🇷🇺🕊️🇺🇦 По-голямата част от обкръжението на руския президент Владимир Путин се срамува от ударите на украинските дронове по Москва и Санкт Петербург и всъщност се надява войната да свърши възможно най-скоро. Това заяви Михаил Касянов, бивш премиер на Руската федерация в първия мандат на Путин като президент, в интервю за украинския журналист Дмитрий Гордон.
Той смята, че приближените на Кремъл „не са искали началото на тази война и са били потресени от решението на Путин“, а оттогава насам те просто оцеляват, работят за президента, защото не могат да се измъкнат от това, но вярват, че краят е близо. „За тях, разбира се, е позор това, което се случва. Перчим се, че сме втората армия на света и че тръгваме срещу Европа, а всъщност най-важният ни град се оказва незащитен. Резиденциите на Путин са защитени, а градът – не. Това несъмнено създава силно напрежение.“
Тежестта на тези оценки идва не само от съдържанието им, но и от личността на говорителя. Касянов познава средата отвътре, макар и отпреди повече от две десетилетия. Той е начело на руското правителство между май 2000 и февруари 2004 г., в периода, когато властовият кръг около Путин тепърва се оформя. Освободен е малко преди президентските избори през 2004 г., след което преминава в опозиция и оглавява ПАРНАС. От 2022 г. живее в изгнание, а през ноември 2023 г. е обявен за „чуждестранен агент“ от министерство на правосъдието.
През октомври 2025 г. срещу него е образувано наказателно дело за „насилствено завземане на властта“ и „участие в терористична организация“ – ход, който показва колко чувствителен остава Кремъл към неговите позиции. Макар да е опозиционна фигура с ясно изразена антипутинска позиция, той има пряк исторически опит с хората, за които говори, което прави наблюденията му трудни за игнориране, макар и неизбежно пристрастни.
Фактическата основа, на която стъпва, също има своите паралели в събитията на терен. През последния месец Украйна засили ударите дълбоко в руския тил с безпрецедентна интензивност. На 3 юни далекобойни дронове изминаха над 1000 км и поразиха петролен терминал в Санкт Петербург само часове преди старта на Международния икономически форум. Същата нощ е ударена и корветата „Бойкий“ от Балтийския флот, намираща се в базата в Кронщат. В средата на юни последваха нови удари по Московската рафинерия на Газпром – едно от ключовите нефтопреработвателни съоръжения в страната. На 26 юни Киев извърши една от най-мащабните си атаки, а на 30 юни и 1 юли за втори път бе поразен център за сателитни комуникации в Дубна край Москва.
Според руски данни и интензивността на сваляните дронове расте – от около 14 000 през май до над 17 000 през юни. Това означава не само продължаваща, но и ескалираща способност за проникване към столичния регион.
Фактът, че Русия отговаря с масирани удари по Киев, при които загиват десетки хора, не противоречи на тази картина. Тук става дума за различни равнища на натиск – външна военна ескалация срещу Украйна и вътрешно напрежение в руския елит, което не се разсейва от ответни действия.
В този контекст аргументът на Касянов се фокусира не толкова върху материалните щети, колкото върху символния ефект: ударите по Москва и Санкт Петербург разклащат усещането за недосегаемост, върху което почива политическата легитимност на режима. Когато войната достига столицата, тя вече не е абстрактен фронт, а реалност в центъра на властта.
Дори образът за „незащитената столица“ е по-скоро политическа метафора, отколкото буквално твърдение – Москва е сред най-силно защитените с ПВО градове в света. Но символният контраст, който Касянов подчерта – добре защитени резиденции срещу по-уязвим градски център – има ясно политическо внушение за приоритета на властта.
Подобни наблюдения се срещат и в други анализи. Според репортаж на BBC в руското публично пространство се засилват разговорите за възможен край на войната, включително от страна на експерти като политолога Василий Кашин, който признава, че пълното постигане на военните цели срещу Украйна би изисквало окупация в мащаб, който Русия трудно би могла да осъществи. Коментаторът Александър Носович описва експертната среда като разделена между поддръжници на войната и гласове, които се опасяват от дълъг, изтощителен конфликт.
Когато вътрешни източници и външни наблюдения сочат сходни тенденции, изводите за нарастващо напрежение в елита стават по-убедителни. Това, че подобни мнения често биват изтласквани от публичното пространство, не ги опровергава, а по-скоро подсказва чувствителността на темата за властта.
В същото време Касянов от години прогнозира възможен „край на режима на Путин“, без тези очаквания да се материализират в конкретни срокове. Това поставя под съмнение точността на неговите времеви оценки, но не непременно и посоката на анализа му: още от началото на войната той твърди, че тя ще се превърне в стратегически капан за Кремъл.
Дали ударите по руската столица действително ускоряват процес на вътрешно разколебаване в елита остава открит въпрос. По-вероятно е да става дума за нарастващ натиск и натрупващо се недоволство, отколкото за непосредствен политически обрат. Видими признаци като разцепления на високо ниво, отказ от подкрепа на войната или действия в силовите структури засега липсват, което говори не толкова за стабилност, колкото за страх от последствията при открито несъгласие.
В този смисъл посоката на процеса изглежда по-ясна от неговото темпо: войната вече достига дълбоко в руския тил, а политическите ефекти от това тепърва ще се натрупват.
