България готви национализация на "Лукойл".

🇧🇬 България предприема стъпки за поемане на контрола над рафинерията в Бургас, която е собственост на руския гигант „Лукойл“, за да я предпази от американските санкции към двете най-големи руски нефтени компании заради агресията срещу Украйна.

Правителството подготвя законодателство, което ще позволи назначаване на временен държавен администратор, който да управлява и да продаде рафинерията, контролирана от „Лукойл“, която е единствена по рода си в страната, съобщи Ройтерс.

Планът, разкрит от българското издание Mediapool, предвижда отнемане на правото на глас на „Лукойл“ и възможност за обжалване по време на процеса по продажба.

Лидерът на партия ГЕРБ и бивш министър-председател Бойко Борисов посочи, че законопроектът ще бъде внесен в парламента още тази седмица, като го определи като необходима мярка за защита на енергийната сигурност на България.

Според експерти ходът има за цел да бъдат избегнати потенциални прекъсвания на доставките и вторични санкции, след като САЩ и Великобритания включиха „Роснефт“ и „Лукойл“ в черния списък миналия месец.

„Това гарантира стабилност и ограничава излагането на рискове от бъдещи санкции“, заяви Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията, цитиран от Ройтерс.

„Лукойл“ вече обяви рафинерията в Бургас за продажба по-рано тази година, като я оцени на около 2 милиарда долара, а швейцарската търговска компания „Гунвор“ беше посочена като потенциален купувач. Детайлите около това как „Гунвор“ би поела контрола обаче остават неясни.

Рафинерията в Бургас се смята за критична инфраструктура и преработва по 240 000 барела суров нефт на ден. София въведе за пръв път разпоредби за извънредно държавно управление на подобни активи през 2023 г., с което постави основата за сегашното предложение – заводът да продължи да работи под български надзор, ако натискът от санкциите се засили.

По-рано беше съобщено, че България ще прекрати транзита на руски газ догодина, обяви премиерът Росен Желязков по време на посещението си в САЩ за Общото събрание на ООН.

Марк Рюте омаловажи американското изтегляне от Румъния.

🇺🇸🇳🇱🇷🇴 И генералният секретар на НАТО Марк Рюте, и румънският президент Никушор Дан подчертаха, че нямат притеснения относно изтеглянето на американски войски от страната и че това няма да отслаби нито нейната отбрана, нито тази на източния фланг на Алианса.

Рюте се опита да омаловажи опасенията около частичното изтегляне на американски войски от Румъния по време на визитата си в страната днес, като увери, че Вашингтон остава ангажиран с отбраната на източния фланг на алианса.

„Промените в разполагането на американските сили не са нещо необичайно“, заяви Рюте по време на съвместна пресконференция с румънския президент.

„Дори след тази промяна американското военно присъствие в Европа остава по-голямо, отколкото е било от много години. На континента продължава да има значително повече американски войски в сравнение с периода преди 2022 година“, каза той. „Според мен правим от мухата слон с това изтегляне.“

Миналата седмица САЩ обявиха, че ще изтеглят ротиращата бригада, разположена в Румъния в момента, и няма да я заменят. В официално изявление беше подчертано, че това е „положителен знак за нарасналите европейски способности и отговорност“.

Те също така увериха, че продължават да поддържат „солидно присъствие“ в цяла Европа, което ги поставя са в състояние да изпълняват ангажиментите си към НАТО.

В зависимост от операциите и ученията американската армия е разположила между 80 000 и 100 000 военнослужещи в Европа по всяко едно време.

Генералният секретар на НАТО отново се опита да успокои духовете, като заяви пред репортери, че Вашингтон остава ангажиран с отбраната на източния фланг и че като цяло съюзниците разполагат с планове за защита на държавите от първа линия.

Това включва операцията Eastern Sentry, стартирана от НАТО в средата на септември в отговор на серия от инциденти с дронове в няколко страни членки, както и „планове, които гарантират, че ще защитим всеки сантиметър от територията на съюзниците“.

Той отбеляза също, че предстоящото този месец учение Dacian Fall в Румъния и България, в което ще участват около 5000 военни от 10 държави от НАТО, демонстрира, че „сме в състояние, когато е нужно, незабавно да прехвърлим в Румъния всички нужни войски, за да доведем предните сухопътни сили до ниво, на което да могат ефективно да помогнат за отбраната на страната“.

Румънският президент също заяви, че „няма никакви притеснения“ за изтеглянето на американски войски от страната. Операцията Eastern Sentry и „военното учение, което се провежда в момента, са доказателство, че координираме мащабни премествания на военни части“, каза Дан.

България подписа споразумение с Rheinmetall на стойност над 1 милиард долара.

🇧🇬🤝🇩🇪 България подписа голямо споразумение в областта на отбраната с германския оръжеен гигант Rheinmetall за изграждане на модерен завод за производство на боеприпаси, съобщи Reuters на 28 октомври.

Сделката на стойност надхвърля 1 милиард долара е насочена към засилване на отбранителните способности в региона на фона на продължаващата руска агресия срещу Украйна.

Според Reuters заводът ще произвежда барут и 155-мм артилерийски снаряди и ще бъде разработен като съвместно предприятие между Rheinmetall и ВМЗ Сопот, като германската компания ще държи 51% от акциите, а ВМЗ – 49%.

България ще финансира своя дял от проекта със заем по инициативата SAVE на ЕС, която подкрепя увеличаването на инвестициите в отбраната в държавите членки.

Споразумението беше подписано в Министерски съвет от изпълнителния директор на Rheinmetall Армин Папергер и директора на ВМЗ Иван Гецов.

„Това споразумение бележи началото на стратегическо партньорство между българската държава и водещата германска технологична група, което ще промени бъдещето на българската отбранителна индустрия“, заяви премиерът Росен Желязков.

Папергер посочи, че заводът се очаква да е завършен в рамките на 14 месеца. „България се движи с безпрецедентно темпо. Едва с втората ни среща стартираме едно от най-модерните съоръжения в Европа“, каза той.

Българското правителство съобщи, че проектът се очаква да създаде около 1000 работни места и да съживи ключов сектор в отбранителната индустрия у нас. Освен артилерийски снаряди, предприятието ще произвежда барут и модерни модулни системи за зареждане.

Reuters припомня, че Rheinmetall разширява своята дейност в цяла Европа, за да отговори на нарастващото търсене на боеприпаси. Компанията е сключила стратегически партньорства с лидери в отбраната като италианската Leonardo и американската Lockheed Martin.

По-рано беше съобщено, че европейският производител на ракети MBDA се подготвя да разшири производството на ракети Patriot в нов завод в Германия и заявява, че е готова да произвежда също така и пускови установки за Patriot.

Самоков се превръща в център на българското производство на дронове

🇧🇬 Честите визити на български военни и държавни служители в малкия град Самоков през последните месеци подсказват за нарастващото значение на продукцията на една местна компания, пише RFE/RL.

Заводът „Самел-90“, разположен южно от София, отваря врати през 60-те години на миналия век, разработвайки електроника за българската армия. Сега, на фона на бързите промени на бойното поле в Украйна, компанията се фокусира върху производството на въздушни оръжия и системи за борба с дронове.

„Започнахме разработката на камикадзе дронове преди две години. В момента произвеждаме около 50 дрона месечно, но имаме капацитет да утроим това количество“, обясни Венета Попова, началник на производството на дронове в завода.

Във вътрешността на завода могат да се видят дронове, подобни на иранския модел Шахед-136, в различни етапи на сглобяване.

„Самел-90“ е приватизиран след края на социалистическия режим в България през 1989 г. В момента негов собственик е Петър Георгиев, бивш служител на завода. Той казва, че с нарастващия интерес към войната с дронове в Европа, компанията изпитва повишен интерес към своите бойни дронове и системи за противодействие.

Въпреки че Брюксел обяви планове за изграждането на „дронова стена“, която да пази фланговете на НАТО, Георгиев сподели, че участието на „Самел-90“ в отбранителните усилия на ЕС остава неясно. „Има място за нас, но всичко зависи от българското правителство“, каза той.

Устройствата за заглушаване на дронове, произвеждани от компанията, сега се изнасят за Индия, Египет и „други страни на изток“ на цена, значително по-ниска от аналозите, произведени в Западна Европа. Георгиев обаче призна, че страните там засега не търсят българска технология.

„Продуктите ни са не по-лоши от техните, но страните подкрепят своите собствени производители“, коментира той.

Дронът с фиксирани крила, наречен Samjet, е значително по-малък от своя руско-ирански аналог с размерите на делтапланер и носи по-малка бойна глава. Българският дрон ползва електрически мотор, който е по-тих от бензиновия двигател на Шахед-136, но предлага по-ограничен обхват от около 100 км в сравнение с над 1000 километра при иранския аналог.

Според Борислав Лазаров, организатор на производството в цеха за дронове, изработката на един Samjet отнема между три дни и седмица.

Понастоящем Китай е световен лидер в технологиите за дронове, като дялът на марката DJI възлиза на около 70% от световните продажби на граждански дронове. Много от технологиите в китайските модели, например системите за визуално проследяване, имат очевидни военни приложения, които според експерти без съмнение се използват в оръжейните програми на страната.

За собственика на Самел-90 Петър Георгиев оръжията и технологиите за борба с дронове, които се произвеждат в Самоков, са преди всичко български актив в условията на все по-нестабилната сигурност в Европа.

„Ние сами трябва да предприемем стъпки и действия, под "ние" имам предвид България като държава, и със собствени сили и средства да видим какво може да се защитава и да се охранява. Мисля, че имаме достатъчно технологични възможности от всякакво естество и не трябва да се подценяваме“, заяви той.

Балканският ковач на оръжия: Как България стана един от водещите износители на оръжие за Украйна?

Разчет на оръдие Д-44 използва български боеприпаси от времето на Варшавския договор.

🇺🇦🤝🇧🇬 „В началото на войната една трета от оръжията, използвани от Украйна, пристигаха от България“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на своето посещение в най-големия български държавен военен завод ВМЗ Сопот.

Много медии представиха изявлението, сякаш една трета от цялата чуждестранна военна помощ за Украйна идва от България. В действителност фон дер Ляйен имаше предвид конкретно боеприпаси. През първата половина на 2022 г. българските складове покриваха около една трета от нуждите на Украйна от боеприпаси.

По това време официалната позиция на София беше против открити доставки за Украйна. Въпреки това тя намираше начини да предава оръжия. САЩ и Великобритания финансираха закупуването на боеприпаси, а българските складове се превърнаха в основните източници на оръжие, докато военни заводи по света бяха в застой.

„Знаехме, че именно в България има значителни запаси от нужните снаряди. Затова президентът Зеленски ме изпрати на дипломатическа мисия, за да уредим закупуването им“, разказа външният министър на Украйна по това време Дмитро Кулеба.

Особено критична беше тази помощ през втората половина на 2022 г., когато интензивните боеве и настъплението в Харковска и Херсонска области се нуждаеха от огромни количества артилерийски снаряди. Способността на България да покрие една трета от тези нужди се оказа безценна помощ за украинската армия.

Все пак доставките на оръжия от складовете са само част от по-дълбоките партньорски отношения между Украйна и България. Сега техните военни заводи работят на няколко смени за украинските отбранителни сили и до известна степен подпомагат местната отбранителна индустрия.

Изгубеното наследство

През Студената война България е сред водещите производители на оръжие за Варшавския договор, като през 80-те години отбранителната индустрия формираше до 10% от БВП на страната и имаше годишен износ в размер на повече от 1 милиард долара. Стотици хиляди души са заети във военно-промишления комплекс..

Българските заводи произвеждаха стрелково оръжие, патрони, гранатомети, боеприпаси с различен калибър, извършваха ремонт на бронирана техника и произвеждаха компоненти за противовъздушна отбрана и ракетни системи.

След разпада на Варшавския договор традиционните пазари изчезнаха, а страната остана с оръжия на склад на стойност 800 милиона долара, които нямаше на кого да продаде. Икономическата криза принуди правителството да намали поръчките, да премахне субсидиите и освободи десетки хиляди работници.

За да задържи индустрията на повърхността, България започна нелегални доставки на въоръжение за Африка и Близкия изток, което изигра ключова роля държавната компания Kintex, занимаваща се с логистика. Според изчисления на Forbes, тя е реализирала оръжия за над 100 милиона долара.

Български заряд Ж9 за 122-мм артилерийски снаряди.

„Не знаех къде ги изпращат и това не беше мой проблем“, призна по-късно директорът на Kintex по това време, чието име не беше разкрито.

В началото на новия век България опитва да въведе реформи в сферата, като приватизира частично предприятия, опита се да ги преориентира към цивилно производство и постепенно да ги интегрира в системата на НАТО.

Липсата на ясна стратегия и стабилна държавна подкрепа обаче доведе до фалит на много заводи. Въпреки това някои играчи успяха да се адаптират. Например Electron Progress, занимаващ се със сензорни и оптични системи, се преориентира към партньорство с държави от НАТО и цивилния сектор.

С началото на войната в Донбас през 2014 г. Украйна се обръща към България с предложение за закупуване на оръжия. Компанията ЕМКО, производител на съветски снаряди и модернизирана артилерия, се превърна в един от водещите доставчици.

Българска картечница MG-1M на Арсенал, доставена на 81-ва отделна аеромобилна бригада на ВСУ от фондация „Върни се жив"

Разследване на Bellingcat твърди, че Киев е получил десетки хиляди боеприпаси на стойност 25 млн. евро, от подцевни гранати до реактивни снаряди. Според същите данни, руското ГРУ прави опит да саботира сделката.

Руското вмешателство започва да се усеща. В България започват да избухват заводи и складове за боеприпаси. Според говорителката на прокуратурата Сийка Милева, голяма част от оръжията там са предназначени за Украйна и Грузия. През 2015 г. беше отровен собственикът на ЕМКО Емилиян Гебрев – и отново разследването откри руска следа.

Въпреки това двустранното българско-украинско партньорство не спира дотук. Българските оръжия останаха привлекателни заради качеството и ниската си цена. Стигна до там, че на 5 септември 2020 г. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна се отказа дори от местните минохвъргачки „Молот“, предпочитайки българските ЕМ-120 на ЕМКО.

Освен това Украйна помогна на България с ремонта на ракети клас „въздух-въздух“ Р-27, което засили още повече партньорството между двете нации.

Гиацинт, морков и обувка

След началото на пълномащабната война темата за българската помощ за Украйна многократно се превърна в обект на дискусии в медиите. В началото България се съгласи да ремонтира 80 танка за сухопътните войски на Украйна. В отговор Русия оттегли лицензите, които позволяват на българските предприятия да обслужват съветски хеликоптери. По-късно започна разговори за предоставяне на тежко въоръжение и боеприпаси. Киев настояваше за доставка на танкове и артилерия, но София отказа, заявявайки, че е готова да предостави само стрелково оръжие и част от боеприпасите.

Въпреки това на фронта все по-често започнаха да се появяват български оръжия: гранатомети, боеприпаси за тях, картечници, минохвъргачки, преносими зенитно-ракетни комплекси и, разбира се, артилерийски и реактивни снаряди.

Войната на практика даде нов тласък на българския военно-промишлен комплекс. Според бившия премиер Кирил Петков, само за 164 дни България е предала на Украйна оръжия за 2,7 милиарда долара, а износът е нараснал с 200%. Урсула фон дер Лайен отбеляза, че България е единствената страна в ЕС, в която най-големият частен работодател е отбранителна компания.

Българска САУ 2С1 „Гвоздика“ на въоръжение във ВСУ

Бързото нарастване на производството имаше и обратна страна. В заводите Арсенал и ЕМКО, където се произвеждат боеприпаси, избухнаха експлозии през октомври 2022 г. и август 2023 г.

„Още от времето на Студената война България остана уязвима и създаваше удобни условия за агентите на ГРУ“, предупреди собственикът на ЕМКО Гебрев, с което подчерта рисковете от руска намеса.

Въпреки диверсиите доставките продължаваха да нарастват. Заедно с боеприпасите България започна да предава и военна техника.

Военнослужещи от Силите за териториална отбрана на Украйна използват тежък противотанков гранатомет СПГ-9 на ВМЗ Сопот по време на учение в Днипропетровска област, 14 май 2022 г.

Така, след продължителни политически препирни – първо заради ветото на президента, а след това заради търсенето на финансиране – Украйна получи над сто разконсервирани БТР-60. По-късно към тях се включиха и самоходни артилерийски установки 2С1 „Гвоздика“.

България започна да инвестира все по-активно в развитие на отбранителната индустрия, след като осъзна своята роля в съвременните предизвикателства пред сигурността. Това обяснява и визитата на Урсула фон дер Лайен във ВМЗ, където се планира разширяване на производството на боеприпаси със съветски калибри и започване на производство на снаряди по стандартите на НАТО.

За тази цел София разчита на финансиране от европейската програма SAFE, която позволява на държавите от ЕС да вземат преференциални кредити за съвместни покупки на въоръжение, като в рамките ѝ се планира използването на 150 милиарда евро.

Към мащабните проекти се включват и международни партньори. Както стана ясно, Rheinmetall планира да построи заедно с България два завода за производство на барут, артилерийски снаряди и дронове. Общите инвестиции надхвърлят 1 милиард евро.

73-мм боеприпаси RHEAT-9MA2 за български противотанкови безоткатни оръдия ATGL-H ATGL-H, произведени от Арсенал.

В крайна сметка в България ще се появи най-големият завод за производство на барут в Европа, което значително ще засили отбранителния потенциал на целия континент.

През 2025 г. международната International Armored Group (IAG) обяви откриване на български завод за производство на бронирана техника.

Българските заводи намериха своето място и в украинските производствени вериги. Например, до 2022 г. украинските заводи никога не бяха произвеждали артилерийски боеприпаси. От материал на Асошиейтед Пресс е известно, че поне в началото на пълномащабното нахлуване украинските заводи изнасяха боеприпаси в България за пълнене с експлозиви и ги връщаха обратно, което от своя страна е сложен технологичен процес, който по това време в Украйна не съществуваше.

Българският отбранително-промишлен комплекс, който след Студената война преживя упадък и загуба на пазари, към днешна дата отново придоби стратегическо значение за Европа. Сега обаче – срещу някогашния си съюзник.

България изигра ключова роля в подкрепата за Украйна, като се превърна в доставчик на съветски боеприпаси и оръжия в началото на 2014 и 2022 г. Това помогна да се запълни критичният дефицит от снаряди в най-тежките месеци на войната.

Това отвори пътя за изграждането на една от най-големите оръжейни ковачници в Европа.

Неуправляема авиационна ракета С-8КОМ, произведена от Армако АД.

Тактически център "Металхим" проведе семинар в Грузия и Армения.

🇧🇬🇬🇪🇦🇲 В средата на месец юли инструктор на тактически център „Металхим“ инициира образователен семинар с представители от сферата на сигурността в държавните институции и частният сектор на територията на Грузия и Армения.

Презентация на проекта се осъществи месец по-рано и в Нов български университет – София, с партньорските усилия на департамент „Национална и международна сигурност“. Срещите и занятията се провеждаха с участието на Станимир Стоянов от българска страна, а от грузинска и арменска – ръководители на тактически екипи и образователни структури.

Стрелбище „Диана“ в Тбилиси осигури поле за работа с късо нарезно оръжие, като се засегнаха базови огневи упражнения - заемане на позиция за стрелба, привеждане на въоръжението в готовност и мерки за безопасност. Сухумският държавен университет предложи задълбочаване на сътрудничеството с български университетски центрове, като се обсъждаха опциите за увеличаване броя на обмените в направление регионална сигурност и предлагане на допълнителни стажантски локации.

В същия град, авиационният университет затвърди добрите впечатления, чрез презентация за поддържане на способности за авиотехници и ценообразуване на авиационна поддръжка. От друга страна, инструктори на тактически комплекс „Аспар армс“ в Ереван демонстрираха пред родния представител различни ежедневни оперативни процедури, щурмови дрилове с малки екипи срещу множество цели и разнообразни техники при използването на оборудване в планински условия.

Не е за пренебрегване и посещението в полицейската академия на Армения, където българския резервист проследи историческото сътрудничество между наши и арменски полицейски формирования и беше запознат с местни поуки от практиката на силовите структури.

Служителите на огневи комплекс „Металхим“ продължават с усилията си за приобщаване на повече отбранителни организации в широкия Черноморски регион към европейските институции. Утвърждаване на партньорството между българският сектор за сигурност и кавказките им колеги би предложило допълнителни възможности за подготовка, засилен културен обмен на всяка страна и би увеличило престижа на родината ни отвъд нейните граници.

Самолетът на Урсула фон дер Лайен бе подложен на GPS заглушаване при кацане в България

🇪🇺🇷🇺 Самолетът, с който е пътувал председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, е бил подложен на заглушаване на GPS сигнала докато опитва да кацне в България в неделя, съобщи говорител на Комисията пред CNN.

По данни на българските власти, които са предадени на ЕК, съществуват съмнения, че зад „това грубо вмешателство стои Русия“, заяви заместник-главният говорител на ЕК Ариана Подеста.

Въпреки инцидента самолетът е кацнал безопасно. Източник, запознат със ситуацията, съобщи, че пилотите са използвали хартиени карти, за да извършат приземяването.

Фон дер Лайен е сред най-твърдите поддръжници на Украйна срещу руската агресия. Миналата седмица тя присъства на срещата на върха, организирана от президента на САЩ Доналд Тръмп, като настояваше последователно държавите членки да увеличат военната и финансова помощ за Киев.

Инцидентът е станал при подготовката за кацане на летище Пловдив в рамките на обиколката на председателя в източните държави от ЕС с цел мобилизиране на подкрепа за Украйна.

„Този случай подчертава колко наложителна е настоящата визита на председателя в граничните държави членки, където тя вижда от първо лице ежедневните заплахи от Русия и нейните прокси сили“, коментира Подеста. По думите ѝ полетът е бил чартърен, а засега няма яснота дали атаката е целяла именно този самолет.

Заглушаването на GPS сигналите, което засяга авиацията и морския транспорт, отдавна е един от инструментите в арсенала на хибридната война. Властите в Скандинавия и Балтика нееднократно твърдят, че Русия редовно смущава GPS системата в региона. Миналата година екип експерти от Полша и Германия анализира тези смущения в продължение на шест месеца и стигна до извод, че именно Москва стои зад тях, използвайки „сенчест флот“ и своите съоръжения в Калининград.

Европейският съюз вече е наложил санкции на множество структури на руската държава заради подобни действия.

„Това единствено ще укрепи нашата непоколебима решимост да засилим отбранителните си способности и подкрепата си за Украйна“, добави говорителят.

Визитата в България е част от по-широка обиколка в държави от ЕС, граничещи с Русия, Беларус и Черно море, насочена към демонстрация на сила и единство в момент, когато Русия продължава своите атаки срещу украинските градове и саботира опитите за примирие.

В петък председателят на ЕК посети Латвия и Финландия, в събота – Естония, а в неделя – Полша и България. Обиколката приключи в понеделник с визити в Литва и Румъния. В свое изявление от София, малко след инцидента, но преди той да бъде огласен публично, Фон дер Лайен отбеляза, че Европа трябва да „запази усещането за спешност“.

„Путин не се е променил и няма да се промени. Той е хищник. Само силното възпиране може да го удържи“, обобщи тя.

Германският износ за Украйна нарасна с почти една трета през 2025 г.

Украински танков екипаж стои до основния боен танк Leopard 1A5, за чието управление и поддръжка се обучават от немски и датски военни на полигон на Бундесвера, 5 май 2023 г.
📸 Снимка: Sean Gallup/Getty Images

🇺🇦🤝🇩🇪 Германският износ за Украйна е нараснал с почти една трета от януари до юли 2025 г. По данни на Федералната статистическа служба, публикувани на 11 август, скокът възлиза на 30,2% и надхвърля 4,6 милиарда евро. В същото време украинският износ за Германия е 4,5% надолу и е малко над 1,5 милиарда евро.

„Подкрепата и възстановяването на Украйна остават основни задачи на европейската политика и икономика“, коментира данните председателят на Източния комитет на германската икономика (Ost-Ausschuss der Deutschen Wirtschaft) Катрина Клаас-Мюлхойзер, цитирана от агенция Reuters.

Клаас-Мюлхойзер посочи, че Берлин гледа на укрепването на германско-украинското партньорство като „дългосрочен ангажимент към бъдещ член на ЕС, от който ще спечелят и двете страни“, но все пак изрази тревога за потенциалното отслабване на борбата с корупцията в Украйна във връзка със скорошни опити на правителството в Киев да ограничи Националното антикорупционно бюро (НАБУ) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП). „Задачата на украинската политика е да изгражда доверие, а не да го подкопава“, подчерта тя.

Външната търговия с 29 партньорски нации на Източния комитет в Централна и Източна Европа, както и в Централна Азия, нарасна с 2% до 275 милиарда евро през първото полугодие на 2025 г.

„Търговията на Германия с Изтока продължава да набира скорост за цялата германска икономика. Въпреки тенденцията, износът ни за този регион значително нарасна“, подчерта Клаас-Мюлхойзер.

Полша придобива все по-ключово значение за германската икономика. В първото полугодие на тази текущата година обемът на търговията между двете страни достигна рекордно високо ниво от над 90 милиарда евро, което е с 5,4% повече от предишното полугодие. Германският износ за Полша скочи с 2,6 милиарда евро (5,7%), а полският внос се увеличи с 2 милиарда евро (5,2%). В момента Полша е петият най-важен търговски партньор на Германия, отстъпвайки в европейските държавници само на Франция, с търговски оборот от 92,6 милиарда евро.

Русия осъди декларацията на Народното събрание, с която беше обявена за държава-спонсор на тероризма

🇷🇺⚔️🇧🇬 Москва осъди декларация на Народното събрание на Република България, която обяви Руската федерация за държава-спонсор на тероризма, като говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заплаши, че това няма да остане без отговор, съобщи ТАСС.

„Законодателните органи на редица европейски държави направиха такива изявления преди няколко години. Сега българските депутати, в опит да настигнат локомотива на европейската русофобия, макар и със закъснение поеха по принципно погрешната линия да лепят етикет „спонсор на тероризма“ на Русия“, заяви тя по време на брифинг за медиите по-рано днес.

Захарова описа декларацията на родния парламент е откъсната от реалността. „Подобни гръмки и неоснователни обвинения срещу нашата страна обикновено имат за цел да създадат основа за нови санкции. Всяко агресивно беззаконие към нашата държава, нейните граждани и собственост няма да остане без адекватен отговор [...] Българските парламентаристи трябва да помнят това и внимателно да взимат решенията си от гледна точка на неизбежните последствия“, добави Захарова.

На 23 юли Народното събрание прие осъдителна декларация за продължаващата агресия на Руската федерация срещу Украйна. Тя беше приета със 112 гласа „за“, 52 „против“ и 26 „въздържал се“. Тя осъжда политическите репресии на управляващия режим в Кремъл и изразява необходимостта от укрепване на националната сигурност и независимост на България. Проектът за декларация е внесен от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ).

В нея родните депутати изразяват солидарност с Европейския парламент в неговото решение да обяви Руската федерация за държава-спонсор на тероризма, изразява солидарност с Украйна и подкрепя международните усилия за възстановяване на независимостта ѝ. Декларацията осъжда категорично продължаващата руска агресия в Украйна, погазването на международното право и военните престъпления, извършени от режима на Владимир Путин.

Документът изразява волята на родния парламент за пълното прилагане на санкциите на ЕС и международната общност към Руската федерация, включително по отношение на собственост и активи, притежавани или контролирани от руската държава на българска територия, и подкрепя усилията за укрепване на капацитета на родните служби за сигурност и институции за ефективно противодействие на хибридни заплахи – пропаганда, дезинформация и неприемливо влияние на чужди държави.

Освен това се подчертава нуждата от ускоряване на реформите в сектор „сигурност“, включително повишаване на капацитета за киберсигурност и засилването на контрола над стратегически обекти с потенциално рисков профил. Потвърждава се и нашия стратегически ангажимент към НАТО, ЕС и Инициативата „Три морета“, включително чрез модернизация на въоръжените сили и укрепване на националните отбранителни способности.

Приключи международното учение „Морски бриз 2025“ в Черно море.

💣🌊 Морските мини са аспект от войната в Украйна, който остава съществена заплаха не само за корабоплаването, но и за цивилното население. На 18 юли например Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщи, че е открила морска мина, изхвърлена на бреговете на Одеска област. Месец по-рано двама мъже загинаха при експлозия на мина, докато плуваха в морето на същата област.

В акваторията на Черно море Москва започна да използва мини в голям мащаб малко след началото на пълномащабната инвазия, за да блокира износа на украинско зърно, като по този начин тя традиционно пренебрегна международното морско право.

През юли 2024 г. три държави-членки на НАТО – Турция, България и Румъния – инициираха съвместна операция за търсене и обезвреждане на тези мини в Черно море, с цел да подобрят безопасността на корабоплаването и да подновят износа на зърно.

Тазгодишното издание на учението „Морски бриз“ беше разделено на две части – първата се проведе на 1-20 юни и беше домакинствана от румънските военноморски сили в Смърдан, а втората беше ръководена от Кралския флот на Великобритания в Портланд, Англия в дните от 30 юни-11 юли. Учението подчерта ключовата роля на колективната отбрана и борбата с морските мини в Черноморския регион.

Фокус върху противоминните действия

Основният акцент на ученията беше противоминната борба. Те включваха мащабни операции по търсене и обезвреждане на мини, операции по обезвреждане на експлозиви (EOD) и водолазни и спасителни дейности. Особено внимание се обърна на използването на съвременни технологии, включително подводни и надводни безпилотни апарати. Тези дронове значително повишават безопасността на екипажите и корабите, позволявайки откриване, разпознаване и унищожаване на обекти от разстояние.

В частта от учението, проведена в Обединеното кралство активно участие взеха 4 миночистача от състава на украинските военноморски сили – корабите от клас Сандаун „Чернигов“ и „Черкаси“, които бяха предадени от Обединеното кралство, и 2 миночистача от клас Алкмаар – „Мелитопол“ и „Мариупол“, получени като военна помощ от Белгия и Нидерландия.

Това подчерта стратегическото значение на украинския опит в разминирането, натрупан в реални бойни условия.

Участие и цели

„Морски бриз 2025“ събра военноморски сили от множество държави, сред които България, Дания, Естония, Франция, Грузия, Гърция, Молдова, Латвия, Полша, Испания, Швеция, Турция, Обединеното кралство, Съединените щати и Украйна.

България участва активно в ученията, проведени във водите край Варна, като родните екипажи тренираха противоминни операции, приемане и предаване на товари в открито море, буксировка на аварирал кораб и отработване на отбрана срещу въздушни атаки.

Основните цели на учението включваха:

• Укрепване на колективните способности за връщане на сигурността и стабилността в Черноморския регион
• Подобряване на оперативната съвместимост на съюзническите и партньорски сили
• Развитие на умения за борба с мини и обезвреждане на експлозиви
• Интегриране на нови технологии, като безпилотни системи, в морските операции
• Подкрепа за Украйна в усилията за разминиране на Черно море след края на войната

Бъдещи перспективи

Успешното провеждане на учението е категоричен сигнал за засилено сътрудничество на страните-членки на НАТО и партньорите им в условия на нарастващи предизвикателства пред сигурността в Черноморския регион. Разминирането на Черно и Азовско море след края на войната остава приоритет, тъй като износът по вода е жизненоважен за украинската икономика и глобалната продоволствена сигурност.

Учения като „Морски бриз“ полагат основите за бъдещи съвместни операции в открито море и демонстрират непоколебимата решимост на Алианса да гарантира сигурността и стабилността в региона.

Български военни от мисията на НАТО в Косово преминаха специализирано обучение.

🇽🇰🤝🇧🇬 Български военнослужещи от състава на мисията на НАТО в Косово (KFOR) преминаха специализирано обучение по овладяване на масови безредици. Тренировките, проведени в базата „Нотинг Хил“ в Лепосавич, северната част на Косово, са част от редовната подготовка на контингента за действия при потенциална ескалация на напрежението в региона.

Обучението обхваща техники за контрол на тълпата, употреба на лични защитни средства, тактическо движение в група, както и симулирани сценарии за справяне с агресивни демонстранти. Освен български военни, в ученията участваха и такива от други страни, сред които Италия, САЩ и други съюзници в рамките на международната мисия.

Снимки, публикувани от KFOR във Facebook, показват как българските военнослужещи, оборудвани с щитове, каски и палки, отработват тактически формации и взаимодействие с други части от многонационалните сили. В изявление към публикацията се подчертава, че „редовната подготовка е от съществено значение за гарантиране на бърза и професионална реакция при всякакви инциденти“.

Мисията на НАТО в Косово остава ключов елемент за поддържането на стабилност и сигурност в региона. След напрежението в северната част на страната през 2023 г., предизвикано от етнически сблъсъци и политически кризи, KFOR увеличи присъствието и готовността си, включително чрез ротации на части и засилено обучение.

По-рано от Министерство на отбраната на САЩ също сподели кадри от подобни тренировки на съюзнически сили, включително български военнослужещи, участващи в мисии за бързо реагиране и обезпечаване на обществен ред. Това подчертава ангажимента на България към международната сигурност и поддържането на стабилна среда на Балканите.

Българският контингент в Косово, част от многонационалните сили на НАТО, традиционно се отличава с високо ниво на професионализъм и добра подготовка. Мисията им включва както охрана на ключови обекти, така и участие в съвместни операции с другите национални подразделения от KFOR.

ЕС създава „Морски хъб за сигурност“ в Черно море срещу руската заплаха

🇪🇺 Европейският съюз представи новата си мащабна стратегия за сигурност в Черноморския регион – ключова геостратегическа зона, в която влиянието на Русия расте. Обявена в сряда, инициативата предвижда създаването на „Морски хъб за сигурност в Черно море“, който ще служи като център за ранно предупреждение и ще осигурява постоянен мониторинг в региона – от космоса до морското дъно.

Според стратегическия документ, центърът ще подпомага споделянето на информация, наблюдение в реално време и ранно откриване на потенциални заплахи или злонамерени действия. Сред неговите основни задачи ще бъде наблюдението на критична морска инфраструктура, включително подводни кабели, офшорни енергийни съоръжения, газови и вятърни инсталации край бреговете на ЕС в Черно море.

Темата за хибридните заплахи и саботажа на подводна инфраструктура стана водеща за западните лидери след редица съмнителни инциденти в Балтийско море с участието на плавателни съдове от Китай и Русия.

Новата стратегия посочва като приоритети и разминиране на морски зони, защита на търговските корабни маршрути, както и борба с т.нар. „сенчест флот“ на Русия – стари и прикрити танкери, използвани от Москва за заобикаляне на западните санкции. Подобна тактика се използва и от Северна Корея, посочват експерти.

По време на представянето върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви, че бъдещият хъб би могъл да следи и евентуално примирие или мирно споразумение между Русия и Украйна.

Все още не е ясно къде точно ще бъде разположен новият хъб, нито как ще бъде реализиран на практика. Според документа, до края на лятото трябва да бъдат изяснени „конкретните нужди и оперативни опции“. Засега инициативата няма отделен бюджет, а ще използва средства от текущи програми на ЕС, сред които мащабната инициатива за отбранителни разходи SAFE на стойност 150 милиарда евро. Финалното ѝ одобрение от страните членки беше дадено ден преди представянето на черноморската стратегия.

Стратегията включва още и мащабна модернизация на регионалната инфраструктура с военна цел – пристанища, пътища, железопътни линии и летища около Черно море ще бъдат адаптирани за по-бързо придвижване на войски и техника.

„Тези подобрения ще гарантират, че нашите сили ще могат да се придвижват там, където и когато са нужни“, заяви Калас, като добави, че мерките ще засилят възпиращата способност на НАТО.

В същото време ЕС възнамерява да ограничи чуждото участие в стратегическа инфраструктура, особено пристанища. Експерти изразяват тревога от китайски инвестиции в ключови европейски пристанища, които формално се осъществяват в рамките на инициативата „Един пояс, един път“.

ЕС планира също така засилено сътрудничество с държавите от региона, които не са членки на съюза – Украйна, Молдова, Грузия, Турция, Армения и Азербайджан. Според Европейската комисия, това ще включва подобряване на регионалната свързаност и координация, както и съвместни инициативи в сферата на сигурността.

Въпреки фокуса върху отбраната, стратегията поставя акцент и върху икономическото развитие и екологичната устойчивост в Черноморския регион. ЕС подчертава, че стабилността и сигурността в региона не са възможни без дългосрочен икономически напредък и защита на околната среда.

Лондонски съд осъди шестима българи на затвор за руска шпионска мрежа в Обединеното кралство.

🇬🇧⚖️🇧🇬 Лондонски съд осъди шестима български граждани на затвор за управление на шпионска мрежа на територията на Обединеното кралство, действаща в полза на руското военно разузнаване (ГРУ), съобщава Ройтерс.

Присъдите отбелязват ключово развитие в усилията на британските власти да се противопоставят на операциите на руското разузнаване на фона на засилено напрежение от войната срещу Украйна, както и от многократните заплахи, отправени от Кремъл към съюзниците на Киев.

47-годишният Орлин Русев, посочен като лидер на мрежата, беше осъден на 10 години и 8 месеца за провеждане на шест шпионски операции, заплашвали националната сигурност на Обединеното кралство. Съдия Никълъс Хилиард определи действията на Русев като представляващи сериозна заплаха за страната.

44-годишният заместник на Русев, 44-годишният Бизер Джамбазов, получи присъда от 10 години и 2 месеца. И двамата мъже се признаха за виновни.

33-годишната Катрин Иванова, която е била вербувана от Джамбазов, беше осъдена на 9 години и 8 месеца, докато 30-годишната Ваня Габерова получи 6 години, 8 месеца и 3 седмици.

39-годишният Тихомир Иванчев беше осъден на 8 години, след като съдът призна, че е прекратил участието си преди ареста на групата през 2023 г. 33-годишният Иван Стоянов, който се призна за виновен в края на краищата, беше осъден на 5 години и 3 седмици.

Прокурорите заявиха, че мрежата не е действала директно като част от руската разузнавателна мрежа, а мотивите ѝ са били по-скоро за финансови.

Посолството на Руската федерация в Лондон не коментира присъдата. Кремъл обикновено отрича обвиненията в шпионаж.

Британската полиция разкри хиляди комуникации, свързващи Русев с бегълеца Ян Марсалек, бивш ръководител на компанията за финансови услуги Wirecard, който беше обвинен в усилия по координиране на българската мрежа от чужбина.

Марсалек, заподозрян за агент на руското разузнаване, избяга в Беларус и според съобщенията остава на територията на Руската федерация под закрилата на Федералната служба за сигурност (ФСБ).

Разузнавателни агенции на страните от Западна Европа смятат, че той е използвал Wirecard, за да прехвърля пари в подкрепа на тайни руски операции по целия свят. Wirecard се срина през 2020 г., след като 2,1 милиарда долара изчезнаха от сметките на компанията.

Присъдата идва, след като беше съобщено, че е наредено на британски служители да преразгледат плановете за действие в извънредни ситуации, за да поставят страната във военна готовност след многократни руски заплахи.

Обединеното кралство остава един от най-верните съюзници на Украйна след пълномащабната инвазия на Русия, започнала през февруари 2022 г. Лондон предоставя съвременно въоръжение, военно обучение и дипломатическа подкрепа за суверенитета на Киев.

Нетаняху отхвърлил завладяване на Бейрут. „Ако е така, хайде да завладеем България“

Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху говори пред аудиторията на JNS конференцията, проведена в Йерусалим, 27 април 2025 г.
📸 Снимка: JNS

🇮🇱🤝🇧🇬 Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху разкри по време на своя реч на конференцията JNS в Йерусалим, че е отхвърлил абсурдно военно предложение за завладяване на Бейрут. В речта си той заяви, че подобна идея е толкова безумна, че може също толкова добре да се предложи завладяване на България.

„Имаше луда идея да се завладее Бейрут. Отхвърлих я. Казах – ако ще е така, хайде да завладеем България“, заяви израелският лидер, подчертавайки колко абсурдни са били някои от обсъжданите варианти.

Той сподели още, че е ускорил операцията на Мосад в Ливан с няколко седмици, тъй като е разбрал, че три от пейджърите са били изпратени за сканиране в Иран. „През третата седмица на септември научихме, че Хизбула е изпратила три пейджъра за сканиране в Иран. Казаха ми, че ще им отнеме един ден“, спомня си Нетаняху. „Казах: Трябва да действаме.“

Първоначално операцията е била планирана за октомври, но Нетаняху е решил да я ускори поради въпросните обстоятелства. „Това означаваше основната кампания в Ливан да бъде изтеглена с три седмици напред, докато армията се нуждаеше от време, за да се подготви за война. Казах им да се подготвят за война сега“, каза той.

Що се отнася до ядрената програма на Иран, Нетаняху повтори позицията си, че целта на Тел Авив е пълно демонтиране на ядрените способности на Техеран – по аналогия с модела на Либия от 2003 г. Той обаче не е отправял преки заплахи за военни удари по ирански съоръжения, както се твърдеше в някои непотвърдени публикации.

Първият български F-16 пристигна в трета авиобаза.

🇧🇬🤝🇺🇸 Първият многоцелеви изтребител F-16 Block 70 за Военновъздушните сили на България пристигна в Трета авиобаза край пловдивското село Граф Игнатиево в исторически момент за родната бойна авиация. Пристигането беше отбелязано с официална церемония в присъствието на министър-председателя Росен Желязков, министъра на отбраната Атанас Запрянов и висши военни.

„Това не е просто боен самолет, а символ и олицетворение на стратегическото партньорство между България и САЩ“, заяви Желязков и изтъкна, че партньорството, започнало при Бойко Борисов и президента на САЩ Доналд Тръмп, продължава и днес, като родните въоръжени сили придобиват не само бойни самолети, но и пехотни машини Stryker, противотанкови ракети Javelin и друго модерно въоръжение.

България направи първоначалната си поръчка за осем самолета F-16C/D Block 70 през 2019 г. чрез програмата на САЩ за външни военни продажби (FMS). Поради забавяне, причинено от множество фактори, сред които пандемията от COVID-19, пълната доставка на тази първа партида се очаква да бъде завършена до края на тази година.

„Това бележи началото на нова ера в способностите на нашите военновъздушни сили. Пожелавам успех в летенето“, заяви министърът на отбраната Запрянов, като потвърди, че останалите седем самолета и девет пилоти се предвижда да бъдат готови за въоръжение до края на годината. Втора партида от осем самолета е планирана за доставка между 2026 г. и 2027 г. позволявайки на страната ни да оперира пълна ескадрила от модерни западни многоцелеви бойни самолети.

България е третата страна, която получи усъвършенстваната версия Block 70 на F-16C/D Fighting Falcon. В момента американската корпорация Lockheed Martin произвежда самолети от този модел за няколко страни, сред които България, Словакия, Тайван, Мароко и Йордания.

„Самото пристигане на самолета не го прави веднага български. Има процедура, отнемаща време. Трябва да приключи официалното предаване на документите", посочи военният министър и добави, че официалната церемония по предаването е насрочена за 12 април.

Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов поздрави личния състав на военното летище Граф Игнатиево и изрази увереност в способността му бързо да овладее новата платформа. Изтребителят представлява ключов компонент за укрепването на отбранителната позиция на България на фона на променящия се геополитически пейзаж в региона.

F-16 е в експлоатация от края на 70-те години на миналия век, като първоначално е проектиран като лек изтребител за превъзходство във въздуха, а по-късно еволюира в многоцелеви самолет с усъвършенствани възможности за авионика, радар и оръжия. Вариантът Block 70/72 представлява най-новата еволюция на платформата, включваща авангардни подобрения на авиониката, радара и системите за електронна война. Тези модификации са предназначени да подобрят оперативната ефективност и оперативната съвместимост, което го прави подходящ за съвременните условия на въздушен бой. Самолетът се използва широко от военновъздушните сили на НАТО и съюзниците поради неговата адаптивност, наличност и доказани качества.

F-16 Block 70 е оборудван с радар AN/APG-83 (AESA) на Northrop Grumman, който е базиран на технология, използвана в изтребителите от пето поколение. Той включва 6x8-инчов централен пиедестален дисплей с висока разделителна способност, подобрен компютър на мисията и пакет за електронна война Viper Shield с приемник за цифрово радарно предупреждение. Разполага също и с автоматична система за избягване на сблъсък със земята (Auto-GCAS) за подобрена безопасност на пилота. Структурният му експлоатационен живот е удължен до 12 000 летателни часа, което го прави дългосрочна инвестиция за военновъздушните сили по света.

F-16 Block 70 е едномоторен, многоцелеви боен самолет с тегло 9207 кг, дължина 15,03 метра, размах на крилата 9,45 метра и височина 5,09 метра. Захранван от двигател Pratt & Whitney F100-PW-229EEP или General Electric F110-GE-129, всеки от които произвежда около 13 000 кг тяга, той може да достигне скорости над Мах 2, обхват от 579 км, обхват от 1700 км в конфигурация въздуха-въздух и обхват от 3940 км с външни резервоари за гориво. Въоръжението му включва 20 мм оръдие M61 Vulcan, ракети въздух-въздух AIM-120 AMRAAM и AIM-9 Sidewinder и бомби с малък диаметър GBU-39/B.

Към януари тази година са произведени общо 4 588 единици F-16 Fighting Falcon, като Lockheed Martin има изоставане от приблизително 128 самолета и планира да произвежда до 48 бройки годишно. С над 200 потвърдени поръчки, F-16 Block 70/72 е изборът, на който се спряха страни като Бахрейн, България, Словакия, Тайван, Мароко и Турция.

Бахрейн вече получи пълната си поръчка от 16 самолета, докато Словакия започна да получава самолетите от своята поръчка на 14 единици. Турция също придоби 40 самолета Block 70, като в същото време избра да модернизира съществуващите самолети в инвентара си. Редица държави, сред които Колумбия, Индонезия, Полша и Филипините, също изразиха интерес към модерната платформа и са потенциални бъдещи оператори на варианта Block 70.

Косово, Албания и Хърватия подписаха тристранна декларация за военен съюз

Министрите на отбраната на Хърватия, Албания и Косово дават съвместна пресконференция в Тирана, след като страните се договориха да сключат военен алианс, 18 март 2025 г.
📸 Снимка: Facebook/Ejup Maqedonci

Косово, Албания и Хърватия подписаха във вторник тристранна декларация за военен съюз, насочен към укрепване на отбранителните способности, подобряване на сътрудничеството в отбранителната индустрия и подобряване на оперативната съвместимост с провеждането на съвместно курсове, учения и тренировки.

Споразумението има за цел да насърчи по-тясното сътрудничество между трите страни за справяне с общите предизвикателства в областта на отбраната и сигурността и беше подписано в албанската столица Тирана от военните министри на трите страни, с което те потвърждават своя ангажимент към регионалната сигурност и стабилност.

Министърът на отбраната на Косово Еюп Македончи подчерта значението на пакта, заявявайки: „Албания, Хърватия и Косово ще бъдат още по-силни заедно в лицето на общите трудности и цели в областта на отбраната и сигурността. Това е така, защото днес в Тирана подписахме тристранна декларация, заедно с двамата ми колеги и приятели, Пиро Венгу, министър на отбраната на Албания, и Иван Анушич, министър на Защита на Хърватия“.

Декларацията подчертава споделените ценности, геостратегически насоки и ангажименти в посока регионално сътрудничество на трите страни и потвърждава тяхната отдаденост за укрепването на отбранителните връзки между трите страни, защитата на населението и териториите им, принос към международната сигурност и повишаване производителността на отбранителните индустрии.

Основните ангажименти по споразумението включват укрепването на военните връзки между трите страни, увеличаване на оперативната съвместимост между техните въоръжени сили чрез съвместно обучение и учения и повишаване на устойчивостта срещу хибридни заплахи чрез засилени мерки за противодействие. Координирането на политиките за евроатлантическа интеграция, със специален акцент върху подпомагането на интеграцията на Косово в регионалните инициативи за отбрана и сигурност.

Подписалите заявиха, че тристранното партньорство стъпва на дух на приятелство и ангажираност към опазване на добросъседски отношения, мир и сигурност. Те посочиха, че споразумението не е замислено като заплаха за която и да е външна страна, а като допълнителна стъпка за укрепването на регионалната стабилност в региона на Западните Балкани.

„Заедно с Албания и Хърватия Косово е по-силно, регионът е по-безопасен и мирът е по-устойчив“, обобщи Македончи.

В изявление, публикувано късно вечерта на 18 март, министерство на външните работи на Сърбия описа сключеното споразумение като "провокация" и подчерта, че ще изисква спешно и подробно обяснение от външните министерства на Хърватия и Албания относно сключването на въпросния тристранен договор. Споразумението се разглежда като стъпка, която подкопава регионалната стабилност, посочват още от Белград.

„Като страна, ангажирана с осигуряването на мира и поддържането на военния неутралитет на Балканите, Сърбия е в правото си да изисква разяснения за естеството и целите на въпросното сътрудничество в областта на сигурността. Особено тревожен е фактът, че този военен съюз се създава без предварителна консултация с Белград, включвайки орган, който няма международна легитимност и представлява заплаха за сигурността както на сръбския народ, така и на по-широкия регион“, се изтъква в съобщението на сръбското външно ведомство.

Сръбският министър-председател в оставка Милош Вучевич повдигна възможността България също да се присъедини към пакта, предполагайки, че подобен ход би създал допълнителни рискове за страната му. Той отбеляза, че и трите участващи страни са съседи на Сърбия и изрази съмнение в истинските намерения зад новата иницитива. Вучевич изрази безспокойството си, че потенциалното разширение на новата инициатива към България може да дестабилизира региона.

Армията на САЩ проведе инженерни учения на полигона в Ново село.

🇺🇸🤝🇧🇬 На 6 март 2025 г. военнослужещи от 3-та бронетанкова бригадна бойна група, 1-ва бронетанкова дивизия, взеха участие в основно инженерно обучение на полигона Ново село, като част от разгръщане като ротационни сили в подкрепа на 5-ти корпус, подчертавайки ключовото значение на поддържането на готовност и подобряването на основните умения за осигуряване на оперативна смъртоносност.

По време на обучението войниците от 4-ти батальон, 6-ти пехотен полк използваха щурмови мост M1150, критично инженерно оборудване, за да симулират реални бойни сценарии. Основният боен танк M1 Abrams, приписан на батальона, демонстрира способността си да преодолява препятствия и да пресича труден терен, разгръщайки моста, предназначен за поддръжка на бронирани машини и пехота.

Това обучение е част от по-широките усилия за укрепване уменията на инженерите и операторите на танкове в европейския театър. Чрез насърчаване на партньорство и усъвършенстване на бойни способности, 1-ва бронирана дивизия гарантира, че нейните войници са подготвени за всяка мисия, като по този начин повишава тяхната готовност и способност да изпълняват комплексни задачи в реални бойни условия.

Това инженерно учение, водено от 3-та бронетанкова бригадна бойна група на 1-ва дивизия, играе ключова роля в продължаващата подготовка на въоръжените сили на САЩ в Европа. Основната му цел е усъвършенстването на основните умения на войниците в ситуации, където способността за преминаване на препятствия и маневриране на сложни терени е от решаващо значение.

С използването на специализирано инженерно оборудване като M1150 Assaulter Bridge, войниците са в състояние да симулират реални бойни условия, като по този начин подобряват ефективността си, когато са изправени пред логистични и тактически предизвикателства. Тези маневри спомагат за поддържане на способността на армията на САЩ за бързо разгръщане на сили и осигуряване на свобода на движение на бойното поле, ключов елемент за гарантиране на успеха на всяка мисия в оспорвана среда.

Значението на това учение обаче надхвърля простото усъвършенстване на технически умения и служи за поддържане на сплотеността в частите, осигуряване на ефективна координация между отделните клонове на армията и засилване на реакцията на потенциални заплахи. Не на последно място учението демонстрира ангажимента на САЩ в подкрепа на общоевропейската сигурност, гарантирайки че войските им са готови да се намесят в подкрепа на своите съюзници, ако това е необходимо.

Учението показва красноречиво стратегическата роля на американската 1-ва бронетанкова дивизия, като гарантира, че тя остава гъвкава и ефективна в поддържането на мира и сигурността в региона.

България планира придобиването на френските самоходни гаубици CAESAR.

Френска самоходна гаубица "Цезар" стреля по долината на река Среден Ефрат, 2 декември 2018 г.
📸 Снимка: Sgt. 1st Class Mikki Sprenkle / U.S. Army

🇧🇬🤝🇫🇷 България възнамерява да започне процес по придобиване на френски самоходни гаубици CAESAR, разкри военният ни министър Атанас Запрянов, в отговор на въпрос, повдигнат от Ивайло Мирчев – депутат от парламентарната група на ПП-ДБ относно участието на страната в проектите за обществени поръчки в сферата на отбраната на Европейския съюз, и в частност по т.нар. Европейска програма за отбранително индустриално развитие (EDIDP).

Министър Запрянов увери, че родното участие в EDIDP вече дава своите резултати, като се виждат забележими успехи в два ключови проекта: единият за придобиване на системи за противовъздушна отбрана IRIS-T в сътрудничество с Германия, докато другият е за придобиване на системи CAESAR от Франция. Докато първият вече е одобрен от Европейската комисия, вторият засега е в резервния списък с проекти, очаквайки по-нататъшно развитие.

Системите CAESAR са предназначени да заменят 122-милиметровите самоходни гаубици Гвоздика, останали като наследство от съветската епоха, които продължават да са на въоръжение у нас. Това придобиване е част от по-широка инициатива за модернизиране на въоръжените сили на страната, които все още разчитат предимно на морално остаряла съветска техника. Като част от тези усилия за модернизация наскоро България одобри инвестиция от над 180 милиона евро за закупуване на модерни противоракетни системи, включващи IRIS-T SLM, в съответствие с родната стратегия за замяна на старите съветски зенитно-ракетни комплекси С-300 със съвременни решения.

Системата CAESAR е 155-милиметрова самоходна гаубица от 52 калибър, проектирана да отговори на нуждите на съвременната мобилна и високопроизводителна артилерия. Разработена във Франция, тя е на въоръжение в няколко страни, сред които Белгия, Франция и Литва, където предлага завидна гъвкавост и забележителна прецизност благодарение на своето най-модерно оборудване, включващо цифрова система за управление на огъня, която позволява балистични изчисления и автоматизирано насочване. Системата е е оборудвана с радар за начална скорост, събиращ данни за снаряди в реално време, благодарение на които оптимизира изстрелите и намалява съществено риска от грешки.

Сигурната и надеждна комуникационна система, базирана на радиото CONTACT, дава възможност на CAESAR да поддържа надеждни връзки с други части в бойни ситуации. Освен това превозното средство може да бъде оборудвано с електронен заглушител Thales BARAGE, осигуряващ средства за електронна война за прекъсване на комуникациите на врага. CAESAR разполага и с автоматична хидравлична система за насочване, позволяваща прецизни настройки на насочването за оптимална стрелба, ключова характеристика за бързо и ефективно разгръщане.

По отношение на защитата CAESAR разполага с двустепенна броня на STANAG, която осигурява устойчивост срещу обстрел от малки оръжия, осколки от артилерийски снаряди и импровизирани взривни устройства (IED). Тази защита е от решаващо значение в бойни среди, където мобилността и безопасността на персонала са от първостепенно значение. Машината е проектирана за стандартен екипаж от пет души, въпреки че може да работи с минимум трима членове на екипажа.

CAESAR е монтиран на 26 700 кг шаси на камион, способен да развива скорости от 80 до 100 км/ч по пътищата, с обхват от 600 км. Неговите размери са подходящи както за мобилност, така и за стабилност на бойното поле, с дължина 10 метра, ширина 2,55 метра и височина 3,26 метра. Така тази самоходна артилерийска система съчетава висока мобилност, прецизност на стрелба от най-високо ниво и подобрена защита, което я превръща в желан инструмент за сухопътните сили на всяка съвременна армия.

С тези инвестиции в сферата на отбраната България се стреми в следващите три години да достигне дял от 2,5% от БВП, предназначен за отбранителни разходи. Фокусирането върху продължаващата модернизация на отбраната е от решаващо значение в стремежите за подобряване на способностите, с което да се изправи пред настоящите и бъдещите предизвикателства пред сигурността.

Докато България е изправена пред конкуренция от страна на американски отбранителни компании, нейните отбранителни поръчки са свидетели на нарастващ