитирането и ниската инфлация намалява.

„Експлозивен“ риск за руските банки: разузнаване предупреждава, ЕС цели 90 кредитора

🇷🇺🏦🇪🇺 Руската банкова система носи такава голяма част от тежестта на военната икономика, че има реална опасност от „експлозивна“ криза. Това предупреждава доклад от разузнавателна служба на неуточнена европейска държава, видян от Ройтерс. „Бележка за вероятността от банкова криза в Русия през 2026 г.“ е документ, изготвен през последните седмици като ориентир за европейските правителства за състоянието на руските кредитори – и излиза именно когато Европейският съюз готви своя 21-ви пакет санкции, насочен конкретно към банки и криптомрежи, обслужващи Москва.

Пакетът, предложен на 9 юни от върховния представител на ЕС по външна политика и сигурност Кая Калас и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и финализиран през юли, е най-тежкият удар по руския финансов сектор до момента. Той предвижда 90 банки да бъдат листнати наведнъж, което е най-многобройната група в единичен пакет, с което общият брой санкционирани руски кредитори вече надхвърля 100. Това е повече от половината от 213-те международно свързани банки в страната. Върху тях се стоварва пълната тежест на мерките: замразяване на активи, забрани за пътуване и трансакции. Отделно Комисията предлага ограничения върху транзакциите на повече от 30 руски банки и такива от трети държави, както и забрана за операции с около дузина платформи за крипто, през които Кремъл заобикаля западните рестрикции – и за първи път допуска пълна забрана на криптоуслуги, свързани с трети държави.

Онова, което придава качествено различен характер на този пакет, не е обхватът, а неговата категорично поставена цел. Дипломатически източник в Брюксел формулира намерението без заобикалки: има за цел да увеличи шанса за възникване на банкова криза в Руската федерация, кото да засили апетита на Москва за сядане на масата за преговори, последвано от сключване на мирно споразумение с Украйна. Режимът на санкции вече не се използва като наказание и бавно източване на ресурси, а като стабилен лост, който съзнателно търси точката на пречупване във финансовата система на Кремъл. В същата логика докладът и санкционният пакет вървят ръка за ръка: първият описва къде системата е крехка, вторият се прицелва именно в тази точка.

Същността на разузнавателна оценка е, че истинската слабост на руските банки съществува, но е добре прикрита. Според нея системата принуждава кредитори да отпускат субсидирани заеми на отбранителни заводи, на купувачи на жилища и други сектори, подкрепяни от държавата, докато държавните кредитни програми, преструктурирането на заеми и правителствената подкрепа маскират реалната уязвимост. Зад фасадата картината се влошава: документът оценява, че около 10% от корпоративните кредити вече са съмнителни – рязък скок спрямо 2024 г. – докато някои големи банки са отчели дял на необслужваните заеми на дребно до 15% през 2025 г. Натрупва се битова задлъжнялост. През миналата година половин милион руснаци обявиха несъстоятелност, с близо една трета повече от предходната, а кредитни схеми, насърчавани от държавата, са докарали над 13 млн души до положението да обслужват едновременно по три и повече заема.

Успоредно с това буферът, върху който стъпват банките, се свива. Паричните средства извън банковата система са нараснали с над 17% на годишна база и надхвърлят 243 млрд долара от началото на годината – тенденция, която ощетява именно депозитите, с които кредиторите финансират заемите. Ако доверието в държането на пари в банка отслабва, натискът пада най-тежко върху онези институции, които разчитат в най-голяма степен на потребителски влогове.

Макроикономическият фон подсилва тревогата. Министерство на икономическото развитие коригира на 12 март прогнозата си за растежа на БВП за настоящата година от 1,3 до 0,4%, а очакването за догодина е наполовина смъкнато, от 2,8% на 1,4%. Това поставя руската икономика на крачка от рецесия, след като предварителните данни вече показаха свиване в началото на тази година. С Централната банка начело с Елвира Набиулина регулаторът задържа крайно висока основна лихва, за да свали инфлацията – от 10% през 2024 г. до около 5,9% сега, но на цената на замразен растеж и все по-скъп кредит, който сам по себе си затяга примката около длъжниците.

Оценката обаче далеч не е единодушна, и точно тук анализът ни изисква премереност. Руската централна банка отказа да коментира разузнавателната бележка, но ръководството ѝ наскоро омаловажи шансовете за системни трусове. Заместник-управителят Филип Габуния заяви, че уязвимостта на финансовия сектор не е критична и подчерта, че капиталовият буфер на банките е на най-високото си равнище от три години, а делът на лошите корпоративни кредити се е задържал стабилен на около 4% за последните 18 месеца – число, което се разминава рязко с 10% „съмнителни“ заеми от европейската бележка и показва доколко е зависима диагнозата от това какво се брои и кой го брои.

Независими експерти също не прогнозират непосредствен срив. Крис Уийфър от консултантската фирма Macro-Advisory определя руската икономика като стагнираща, но настоява, че държавното доминиране и разходите за отбрана означават, че не предстои непосредствена финансова криза. Ниската безработица и растящите заплати, посочва той, се поддържат от военното производство, а така или иначе държавите в Азия пренебрегват санкциите – двоен буфер, който отлага, но не отменя разплатата. По идентичен начин звучат и самите банкери. Финансовият директор на Сбербанк Тарас Скворцов посочва, че всички големи банки вече са подложени на санкции и когато мерките дойдоха през 2022 г. е имало стрес, но към 2026 г. „всички дотолкова свикнаха с това“, че редица клиенти на санкционирани банки дори не са наясно с тях. Претеглени заедно, тези гласове очертават по-предпазлив прочит от разузнавателния: уязвимост има и се задълбочава, но контролираното изтощение засега изглежда по-вероятният сценарий от внезапния колапс, който сривовете от рода на 15% необслужвани заеми биха предвещавали, ако не бяха покрити с държавна подпора.

И все пак признаци на напрежение вече изплуват на терен. ВТБ, вторият по големина кредитор в Русия, обяви планове да увеличи резервите, за да се предпази от поскъпващото гориво и от евентуални загуби по заеми. Именно горивото е нишката, която свързва финансовата уязвимост с продължаващата война. Устойчивата украинска кампания за далекобойни удари осакати критична инфраструктура в дълбокия руски тил, извеждайки от строя между 25 и 42% от рафиниращия капацитет на страната и довеждайки вътрешното производство на бензин до дъно, каквото не е наблюдавано от десетилетия. За да покрие внезапния дефицит, Кремъл е принуден към скъпи аварийни вносове на чуждо гориво, което на свой ред раздвижи търсенето на валута и разклати рублата – верига, в която ударите по рафинериите се преливат в натиск върху депозитите и резервите на банките.

Всичко това се разгръща, докато Москва не показва признаци на отстъпление. Въпреки икономическия натиск президентът Владимир Путин наскоро потвърди, че целта на войната остава пълен контрол върху четирите незаконно анексирани области на Украйна, и отхвърли скорошно предложение за прекратяване на огъня. В същото време дипломатическите разговори в ЕС се въртят около нарушаване на продукцията на дронове, на търговията с петрол, рафинериите, криптосистемите и финансовите структури – при все че съюзът се затруднява да наложи строго правилата без единен централен орган за прилагане. Според брифинга по темата временното американско освобождаване, което позволяви някои продажби на руски петрол, е изтекло в средата на юни, стеснявайки допълнително каналите на Москва.

Балансът, който този материал предлага, е следният: разузнавателният доклад описва реална и растяща тревога – прикрити необслужвани заеми, задлъжняло население, изтичащи депозити, но „експлозивният“ му регистър е част от санкционна стратегия, чиято открита цел е точно да предизвика кризата, описвана там. Срещу него стоят капиталов буфер на тригодишен връх, стабилен официален дял на лошите кредити и консенсус сред независими наблюдатели, че държавните разходи все още задържат разплатата. Кой прочит ще надделее, ще реши не силата на думите в двустраничната бележка, а дали 21-ви пакет ще успее да прекъсне достатъчно от финансовите канали, преди военното производство и азиатските купувачи да компенсират удара – въпрос, на който следващите месеци предстои да отговорят.

Хронология: санкции, гориво и икономически сигнали

2022 г. – след пълномащабната инвазия в Украйна западът наложи санкции най-големите руски банки; секторът понася първоначален стрес, но го понася.

2024 г. – инфлацията в Русия достига натрапчивите 10%; Централната банка задържа висока основна лихва в опит да я свали.

Март 2026 г. – украински дронове удари по петролни терминали временно извеждат от строя около 40% от капацитета за износ на петрол; кампанията се засилва през годината.

12 май 2026 г. – Министерството на икономическото развитие реже прогнозата за БВП за 2026 г. до 0,4% (от 1,3%) и за 2027 г. до 1,4% (от 2,8%).

Средата на юни 2026 г. – по данни от брифинга изтича американското освобождаване, позволявало някои продажби на руски петрол.

9 юни 2026 г. – ЕС предлага 21-ви пакет от санкции: включване на близо 90 нови банки, ограничения върху над 30 други и около дузина криптоплатформи.

6 юли 2026 г. – Reuters цитира европейската разузнавателна бележка, предупреждаваща за „експлозивен“ риск от банкова криза през 2026 г.

Юли 2026 г. – ЕС се надява да финализира пакета; руската централна банка и водещи банкери омаловажават непосредствената опасност.

Ръководителят на Сбербанк: Най-критичният въпрос за руснаците е бързият край на войната.

🇷🇺🕊️ Ръководителят на Сбербанк, водещата руска държавна банка, обяви публично, че най-критичният въпрос за всички руски граждани е бързият край на военните действия. Говорейки на годишното общо събрание на банката, Герман Греф посочи, че желанието за мир обединява населението на страната – настроениe, което съвпада с независими проучвания на общественото мнение, показващи, че 81% от руснаците подкрепят незабавно прекратяване на пълномащабната инвазия в Украйна, както съобщи The Moscow Times.

Герман Греф отдавна служи като ключов финансов стълб за режима на президента Владимир Путин, активно насочвайки масивни банкови ресурси за финансиране на вътрешните военни усилия, въпреки че е мишена на тежки международни санкции. Въпреки че Греф винаги е поддържал пълно публично съгласие с агресивната политика на Кремъл, позицията му наскоро се измести от безрезервна подкрепа към видима тревога относно нарастващата икономическа цена на инвазията. Тъй като международните санкции, насочени директно срещу него и цялостният икономически натиск продължават да засягат руската финансова система, тази промяна в риториката отразява повсеместното безпокойство сред ръководителите на руски банкови институции относно дългосрочната устойчивост на настоящия икономически модел. Греф предупреди за сериозно напрежение във вътрешната икономика и отбеляза, че високите лихвени проценти на централната банка са оставили икономиката преохладена и неустойчива за дългосрочно оцеляване.

Греф се обърна директно към акционерите във връзка с най-сериозните опасения, споделяни от всички руски граждани. „Това, което вълнува нас, мисля, че вълнува всички по същия този начин. Не смятам, че в държавата има човек, който да има други притеснения, освен възможно най-бързия край на военните действия – това е очевидно“, заяви Греф. Изказването му идва в момент, когато други официални представители продължават с подкрепата си за публичния наратив за пълно единство на руското общество зад военната агресия в Украйна.

Данните от Института за изследване и анализ на конфликтите в Русия (ИКАР) показват съществена промяна в обществените нагласи, като подкрепата от 81% за прекратяване на войната бележи рекордно висок резултат от самото ѝ начало през февруари 2022 г. Обратно, делът от населението, който настоява за продължаване на военната кампания до пълна победа, е спаднал до пренебрежимите 9%. Проучването подчертава още, че 33% от респондентите определят инвазията в Украйна като основен проблем, пред който е изправена страната, изпреварвайки вътрешните проблеми като ниските заплати (24%) и високата инфлация (18%). Обществената тревога вече се проявява в поведението онлайн, особено след резките сривове в инфраструктурата и ударите с дронове, засегнали региони като Москва и Санкт Петербург. Търсенията в платформата Яндекс за срокове относно края на военните действия достигнаха пик от 137 000 заявки само за една седмица към края на юни, което бележи исторически максимум за цялата война.

Отвъд социалните тревоги, Греф открои критични уязвимости в по-широката икономическа рамка, разчитаща почти изцяло на военното производство, за да поддържа теоретичен растеж. Той алармира, че потребителски и корпоративен сектор не могат да оцелеят безкрайно при рестриктивна парична политика на централната банка. „Реалните лихвени проценти са около 10% – това значи основната лихва на централната банка минус текущата инфлация“, обясни Греф и призова регулаторите да започнат незабавно намаляване на лихвите, за да обърнат икономическата рецесия.

До средата на годината дори бумът в цените на ключови суровини не беше способен да прикрие структурните слабости, натрупали се под повърхността на руската икономика. Временните ползи от някога разцъфтяващия военновременен пазар на Кремъл отстъпиха място на нарастващи дисбаланси, тъй като една икономика, все по-сериозно подчинена на нуждите на армията, се сблъска директно със своите лимити. Въпреки че бързото разширяване на военните разходи първоначално доведе до скок в номиналните доходи и създаде вътрешна прослойка с материален интерес от инвазията, това икономическо скеле в крайна сметка рухна. Ръстът на реалните заплати се забави значително, инфлацията остана висока спрямо производството, а държавата е принудена да запълва бюджетните си дефицити с по-високи данъци и сериозни съкращения на невоенните социални услуги.

План „Ковёр“ в Москва: Летища под ключ и интернет блокади преди 9 май.

🇷🇺🚫✈️ Днес следобед всички летища на Москва наложиха забрана за полети, след като пресслужбата на летище „Шереметиево“ съобщи за въвеждането на временни ограничения. По-рано беше съобщено за ограничения и на летищата „Внуково“, „Домодедово“ и „Жуковски“, където е въведен план „Ковёр“.

Въпросните мерки се предприемат във връзка с потенциална заплаха от дронове. През изминалата нощ много руски региони бяха атакувани от украинските въоръжени сили, включително Чувашия и Ленинградска област. Столичният кмет Сергей Собянин съобщи, че са били свалени около 10 дрона, приближаващи Москва.

В нощта на 4 май, за първи път от дълго време, дрон достигна Москва и порази многоетажна жилищна сграда в западната част на града, като нямаше пострадали.

В навечерието на честванията на Деня на победата властите в Руската федерация въведоха засилени мерки за сигурност. Жителите на руските региони бяха предупредени за възможно изключване на мобилния интернет от 5 до 9 май.

Жителите на Москва се оплакаха от прекъсвания в работата на мобилния интернет в понеделник и вторник. В същото време Министерство на цифровото развитие заяви, че „временните блокировки на мобилния интернет от мерки за сигурност в Москва са приключили“. Въпреки това операторите алармират, че смущенията могат да продължат до 9 май.

„Север.Реалии“ съобщи, че Сбербанк е предупредила жителите на десетки региони за възможни прекъсвания при извършване на операции, които могат да бъдат свързани с изключване на мобилния интернет на 5-9 май. Уведомления са получили жителите на 40 региона. сред които Архангелска, Ленинградска, Новосибирска, Московска, Кировска области, Башкирия, както и Иркутска област, Хабаровския и Забайкалския край, които се намират на хиляди километри от Украйна.

В съобщенията се посочва, че в периода 5-9 май могат да възникнат прекъсвания в работата на банкоматите и приложенията, както и при безкасовите плащания и получаването на кодове чрез SMS.

На 9 май в руската столица парадът за Деня на победата ще се проведе в съкратен вид – без военна техника, суворовци и кадети. На парада в Петербург също е взето решение да се откажат от военната техника заради възможни атаки от дронове на ВСУ.

Министерството на отбраната на Руската федерация обяви примирие на 8-9 май. Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че страната му е готова да спазва режим на прекратяване на огъня от полунощ на 6 май. Той посочи, че за Киев е неприемливо да се въведе примирие единствено за да се даде възможност на Русия да проведе парад.

С оглед на войната в Украйна властите редовно извършват локализирани изключвания на мобилния интернет, уж за противодействие на дронове. Паралелно с това в Русия се блокират популярните платформи WhatsApp и Telegram, както и VPN услугите. Именно с блокирането на VPN вероятно е свързано и спирането на работата на услугите на Сбербанк и други банки на 3 април.

Директор на дъщерно дружество на „Росатом“ беше открит мъртъв.

🇷🇺 В покрайнините на руската столица Москва беше открит трупа на 50-годишния Александър Тюнин, генерален директор на Химпроминжиниринг – дъщерно дружество на държавния гигант „Росатом“ – близо до колата му на път край гора, а в близост бяха намерени ловна пушка и ръкописна бележка.

Според The Moscow Times на 19 септември, в писмото Тюнин заявил, че е решил да сложи край на живота си след пет години на тежка депресия, описана от него като „влошаваща се всяка година“.

Докато руските държавни медии като ТАСС бързо определиха случая като самоубийство, смъртта на Тюнин се добавя към растящ и тревожен списък с необясними смъртни случаи сред висшестоящи ръководители в енергийния, ядрен и индустриален сектор в Русия от началото на пълномащабната война срещу Украйна.

Тюнин ръководеше „Химпроминжиниринг“ от април 2016 г., като отговаряше за производството на въглеродни композити за авиацията, енергетиката и индустрията. Компанията по-късно беше включена в „Уматекс“ — филиал на „Росатом“ за високотехнологични материали, подложено на санкции от САЩ през февруари 2023 г.

Тюнин е висш мениджър №20, починал при мистериозни обстоятелства от февруари 2022 г. в Русия. На 8 септември в Калининградска област властите откриха обезглавеното тяло на ръководителя на минна и торовата индустрия Алексей Синицин. Миналия месец внезапната смърт на председателя на „Уралкали“ Дмитрий Осипов и основателя на строителния гигант „Самолет“ Михаил Кенин също повдигнаха въпроси.

По-рано беше съобщено, че руската икономика се е забавила до почти пълен застой, а изпълнителният директор на Сбербанк Герман Греф предупреди за „техническа стагнация“ и ръст на БВП близък до нулата – сигнал за все по-непосилния натиск върху индустрията и домакинствата.