Украйна отговаря на реактивните „Герани“ с прехващача Alexa Spatium

🇺🇦 Министерство на отбраната на Украйна кодифицира и допусна за употреба Alexa Spatium – първия по рода си реактивен прехващач на дронове в арсенала на украинската армия. Той беше разработен от украински инженери, предназначен за сваляне на ударни дронове с висока скорост, с които Русия постепенно допълва и измества витловите „Герани“. Ведомството обяви кодификацията на 21 август.

Според описанието на министерството апаратът е оборудван с турбореактивен двигател и е предназначен за действие на малки и средни височини. Той съчетава значителен височинен таван и голям боен радиус с висока маневреност. Задачите му са формулирани широко: дронът е проектиран да поразява малки цели, въздушни, наземни и надводни, включително ударни и разузнавателни дронове, а също така хеликоптери.

Диапазонът на скоростта му също е обширен. Alexa Spatium може да лети по-бавно, за да пести гориво, и да ускорява, когато обстановката или целта го изискват. Насочването се извършва по предварително зададени координати или с пряко управление, а търсенето и захващането на целите – с телевизионен и инфрачервен канал.

Размерите на апарата възлизат на 1,5 × 1,7 метра. Пускът се извършва само за няколко минути от подвижен катапулт, а корпусът е изработен от лек и здрав композитен материал, който според ведомството позволява извършването на резки маневри без загуба на контрол. Цялата система може да бъде превозвана с пикап и изисква минимална подготовка на позицията.

В зависимост от задачата прехващачът може да носи осколочно-фугасна, кумулативна или термобарична бойна глава. Ако не открие и порази целта, той може да се върне към мястото на пуск и да бъде използван повторно. Министерството представя системата като модулна и до голяма степен автоматична, с акцент в бързата реакция, подвижността и устойчивостта при работа в тежки условия.

В официалното съобщение обаче не се посочват конкретни данни за скоростта, височинния таван, бойния радиус и цената на дрона. Не е назован и производителят. Украинските военни издания, препечатали тази информация, също не разкриват кой стои зад разработката.

Списъкът с потенциални цели все пак подсказва повече за предназначението на Alexa Spatium от нейните спецификации. Министерството изброява „Геран-3“, „Геран-4“, „Геран-5“ и „Шахед-131“, но не и витловия „Геран-2“, който украинската ПВО вече се научи да сваля масово. Макар „Шахед-131“ също да е такъв вид дрон, акцентът очевидно пада върху новите реактивни представители на семейството. „Геран-3“ е руският аналог на иранския „Шахед-238“ и първият реактивен модел от тази линия. Разузнавателните данни, които обясняват този избор, бяха публикувани 10 дни по-рано.

Генерал-майор Вадим Скибицки, заместник-началник на Главно управление на разузнаването (ГУР), обяви, че се наблюдава спад в интензитета на руските удари през юли, което обясни с преоборудване на линиите за производство на турбореактивните „Геран-4“ и „Геран-5“. За август ГУР очакваше от руската страна да произведе около 11 000 ударни дрона от всички видове, а оцени месечния капацитет само за реактивните версии на около 3000 броя.

По същата оценка причината за промяната е нарастващата ефективност на украинските прехващачи срещу „Геран-2“. „Сега са необходими други прехващачи със съответната скорост или зенитна отбрана на малка височина“, заяви Скибицки.

Разликата между поколенията се забелязва най-ясно в двигатели, скорост и далечина на полет. „Геран-4“ използва китайски турбореактивен двигател с тяга от около 160 кгс. По приведените данни скоростта на реактивните модели се вдига от 280–330 до 350–500 км/ч, а далечината – от 600 до 850 км. Работният височинен диапазон е между 100 и 5000 метра, продължителността на полета достига до около два часа и половина, а бойната глава тежи поне 50 кг.

„Геран-5“ е аналог на иранския „Карар“. Той достига скорост от 600 км/ч и е значително по-голям – около 6 метра дължина и 5,5 метра размах на крилото. Сглобяването се извършва в Елабуга, в специалната икономическа зона „Алабуга“ в Татарстан.

Скибицки посочи и цената на ключовия дефицитен компонент. Китайският турбореактивен двигател струва между 35 000 и 40 000 долара, а Русия се опитва да организира собственото му производство.

Какво означава тази промяна за защитата на украинския тил, стана ясно три дни преди съобщението за Alexa Spatium. На 18 август, според отчета на украинските Военновъздушни сили, Русия изстреля 76 реактивни „Шахеда“ в рамките на едно денонощие. Част от тях за първи път достигнаха Западна Украйна.

Апаратите преминаха над Виницка, Тернополска, Ривненска и Волинска област, като изминаха между 850 и 920 км от местата за изстрелване в Крим. Дотогава максималният им обсег беше оценяван на около 500 км. В 17:55 ч. украинските ВВС съобщиха за дрон над Виница, летящ към Хмелницки, а половин час по-късно втори апарат прекоси Тернополска област в посока Волин. Посочената им скорост беше между 400 и 600 км/ч, което на практика обезсмисля опитите за поразяване със стрелково оръжие. Украинската противовъздушна отбрана унищожи една от целите край южната граница на Ривненска област, съобщи началникът на областната военна администрация Олександър Ковал.

Дотогава украинската антидрон отбрана разчиташе основно на витлови прехващачи и на благоприятното икономическо съотношение, което осигуряват те. През май украинската страна отчете 8150 руски атаки с барражиращи боеприпаси от всички типове и 7476 свалени – малко под 92%. Само прехващачите Sting на Wild Hornets са унищожили над 3000 дрона „Шахед“ и „Гербера“ през същия месец.

Octopus се произвежда в Обединеното кралство от януари. От февруари производството чукна близо 1000 дрона месечно при заявена цел от 2000, а конструкцията се обновява на всеки шест седмици. Прехващач от този клас струва около 1000 долара, а според британските данни цената на един Octopus е под 1/10 от стойността на целта, която унищожава.

Реактивният прехващач променя това икономическо съотношение. Турбореактивният двигател е скъп дори в своя китайски вариант, а композитен корпус с телевизионна и инфрачервена система са за насочване, не може да бъде произведен срещу цената на обикновен витлов прехващач.

Вероятно с това са свързани и две от най-странните свойства в описанието на ведомството – възможността за връщане в точката на изстрелване и използването на сменяеми бойни глави. Машина, която многократно струва повече от витловия предшественик, трябва или да бъде запазена при полет без извършен прехват, или да може да изпълнява повече от една задача.

Оттук следва и ограничение, което официалният текст не назовава: дрон с подобна себестойност едва ли ще е изпращан срещу всяка цел в масиран рояк. По-вероятно е той да е използван срещу дронове, които по-евтините витлови прехващачи не могат да настигнат.

Alexa Spatium е част от широк процес, чиито мащаби украинското министерство измерва с точни числа. От началото на 2026 г. ведомството е кодифицирало и допуснало за употреба 413 безпилотни системи, всички украинско производство.

Три дни преди кодификацията на прехващача към този списък е добавен и наземен апарат. Разработчикът Trident Tech съобщи пред изданието „Милитарний“, че товароносимостта на робота „Пластун“ е удвоена от 50 на 100 кг. Самата платформа тежи 35 кг и постъпва на въоръжение през 2023 г.

Кодификацията обаче е разрешение за употреба, а не свидетелство за извършена доставка. Съобщението не уточни колко прехващача Alexa Spatium са произведени и дали серийно вече започна. Кодифицирането на 413 системи за 7 месеца показва мащаба на процедурата, а самото това допускане не говори за масово производство или реално присъствие във войските.

ГУР очерта две възможни реакции на реактивните „Герани“, а не един: прехващачи с нужната скорост или зенитна отбрана на малка височина. Alexa Spatium покрива първото направление. Второто изисква оръдия, боеприпаси и зенитни ракети – т.е. външни доставки и производствени срокове, върху които Украйна няма същия контрол, както над собственото си производство на дронове.

Поради това значителна част от отговора пада върху системите, които Украйна може да произвежда сама. Всяко забавяне на серийното производство оставя по-уязвими градовете, попаднали на пътя на руските дронове.

Реалният ефект може да стане видим до есента, ако месечните отчети продължат да се публикуват в същия вид. Основният проверим показател ще е дали делът на свалените цели ще се задържи около 92%, докато реактивните модели се доближат към прогнозирания дял от 50% от руските дронове. Този праг вече беше достигнат при отделна атака. Отворен остава въпросът дали и кога ще се превърне в устойчива тенденция.