🇷🇺 Руският президент Владимир Путин няма никакво намерение да сключва мир с Украйна и по-скоро ще ескалира войната след парламентарните избори през септември, отколкото да направи завой към намиране на компромис. Това предупреди в интервю за Politico Гари Каспаров – бивш безспорен световен шампион по шахмат, а днес една от най-видните фигури на руската опозиция в изгнание.
Разсъжденията, които Каспаров изложи пред изданието, преобръщат обичайното предположение, че притиснатият противник търси изход. Според него, колкото по-осезаем е натискът върху Путин, толкова по-склонен е той към ескалация, а не към отстъпки. Всяко споразумение, което спира дотук, без да завърши с категорично руско поражение, само би подарило на Москва глътка въздух, за да се прегрупира и да се върне по-силна. „Путин винаги ескалираше, когато усетеше, че е притиснат до стената... а най-естествената ескалация е провокацията“, заявява дисидентът.
Твърдението, че руският президент прибягва до ескалация именно в моменти на слабост, стъпва върху ясен модел от последните две десетилетия. Войната с Грузия през август 2008 г. избухна месеци след като НАТО обеща бъдещо членство на Тбилиси и Киев; анексирането на Крим през 2014 г. последва свалянето на проруския президент Виктор Янукович; а пълномащабната инвазия от февруари 2022 г. беше отговор на задълбочаващата се западна интеграция на Украйна. Всеки път този ход носеше сериозен риск – и всеки път Москва залагаше на това, че Западът ще преглътне свършения факт.
Формата, която една подобна провокация може да приеме днес, тревожи Каспаров най-силно: нахлуване в държава от източния фланг на НАТО, най-вероятно Латвия или Естония. Целта не би била окупирането на големи територии, а изпитание за решимостта на Алианса – и най-вече на САЩ – да реагират. За да се подкопае доверието в пакта, дори не е необходимо мащабно нашествие, обяснява емблематичният руски опозиционер. Достатъчно е да бъде превзето малко гранично градче, по възможност с преобладаващо рускоезично население, и да се изчака реакцията. Ако тогава САЩ не се притекат на помощ, целта на Путин ще бъде постигната: с един-единствен ход НАТО практически ще престане да съществува. Според Каспаров провалът на подобен тест няма да остане локален проблем – откаже ли се Алиансът да защити един свой член, обещанието за колективна отбрана губи тежестта си по целия свят.
Прибалтика е мястото, където подобна провокация може да намери най-благоприятна почва. В естонския град Нарва, разположен на самата граница, рускоезичните жители са абсолютно мнозинство; техният дял е изключително висок и в латвийската област Латгале. Това предоставя на Кремъл добре познатия предлог за намеса – „защита на сънародниците“, с който Москва вече оправда анексирането на Крим, войната в Донбас, а преди това и нахлуването в Южна Осетия и Абхазия. Тъкмо заради тази уязвимост източните държави в НАТО от години настояват, че по-вероятната заплаха е хибридна, а не конвенционална – маскирано проникване на чужда територия, което би изправило Член 5 пред казус без ясен предварителен отговор.
Нищо в поведението на Кремъл не подсказва завой към мир – нито пропагандата, нито действията на властта, нито речите на самия Путин. Всички индикатори сочат в една-единствена посока, която Каспаров описва пред Politico само с четири думи: „Война, война, война, война.“
Прогнозата му се опира и на конкретен ориентир от вътрешнополитическия календар на Русия. Изборите за Държавната дума са насрочени за 18–20 септември 2026 г. с указ на Путин – волеизявление за 450-те места в деветото свикване на долната камара на парламента. Кремъл ще иска да проведе този вот без никакви сътресения, преди да предприеме нов външнополитически риск. Именно след тази дата Каспаров очаква следващата голяма ескалация.
Неговата оценка прозвуча само дни след като генералният секретар на НАТО Марк Рюте призна по време на срещата на върха в Анкара, че никой не знае какво би могло да накара руския президент да седне на масата за преговори. Това е признание за безсилие в момент, в който пълномащабната война навлиза в своята пета година. Самият Рюте описа Путин като притиснат лидер, чието военно и икономическо положение се влошава под украинския натиск, но който въпреки това не показва готовност за диалог – картина, която напълно съвпада с прогнозата на Каспаров. Предупреждението на опозиционера обаче влиза в остър контраст с дипломатическата линия на Белия дом. По думите на Рюте, пратениците на президента Доналд Тръмп вече работят по изготвянето на мирно споразумение – сценарий, който изисква сътрудничество от страна на Путин. Каспаров обаче е категоричен: подобна готовност от страна на Кремъл няма да има.
Каспаров, който стана безспорен световен шампион по шахмат едва на 22 години и е смятан за един от най-великите играчи в историята, днес е сред десетте представители на руската опозиция в Платформата за диалог с руските демократични сили към Съвета на Европа. Този форум осигурява на противниците на Кремъл институционална трибуна в Страсбург. Оттам той призова ЕС да се откаже от илюзията за компромисен край на войната и да заложи изцяло на украинската победа. Неговият основен довод е, че украинските удари дълбоко в руския тил вече удрят приближените на Путин по най-чувствителното място – техните капитали. Според него именно финансовите загуби на олигархичния кръг, а не жертвите на фронта, могат да пропукат лоялността към руския президент.
„Най-добрата ни надежда е да разделим Путин от елитите“, заяви той. „Украинците се справят отлично, защото всеки път, когато ударят важна цел, някой губи много пари.“
Тази теза – че всеки успешен украински удар нанася тежки финансови щети на Москва – се подкрепя от системната кампания срещу руската преработвателна промишленост от началото на годината. До средата на май атаките принудиха почти всички водещи рафинерии в Русия да спрат частично или напълно работа. Извън строя бяха изведени мощности за над 83 млн. тона годишно – близо една четвърт от общия капацитет на страната. Заводът в Кириши, един от най-големите с капацитет от 20 млн. тона, е напълно затворен от 5 май, а рафинерията в Кстово (17 млн. тона) беше поразена на 20 май. Само за първите пет месеца на годината загубите за Кремъл се оценяват на около 7 млрд. долара по данни на украински експерти.
Именно на този икономически натиск стъпва и призивът на Каспаров към Европейския съюз за затягане на санкциите и пълна забрана за туристически визи за руски граждани. Неговото заключение не оставя място за полумерки: „Трябва да направим така, че Путин да загуби. Защото в мига, в който загуби войната, той ще падне от власт.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар