Пентагонът вписа сред жертвите на войната с Иран офицер, загинал през март

🇺🇸⚰️ Пентагонът вписа в официалната си статистика за войната с Иран майор Сорфли Давиъс, офицер от Националната гвардия на Ню Йорк, починал на 6 март в базата „Кемп Бюринг“ в Кувейт, седмица след началото на операция Epic Fury. Заедно с неговата смърт в базата данни беше вписана и тази на жена моряк от ВМС, починала през септември. Така официалният брой на загиналите американски военни стигна 21, заедно с 865 ранени.

Промяната се появи вечерта на петък, 9 октомври, в Defense Casualty Analysis System (DCAS), системата, от която Конгресът и Белият дом получават официалните данни за убитите и ранените. За нея първи съобщи вестник The Washington Post. Репортерът на The Intercept Ник Търс в продължение на 6 месеца е поставял въпроса за случая на Давиъс в десетки писма и разговори с говорители на ведомството и в 10 публикации. Във вторник говорителката на Пентагона Патриша Кройцбергер му отговаря: „Ще проверя във ведомството. Нека се обърна към ръководството.“ Три дни по-късно, след нови напомняния в петък, числото в графата за смъртни случаи поради болест или нараняване извън бойни действия, отчетени към „Epic Fury“, се промени от нула на едно.

Нулата стоеше там въпреки собственото съобщение на Пентагона от март, че Давиъс е починал „в резултат на инцидент, несвързан с бойни действия“. Сайтът на DCAS наскоро беше преработен, като бяха въведени по-подробни таблици по категории, но и в тях майорът липсваше. Военните първоначално отчитаха смъртта му към друга операция – „Spartan Shield“, свързана с постоянното американско присъствие в Кувейт, а не в кампанията срещу Иран. Тази версия се разпадна, когато Националната гвардия сама написа в скорошно съобщение, че веднага след като президентът Доналд Тръмп е започнал „Epic Fury“ на 28 февруари, „щабът на дивизията е започнал бойни действия“.

Давиъс беше офицер по свързочните системи в щаба на 42-ра пехотна дивизия. Според съобщение на Гвардията от юни същият щаб е командвал Task Force Spartan, бойния елемент на Сухопътните войски в Близкия изток. Оттам са атакувани ирански цели с новите ракети Precision Strike Missile (PrSM), които се изстрелват от комплексите HIMARS и имат обсег над 480 км. Командирът на дивизията генерал-майор Джак Джеймс нарича операцията „най-голямата и първа кампания с прецизни удари на голямо разстояние в историята на Сухопътните войски на САЩ“. В рамките на същото съобщение Джеймс отдава поименно почит на Давиъс, а Гвардията признава, че майорът е „провеждал операции“, когато е починал.

Пентагонът обаче продължава да разграничава смъртта му от войната с Ислямската република, въпреки че собствената му база данни вече да я отчита. Служител на ведомството заяви пред Task & Purpose, че всички случаи, отчетени допълнително, „не са пряко свързани с войната с Иран“.

Ведомството не е обявило самоличността на жената моряк. Task & Purpose пише, че е била редник или сержант на възраст между 25 и 30 години. Американски служител, пожелал анонимност, каза пред The Intercept, че става дума за самоубийство. В DCAS причината е отбелязана като „предстои установяване“, въпреки че в сайта наскоро да се появи и категория за самонараняване. В имейл от неделя, 11 октомври, неназован служител на Министерството на войната, както ведомството се нарича от септември 2025 г., обясни, че се въвежда категория „в процес на окончателно определяне“, за да бъдат „сведени до минимум закъсненията“ и да се постигне „съгласуваност на данните“ между министерството и Обединения комитет на началник-щабовете. Категорията обаче не е нова: беше възстановена в платформата в средата на юли и големите разминавания продължават и оттогава.

Корекцията беше направена в деня, в който натиск дойде и от Капитолия. В съвместно изявление от петък Адам Смит, най-висшият демократ в комисията по въоръжените сили на Камарата на представителите, и колегата му Криси Хулахан съобщиха, че комисията е открила „разминаване в отчитането на загубите от Пентагона“ и е поставила въпроса пред администрацията. „Няма оправдание за грешка с такъв мащаб“, пишат двамата. „Неспособността на министър Хегсет незабавно да поеме отговорност за проблема е и тежка несправедливост към мъжете и жените, които рискуват живота си в служба на страната ни.“

Министърът на отбраната Пийт Хегсет отговори на същия въпрос три седмици по-рано. На 18 септември The Washington Post цитира шестима американски служители. Петима от тях говореха за поне 22 загинали военни от 28 февруари насам, с 4 повече от тогавашните 18 в DCAS, а шестият – за 23. Изданието отбеляза поименно два случая, които базата не показва, и единият беше Давиъс. Хегсет определи публикацията в X като „ОТВРАТИТЕЛНА и ФАЛШИВА. Пълна ЛЪЖА“. Пентагонът тогава отказа да обясни разминаването. Сега то е признато поне за Давиъс, без никакъв коментар за изявлението на Хегсет от септември.

И след корекцията официалният брой остава по-малко от посочените от служителите най-малко 22 убити. Капитан Бианка Уилкърсън, 37-годишна от Норфолк, Вирджиния, е починала на 18 септември от сърдечен проблем, по думите на брат си пред The Virginian-Pilot. Върнала се е от Саудитска Арабия на 10 септември и е починала в самолета на път обратно. Американски служител потвърди пред The Intercept, че смъртта ѝ е „в резултат на инцидент, несвързан с бойни действия“. Близо един месец по-късно смъртта ѝ не фигурира в DCAS сред случаите, несвързани с бойни действия. Извън статистиката е също моряк, ранен при инцидент на борда на USS Abraham Lincoln (CVN-72) на 25 март, докато самолетоносача е изпълнявал „ударни мисии в подкрепа на операция Epic Fury“. Сержант Девин Сайбел, загинал при учебен инцидент в Ербил на 31 май, е отчетен към друга операция, „Inherent Resolve“.

Най-голямата част от загубите изобщо не е отчетена под името на операцията. На 7 юли, след като Белият дом обяви конфликта за приключил, Пентагонът спря отчитането на жертвите към „Epic Fury“ и премина към безличното „Overseas Operations“, или „задгранични операции“. The Intercept изчисли, че 454 от жертвите в официалната статистика са от периода след тази дата. Според Task & Purpose само през септември са били ранени 95 военни, а нови ранени в бой има и през октомври.

Данните в самата таблица също са претърпели промени без обяснение. При първото примирие на 7 април загубите бяха 385, а по време на паузата в бойните действия постепенно стигнаха 428. На 21 април броят на ранените в бой изведнъж се намали с 15, без публично обяснение. Около 26 май беше вписан смъртен случай поради болест или нараняване в Сухопътните войски, а до 1 юни той изчезна. На 20 юли данните в DCAS бяха променяни многократно и бяха добавени 100 жертви. На същия ден сайтът показа три различни числа за ранените: 413, 427 и 447. Три дни по-късно броят на загиналите падна от 18 на 14. Десетте ранени, добавени към „Epic Fury“ на 22 юли, изчезнаха от таблицата до 25 юли. На всички въпроси за тези промени Пентагонът отговаря с едно и също изречение: „Нямаме какво да предоставим извън публикуваното на сайта на Defense Casualty Analysis System.“

Обяснението на Пентагона е бюрократично: има разминаване между данните, подавани от министерството и Обединеният комитет на началник-щабовете, а новата категория трябва да ги съгласува. Хронологията обаче показва друго. Всяка корекция идва без обяснение. Смяната на етикета на 7 юли отдели от „Epic Fury“ повече от половината жертви. А смъртта на Давиъс беше вписана в статистиката едва след едновременния натиск на комисия на Конгреса и журналист, при това с уточнението, че смъртта му не е пряко свързана с конфликта, макар Гвардията вече да беше казала обратното. Пропуснатите смъртни случаи са включвани в официалния брой чак при външен натиск. Проверката ще дойде при следващото обновление: ако категория „в процес на окончателно определяне“ наистина цели по-бързо отчитане, смъртта на капитан Уилкърсън ще се появи в DCAS, без някой отново да пита за нея.

ЦРУ: руски новобранец оцелява 20–30 минути на украинския фронт

🇷🇺⚔️🇺🇦 Средната продължителност на живота на руски новобранец, пристигнал на фронтовата линия в Украйна, възлиза на 20-30 минути – толкова му остава, преди да бъде убит или ранен. Това отбеляза директорът на ЦРУ Джон Ратклиф, което бележи първия известен случай, в който висш американски разузнавач потвърждава публично колко смъртоносен е настоящият конфликт за силите на Москва. Ратклиф говори в рамките на Форума за отбрана и иновации в щата Пенсилвания и обвърза пряко тази статистика с навлизането на евтините бойни дронове, оборудвани с изкуствен интелект (AI).

„Нашите разузнавателни данни съвпадат с голяма част от информацията от публично достъпни източници, която вероятно сте виждали от Украйна,“ заяви той. „Средната продължителност на живота на руски пехотинец в момента, от секундата на пристигането му на бойното поле в Украйна, се оценява на 20-30 минути.“ Причината за това е, че „дроновете, задвижвани от изкуствен интелект, се превърнаха в специализирани, нискобюджетни машини за убиване“.

Цифрата, представена от Ратклиф, е приблизителна оценка, описваща средна стойност, която натежава най-силно в най-критичната фаза на боя: прекосяването на открити пространства на път за украинските позиции, където ударните дронове дебнат буквално всяко движение. По-рано президентът Зеленски заяви, че именно безпилотните апарати са отговорни за над 80% от унищожените руски цели – число, което ясно илюстрира същата реалност.

Твърдението на Ратклиф стъпва върху подробно документирана история на колосални руски загуби, докладвани многократно от европейски и украински служители. В началото на май главнокомандващият ВСУ генерал Олександър Сирски посочи пред съюзниците от НАТО, че руската армия губи поне по 1000 войници дневно. Американските оценки пък поставят разхода на жива сила в руските редици на средно 7000 души седмично. Именно на този фон ръководителят на американското разузнаване извежда своя заключителен извод.

Мащабът на сблъсъка личи най-ясно в данните на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS). Според тях в първата половина на 2026 г. се наблюдава съотношение на руските към украинските загуби от порядъка на 8 към 1. Това е рязък скок спрямо съотношението 2-3 към 1, белязало по-голямата част от войната – промяна, съвпаднала по време с масовото разгръщане на AI дронове по целия фронт. Общо над 2 млн войници от двете страни са били убити или ранени от началото на инвазията през февруари 2022 г. От тях 1,4 млн се падат на Русия, включително 450 хиляди убити. Това е най-високата бойна смъртност, понесена от която и да е велика сила след Втората световна война.

Тези загуби стават още по-показателни, когато бъдат сравнени с темповете на тяхното попълване. Според анализи на CSIS месечните руски загуби надхвърлят 30 000 военнослужещи, докато привличането на нови доброволци и новобранци е около 27 000 месечно. Разликата изглежда малка в абсолютни стойности, но тенденцията е очевидна: загубите изпреварват притока на свежи попълнения. Ако тази закономерност се запази, руската армия ще разполага на фронта с все по-плитък резерв. Това не означава моментален колапс, а бавно изтъняване на човешката маса, върху която се крепи руската офанзива.

За Ратклиф поуката се простира далеч отвъд самата бойна статистика. „Изводът е, че овладяването на новите технологии е също толкова важно, колкото и традиционната военна мощ“, каза той. „Ето защо една по-слаба в началото сила, четири години и половина по-късно, успява да удържа превъзхождащата армия на Русия.“ Директорът на ЦРУ настоя, че САЩ трябва да възприемат изключително сериозно уроците от бойното поле в Украйна. „Темпът на руското настъпление забуксува, защото украинското внедряване на нови технологии — в случая войната с дронове и асиметричните действия — се оказа мощен изравнител на силите. Това показва защо трябва да останем лидери във всяко едно технологично отношение, за да запазим водещата си позиция на световната сцена,“ добави той.

По-високата цена, която Русия плаща за всяка педя земя, забави настъплението ѝ и вдигна съотношението на загубите, но на този етап не променя стратегическите намерения на Москва. Наличните сведения по никакъв начин не сочат, че политическото ръководство в Кремъл възнамерява да ревизира военните си цели. Руският натиск по фронта се запазва въпреки тежките жертви. Затова същинският въпрос, който Ратклиф загатва, не е дали Украйна може да спира руския натиск ефективно (това вече е доказано), а колко дълго Русия ще успее да поддържа тези настъпателни усилия.

При подобно ниво на загуби, което изпреварва попълването, и при щурмови операции, които не се отказват от интензивното си темпо, моментът, в който офанзивната сила на Москва ще падне под критичния праг, е въпрос на време. А това почти сигурно ще изправи Кремъл пред деликатен избор: между повторение на частичната мобилизация от есента на 2022 г. или необходимостта от замразяване на фронтовата линия.

Това публично изявление има и втори, съзнателно адресиран пласт. Ратклиф не произнесе тези данни пред затворена комисия, а от трибуната на международен форум за отбрана и иновации, превръщайки ги в пряк аргумент защо Вашингтон не може да си позволи да изостане в технологичната надпревара. Изказването си той направи в момент, когато САЩ и ЕС се надпреварват да финансират украински програми за безпилотни системи и да осигуряват достъп до технологиите зад тях. В Деня на украинската държавност, Европейският съюз и Украйна подписаха партньорство за съвместно производство на дронове с първоначален транш над 6 млрд евро, осигурени от заема на ЕС за Украйна. В същото време миналата седмица Зеленски обяви, че е постигнат сериозен напредък и по серия от мащабни сделки в сферата на отбраната със САЩ.

В крайна сметка милиардите, инвестирани в безпилотни технологии, доказват именно основната теза на Ратклиф: на модерното бойно поле иновациите вече са не само предимство, а ключов фактор за оцеляване. В тази нова реалност способността на Украйна да дигитализира своята отбрана се превръща в единствения устойчив щит срещу количественото превъзходство на Русия.