🇺🇦 Серхий Бескрестнов, съветник на министъра на отбраната на Украйна, публикува равносметка на 9-те технологични дефицита, които според него подкопават украинската отбрана по цялата дължина на фронта: от липсата на масово средство срещу планиращи бомби до балистична ракета, чието отсъствие нарича пропуск, способен „радикално да промени хода на войната“. Оценката се появи в публикация във Facebook на 28 юни и за дни обиколи украински и западни отбранителни издания – рядък случай, в който глас отвътре на министерството изрежда провалите публично и поименно.
Тежестта на тази равносметка идва именно от това откъде звучи. Бескрестнов е сред най-следените гласове в OSINT общността, цитиран от западни експерти заради ежедневното му проследяване на електронната война по фронта; и говори за украинските слабости не отстрани, а от вътрешността. Колко неудобен е станал този глас, пролича по-рано тази година, когато руски дрон го рани при удар, който украински източници описаха като целенасочен – рядка чест за цивилен експерт и косвено признание за стойността на онова, което вижда.
Начело на списъка Бескрестнов поставя отсъствието на серийно, масово средство срещу руските планиращи бомби – и не случайно, защото те се превърнаха в едно от оръжията, определящи развоя на сегашната фаза. Управляемите авиобомби от серията КАБ, основно вариантите КАБ-500 и КАБ-1500 с бойни глави съответно от 500 и 1500 кг, се пускат от изтребители Су-34 и Су-35 от дистанция до 70 км – извън обсега на повечето украински средства за ПВО – благодарение на модула за планиране и корекция УМПК, който добавя сгъваеми криле и спътникова навигация към иначе неуправляеми бомби от съветските складове. Украйна не разполага с надежден начин да ги прехваща, и причината е структурна: за да спреш такава бомба, трябва или да свалиш самолета-носител преди пускането – което изисква въздушно превъзходство, каквото Киев няма – или да изградиш достатъчно плътна мрежа от радари и прехващачи, за да проследиш и поразиш самата бомба след отделянето ѝ. А именно тази радарна плътност Бескрестнов изрежда отделно като недостатъчна; дефицитите му се захранват взаимно.
Втората пробойна е недопустимо бавният, по неговите думи, темп на украинската електронна война срещу руските меш-модеми – клас радиомрежово оборудване, което Русия вгражда с ускоряващо се темпо в парка от дронове „Шахед-136“ и по-новите „Гербера“. Меш-мрежата позволява на дроновете да образуват вериги-ретранслатори, в които всеки апарат предава наблюдателни и управляващи данни на останалите, смъквайки изискването за обхват към която и да е наземна станция и рязко усложнявайки заглушаването. Класическата заглушаваща станция дави честотата, по която операторът говори с дрона; но при меш-архитектура апаратът може да получава командите си през препредаване от съседните дронове, а не пряко от земята – и точката, в която заглушителят трябва да удари, се размива. Бескрестнов описва изоставане в разработката на средство за противодействие и натрупването на бойния опит да го прилага. Тревогата не е абстрактна: самият той е съобщавал, че „Шахеди“ и „Гербери“ с меш-модеми проникват все по-дълбоко в украинския тил, където наличните средства за електронна война невинаги ги хващат.
Третият пропуск е каскадната заплаха от дронове, която вече засяга не само селата и градовете по фронта, но и градове като Херсон, Харков, Запорожие и Суми – всичките в обсега на руските дронове с FPV. Бескрестнов настоява едновременно за по-добри системи за ранно предупреждение и за това, което нарича „системни действия“ по анти-дрон защита – думи, които подсказват, че сегашният подход е разпокъсан и импровизиран, а не координиран и мащабируем. Населението на тези градове живее под почти ежедневен тормоз, а липсата на надеждна градска архитектура за борба с дронове прави живота в прифронтовите зони все по-непоносим. Колко близо е стигнала заплахата, показа още февруари, когато руски дрон, управляван по оптично влакно – и затова имунизиран срещу заглушаване – достигна северните покрайнини на Харков.
Четвъртият дефицит – недостатъчна плътност на тактически радари – стои в основата на няколко от другите. Дроновете-прехващачи, както специализираните анти-дрон платформи, така и преоборудваните FPV дронове, изстреляни срещу приближаващи заплахи, не могат да поразят онова, което просто не виждат; а украинското радарно покритие, макар подобрено, остава твърде разредено и накъсано, за да поддържа онази гъстота на прехвати, която заплахата от дронове изисква. Повече тактически радарни възли означават ранно засичане, повече време за насочване на прехващачите и по-висок процент поражения срещу всякакви приближаващи заплаши – от планиращи бомби през „Шахеди“ до FPV-камикадзета. Че същата тази радарна плътност работи за противника, личи от отсрещната страна на фронта: Бескрестнов е документирал руския компактен радар MSL 20045, способен да засича FPV дронове на около 8 км – точно онова, което липсва на украинска страна.
Петата пробойна е тази, която предизвика най-широк отзвук в украинските отбранителни среди: отсъствието на собствена балистична ракета. Бескрестнов не я подминава като второстепенен пропуск, а я определя като способност, чието наличие „радикално би променило хода на войната“ – формулировка, съзвучна с начина, по който украински военни и експерти обсъждат темата от месеци. Балистична ракета, летяща със скорост над Мах 5, свива времето за реакция на руската ПВО до секунди, прехвърля се по траектории, които радарите, оптимизирани за по-бавни цели, трудно проследяват, и достига в дълбочина цели из цяла Русия – командни центрове, логистични възли, военни заводи, до които по-бавните крилати ракети и дронове стигат за часове и се намират под постоянен натиск за прехват. Украинската компания Fire Point преследва точно тази логика с програмата FP-9 – балистична ракета с дължина около 9,5 м, диаметър 1,1 м, бойна глава от порядъка на 800 кг и обхват 800–855 км, чийто първи летателен тест се очаква до ранната есен.
Шестата пробойна, за електронната война срещу видеоканала на дроновете, той описва без заобикалки: тук противникът води Украйна както в технологията, така и в бойния опит да я прилага, и точно този клас средства би защитил най-пряко зоните покрай фронта. Руските войски развиха все по-изтънчени системи за оптично заглушаване и за разкъсване на видеосигнала, насочени да прекъснат живата картина на FPV оператора в критичния миг на терминалното насочване – експлоатирайки основната уязвимост на всяко оптично водено оръжие: пилотът трябва да вижда. Украинските средства за противодействие в тази категория, подсказва Бескрестнов, изостават спрямо заплахата.
Седмият пропуск засяга бързо изникващ проблем за собствените украински въздушни операции: липсата на доказани решения за защита на ударни дронове и дронове-бомбардировачи на средни дистанции от руските дронове-прехващачи – по същество FPV дронове, преработени за сваляне на украински апарати във въздуха – достатъчно често, че Бескрестнов оценява, че украинските далекобойни ударни платформи ще се сблъскват с все по-сериозни оперативни ограничения, ако проблемът не бъде решен.
Осмият дефицит продължава същата тази нишка в радарната област: По думите на Бескрестнов Украйна няма системен технологичен подход за откриване и унищожаване на руските тактически наземни радари, наричани от него „очите на противника в небето на фронта“ – радарите, насочващи руската ПВО и артилерия срещу украинските сили.
Деветата пробойна е навигацията за удари в дълбочина: нуждата от алтернативи на сателитно позициониране там, където сигналите на GPS и ГЛОНАСС са подложени на заглушаване и подмяна. Далекобойната украинска кампания срещу руска територия се превърна в ос на стратегията на Киев, а всяко влошаване на точността от навигационни смущения удря пряко по ефективността ѝ.
„Гледам на нещата с абсолютна трезвост“, пише Бескрестнов. „И виждам, че освен положителните новини за войната с Русия, има и огромен брой технологични проблеми.“ Тази комбинация от премерен оптимизъм и безпощадно конкретна критика е причината равносметката да заслужава сериозно четене: Бескрестнов не е песимист, тръгнал да подкопава духа, нито пропагандист, тръгнал да маскира реални проблеми с реторика – а практик, който изрежда дупките, които видимостта му към фронта не му позволява да подмине.
Подредени заедно, деветте пункта очертават едно общо: в надпреварата на сетивата и електрониката – радари, заглушаване, мрежи, насочване – Русия в момента диктува темпото в няколко ключови категории, а Украйна догонва. Това е дефицит на способност, не на замисъл: нищо в признанието не сочи срив на украинската отбрана, а каталог на местата, където кривата на адаптация изостава от руската. Повечето от деветте действат на тактическо и оперативно ниво – оцеляването на крайфронтовите градове, процентът прехвати, защитата на ударните дронове; единствено собствената балистична ракета носи стратегически залог, защото единствена би пренесла войната дълбоко в руския тил по начин, който Москва не може евтино да парира. Оттук и трезвата прогноза: при сегашния темп най-вероятно – не повече – Украйна ще закърпва тези пробойни на парче, отделен успех тук, серийна партида там, без скокообразно изравняване по цялата линия, защото всяка от деветте опира до индустриален капацитет и натрупан опит, които не се наваксват за месеци.
Накъде ще се наклони балансът, ще проличи по очевидни белези: успешен летателен тест и преминаване към серийно производство на FP-9 биха затворили най-стратегическата дупка; работещо масово средство срещу планиращите бомби или действаща електронна борба срещу меш-роевете биха обърнали най-болезнените тактически. Обратното – задълбочаващо се проникване на „Шахеди“ с меш-модеми в тила и растящи загуби на украински ударни дронове от руските прехващачи – би потвърдило, че разривът се разширява. Засега Бескрестнов е направил рядкото: назовал е поименно онова, което повечето вътре в системата предпочитат да премълчат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар