Дронът срещу централата на СБУ беше насочен към кабинета на Поклад

🇷🇺💥🇺🇦 Руски дрон порази централата на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), разположена на ул. „Володимирска“ в Киев, точно срещу катедралата „Света София“, а конкретна цел е бил кабинетът на генерал-майор Олександър Поклад, временно изпълняващ длъжността ръководител на СБУ. 12 души са ранени, 9 от които са били настанени в болница, включително 2 в тежко състояние. Това е първият удар по централата на СБУ за пълномащабната война, започнала на 24 февруари 2022 г.

Че ударът е бил насочен именно към този кабинет, заяви президентът Володимир Зеленски след разговор с Поклад, а пресслужбата на СБУ потвърди същото: дронът е бил целенасочено изпратен към кабинета на ръководителя. Самият Поклад е невредим. „Противникът не постигна целта си“, съобщи службата и обеща повредената сграда да бъде възстановена.

Въздушната тревога в Киев прозвуча около 15:00 ч., а експлозиите в центъра последваха половин час по-късно. Използваното средство е реактивен ударен дрон от типа „Шахед“ – модификация с турбореактивен двигател, който лети със значително по-висока скорост от витловия си предшественик, с което съкращава до минимум времето за реакция на ПВО. Столичният кмет Виталий Кличко заяви, че в поразеното крило са разрушени таван и външна стена, а повечето ранени са пострадали от изсчупени стъкла. Взривната вълна е засегнала и отсрещната страна на улицата: в Националния резерват „София Киевска“ също има изпочупени прозорци, а стъкленият вход на Консисторията е разрушен. По самата катедрала няма материални щети, но такива е отчело заведение от веригата „Завертайло“, намиращо се между централата на СБУ и катедралата. Комплексът на „София Киевска“ е част от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1990 г. След началото на руската инвазия обектът беше включен в списъка на застрашеното наследство през 2023 г..

Реактивните дронове усложняват задачата пред киевската ПВО. Мобилните огневи групи с времето усвоиха и усъвършенстваха способностите си за сваляне на масово използваните витлови дронове с картечен огън в периода между засичането на дрона и пристигането му в крайната цел. Онези с турбореактивен двигател обаче развиват 500–550 км/ч, по оценки на украинските ВВС, което свежда времевия прозорец до минимум и това прави свалянето им невъзможно без зенитно-ракетни комплекси и авиация. Именно тези безпилотни летателни апарати носят основната тежест на руските удари по украинската столица в последната седмица.

Дневният час се вписва в наблюдаваната промяна на модела на руската кампания срещу столицата. Киев е под почти непрекъснати атаки с дронове от над седмица, като ударите все по-често се нанасят посред бял ден, а не само през нощта. В своя доклад Kyiv Independent обобщава, че за изминалото денонощие руските атаки в цялата страна са отнели живота на 6 цивилни и са ранили 56, от които 13 в столицата.

В момента на удара обаче кабинетът на ръководителя на СБУ е бил опразнен, а етажите около него – почти безлюдни. По данни на местното издание ZN.ua вечерта на 3 септември партньорски служби предупредили СБУ, че руското командване е планирало такъв удар, и по заповед от Поклад централата е била евакуирана от почти целия си персонал. На място останал само минималния необходим състав, а след обявяването на тревогата служителите слезли в укритията. Тази последователност обяснява защо попадение в централата на контраразузнаването е довело до ранени, но не и до загинали.

Как дронът е достигнал до конкретен прозорец в центъра на столицата, на този етап остава без категоричен отговор. Сергий Бескрестнов с позивна „Флеш“, съветник по радиотехнологии към военното ръководство на Киев, допуска възможност за онлайн управление с ретранслатор от типа mesh с достъп до интернет връзка: устройство с размер приблизително колкото половин ученическа раница, активирано за краткото време на удара от руски агент в радиус от около 5 км. Според него в периода на удара в украинското небе не е имало други руски дронове, което изключва хипотезата за верига от ретранслиращи безпилотници чак от руската територия. Това е негова оценка и разследващите няма потвърждение от разследващите органи, но ако все пак се окаже вярна, това би означавало, че в района на удара е имало руски агент, активирал локален mesh ретранслатор с интернет връзка, осигуряващ радиоканал между дрона и отдалечен оператор. При наличие на камера и видеоканал това би позволило и корекции на траекторията в реално време при финалния заход към целта.

Поклад отдавна е известна фигура за ръководството в Кремъл. Той оглави СБУ на 17 юли 2026 г. с указ на президента Зеленски, след като неговият предшественик на поста Йевгени Хмара беше временно назначен за министър на отбраната, преди да бъде оставен за постоянно начело на ведомството. В същото време СБУ няма постоянен ръководител от оставката на Васил Малюк през януари 2026 г. Москва спомена публично името на Поклад за първи път през ноември 2024 г. Тогава Федералната служба за сигурност (ФСБ) обяви, че атентатът срещу капитан I ранг Валерий Транковски е бил организиран именно под негово ръководство. Офицерът намери смъртта си на 13 ноември 2024 г. след детонация на взривно устройство, маскирано като пожарогасител и поставено в личния му автомобил в Севастопол. На 18 юли 2026 г. ден след назначението на Поклад начело на СБУ, руското ведомство повтори обвинението и съобщи за задържането на жителка на Ялта по същия случай. Поредицата продължи и това лято: на 13 август бомба в улично кошче за боклук на Столетовски проспект в окупирания Севастопол уби на място капитан I ранг Роберт Шагеев, бивш командир на украинската подводница „Запорожие“, който дезертира към руската страна през 2014 г. Кирило Буданов, който ръководи Офиса на президента и води украинската делегация на мирните преговори с Москва, казва, че Кремъл продължава да търси и неговия живот. Прицелването в конкретен прозорец на „Володимирска“ идва, след като Москва вече е назовала Поклад публично и поименно.

Обявеният от Киев отговор следва същата логика. В 18:00 ч. Зеленски съобщи, че географията на ответните удари вече е определена и открит остава само конкретният момент на нападението, който ще бъде избран с оглед постигане на максимален ефект. „Възложих на Поклад да отговори адекватно, осезаемо и доколкото е възможно – огледално на руснаците за този удар, когато всичко бъде подготвено“, подчерта украинският държавен глава и увери, че военните ще подкрепят отговора. Самата СБУ очерта отговора с оперативната си работа: още специални операции, разкрити агентурни мрежи и унищожени врагове.

Ударът е нанесен в момент, който усложнява допълнително руската дипломатическа позиция. Специалният пратеник Стив Уиткоф и Джаред Къшнър пътуват към Москва днес, 5 септември, а утре се очаква да кацнат в Киев, с цел да представят на двете страни конкретно предложение за прекратяване на войната, което бе описано от президента на САЩ Доналд Тръмп като идея за мир. В същия ден Зеленски поиска двустранна пауза във въздушните удари за периода на тяхното пътуване и разпореди на Силите за отбрана на Украйна да осигурят безопасен коридор през руското въздушно пространство. В тази посока съществува и съвсем скорошен прецедент: по американско искане в дните около визитата в Москва на директора на ЦРУ Джон Ратклиф, Киев беше помолен да преустанови своите атаки с дронове срещу Москва и Санкт Петербург на 25, 26 и 27 август. Министърът на външните работи Андрий Сибиха определи вчерашния удар по сградата на СБУ като сериозна ескалация, която според него разкрива истинското отношение на ръководството на Кремъл към дипломацията.

Наличните данни сочат с висока вероятност към планирана операция срещу работното място на конкретно назован човек, а не към случайно отклонил се дрон. Според украинските твърдения и публично достъпните сведния точката на попадение е именно кабинетът на ръководителя на СБУ. Ударът е бил нанесен през деня, а полученото ден по-рано предупреждение сочи, че подготовката му не е останала скрита за партньорските служби. Дали ударът е имал за цел живота на Поклад обаче е отделен въпрос. Москва няма как да е сигурна дали в петък следобед той ще бъде на бюрото си, освен в хипотетичен сценарий на безпрецедентен пробив в сигурността, а такъв е невъзможен в текущата реалност. Бойната част на реактивните дронове се оценява на около 50-100 кг срещу масивна многоетажна сграда. Министерство на отбраната на Руската федерация освен това нито е коментирало удара, нито пък е обявило успешно поразена цел. Крайната цел на подобен вид операция по-скоро е да демонстрира, че конкретният адрес, етаж и кабинет могат да бъдат достигнати.