🇷🇺🇬🇪 Отар Парцхаладзе, бивш главен прокурор на Грузия през 2013 г. за 47 дни, санкциониран от САЩ и Обединеното кралство и издирван от Тбилиси по обвинение, че е организирал поръчково убийство, обяви на 7 септември сформиране на доброволческо подразделение, командвано от него, воюващо на руска страна срещу Украйна. Изявлението беше разпространено от ТАСС. Нито той, нито руското министерство на отбраната са уточнили численост, структура и зона на отговорност на новата част, докато твърдението за ръководната му роля в операциите засега няма потвърждение.
Подразделението носи името „Георгиевски“. Парцхаладзе обясни избора с Георгиевския трактат от 24 юли 1783 г. С този акт картлийско-кахетинският цар Ираклий II поставя своето царство под покровителството на Екатерина II и се отказва от зависимостта си от Персия. Според Парцхаладзе задачата на подразделението е да доведе докрай борбата със „злото“, което заплашвало не само тях, а целия свят.
В същото изявление той прави втора историческа препратка: Знамето на победата, издигнато през 1945 г. над Райхстага, е вдигнато от руснака Михаил Егоров и грузинеца Мелитон Кантария, а сега е бил убеден, че символът на разгрома на врага отново ще бъде издигнат от руснак и грузинец. Парцхаладзе твърди още, че доброволно е заминал на украинска територия и че хората му помагат на военнослужещи от руската армия и на цивилни в окупираните райони на Донецка област, както и в Курска, Брянска и Белгородска област.
Историческият епизод, към който препраща името на отряда, завършва тежко за самите грузинци и именно затова изборът е политически натоварен. Дванадесет години след подписването на трактата персийският владетел Ага Мохамед хан нахлува в Картли-Кахетия в отговор на съюза с Русия. В битката при Крцаниси през 1795 г. руски войски не се появяват, а Тбилиси е превзет и опустошен. През 1801 г. Руската империя издава манифеста за присъединяване на Картли-Кахетия – стъпка, която договорът от 1783 г. не предвижда. В историческата памет на грузинския народ трактатът се свързва с началото на загубата на държавността, отколкото с нейното спасение.
Именно това тълкуване беше публично оспорено от управляващата партия три седмици преди обявяването на отряда. На 12 и 18 август премиерът Иракли Кобахидзе описа решението на Ираклий II като мъдра стъпка без алтернатива, която е спасила страната от унищожение, и като цивилизационен избор. През следващите няколко дни лидери на „Грузинска мечта“ повториха същия довод.
Опозицията отвърна, че темата е извадена от архива, защото властта се готви да предаде Грузия на Москва, и определи тезата за „спасението“ като пренаписване на историята. Кобахидзе направи директна аналогия със съвременна Грузия, свързвайки трактата с войната през август 2008 г. С Михаил Саакашвили начело на страната, по думите му, всички писани и неписани договорености били нарушени за сметка на грузинците.
Открито проруски групи вече настояват за „Георгиевски трактат 2“. Названието на подразделението влиза директно в този политически спор – само месец след като договорът от 1783 г. се премести от учебниците по история в текущия дебат за стратегическата ориентация на Грузия.
Парцхаладзе оглави прокуратурата на 7 ноември 2013 г. и подаде оставка на 30 декември, след като беше разкрит от опозицията, че е бил осъждан за кражба в Германия. На 14 септември 2023 г. Министерството на финансите на САЩ го включи в санкционните списъци. Мотивите за неговото вписване са, че Федералната служба за сигурност (ФСБ) и нейният служител Александър Онишченко са използвали Парцхаладзе, за да оказват влияние върху грузинското общество и политика в полза на Москва, а Онишченко му е помогнал да получи руски паспорт.
През октомври 2023 г. тогавашният президент Саломе Зурабишвили подписа указ, лишил го от грузинското гражданство. На 19 септември 2025 г. Великобритания също го санкционира по режима си за мерки срещу Русия заради ръководна позиция в московско дружество, работещо в сектор от стратегическо значение за Кремъл. Мерките срещу него включват замразяване на активи, забрана за пътуване и забрана да заема ръководни длъжности. След своето преместване в Русия започна да използва и втора фамилия – Романов.
Политическата тежест на името му в Грузия си пролича веднага след като му бяха наложени американски санкции. Търговските банки замразиха сметките му, а на 19 септември 2023 г. изпълняващата длъжността управител на Централната банка Натия Турнава прие промяна в правилата, според която банките прилагат санкции срещу грузински граждани само ако те се основават на влязла в сила присъда на грузински съд. И тримата нейни заместници – Папуна Лежава, Арчил Мествиришвили и Николоз Гагуа – подадоха оставките си. Сметките на Парцхаладзе бяха размразени.
Част от средата, с която го свързва местната журналистка Ана Гваришвили, също е обект на международни санкции. През април 2023 г. Държавният департамент на САЩ забрани да влизат в страната на 4 грузински съдии заради корупция: Михаил Чинчаладзе, Леван Мурусидзе, Иракли Шенгелия и Валериан Церцвадзе. Те се свързват с група, известна в Тбилиси като „клана на съдиите“. На 27 декември 2024 г. Министерство на финансите на САЩ санкционира и самия Бидзина Иванишвили заради подкопаване на демократичните процеси в полза на Русия.
Между санкциите и наскоро обявената роля на командир стои едно убийство. Вечерта на 14 март 2025 г. на улица „Чавчавадзе“ в столичния квартал Ваке беше застрелян бизнесменът Леван Джангвеладзе, брат на Мераб Джангвеладзе – т.нар. „крадец в закона“ – лице с признат статут и влияние в криминалната йерархия в постсъветската история на страната. Гваришвили свързва Мераб със смъртта на някои от най-влиятелните фигури в тази среда.
През декември 2025 г. Министерството на вътрешните работи съобщи, че разследването сочи Парцхаладзе като организатор на убийството и тартор на организирана престъпна група. На 30 декември беше задочно поставено неговото задържане под стража и той беше обявен за международно издирване. Парцхаладзе не признава вината си.
През май 2026 г. градският съд в Тбилиси наложи доживотни присъди на трима обвиняеми: Гиорги Микадзе беше осъден в свое присъствие, а брат му Давид и Гиорги Джохадзе – задочно. Делото срещу Парцхаладзе продължава без произнесено решение. От юни 2025 г. той не се е появявал в Грузия.
През октомври 2025 г. разследването стигна до върха на управляващия апарат и бяха претърсени домовете на бившия премиер Иракли Гарибашвили, бившия ръководител на Службата за държавна сигурност Григол Лилуашвили и на самия Парцхаладзе.
Разследващите успяха да възстановят и предполагаемата схема на поръчката. Според показания на Робико Гогиашвили, изслушани в съда, Парцхаладзе и братята Микадзе са получили 5 млн долара от Иракли Усоян, внук на Аслан Усоян, известен като Дед Хасан. В основата на предполагаемата поръчка стои стар търговски конфликт около износа на цигари и алкохол към Русия. Обвинението твърди още, че дотогава никой не се е осмелявал да посегне на Леван Джангвеладзе именно заради авторитета на брат му.
Реакция, по едно непотвърдено сведение, идва тъкмо от въпросната криминална среда. През юни 2025 г. Мераб Джангвеладзе свиква в Италия събрание на „крадци в закона“, което произнася смъртната присъда на Парцхаладзе. По видеовръзка в него участва и Захарий Калашов, смятан за най-влиятелния „крадец в закона“ в Русия. Информацията е на JAMnews, която се позовава на един вътрешен източник, назован по малко име. Независимо второ потвърждение няма. Оттогава Парцхаладзе не се е връщал в Грузия.
Гваришвили, която отразява политическия завой на Грузия от столицата Тбилиси, свежда неговото решение до три възможни мотива. Първият е финансов: Руската федерация военизира своята икономика и плаща на желаещите да се сражават на нейна страна. Вторият е достъпът и доверието, които според нея Москва дава на хората, доказали своята лоялност с участие във войната с Украйна. Третият е страхът. Може да прозвучи парадоксално, но според нея тъкмо фронтът може да се окаже най-безопасното място за човек, над когото е произнесена смъртна присъда в криминалния свят.
Тя включва Парцхаладзе сред най-влиятелните фигури в кръга около Бидзина Иванишвили, докато описва и разпада в отношенията между двамата, които според нейния разказ от март 2025 г. се влошават до такава степен, че Иванишвили е принуден да избира между Парцхаладзе и Джангвеладзе.
Ден след изявлението за новосформираното подразделение, официален коментар от властите в Тбилиси все още няма. В столицата и Батуми проевропейските протести навлизат в 650-ия си пореден ден.
Към грузинците, избрали да воюват на страната на Украйна, властите действат отдавна. Още през юли 2024 г. командирът на Грузинския легион Мамука Мамулашвили съобщи, че около 300 от бойците му са открили имената си в списъка с издирвани лица в родината си, като някои от тях даже имат повдигнати обвинения в опит за преврат и тероризъм. Кобахидзе от своя страна обяснява отказа да нарече Русия враг с аргумента, че подобно изявление би изисквало и съответни действия.
Москва преследва същата група от другата страна на фронтовата линия. През юни 2023 г. руски военен съд обяви Грузинския легион за терористична организация, а Следственият комитет на Руската федерация вече е повдигнал задочни обвинения на над 70 от членовете му. Така за част от грузинците, воювали на страната на цивилизацията, има обвинения както от Москва, така и от Тбилиси. За грузинец, обявил сформирането на отряд в подкрепа на държавата-агресор, засега няма публично известно аналогично действие от страна на грузинските власти.
Съвпадението между речника на кабинета и названието на подразделението изглежда преднамерено, но не доказва координация само по себе си. Изявлението беше тиражирано от руска държавна агенция, използва и лексика за защитата на традиционните семейни ценности, близка до тази на управляващата партия, и се появи точно когато Георгиевският трактат беше изваден от историческия дебат и превърнат в аргумент за настоящата политическа посока.
В публичното пространство обаче конкретни сведения относно мнимото подразделение отсъстват. Няма обявена численост, не е известно в чия командна структура попада, нито Министерство на отбраната на Руската федерация е потвърдило публично сформирането. На този етап „Георгиевски“ е споменато като название единствено от личното изявление на Парцхаладзе, а не независимо установена армейска част.
Личното положение на Парцхаладзе предлага обяснение за решението и без да се предполага политическа режисура. Ако сведенията, тиражирани от JAMnews, се окажат истина, от юни 2025 г. над него виси заплаха за живота от влиятелна част от постсъветския криминален свят. Освен това от декември 2025 г. е обявен за международно издирване по грузинското дело.
Това обаче не позволява автоматично да се стигне до заключение, че новата му роля вече го е включила в руския държавен апарат. Ако „Георгиевски“ реално съществува като действаща част и се включи в руската командна структура, тази позиция би могла да даде на Парцхаладзе различен статут и достъп от всичките онези, които до момента са осигурявали бизнеса и неформалните му връзки.
Двете обяснения не се изключват. Твърденията за надвиснала опасност за живота му може да обясни защо се е решил на тази стъпка именно сега, а избраното име – към кого е насочено политическото послание.
Хипотезата за политически сигнал може да бъде потвърдена отделно с течение на времето: зависи преди всичко от това дали „Грузинска мечта“ ще продължи да вгражда Георгиевския трактат в своята реторика и дали Тбилиси ще запази мълчание, докато бойци от Грузинския легион остават издирвани.
Дали подразделение „Георгиевски“ представлява истинско военно формирование или засега съществува само като име, ще си проличи по неща, които могат да се проверят относително лесно: обяви за набиране на личен състав и канал за вербуване, споменаване на отряда в руски военни сводки, съобщения за убити от неговите редици, кадри с отличителни белези или друга проследима организационна следа. В случай че нищо от това не изплува онлайн през следващите месеци, „Георгиевски“ ще остане там, където се появи – едно съобщение на ТАСС.
Няма коментари:
Публикуване на коментар