Украински инженер показа прехващача SPART на полигона Едуардс

🇺🇦🤝🇺🇸 Дрон прехващач, проектиран от 22-годишен самоук украински инженер, премина през цялата изпитателна демонстрация на полигона на военновъздушна база „Едуардс“ в Калифорния. На 16 юли неговият конструктор проведе демонстрация на устройството пред бригаден генерал Марк Масаро, командващ Изпитателния център на ВВС на САЩ.

Йехор Балицки е основател и изпълнителен директор на Thermopylae Aerospace – компания с 5 служители и седалище в Калифорния, регистрирана през юни 2025 г. За успешното изпитание съобщи самата компания, а брифингът е документиран от ВВС със снимка на технически сержант Робърт Клойс.

„В 412-о изпитателно крило, база „Едуардс“, по време на Game of Drones 26-2 нашият малък екип завърши успешна цялостна демонстрация на SPART – нова платформа за прехващане, замислена като асиметрично средство за противодействие на големи дронове“, заяви Балицки.

Биографията му е кратка. Напуска родината си на 17-годишна възраст през 2022 г. малко след началото на пълномащабната руска инвазия, и започва работа за европейски компании в областта на киберсигурността и разпределените системи. В началото на 2025 г. се установява в САЩ, където се запознава със своя бъдещ съосновател Картър Шерер.

Двамата създават Thermopylae през юни същата година и кръщават компанията на прохода, при който 300 спартанци задържат персийската армия през 480 г. пр.н.е. През ноември фирмата приключва първоначален инвестиционен кръг за 1,6 млн. долара. Водещи инвеститори са Навал Равикант и украинският фонд UA1, а сред останалите участници са Norgard Capital, SGA Capital и Cyrus Ventures. Първата инвестиция идва от акселератора Founders Inc.

Janes и DroneLife посочват различна сума за същия етап – 2,5 млн. долара, събрани през лятото на 2025 г. Междувременно екипът нараства от двама на петима души, а развойната дейност се извършва в Хоторн, Калифорния.

SPART е сгъваем квадрокоптер, изстрелван от тръба със сгъстен въздух. След пусй се разгъва във въздуха и се насочва към топлинната следа на целта. Компанията обявява скорост до 350 км/ч, максимален полет до 20 минути и възможност за повторна употреба: ако пропусне целта, апаратът може да се прибере и да бъде използван отново.

Пусковата тръба може да се монтира върху пикап, плавателен съд, наземна роботизирана платформа или летателен апарат. Очакваната цена е не повече от 10 000 долара за пуск. Основните цели, които Балицки описва, са големите ударни дронове от семейството „Шахед“. Компанията ги причислява към група 2 по 5-степеннната американска класификация. Тази група обаче включва дронове с тегло от 10 до 25 кг, докато „Шахед-136“ има излетна маса около 200 кг и попада в следващата, трета група.

Ценовото съотношение се намира в основата на аргумента. Американските системи, използвани за сходни задачи, са значително по-скъпи. Coyote Block 2 на Raytheon струва 120 000 долара за брой, Roadrunner-M на Anduril се оценява на стотици хиляди долари, а корабната зенитна ракета SM-2 Block IIIC – на около 2 млн. според бюджетното искане на флота за 2026 финансова година.

Срещу тях лети дрон, чиято себестойност възлиза на 35 000 долара. Въпреки че системите не са напълно равностойни като способности и предназначение, ценовата размяна остава в полза на атакуващия. Такава асиметрия се запази през цялата руско-иранска безпилотна кампания срещу Украйна.

Промяната на това съотношение чрез евтин кинетичен прехващач отдавна не е просто хипотеза, а работеща практика. Украинският прехващач „Стинг“ на Wild Hornets – квадрокоптер с корпус, изработен с 3D печат, и термокамера – струва около 2100 долара и развива скорост до 343 км/ч. До юни 2026 г. с него бяха свалени около 9000 дрона от семейството „Шахед“.

През април „Стинг“ е използван при 70% от успешните прехвати на реактивните модификации, а месечното производство надхвърля 10 000 машини. Пентагонът следи внимателно този пазар и през март се появиха сведения за интерес към украински прехващачи, чиято цена е около 1000 долара за брой.

Основното разграничение, което Балицки прави, не е само в цената, но и в ролята на оператора. Пред Janes той посочи, че украинските прехващачи се управляват ръчно и резултатът зависи от уменията на конкретен човек зад пулта, вместо да бъде осигуряван от система, която може лесно да се използва в голям мащаб.

Украинските експерти описват същия проблем със свои думи. Командири алармират, че обикновен пилот на FPV дрон не е достатъчно подготвен за задачи по въздушен прехват, за които е нужен специално обучен екипаж.

SPART е опит това умение да се вгради в самата система. Термичното насочване в крайния етап от полета и пневматичното изстрелване поемат част от задачите, които днес са изпълнявани от обучен оператор. Ако решението докаже своята надеждност, мащабирането ще зависи предимно от капацитета за производство, а не от броя на пилотите, преминали специализирани курсове.

„Построихме го от нулата за много кратко време“, каза Балицки. „Горд съм с екипа, че ни доведе дотук.“

Каналът, по който апаратът попада в полезрението на ВВС на САЩ, е нов и е създаден именно за компании от този тип. „Game of Drones“ се организира от Експерименталните изпитателни сили на 412-о изпитателно крило съвместно с новосъздаденото звено US-X към Агенцията за управление на отбранителните договори (DCMA).

Първото издание беше проведено на 8-12 декември 2025 г. на пресъхналото езеро Rogers Dry Lake в базата „Едуардс“. В него взеха участие общо шестима индустриални партньори и инженери от Изследователската лаборатория на ВВС. Изданието 26-2, в което участва Балицки, се провежда от 13 до 16 юли 2026 г.

Достъпът се осигурява чрез споразумения за съвместна изследователска и развойна дейност (CRADA) с изпитателното крило. Резултатите се използват при формирането на sUAS Blue List – списъка с одобрени малки безпилотни системи – и обслужват инициативата Drone Dominance, обявена от Пентагона.

Масаро е нов на тази позиция. Той пое ръководството на Изпитателния център на 30 юни – две седмици и половина преди брифинга на Балицки.

Периодът за оценка е кратък и има конкретен хоризонт. Пред DroneLife през юли Балицки говори за срок от 3-4 месеца, след който компанията се надява Пентагонът да одобри поръчка. Това означава, че резултатът би трябвало да стане ясен около ноември 2026 г. Конкуренцията обаче е силна. Програмата за доминация в сферата на дроновете е на стойност 1,1 млрд. долара и предвижда придобиването на поне 300 000 апарата. Тя е разделена на 4 фази, като кръгът на участниците се стеснява на всяка следваща стъпка.

През февруари 25 доставчика бяха поканени да се надпреварват за парична награда в размер на 150 млн. долара в първата фаза. Поръчки се очакват за около 12 от тях, а до четвъртата фаза ще достигнат 3-5 от тях.

Успоредно с това САЩ разглеждат варианта за директен внос на украински прехващачи, които струват 10 пъти под SPART. Петимата служители в Хоторн се конкурират едновременно с утвърдените производители на ракетни системи и украинските компании, които първи доведоха концепцията за евтин дрон прехващач до серийно производство.

Значението на случая е в промяната на посоката, в която се движат технологиите и реалният боен опит. От февруари 2022 г. насам Украйна е мястото, където чуждестранните оръжейни системи получават бойната си оценка, а концепцията за евтин кинетичен прехващач узря именно в небето над Киев.

Сега концепцията навлиза в системата за придобиване на Пентагона от компанията на украински инженер, регистрирана в Калифорния. Това не е козметична подробност. В подготвените си показания пред Сената отговорниците за програмата Оуен Уест и Травис Мец предупредиха, че очакваното търсене ще постави индустриалната база под сериозно напрежение. Те подчертаха и предпочитанието на министерството към системи, произведени в САЩ.

В същото време инвестиционният кръг на Thermopylae от ноември беше организиран с обявено намерение системата да бъде подложена на изпитания от украински части на фронта и впоследствие да се произвежда в Украйна. Следователно технологичният поток се движи паралелно в двете посоки.

Дали ускореният път от малката компания до американския полигон ще стигне до реална поръчка, може да се оцени по два конкретни показателя до края на годината. Включването на SPART в sUAS Blue List или пък подписването на договор би потвърдило успеха. Ако оценъчният период изтече без нито едно от двете, това би показало, че новият механизъм осигурява достъп до полигона, но не непременно и до поръчката.