Володимир Зеленски: Европейски мироопазващи сили от минимум 200 000 войници.

Володимир Зеленски каза, че най-добрата гаранция за споразумение за прекратяване на огъня би било да се позволи на Украйна да се присъедини към НАТО.
📸 Снимка: Markus Schreiber/AP

🇺🇦🕊️🇷🇺 На фона на засилени призиви от страна на Доналд Тръмп за мирно споразумение, украинският президент Володимир Зеленски издигна идеята за международен мироопазващ контингент от 200 000 души, но настоя, че лидерството на САЩ във всяко подобно начинание ще бъде от решаващо значение за неговия успех.

На въпрос по време на панелна дискусия на 22 януари за размера на мироопазващите сили, които да гарантират бъдещо споразумение за прекратяване на огъня с Русия, Зеленски отговори:

„От всички европейци? 200 000, това е минимум. Това е минимум, иначе е нищо.“

Говорейки на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, украинският президент каза, че подобен контингент ще бъде само част от общите гаранции за сигурност, от които Киев ще се нуждае, ако някога започнат преговори за прекратяване на огъня с Владимир Путин.

Отделно Зеленски каза пред Bloomberg News, че за да бъдат ефективни мироопазващите сили, те трябва да включват американски войски.

„Не може без Съединените щати“, каза той пред главния редактор на новинарската агенция Джон Микълтуейт. „Дори и някои европейски приятели смятат, че може да бъде – не, не може да бъде. Никой няма да рискува без Съединените щати.“

„Първо, никой няма да поеме рискове без Съединените щати. Второ, те могат да разделят НАТО, да разделят Съединените щати и Европейския съюз. Мечтата на Путин е да раздели този съюз.“

Мироопазващи сили в размер от 200 000 души биха били безпрецедентни усилия за Европа, много по-големи числеността на въоръжените сили на отделни страни. Ръководената от НАТО мисия в Босна и Херцеговина достигна своя връх през 1996 г. с 60 000 войници, около една трета от които беше от САЩ.

Зеленски каза, че ще са необходими такива масивни международни сили, като се има предвид, че личният състав на руската армия наброява над 1,5 милиона души, докато украинската разполага с една половината от тази цифра.

Разполагането на чужд военен контингент в Украйна се обсъжда със страни, които сигнализират желанието си да участват, разкри Зеленски по време на пресконференция с британския премиер Кийр Стармър на 16 януари 2025 г.

Британската преса съобщи, че Стармър провел дискусии с френския президент Еманюел Макрон относно изпращането на войници в Украйна като част от мироопазващи сили след всяка сделка за прекратяване на войната.

Освен това Зеленски повтори мнението на Тръмп, че е възможно китайският лидер Си Дзинпин да помогне на усилията за мир, оказвайки натиск на Русия да седне на масата за преговори.

Зеленски разкри също, че в момента екипът му организира среща лице в лице с Тръмп, който се завърна в Овалния кабинет на 20 януари 2025 г.

Коментарите на Зеленски следват някои от най-критичните публични забележки, направени през последните три дни от Тръмп срещу Путин, за когото той често е говорил с възхищение.

На 22 януари Тръмп, обръщайки се към руския си колега по име, предупреди, че е изправен пред нови високи мита, данъци и санкции, ако бързо не прекрати пълномащабната си инвазия срещу Украйна.

Ден по-рано той предположи, че ще удари Русия с допълнителни санкции, ако Путин не приеме мирни преговори за прекратяване на войната.

А в първия ден от новия си мандат, Тръмп заяви, че Путин „унищожава“ Русия с отказите си да сключи сделка за прекратяване на войната.

„Той трябва да сключи сделка. Мисля, че той унищожава Русия, като не сключва сделка“, посочи Тръмп. „Мисля, че Русия ще има големи проблеми... Той не може да е ентусиазиран от това, че не се справя толкова добре. Искам да кажа, той ги заличава, повечето хора смятаха, че войната ще приключи за около една седмица, а сега е в третата си година, нали?“

Русия похарчи стотици милиарди долари във войната, понесе над 800 000 загинали и ранени и разгневи съседите си, като същевременно пожертва доходоносния европейски пазар на газ и достъпа до западните финансови пазари, на фона на обезценяване на рублата.

Кремъл изразходва около 40 процента от федералния си бюджет за военни рвзходи и се бори да овладее инфлацията при лихви, надвишаващи 20 процента.

Войната в Украйна започна през 2014 г. с превземането и незаконното анексиране на украинския Кримски полуостров от Кремъл и ескалира в пълномащабна инвазия на 24 февруари 2022 г.