Анализ: Издирваният Парцхаладзе кръсти отряда си на Георгиевския трактат

🇷🇺🇬🇪 Отар Парцхаладзе, бивш главен прокурор на Грузия през 2013 г. за 47 дни, санкциониран от САЩ и Обединеното кралство и издирван от Тбилиси по обвинение, че е организирал поръчково убийство, обяви на 7 септември сформиране на доброволческо подразделение, командвано от него, воюващо на руска страна срещу Украйна. Изявлението беше разпространено от ТАСС. Нито той, нито руското министерство на отбраната са уточнили численост, структура и зона на отговорност на новата част, докато твърдението за ръководната му роля в операциите засега няма потвърждение.

Подразделението носи името „Георгиевски“. Парцхаладзе обясни избора с Георгиевския трактат от 24 юли 1783 г. С този акт картлийско-кахетинският цар Ираклий II поставя своето царство под покровителството на Екатерина II и се отказва от зависимостта си от Персия. Според Парцхаладзе задачата на подразделението е да доведе докрай борбата със „злото“, което заплашвало не само тях, а целия свят.

В същото изявление той прави втора историческа препратка: Знамето на победата, издигнато през 1945 г. над Райхстага, е вдигнато от руснака Михаил Егоров и грузинеца Мелитон Кантария, а сега е бил убеден, че символът на разгрома на врага отново ще бъде издигнат от руснак и грузинец. Парцхаладзе твърди още, че доброволно е заминал на украинска територия и че хората му помагат на военнослужещи от руската армия и на цивилни в окупираните райони на Донецка област, както и в Курска, Брянска и Белгородска област.

Историческият епизод, към който препраща името на отряда, завършва тежко за самите грузинци и именно затова изборът е политически натоварен. Дванадесет години след подписването на трактата персийският владетел Ага Мохамед хан нахлува в Картли-Кахетия в отговор на съюза с Русия. В битката при Крцаниси през 1795 г. руски войски не се появяват, а Тбилиси е превзет и опустошен. През 1801 г. Руската империя издава манифеста за присъединяване на Картли-Кахетия – стъпка, която договорът от 1783 г. не предвижда. В историческата памет на грузинския народ трактатът се свързва с началото на загубата на държавността, отколкото с нейното спасение.

Именно това тълкуване беше публично оспорено от управляващата партия три седмици преди обявяването на отряда. На 12 и 18 август премиерът Иракли Кобахидзе описа решението на Ираклий II като мъдра стъпка без алтернатива, която е спасила страната от унищожение, и като цивилизационен избор. През следващите няколко дни лидери на „Грузинска мечта“ повториха същия довод.

Опозицията отвърна, че темата е извадена от архива, защото властта се готви да предаде Грузия на Москва, и определи тезата за „спасението“ като пренаписване на историята. Кобахидзе направи директна аналогия със съвременна Грузия, свързвайки трактата с войната през август 2008 г. С Михаил Саакашвили начело на страната, по думите му, всички писани и неписани договорености били нарушени за сметка на грузинците.

Открито проруски групи вече настояват за „Георгиевски трактат 2“. Названието на подразделението влиза директно в този политически спор – само месец след като договорът от 1783 г. се премести от учебниците по история в текущия дебат за стратегическата ориентация на Грузия.

Парцхаладзе оглави прокуратурата на 7 ноември 2013 г. и подаде оставка на 30 декември, след като беше разкрит от опозицията, че е бил осъждан за кражба в Германия. На 14 септември 2023 г. Министерството на финансите на САЩ го включи в санкционните списъци. Мотивите за неговото вписване са, че Федералната служба за сигурност (ФСБ) и нейният служител Александър Онишченко са използвали Парцхаладзе, за да оказват влияние върху грузинското общество и политика в полза на Москва, а Онишченко му е помогнал да получи руски паспорт.

През октомври 2023 г. тогавашният президент Саломе Зурабишвили подписа указ, лишил го от грузинското гражданство. На 19 септември 2025 г. Великобритания също го санкционира по режима си за мерки срещу Русия заради ръководна позиция в московско дружество, работещо в сектор от стратегическо значение за Кремъл. Мерките срещу него включват замразяване на активи, забрана за пътуване и забрана да заема ръководни длъжности. След своето преместване в Русия започна да използва и втора фамилия – Романов.

Политическата тежест на името му в Грузия си пролича веднага след като му бяха наложени американски санкции. Търговските банки замразиха сметките му, а на 19 септември 2023 г. изпълняващата длъжността управител на Централната банка Натия Турнава прие промяна в правилата, според която банките прилагат санкции срещу грузински граждани само ако те се основават на влязла в сила присъда на грузински съд. И тримата нейни заместници – Папуна Лежава, Арчил Мествиришвили и Николоз Гагуа – подадоха оставките си. Сметките на Парцхаладзе бяха размразени.

Част от средата, с която го свързва местната журналистка Ана Гваришвили, също е обект на международни санкции. През април 2023 г. Държавният департамент на САЩ забрани да влизат в страната на 4 грузински съдии заради корупция: Михаил Чинчаладзе, Леван Мурусидзе, Иракли Шенгелия и Валериан Церцвадзе. Те се свързват с група, известна в Тбилиси като „клана на съдиите“. На 27 декември 2024 г. Министерство на финансите на САЩ санкционира и самия Бидзина Иванишвили заради подкопаване на демократичните процеси в полза на Русия.

Между санкциите и наскоро обявената роля на командир стои едно убийство. Вечерта на 14 март 2025 г. на улица „Чавчавадзе“ в столичния квартал Ваке беше застрелян бизнесменът Леван Джангвеладзе, брат на Мераб Джангвеладзе – т.нар. „крадец в закона“ – лице с признат статут и влияние в криминалната йерархия в постсъветската история на страната. Гваришвили свързва Мераб със смъртта на някои от най-влиятелните фигури в тази среда.

През декември 2025 г. Министерството на вътрешните работи съобщи, че разследването сочи Парцхаладзе като организатор на убийството и тартор на организирана престъпна група. На 30 декември беше задочно поставено неговото задържане под стража и той беше обявен за международно издирване. Парцхаладзе не признава вината си.

През май 2026 г. градският съд в Тбилиси наложи доживотни присъди на трима обвиняеми: Гиорги Микадзе беше осъден в свое присъствие, а брат му Давид и Гиорги Джохадзе – задочно. Делото срещу Парцхаладзе продължава без произнесено решение. От юни 2025 г. той не се е появявал в Грузия.

През октомври 2025 г. разследването стигна до върха на управляващия апарат и бяха претърсени домовете на бившия премиер Иракли Гарибашвили, бившия ръководител на Службата за държавна сигурност Григол Лилуашвили и на самия Парцхаладзе.

Разследващите успяха да възстановят и предполагаемата схема на поръчката. Според показания на Робико Гогиашвили, изслушани в съда, Парцхаладзе и братята Микадзе са получили 5 млн долара от Иракли Усоян, внук на Аслан Усоян, известен като Дед Хасан. В основата на предполагаемата поръчка стои стар търговски конфликт около износа на цигари и алкохол към Русия. Обвинението твърди още, че дотогава никой не се е осмелявал да посегне на Леван Джангвеладзе именно заради авторитета на брат му.

Реакция, по едно непотвърдено сведение, идва тъкмо от въпросната криминална среда. През юни 2025 г. Мераб Джангвеладзе свиква в Италия събрание на „крадци в закона“, което произнася смъртната присъда на Парцхаладзе. По видеовръзка в него участва и Захарий Калашов, смятан за най-влиятелния „крадец в закона“ в Русия. Информацията е на JAMnews, която се позовава на един вътрешен източник, назован по малко име. Независимо второ потвърждение няма. Оттогава Парцхаладзе не се е връщал в Грузия.

Гваришвили, която отразява политическия завой на Грузия от столицата Тбилиси, свежда неговото решение до три възможни мотива. Първият е финансов: Руската федерация военизира своята икономика и плаща на желаещите да се сражават на нейна страна. Вторият е достъпът и доверието, които според нея Москва дава на хората, доказали своята лоялност с участие във войната с Украйна. Третият е страхът. Може да прозвучи парадоксално, но според нея тъкмо фронтът може да се окаже най-безопасното място за човек, над когото е произнесена смъртна присъда в криминалния свят.

Тя включва Парцхаладзе сред най-влиятелните фигури в кръга около Бидзина Иванишвили, докато описва и разпада в отношенията между двамата, които според нейния разказ от март 2025 г. се влошават до такава степен, че Иванишвили е принуден да избира между Парцхаладзе и Джангвеладзе.

Ден след изявлението за новосформираното подразделение, официален коментар от властите в Тбилиси все още няма. В столицата и Батуми проевропейските протести навлизат в 650-ия си пореден ден.

Към грузинците, избрали да воюват на страната на Украйна, властите действат отдавна. Още през юли 2024 г. командирът на Грузинския легион Мамука Мамулашвили съобщи, че около 300 от бойците му са открили имената си в списъка с издирвани лица в родината си, като някои от тях даже имат повдигнати обвинения в опит за преврат и тероризъм. Кобахидзе от своя страна обяснява отказа да нарече Русия враг с аргумента, че подобно изявление би изисквало и съответни действия.

Москва преследва същата група от другата страна на фронтовата линия. През юни 2023 г. руски военен съд обяви Грузинския легион за терористична организация, а Следственият комитет на Руската федерация вече е повдигнал задочни обвинения на над 70 от членовете му. Така за част от грузинците, воювали на страната на цивилизацията, има обвинения както от Москва, така и от Тбилиси. За грузинец, обявил сформирането на отряд в подкрепа на държавата-агресор, засега няма публично известно аналогично действие от страна на грузинските власти.

Съвпадението между речника на кабинета и названието на подразделението изглежда преднамерено, но не доказва координация само по себе си. Изявлението беше тиражирано от руска държавна агенция, използва и лексика за защитата на традиционните семейни ценности, близка до тази на управляващата партия, и се появи точно когато Георгиевският трактат беше изваден от историческия дебат и превърнат в аргумент за настоящата политическа посока.

В публичното пространство обаче конкретни сведения относно мнимото подразделение отсъстват. Няма обявена численост, не е известно в чия командна структура попада, нито Министерство на отбраната на Руската федерация е потвърдило публично сформирането. На този етап „Георгиевски“ е споменато като название единствено от личното изявление на Парцхаладзе, а не независимо установена армейска част.

Личното положение на Парцхаладзе предлага обяснение за решението и без да се предполага политическа режисура. Ако сведенията, тиражирани от JAMnews, се окажат истина, от юни 2025 г. над него виси заплаха за живота от влиятелна част от постсъветския криминален свят. Освен това от декември 2025 г. е обявен за международно издирване по грузинското дело.

Това обаче не позволява автоматично да се стигне до заключение, че новата му роля вече го е включила в руския държавен апарат. Ако „Георгиевски“ реално съществува като действаща част и се включи в руската командна структура, тази позиция би могла да даде на Парцхаладзе различен статут и достъп от всичките онези, които до момента са осигурявали бизнеса и неформалните му връзки.

Двете обяснения не се изключват. Твърденията за надвиснала опасност за живота му може да обясни защо се е решил на тази стъпка именно сега, а избраното име – към кого е насочено политическото послание.

Хипотезата за политически сигнал може да бъде потвърдена отделно с течение на времето: зависи преди всичко от това дали „Грузинска мечта“ ще продължи да вгражда Георгиевския трактат в своята реторика и дали Тбилиси ще запази мълчание, докато бойци от Грузинския легион остават издирвани.

Дали подразделение „Георгиевски“ представлява истинско военно формирование или засега съществува само като име, ще си проличи по неща, които могат да се проверят относително лесно: обяви за набиране на личен състав и канал за вербуване, споменаване на отряда в руски военни сводки, съобщения за убити от неговите редици, кадри с отличителни белези или друга проследима организационна следа. В случай че нищо от това не изплува онлайн през следващите месеци, „Георгиевски“ ще остане там, където се появи – едно съобщение на ТАСС.

Рекордно денонощие на Верхни Ларс при почти изравнен поток в двете посоки

🇬🇪🚗🇷🇺 Повече от 20 000 души са преминали за едно денонощие през Верхни Ларс – единствения действащ сухопътен граничен пункт между Русия и Грузия. Данните на грузинските власти за друг, частично застъпващ се 24-часов период показват почти равномерно движение в двете посоки: 7880 души са влезли в Грузия, а 8406 са я напуснали към Русия.

За рекордния поток съобщи вечерта на 18 август Севернокавказкото митническо управление на руската Федерална митническа служба. Числото се отнася за 17 август, тъй като към момента на публикуването ведомството още не разполагаше с пълни данни за 18-и. На 15 и 16 август през пункта са преминали по над 19 000 души дневно. Интензивният туристически поток е съпроводен и от рекорден брой леки автомобили, поради което митническото управление обяви, че увеличава числеността на смените и изпраща служители, за да ускори обработката на превозните средства. Според съобщението сегашните показатели надхвърлят чувствително тези за съпоставими периоди през предишни години.

Следобед на 19 август Министерство на вътрешните работи на Грузия публикува по-нисък резултат за различен 24-часов период. По негови данни през Ларс са преминали общо 16 286 граждани на различни страни: 7880 са влезли в Грузия, а 8406 са я напуснали. Това е с около една пета под обявените от руската страна над 20 000 души, но двата показателя не могат да се сравняват пряко. Министерството определи като недостоверни разпространяваните в медиите и социалните мрежи твърдения, че за едно денонощие в Грузия са влезли 20 000 руски граждани. Според ведомството тези твърдения представляват целенасочено разпространявана от заинтересовани страни дезинформация. То призова данните да не бъдат тълкувани и представяни в неточен или изкривен вид.

Руското и грузинското съобщение следователно не си противоречат пряко. Числото на руската митница обхваща движението и към Грузия, и към Русия, докато грузинската статистика покрива друг 24-часов период – най-вероятно от 16:00 ч. на 18 август до 16:00 ч. на 19 август московско време. Нито едно от ведомствата не дава разбивка по гражданство: грузинската статистика включва граждани на различни държави, а руската не уточнява нито гражданството на преминалите, нито посоката им на движение. Разликата между влизанията и излизанията в грузинските данни е 526 души, или около 3,2% от целия поток.

Именно близостта между входящия и изходящия поток е съществената част от картината. Масова вълна на напускане би се разпознала по траен и значителен превес на движението от Русия към Грузия. През септември 2022 г., след обявяването на частичната мобилизация, потокът беше почти изцяло в тази посока: към Грузия преминаваха около 10 000 руснаци дневно при близо 6000 до мобилизацията. На 27 септември опашката надхвърли 5500 автомобила и достигна дължина между 20 и 30 км, а чакането с кола стигаше до 3-4 денонощия. На самия пункт тогава действаше мобилизационна група, която проверяваше статута на пътуващите и връчваше повиквателни.

Сегашните 7880 влизания в Грузия се намират между сезонното равнище отпреди мобилизацията и пика от септември 2022 г. Обявените от руската митница над 20 000 души обаче представляват общия поток в двете посоки, а не броя на напусналите Русия.

Сегашните опашки също са от друг мащаб. Според съобщенията в специализирани чатове за Верхни Ларс между 15 и 19 август сутрешното чакане е продължавало 3-5 часа, докато вечер преминаването е ставало значително по-бързо. Към вечерта на 19 август в чатовете вече не се съобщава за големи задръствания.

Натрупването на автомобили при прехода има до голяма степен структурни причини. Пунктът е единствена сухопътна връзка между Русия и Грузия и се намира в Дариалското дефиле, където пътят преминава през тесен коридор между отвесни склонове и често се затваря при неблагоприятни метеорологични условия. На 13 август в 13:45 ч. московско време движението на излизане от Русия беше спряно заради покачване на водата в Девдоракското дефиле от грузинска страна. Ограничението обхвана всички видове транспорт, а преминаването беше възстановено на следващия ден. Всяко подобно затваряне води до натрупване на автомобили, които потеглят почти едновременно след отварянето на пътя.

Данните идват в момент, когато напускането на Русия отново се обсъжда като практическа възможност. Изборите за Държавната дума са насрочени с указ от 16 юни за 20 септември, а гласуването ще продължи три дни, започвайки на 18-и. В края на юни „Медуза“ съобщи, че руските власти отново разглеждат вариант за нова мобилизационна вълна след изборите наесен. „Важни истории“ и „Вьорстка“ се позоваха на осем източници, работещи с президентската администрация, както и на събеседници, близки до силовия блок. Според един от тях „нещо може да започне“ още през октомври, но окончателно решение не е взето и обсъжданите сценарии остават на равнището на слухове.

Една от причините за тези предположения са трудностите при набирането на военнослужещи по договор. През четвъртото тримесечие на 2025 г. броят на новите договори е намалял с около една трета спрямо същия период година по-рано. През първото тримесечие на 2026 г. средният им брой е спаднал до около 800 дневно – най-ниското ниво за последните 3 години – а през второто тримесечие се е възстановил до около 1000 дневно. Тези оценки са изведени от данните за плащанията от федералния и регионалните бюджети.

Военни източници на „Медуза“ описват попълването на армията като все по-зависимо от затворите, задържаните и набирането „от улицата“. Според тях сред новите контрактници има хора в толкова тежко физическо състояние, че един от събеседниците ги определя като „еднократни“. Официалната позиция е на отрицание: на 30 март Дмитрий Песков заяви, че въпросът за нова мобилизация не стои на дневен ред, а Дмитрий Медведев определи публикациите за подобна подготовка като информационна провокация.

Налице са и косвени признаци за засилен интерес към преместване, но сами по себе си те не доказват масово напускане на Русия. През юли „Вьорстка“ установи, че наемите в Ереван са поскъпнали с около 30% за 3 месеца. По данни на изданието приблизително 80% от запитванията към брокерите вече идват от хора, които тепърва пристигат или се готвят за преместване, докато през 2024 и 2025 г. са преобладавали руснаци, които просто сменят жилището си в самата Армения.

Между 13 и 19 юли търсенията на израза „квартиры в Ереване“ в „Яндекс“ са достигнали 5200. Това е малко над отчетените 5000 търсения през седмицата от 28 февруари до 6 март 2022 г., непосредствено след началото на пълномащабното нахлуване в Украйна, но остава под пика от близо 10 000 при мобилизацията през септември същата година. На 19 август The Moscow Times съобщи, позовавайки се данни от проекта „Релокац“, че дневният брой на запитванията за преместване се е увеличил 1,7 пъти – от 70 на 120. Хората все по-често искат да напуснат страната преди септември или октомври, а главната редакторка на проекта Александра Назарова обобщи преобладаващото настроение с нуждата да бъде подготвен „резервен план“.

Грузия остава една от най-достъпните възможности по суша. Безвизовият режим позволява на руските граждани престой до една година, но автомобил с чуждестранна регистрация може да остане в страната до 90 дни. От 1 януари 2026 г. чуждестранните туристи трябва да разполагат и със застраховка за медицински разходи и злополука с покритие от най-малко 30 000 лари.

Руското присъствие е чувствителна вътрешна политическа тема в Грузия. Поради това местното МВР не се ограничи да уточни числата, а определи твърдението за 20 000 руски граждани, влезли за едно денонощие, като дезинформация, разпространявана от заинтересовани страни.

Сухопътният маршрут обаче не е единствената възможност. Според проекта „Релокац“ Сърбия, Армения и Грузия остават сред предпочитаните направления за преместване. Историческият опит показва и колко бързо достъпът до транспорт може да се свие: непосредствено след обявяването на мобилизацията през септември 2022 г. преките полети от Русия до Армения, Турция и Азербайджан бяха бързо разпродадени, а цените на останалите еднопосочни билети до Ереван и Дубай достигнаха приблизително 2600–2800 долара.

Дали августовският пик е предвестник на нова миграционна вълна или обичаен сезонен връх, не може да се определи само от общия брой преминавания. Проверимият показател е устойчивата разлика между броя на влезлите в Грузия и броя на напусналите я към Русия. Самата руска митница посочва, че август обичайно е най-натовареният месец за пункта, и обяснява засиления поток с туристическия сезон. Към 19 август грузинската статистика не показва траен превес на нито една от двете посоки. Ако през септември дневните данни на грузинското МВР започнат устойчиво да отчитат повече влизания, отколкото излизания, хипотезата за нова вълна на напускане ще получи значително по-силна емпирична опора.

18 години след войната в Грузия: шаблонът, изпробван преди Украйна

🇬🇪⚔️🇷🇺 На днешния ден преди 18 години Русия започна военна инвазия в Грузия – петдневна война, променила трайно границите и стратегическата посока на малката държава от Южен Кавказ. На 8 август 2008 г. елементи от руската 58-а армия започнаха да навлизат през Рокския тунел, а авиация нанесе удари дълбоко в грузинска територия. До 13 август руски танкове вече стояха в Гори, на около 80 км западно от Тбилиси. 18 години по-късно Москва продължава да поддържа военно присъствие в рамките на Абхазия и Южна Осетия – територии, заедно съставляващи около 20% от международно признатата територия на Грузия.

Но войната не започна от празно пространство. В 23:35 ч. на 7 август грузинската артилерия откри масиран огън по Цхинвали – действие, което независимата международна мисия на Европейския съюз впоследствие определи като началото на широкомащабния въоръжен конфликт. Същият доклад обаче подчертава, че този обстрел е само кулминацията на продължителен период на ескалация, провокации и въоръжени инциденти, в който Русия вече играе централна роля

По-малко от пет часа преди първия залп Михаил Саакашвили се появи по грузинската телевизия и съобщи за едностранно прекратяване на огъня, което не издържа и една нощ. Независимата международна мисия за установяване на фактите, създадена от ЕС и ръководена от швейцарската дипломатка Хайди Тальявини, обобщи случилото се във формула, която оттогава и Тбилиси, и Москва цитират избирателно: обстрелът на Цхинвали от грузинските въоръжени сили през нощта на 7 срещу 8 август бележи началото на мащабния въоръжен конфликт, но е само точката на кулминация в продължителен период на нарастващо напрежение, провокации и инциденти. Мисията заключи още, че първоначалната грузинска атака не е оправдана според международното право, но последвалата руска операция дълбоко в територията на Грузия далеч надхвърля допустимите граници на отбранителна реакция.

Зад онази нощ стоеше цяла година на натрупващо се напрежение. През февруари 2008 г. Косово обяви независимост, а руският президент Владимир Путин я описа като ужасен прецедент, способен да взриви системата на международните отношения, изграждана не десетилетия, а столетия. През април в Букурещ НАТО не предостави План за действие за членство на Грузия и Украйна, но записа в своята декларация, че двете страни ще станат членки на алианса. От 15 юли до 2 август Русия проведе в Северен Кавказ учението „Кавказ-2008“ с около 8000 военнослужещи и 700 единици въоръжение и техника, като 58-а общовойскова армия беше сред основните участници. След края на маневрите значителни войски запазиха присъствие в района. От първите дни на август артилерийските обстрели през административната линия се превърнаха в ежедневие, а властите в Цхинвали започнаха да евакуират деца към Северна Осетия.

Грузинското разузнаване е записало два телефонни разговора, проведени в ранните часове на 7 август. В 03:41 ч. граничар от Южна Осетия докладва на началника си, че Рокският тунел е задръстен с руска военна техника, включително бронирана; в 03:52 ч. докладва, че колоната вече е преминала. Москва не оспорва толкова автентичността на записите, колкото тяхното тълкуване: генерал Николай Уваров, говорител на руските въоръжени сили през онези дни, обясни движението през тунела с рутинно снабдяване и подмяна на миротворчески контингент. Възражението на Тбилиси бе, че според правилата за мисията, договорени през 2004 г., ротацията се извършва само на дневна светлина и след поне едномесечно предизвестие.

Мисията на Тальявини не прие за достатъчно обосновано грузинското твърдение за мащабно руско военно нахлуване преди 8 август. В същото време докладът посочва приток на доброволци и наемници през тунела и данни за присъствие на руски войски извън официалния миротворчески контингент още преди 14:30 ч. на 8 август – часа, който Москва посочваше като начало на собствената си интервенция. Мисията установи и други нарушения от руска страна: масово предоставяне на гражданство, военни действия, излезли далеч извън рамките на пропорционалната защита на миротворците, и последвалото признаване на Абхазия и Южна Осетия.

Сутринта на 8 август 4-та грузинска бригада от Вазиани поведе настъплението по левия фланг на Цхинвали, а 3-та бригада действаше по десния. До обяд през Рокския тунел вече преминаваха части на 58-а армия, а руската авиация започна да поразява цели дълбоко в територията на Грузия. Дмитрий Медведев, по същото време президент на Руската федерация за един мандат, описа операцията като „принуждаване към мир“.

На 9 август беше отворен втори фронт откъм Абхазия, където местните формирования с руска подкрепа настъпиха към горното Кодорско дефиле – последната част от региона под грузински контрол. Гарнизонът на Тбилиси го напусна вечерта на 11 август. На 10 август руското командване съобщи, че ракетният катер „Мираж“ от състава на Черноморския флот е потопил грузински катер край бреговете на Абхазия. Същия ден грузинските войски се изтеглиха от Цхинвали и Тбилиси обяви прекратяване на огъня, което не спря руското настъпление.

На 11 август руски войски навлязоха дълбоко в безспорно грузинска територия – към авиобазата в Сенаки, Зугдиди и пристанището Поти, а на 13 август и в Гори, което реално преряза страната по оста изток–запад. На 12 август Медведев обяви операцията за приключена. Същия ден френският президент Никола Саркози, чиято страна беше председател на ЕС, договори 6-точков план, чиито основни елементи предвиждаха край на военните действия, изтегляне към предвоенните позиции и международни преговори за установяване на трайна сигурност в региона. Саакашвили подписа документа на 15 август, Медведев – на 16-и.

Същия 12 август касетъчен боеприпас порази централния площад и пазара на Гори. Загинаха 6-ма цивилни, а други 24 бяха ранени; сред убитите бе нидерландският телевизионен оператор Стан Сториманс. Human Rights Watch документира употребата на касетъчни боеприпаси и от двете страни. Тбилиси подчерта, че ги е използвал единствено срещу настъпващи руски войски по направлението към Рокския тунел, а различни независими наблюдатели установиха руска употреба срещу или непосредствена до населени места. Южно от административната линия касетъчните боеприпаси на двете страни убиха най-малко 16 цивилни и раниха най-малко 54.

Общата равносметка, цитирана от мисията на ЕС, е около 850 загинали: 170 грузински военнослужещи, 14 полицаи и 228 цивилни; 67 руски военнослужещи; 365 жители на Южна Осетия – бойци и цивилни заедно. По-късна оценка на UNHCR поставя общия брой принудително напуснали домовете си на 192 000 души: 127 000 в останалата част на Грузия, 30 000 вътре в Южна Осетия и 35 000 избягали в Северна Осетия.

Грузинските села в Лиахвското дефиле бяха систематично разграбени и опожарени след изтеглянето на Тбилиси и много от жителите им никога повече не се завърнаха в родните си места. Мисията изтъкна, че принудителното разселване, систематично разграбване и унищожаване на етнически грузински селища дават основание да се заключи, че грузинците в Южна Осетия са били обект на етническо прочистване както по време на конфликта, така и след него.

Числото, с което беше оправдаван мащабът на руската реакция, се появи още преди да е възможна каквато и да е проверка. Източници от Южна Осетия докладваха за над 2000 убити осетинци, държавните медии на Кремъл разпространиха цифрата за часове и категоризираха грузинската операция като геноцид. До края на 2008 г. руското разследване вече говореше за 162 цивилни жертви в Южна Осетия. Така руските данни свалиха първоначално обявеното число над 12 пъти – броени месеци след като твърдението за 2000 убити вече беше изпълнило първоначалната си политическа функция. Самата мисия на ЕС стигна до заключение, че обвиненията в геноцид не са подкрепени нито от фактите, нито от приложимото международно право.

Последователността, разгърната през онези дни, съдържаше елементи, подготвяни с години. Раздаването на руски паспорти в Абхазия и Южна Осетия започна масово след приема на нов закон за гражданството през 2002 г. и се ускори след Революцията на розите от 2003 г. В Южна Осетия делът на жителите с руско гражданство достигна по различни оценки до 90%, а руски паспорти получи и голяма част от населението на Абхазия. Миротворческият мандат по споразумението от Сочи през 1992 г. осигуряваше законно руско военно присъствие на място. Защитата на руски граждани впоследствие се превърна в ключово основание, с което Москва оправда интервенцията. Признаването на Абхазия и Южна Осетия последва на 26 август, а след него дойдоха постоянните руски гарнизони.

Подобен инструментариум (военно присъствие, работа с местни прокси структури, руско гражданство като политико-правен инструмент и последващо признаване или анексия) се разпознава отново в Украйна след 2014 г., но не съвсем в същия ред. В Крим руската военна операция предшества масовото налагане на руско гражданство след анексията. Военното и политическото присъствие в Донбас започна през 2014 г. Ускорено раздаване на руски паспорти беше институционализирано години по-късно. На 21 февруари 2022 г. Москва призна двете контролирани от нея квазидържавни формирования в Донбас за независими държви – три дни преди пълномащабната инвазия.

Следователно паралелът с 2008 г. не е в механичното повторение на дадена последователност. И обратното четене има опора в документите: мисията на ЕС не откри достатъчно доказателства за мащабно нахлуване преди грузинската офанзива, а признаването на Абхазия и Южна Осетия дойде едва след края от военните действия, вместо да ги предшества. По-вероятно е Грузия да е показала не изпълнението на неизменен предварителен план, а набор от инструменти, които се оказаха ефективни и впоследствие бяха използвани отново – в различна последователност и при различни условия.

Петте дни свършиха и втора работа: показаха на Москва състоянието на собствените ѝ въоръжени сили. Официално тя призна за четири свалени самолета – три щурмови Су-25 и един бомбардировач Ту-22М3. Самият той е с 4-членен екипаж: един от летците беше пленен от грузинските сили, други двама загинаха, командирът остана в неизвестност. По-късни руски изследвания поставиха реалните бойни загуби на шест самолета. Тбилиси твърдеше за поне 21.

Разликата между тези числа е огромна, но дори признатите загуби звучаха тревожно срещу противник със съвсем ограничен брой системи „Бук“, „Оса“ и други средства за ПВО. Командири поддържаха връзка по граждански мобилни телефони, прецизните боеприпаси бяха рядкост, а разузнаването не успя да открие своевременно грузинските зенитно-ракетни комплекси, преди да открият огън. Победата беше постигната преди всичко със значително превъзходство в сили и непосредствена близост на оперативния тил: изходът на Рокския тунел лежи непосредствено до границата, а бойното поле започваше почти веднага след него.

През октомври 2008 г. министърът на отбраната Анатолий Сердюков представи основните параметри на реформата „Нов облик“, ускорена и от изводите от войната в Грузия. Дивизионно-полковата структура на Сухопътните войски беше в голяма степен заменена с бригади с постоянна готовност; десетки дивизии бяха разформировани или преобразувани. Офицерският корпус, наброяващ около 350 000 души по различните тогавашни оценки, трябваше да бъде свит до 150 000, преди прагът по-късно да бъде повишен до 220 000. 65 военни висши учебни заведения трябваше да бъдат консолидирани около 10 основни институции.

През 2010 г. следващият етап на реформата консолидира шестте военни окръга в четири (Западен, Южен, Централен и Източен), чиито командвания едновременно поеха функциите на обединени стратегически командвания и получиха контрол върху силите от различните видове войски в съответното направление.

След идването на Сергей Шойгу обаче някои от реформите на Сердюков бяха ревизирани, а дивизионната структура започна да се възстановява обратно. През 2016 г. бяха формирани или възстановени 3-та и 144-та мотострелкова дивизия в Западния военен окръг и 150-а мотострелкова дивизия в Южния военен окръг. И точно дефектите, извадени през август 2008 г. наяве, които реформата трябваше да поправи, отново се проявиха през 2022 г.: разстроена логистика, проблеми в междувидово командване и отсъствие на сигурни комуникации. Изводите бяха извлечени и записани, но истинската им проверка дойде срещу противник от съвсем друг мащаб.

Днес резултатът от онези пет дни се поддържа с сравнително ограничени сили и много бодлива тел. Русия държи 4-та военна база в Цхинвали и 7-а в Гудаута, формирани през 2009 г. От следващите години започна т.нар. бордеризация, при която пунктираната линия върху картата постепенно се превърна в огради, ровове, контролни пунктове и табели с надпис „държавна граница“.

Наблюдателната мисия на ЕС, разположена през септември 2008 г., има мандат за цялата международно призната територия на Грузия, но никога не е получавала фактически достъп до Абхазия и Южна Осетия и следи административните линии от разстояние. Международните дискусии в Женева, започнали по силата на плана от 2008 г., продължават без пробив по основни въпроси, включително връщането на разселените.

Междувременно резултатът от август се надгражда и по политически път. През ноември 2024 г. кабинетът на партия „Грузинска мечта“ обяви, че няма да преследва откриването на преговорите за присъединяване към ЕС до края на 2028 г. Самият ЕС определя процеса като фактически спрян. През 2025 г. Европейската комисия стигна още по-далеч и определи Грузия като страна кандидатка „само по име“.

Обществената посока остава различна от тази на управляващите. Според най-новото проучване на ЕС от по-рано тази година 71% от грузинците подкрепят присъединяването към ЕС, а 79% смятат, че членството би донесло повече ползи, отколкото недостатъци.

Обръщане на тази посока би изглеждало като връщане на Тбилиси към реалния процес на интеграция с ЕС и ограничаване на новата инфраструктура по административната линия. Задълбочаването ѝ може да дойде с нови двустранни споразумения между Москва и Сухуми или Цхинвали, които прехвърлят отбранителни, митнически, икономически или имуществени функции постепенно към руски структури. Показателен беше опитът с инвестиционното споразумение между Москва и Сухуми, предизвикало масови протести в Абхазия през ноември 2024 г. и окончателно отхвърлено от местния парламент през декември.

Лидерът на Южна Осетия подаде оставка, става съветник на Путин.

🇷🇺🇬🇪 Лидерът на Южна Осетия, сепаратистки регион на Грузия, който се намира под руска окупация, Алан Гаглоев подаде оставка във вторник, за да поеме поста на личен съветник в администрацията на руския президент Владимир Путин – ден след като Кремъл лично му предложи позицията по време на личната среща в руската столица.

Самата изявление за размяната издава тежестта ѝ: де факто държавният глава на едно непризнато образувание напуска върха му не за да премине в опозиция или пенсия, а за да стане чиновник в апарата на държавата, която го контролира. Това не е смяна на власт в Цхинвали, а поредната административна стъпка към поглъщането на територията, при която границата между „съюзник“ и „провинция“ се изтрива не с карта, а с кадрова заповед.

Оставката идва няколко седмици след ратифицирането на ключов договор за интеграция с Руската федерация. На 9 май в Кремъл Гаглоев и Путин подписаха „Договор за задълбочаване на съюзническото взаимодействие“, който Държавната дума прие в средата на същия месец. Според него Южна Осетия е задължеан постепенно да изравни гражданското, данъчното, трудовото и социалното си законодателство с това на Руската федерация, а Москва поема ангажимент за социални гаранции, пенсионно осигуряване и повишаване на жизнения стандарт. Решаваща – и често премълчавана в официалните комюникета – е клаузата, която позволява на руски граждани да заемат държавни длъжности в частично признатата република и обратно. Именно тази разпоредба превръща абстрактния договор в действащ механизъм за асимилация, тъй като отваря държавната машина на Цхинвали за директно кадрово управление от Москва.

Назначението, обявено от Гаглоев на излизане, илюстрира механизма в реално време. За временно изпълняващ длъжността президент той посочи Марат Камболов – руски гражданин, бивш чиновник в руското правителство и член на ръководството на Националния изследователски център „Курчатовски институт“, когото парламентът в Цхинвали утвърди за премиер едва на 16 юни. С други думи, в рамките на дни московски технократ с произход, който няма нищо общо с Осетия, първо пое правителството, а след това и върховната длъжност на регион, която международното право продължава да счита за част от Грузия. В Тбилиси управляващите от „Грузинска мечта“ и опозиционните групи заклеймиха договора като фактическа анексия. Тяхната квалификация е политическа, но самата механика – изравняване на законодателството, вмъкване на руски кадри по ключовите постове, поемане на бюджетни и социални функции от Москва – не оставя много пространство за по-меко тълкуване: на практика говорим за поглъщане, при което формалното обявяване на присъединяването е въпрос на удобен момент, а не на принципно решение.

Историята на региона е ключова за разбиране на неговата политическа реалност. Южноосетинската автономна област в рамките на Грузинската ССР обяви суверенитет в навечерието на разпада на Съветския съюз, на което Тбилиси отговаря с отмяна на автономния ѝ статут. Впоследствие през 1991–1992 г. избухват сблъсъци, които в крайна сметка ескалират в открит военен конфликт, приключил със сключване на мирен договор през лятото на 1992 г. и въвеждане на смесени мироопазващи сили с руско ядро. Замразеният конфликт тлее до август 2008 г. Тогава кратката, но интензивна 5-дневна война между Русия и Грузия завършва с руска военна победа, което от своя страна води до признаване от Москва на независимостта на Южна Осетия и Абхазия на 26 август 2008 г. И до днес това признание е споделено само от шепа държави. Оттогава Русия поддържа активни военни бази на двете територии и провежда т.нар. „бордеризация“, която представлява пълзящо изместване на демаркационна линия навътре в територията на Грузия.

Договорната рамка на интеграцията също има своята хронология: още през 2015 г. беше подписан договор за съюзничество и интеграция, а през 2017 г. областта беше преименувана на „Република Южна Осетия – Държава Алания“. Кулминацията дойде с насрочването на референдум за присъединяване към Руската федерация, който беше свикан от тогавашния ръководител на региона Анатолий Бибилов на 17 юли 2022 г. Недоволна от момента, съвпаднал с разгара на пълномащабната война в Украйна, Москва даде да се разбере, че не одобрява неговото провеждане и това принуди победителят на изборите Гаглоев да подпише указ, замразяващ референдума на 20 май 2022 г. МВнР в Москва приветства решението като „в духа на съюза“. Днешната размяна затваря тази дъга: поглъщането, което тогава беше отложено като прекалено шумно, се възобновява през 2026 г. по-тихо – не чрез плебисцит и карта, а чрез договор и кадри.

Идеологическата опаковка остава непроменена през годините. „Днес нашата задача е да сбъднем съкровената си мечта – да преодолеем съдбата на разделен народ и да се обединим със Северна Осетия, да се обединим с Велика Русия“, заяви Гаглоев в обръщение, записано на видео. Показателно е реторичното разминаване: докато Путин акцентира върху икономическото и социалното сътрудничество, Гаглоев открито говори за обединение с Русия – две версии на едно и също движение, насочени към различни аудитории. Кремъл предлага на местните пенсии и стандарт; на руската публика поднася разказ за събиране на разделен народ.

Че този сценарий не е автоматичен, показва съседна Абхазия – другата грузинска територия под сепаратистки контрол, тръгнала по обратния път. През ноември 2024 г. опит за прокарване на инвестиционно споразумение от страна на властите в Сухуми, което отваряше местния имотен пазар за руски капитал с 8-годишни данъчни облекчения, разпали масови протести; демонстранти щурмуваха парламента, а президентът Аслан Бжания се принуди да подаде оставка на 19 ноември 2024 г. В крайна сметка парламентът отхвърли готвената сделка.

Контрастът е красноречив: там, където местните елити и общество демонстрираха несъгласието си, руската експанзия удари на камък. В Южна Осетия, лишена от гражданско общество и по-зависима икономически, същата машина се движи безпрепятствено. Двете територии очертават спектъра на едно и също имперско усилие – едната му съпротивляваща се граница, другата неговият най-податлив плацдарм.

Тази консолидация по периферията протича на фона на видимо разстройство в сърцевината на руските военни усилия – и връзката между двете не е случайна. Говорейки пред възпитаници на академиите на различни силови ведомства на Кремъл, Путин се оплака, че „огромният поток“ украински удари с дронове по инфраструктурата е пресметната стратегия, насочена към изтласкване на руските успехи на фронта „извън скобите“ на вниманието на обществото и да посее тревога. Премълча обаче рекордния удар, който само броени дни по-рано опожари за втори път в последната седмица петролната рафинерия в московския район Капотня – на около 16 км от Кремъл и отговаряща за над 30% от горивния пазар на столичния регион. Кметът Сергей Собянин призна попаденията, макар да твърди, че ПВО е свалила близо 200 дрона на подстъпите към града. А докато Путин настояваше, че силите му поддържат натиск по всички сектори на фронтовата линия, независими разузнавателни сведения отхвърлиха кремълските твърдения: украински части проведоха локални контранастъпления и напреднаха при Борова в Харковска област и във вътрешността на Донецка област.

Картината, която се очертава, е на режим, който компенсира хроничните проблеми на бойното поле в Украйна и горящата критична инфраструктура в доскоро неприкосновения тил с привличане на необратими придобивки срещу нисък разход по периферията. Това не е случайно съвпадение в датите, а логика на избора: на бойното поле край Борова и Капотня инициативата се изплъзна от руските сили, докато в Цхинвали те все още могат да застанат от печелившата страна – евтино, безкръвно и трайно – само с подпис и кадрова заповед.

Русия даде на Путин разширени правомощия да изпраща войски в чужбина заради арести на руски граждани

🇷🇺 Държавната дума на Руската федерация одобри единодушно нов закон, който разширява значително правомощията на президента Владимир Путин да разполага въоръжените сили зад граница, съобщи The Moscow Times.

Новият закон внася изменения в действащите федерални закони в сферата на отбраната и гражданството и дава възможност на Путин да използва армията за „защита“ на руски граждани, срещу които има образувани арести, задържания или наказателно преследване в чужбина.

Законът е насочен конкретно към случаи, в които руски граждани са задържани от чужди съдилища без участие на Москва или международни трибунали, които не са били признати от Москва, се отбелязва в придружаващата го обяснителна записка.

Пресслужбата на Държавната дума съобщи, че законопроектът е приет на второ и трето четене с 384 гласа „за“ и нито един „против“. Целта му е да засили защитата срещу „незаконни действия на недружески чуждестранни държави“.

По наличното законодателство президентът вече имаше правомощие да изпраща войски зад граница, когато чужди решения са против руските интереси и обществения ред. Законът отразява доктрината за използване на защитата на гражданите в чужбина като обосновка за военни действия – доктрина на Кремъл, прилагана срещу Грузия и Украйна.

Тази ключова промяна идва след серия от предупреждения, отправени от разузнавателните служби на НАТО, че Кремъл се подготвя активно за евентуална война с държави от Европа. Датското разузнаване оцени, че може да предизвика мащабен европейски конфликт в рамките на пет години, а германската служба БНД предупреди за възможни провокации по кримски сценарий в балтийските държави.

През март американското разузнаване алармира, че Путин би могъл да ескалира войната си срещу Украйна до пряка конфронтация с НАТО, която би могла да включва ядрени заплахи. Нидерландското военно разузнаване MIVD оцени, че Москва се нуждае от около година, за да натрупа достатъчно сили за регионален конфликт.

Експерти от Института за изучаване на войната (ISW) отбелязаха, че „нулевата фаза“ на руските подготвителни действия вече е започнала – сред индикаторите са реорганизацията на военните окръзи по западната граница на Русия, изграждането на нови военни бази близо до Финландия и рязкото увеличаване на хибридните тактики, включително смущения на GPS, саботажи и провокации в въздушното пространство.

Успоредно с разширяването на официалните военни правомощия Москва засилва и прикритите хибридни атаки срещу Европа. Според скорошен доклад руските служби за сигурност са ескалирали кампания от целенасочени убийства и саботажи на територията на континента, но все по-често използват посредници от престъпния свят. Европейските правоохранителни органи са осуетили множество планове за убийства, ръководени от руското военно разузнаване, включително срещу руски правозащитник във Франция, украински военен служител в Германия и дисиденти в Литва.

Арест в Солун: Разкриха руска шпионска мрежа, планирала убийства на опозиционери в Литва

🇬🇷🇷🇺 Властите в Гърция са арестували 55-годишен мъж, заподозрян в участие в руска агентурна мрежа в Литва, водила подготовка за убийства на руски опозиционери, съобщи днес разследващите издания Voria и Delfi.

Според тях задържаният е етнически грък от Грузия. Той е бил арестуван на 10 февруари в дома си. Неговата екстрадиция в Литва вече е одобрена и скоро ще бъде пристъпено към изпълнението ѝ. Позовавайки се на данни от органите на реда в прибалтийската страна, Delfi съобщи, че мъжът е бил част от група, планирала да убие 46-годишен руски опозиционер, получил политическо убежище в Литва, и на политически съветник от Литва, известен с позицията си срещу Кремъл. Имената на предполагаемите жертви не се споменават.

Според обвинителния акт участниците в групата са събирали сведения за жертвите си, след което започвали да ги проследяват и ги заснемали на видео и снимки. Под капака на автомобила на литовския съветник беше открито подслушвателно устройство. Освен това стана ясно, че онлайн акаунтите на руския активист са били компрометирани.

Според материалите по делото, анализирани от екип журналисти на Voria, поръчителите на убийството са отпуснали 5 000 евро за оформяне на международните паспорти на наемните убийци и пътуването им към Литва. На тях са били обещани 40 000 евро, а допълнителни 10 000 евро е трябвало да бъдат получени от лицето, организирало заговора.

В крайна сметка планът се проваля, след като част от обвиняемите са арестувани в Литва на 12 март, което осуетява заговора за покушение.

Както пише Voria, в материалите по делото фигурират няколко души. Четирима от тях са граждани на Гърция, а един притежава и руско гражданство. Останалите са граждани на Грузия, Украйна, Беларус и Литва. Един от заподозрените, според изданието, се намира в Германия. Разследването продължава.

Руските опозиционни фигури, получили убежище из Европа, продължават да са застрашени от покушения, извършени от спецслужбите на Кремъл. Така в средата на октомври 2025 г. стана известно за арестуването на заподозрени в подготовката на покушение срещу основателя на Gulagu.net Владимир Осечкин. През 2023 г. журналистката Елена Костюченко също разказа за опит за убийство срещу нея. През февруари 2024 г. в Испания беше убит руският военен пилот Максим Кузминов, който през 2023 г. избяга с хеликоптер Ми-8 в Украйна.

Освен това службите за сигурност на държавите от Европейския съюз редовно съобщават за разбиването на шпионски мрежи, чийто произход може да бъде проследен до Москва. Полша също противодейства активно на тез операции: през октомври 2024 г., поради подозрения в подготовка на диверсия, бе затворено руското генерално консулство в Познан. Освен това контраразузнаването пресече намеса във вътрешните работи на страната и задържа заподозрени в работа за Москва.

Black Sea Petroleum се отказва от руския петрол в полза на алтернативни трасета

🇬🇪🇷🇺 Black Sea Petroleum (BSP), първата пълномащабна петролна рафинерия в Грузия, обяви плановете си да замени изцяло руския суров петрол с алтернативни източници. Стратегическото решение има за цел да разшири пазарните възможности, по-специално в Европейския съюз.

В интервю за Business Weekly, излъчено вчера, изпълнителният директор и основател на Black Sea Petroleum Давид Поцхверия посочи, че компанията вече няма да приема или преработва руски петрол в рафинерията си в Кулеви – единствената в Грузия.

„Задачата ни е да заменим изцяло настоящия руски суров петрол. Започваме работа с туркменски петрол, а на следващ етап планираме да използваме казахстански и други алтернативни източници“, заяви Поцхверия. Преходът е проектиран така, че да гарантира работата на BSP в динамичната пазарна среда и да заобиколи санкциите върху продуктите с руски произход.

Този ход е особено навременен, тъй като ЕС засилва санкционния режим към енергийния износ от Руската федерация, принуждавайки много компании да преразгледат източниците си. Пренасочвайки се към петрол от Туркменистан и Казахстан, BSP се нарежда за повторен достъп до европейския пазар, където търсенето на рафинирани продукти остава стабилно.

Въпреки това са налице логистични предизвикателства. Планираният транзит на туркменски суров петрол през железопътната система на Азербайджан среща забавяния, въпреки предварителните споразумения.

„За съжаление, и донякъде неочаквано, жп транзит през Азербайджан в нашата посока се оказа затруднен“, обясни Поцхверия. Той добави, че отлагането на доставките от Туркменистан е повлияло на способностите на BSP да диверсифицира веригата си за доставки. Въпреки това, щом жп връзка заработи пълноценно, тя ще отвори врати и за други източници, включително казахстански петрол.

Решението на BSP е в синхрон с продължаващите геополитически промени, след като ЕС наложи забрана върху петролни продукти, рафинирани от руски суровини. Съветът на ЕС официално прие новия регламент за постепенно премахване на вноса на руски газ по тръбопроводи и втечнен природен газ (LNG) в рамките на стратегията REPowerEU.

Новите правила предвиждат забрана за тръбопроводен газ да влезе в сила 6 седмици след прилагането на регламентите, с преходни периоди за наличните договори. До началото на 2027 г. ще бъде наложена пълна забрана за внос на LNG, а доставките по газопроводи ще спрат окончателно до есента на същата година.

Междувременно Бреговата охрана на САЩ разреши транзита на руски петролен танкер до Куба. Решението облекчава енергийния натиск върху комунистическия остров, който е изправен пред тежка енергийна криза и честа парализа на електрическата мрежам, оставяща територията на цялата страна на тъмно.

Според The New York Times, натовареният с около 730 000 барела петрол танкер е бил локализиран само на няколко морски мили от териториалните води на Куба. Доставката се разглежда като временно решение на енергийната криза в страната, осигуряващо резерви за период от няколко седмици в момент на засилващи се икономически санкции.

Украински дрон е поразил в движение танкер, плаващ по руски флаг.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дрон е поразил петролния танкер Мидволга-1, плаващ под руски флаг във водите на Черно море, твърдят държавните медии на Кремъл. От своя страна властите в Киев категорично отрекоха да имат нещо общо с инцидента, намеквайки за инсценировка.

Руските власти съобщават, че ударът е нанесен с дрон Ан-196 „Лютий“ плавателен съд в движение – нещо, което би означавало сериозен скок в украинските способности за безпилотни удари в морето.

Онлайн порталът Defense Express уточни, че ако се вярва на изявленията от руски официални лица, атаката срещу танкера трябва е дело на украински дрон с голям радиус на действие, на около 150 км от Ялта, пристанищен град по югоизточното крайбрежие на окупирания Крим.

Според изданието останките, открити на борда на танкера, недвусмислено сочат, че е улучен именно от украински дрон. Въпреки пораженията той е успял да продължи самостоятелно плаване, като по този начин е стигнал турското пристанище Синоп, разположено на сравнително близко разстояние от мястото на инцидента.

Досега дроновете „ Лютий“ се използваха успешно за нанасяне на удари срещу неподвижни обекти на територията на Руската федерация, включително такива дълбоко в нейния тил, на изток от Урал. Сегашният случай обаче сочи към потенциално усъвършенстване на системите за насочване, което би позволило на системата да поразява плавателни съдове в движение.

Defense Express поясни, че за да уцели подвижен кораб в морето, дронът трябва да поддържа много по-динамично насочване, отколкото е необходимо при стандартните фиксирани цели. Това донякъде е улеснено от предвидимия курс на повечето цивилни танкери, но въпреки това е нужна значителна корекция в реално време.

Експерти смятат, че Ан-196 вероятно не е използвал изцяло автономна система за разпознаване и захват на целта, а по-скоро ударът е бил ръчно направляван, при което операторът е наблюдавал в реално време видео от камерата на дрона, като е коригирал траекторията на полета, с помощта на антени и ретранслатори. За подобно ниво на контрол се изисква мрежа от дронове-ретранслатори или морски платформи за връзка.

Все още не е ясно дали тези възможности могат да бъдат пренесени и върху подвижни наземни цели, тъй като предизвикателствата там са още по-сериозни заради руските системи за електронна война.

Министерството на външните работи на Украйн отхвърли руските обвинения като несъстоятелни.

„Категорично отхвърляме подобни твърдения на руската пропаганда. Освен това заявеният маршрут от Русия към Грузия през свободната икономическа зона на Турция звучи абсолютно нелогично и може да е индикация, че цялата случка е режисирана от самата Русия“, категоричен е говорителят Георгий Тихий.

Причината за катастрофата на турския военно-транспортен самолет остава неясна.

Отломки са разпръснати на мястото на катастрофата на турски военно-транспортен самолет в община Сигнахи в Грузия, недалеч от границата със съседен Азербайджан.
📸 Снимка: Zurab Tsertsvadze/AP Photo

🇹🇷🇬🇪 Министерство на отбраната на Турция заяви, че е твърде рано да се каже със сигурност каква е причината за катастрофата на нейния военно-транспортен самолет в Грузия, в която загинаха 20 военнослужещи, а разследването продължава.

C-130 Hercules на американския аерокосмически гигант Lockheed се разби във вторник по време на полет от Азербайджан до Турция, отбелязвайки най-тежката загуба на турски военнослужещи от 2020 г. насам, когато 33 турски военнослужещи загинаха, а между 36 и 60 други бяха ранени при въздушен удар на сирийските правителствени сили в провинция Идлиб.

На брифинг вчера военното ведомство посочи, че официалният доклад ще изясни конкретните причини за трагедията, и подчерта, че самолетът не е превозвал боеприпаси в последния си полет.

На борда се е намирал 10-членен екип за поддръжка на турските изтребители F-16, които по-рано взеха участие в честванията на Деня на победата в Азербайджан, а също така екипаж на самолета и техническо оборудване.

Последният контакт по радиото е бил осъществен около 40 минути преди катастрофата. Черната кутия вече се намира в Анкара за анализ.

Някои експерти отбелязват, че турският флот от C-130 на Lockheed Martin е остарял и се нуждае от подмяна въпреки високата надеждност на модела, както и че вероятната причина е техническа повреда.

Министерството, което миналия месец обяви сделка с Обединеното кралство за придобиването на 12 единици C-130J, които ще бъдат модернизирани, уточни, че разбилият се самолет е закупен от Саудитска Арабия през 2012 г. и се намира в експлоатация от 2022 г. след като преминава основен ремонт. Поддръжката му е била извършена за последно месец преди катастрофата.

След инцидента целият останал флот C-130 в състава на турската армия, наброяващ 18 единици, беше временно приземен до приключване на проверките.

Антитерористична операция в Грузия

🇬🇪 Центърът за борба с тероризма към Службата за държавна сигурност на Грузия арестува трима граждани на страната по време на координирана операция, извършена на пет места в Аджария по съдебна заповед за разследване за членство в чуждестранна терористична организация и подпомагане на терористични дейности.

„На база на събраните доказателства чрез оперативни, разследващи и процедурни мерки, предприети от Центъра за борба с тероризма, бяха разкрити определени терористични дейности“, обясни Лаша Маградзе, първи заместник-директор на службата.

Членове на т.нар. „Такфири Джамаат“, която е основана на терористична идеология, са поддържали връзки с влиятелни лидери на Ислямска държавав чужбина. Следвайки инструкциите им за бъдещи терористични действия, те създадоха група, основана на радикално-екстремистки принципи, организирана като Джамаат. Групата се отличаваше със забележителна враждебност и агресия към последователи на други религии.

Според информацията по делото, членовете на групата са планирали да доведат влиятелни членове на Ислямска държава в Грузия и под тяхно ръководство да създадат оперативна база, позволяваща им да приемат и настаняват при себе си свои съмишленици, да осигуряват логистична подкрепа и да използват територията на страната като транзитна точка за терористични дейности.

В резултат на разследващи операции, проведени вчера сутринта, са иззети предмети с терористична символика, взривни вещества, значителни количества боеприпаси, огнестрелни оръжия, екипировка, мобилни телефони и други устройства за съхранение на електронни данни, огромни суми в различни валути, както и други доказателства, свързани с разследването.

Задържаните могат да получат наказание до 17 години лишаване от свобода, заяви Лаша Маградзе.

Държавна сигурност на Грузия твърди, че е открила скривалище с оръжия за протеста миналата събота.

🇬🇪 Службата за държавна сигурност на Грузия съобщи, че е открила „големи количества“ огнестрелни оръжия, боеприпаси и експлозиви с детонатор, за които твърди, че са били предназначени за „подривни действия“ по време на безредиците в Тбилиси на 4 октомври. Според службата тези материали са свързани с „военно звено“ в Украйна.

Оръжията са открити в специално скривалище в гора близо до столицата Тбилиси. Пресцентърът публикува кадри, които показват как служители изкопават големи пакети от земята през нощта. Властите обявиха, че ще започнат издирване на заподозрян грузински гражданин с инициали Б.Ч.

Службата се позовава на „многобройни доказателства“, според които лицето е закупило големи количества оръжия, боеприпаси и експлозиви по указания на грузински представител на военно звено, действащо в Украйна. Материалите са били предназначени за „подривни действия, успоредни на организираното групово насилие и опита за превземане на президентския дворец в Тбилиси на 4 октомври“.

Според изявлението службата е неутрализирала кръга от лица, които „вероятно“ са планирали да прехвърлят оръжията до центъра на столицата. При обиск в дома на заподозрения е открит телефон с видеозаписи, на които той показва закупените оръжия на неразпознато лице и докладва за своите действия. Службата е открила и задържала лице, което по поръчка на заподозрения е изработило устройство за дистанционно управление на детонатор. Разследването продължава по член 236-3 от Наказателния кодекс, който обхваща незаконно придобиване и съхранение на огнестрелно оръжие. Ведомството допълва, че продължава работата по идентифицирането на други замесени лица.

Съобщението дойде ден след напрежението в центъра на Тбилиси по време на изборния ден, когато след призиви от организаторите на масов митинг протестиращи опитаха да окупират президентския дворец. Полицията отблъсна и разпръсна тълпата, а по-късно арестува петима от организаторите на митинга и се закани да открие и останалите замесени. Представители на „Грузинска мечта“ описаха събитията като организиран от чужбина опит за преврат и обещаха решителен отговор.

Това не е първият път, в който грузинските служби споменават Украйна. Няколко седмици по-рано те арестуваха двама украински граждани, които по думите им са внесли незаконно в страната мощни експлозиви по указания от Киев.

Масови протести срещу управляващите в Грузия.

🇬🇪 Масови протести разтърсват Грузия тази вечер, след като десетки хиляди се събраха на демонстрация, организирана от опозицията и щурмуваха президентския дворец в деня на местните избори.

Управляващите от популистката партия „Грузинска мечта“ са изправени пред първо електорално изпитание, откакто оспорвани парламентарни избори преди година тласнаха страната в орбитата на Москва и замразиха перспективите за по-тясна интеграция с Европейския съюз. Хиляди грузински граждани излязоха по улиците, за да поискат оставката на правителството, обявено за нелегитимно.

На площад „Свобода“ до сградата на Сакребуло беше издигната сцена, а булевард „Руставели“ беше блокиран от огромната тълпа. Студентски групи, мотористи и емигранти, завърнали се в страната за участие в протеста, пристигнаха на мястото в колони.

Участниците носиха знамена на Грузия и Европейския съюз, плакати с призиви за смяна на властта и снимки на политически затворници – активисти, политици и журналисти, подложени на репресии и арести след масовит протести, започнали в края на миналата година.

Стотици автомобили с протестиращи дойдоха в столицата от различни региони на страната. Главен организатор на протеста е оперният певец и основател на платформата „Булевард Руставели“ Паата Бурчуладзе, който прочете от сцената Декларацията на Националното събрание.

В нея се обявява „мирен преходен период“ и начало на трансфер на властта към народа, подновяване на диалога за членство в ЕС и необходимостта от освобождаване на демократичните институции от влиянието на сегашното правителство.

„От този момент властта ще е в ръцете на народа. Ще бъдем заедно, ще се борим до край и победата е неизбежна“, заяви Бурчуладзе пред репортери.

Организационният комитет на протеста е съставен от опозиционни политици – Иракли Надирадзе и Муртаз Зоделава от партията „Единно национално движение“, Паата Манджгаладзе от „Стратегия Агмашенебели“ и полковник Лаша Беридзе, бивш ръководител на грузинската мисия в Афганистан.

Паралелно с митинга в центъра на града още от сутринта имаше засилено полицейско присъствие. Специални части бяха разположени около сградата на парламента, а прекъсвания на комуникациите в района на правителствените сгради бяха докладвани през целия ден.

Около 19:00 ч. протестиращите се отправиха към президентската резиденция на улица „Атонели“, където няколко десетки души пробиха оградата и се опитаха да нахлуят в двора на двореца, при което полицията използва сълзотворен газ, за да отблъсне демонстрантите.

Обстановката на място е напрегната, но остава под контрол. Протестиращите продължават да искат оставката на правителството и прехвърляне на властта към народа и определиха изборите като фарс и руска специална операция за легитимиране на сегашното правителство.

Организаторите подчертават, че протестът е ненасилствен и търси „мирно обновяване на властта“ в страната.

Тактически център "Металхим" проведе семинар в Грузия и Армения.

🇧🇬🇬🇪🇦🇲 В средата на месец юли инструктор на тактически център „Металхим“ инициира образователен семинар с представители от сферата на сигурността в държавните институции и частният сектор на територията на Грузия и Армения.

Презентация на проекта се осъществи месец по-рано и в Нов български университет – София, с партньорските усилия на департамент „Национална и международна сигурност“. Срещите и занятията се провеждаха с участието на Станимир Стоянов от българска страна, а от грузинска и арменска – ръководители на тактически екипи и образователни структури.

Стрелбище „Диана“ в Тбилиси осигури поле за работа с късо нарезно оръжие, като се засегнаха базови огневи упражнения - заемане на позиция за стрелба, привеждане на въоръжението в готовност и мерки за безопасност. Сухумският държавен университет предложи задълбочаване на сътрудничеството с български университетски центрове, като се обсъждаха опциите за увеличаване броя на обмените в направление регионална сигурност и предлагане на допълнителни стажантски локации.

В същия град, авиационният университет затвърди добрите впечатления, чрез презентация за поддържане на способности за авиотехници и ценообразуване на авиационна поддръжка. От друга страна, инструктори на тактически комплекс „Аспар армс“ в Ереван демонстрираха пред родния представител различни ежедневни оперативни процедури, щурмови дрилове с малки екипи срещу множество цели и разнообразни техники при използването на оборудване в планински условия.

Не е за пренебрегване и посещението в полицейската академия на Армения, където българския резервист проследи историческото сътрудничество между наши и арменски полицейски формирования и беше запознат с местни поуки от практиката на силовите структури.

Служителите на огневи комплекс „Металхим“ продължават с усилията си за приобщаване на повече отбранителни организации в широкия Черноморски регион към европейските институции. Утвърждаване на партньорството между българският сектор за сигурност и кавказките им колеги би предложило допълнителни възможности за подготовка, засилен културен обмен на всяка страна и би увеличило престижа на родината ни отвъд нейните граници.

Руските психологически операции в Грузия: многопластова стратегия за контрол

Възрастен мъж стои до бодлива тел на разделителната линия между Грузия и проруския сепаратистки регион Южна Осетия в Хурвалети.
📸 Снимка: Shutterstock

🇬🇪🇷🇺 Психологическите операции (psyops) са планирани дейности, оказващи влияние върху емоциите, мотивите, разсъжденията и поведението на индивиди, групи или цели общества за постигане на стратегически цели. Това често е постигнато чрез употреба на информация, символи и действия. Във военен и геополитически контекст те имат за цел да отслабят решимостта на противника, да посеят объркване или да оформят възприятията така, че да съответстват на целите на манипулатора.

За разлика от пропагандата, която се фокусира предимно върху разпространението на информация, често предубедена или подвеждаща, за оформяне на общественото мнение посредством масовите медии, psyops обхващат по-широк кръг от тактики. Например, те могат да включват физически действия, психологическа манипулация и целенасочени послания, често със специфично стратегическо намерение. Докато пропагандата се стреми да убеждава чрез широко разпространени наративи, psyops са по-пресметнати, често прикрити и могат да включват преки интервенции като движения на войски или инсценирани събития за създаване на психологически ефекти.

От войната в Грузия през 2008 г. Москва използва сложна комбинация от психологически операции, насочени към отслабване на суверенитета, подкопаване на обществената устойчивост и засилване на доминацията си в Южен Кавказ. Тези операции, често организирани с участието на руското военно разузнаване (ГРУ), се възползват от исторически травми, геополитически уязвимости и стремежите на Грузия за интеграция със западния свят.

Следващата статия изследва три ключови психологически операции, проведени от Русия в Грузия от 2013 г. насам: пълзящата анексия и отвличания по административната гранична линия; постоянната заплаха от война за насаждане на страх; и разпространението на наративи, целящи деморализация на грузинското общество, а същевременно налагат мита за непобедима Русия със законни претенции за регионално господство.

Пълзяща анексия и отвличания: подкопаване на суверенитета и обществената решимост

Една от очевидните руски психологически операции в Грузия е стратегията за „пълзяща анексия“ по административната гранична линия (АГЛ), разделяща Грузия от окупираните от Русия региони Южна Осетия и Абхазия. От 2013 г. насам руските и сепаратистките сили постепенно я изместват по-навътре в грузинска територия, често под прикритието на нощта, като преместват гранични знаци, инсталират огради от бодлива тел и издигат табели „Държавна граница“.

Този процес, известен като „бордеризация“, е довел до загубата на обработваема земя, домове и поминък за грузински селяни, които понякога се събуждат, за да открият, че имотите им се намират в окупирана територия. Например в село Тамаришени, „войски от Южна Осетия и техните руски съюзници изместиха граничните стълбове през нощта, с което принудиха фермерите да приберат реколтата си под 72-часов ултиматум, преди да бъдат изгонени“. За разлика от пропагандата, която би могла да засили тези действия с помощта на медиите, тази психологическа операция разчита на физическия акт по преместване на граничната линия, за да насади страх и безпомощност директно в засегнатите общности.

Психологическото въздействие на тази операция е дълбоко. Чрез многократното нарушаване на териториалната цялост на Грузия с малки, постепенни стъпки, Русия тества устойчивостта на грузинското общество и неговото правителство. Постоянната заплаха от допълнителната загуба на земя създава всеобхватно чувство за несигурност. „Селяните, живеещи близо до АГЛ, са изправени пред ежедневен риск от произволно задържане или отвличане от контролирани от Русия сили, като само през 2017 г. над 126 грузински граждани са незаконно задържани за незаконно преминаване на границата. Тези арести, понякога включващи непълнолетни или възрастни хора, рядко се разследват от де факто властите, което създава атмосфера на безнаказаност и деморализира допълнително местните общности. Целенасоченото използване на отвличанията като тактика на психологически операции, а не просто пропаганда, е насочено към конкретни общности и има за цел да създаде пряк психологически ефект, усилвайки страха отвъд това, което медийните наративи сами биха могли да постигнат.

Тази стратегия е предназначена с течение на времето да изтощи грузинската съпротива. До 2013 г. първоначалното възмущение от бордеризацията започна да утихва, тъй като местните общности се измориха от безмилостния натиск. Липсата на силен международен отговор, освен изявления от ЕС и САЩ, засили тази умора, тъй като грузинците възприемат положението си като игнорирано от световната общност. Психологическата цена е очевидна в стагнацията на селата близо до АГЛ, където икономическата активност е спаднала, а местните живеят в постоянен страх и избягват да се отдалечават твърде много от дома си. Посланието, изпратено от Русия, е ясно: „Суверенитетът на Грузия е крехък, а съпротивата е безполезна срещу решителен окупатор.“

Заплахата от война: експлоатиране на травматичното минало на Грузия

След началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. се появи още една психологическа операция: целенасоченото засилване на военната реторика за да бъдат сплашени грузинците до подчинение. Травматичната история на Грузия с Русия, особено опустошителната война от 2008 г., довела до загубата на 20% от нейната територия, прави населението ѝ особено податливо на страхове от подновен конфликт. Руските психологически операции експлоатират тази травма, като поддържат наративи, предупреждаващи за предстояща война, освен ако Грузия не се съобрази с интересите на Москва. Тази операция се засили през 2022 г., като действията на Русия в Украйна послужиха като ярко напомняне за нейната готовност да използва военна сила срещу противници.

Кремъл популяризира идеята, че „стремежът към членство в НАТО или ЕС ще провокира Русия към още една опустошителна война“. Например през 2024 г. политическите кампании в Грузия включваха билбордове, противопоставящи мирни грузински градове с опустошени украински, което предполага, че съпротивата срещу Русия би довела до подобна съдба. Подобни послания се докосват до колективната памет за войната от 2008 г., когато руските сили превзеха голяма част от Грузия само за пет дни, разселвайки хиляди цивилни и оставяйки трайни белези в съзнанието им. Представяйки се като гарант на мира, Кремъл се стреми да възпира Грузия от преследване на евроатлантическите си стремежи. Докато пропагандата може да разпространява тези наративи чрез медиите, психологическата операция включва действия в реалния свят, като движението на руски войски близо до АГЛ, за да се засили възприеманата заплаха.

Руското военно разузнаване изигра ключова роля в засилването на тези заплахи. ГРУ е свързано с кампании за дезинформация, включително изявления от Службата за външно разузнаване (СВР), обвиняващи Запада в заговор за „Тбилиски Майдан“, за да дестабилизира Грузия. Тези твърдения, разпространявани чрез руските медии, имат за цел да посеят страх от хаос, дирижиран от Запада, и да позиционират Русия като стабилизираща сила. Психологическият ефект е парализирането на грузинското общество, при което съюзът с Москва изглежда като единствен път за избягване на катастрофален конфликт.

Деморализация и митът за непобедима Русия

Може би най-коварната психологическа операция са усилията за деморализация на грузинското общество с популяризирането на наратива, че съпротивата е безсмислена, а Русия е непобедима сила със законно право да доминира в Южен Кавказ. Тази операция, набрала скорост през 2024 г. се стреми да подкопае националния морал на Грузия и да накърни демократичните ѝ стремежи. Представяйки Русия като неудържима сила, Кремъл има за цел да насади чувство за безполезност, убеждавайки грузинците, че независимо от техните усилия – било то политически, икономически или военни – в крайна сметка Русия винаги ще надделее. За разлика от пропагандата, която може да разчита единствено на медиите за разпространение на наратива, тази психологическа операция включва осезаеми действия като прехвърляне на активи, за да се засили усещането за доминация.

Този разказ се разпространява чрез комбинация от дезинформация и икономическа принуда, като финансирани от Кремъл медии и организации в Грузия, които според съобщенията са десетки, разпространяват антизападни послания, омаловажават руската окупация на грузински територии и прикриват нейната агресия. Например през 2024 г. се появиха твърдения, че руските действия в Грузия и Украйна са отбранителни отговори на западна провокация. Такива наративи имат за цел да прехвърлят вината от Москва и да подкопаят доверието в западните институции.

Митът за руската непобедимост е подсилен допълнително със символични ходове като трансфер на стратегически активи като дачата Бичвинта в Абхазия под руски контрол през 2024 г. Този ход, представен като законно утвърждаване на руското влияние, сигнализира на грузинците, че Москва може да действа безнаказано на тяхна територия. Участието на ГРУ в тези операции е очевидно в сложната координация на пропагандата, представяща Русия като естествен хегемон на Южен Кавказ, имащ право да диктува външната политика на Грузия.

Икономическата взаимозависимост е друг инструмент в този арсенал. Търговията на Русия с Грузия достигна 2,39 милиарда щатски долара през 2023 г., което е 47 процента увеличение спрямо 2021 г. Това насърчава зависимост, подкопаваща способността на Грузия да се противопоставя на руското влияние. Контролирайки ключови икономически лостове Москва засилва възприятието, че Грузия не може да просперира без нейното одобрение.

Тази икономическа принуда в комбинация с дезинформация създаде деморализиращ наратив, според който усилията на Грузия да се присъедини към западния свят са обречени на провал, а подчинението на Русия е неизбежно.

Ролята на руското военно разузнаване

Руското военно разузнаване (ГРУ) е инструмент за оркестриране на психологическите операции. Експертизата му в хибридната война – комбиниране на дезинформация, кибер операции и прокси дейности – е позволила на Москва да води безмилостна кампания срещу националната психика на Грузия. От координирането на усилията за бордеризация до разпространението на пропаганда чрез различни канали, ГРУ гарантира, че тези операции биват изпълнявани с прецизност и максимално психологическо въздействие. Войната от 2008 г. сама по себе си беше предшественик на подобни тактики, като руските сили репетираха операции в ученията „Кавказ 2008“ и разполагаха прокси сили като батальон „Восток“, за да сеят хаос.

Битка за душата на Грузия

„Руските психологически операции в Грузия от 2013 г. насам представляват пресметнато усилие за подкопаване на нейния суверенитет и деморализиране на нейния народ. Пълзящата анексия и отвличанията подкопават териториалния контрол и обществената устойчивост; заплахата от война експлоатира исторически травми, за да възпира западното присъединяване; а митът за руска непобедимост подхранва отчаяние и подчинение. Тези операции на руското военно разузнаване доведоха Грузия до кръстопът, в който тя трябва да избира между подчинение на руското влияние или събиране на международна подкрепа за запазване на демократичните си стремежи.

Оригинал: Russia’s psychological operations in Georgia: a multifaceted strategy of control

За автора: Григол Джулухидзе е директор на Съвета по външна политика, мозъчен тръст в Тбилиси. Той специализира в изследванията на сигурността и пропагандата. Той е и доцент в Кавказкия университет.