Frontline Monitor

Британският премиер Кийр Стармър приветства финландския президент Александър Стуб след пристигането му за срещата на върха за Украйна в Lancaster House, Лондон по-рано този месец.
📸 Снимка: EPA

🇬🇧🤝🇺🇦 Планът на британския премиер Кийр Стармър за „коалиция на желаещите“, която ще предостави мироопазващи сили в Украйна, ще включва разполагане на миночистачи и 10 000 войници.

Това стана ясно след проведената в събота виртуална среща на министър-председателя със световни лидери, след която обяви, че предложенията преминават в „оперативна фаза“.

Военни ръководители от няколко западни страни предстои да се срещнат в Лондон в четвъртък за разработването на допълнителен план за налагане на потенциално мирно споразумение в Украйна.

По време на разговорите в събота лидерите на 27 държави, включващи Обединеното кралство, Франция, Австралия и Канада, обсъдиха плановете заедно с представители на ЕС и НАТО.

Според Sunday Times премиерът е спечелил подкрепата на „значително повече“ от трите страни, които първоначално предложиха да изпратят хора на терен.

Но по-голямата част от мироопазващите сили на място в Украйна все още е вероятно да идват от Обединеното кралство и Франция, като военен източник смята, че техният размер ще бъде „доста над 10 000 души“.

Вестникът също така съобщи, че два минни кораба, които бяха прехвърлени от Кралския флот към флота на Украйна миналата година, участват в учения и са готови за разполагане в Черно море при евентуално прекратяване на огъня.

Но финландският президент Александър Стуб, който се присъедини към разговорите с британския премиер в събота, се усъмни в шансовете някога да бъде постигнато мирно споразумение с руския президент Владимир Путин.

„Мисля, че шансовете са ужасни. Не мисля, че Путин не иска прекратяване на огъня. Путин не иска мир“, подчерта той в ефира на ВВС в отговор на въпрос от Лора Куенсберг за желанието на руския президент да започне мирни преговори

„Първоначалната му цел беше основно да унищожи независимия суверенитет и териториалната цялост на Украйна. По същество Украйна да спре да съществува. Той не е променил целите си и това е, което всички около масата трябва да разберем“, допълни той.

Стуб призова западните съюзници да „увеличат максимално натиска“ върху Москва със засилване на санкциите, използване на замразени руски активи и „милитаризиране на Украйна до зъби“.

„Готови сме да предприемем конкретни мерки като цяло, но от наша гледна точка е твърде рано да говорим за войски на място“, отбеляза той и допълни: „Тъй като нямаме спиране на огъня, нямаме мирен процес. Също така трябва да запомните, че Финландия има 1340 километра граница с Русия.“

„Така че ние се грижим за северните флангове, но има толкова много различни начини, по които можем да помогнем. Наистина се радвам, че виждаме силно лидерство, идващо от Обединеното кралство“, каза още финландският премиер.

Кремъл изглежда отхвърли идеята за разполагане на каквито и да е миротворчески сили на НАТО в Украйна и продължава да се съпротивлява на предложеното безусловно 30-дневно прекратяване на огъня.

Стармър многократно е настоявал САЩ да осигури „предпазна мярка“ на ръководените от Европа мироопазващи сили чрез издаване на гаранции за сигурност.

Питър Рикетс, бивш съветник по националната сигурност на Великобритания описа изпращането на европейски сили в Украйна без подкрепата на президента на САЩ Доналд Тръмп като „значителен риск“.

„За да бъде надеждна, възпиращата сила трябва да има желание да се бие, така че всъщност казваме ли, че тази сила може един ден да се бие с руснаците в Украйна?“, заяви той.

„Мисля, че въпросът е реален. И начинът да го избегнем, разбира се, е да имаме желязна гаранция от САЩ, че ако силите изпаднат в беда, американците ще дойдат и ще подкрепят. Това е значението на защитния механизъм“, посочи Рикетс и допълни: „Просто не мисля, че Тръмп ще поеме подобен ангажимент, така че макар да се възхищавам на работата по това и може би има начини, по които европейските сили могат да помогнат в Украйна. Мисля, че сформирана бойна сила е значителен риск без ясни гаранции от страна на САЩ.“

Италианският премиер Джорджия Мелони беше сред тези, които се присъединиха към разговора в събота, въпреки съобщенията, че обмисля да не присъства на срещата поради скептицизъм относно предложенията за мироопазващи сили.

САЩ не бяха представени, но Стармър заяви пред репортери, че правителството остава в контакт с администрацията на Тръмп. Той разкри също, че настоящият съветник по националната сигурност Джонатан Пауъл се е върнал от разговори във Вашингтон в събота сутринта.

В същия ден беше проведен разговор между държавния секретар на САЩ Марко Рубио и руския министър на външните работи Сергей Лавров. Държавният департамент посочи в изявление, че те са обсъдили следващите стъпки след последните срещи на двете страни в Саудитска Арабия и са се съгласили да работят за възстановяване на комуникацията.