🇺🇦🎙️🇷🇺 Трима руски военнослужещи по договор, попаднали в плен през зимата в Запорожка област, разказват как техните командири ги изпращали по двойки да се укриват в мазетата на къщи в едно село, снабдявали ги с дрон през няколко дни и не изпращали лекарства дори на войник с изгоряло лице. Разговорите са включени във втората от общо шест части на интервю, публикувано от Руския доброволчески корпус (РДК) на 24 октомври. РДК е формирование от руски граждани, което воюва на украинска страна. През зимно-пролетната кампания 2025–2026 г. е действал в Запорожка област в състава на специално подразделение „Тимур“ на Главно управление разузнаване (ГУР), по данните на което е пленил 24 войници на противника.
Интервюто се провежда от руския журналист Роман Попков, който живее в Украйна. През юни 2023 г. той беше обвинен задочно от Следствения комитет на Руската федерация, че е ръководил убийството на военен блогър на име Владлен Татарски. Попков отрече участие още през април. В записа са заглушени имената на пленниците, названията на частите им и името на селото, но лицата им не са закрити. И тримата говорят в плен, пред интервюиращ от пленилата ги страна, а двама от тях хвалят отношението на войниците, които са ги заловили. Разказите им не са проверени независимо.
Сергей от Саратовска област работел на смени като охранител в московско училище и подписал договор на 27 октомври 2025 г. „Основно заради парите, за да изплатя кредитите“, обяснява той, но и заради детската си мечта да стане офицер. Командирите му обещали, че след първата бойна задача, след Нова година, ще подадат документите му за военно училище. Знаел, че във войната загиват много хора, „но мислех, че няма да ме хвърлят в най-голямото пекло“. Минал около един месец обучение на полигон край Луганск и още две седмици на втори полигон, а бронежилетката и каската си закупил сам. Задачата му била да влезе в селото, да се скрие в къща и да не влиза в контакт с цивилните: „Просто седим като мишки, слушаме и докладваме на началството.“
FPV дрон срутил къщата, в чието мазе се намирал боен другар от групата. Сергей и войникът, с когото се е движил, не успели да го изровят. Скрили се в друго мазе, където го ранила хвърлена граната, а привечер къщата пламнала. Когато таванът започнал да се руши, изтичали навън. Другарят му изчезнал, а Сергей усетил, че кожата на лицето му се свива и косата му е изгоряла. „Да гориш е много страшно и болезнено“, казва той. В продължение на три дни се крил в барака с подути, слепени очи: „Пикаех на парцалче и мокрех очите си, за да се отворят.“ Дронове на неговата армейска част пуснали вода и храна, по-късно терминал Starlink и картонче с указание да установи връзка и да покаже лицето си преди следващата пратка. Парола за терминала не изпратили. Показал пред камерата на дрона някаква тубичка и поискал нещо за лицето, „но нищо не ми пращаха освен храна“. Последните шест дни прекарал гладен в мазе, където имало само домашно вино. На въпроса дали още иска военна кариера отговаря: „Всичко се промени, разбрах, че това не е за мен.“
Вторият пленник е 34-годишен шофьор на тир от Новоросийск, арменец с руско гражданство. Неговият път започнал още през 2022 г. След катастрофа на пътя получил призовка и попитал дали ще го осъдят, или ще го пратят в армията. Отговорът бил: „Подпиши договор и всичко ще закрием.“ Около три месеца пазил пост в Херсонска област, без да влиза в сражения, разболял се, а военномедицинската комисия го признала за ограничено годен. Чакал решението почти година, а лечението и процедурата, по думите му, „ми позволиха дълго време да протакам“ в постоянната база на полка в Руската федерация. „Дълго се изплъзвах, плащах“, казва той. Когато поискал военна ипотека, го извадили от списъците на частта, а през октомври 2025 г. той подписал отново, за да помогне на брат си, с надеждата, че категорията му ще го задържи в полка. Платил на майор, за да го върне в Русия: „Трябваше да се изтегля след 3–4 дни, обеща той, и така си останах тук, в тези щурмове.“
Шофьорът и третият пленник са били в една група, командвана от старши с позивна „Гоша“. Пращали ги „по двама, постоянно“. Това е „просачване“, както го нарича и РДК: малки групи се промъкват през украинските позиции и се укриват в тила. Задачата им е била да влязат в покрайнините на селото и да се установят там, т.е. да намерят мазе или къща, „където никой няма да ни види“, и да докладват всичко, което видят и чуят, като „очи и уши“. Шофьорът носел автомат АК-12, 8 пълнителя и 4 гранати. Казал, че не умее да работи с компас и навигационното приложение AlpineQuest, и му дали другар, с когото да се придвижва. И храната идвала с дрон: „Дронът можеше да не дойде 4–5 дни, а можеше да донесе консерва месо за двама, два пакета цигари и две шоколадчета.“ Оцелявали с бурканите със сладко и туршия, намерени по мазетата.
До целта, по думите му, от цялата рота стигнала само неговата тройка. Командването им казало: „Вие сте тигри, вие сте лъвове, искайте каквото искате.“ Ръцете и краката им били измръзнали и направили списък с лекарства. Получили веднъж „кутия използвани антибиотици, и пак не ни стигна за двамата“. Групите, които влизали в селото, спирали да установяват връзка – сред групите, за които е чувал, това се случило с „четири със сигурност“. „Пратиха ни само в едната посока“, казва той.
Третият, Виталий от Бабаевски район на Вологодска област, работил като общ работник в Санкт Петербург и подписал в Москва на 10 ноември 2025 г., защото имал финансови затруднения. Има две деца и не четял новини. „Едва тук осъзнах, че ни пратиха направо като пушечно месо“, казва той. Старшият в групата стоял на позицията, а Виталий, с позивна „Витязь“, получил заповед да продължи сам и да наблюдава. Повече от седмица се крил по къщи и в гората, докато не го намерили в сеното на един таван. Не оказал съпротива. На въпроса какво би посъветвал другите отговаря: „Да не ходят никъде.“
Плащането за избягване на фронта, описано от шофьора, не е изолиран случай. Радио Свобода публикува на 8 февруари 2026 г. разкази на руски военнослужещи за суми от 700 хил. до 3 млн. рубли за изтегляне от предна линия или освобождаване от щурмовите части. Според същите разкази отказът да се плати често води до заплаха с изпращане на щурм. The Telegraph цитира младши сержант, според когото командирите искат от войниците между 13 000 и 40 000 долара под същата заплаха. Държавата сама предлага службата като изход от дълговете и делата. Закон, в сила от 1 декември 2024 г., отписва до 10 млн. рубли просрочени задължения на всеки, подписал договор за най-малко година, ако по тях вече има съдебно решение или изпълнително производство. Пакетът, подписан на 24 юни 2023 г. от президента Владимир Путин, позволи на обвиняеми и осъдени да сключват договор с Министерството на отбраната . Шофьорът от Новоросийск разказва, че същата размяна са му предложили устно още през 2022 г., преди закона.
РДК посочва само, че попадането им в плен се е случило през зимата на 2026 г. Групата на шофьора обаче още е координирала движението си благодарение на Starlink, пуснат от дрон. На 5 февруари 2026 г. руските терминали бяха блокирани, защото SpaceX въведе бял списък с регистрираните устройства след отправено искане от тогавашния министър на отбраната Михайло Федоров. Това сочи, че поне задачата на шофьора е започнала преди февруари.
Чл. 13 от Третата женевска конвенция задължава страните да пазят военнопленниците „срещу оскърбления и обществено любопитство“. Според коментара на Международния комитет на Червения кръст материали, по които отделният пленник може да бъде разпознат, по правило не бива да се разпространяват. Още през март 2022 г., по повод украинските пресконференции с руски пленници, Amnesty International предупреди, че публичните изяви ги излагат на риск след връщането им у дома. РДК не крие за какво възнамерява да използва пленниците: „Това не са просто пленници. Това е средство за освобождаване на защитниците на Украйна, попаднали в путинския ГУЛАГ.“
Тримата не са представителна извадка: избрала ги е страната, която ги държи, и всеки говори пред нея. Общото между тях е, че са подписали заради кредити, заради безпаричие или срещу прекратяване на дело, а законите, с които държавата предлага отписване на дългове и прекратяване на дела срещу подписване на договор, са в сила. Тази първа половина от пътя им е правило, а не изключение. От тримата само шофьорът разказва за откуп, за да избегне щурмовете, но разказите на военнослужещи пред Радио Свобода и The Telegraph го описват като система. За последвалото разказват само пленниците: двойка в чуждо село, където храната пристига, когато има дрон, а лекарствата не пристигат. Сергей, който е подписал заради кредитите, вече знае какво струва тази сделка: „Както си бяха проблемите, така и ще си останат.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар