Хърватия задържа по делото „Северен поток“ водолаза, освободен от Полша

🇭🇷⚖️🇺🇦 Хърватската полиция задържа в Пула украинския водолаз Володимир З., освободен от полски съд преди 10 месеца, след като отказа да го предаде на Германия по разследването за взривовете на газопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“. Той беше задържан по европейска заповед за арест, съобщи Генералният федерален прокурор на Германия.

Заповедта не е нова. Съдия-следовател при Федералния върховен съд на Германия я издаде на 3 юни 2024 г. Обвиненията срещу лицето не са се променили оттогава: съучастие в причиняване на взрив, разрушаване на съоръжения и противоконституционен саботаж. Според прокуратурата той е обучен водолаз и е част от групата, поставила взривните устройства по двата газопровода във водите край датския остров Борнхолм през септември 2022 г.

Изпълнението на същата заповед вече беше отказано веднъж. Към края на септември 2025 г. полицията в Полша задържа 46-годишния водолазен инструктор в Прушков край Варшава, а на 17 октомври Окръжният съд в столицата отказа да го предаде и го освободи. Мотивите бяха два. Първо, не е изпълнено изискването за двойна наказуемост: според съдебния състав действията са били извършени в рамките на справедлива отбранителна война, водена от Украйна, и поради това не представляват престъпление по полското право. Второ, съдът оспори германската компетентност и посочи, че подобно деяние попада в правомощията на международен трибунал. Премиерът Доналд Туск написа в X две думи: „Случаят приключи.“

Италианският съд подходи различно към същата заповед, въпреки че процедурата също не мина гладко. Серхий К. (бивш офицер от украинската армия, според германското обвинение ръководител на операцията) беше задържан на 21 август 2025 г. в провинция Римини, докато почива със семейството си. Апелативният съд в Болоня разреши предаването му, но на 15 октомври Касационният съд отмени решението заради процесуален порок при преквалифициране на деянието. Съдът в Болоня се произнесе повторно на 23 октомври, а на 19 ноември Касационният съд отхвърли и втората жалба. К. беше предаден на германските власти на 27 ноември 2025 г.

Защитата му се позова на функционален имунитет като военнослужещ на воюваща държава, на забраната за повторно съдене и на риск от нарушение на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека. При повторното разглеждане обаче съдът в Болоня се ограничи до процесуалния порок и не се произнесе по същество нито по имунитета, нито по риска за правата на обвиняемия. Касационният съд остави решението в сила. Така нито едно от тези възражения не получи съдебен отговор по същество.

Седем месеца по-късно на 30 юни 2026 г. федералната прокуратура внесе обвинителен акт срещу К. пред наказателния състав по държавна сигурност на Ханзейския върховен областен съд в Хамбург. Документът съдържа и най-подробното официално описание на операцията досега. Според него обвиняемият е влязъл в Германия на 4 септември 2022 г. с подправен украински паспорт. Групата наема мореходна яхта в Росток, също с фалшиви документи, а екипажът е включвал водолази, капитан и специалист по взривни вещества. Между 4 и 22 септември участниците са пренесли експлозиви с военно предназначение до международни води край Борнхолм и са монтирали заряди с часовникови взриватели по тръбите на морското дъно.

Зарядите се задействаха на 26 септември 2022 г. и разкъсаха 3 от 4 тръби: и двете на стария газопровод, от които изчезнаха участъци с дължина между 200 и 300 метра, и едната на новия. Втората тръба от новия все пак остана невредима. От пробойните излязоха около 465 000 тона метан – най-голямото регистрирано еднократно изпускане на този газ в резултат на човешка дейност.

Обвинението срещу предполагаемия ръководител на групата е по-тежко от повдигнатото срещу водолаза. Към причиняване на взрив и разрушаване на съоръжения е добавено съучастие във военно престъпление срещу граждански обекти. Прокуратурата твърди още, че планът е бил изпълнен по поръчение на държавни органи в Украйна. Съдебният състав в Хамбург тепърва ще проверява това твърдение, а Киев досега нито го е потвърдил, нито го е отхвърлил. През юли президентът Володимир Зеленски отбеляза, че е рано да се говори по случая, преди украинската страна да получи пълните материали по делото.

Определянето на газопроводите като „граждански обекти“ обаче се отнася до инфраструктура, която към момента на взривовете не работеше. Нито една от двете тръбни системи не пренасяше газ. „Газпром“ спря доставките по „Северен поток 1“ в началото на септември 2022 г., позовавайки се на неизправна турбина, а „Северен поток 2“ така и не влезе в експлоатация, след като Германия замрази проекта дни преди руската инвазия в Украйна. Германската прокуратура определя като цел на операцията трайното прекратяване на доставките и лишаването на Русия от приходи, с които тя финансира войната.

Германия е единствената държава, която все още води наказателно производство. Швеция прекрати своето разследване на 7 февруари 2024 г. с извода, че липсва шведска юрисдикция. Дания приключи своето на 26 февруари, като потвърди, че е извършен умишлен саботаж, но заключи, че няма достатъчно основания за образуване на наказателно дело. Двете страни предадоха събраните от тях доказателства на германските следователи.

Основанието, върху което Германия изгражда своята компетентност, започва от действията на територията на страната: групата влиза с подправени документи и наема яхтата в Росток, а поразената инфраструктура е снабдявала германския пазар с количество, равняващо се на около половината годишно потребление на газ. Именно тази компетентност отхвърли варшавският съд. Оттам нататък единственият инструмент, чрез който Берлин може да осигури предаването на обвиняемите, е европейската заповед за арест, а нейната ефективност зависи от готовността на останалите държави да я изпълнят.

Точно затова разминаването между Варшава и Болоня не е само процедурно. Механизмът на европейската заповед за арест се основава на презумпцията, че страните членки си имат взаимно доверие, а по правило изпълнението е почти автоматично. Отказът е изключение и основанията за него са заявени изчерпателно. Полската инстанция излезе извън този списък, включвайки политическа преценка за характера на войната в теста за двойна наказуемост. Италианските магистрати също спориха продължително, но спорът остана изцяло процедурен и в крайна сметка обвиняемият беше предаден.

Пула е адриатически курорт и З. попадна в ръцете на полицията там в разгара на летния сезон. Една година по-рано Серхий К. бе задържан при сходни обстоятелства: на отсрещния бряг на същото море. Разликата е, че италианското предаване вече е факт, докато полското така и не се състоя. Сега същият въпрос стои пред хърватски съд. Рамковото решение му дава 60 дни от ареста, за да се произнесе, с възможност срокът да бъде удължен с още 30 дни.