🇩🇪🤝🇺🇦 През последните няколко седмици са били проведени поверителни дискусии между страни-членки на НАТО относно това как може да бъде контролирано евентуалното бъдещо примирие между Украйна и Русия, съобщава германската информационна агенция DPA.
Дебатът започна и в германската политика, която се готви за федералните избори през февруари. Експертът по отбрана и външна политика и депутат от Християндемократическия съюз (ХДС) Родерих Кизеветер се изказа в полза на изпращането на германски миротворци в Украйна.
„Готови сме да доставим крилати ракети Taurus, да направим всичко възможно за победата на Украйна. И след това сме готови да изпратим войски, за да гарантираме мира“, каза той в интервю за списание Spiegel в петък.
Все още няма прекратяване на огъня и демаркационна линия, продължи той. Предпоставките за миротворци, както военни, така и дипломатически, не съществуват. Миротворческата мисия все още е далече, но е разумно да започнем да планираме сега“, подчерта той.
„Ново федерално правителство под ръководството на ХДС, трябва да вземе участие, също за да сигнализира на Москва: ние не изключваме нищо във военно отношение и няма да позволим да бъдем сплашени“, заяви германският депутат.
И френският президент Еманюел Макрон, и германският външен министър Аналена Бербок преследваха тази стратегическа многозначност. „Олаф Шолц, от друга страна, рисува червени линии, от които руският президент Владимир Путин може да изтъче червен килим“, подчерта Кизеветер.
Дали Германия може да отговори на очакванията на Украйна зависи и от това с кого ще влезе в коалиция ХДС в бъдеще. „Зелените, включително СДП, са много ясни за това и нямат връзка с Москва“, подчерта чуждестранният политик.
Макрон не изключва изпращането на западни мироопазващи сили в Украйна, а Бербок показва, че е отворена за германско участие. Канцлерът Шолц, от друга страна, отхвърля всякакви публични спекулации за периода след мирното споразумение.
Как е в другите европейски страни?
Наскоро дойде положителен сигнал от Италия. В четвъртък италианският министър на отбраната Гуидо Крозето изрази желанието на страната си да вземе участие в мироопазваща мисия, съобщи агенция Анса.
Полша, от друга страна, първоначално реагира негативно на инициативата на Макрон. „В момента не планираме подобни действия“, заяви министър-председателят Доналд Туск във Варшава малко след срещата с френския президент.
Подобен тон дойде от Обединеното кралство, където в края на ноември министърът на външните работи Дейвид Лами изключи варианта за изпращане на войски „на този етап“. Все още обаче се планира друга военна подкрепа. В момента изглежда като възможен сценарий някои европейски държави да изпратят войници, докато други да подкрепят мисията с предоставяне на оборудване или организационно.
Дискусиите за разполагане на европейски войски в Украйна са реакция на изборната победа на Доналд Тръмп. Наблюдатели предполагат, че републиканецът ще окаже натиск върху воюващите страни да сключат мирно споразумение. В този случай Киев се нуждае от гаранции за сигурност, за да не се превърне отново в мишена на руската агресия. А изглежда твърде малко вероятно тези гаранции да му бъдат предоставени от САЩ при управлението на Тръмп. Затова сега идва редът на Европа.
