Каспаров: Путин ще ескалира и ще изпита НАТО, не търси мир

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин няма никакво намерение да сключва мир с Украйна и по-скоро ще ескалира войната след парламентарните избори през септември, отколкото да направи завой към намиране на компромис. Това предупреди в интервю за Politico Гари Каспаров – бивш безспорен световен шампион по шахмат, а днес една от най-видните фигури на руската опозиция в изгнание.

Разсъжденията, които Каспаров изложи пред изданието, преобръщат обичайното предположение, че притиснатият противник търси изход. Според него, колкото по-осезаем е натискът върху Путин, толкова по-склонен е той към ескалация, а не към отстъпки. Всяко споразумение, което спира дотук, без да завърши с категорично руско поражение, само би подарило на Москва глътка въздух, за да се прегрупира и да се върне по-силна. „Путин винаги ескалираше, когато усетеше, че е притиснат до стената... а най-естествената ескалация е провокацията“, заявява дисидентът.

Твърдението, че руският президент прибягва до ескалация именно в моменти на слабост, стъпва върху ясен модел от последните две десетилетия. Войната с Грузия през август 2008 г. избухна месеци след като НАТО обеща бъдещо членство на Тбилиси и Киев; анексирането на Крим през 2014 г. последва свалянето на проруския президент Виктор Янукович; а пълномащабната инвазия от февруари 2022 г. беше отговор на задълбочаващата се западна интеграция на Украйна. Всеки път този ход носеше сериозен риск – и всеки път Москва залагаше на това, че Западът ще преглътне свършения факт.

Формата, която една подобна провокация може да приеме днес, тревожи Каспаров най-силно: нахлуване в държава от източния фланг на НАТО, най-вероятно Латвия или Естония. Целта не би била окупирането на големи територии, а изпитание за решимостта на Алианса – и най-вече на САЩ – да реагират. За да се подкопае доверието в пакта, дори не е необходимо мащабно нашествие, обяснява емблематичният руски опозиционер. Достатъчно е да бъде превзето малко гранично градче, по възможност с преобладаващо рускоезично население, и да се изчака реакцията. Ако тогава САЩ не се притекат на помощ, целта на Путин ще бъде постигната: с един-единствен ход НАТО практически ще престане да съществува. Според Каспаров провалът на подобен тест няма да остане локален проблем – откаже ли се Алиансът да защити един свой член, обещанието за колективна отбрана губи тежестта си по целия свят.

Прибалтика е мястото, където подобна провокация може да намери най-благоприятна почва. В естонския град Нарва, разположен на самата граница, рускоезичните жители са абсолютно мнозинство; техният дял е изключително висок и в латвийската област Латгале. Това предоставя на Кремъл добре познатия предлог за намеса – „защита на сънародниците“, с който Москва вече оправда анексирането на Крим, войната в Донбас, а преди това и нахлуването в Южна Осетия и Абхазия. Тъкмо заради тази уязвимост източните държави в НАТО от години настояват, че по-вероятната заплаха е хибридна, а не конвенционална – маскирано проникване на чужда територия, което би изправило Член 5 пред казус без ясен предварителен отговор.

Нищо в поведението на Кремъл не подсказва завой към мир – нито пропагандата, нито действията на властта, нито речите на самия Путин. Всички индикатори сочат в една-единствена посока, която Каспаров описва пред Politico само с четири думи: „Война, война, война, война.“

Прогнозата му се опира и на конкретен ориентир от вътрешнополитическия календар на Русия. Изборите за Държавната дума са насрочени за 18–20 септември 2026 г. с указ на Путин – волеизявление за 450-те места в деветото свикване на долната камара на парламента. Кремъл ще иска да проведе този вот без никакви сътресения, преди да предприеме нов външнополитически риск. Именно след тази дата Каспаров очаква следващата голяма ескалация.

Неговата оценка прозвуча само дни след като генералният секретар на НАТО Марк Рюте призна по време на срещата на върха в Анкара, че никой не знае какво би могло да накара руския президент да седне на масата за преговори. Това е признание за безсилие в момент, в който пълномащабната война навлиза в своята пета година. Самият Рюте описа Путин като притиснат лидер, чието военно и икономическо положение се влошава под украинския натиск, но който въпреки това не показва готовност за диалог – картина, която напълно съвпада с прогнозата на Каспаров. Предупреждението на опозиционера обаче влиза в остър контраст с дипломатическата линия на Белия дом. По думите на Рюте, пратениците на президента Доналд Тръмп вече работят по изготвянето на мирно споразумение – сценарий, който изисква сътрудничество от страна на Путин. Каспаров обаче е категоричен: подобна готовност от страна на Кремъл няма да има.

Каспаров, който стана безспорен световен шампион по шахмат едва на 22 години и е смятан за един от най-великите играчи в историята, днес е сред десетте представители на руската опозиция в Платформата за диалог с руските демократични сили към Съвета на Европа. Този форум осигурява на противниците на Кремъл институционална трибуна в Страсбург. Оттам той призова ЕС да се откаже от илюзията за компромисен край на войната и да заложи изцяло на украинската победа. Неговият основен довод е, че украинските удари дълбоко в руския тил вече удрят приближените на Путин по най-чувствителното място – техните капитали. Според него именно финансовите загуби на олигархичния кръг, а не жертвите на фронта, могат да пропукат лоялността към руския президент.

„Най-добрата ни надежда е да разделим Путин от елитите“, заяви той. „Украинците се справят отлично, защото всеки път, когато ударят важна цел, някой губи много пари.“

Тази теза – че всеки успешен украински удар нанася тежки финансови щети на Москва – се подкрепя от системната кампания срещу руската преработвателна промишленост от началото на годината. До средата на май атаките принудиха почти всички водещи рафинерии в Русия да спрат частично или напълно работа. Извън строя бяха изведени мощности за над 83 млн. тона годишно – близо една четвърт от общия капацитет на страната. Заводът в Кириши, един от най-големите с капацитет от 20 млн. тона, е напълно затворен от 5 май, а рафинерията в Кстово (17 млн. тона) беше поразена на 20 май. Само за първите пет месеца на годината загубите за Кремъл се оценяват на около 7 млрд. долара по данни на украински експерти.

Именно на този икономически натиск стъпва и призивът на Каспаров към Европейския съюз за затягане на санкциите и пълна забрана за туристически визи за руски граждани. Неговото заключение не оставя място за полумерки: „Трябва да направим така, че Путин да загуби. Защото в мига, в който загуби войната, той ще падне от власт.“

„Диктаторите ви казват какво ще направят“ – Гари Каспаров от Талин за двете десетилетия на европейски илюзии.

🇷🇺🎙️🇪🇪 „Диктаторите винаги лъжат за това, което са направили, но много често ви казват точно какво ще направят“. С тези думи световният шампион по шах и виден руски опозиционер Гари Каспаров започна своето участие на авторитетната конференция „Ленарт Мери“ в естонската столица Талин.

Според него Европа продължава да живее в опасни илюзии и да търси дипломатически пътища с режим, който от две десетилетия съвсем открито заявява враждебните си намерения към свободния свят.

Хронология на един предизвестен сблъсък

Каспаров направи пряк исторически паралел с появата на книгата „Моята борба“, която през 1925 г. е ясен план, но тогава никой не взима сериозно. По същия начин светът остава сляп за думите на Владимир Путин. Още през 2005 г. в началото на втория си президентски мандат, контролирайки най-големия ядрен арсенал в света, както и огромните финансови ресурси на Кремъл, Путин обяви пред Държавната дума, че разпадането на Съветския съюз е най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век.

За тези, които отказаха да го чуят в Москва, Путин го повтори отново през 2007 г. от трибуната на Мюнхенската конференция по сигурността, гледайки право в очите тогавашния американски президент Джордж Буш-младши и останалите западни лидери. Последваха и конкретни действия:

• Военната агресия срещу Република Грузия – за тези, които не разбраха думите на думи.
• Повторно поставяне на ултиматума от 2007 г. за изтласкване на НАТО обратно до границите от 1997 г..

„Целта на Владимир Путин беше и ще бъде да върне величието и славата на Руската империя. Това означава изтласкване на НАТО до границите от 1997 г. Ето защо Украйна е основната мишена сега, но не е крайната цел“, категоричен е Каспаров.

Провалът на европейската дипломация

Основният акцент в участието на Каспаров на конференцията беше насочен към неспособността на Европа да се събуди от своята геополитическа летаргия. Докато Путин от 20 години повтаря, че Европа и НАТО са врагът, много европейски политици все още наивно вярват, че с диктатора може да се води дипломация и да се правят компромиси.

„Големият проблем е, че Европа все още не иска да го признае и да си даде сметка за това. Ние продължаваме да говорим за някакви хипотетични неща. Това тук не е просто заплаха. Това е реална опасност “, предупреди шахматистът.

Реалната опасност

Изказването на Каспаров на конференцията „Ленарт Мери“ е силен шамар за политическия прагматизъм, който твърде дълго подхранва руската агресия чрез икономическо сътрудничество и политически отстъпки. Изводът му е мрачно, но реалистично: „Владимир Путин няма да се спре сам. Той показва съвсем ясно, че ще продължи войната, докато разполага с каквито и да било ресурси за това.“

Въпросът, който конференцията оставя отворен, е не какво ще направи Путин, а кога Европа най-накрая ще спре да се залъгва и ще се изправи срещу него с цялата икономическа и военна мощ. Защото в тази шахматна партия за бъдещето на демокрацията времето на Запада изтича.