Южнокорейската брегова охрана отблъсква с сила китайски риболовни кораби от „малките сини човечета“

🇨🇳⚔️🇰🇷 Бреговата охрана на Южна Корея проведе решителна операция по осуетяване на нарушение на териториалните ѝ води от риболовна флотилия, част от морската милиция на Китай, наричана „малки сини човечета“, съобщи колумнистът Нгуен Хо.

Според доклада, корейските служители са взели на абордаж един от плавателните съдове, които са навлезли незаконно в териториалните им води, използвали са сълзотворен газ на палубата и извършили арест на екипажа.

Риболовните съдове, нарушаващи системно териториалните води на Южна Корея, са част от Народната въоръжена морска милиция на КНР – паравоенна структура, известна с названието си „малките сини човечета“. Тези части са пряко подчинени на въоръжените сили и включват както обикновени риболовни траулери, така и специално построени кораби с двойно предназначение.

Морската милиция на Пекин е считана за ключов елемент от морската мощ на страната с централна роля в отстояване на претенциите му в спорни морски райони. Тя участва активно в териториални конфликти, налагане на граници на юрисдикция и мониторинг на чуждестранна гражданска и военна дейност в акваториите, претендирани от Китай.

Пекин финансира директно милицията, а нейните екипажи са съставени както от военни, така и от цивилни моряци.

Южна Корея не за първи път е потърпевша от агресивното поведение на Пекин в открито море. След 2016 г. китайски кораби с валидни разрешителни имат право на риболов в някои зони от териториалните ѝ води, но в последните години незаконният риболов се превърна в сериозен проблем. Оттогава са регистрирани голям брой сблъсъци между китайски екипажи и бреговата охрана на Сеул.

Често екипажите спират транспондерите си и игнорират отправените им предупреждения, затруднявайки разпознаването и прилагането на правни мерки. Тези практики водят до сериозно изчерпване на рибните запаси и нанасят тежки икономически щети на местния риболовен сектор.

Експерти разглеждат това поведение като част от широка китайска стратегия за разширяване на влиянието в граничните морски зони, което създава пречки пред регионалната сигурност и политически отношения. Официален Пекин последователно отрича връзката си с подобни инциденти, описвайки ги като „недоразумения“.

Китай прилага аналогични практики и спрямо други държави. През 2024 г. в изключителната икономическа зона на Перу са били засечени общо 525 китайски риболовни кораба – повече от два пъти броя на местните плавателни съдове. Освен фактическо превземане на чужди акватории, подобно агресивно поведение потиска местните риболовни индустрии и довежда до сериозно изчерпване на морски ресурси.

Южна Корея проведе спешна междуведомствена среща за Жълто море.

Една от големите стоманени конструкции, инсталирани през 2022 г. от Китай в зоната за временни мерки (PMZ) между двете страни в Жълто море. Пекин твърди, че става дума за съоръжение за подпомагане на управлението на дълбоководни аквакултури.
Снимка:

🇰🇷⚔️🇨🇳 Южна Корея е свикала спешна междуведомствена среща във вторник, на която да бъдат обсъдени последните морски въпроси с Китай, включително изграждането на съоръжения от страна на Пекин и обявената зона със забрана за плаване в акваторията на Жълто море, съобщава Министерство на външните работи на Сеул.

Срещата е била ръководена от генералния директор на отдела за североизточна и централна Азия във външното министерство, Кан Йонг-шин, и в нея са участвали служители на Министерство на океаните и рибарството и Министерство на националната отбрана, наред с други компетентни органи, се посочва в официално изявление.

Причина за срещата е изразеното от Сеул безпокойство за обявената зона със забрана за плаване в т.нар. зона за временни мерки (PMZ) между Южна Корея и Китай, където има припокриване на техните изключителни икономически зони.

В миналото Сеул и Пекин са стигнали до споразумение да установят PMZ като временно решение, позволяващо безопасна дейност на риболовни лодки и съвместно управление на морските ресурси в региона, а същевременно се забраняват всякакви други дейности извън навигацията и риболова.

Въпреки това, Китай инсталира полупотопяеми буйове в пределите на PMZ през 2018 и 2024 г. и фиксирана стоманена конструкция през 2022 г., довеждайки до ескалация на напрежението между двете държави. Действията му подхраниха спекулации, че вероятно подготвя условията за бъдещи териториални претенции в района.

„Участниците обсъдиха последните събития в Жълто море, включително едностранните действия на Китай в зоната с припокриващи се морски претенции“, съобщи външното министерство.

„Правителството ще продължи да наблюдава отблизо движенията в Жълто море чрез тясна междуведомствена координация и ще реагира активно, за да гарантира, че нашите законни права и интереси няма да бъдат подкопани“, се посочва се в изявлението.

По време на двустранния диалог по темата миналия месец, Китай предложи на южнокорейски служители да посетят на място изградените съоръжения.

„Преглеждаме предложението вътрешно и сме в контакт с китайската страна по въпроса“, заяви на пресконференция говорителят на министерството Лий Дже-унг.

Китай не е уведомил за забраната Япония, която е регионален координатор на Международната морска организация (IMO), специализирана агенция на ООН по морска сигурност. Това обаче не е задължително съгласно международните стандарти.

През февруари двете страни влязоха в конфликт във водите по западните брегове на Корейския полуостров, когато китайските власти блокираха кораб на Сеул, който се опита да инспектира китайската стоманена конструкция в района. Пекин настоя, че това е частно рибно стопанство, което Сеул няма юрисдикцията да проверява.

Южна Корея подчерта, че не изключва сценарий, в който налага на Китай реципрочни мерки в отговор на изградените от него съоръжения.

Китай отказа да демонтира съоръжения в Жълто море по искане на Южна Корея.

🇨🇳⚔️🇰🇷 Китай отказа искането на Южна Корея да демонтира три структури, издигнати от него в Зоната за временни мерки на Жълто море, твърдейки, че те са за целите на аквакултурите и не са свързани с териториални претенции, като вместо това предложи корейски служители да посетят мястото за инспекция, според съобщение на Министерството на външните работи на Сеул в четвъртък.

Предложението беше направено по време на третия диалог за морско сътрудничество между двете страни миналата сряда.

„Въпросното съоръжение е изцяло за целите на аквакултурите и няма нищо общо с териториалния суверенитет или определянето на морските граници“, подчерта Хонг Лян, генерален директор на Департамента по гранични и океански въпроси към Министерство на външните работи на Китай. „Готови сме да организираме корейски служители да посетят мястото директно.“

Докато Сеул все още обмисля отговора си, висш служител на външното министерство заяви пред репортери в четвъртък, че Корея „трябва внимателно да обмисли как да отговори на опасенията си, преди да изпрати екип за инспекция“, добавяйки, че „е трудно да се постави конкретен срок“.

Длъжностните лица в Сеул остават предпазливи, че официална визита може да бъде тълкувана като приемане на едностранните инсталации на Китай в спорната зона.

Досега Пекин е инсталирал общо три обекта в зоната за временни мерки, два от които известни като Шенлан №1 и 2, използвани уж за отглеждане на сьомга, и друга фиксирана стоманена конструкция, построена през 2022 г., която Пекин описва като „спомагателно съоръжение“.

Китай също така изрази опасения, че неговото т.нар. спомагателно съоръжение, за което се смята, че е преустроена платформа за добив на нефт, може да е фиксирана инсталация, посочвайки, че е „закотвено за морското дъно, но не е трайно вградено“.

Инсталирането на конструкции чрез забиване на пилоти в морското дъно – като по този начин се причиняват трайни физически въздействия върху морската среда – в морски зони, където границите остават неопределени, може да представлява нарушение на Конвенцията на ООН по морско право.

Общественото мнение в Южна Корея обаче е единодушно, че уверенията на Китай не могат да бъдат приемани за чиста монета. Дипломатически кръгове остават загрижени, че Пекин смята да разшири присъствието си, инсталирайки до 10 нови структури от същия вид. Въпросното притеснение също е причината, поради която корейското правителство обмисля пропорционални мерки, включително инсталирането на собствени съоръжения в зоната.

Като се има предвид досегашният опит на Китай в прилагането на тактиката за „рязане на салам“ в спорни зони, съществува възможност съоръженията да бъдат пренасочени за военна употреба.

През 1995 г. Китай увери, че структура в рифа Мисчиф, издигната в изключителна икономическа зона на Филипините, е „просто подслон за рибари“, но към днешна дата тя представлява изкуствен остров с авиобаза, радари и противовъздушна отбрана, принадлежащ на Китай от „древни времена“.

Третият диалог за морско сътрудничество между Корея и Китай, проведен миналата сряда, отбеляза първия път, когато преговорите се провеждат на живо от създаването им по силата на споразумение на ниво министри на външните работи през декември 2019 г.

Около 40 служители, 20 от всяка страна, присъстваха на сесията, започнала в 9:00 ч. и продължила близо 12 часа работните хранения. Очаква се четвъртият кръг на преговорите да се проведе в Китай.

Министерство на външните работи на Сеул заяви, че последният кръг морски преговори с Китай е помогнал за „предотвратяване на по-нататъшна ескалация и е положил основите за разрешаване“, въпреки напрежението.

В него се отбелязва също, че Китай е проявил известна искреност, като е изпратил правителствени служители, отговорни за структурите в Жълто море, да участват в преговорите, необичаен акт, който изглеждаше като опит да се убеди Корея.

Кан Йонг-шин, главен директор по въпросите на Североизточна и Централна Азия в Министерство на външните работи и водещ преговарящ на Корея, изрази „дълбока загриженост“ за структурите и повтори, че „законните и законни морски права на Корея не трябва да бъдат нарушавани“.

„Ясно заявихме, че при никакви обстоятелства не можем да приемем едностранното инсталиране на допълнителни структури“, каза служителят. „Въз основа на действията и забележките на Китай не очакваме да се случат развитията, за които сме обезпокоени.“