Русия е увеличила 12 пъти броя на антените си за GPS смущения в Калининград.

🇷🇺🛜🇱🇹 Литовският регулатор за съобщенията заяви, че Русия е увеличила 12 пъти броя на антените си за GPS-спуфинг в Калининград и сега излъчва фалшиви сателитни сигнали с обхват до 450 км в дълбочина на европейския континент. Дариус Кулиесюс, заместник-началник на регулатора, заяви пред Ройтерс, че антените са нараснали от 3 в началото на 2025 г. до 36 в момента и се намират в милитаризирания анклав между Литва и Полша на балтийския бряг.

„Случайната интерференция започна на срещата на върха на НАТО във Вилнюс през 2023 г. Сега те изградиха инфраструктура и смущенията станаха системна, постоянна, безкрайна руска провокация срещу сигурността на Европа", заяви Кулиесюс пред агенцията. Картата на регулатора очертава зона на потенциално подправяне на GPS-сигнала, която обхваща Естония, Латвия и Литва, по-голямата част от Полша и части от Финландия, Швеция и Беларус, както и водите на Балтийско море. По думите на Кулиесюс обхватът е достигнал 450 км, без той да уточни как точно е измерен. Руското посолство във Вилнюс не отговори веднага на искането на Reuters за коментар; в предишни случаи Москва отхвърли подобни обвинения като западна пропаганда.

Изявлението идва пет дни след поредния документиран инцидент с правителствен полет. На 21 май самолет Dassault Falcon 900LX на Кралските военновъздушни сили, регистрация G-ZABH, превозвал министъра на отбраната Джон Хийли от Талин обратно към Обединеното кралство, след визита при разположени в Естония британски военнослужещи и среща с естонския министър на отбраната Хано Певкур. По данни, докладвани от Aerotime и потвърдени от британското военно ведомство, GPS-сигналът на самолета е бил блокиран за целия тричасов полет, а смартфоните и лаптопите на борда не са имали интернет връзка.

Главният маршал на авиацията сър Харв Смит окачестви случая като „безразсъдна руска намеса". Машината се експлоатира от Centreline AV Limited за 32-ра ескадрила на RAF Northolt. При доставката на самолета през 2022 г. британското правителство е избрало да не я оборудва с разширените военни средства за електронна защита – решение, което беше подложено на критики след по-ранен подобен случай.

Предходният случай се отнася до 13 март 2024 г. Тогава друг RAF Dassault 900LX с тогавашния министър на отбраната Грант Шапс на борда беше подложен на GPS-заглушаване в продължение на около 30 минути край Калининград, по пътя обратно от Полша. Самолетът летеше към Ожиш и принуди екипажа да премине към резервни средства за определяне на местоположението.

Между двата британски случая се натрупаха инциденти и с други делегации от съюзници. На 24 септември 2025 г. военно-транспортен Airbus A330 MRTT с испанския министър на отбраната Маргарита Роблес на борда изпита GPS-смущения в близост до Калининград по време на полет към базата Шауляй в Литва, където страната тогава водеше мисията за патрулиране на въздушното пространство на НАТО над Балтика. Екипажът премина на защитена военна сателитна навигация и полетът приключи безопасно.

Малко по-рано на 31 август 2025 г. самолет Dassault Falcon 900, превозващ председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен от Варшава за Пловдив, докладва за проблем с GPS-сигнала при подхода към летището. Български източници първоначално приписаха инцидента на руска интерференция, излъчвана от Калининград. На 4 септември обаче родното правителство се отказа от това твърдение, а последващ анализ на Flightradar24, базиран на стойностите за навигационен интегритет, заключи, че транспондерът на самолета е докладвал добро качество на GPS-сигнала през цялото време на полета. Случаят остава политически чувствителен, без независимо потвърдена техническа причина.

Хронологията се простира назад и към гражданската авиация. През април 2024 г. финландският превозвач Finnair прекъсна полетите си между Хелзинки и Тарту, след като два самолета бяха принудени да се върнат в Хелзинки заради невъзможност за безопасен GPS-базиран подход към летището в Тарту. Компанията поднови услугата на 31 май 2024 г. след изграждане на алтернативна процедура без зависимост от GPS. По думите на Кулиесюс мобилните мрежи в литовската крайбрежна зона също се влошават при пикове, които съвпадат с украински удари с дронове срещу руска територия – а онлайн разписанията на автобусите в Клайпеда, на 50 км от границата на Калининград, спират да работят, защото разчитат на GPS-проследяване.

Европейският авиационен регулатор (EASA) включва района на Балтийско море и Калининград в списъка си от 4 географски зони с устойчиви смущения на глобалните навигационни сателитни системи. Останалите 3 са източната граница на Финландия, акваторията на Черно море и Източното Средиземноморие. Според данни на шведските власти случаите на GNSS-интерференция в шведското въздушно пространство са нараснали от 55 през 2023 г. на 733 за първите месеци на 2025 г. Полша регистрира 2 732 случая на заглушаване и спуфинг през януари 2025 г. В Литва за юни 2025 г. са документирани над 1000 отделни инцидента, а в Естония – по данни, цитирани от Defense News – около 85% от полетите са били засегнати от смущения. През юни 2025 г. Швеция и група балтийски държави поставиха въпроса пред Международната организация за гражданска авиация (ICAO), която изрази „сериозна тревога" и поиска Москва да прекрати действията си.

Към 26 май 2026 г. Москва не е реагирала публично на най-новите твърдения от Вилнюс. По-голямата част от модерните пътнически самолети и големите летища разполагат с резервни инерциални и наземни системи за навигация, върху които пилотите преминават при загуба на GPS, и до момента няма данни в публичното пространство за катастрофа, директно причинена от заглушаване в региона. Кумулативният ефект върху гражданския трафик, морския транспорт и наземните GPS-зависими услуги обаче продължава да нараства със същия темп, с който се разширява руската инфраструктура в Калининград.