„Експлозивен“ риск за руските банки: разузнаване предупреждава, ЕС цели 90 кредитора

🇷🇺🏦🇪🇺 Руската банкова система носи такава голяма част от тежестта на военната икономика, че има реална опасност от „експлозивна“ криза. Това предупреждава доклад от разузнавателна служба на неуточнена европейска държава, видян от Ройтерс. „Бележка за вероятността от банкова криза в Русия през 2026 г.“ е документ, изготвен през последните седмици като ориентир за европейските правителства за състоянието на руските кредитори – и излиза именно когато Европейският съюз готви своя 21-ви пакет санкции, насочен конкретно към банки и криптомрежи, обслужващи Москва.

Пакетът, предложен на 9 юни от върховния представител на ЕС по външна политика и сигурност Кая Калас и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и финализиран през юли, е най-тежкият удар по руския финансов сектор до момента. Той предвижда 90 банки да бъдат листнати наведнъж, което е най-многобройната група в единичен пакет, с което общият брой санкционирани руски кредитори вече надхвърля 100. Това е повече от половината от 213-те международно свързани банки в страната. Върху тях се стоварва пълната тежест на мерките: замразяване на активи, забрани за пътуване и трансакции. Отделно Комисията предлага ограничения върху транзакциите на повече от 30 руски банки и такива от трети държави, както и забрана за операции с около дузина платформи за крипто, през които Кремъл заобикаля западните рестрикции – и за първи път допуска пълна забрана на криптоуслуги, свързани с трети държави.

Онова, което придава качествено различен характер на този пакет, не е обхватът, а неговата категорично поставена цел. Дипломатически източник в Брюксел формулира намерението без заобикалки: има за цел да увеличи шанса за възникване на банкова криза в Руската федерация, кото да засили апетита на Москва за сядане на масата за преговори, последвано от сключване на мирно споразумение с Украйна. Режимът на санкции вече не се използва като наказание и бавно източване на ресурси, а като стабилен лост, който съзнателно търси точката на пречупване във финансовата система на Кремъл. В същата логика докладът и санкционният пакет вървят ръка за ръка: първият описва къде системата е крехка, вторият се прицелва именно в тази точка.

Същността на разузнавателна оценка е, че истинската слабост на руските банки съществува, но е добре прикрита. Според нея системата принуждава кредитори да отпускат субсидирани заеми на отбранителни заводи, на купувачи на жилища и други сектори, подкрепяни от държавата, докато държавните кредитни програми, преструктурирането на заеми и правителствената подкрепа маскират реалната уязвимост. Зад фасадата картината се влошава: документът оценява, че около 10% от корпоративните кредити вече са съмнителни – рязък скок спрямо 2024 г. – докато някои големи банки са отчели дял на необслужваните заеми на дребно до 15% през 2025 г. Натрупва се битова задлъжнялост. През миналата година половин милион руснаци обявиха несъстоятелност, с близо една трета повече от предходната, а кредитни схеми, насърчавани от държавата, са докарали над 13 млн души до положението да обслужват едновременно по три и повече заема.

Успоредно с това буферът, върху който стъпват банките, се свива. Паричните средства извън банковата система са нараснали с над 17% на годишна база и надхвърлят 243 млрд долара от началото на годината – тенденция, която ощетява именно депозитите, с които кредиторите финансират заемите. Ако доверието в държането на пари в банка отслабва, натискът пада най-тежко върху онези институции, които разчитат в най-голяма степен на потребителски влогове.

Макроикономическият фон подсилва тревогата. Министерство на икономическото развитие коригира на 12 март прогнозата си за растежа на БВП за настоящата година от 1,3 до 0,4%, а очакването за догодина е наполовина смъкнато, от 2,8% на 1,4%. Това поставя руската икономика на крачка от рецесия, след като предварителните данни вече показаха свиване в началото на тази година. С Централната банка начело с Елвира Набиулина регулаторът задържа крайно висока основна лихва, за да свали инфлацията – от 10% през 2024 г. до около 5,9% сега, но на цената на замразен растеж и все по-скъп кредит, който сам по себе си затяга примката около длъжниците.

Оценката обаче далеч не е единодушна, и точно тук анализът ни изисква премереност. Руската централна банка отказа да коментира разузнавателната бележка, но ръководството ѝ наскоро омаловажи шансовете за системни трусове. Заместник-управителят Филип Габуния заяви, че уязвимостта на финансовия сектор не е критична и подчерта, че капиталовият буфер на банките е на най-високото си равнище от три години, а делът на лошите корпоративни кредити се е задържал стабилен на около 4% за последните 18 месеца – число, което се разминава рязко с 10% „съмнителни“ заеми от европейската бележка и показва доколко е зависима диагнозата от това какво се брои и кой го брои.

Независими експерти също не прогнозират непосредствен срив. Крис Уийфър от консултантската фирма Macro-Advisory определя руската икономика като стагнираща, но настоява, че държавното доминиране и разходите за отбрана означават, че не предстои непосредствена финансова криза. Ниската безработица и растящите заплати, посочва той, се поддържат от военното производство, а така или иначе държавите в Азия пренебрегват санкциите – двоен буфер, който отлага, но не отменя разплатата. По идентичен начин звучат и самите банкери. Финансовият директор на Сбербанк Тарас Скворцов посочва, че всички големи банки вече са подложени на санкции и когато мерките дойдоха през 2022 г. е имало стрес, но към 2026 г. „всички дотолкова свикнаха с това“, че редица клиенти на санкционирани банки дори не са наясно с тях. Претеглени заедно, тези гласове очертават по-предпазлив прочит от разузнавателния: уязвимост има и се задълбочава, но контролираното изтощение засега изглежда по-вероятният сценарий от внезапния колапс, който сривовете от рода на 15% необслужвани заеми биха предвещавали, ако не бяха покрити с държавна подпора.

И все пак признаци на напрежение вече изплуват на терен. ВТБ, вторият по големина кредитор в Русия, обяви планове да увеличи резервите, за да се предпази от поскъпващото гориво и от евентуални загуби по заеми. Именно горивото е нишката, която свързва финансовата уязвимост с продължаващата война. Устойчивата украинска кампания за далекобойни удари осакати критична инфраструктура в дълбокия руски тил, извеждайки от строя между 25 и 42% от рафиниращия капацитет на страната и довеждайки вътрешното производство на бензин до дъно, каквото не е наблюдавано от десетилетия. За да покрие внезапния дефицит, Кремъл е принуден към скъпи аварийни вносове на чуждо гориво, което на свой ред раздвижи търсенето на валута и разклати рублата – верига, в която ударите по рафинериите се преливат в натиск върху депозитите и резервите на банките.

Всичко това се разгръща, докато Москва не показва признаци на отстъпление. Въпреки икономическия натиск президентът Владимир Путин наскоро потвърди, че целта на войната остава пълен контрол върху четирите незаконно анексирани области на Украйна, и отхвърли скорошно предложение за прекратяване на огъня. В същото време дипломатическите разговори в ЕС се въртят около нарушаване на продукцията на дронове, на търговията с петрол, рафинериите, криптосистемите и финансовите структури – при все че съюзът се затруднява да наложи строго правилата без единен централен орган за прилагане. Според брифинга по темата временното американско освобождаване, което позволяви някои продажби на руски петрол, е изтекло в средата на юни, стеснявайки допълнително каналите на Москва.

Балансът, който този материал предлага, е следният: разузнавателният доклад описва реална и растяща тревога – прикрити необслужвани заеми, задлъжняло население, изтичащи депозити, но „експлозивният“ му регистър е част от санкционна стратегия, чиято открита цел е точно да предизвика кризата, описвана там. Срещу него стоят капиталов буфер на тригодишен връх, стабилен официален дял на лошите кредити и консенсус сред независими наблюдатели, че държавните разходи все още задържат разплатата. Кой прочит ще надделее, ще реши не силата на думите в двустраничната бележка, а дали 21-ви пакет ще успее да прекъсне достатъчно от финансовите канали, преди военното производство и азиатските купувачи да компенсират удара – въпрос, на който следващите месеци предстои да отговорят.

Хронология: санкции, гориво и икономически сигнали

2022 г. – след пълномащабната инвазия в Украйна западът наложи санкции най-големите руски банки; секторът понася първоначален стрес, но го понася.

2024 г. – инфлацията в Русия достига натрапчивите 10%; Централната банка задържа висока основна лихва в опит да я свали.

Март 2026 г. – украински дронове удари по петролни терминали временно извеждат от строя около 40% от капацитета за износ на петрол; кампанията се засилва през годината.

12 май 2026 г. – Министерството на икономическото развитие реже прогнозата за БВП за 2026 г. до 0,4% (от 1,3%) и за 2027 г. до 1,4% (от 2,8%).

Средата на юни 2026 г. – по данни от брифинга изтича американското освобождаване, позволявало някои продажби на руски петрол.

9 юни 2026 г. – ЕС предлага 21-ви пакет от санкции: включване на близо 90 нови банки, ограничения върху над 30 други и около дузина криптоплатформи.

6 юли 2026 г. – Reuters цитира европейската разузнавателна бележка, предупреждаваща за „експлозивен“ риск от банкова криза през 2026 г.

Юли 2026 г. – ЕС се надява да финализира пакета; руската централна банка и водещи банкери омаловажават непосредствената опасност.

Ръководителят на Сбербанк: Най-критичният въпрос за руснаците е бързият край на войната.

🇷🇺🕊️ Ръководителят на Сбербанк, водещата руска държавна банка, обяви публично, че най-критичният въпрос за всички руски граждани е бързият край на военните действия. Говорейки на годишното общо събрание на банката, Герман Греф посочи, че желанието за мир обединява населението на страната – настроениe, което съвпада с независими проучвания на общественото мнение, показващи, че 81% от руснаците подкрепят незабавно прекратяване на пълномащабната инвазия в Украйна, както съобщи The Moscow Times.

Герман Греф отдавна служи като ключов финансов стълб за режима на президента Владимир Путин, активно насочвайки масивни банкови ресурси за финансиране на вътрешните военни усилия, въпреки че е мишена на тежки международни санкции. Въпреки че Греф винаги е поддържал пълно публично съгласие с агресивната политика на Кремъл, позицията му наскоро се измести от безрезервна подкрепа към видима тревога относно нарастващата икономическа цена на инвазията. Тъй като международните санкции, насочени директно срещу него и цялостният икономически натиск продължават да засягат руската финансова система, тази промяна в риториката отразява повсеместното безпокойство сред ръководителите на руски банкови институции относно дългосрочната устойчивост на настоящия икономически модел. Греф предупреди за сериозно напрежение във вътрешната икономика и отбеляза, че високите лихвени проценти на централната банка са оставили икономиката преохладена и неустойчива за дългосрочно оцеляване.

Греф се обърна директно към акционерите във връзка с най-сериозните опасения, споделяни от всички руски граждани. „Това, което вълнува нас, мисля, че вълнува всички по същия този начин. Не смятам, че в държавата има човек, който да има други притеснения, освен възможно най-бързия край на военните действия – това е очевидно“, заяви Греф. Изказването му идва в момент, когато други официални представители продължават с подкрепата си за публичния наратив за пълно единство на руското общество зад военната агресия в Украйна.

Данните от Института за изследване и анализ на конфликтите в Русия (ИКАР) показват съществена промяна в обществените нагласи, като подкрепата от 81% за прекратяване на войната бележи рекордно висок резултат от самото ѝ начало през февруари 2022 г. Обратно, делът от населението, който настоява за продължаване на военната кампания до пълна победа, е спаднал до пренебрежимите 9%. Проучването подчертава още, че 33% от респондентите определят инвазията в Украйна като основен проблем, пред който е изправена страната, изпреварвайки вътрешните проблеми като ниските заплати (24%) и високата инфлация (18%). Обществената тревога вече се проявява в поведението онлайн, особено след резките сривове в инфраструктурата и ударите с дронове, засегнали региони като Москва и Санкт Петербург. Търсенията в платформата Яндекс за срокове относно края на военните действия достигнаха пик от 137 000 заявки само за една седмица към края на юни, което бележи исторически максимум за цялата война.

Отвъд социалните тревоги, Греф открои критични уязвимости в по-широката икономическа рамка, разчитаща почти изцяло на военното производство, за да поддържа теоретичен растеж. Той алармира, че потребителски и корпоративен сектор не могат да оцелеят безкрайно при рестриктивна парична политика на централната банка. „Реалните лихвени проценти са около 10% – това значи основната лихва на централната банка минус текущата инфлация“, обясни Греф и призова регулаторите да започнат незабавно намаляване на лихвите, за да обърнат икономическата рецесия.

До средата на годината дори бумът в цените на ключови суровини не беше способен да прикрие структурните слабости, натрупали се под повърхността на руската икономика. Временните ползи от някога разцъфтяващия военновременен пазар на Кремъл отстъпиха място на нарастващи дисбаланси, тъй като една икономика, все по-сериозно подчинена на нуждите на армията, се сблъска директно със своите лимити. Въпреки че бързото разширяване на военните разходи първоначално доведе до скок в номиналните доходи и създаде вътрешна прослойка с материален интерес от инвазията, това икономическо скеле в крайна сметка рухна. Ръстът на реалните заплати се забави значително, инфлацията остана висока спрямо производството, а държавата е принудена да запълва бюджетните си дефицити с по-високи данъци и сериозни съкращения на невоенните социални услуги.

План „Ковёр“ в Москва: Летища под ключ и интернет блокади преди 9 май.

🇷🇺🚫✈️ Днес следобед всички летища на Москва наложиха забрана за полети, след като пресслужбата на летище „Шереметиево“ съобщи за въвеждането на временни ограничения. По-рано беше съобщено за ограничения и на летищата „Внуково“, „Домодедово“ и „Жуковски“, където е въведен план „Ковёр“.

Въпросните мерки се предприемат във връзка с потенциална заплаха от дронове. През изминалата нощ много руски региони бяха атакувани от украинските въоръжени сили, включително Чувашия и Ленинградска област. Столичният кмет Сергей Собянин съобщи, че са били свалени около 10 дрона, приближаващи Москва.

В нощта на 4 май, за първи път от дълго време, дрон достигна Москва и порази многоетажна жилищна сграда в западната част на града, като нямаше пострадали.

В навечерието на честванията на Деня на победата властите в Руската федерация въведоха засилени мерки за сигурност. Жителите на руските региони бяха предупредени за възможно изключване на мобилния интернет от 5 до 9 май.

Жителите на Москва се оплакаха от прекъсвания в работата на мобилния интернет в понеделник и вторник. В същото време Министерство на цифровото развитие заяви, че „временните блокировки на мобилния интернет от мерки за сигурност в Москва са приключили“. Въпреки това операторите алармират, че смущенията могат да продължат до 9 май.

„Север.Реалии“ съобщи, че Сбербанк е предупредила жителите на десетки региони за възможни прекъсвания при извършване на операции, които могат да бъдат свързани с изключване на мобилния интернет на 5-9 май. Уведомления са получили жителите на 40 региона. сред които Архангелска, Ленинградска, Новосибирска, Московска, Кировска области, Башкирия, както и Иркутска област, Хабаровския и Забайкалския край, които се намират на хиляди километри от Украйна.

В съобщенията се посочва, че в периода 5-9 май могат да възникнат прекъсвания в работата на банкоматите и приложенията, както и при безкасовите плащания и получаването на кодове чрез SMS.

На 9 май в руската столица парадът за Деня на победата ще се проведе в съкратен вид – без военна техника, суворовци и кадети. На парада в Петербург също е взето решение да се откажат от военната техника заради възможни атаки от дронове на ВСУ.

Министерството на отбраната на Руската федерация обяви примирие на 8-9 май. Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че страната му е готова да спазва режим на прекратяване на огъня от полунощ на 6 май. Той посочи, че за Киев е неприемливо да се въведе примирие единствено за да се даде възможност на Русия да проведе парад.

С оглед на войната в Украйна властите редовно извършват локализирани изключвания на мобилния интернет, уж за противодействие на дронове. Паралелно с това в Русия се блокират популярните платформи WhatsApp и Telegram, както и VPN услугите. Именно с блокирането на VPN вероятно е свързано и спирането на работата на услугите на Сбербанк и други банки на 3 април.

Директор на дъщерно дружество на „Росатом“ беше открит мъртъв.

🇷🇺 В покрайнините на руската столица Москва беше открит трупа на 50-годишния Александър Тюнин, генерален директор на Химпроминжиниринг – дъщерно дружество на държавния гигант „Росатом“ – близо до колата му на път край гора, а в близост бяха намерени ловна пушка и ръкописна бележка.

Според The Moscow Times на 19 септември, в писмото Тюнин заявил, че е решил да сложи край на живота си след пет години на тежка депресия, описана от него като „влошаваща се всяка година“.

Докато руските държавни медии като ТАСС бързо определиха случая като самоубийство, смъртта на Тюнин се добавя към растящ и тревожен списък с необясними смъртни случаи сред висшестоящи ръководители в енергийния, ядрен и индустриален сектор в Русия от началото на пълномащабната война срещу Украйна.

Тюнин ръководеше „Химпроминжиниринг“ от април 2016 г., като отговаряше за производството на въглеродни композити за авиацията, енергетиката и индустрията. Компанията по-късно беше включена в „Уматекс“ — филиал на „Росатом“ за високотехнологични материали, подложено на санкции от САЩ през февруари 2023 г.

Тюнин е висш мениджър №20, починал при мистериозни обстоятелства от февруари 2022 г. в Русия. На 8 септември в Калининградска област властите откриха обезглавеното тяло на ръководителя на минна и торовата индустрия Алексей Синицин. Миналия месец внезапната смърт на председателя на „Уралкали“ Дмитрий Осипов и основателя на строителния гигант „Самолет“ Михаил Кенин също повдигнаха въпроси.

По-рано беше съобщено, че руската икономика се е забавила до почти пълен застой, а изпълнителният директор на Сбербанк Герман Греф предупреди за „техническа стагнация“ и ръст на БВП близък до нулата – сигнал за все по-непосилния натиск върху индустрията и домакинствата.