Нова масирана дронова вълна удари руския тил – около 410 апарата по руски данни

🇺🇦✈️🇷🇺 Силите за отбрана на Украйна изстреляха нова масирана вълна от ударни дронове към руския дълбок тил през нощта срещу вторник, което бележи поредния и един от най-интензивните епизоди в 40-дневната кампания, с която Киев методично пренесе войната към Москва и нейните индустриални центрове.

Местни мониторинг канали съобщиха за около 410 безпилотни апарата, насочени към европейската част на страната. Украинската страна, вярна на практиката си да не коментира удари по руска територия, не обяви нито брой, нито конкретни цели. Отбелязаните данни са условни: предполагаемият брой дронове и техните маршрути в руското въздушно пространство идват от възстановки на OSINT наблюдатели, които стъпват на обявените въздушни тревоги по места. Именно затова картите на приблизителните траектории са по-скоро моментна снимка на паниката, отколкото прецизен отчет за резултатите. Последиците тепърва предстои да бъдат уточнени.

Само денонощие по-рано, през нощта на неделя срещу понеделник Министерство на отбраната на Руската федерация отчете 342 прехванати дрона от самолетен тип в рамките на 12 часа. Атаките бяха насочени към 11 региона – Волгоградска, Брянска, Курска, Ростовска, Рязанска, Тулска и Московска област, Краснодарски край, Република Адигея, окупирания Крим и акваториите на Азовско и Черно море. В село Пионерский на 40 км западно от Москва дрон се вряза в жилищни къщи и подпали пет от тях. Според изявление на местния губернатор Андрей Воробьов са загинали трима души, а други трима са ранени, като над самата Московска област са били свалени 81 дрона. В Солнечногорск двама души пострадаха при попадение в жилищен блок, докато в Белгородска област загина жена. Според украинския мониторинг канал Exilenova+ значителна част от щетите всъщност са причинени от падащи отломки при работата на руската ПВО. Руското клише „паднаха отломки“ обаче отдавна не изключва директни попадения – сателитните снимки нееднократно са доказвали обратното, така че тези твърдения не бива да се приемат за чиста монета.

Ударите отново взеха на прицел енергийната и петролната инфраструктура – сърцевината на украинската стратегия, че приходите от тях финансират военната машина на Кремъл. В село Вязники, Старополски край пламна петролна база до жп гарата. Това е вторият подобен обект в селото, поразен в рамките на седмица. Предишният пожар беше свързан от местния губернатор и изданието Astra с депо на „Роснефт-Ставрополь“. В Краснодарски край избухна пожар в промишлено съоръжение в Темрюкски район, а сателитната система за засичане на пожари на НАСА (FIRMS) регистрира сериозни топлинни аномалии в района на Порт Кавказ – ключов логистичен възел, който свързва континентална Русия с окупирания Крим. Напрежението достигна и столицата, където и четирите московски летища („Внуково“, „Шереметиево“, „Домодедово“ и „Жуковски“) въведоха временни ограничения на полетите.

Паралелно с това беше развито и морското измерение на кампанията. Командирът на Силите за безпилотни системи (СБС) Роберт Бровди съобщи, че само в неделя са поразени 14 руски кораба (от които 10 танкера и 4 ферибота), а за последната седмица общият им брой е достигнал 90. Един от танкерите беше атакуван на входа на Азово-Черноморския канал. По думите на местния губернатор Юрий Слюсар той е бил празен и не е имало риск от екологичен разлив. Тези атаки са част от координирани украински усилия за пресушаване на горивния поток към руската армия и изолиране на полуострова – натиск, който вече принуди кримските власти да обявят извънредно положение заради недостиг на гориво.

Наблюдаваната ескалация не е поредица от случайни инциденти, а стратегия, която беше ясно декларирана от президента Володимир Зеленски на 26 юни, когато той обяви 40-дневна операция от далекобойни удари срещу Крим, Москва и руския тил като цяло. Целта е очевидна, а именно да се принуди Кремъл да прекрати войната. „Когато не сто, а хиляда дрона започнат да достигат Москва и когато той сам го усети и види, ще го посъветват да се премести някъде отвъд Урал“, заяви наскоро Зеленски. С това той открито обвърза тези удари с оказването на натиск върху президента Владимир Путин и руския политически елит, концентриран в Москва и Санкт Петербург. През първата половина на юли темпото на ударите вече бележи рекорди: през нощта срещу 7 юли Министерство на отбраната на Руската федерация докладва за над 450 свалени дрона – най-масираната въздушна атака от близо две години, а ден по-рано, на 6 юли, украински дронове изминаха близо 3000 км, за да достигнат за първи път най-голямата руска рафинерия в Омск.

Дали вълната от тази нощ ще се впише в тази възходяща крива, предстои да разберем, когато през деня се появи по-ясна картина на пораженията в руските региони. Засега обаче едно е сигурно: интензивността на украинската далекобойна кампания не отслабва, а московското небе – с редуващите се затворени летища, горящи петролни бази и жертви в предградията – все по-често осъмва в режим на тревога, превръщайки извънредното положение в ежедневие.