Борис Джонсън призова за британски и европейски мироопазващи сили при мирно споразумение за Украйна

Тогавашният британски премиер Борис Джонсън пристигна на изненадваща визита на украинския президент Володимир Зеленски в столицата Киев, отбелязвайки половин година от началото на руската инвазия срещу Украйна, 24 август 2022 г.
📸 Снимка: Sergei Chuzavkov/AFP via Getty Images

🇺🇦🤝🇬🇧 В интервю за подкаста Ukraine: The Latest на The Telegraph от 28 ноември 2024 г., бившият премиер на Великобритания Борис Джонсън заяви, че всяко възможно прекратяване на огъня трябва да включва европейска мироопазваща мисия, включително британски сили за защита на фронтовата линия.

„Не мисля, че трябва да изпращаме бойни части, които да се изправят срещу руснаците“, посочи Джонсън. „Но мисля, че като част от решението, като част от крайното състояние, вие ще искате да имате многонационални европейски мироопазващи сили, наблюдаващи границата, помагайки на украинците.“

След изборната победа на Доналд Тръмп в началото на месеца световните лидери започнаха да се готвят за рязка промяна в политиката на Съединените щати спрямо Украйна. Не се знае много за плановете на Тръмп за страната. Тръмп обеща да прекрати войната за „24 часа“ и отправи призив за мирни преговори, което накара много световни лидери да обсъдят потенциалните резултати.

The Telegraph съобщи на 7 ноември, цитирайки трима служители на новоизбрания президент, че Тръмп може да призове британски и европейски войски за налагането на буферна зона на мястото на сегашната фронтова линия в Украйна като част от възможен мирен план.

По време на интервюто Джонсън, който е виден поддръжник на Тръмп, заяви, че „не вижда, че такава европейска операция би могла да се случи без британците“.

„Трябва да посочим какви гаранции за сигурност смятаме за подходящи“, добави той.

Коментарите му относно потенциалното присъствие на бойни части в Украйна идват, след като френското издание Le Monde съобщи, че след победата на Тръмп на изборите, Великобритания и Франция са започнали обсъждането на евентуално разполагане на войски или частни контрактори в Украйна.

По-късно британският външен министър Дейвид Лами заяви, че Лондон не планира да разполага свой военен персонал на място в Украйна.

По време на интервюто бившият премиер заяви, че Обединеното кралство е „морално отговорно" за Украйна като страна, подписала Будапещенския меморандум от 1994 г., задължил Украйна да се откаже от ядрените си оръжия и да се демилитаризира – ход, който до голяма степен позволи безнаказаната руска агресия.

„Единственото нещо, което наистина работи, е гаранцията по член 5 на НАТО, която поддържа мира в Европа в продължение на 80 години“, категоричен бе той. „Това е причината балтийските държави да са в НАТО. Това е причината поляците, унгарците, чехите, финландците и шведите сега да са в НАТО.“

Убеден поддръжник на украинската кауза, Джонсън подчерта, че разширяването на членството в НАТО на Украйна е единственото решение, към което трябва да се подходи като единственото дългосрочно решение, осигуряващо мир и стабилност.

Въпреки продължаващите предизвикателства на Украйна да получи покана за присъединяване към военния съюз, Джонсън каза, че западните съюзници ще трябва да изяснят какви гаранции за сигурност ще бъдат предложени на Киев като част от каквото и да е било мирно споразумение.

Докато войната продължава повече от 1000 дни, коментарът на Джонсън за мирните преговори отразява тези, направени от украински официални лица през последната година. През май месец Александър Литвиненко, секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна отбеляза, че страната му „ясно разбира“, че войната ще приключи именно с преговори.

Наскоро Володимир Зеленски заяви, че страната трябва да направи всичко възможно, за да сложи край на войната с помощта на дипломатически средства през 2025 г. Освен това украинският президент подчерта, че войната ще „свърши по-бързо“ при администрацията на Тръмп.