Одит на украинските бригади: Чмут предлага най-слабите 20–30% да бъдат разформировани

🇺🇦📊🪖 20–30% от най-слабите бригади във Въоръжените сили на Украйна да бъдат разформировани, а освободените войници, техника и средства да бъдат прехвърлени към по-боеспособни части. Това предлага ръководителят на фонд „Върни се жив“ Тарас Чмут, стъпвайки на предварителни резултати от наскоро проведен одит на войсковите части.

Предложението беше направено на 23 юли по време на излъчване на живо на порталът „Милитарний“, чийто съосновател е самият Чмут, и дойде в изключително чувствителен момент. Само няколко дни по-рано беше извършена рокада, при която едновременно бяха сменени министърът на отбраната, главнокомандващият и началникът на Генералния щаб. Именно спорът дали армията трябва да изгради нови бригади или попълни вече наличните, стоеше в основата на юлския сблъсък между военното командване и Министерството на отбраната.

„Ние предложихме да се проведе одит на бригадите – и той, между другото, вече започна – с идеята 30% от най-слабите да бъдат разформировани“, заяви Чмут.

За целите на проверката е внедрена цифрова система за оценка с близо 160 критерия. Сред тях са бойните загуби, както невъзвратими, така и санитарни, изгубените и възстановените територии, както и натрупаните „е-бали“ – бонус точки от държавната програма „Армия от дронове. Бонус“. Всяко подразделение получава такива срещу потвърдени поражения по противникова сила и техника, след което ги обменят за безпилотни апарати, системи за електронна борба и наземни роботи от каталога Brave1 Market. Според Delo.ua, само до края на юни през тази система са преминали поръчки за над 33 млрд гривни от над 400 войскови части – цифра, която показва мащаба на бойната статистика, залегнала в класирането.

Според Чмут проверките са откроили съединения с критично ниско ниво на осигуреност, при които на цяла бригада се падат едва два екипажа за дронове:

„Когато вкараха данните в масива и ги анализираха, се видя, че на места положението е напълно критично. И с това трябва да се направи нещо. Допускам, че може да има нюанси, че не са вкарани всички данни или че има известни технически проблеми. Но 20% от най-слабите части със сигурност може да бъдат закрити“, подчерта той.

Според него е много по-целесъобразно освободените ресурси да се насочат към опитните бригади, които отдавна държат фронтовата линия и страдат от остър дефицит. В най-слабите части често няма подготвени командни кадри, макар да има човешки потенциал:

„Там може да има свестни хора, но просто нямат опитни командири от средно ниво. Претърпели са загуби, някои са се разбягали, други са заминали в самоотлъчка. Тези части просто не са успели да се сплотят като единен организъм. Няма смисъл да се поддържат отделно. Влейте ги към съседната силна бригада, дайте ѝ по-широк участък за отбрана и тези хора ще стъпят на стабилен скелет. Точно както е в десантно-щурмови войскияА. Защо те са толкова ефективни? Защото запазиха гръбнака си от 2022 г. В която и тяхна бригада да влезеш, винаги има кадрово ядро от десантчици, върху което се държи всичко.“

Гласовете в дебата: Чмут срещу бившия военен връх

Тарас Чмут не е случаен наблюдател в този дебат. Неговата организация „Повернись живим“ („Върни се жив“) е най-големият благотворителен фонд в подкрепа на украинската армия. От началото на 2026 г. той влезе в надзорния съвет на държавната Агенция за отбранителни поръчки, а позицията му за структурата на армията е последователна.

Още през май фондът му заяви, че няма да поеме снабдяването на двете нови механизирани бригади, които бяха планирани за създаване тогава (по информация на „Громадске“ става дума за 167-а и 50-а). По това време Чмут изтъкна, че около 200 вече съществуващи бригади не са окомплектовани, липсват качествени командири и сержанти, а нуждите от въоръжение, дронове и транспорт остават незадоволени.

В интервю за „Украинска правда“ от 21 юли той постави въпроса по-остро: „Защо е нужно да се формират 7 нови бригади?“. Той припомни, че подходът „формираме в тила, заменяме на фронта, извършваме ротация“ така и не проработи – нито при генерал Валерий Залужни, нито при генерал Олександър Сирски. По оценка на Чмут, бригада с близо 3000 души по списъчен състав днес реално удържа позициите си със сили от едва 250–300 бойци на ниво роти и батальони.

Доскоро срещу тази теза стоеше лично военното командване. В края на юни тогавашният главнокомандващ генерал Олександър Сирски защити пред LIGA.net създаването на нови съединения, позовавайки се на данни, че през тази година Русия формира 9 нови дивизии и 5 бригади и се готви да разшири активната фронтова линия на север с около 160 км.

„Ако спестим от формирането на нови бригади днес, утре може да платим за това с територия“, предупреди Сирски, добавяйки, че привличането на опитни командири и сержанти от действащите части за изграждането на нови структури е стандартна военна практика.

Противоречивите съобщения за одита

Твърдението на Чмут, че одитът вече е в ход, все още няма официално потвърждение и се разминава с последната публична позиция на Генералния щаб. На 15 юли говорителят на щаба Дмитро Лиховий заяви пред „Интерфакс-Украйна“, че „по наличната информация, мащабни одити в бойните бригади на ВСУ през 2026 г. не са провеждани“.

Това опровержение обаче беше насочено спрямо конкретен казус: публикация в The Economist, според която одит на Министерство на отбраната е разкрил преразход за 300 млрд гривни (около 6,6 млрд долара) в армейските бригади. Тогава щабът определи тълкуванията като манипулативни и целящи дискредитиране на ръководството. Изречена седмица преди кадровата въртележка, тази позиция отрази виждането на команден състав, който вече не е на власт.

Втори ден протести в Украйна заради свалянето на Федоров

🇺🇦🪧✊ Над 5000 души се събраха на площад „Иван Франко“ в центъра на Киев, а според оценките на „Интерфакс-Украйна“ събралите се възлизат на 10 000. За трети пореден ден украинците излязоха по улиците с едно основно искане: връщане на Михайло Федоров начело на Министерство на отбраната и продължаване на военните реформи. Федоров се превърна в олицетворение на тези промени – курс към масово внедряване на дронове, мащабна цифровизация и намаляване на зависимостта от жива сила.

Недоволството отдавна надхвърли пределите на столицата. Протести имаше в Лвов, Харков, Днипро, Одеса, Запорожие, Ивано-Франкивск, Ровно, Полтава, Луцк, Чернигов, Николаев и над 10 други града. Събирания на съмишленици се проведоха и зад граница – в Лондон, Прага, Виена, Брюксел и Сидни. Според участници третият ден от протестите е бил още по-многолюден от първите два, а мнозина заявиха, че няма да се разколебаят, докато властта не обясни решението си или не го преразгледа.

Организиран предимно в социалните мрежи, протестът привлече основно млади хора, но рамо до рамо с тях застанаха близки на военнослужещи, ветерани, специалисти от ИТ сектора, доброволци и семейства с деца. Символ на недоволството станаха ръкописните картонени плакати. В Киев демонстрантите изписваха лозунгите си върху парчета опаковъчен картон директно на паважа, смесвайки остра критика с горчив хумор: „Иновациите спасяват войници“, „Махнете съветската система, а не иновациите“, „Министрите се сменят по-често от войниците“, „Върнете Миша“, „Война през 2026 г. не се печели със съветска система“. Част от плакатите упрекваха и парламента, че излиза във ваканция, преди да бъде назначен постоянен министър на отбраната – оттам дойдоха и скандиранията „Депутати, на работа!“ редом с „Федоров е министър на отбраната!“ и „Позор!“.

Ако през първия и втория ден недоволството беше фокусирано върху самото уволнение на Федоров, с навлизането в третия ден фокусът все по-осезаемо се насочи към главнокомандващия ВСУ генерал Олександър Сирски. Исканията се разшириха: оставка на Сирски, по-голяма отчетност във въоръжените сили и категорично запазване на реформите от мандата на Федоров. „Сирски да си върви!“ стана един от най-честите възгласи на площада.

Разривът между двамата не е от вчера. Според местните медии Федоров е напуснал поста си заради продължителен конфликт със Сирски. Президентът Володимир Зеленски е заявил пред депутати, че двамата „престанали да се чуват“. На съвместна пресконференция в Киев с британския премиер Киър Стармър Зеленски сподели за напрежението, заради което Федоров и Сирски вече не са били в състояние да работят заедно, без той самият да влиза в ролята на посредник. Пред народните представители президентът посочи две основни причини за рокадата: дълбоко разминаване във визиите на двамата за воденето на войната и липса на координация между държавните поръчки и Генералния щаб. Самият Федоров обвини публично Сирски, че съзнателно блокира иновативни инициативи и отказва да коментира системните проблеми в армията.

За голяма част от демонстриращите спорът е много по-дълбок от сблъсък между две личности. Федоров, който доскоро бе вицепремиер и министър на цифровата трансформация и зад чието име стоят ключовото приложение „Дия“ и програмата „Армия на дроновете“, е смятан за един от най-ефективните управленци в страната и архитект на модерната украинска дронова война. От едната страна стои неговият подход, залагащ на безпилотни апарати, автоматизация, цифрово управление и прозрачни търгове. От другата страна обаче е заварената традиционна военна структура, която разчита предимно на числеността на живата сила и която мнозина по площадите определят като „съветска“. Именно затова хората по улиците видяха в отстраняването му знак, че Зеленски застава зад консервативното крило на генералите.

Уличният натиск е следствие от мащабна рокада във властта. Хронологията на събитията започна още в края на миналата година: на 28 ноември 2025 г. оставка подаде ръководителят на президентския офис Андрий Йермак след обиски на Националното антикорупционно бюро (НАБУ) по разследването „Мидас“ за злоупотреби в „Енергоатом“. На 5 януари 2026 г. начело на кабинета на президента застана дотогавашният шеф на военното разузнаване Кирило Буданов. Почти по същото време Федоров пое Министерството на отбраната – оттам идват и споменаваните от критиците „шест месеца“ на неговия мандат. На 14 юли Върховната рада прие оставката на премиера Юлия Свириденко и нейния кабинет. За нов министър-председател бе одобрен Сергий Корецки (дотогавашен шеф на държавната компания „Нафтогаз“), заедно с по-голямата част от министрите. Постовете на военния и на външния министър обаче останаха празни, тъй като по закон кандидатурите за тях се внасят отделно от държавния глава. Ден по-късно се стигна и до освобождаването на Федоров.

Самият той потвърди, че напуска поста. В прощалното си слово Федоров изрази съжаление, че времето не му е стигнало да прехвърли всички военни поръчки към конкурсни търгове, да засили отчетността и да отстрани служителите, спъващи реформите. За негов възможен заместник първоначално се спрягаше вътрешният министър Игор Клименко, но той бе назначен за секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНСО). За изпълняващ длъжността министър на отбраната бе определен генерал-майор Йевгени Хмара, доскорошен командир на елитния център за специални операции „Алфа“ към Службата за сигурност на Украйна (СБУ). Настоящият ръководител на Президентския офис Кирило Буданов призна правото на гражданите да критикуват властта, но отправи призив за национално единство по време на война. Тези думи обаче не спряха недоволството – протестиращите настояват, че властта все още не е дала ясно обяснение защо Федоров е свален и защо конфликтът му със Сирски е приключил именно с неговото отстраняване.

Вълната от недоволство бързо премина държавните граници. Украинската диаспора в редица световни столици и големи градове излезе по площадите със същите ръкописни картонени плакати и национални знамена. Към кампанията в подкрепа се включи и известният германски стилист Франк Петер Вилде, който позира в социалните мрежи пред украинско знаме, облечен във традиционна бродирана риза (вишиванка) и държейки картонен плакат на украински език, призоваващ за връщането на Федоров.

В края на третия си ден този протест вече не е просто реакция срещу поредното кадрово решение по високите етажи. Той израсна до мащабно обществено искане за цялостна модернизация на армията, за реална отчетност и за ясен отговор на въпроса кой и по какъв начин определя стратегията на отбраната в разгара на екзистенциална война. Зад лозунгите прозира фундаменталният въпрос, който Киев не може да си позволи да отлага повече: как една по-малка страна може да издържи на дълга изтощителна война – чрез автоматизация и технологично превъзходство с дронове или чрез нови и нови вълни на мобилизация. Премахването на човека, който олицетворяваше технологичния отговор, не затвори този дебат, а го изведе директно на улицата.

Стерненко и „Флаш“ излязоха от Министерството на отбраната след уволнението на Федоров

🇺🇦 Двамата най-разпознаваеми доброволци-експерти, които съветваха Министерство на отбраната на Украйна – Сергий Стерненко (дронове) и Сергий Бескрестнов (електронна война), обявиха в рамките на броени часове оттеглянето си от постовете, след като президентът Володимир Зеленски освободи министъра на отбраната Михайло Федоров на 15 юли.

„От днес повече не съм съветник на министъра на отбраната“, написа Стерненко; по-късно и Бескрестнов потвърди, че напуска поста си. Двете оставки не са поредната процедурна формалност, а изваждат на показ от ведомството двете направления, върху които Федоров си спечели репутацията на същински реформатор: обществените поръчки на ударни дронове и разчитането на руската електронна война.

Назначен за съветник по употребата на дронове през януари, Стерненко обвърза своето отстраняване с недовършена реформа на поръчките. Екипът му тъкмо изготвил нови тръжни изисквания за закупуване на FPV дронове – такива, които според него биха позволили на армията да получава по-качествени апарати и да развива инфраструктура за нанасяне на още по-дълбоки удари в руския тил – но процесът по одобрение забуксувал. „Не се получи. Много неща. Включително заради бюрократични пречки“, призна той и спомена за „изкуствени забавяния от онези, които се противопоставят на военната реформа“. Заварените успехи, по думите му, включват уеднаквяването на наземните станции за управление на дроновете с оптично влакно. Той все пак уточни, че доброволческата му организация ще продължи да снабдява фронтовите части, но с несравнимо по-тесен обхват от този на държавата.

Бескрестнов също дойде в технологичното направление през януари – Федоров го описа като „един от най-силните практически експерти“ по електронна война, дронове и разчитане на бойната техника на агресора. Инженер по радио комуникации, който пръв публично сигнализира за руските реактивни дронове „Шахед“ и FPV дроновете с машинно зрение, „Флеш“ загуби дома си през април, когато беше поразен от умишлен руски удар с реактивен дрон „Шахед“ по къщата му в Киевска област – опит за покушение, който самият той посрещна с предизвикателно селфи от болничното легло, преди да се завърне към работата си. Напускайки той обясни оттеглянето си със загубата на достъп до системите, благодарение на които анализира руските действия и подпомага военните – т.е. до самия инструментариум, който правеше ценна ролята на съветник. „За мен беше чест да съм част от екипа на Федоров“, написа той, без да навлиза в подробности във връзка със споменатите недовършени проекти.

Уволнението на Федоров се случи след около седем месеца начело на ведомството в рамките на по-широко разместване във властта. Премиерът Юлия Свириденко подаде оставка на 14 юли, докато Зеленски съвнесе в парламента кандидатурата на Сергий Корецки за нов премиер и предложи вътрешния министър Игор Клименко за нов министър на отбраната, с гласуване, насрочено за 16 юли. Пред фракцията на „Слуга на народа“ президентът обяснил отстраняването със „системен конфликт“ между самия Федоров и генерал Олександър Сирски, главнокомандващ Въоръжените сили на Украйна и негови подчинени. РБК-Украйна твърди, че двамата имат различни възгледи за воденето на войната. Зеленски е критикувал ведомството за това, че е вземало решения относно обществени поръчки, които не са отговаряли на заявките от Генералния щаб на ВСУ, включително за артилерийски снаряди, и според украински медии казал, че „в идеалния случай и двамата трябва да си отидат“, но че засега не може да го направи. Украинският политолог Володимир Фесенко, ръководител на Центъра за приложни политически изследвания „Пента“ в Киев, описа търкането между двамата като сблъсък „между млад технократ и генерал от до голяма степен постсъветската военна школа“.

В прощалното си обръщение Федоров изброи онова, което смята за постижения на своя екип: разширените поръчки на дронове и десетки международни сделки, отрязването на достъпа на руската армия до Starlink, кампания срещу руската логистика в окупирания Крим, реформи в мобилизацията и заплащането, програми за логистика и изкуствен интелект, а през последния си работен ден като министър – успешно изпитание на балистична ракета. Отрязването на руския „Старлинк“, наложено в началото на февруари, остава като едно от постиженията, които имаха най-сериозно влияние върху хода на военните действия, а самото разчитане на руската електронна война, с което се занимаваше именно „Флаш“, го захранваше отвътре.

Решението доведе до неочаквано остра реакция. Ветеранът и организатор на антикорупционни протести Дмитро Козятински призова за демонстрация на площад „Иван Франко“; съоснователката на Центъра за противодействие на корупцията Даря Каленюк заяви, че цялата смяна на правителството е дирижирана за отстраняването на Федоров. Военният Павло Казарин нарече хода „напълно необясним“ и припомни, че тъкмо това ръководство отряза руския достъп до „Старлинк“, а всяка подобна рокада на високо ниво спира изработването на политика със седмици.

Мария Берлинска – доброволец и оператор на разузнавателни дронове от 2014 г. насам, основателка на проекта Victory Drones, обучила над 50 000 оператори – определи решението като една от „най-големите грешки“ на Зеленски изобщо. Оценката ѝ не е емоционален изблик, а стъпва върху конкретна диагноза: технологичното изоставане спрямо противника е станало така тежко, че „обикновеното добро управление вече няма да помогне“ – случай за специалист, не за рутинно лечение. С оглед на това, отстраняването на човека, който стопи изоставането, ще бъде платено с „живота и здравето на стотици хиляди хора“.

Анатолий Храпчински, авиационен експерт и бивш офицер от ВВС, заяви, че „съжалява да види как такъв човек бива отстранен“ от ведомството, описвайки Федоров като рядко срещан чиновник със „стратегическа визия и гъвкав подход“. Той изтъкна усилията му по създаване на онлайн платформи „Резерв+“ и „Армия+“ и допълни, че инициираният от него одит на обществените поръчки в министерството е намалил цените с 16-20% – стъпка, която според Храпчински може да му е коствала съюзници.

По отношение на твърденията за разрив със Сирски, Храпчински беше пределно ясен: „Зеленски отстрани най-добрия човек и остави по-лошия“. Той предупреди, че е възможно това решение да се отрази негативно на бойния дух в редиците на армията: „Когато бъде назначен компетентен министър, започнал да провежда реформи, само за да бъде отстранен след известно време, настроенията в окопите се променят“.

Тежестта на тази рокада се измерва с онова, което тримата Федоров, Стерненко и Бескрестнов на практика управляваха. Дроновете отдавна престанаха да бъдат спомагателно оръжие: по украински данни те нанасят между 75 и 90% от руските бойни загуби в различните месеци на 2026 г. – за март Киев отчете дял от близо 96% – докато дълбочинните удари по руския тил нараснаха с над 1000% за една година и изведоха от строя до 42% от общия преработващ капацитет на руската петролна промишленост. Точно този пласт компенсира структурния дефицит, който днес диктува всичко във ВСУ: недостигът на пехота е толкова дълбок, че според анализатори украинската армия няма нито една напълно окомплектована бригада, а самият Федоров оцени самоволно отлъчилите се на приблизително 200 000 души. Когато окопите не могат да се запълнят с хора, небето се запълва с машини и иновацията, която тримата движеха (поръчки на годни FPV вместо бракувани, уеднаквени наземни станции за дроновете с оптично влакно, разчитане на руската електронна война), беше сред буквалните причини фронтът да удържа ежедневния руски натиск пета поредна година.

Затова изваждането на трима от най-революционните умове в украинската отбрана ще погуби огромна част от натрупаното през последните месеци. Центърът на тежестта в командната верига се връща там, откъдето реформата се опита да го измести – към генерал Олександър Сирски и школата, която въплъщава: генерал с репутация на „съветски тип“, пестящ техника, но не и хора, чието име остана свързано с изтощителната отбрана на Бахмут и обвиненията в „месомелачни“ щурмове, докато бе начело на Щурмови войски. Именно срещу този манталитет Федоров вървеше в открит сблъсък – според данни на украински издания е поискал самата оставка на главнокомандващия, преди Зеленски да реши спора в полза на генерала и да освободи министъра.

Антон Скоп-Билонижко, съосновател на доброволческото командване „Опора Поруч“, нарече решението „много странно“ и заяви, че Федоров е „доказал своята ефективност, честност и отдаденост на украинския народ“ откакто се е включил в екипа на Зеленски през 2019 г. Отстраняването му точно сега е „стъпка назад от това, което сме започнали“. Той заяви, че би се присъединил към митинг „за връщането на Федоров като министър на отбраната“, ако такъв бъде организиран, но отправи призив за предпазливост. „Трябва ясно да разбираме границата между нашето недоволство като граждани и потенциален вътрешен преврат“, посочи той с предупреждението, че протестите могат неволно да предизвикат нестабилност, от която Русия да се възползва.

И така, в период, белязан от хроничен дефицит на жива сила, украинската отбрана е на път да се раздели не просто с популярен министър и двамата му съветници, а с цялата логика, която ѝ позволява да нанася непропорционално високи загуби на противника въпреки численото му и технологично превъзходство, и да връчи отстъпи инициативата на командване, чийто исторически отговор на дефицита винаги е бил даването на ненужни жертви. Формално курсът е обратим; но за да се случи това, е необходимо да бъдат задържани хората, доверието и приоритетите, които ръководството изгуби в мига, в който тримата излязоха през вратата.

---

Във връзка с решението за отстраняване на Федоров от министерския пост, в редица градове на Украйна се очакват протестни действия, спонтанно организирани онлайн през последните часове:

• Киев: площад „Франко“, 16 юли, 09:00
• Харков: площад „Свобода“, 16 юли, 09:00
• Лвов: паметник на Тарас Шевченко, 16 юли, 09:00
• Одеса: Дерибасовска / Градска градина, 16 юли, 09:00
• Запорожие: бул. „Шевченко“, 16 юли, 09:00
• Днипро: Областна администрация (ОДА), 16 юли, 09:00
• Ривне: Драматичен театър, 16 юли, 09:00
• Ивано-Франкивск: Белият дом, 16 юли, 09:00
• Черкаси: Катедралния площад, 16 юли, 09:00
• Полтава: Театър „Гогол“, 16 юли, 09:00
• Хмелницки: Централен площад, 16 юли, 09:00
• Луцк: Драматичен театър, 16 юли, 09:00
• Чернивци: Централен площад, 16 юли, 09:00
• Тернопил: Областна администрация (ОДА), 16 юли, 09:00
• Виница: Театрален площад, 16 юли, 09:00

Киев залага на повишено заплащане и гарантирано уволнение: анатомия на украинската договорна реформа

🇺🇦 Украйна се опитва да реши най-тежкия си стратегически проблем – не недостига на ПВО или снаряди, а изчерпването на живата сила – с подход, по-характерен за пазара на труда, отколкото за мобилизация. На 12 юни Киев обяви мащабен пакет от реформи на военната служба, който подменя безсрочния модел „до края на войната" с договори с фиксиран срок, рязко повишено заплащане и гарантирано уволнение след изтичане на срока.

Замисълът е недвусмислен: щом принудата вече е неспособна да попълни редиците, държавата ще се опита да го стори с паричен стимул, предвидимост и изход. Дали обаче може едновременно да обещава освобождаване на служилите най-дълго и да удържи фронта – остава отворен въпрос, а освен това и политически най-опасният на това начинание.

Реформата, която официални лица загатваха още през пролетта, стартира в пробен режим от 1 юни 2026 г. със срок на действие две години. „Очаквам всеки елемент от промените, които сега въвеждаме, да докаже своята ефективност това лято", каза президентът Володимир Зеленски при обявяването. Думите илюстрират натиска: реформата не е стратегическо упражнение с хоризонт от години, а спешна мярка, чийто резултат се измерва в рамките на един летен сезон – точно когато руската армия традиционно засилва натиска по фронта в Донбас.

Криза на доверието, не на демографията

Проблемът с живата сила в Украйна е резултат от криза на доверието, отколкото обикновен недостиг на мъже в наборна възраст. Както призна наскоро назначеният заместник-министър на отбраната Мстислав Баник на брифинг на 15 юни, мнозина украинци възприемат военната служба като еднопосочен билет. Потенциалните войници гледат към приятели, роднини и съседи, които служат без прекъсване от 2022 г., и не виждат никаква сигурност кога биха могли да се върнат към цивилния живот. В същото време голяма част от вече служещите са изтощени след години на фронта без видим край.

Именно тази липса на хоризонт подхранва едновременно укриването от наборните комисии, дезертьорството и самоволното напускане на част – явление, което в украинския военно-наказателен жаргон се обозначава с абревиатурата СЗЧ (самовільне залишення частини) и се превърна в най-разяждащия фактор за способността на въоръжените сили. Мащабът е такъв, че измества дебата от периферията към центъра на политиката за отбраната: по данни на Главна военна прокуратура от 2022 г. насам са образувани над 311 000 производства за самоволно напускане и дезертьорство, като огромната част от тях се падат на 2025 г. Само през октомври 2025 г. са открити рекордните над 21 000 такива дела – най-високата месечна стойност за 4 години на война. По оценки на анализатори нетното изтичане в определени месеци е достигало 10 000–15 000 души – тоест дезертьорствата и самоволните напускания са изпреварвали постъпленията от мобилизация, при положение че Киев призовава около 30 000 души месечно срещу желаните 70 000, нужни за пълното окомплектоване на частите. Показателен за чувствителността на темата е и фактът, че на 10 декември 2025 г. прокуратурата спря публикуването на статистиката за дезертьорството с аргумента, че данните биха могли да формират „неверни изводи" за морално-психологическото състояние на войските – рядко откровено признание, че самата цифра е станала фактор във войната.

Контрастът с първите месеци на пълномащабната инвазия е драматичен. Където през 2022 г. доброволци се редяха пред наборните центрове, днес властите прибягват до издирване и буквално задържане на мъже по улиците – практика, която ерозира легитимността на самия процес по мобилизация. Дезертьорство и самоволно напускане се срещат често дори по време на началната подготовка, макар Украйна напоследък да отчита подобрена задръжка на новобранците. А служещите нерядко напускат частта самоволно, за да получат временно отдушник и да се прехвърлят между поделения – поведение, което въведената реформа опитва да канализира, вместо да го криминализира тотално.

Договорът като оферта

Като въведе „ясни и разбираеми правила на играта", по думите на Баник, въоръжените сили се надяват да подобрят условията за настоящите войници и едновременно с това да направят службата по-привлекателна за цивилните. Механизмът е нова договорна система, изградена около три категории.

• „щурмово-пехотният договор" е острието на реформата и най-опасна за изпълнение длъжност. Тя е със срок 10 месеца за вече служещите и 14 месеца за цивилните, а за уволнените по-рано в посочения период може да започне от 6 месеца.
• „боен договор" (24 месеца) за поддържащ състав с висока стойност – оператори на дронове, артилеристи и специалисти по електронна война, тоест именно профилите, които в условията на дроновата война от 2026 г. определят изхода на сраженията не по-малко от пехотата.
• „базов договор" (24 месеца) за тилови роли.

Договорите са обвързани със стъпаловидна структура на възнаграждението, която плаща повече за по-висок риск. Базовата ставка е 20 000 гривни, върху която се надгражда допълнително заплащане по схема, описана от украинските военни като „10/20/40": по 10 000 гривни на ден за удържане на опорни пунктове, 20 000 на ден за ударни задачи и 40 000 на ден за щурмови действия. В резултат щурмово-пехотният състав следва да получава средно 300 000 гривни (около 6700 долара) месечно – близо 10 пъти над средната месечна заплата в Украйна – с таван, който може да достигне 460 000 гривни (близо 10 000 долара). Войниците в поддържащи и тилови роли получават по-скромни, но също увеличени нива – между 30 000 и 120 000 гривни, с добавки от 30 000 до 100 000 според близостта до фронтовата линия. Киев повишава и заплащането на командирите на корпуси и бригади, твърдят официални лица.

Баник уточни, че министерството на отбраната е намерило средства за посочените увеличения в рамките на наличния бюджет – финансиран отчасти от Европа. Това е съществена уговорка: устойчивостта на реформата е функция не само на украинската хазна, но и на политическата воля на европейските столици да продължат да издържат украинската отбрана в момент, когато подкрепа отвъд океана вече е по-несигурна отвсякога. За да спре измами – застраховайки се срещу хроничните проблеми с „мъртви души" и приписани бойни дни – украинската армия ще разшири системата Mission Control, която ще „записва и проверява присъствието на военнослужещи на конкретни места и в конкретно време".

Изходът като стимул

Същинската иновация обаче не се крие в заплащането, а в обещанието за изход. Ключовият елемент е новата система за отсрочка, гарантираща защита от бъдеща мобилизация след изпълнение на договора – т.е. за пръв път от 2022 г. насам войникът получава дата, фиксирана от договора, на която службата му приключва. От нея военнослужещият получава отсрочка от поне 6 месеца, чиято продължителност расте според времето, което е прекарал в бой, и предишния стаж; при 24-месечните договори всеки боен ден добавя по още ден отсрочка. Точно тук реформата атакува „еднопосочния билет" в основата му, трансформирайки службата от безсрочна повинност в срочна сделка с предвидим край.

Логиката обаче има и обратна страна, която Баник не призна: вече служещите, избрали да не подписват нов договор, остават в редиците при сегашните заплати до момента, в който Киев разпореди демобилизация при евентуален край на войната. С други думи, „изходът" е реален само за подписалите новия модел; за другите безсрочието остава в сила. Това е премерен лост – реформата едновременно предлага морков на влизащите и запазва принудата за вече вътрешните, без която фронтът не би се удържал.

За да свали процента на самоволните напускания, Киев опрости и процедурите за прехвърляне между части и връщане от самоволно отсъствие с приложението „Армія+". Военнослужещите вече могат да се прехвърлят между поделения веднъж годишно – „без да изисква одобрение от настоящата командна верига, при условие че прехвърлянето остава в рамките на същия участък от фронта", обясни Баник. Освен това в следващите три месеца самоволно отлъчилите се ще могат да се върнат на служба в едно от 55 качествени поделения, без да минават през резервни батальони и продължителни административни процедури; специализиран кол център ще води войниците през процеса. Логиката е прагматична до цинизъм: вместо да преследва десетки хиляди души по наказателен ред (процес, който самата прокуратура мълчаливо призна за неработещ), държавата отваря легален коридор обратно към избрани боеспособни части.

Накрая Украйна се стреми да разшири привличането на чужди доброволци, така че да съставляват 30-50% от щурмово-пехотните длъжности – амбициозен дял, който на практика би означавал интернационализиране на най-кръвопролитния сегмент на украинската пехота. Баник посочи, че в момента се проучва модел, при който частни компании ще помагат за откриването и предварителния подбор на чуждестранни новобранци, преди те да преминат държавна проверка за сигурност.

Отложените въпроси

Много от най-чувствителните в политическо отношение въпроси обаче остават без отговор – и именно те ще решат дали реформата е структурен пробив или козметика върху отворена рана.

Официални лица споделят, че втори етап на реформата ще се фокусира върху процедурите по мобилизация и Териториалните центрове за комплектуване (ТЦК), които са обект на нарастваща обществена критика заради практиките по призоваване – именно те са лицето на „улавянето" на мъже, ерозиращо доверието в системата. Баник призна, че настоящият модел оказва „доста негативно въздействие" върху обществото, но отказа да даде подробности за плановете за реформа отвъд обещанието, че мерките ще бъдат обявени по-късно тази година.

Нещо повече, Киев твърди, че ще започне постепенно да освобождава войниците, служили най-дълго, до края на годината. Критериите за допустимост, графикът за изпълнение и броят на хората, които в крайна сметка могат да бъдат освободени, обаче остават неясни. Украинските власти вече се сблъскаха с подобни въпроси при обсъждането на закона за мобилизационна реформа от 2024 г. – пакетът, който през април същата година свали наборната възраст от 27 на 25 години (Закон 3127) и създаде електронен регистър на наборниците, но в крайна сметка остави настрана тъкмо тежкия въпрос за уволнението на дългослужещите. Тогава парламентът отложи темата, след като висшето командване настоя, че в противен случай Украйна няма да може да удържи линиите на отбрана. Структурата на новата реформа, където реалният изход се отнася само за подписалите срочен договор, подсказва, че този възел остава неразвързан и две години по-късно.

Затова изглежда малко вероятно украинската армия да успее да освободи масово военнослужещи преди края на войната. Аритметиката не позволява друго: при нетно изтичане, което в лоши месеци надхвърля постъпилите, всяко масово уволнение би оголило именно онези опитни кадри, които държат фронта. А военната обстановка не дава дъх за подобен лукс. Към средата на юни 2026 г. фронтът е в състояние на стратегически пат при тактическа динамика – мащабните руски пробиви от 2024 г. са се забавили чувствително, но Москва запазва числено превъзходство и продължава настъпателни действия по няколко направления; в Покровския сектор руските сили не успяват да развият успех на запад от града от декември 2025 г. насам. Войната е навлязла във фаза на изтощителен маньовър, в който дроновете, далекобойните удари и прекъсването на логистиката тежат повече от масираните щурмове – а именно тази фаза прави всеки оцелял оператор на безпилотник и всеки артилерист стратегически ресурс, който държавата не може лесно да пусне да си иде.

С Кремъл, който все още се придържа към максималистичния си ултиматум, конфликтът изглежда обречен да се проточи и през 2027 г. В тази перспектива договорната реформа е по-малко обещание за връщане у дома и повече опит да се направи безсрочната война поносима. Дали украинецът в наборна възраст ще повярва на обещанието за изход, при положение че самото обещание е условно и отложено, ще се види, по думите на самия Зеленски, „това лято".

Китай осъди двама бивши министри на отбраната на смърт при продължаващата чистка в армията.

🇨🇳 В нов поразителен ход в рамките на безпрецедентната чистка във висшето военно командване, Китай осъди двама бивши министри на отбраната на Китай на смърт с двегодишна отсрочка на изпълнението по обвинения в корупция, съобщи държавната информационна агенция Синхуа.

Въоръжените сили на страната са една от основните мишени на мащабната кампания за борба с корупцията, инициирана от върховния лидер Си Дзинпин след като пое властта през 2012 г. Над десетилетие по-късно тя достигна до елитните Ракетни войски, които отговарят както за ядрения арсенал, така и за конвенционалния ракетен арсенал.

Уей Фънхъ и Ли Шанфу получиха обвинения в подкупи, за което бяха осъдени на смърт с две години отсрочка на изпълнението, с решение от военния съд на страната, съобщават държавните медии. Съдът обяви, че след изтичане на отсрочката присъдите на двамата бивши генерали ще бъдат заменени с доживотен затвор без право на замяна.

72-годишният Уей заемаше поста министър на отбраната през 2018-2023 г. и беше заменен от 68-годишният Ли, който беше начело на ведомството по-малко от 8 месеца през 2023 г. И двамата попаднаха под прицела на разследване от антикорупционното звено на армията, започнало същата година.

Си Дзинпин изведе чистката в армията до най-високо ниво през януари, взимайки на прицел най-доверения си генерал с отстраняването на Джан Юся, който превъзхождаше по ранг Уей и Ли и ръководеше ежедневните операции на армията.

Мащабните реформи на Си засегнаха широк спектър от наброяващата 2 милиона военнослужещи Народна освободителна армия в периода от 2022 г. насам, в рамките на която бяха отстранени над 100 висши офицери.

36 генерали бяха официално прочистени в същия период, а други 65 офицери са вписани като изчезнали или потенциално отстранени, според доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), публикуван през февруари.

Докладът установява, че ако се вземат предвид позициите, прочиствани повече от веднъж в същия период, са засегнати общо 52% от висшите ръководни постове във въоръжените сили на страната. Радикалната кампания е част от дългогодишния стремеж на лидера да дисциплинира армията, докато продължава да затяга хватката си върху властта и придвижва мащабна военна модернизация.

Но обхватът на тази „безпрецедентна чистка“ повдига въпроси, свързани с готовността на въоръжените сили за провеждане на усъвършенствани военни операции, пишат авторите на доклада. След падението на Джан и неговия заместник през януари, редакционна статия в официалния вестник на армията PLA Daily хвърли остри обвинения към двамата бивши военни лидери в подкопаване на върховната власт на Си, като в същото време затвърди посланието му за нулева толерантност към корупцията.

Разследванията срещу тях ще „премахнат токсичните влияния“ в редиците на висшето командване, а в същото време ще „подпомогнат на народните въоръжени сили да преминат през пълно обновление, вливайки мощен импулс в стремежа към изграждане на силна армия“, се отбелязва в статията.

Хавиер Милей спечели убедителна победа на междинните избори в Аржентина.

🇦🇷🗳️ Аржентинският президент Хавиер Милей, известен с бюджетните си съкращения, постигна решителна победа на междинните избори, давайки нов тласък на подкрепяната от САЩ програма на десни реформи.

Неговата политическа партия „Ла Либертад Аванза“ (LLA) успя да преодолее серия от неуспехи и спечели 40,84% от гласовете за членове на Камарата на депутатите и Сената, според официалните резултати, базирани на 90% от преброените гласове.

Ляво-центристкото перонистко движение, което отбеляза успех на изборите в провинция Буенос Айрес миналия месец, остана на второ място с 31,64%, сочат частични резултати. Това класиране укрепва позициите на Милей в момент, когато той продължава своята кампания за намаляване на държавния апарат и дерегулация на икономиката.

„Бог да благослови Аржентина“, написа говорителят на президента Мануел Адорни в X.

Изборите бяха първият национален тест за подкрепата към Милей, откакто преди две години той встъпи в длъжност с обещание да съживи изстрадалата икономика на страната чрез поредица от болезнени реформи. На вчерашните избори бяха заложени половината от местата в Камарата на депутатите и една трета от местата в Сената.

В навечерието на изборите националната валута песо претърпя тежък спад, което принуди Милей да поиска финансова помощ от своя близък съюзник, американския президент Доналд Тръмп. Той му обеща безпрецедентен пакет от помощи на стойност 40 милиарда долара, но подчерта, че няма да бъде щедър, ако изборите в неделя не се развият в полза на Милей.

Преди изборите някои поддръжници на Милей изразиха разочарование от неговото ръководство, особено заради корупционни скандали с участието на хора от близкия му кръг. Въпреки това те остават против перонисткото движение, което е начело на Аржентина в по-голямата част от следвоенната история, но е широко обвинявано в корупция и лошо управление.

55-годишният Милей, бивш телевизионен коментатор, съкрати десетки хиляди работни места в държавните органи, замрази публичните средства за инфраструктурни проекти, намали разходите за здравеопазване, образование и пенсии и предприе мащабна дерегулация, откакто пое поста през декември 2023 г.

Реформите му първоначално влошиха бедността за милиони аржентинци, но въпреки това успяха да смъкнат инфлацията с цели две трети, облекчение за мнозина, макар и за сметка на забавени икономически растеж, потребление и производство.

Инвеститори започнаха да се оттеглят от аржентинското песо миналия месец, след като партията на президента претърпя тежко поражение на изборите в ключовата провинция Буенос Айрес. Но Тръмп се намеси, за да подкрепи най-близкия си съюзник в Латинска Америка, което му осигури вчерашната победа.

Тръмп: Армията стана „превзета от идеология“

🇺🇸 Доналд Тръмп направи обръщение към 800-те американски генерали и адмирали от цял свят, които дойдоха за срещата, свикана от министъра на отбраната Пийт Хегсет миналата седмица, без да даде обяснение.

Срещата в базата на военноморските сили Куантико в щата Вирджиния събра стотици генерали и адмирали с чин „звезда“ или по-висок, заедно с помощници и висш персонал от американски бази по целия свят, за да чуят обръщението на Хегсет и президента Доналд Тръмп.

Преди събитието президентът на САЩ предупреди репортери за възможна военна реформа и предстоящи уволнения с думите. „Ако някой не ми хареса, ще го уволня на момента.“

Стъпката идва едва седмица след като беше подписана изпълнителна заповед за преименуване на Министерство на отбраната на Министерство на войната – название, използвано за последно през 1947 г. Според Тръмп новото име ще прати ясен сигнал както до враговете, така и до съюзниците на Америка.

Говорейки преди Тръмп, Хегсет похвали „воинския дух“ и заяви, че американските военни повече няма да се поддават на „преклонение пред климатични промени, разделение, разсейване и джендър илюзии“.

Срещата беше предшествана от осем месеца на промени в Пентагона, включително уволненията на висшия адмирал на флота и председателя на Обединените началник-щабове, нанасяне на удари по обекти от ядрената програма на Иран и предполагаеми лодки на наркокартели край Венецуела.

Това подхрани спекулации, че днешното събрание може да надхвърли просто повдигане на бойния дух и да включва дискусии за сваляне на ранга на висши офицери и преосмисляне на приоритети в отбраната.

Тръмп: Армията е превзета от идеология.

В своята реч президентът обвини армията, че е превзета от идеология, след като преди броени дни Министерство на отбраната беше преименувано на Министерство на войната.

„Спечелихме Първата световна война, спечелихме Втората световна война. Спечелихме всичко между тях и преди това. Побеждавахме, докато не се оказахме, в известен смисъл, превзети от идеология. Това вероятно беше първият признак, когато сменихме името от война на отбрана.“

Обсъждайки връщането към оригиналното име, той нарече този ход „историческо възстановяване на нашата цел и гордост“.

Хегсет към военните лидери: Подгответе се за война

Хегсет се обърна към висшето военно ръководство на страната с призив, че трябва „да се готвят за война“.

„От този момент нататък единствената мисия на възроденото Министерство на войната е тази: водене на война“, заяви Хегсет по време на своята реч, визирайки новото наименование, което Пентагона получи миналата седмица.

„Подготовка за война и подготовка за победа. Безмилостно и безкомпромисно в това усилие. Не защото искаме война. Никой тук не иска война. Но го правим, защото обичаме мира“, посочи той.

Хегсет въвежда забрана за бради

Министърът на отбраната на САЩ използва речта си, продължила близо час, за да обяви забрана за бради в армията.

„Край на брадатите! Нямаме армия от нордически езичници, но за жалост имахме лидери, които или отказваха да наричат нещата с истинските им имена и да налагат стандарти, или се чувстваха, че не им е позволено да го правят. И двете са неприемливи, затова днес, по мое нареждане, ерата на непрофесионалния външен вид приключва“, заяви Хегсет.

Хегсет: Тормозът трябва да бъде преформулиран

„По мое разпореждане ще преразгледаме изцяло определенията за т.нар. токсично лидерство, тормоз и малтретиране, за да дадем възможност на лидерите да налагат стандарти без страх от отмъщение или съмнения“, каза той.

Бившият водещ на Fox News, чието министерство наскоро беше неофициално преименувано на Министерство на войната, уточни, че не става дума за „груб тормоз и малтретиране“.

„Говорим за думи като тормоз, малтретиране и токсичност. Те бяха използвани като оръжия и изопачени“, каза Хегсет.

„Казването на някого да се обръсне, да се подстриже, да си оправи униформата, да дойде навреме или да работи упорито – това е точно видът дискриминация, който искаме“, посочи той по-късно в 45-минутната си реч:

Хегсет настоява за завръщане на генералите, които говорят директно

Хегсет заяви, че опасенията за токсично лидерство са били изопачени в средите на военните, като настоя за завръщане на генералите с твърд и директен език.

„Ще преразгледаме изцяло дефинициите на т.нар. токсично лидерство, тормоз и малтретиране, за да дадем възможност на лидерите да налагат стандарти без страх от отмъщение или съмнения“, каза той и защити собственото си лидерство и изисквания за високи стандарти, като заяви, че те „не са токсични“. Според него, макар грубият тормоз и малтретиране да остават недопустими, тези термини са били използвани като оръжия в предишни администрации.

Руската армия е започнала процес по сформиране на Московски и Ленинградския военен окръг като отговор на присъединяването на Финландия към НАТО

Руски новобранци се събират пред център за мобилизация, докато мъже се сбогуват със своите семейства преди да бъдат изпратени на фронта. Повече от 300 000 души са се явили на служба при частичната мобилизация през октомври 2022, заяви руският министър на отбраната Сергей Шойгу.
📸 Снимка: Sefa Karacan/Anadolu Agency чрез Getty Images

Руският министър на отбраната Сергей Шойгу заяви по време на колегиума на руското МО на 19 декември, че приоритет ще продължи да бъде даван на продължаването на войната в Украйна и обучението на новосформирани части и формирования през 2024 г., като същевременно повтори заплахите срещу Финландия и по-широкия съюз на НАТО.

Шойгу заяви, че руската армия е в процес на работа за разширяване на бойната си мощ до 1,32 милиона души от досегашните 1,15 милиона в съответствие с указа на президента Владимир Путин от 1 декември 2023 г.

По-рано Институтът за изследване на войната (ISW) изрази предположение, че въпросният указ е официално признание на текущата численост на руската армия, а не заповед за незабавно увеличаване на броя на руския военен персонал, и изглежда, че Шойгу просто допълва първоначалното изявление на Путин, вместо да очертава по-сериозни бъдещи промени в числеността на руските въоръжени сили. Шойгу заяви, че  през изминалата 2023 г  руските военни са сформирали две напълно оборудвани армии (вероятно във връзка с новосформираните 18-та и 25-та общовойскови армии), смесен авиационен корпус, четири дивизии, в това число и 50 други части и формирования от по-ниски ешелони, 18 бригади и 28 полка. Ръководителят на руското МО първоначално очерта създаването на тези нови формирования на хартия в колегиума на военното министерство през декември 2022 г., създаването на някои от които беше независимо потвърдено от ISW. Въпреки това е много малко вероятно някое от тези нови формирования да е „напълно оборудвано“ и/или да функционира в пълната си численост към текущия момент.

Структура и подразделения на Московския военен окръг към 2010 г.
📸 Източник: Уикипедия

Шойгу обяви, че руската армия формира Ленинградски военен окръг (ЛВО) и Московски военен окръг (МВО) във връзка с присъединяването на Финландия към НАТО и предстоящото присъединяване на Швеция и отбеляза още веднъж, че през 2024 г Русия ще даде приоритет на прилагането на мерки за оперативна и бойна подготовка във връзка със „заплахите от по-нататъшно разширяване на НАТО на изток..

Опитът на Шойгу да представи създаването на двата нови военни окръга като отговор и противодействие на предполагаемото „разширяване на НАТО“ отразява продължаващото информационна операция на Кремъл, насочена към прехвърляне на отговорността за войната в Украйна от Русия към Запада, описвайки действията на Русия единствено като противодействие на външна заплаха. Финландия и Швеция започнаха процес по присъединяване към НАТО едва след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, вероятно поради опасения, че биха могли да станат в обект на евентуална руска агресия в бъдеще.

Решението на Русия да реформира Западния военен окръг (ЗВО) в Ленинградски и Московски военни окръзи е част от дългосрочно усилие за преструктуриране и разширяване, което има за цел да подготви Русия за потенциална бъдеща широкомащабна конвенционална война срещу НАТО, като същевременно балансира руските оперативни изисквания в Украйна.

Сергей Шойгу и  Сергей Собянин на проверка готовността на сградата, която ще подслонява щабквартирата на Московския военен окръг. Ръководителят на военното министерство благодари на столичния кмет за чудесната работа, която е свършена до момента по реконструкцията на историческото здание.

Огромна работа, Сергей Семенович, огромна работа. Приеми нашите думи на благодарност. Това е възраждането на Московския военен окръг.

Източник: Институт за изследване на войната (ISW)
Превод на български: Екипът на Frontline Monitor