България спира военната подкрепа за Украйна.

🇧🇬🇺🇦 България спира доставките на оръжие за Украйна, тъй като конфликтът не може да бъде решен на бойното поле. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на пресконференция за представяне на приоритетите на ведомството, която се проведе по-рано днес.

Изявлението му не е изненада. То официално нарежда страната ни сред онези държави в Европейския съюз, опитващи се да изместят фокуса от активното възпиране на Русия към полето на дипломацията за започване на мирни преговори. Едновременно с това ходът бележи рязко отстъпление от мащабната роля, която изигра родната военна индустрия като доставчик на съвместими боеприпаси и въоръжение от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г. Министър Стоянов аргументира своята позиция с твърдението, че конфликтът е придобил изявен позиционен характер и по-нататъшното натрупване на оръжия води само до увеличаване на жертвите. По думите му е настъпил моментът за търсене на „справедлив мир, който да бъде определен от двете страни“, при активното посредничество на Европейския съюз.

Политическата траектория на този ход е тясно свързана с кабинета на Радев. През изминалия месец начело на страната премиерът говори малко за войната, според траектория, очертана още докато в президентството: последователна опозиция на военно-техническата помощ и настояване за „дипломатическо решение“. На 18 май, след срещата си с германския канцлер Фридрих Мерц, той засегна темата едва след като получи въпрос от репортер. „Крайно време е за дипломация, защото тази проточила се война изтощава всички участващи в нея и подкрепящи я страни“, каза Радев в отговор на въпрос за възможни преговори за спиране на войната.

Икономическото измерение и мащабите на родния отбранителен износ

Решението за спиране на доставките придобива особено голяма тежест, когато се разгледа реалният мащаб на българската военна подкрепа. Според официалните данни, подадени от правителството към Регистъра за конвенционални оръжия на ООН (UNROCA), общата стойност на изнесеното от страната оръжие, свързано с войната в Украйна, възлиза на близо 2.7 млрд щатски долара за периода от 2022 г. до момента. Като една от малкото страни-членки на Европейския съюз, съхранили значими производствени мощности за боеприпаси от съветски калибър, които съставляват гръбнака на украинската артилерия, България предостави подкрепа, несъразмерно голяма спрямо мащаба на националната си икономика.

Поради сложната обстановка на вътрешната политическа сцена през първите години на войната, голяма част от доставките се извършваха непряко, а оръжейният износ минаваше през партньорски държави от Източния фланг на НАТО, които прехвърляха оборудването към Украйна. Приложената таблица показва обобщени данни за обема и дестинациите на българския износ въз основа на декларираното пред ООН в периода 2022–2025 г.

Данните показват, че спирането на тези доставки има съществени оперативни последици. Прекратяването на износа изважда важен производител на боеприпаси и консумативи от архитектурата на украинската отбрана, които са незабавно съвместими с предната линия на фронта и не изискват допълнително технологично време за обучение или логистична адаптация.

Парадоксите в стратегията за отбрана: 5% от БВП и историческия паралел

Позицията на кабинета Радев съдържа едно дълбоко вътрешно противоречие, проявено по време на днешната пресконференция. Едновременно с обявеното спиране на военната помощ за Киев, военният министър разкри дългосрочен план за радикално увеличение на българските разходи за отбрана, според който те ще достигнат рекордните 5% от БВП до 2030 г. – разпределени между 3.5% преки военни разходи и 1.5% свързана дейност като киберсигурност и стратегическа инфраструктура.

Този амбициозен план е основан на премълчаното, но напълно очевидно допускане, че България е изправена пред непосредствена и мащабна заплаха за националната си сигурност. Единственият източник на подобна заплаха в Черноморския регион, способен да оправдае най-рязкото увеличение на военния бюджет в новата история на страната, е военният ревизионизъм на Руската федерация. И именно тук започва да се откроява основният стратегически парадокс: ако руската заплаха е реална дотолкова, че да изисква мобилизиране на 5% от БВП, то украинската отбрана е своеобразна предна линия на същата тази сигурност.

Оказаната помощ с изпращане на боеприпаси се случва на незначителна част от цената, която България и всяка друга държава в Европа би платила при евентуална необходимост от директно възпиране по своите граници. Цената, която е необходимо да платим за национална сигурност нараства пропорционално на руските териториални и военни успехи в Украйна и отвъд нея.

Историческият прецедент, който веднага изниква в съзнанието, е печално известен. През есента на 1938 г. в навечерието на Втората световна война, Великобритания и Франция отстъпиха пред претенциите на Нацистка Германия към Судетската област в Чехословакия с надеждата, че това ще осигури – по думите на британския премиер Невил Чембърлейн – „мир за нашето време“. Тази дипломатическа отстъпка не само не задоволява апетитите на агресора, но му дава криле. До март 1939 г. Германия поглъща останалата част от Чехословакия, което ѝ осигурява контрол върху производствения капацитет на „Шкода“ – една от най-големите оръжейни индустрии на континента, която оттам насетне започва да работи за нуждите на Вермахта.

Капитулацията не осигурява мир, а окуражава агресора още повече и скъсява пътя до атаката срещу Полша на 1 септември същата година. Поуката е недвусмислена: умиротворяването на авторитарен режим, воден от имперски реваншизъм, неизменно катализира по-голяма катастрофа, вместо да донесе траен мир. Въпросът е: може ли Европа и светът да си позволят трета такава за малко над един век?

Илюзията „справедлив мир““: Защо тезата на кабинета „Радев“ не издържа пред фактите

Тезата на кабинета Радев, че спирането на оръжейните доставки ще принуди страните да седнат на масата за преговори и ще ускори постигането на „справедлив мир“, стъпва на дълбоко погрешно тълкуване на опитите за дипломация и намеренията на Руската федерация. Противно на внушенията, че Киев залага единствено на военно решение, украинският президент Володимир Зеленски многократни демонстрира своята готовност за диалог и още през ноември 2022 г. представи подробен план от 10 точки. От началото на 2025 г. украинската държава последователно настоява за неограничено и безусловно спиране на огъня, което да послужи като фундамент за започване на реални преговори.

Позицията на Киев бе затвърдена с изпращането на официално отворено писмо от Зеленски до Владимир Путин с предложение за директна среща лице в лице – инициатива, която беше категорично отхвърлена от руския диктатор с аргумента, че подобен разговор е „безпредметен“. Украинският външен министър Андрий Сибиха предупреди, че с това си действие Путин е пропуснал шанса си за изход от войната при сравнително благоприятни условия, което неизбежно ще задълбочи икономическата рецесия и военните загуби на Русия.

Отказът на Кремъл да се ангажира с искрени преговори беше потвърден от поведението на руската делегация при опитите за посредничество на САЩ. Въпреки усилията за откриване на разумен компромис между двете страни, Путин отхвърли предложенията за незабавно примирие, вместо което предложи единствено работа по необвързващи меморандуми и предяви максималистичен ултиматум и териториални претенции, изискващи доброволно предаване на територии, които руската армия никога не е контролирала. Поради това Зеленски и редица експерти по международни отношения аргументирано обвиняват руската страна в съвсем умишлено протакане на разговорите.

Стратегията на Путин за „купуване на време“ има чисто военни измерения: тя цели да разколебае западните партньори на Украйна, да изтощи подкрепата им, да спре доставките на оръжие и да даде оперативна пауза за прегрупиране на силите, подготовка на нови вълни на мобилизация и преодоляване на вътрешния дефицит на ресурси. Руското ръководство продължава да вярва, че инициативата на бойното поле се намира в негови ръце и може да бъде катализирана с продължителен натиск, който да доведе до успешен пробив на фронта в Донбас.

С оглед на всичко казано дотук, всяко примирие и спиране на военната помощ без категорични гаранции за сигурност и суверенитет представлява опасен капан, каквито бяха провалените Мински споразумения, които послужиха единствено за подготовка на следващата фаза от руската военна агресия. Анализи на сигурността сочат, че стратегическите цели на Кремъл за унищожаване на украинската държавност остават непроменени. Войната се развива в цикличност между конвенционални и хибридни методи. При евентуално замразяване на конфликта, Русия ще използва времето за възстановяване и преструктуриране на военния си потенциал, след което неизбежно ще поднови военните действия.

Затварянето на каналите за подкрепа от страна на България не само не приближава мира, но директно помага на Русия да реализира своите реваншистки планове. Това увеличава дългосрочните рискове за сигурността в Черноморския регион, изправяйки страните от източния фланг на НАТО пред една значително по-укрепена и опасна военна заплаха, която в утрешния ден би могла да се озове на собствените им граници.

От съветското наследство към стандартите на НАТО: българският износ на оръжие за Украйна и света през 2025 г.

🇧🇬🇺🇳 Докладът на България пред Регистъра на конвенционалните оръжия на ООН (UNROCA) за 2025 г. сам по себе си прилича на обикновен счетоводен отчет – няколко десетки тежки бронирани машини, шепа артилерийски системи и дълъг списък от леко стрелково оръжие за широк кръг от клиенти – от Бужумбура до Вашингтон.

Прочетен на фона на макроикономическите данни обаче, същият документ се превръща в мигновен портрет на трансформация без аналог в новата ни история: държава, чийто износ на оръжие достигна 2,56 млрд евро през 2024 г. – най-високата стойност, отчетена в Европейския съюз в рамките на годината, чийто кумулативен износ от началото на руската инвазия в Украйна надхвърли 6,65 млрд евро. Зад тези сухи редове се откроява индустрия, която за период от едва три години се трансформира от западнала постсоциалистическа реликва в стратегически доставчик на цял един фронт.

Най-тежкият, конвенционален пласт от доклада е едновременно и най-красноречив. На Чехия сме доставили следното оборудване:

• 40 многоцелеви бронирани влекача МТ-ЛБ
• 38 буксируеми гаубици Д-30 (122 мм)
• 22 основни бойни танка Т-72
• 2 бронирани машини M1151 HMMWV
• 1 бойна машина на пехотата БМП-1

Докато Обединеното кралство е получило от нас:

• 18 самоходни гаубици 2С1 „Гвоздика" (122 мм)
• 3 многоцелеви бронирани влекача МТ-ЛБ
• 3 противотанкови оръдия БС-3 (100 мм)

На теория това са две съвсем обикновени сделки между съюзници в НАТО. На практика двете дестинации сочат към една и съща посока – изток. Декларираните крайни получатели заслужават отделен прочит, защото именно те издават предназначението на пратките. Случаят с британската пратка е най-показателен и там няма място за съмнение: нито един от трите изброени вида оръжие не намира приложение в инвентара на британската армия, която не използва съветски 122 мм самоходни гаубици, не поддържа 100 мм калибър за противотанкови нужди, а разработеното през 1944 г. полево оръдие БС-3 няма място в нито една западна доктрина, но продължава да се използва масово от украинската армия до ден-днешен. Закупуването на подобна номенклатура от страна на Обединеното кралство би могло да има едно-единствено смислено обяснение – покупка на техника от съветски калибър на отворения пазар с цел последваща доставка за Украйна, вероятно по линия на Международния фонд за Украйна (IFU), който от първите дни на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. действа именно като механизъм за изкупуване на постсъветско въоръжение от трети страни.

Чешкият маршрут следва същата логика, но при значително по-големи мащаби и богата вътрешна логика. 22-та основни бойни танка Т-72 – машини със 125-мм гладкоцевно оръдие 2А46, в чийто ремонт и модернизация през последните 3 години чешката индустрия (с предприятия като Excalibur Army и STV Group) изгради своята репутация на основен хъб за съветска бронирана техника – се вписват в установения приток на рециклирана и възстановена техника към украинските бригади. Особено показателен е комплектът от 40 единици МТ-ЛБ и 38 гаубици Д-30: влекачът МТ-ЛБ е каноничната теглеща платформа именно за тази буксируема система, а самата Д-30 споделя 122-мм снаряди със самоходната 2С1 „Гвоздика", доставена в Обединеното кралство. Или казано по друг начин, двата трансфера, привидно без допирна точка помежду си, захранват екосистема на един и същ калибър – и оръдията, и снарядите за тях, които родната отбранителна индустрия произвежда в количества, отдавна надхвърлили всякаква вътрешна потребност.

Този модел на доставки далеч не е нов, поради което не изисква спекулации, за да бъде разпознат. България играе ролята на дискретен, нерядко умишлено непрозрачен доставчик за Киев, директно и през трети страни, което е многократно документирано явление, включително от родни официални лица. Полша и Чехия отдавна действат като посредническите възли, по които въоръжение и боеприпаси от съветски калибър изминават пътя от българските складове и поточни линии до бойното поле, без родните власти да поемат политическия ангажимент на пряк донор. Именно поради тази причина формалното вписване на Обединеното кралство и Чехия като крайни получатели в доклада пред ООН не бива да се тълкува като дестинация, а единствено като последна документирана спирка, преди оборудването да отиде в ръцете на украинските защитници.

Истинската тежест на украинската връзка обаче не се крие в десетината танка, а в дългия и на пръв поглед безличен раздел за леко стрелково оръжие и оръжие за близък бой – именно там, където още от епохата на социализма се открои същинският специализиран износ на България. Тук моделът придоби двоен характер. От една страна, традиционният глобален бизнес на българската военна индустрия не спира: 9760 автомата с 7,62×39 мм калибър за Кот д'Ивоар, над 3000 за Сомалия, 1000 за Саудитска Арабия, тежки картечници ДШК и зенитни установки ЗУ-2 за десетина страни от Африка и Близкия изток – пазар, съществувал преди войната, който няма пряка връзка с нея. От друга страна, през същия списък ясно прозира фронтът. Произведеният във ВМЗ-Сопот едноразов противотанков гранатомет Bulspike, българска версия на съветския РПГ-22, е изнесен в количества, които говорят красноречиво сами по себе си: 23 500 броя за Румъния, 6000 за Великобритания, 3000 директно за Украйна и 2500 за Полша. Подредбата на тези 4 клиента не е случайна. Именно посочените страни насам действат като входни портали на западната верига на доставки към Украйна от февруари 2022 г. Концентрацията на десетки хиляди противотанкови средства именно при тях трудно може да бъде обяснено с вътрешните потребности на собствените им армии, въпреки че регистърът отново не позволява проследяване отвъд първия получател.

Показателна е промяната в регистъра спрямо първите години от войната. През 2025 г. Киев вече фигурира в ролята на директен получател – 100 картечници, 50 зенитни установки ЗУ-2, 3000 гранатомета Bulspike и 100 гранатомета ATGL-L2 (40 мм). Това е едновременно тихо, но съществено признание. В драматичните първи месеци от инвазията помощта от България беше доставяна тайно: едва след време бившият премиер Кирил Петков разказа как боеприпасите са били изнасяни официално за Румъния и Полша като „търговски експорт“ и оттам вече са поемали по своя път към Украйна, а полското летище Жешув се превърнало във възел, приел десетки полети само за броени седмици. По тогавашните оценки българските доставки покриват близо една трета от нуждите за снаряди на Украйна, а за период от 164 дни през страната е преминало оръжие за около 2,7 млрд долара – всичко това при правителство, което публично отрече да въоръжава Киев. Появата на Украйна с открито име в доклада за 2025 г. показва изминатия път: онова, което започна като отричана тайна кампания, вече е нормализирана, официално вписана в международния регистър бюрократична рутина.

Зад тази нормализация стои индустриална реалност, която придава тежест на поместените числа. Водещото държавни предприятие ВМЗ-Сопот отчете приходи от 191 млн лева за 2021 г. и 900 млн за 2024 г. и прескочи символичния праг от 1 млрд лева за 2025 г. Отбранителният сектор вече формира над 4% от БВП на страната – дял, познат на малко европейски икономики. Тук е уместна и методологическа уговорка: международни бази данни като тази на SIPRI, които измерват доставките с индикатор за тенденция, системно подценяват приноса н България, тъй като индексът им обхваща най-вече тежки конвенционални платформи, а ядрото на родния износ – артилерийски боеприпаси и леко стрелково оръжие – остава до голяма степен извън неговия обсег. Реалната роля на страната ни във войната е по-значима, отколкото сочат класациите за „големи износители на оръжие“, именно защото се крие в категориите, които те подценяват.

И точно когато този модел изглежда вече установен, под повърхността му се извършва ключов стратегически завой. На 28 октомври 2025 г. германският концерн Rheinmetall и ВМЗ обявиха своя проект за предприятие на стойност 1 млрд евро за производство на артилерийски снаряди в района на Сопот – с 51% мажоритарен дял за германския гигант и 49% за българската страна. Заводът е проектиран за производство на 100 000 снаряда годишно, плюс барутни заряди за още около 150 000, а производството е планирано да започне през 2027–28 г. Смисълът на инвестицията надхвърля поредния търговски договор, тъй като отбелязва прехода на родната индустрия от 122 към 155 мм. калибър – т.е. от изчерпаемото съветско наследство към устойчивата продукция по НАТО стандарти. Складовете с остаряла техника и боеприпаси, захранвали бойното поле през 2022–2025 г. поначало са изчерпаем ресурс. Съвместното предприятие с Rheinmetall превръща България от ликвидатор на съветски запаси в постоянен производствен възел на западната отбранителна екосистема.

Докладът улавя България в сърцето на една дълбока трансформация. На повърхността съветското наследство продължава да тече в източна посока – танкове Т-72 и гаубици Д-30 през Прага, „Гвоздики“ и противотанкови оръдия през Великобритания, десетки хиляди гранатомета Bulspike през държавите по фронтовата линия. Под повърхността индустриалната база се пренастройва към стандартите на НАТО и дългосрочното партньорство с немския промишлен капитал.

Двете изглеждат противоположни, но де факто представляват двете фази на един и същ процес: изчерпването на наследения арсенал и изграждането на нов, който предстои да го замени. България измина дългия път от държава, прикриваща военната помощ за Украйна зад „търговски износ“ към трети страни, до такава, вписала Киев в регистъра на ООН с открито име и едновременно с това изграждаща съвместен завод с Rheinmetall за снарядите през идното десетилетие. Геополитическата поука е очевидна и недвмуслена: продължителната война не просто изчерпва запасите – тя пренарежда цели индустрии и превързва периферни доставчици към ядрото на западния военно-промишлен комплекс по начин, който ще надживее самия конфликт. Дори когато обстрелът на бойното поле в Украйна утихне, новата производствена архитектура, изградена по поречието на Розовата долина, ще остане.

📸 На снимките: Украински дрон-бомбардировач Queen Hornet, оборудван с български гранатомет Bulspike-AP (АрміяInform)

Руски депутат иска бомбардировки срещу пристанищата на България и Румъния в Черно море.

🇷🇺⚔️🇧🇬 Руската армия да започне бомбардировки срещу пристанищната инфраструктура в България и Румъния, през която Украйна получава компоненти за безпилотни летателни апарати. Това предлага Алексей Журавльов, първи заместник-председател на комисията по отбраната в Държавната дума на Руската федерация.

Алексей Журавльов призова за бомбардиране на пристанищната инфраструктура, през която Украйна получава компоненти за безпилотни летателни апарати, и за разрушаване на железопътната линия от полския град Жешув – основен логистичен възел на НАТО за доставки на военна помощ за Киев.

В изявление пред Лента.ру депутатът посочи два маршрута, по които се осъществява снабдяването на Украйна – морски, от Румъния и България през украинските черноморски пристанища, и сухопътен, през Полша. „Ако се бомбардира пристанищната инфраструктура и се разруши железопътната линия от Жешув, в природата повече няма да съществуват никакви псевдоукраински дронове", заяви Журавльов.

Изявлението идва на фона на безпрецедентна поредица от успешни удари на украински дронове по двете най-големи руски петролни пристанища във Финския залив – Уст-Луга и Приморск в Ленинградска област. Между 22 и 31 март Уст-Луга беше атакувано поне пет пъти, а Приморск – най-малко три пъти в рамките на пет дни. Износът на петрол от двете пристанища беше временно преустановен. Заедно те обработват около 2 милиона барела руски суров петрол дневно, а ударите са повредили осем резервоара за нефтопродукти в Уст-Луга – приблизително една четвърт от общия капацитет на терминала (US News).

Журавльов обоснова позицията си с твърдението, че Украйна не притежава собствени технологии и всички средства за поразяване получава от чужбина. По думите му търсенето и унищожаването на производствени мощности е безсмислено, тъй като безпилотници в момента се сглобяват дори от пенсионери в мазетата на обикновени жилищни сгради. По-рано разработчикът на БПЛА и участник в руската военна операция Андрей Беднарски изрази сходна оценка – че единственият ефективен подход е унищожаването на наличните в Киев средства за нападение и разрушаването на логистичната верига на противника.

Думите на Журавльов са показателни, доколкото посочва открито превъзходството на инфраструктурата на две държави – членки на НАТО. Жешув функционира като основен транзитен възел за западна военна помощ за Украйна – през 2025 г. само с логистичните структури на НАТО са доставени около 220 000 тона военна помощ, включваща оръжия и боеприпаси, прехвърлени с близо 9000 камиона, 1800 жп вагона и близо 500 полета на стратегическата авиация, според данни, обобщени от Euromaidan Press. Летището в Жешув се счита за един от най-защитените обекти в Европа, охраняван от американски и германски системи Patriot, норвежки NASAMS и изтребители F-35. През януари 2026 г. стартира и втори логистичен център в Румъния, предназначен да удвои обема на транзитна военна помощ за Украйна.

Допълнителен контекст придава подписаното на 30 март 2026 г. 10-годишно споразумение за двустранно сътрудничество в отбраната между Украйна и България, обхващащо съвместно производство на дронове и боеприпаси (Euronews). Споразумението предвижда кооперация в разузнаването, противодействието на хибридни заплахи и укрепването на сигурността в Черноморския регион. Според правителствени данни близо 4% от БВП на България идва от отбранителната индустрия, която бележи ръст след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г. Споразумението предизвика критики от проруски настроени среди в България (Balkan Insight).

Изказването на Журавльов няма статут на официална политика на Москва, но отразява засилващата се реторика сред руски законодатели за разширяване на обхвата на военните действия отвъд украинската територия. В практически план евентуални удари по инфраструктура на държави от НАТО биха задействали член 5 от Северноатлантическия договор за колективна отбрана, което обяснява защо подобни призиви остават в полето на политическата риторика, а не на оперативното планиране.

Иран предупреди България за присъствието на американски танкери

🇮🇷⚔️🇧🇬 Иран е отправил официална дипломатическа нота към България, в която протестира използването на българско летище от военни самолет за зареждане с гориво на ВВС на САЩ. Документът е представен пред Народното събрание от депутата Станислав Балабанов от партия „Има такъв народ".

В нотата иранската страна заявява, че „запазва право да предприеме всички необходими мерки за защита на своя суверенитет, сигурност и национални интереси в съответствие с международното право".

Заместник-министърът на външните работи Марин Райков потвърди нотата и уточни, че България не участва във военни действия. „Никакви бойни самолети не се зареждат над България за участие във военни операции", заяви Райков пред журналисти. Той допълни, че дипломатическите отношения с Иран остават ненакърнени, а Народното събрание не е одобрявало решения за подкрепа на военни действия в района на Ормузкия проток.

В края на февруари Frontline Monitor беше сред първите, съобщили за кацане на няколко американски военни самолета на софийското летище „Васил Левски". Властите тогава заявиха, че те са част от предно разполагане на НАТО, което Райков потвърди.

България не е единствената европейска държава, изправена пред подобна ситуация. Испания затвори своето въздушно пространство и отказа достъп до бази за американски операции срещу Иран. Италия от своя страна отхвърли междинно кацане на авиобаза „Сигонела" в Сицилия, докато Франция блокира полета на израелски товарни самолети с американско оръжие на борда.

Що се отнася до реалната военна заплаха от Иран по отношение на България, към момента тя е изключително ограничена. Най-далекобойните ракети в иранския арсенал от серията „Хорамшахр" имат максимален обсег около 2000 км, според оценки на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) и CSIS Missile Threat.

Разстоянието от западен Иран до София обаче е около 2200–2500 км по права линия. Това значи, че нито една от потвърдените в експлоатация балистични ракети, включително „Шахаб-3" (до 2000 км), хиперзвуковите „Фатах-1" и „Фатах-2" (около 1400 км) или твърдогоривната „Хейбар Шекан" (около 1450 км), не е в състояние да достигне българска територия. Иран работи по системи с обхват над 2000 км, но към момента нито една от тях не е потвърдена като оперативна.

На 20 март Иран изстреля две балистични ракети със среден обхват по съвместната военна база Диего Гарсия в Индийския океан – обект на около 4000 км от територията на страната. Нито една от тях не порази крайната цел – едната се разпадна по време на полет, а другата беше прехваната от ракета SM-3, изстреляна от военен кораб на САЩ. Иран отрече да стои зад удара. Според оценки на CNN и Hudson Institute използваните ракети вероятно са модифициран вариант на „Хорамшахр-4", чийто официално деклариран обхват е 2000 км, но има конструкция, базирана на севернокорейската „Мусудан", която позволява обсег от 2500-4000 км при намален полезен товар. Атаката, макар и неуспешна, показа, че Иран може да е надхвърлил доброволно наложеното си ограничение от 2000 км обхват.

Именно липсата на реални средства за поразяване на българска територия обуславя стремежа на Техеран да упражни политически натиск върху нашата и други по-малки държави в НАТО в опит да ограничи логистичната инфраструктура, с която САЩ разполагат в Европа. Посланието е насочено не толкова към сплашване, колкото към дипломатически сигнал – практика, прилагана от Иран в отношенията му с държавите в Европа, приемащи американски военни активи, участващи под някаква форма в операциите срещу режима.

България и Украйна подписаха 10-годишно споразумение за сигурност

🇧🇬🤝🇺🇦 Служебният премиер Андрей Гюров и украинският президент Володимир Зеленски подписаха днес в Киев двустранно споразумение за сътрудничество в сферата на сигурността през следващите 10 години. Гюров е първият служебен премиер на България, посетил украинската столица от началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г.

Делегацията, пристигнала с влак, включваше петима министри: външният министър Надежда Нейнски, министърът на отбраната Атанас Запрянов, министърът на енергетиката Трайчо Трайков, министърът на транспорта Корман Исмаилов и министърът на образованието Сергей Игнатов.

Споразумението обхваща отбрана, иновации, наука, транспорт и енергетика. Централна точка е съвместното производство на оръжие, включително дронове, в рамките на европейската програма SAFE (Security Action for Europe).

„Важен момент, който обсъдихме днес, е съвместното производство на различни видове оръжия, включващи дронове, на територията на нашите държави", заяви Зеленски по време на съвместната пресконференция. България се ангажира със закупуване на американско оборудване за противовъздушна отбрана в полза на Украйна по линия на механизма PURL (Prioritized Ukraine Requirements List), както и за сътрудничество в разминирането на Черно море, съобщава Kyiv Independent.

В енергийната сфера двете страни обсъдиха изграждането на газов коридор с потенциален капацитет до 10 милиарда кубически метра годишно — обем, който значително надхвърля текущите алтернативни маршрути в региона. Развитието на Вертикалния газов коридор и Транс-Балканския маршрут бяха определени като приоритетни направления.

Гюров определи сделката като „не просто формалност, а съвместна работа в измерението на нашата обща атлантическа сигурност". Той допълни: „Ще продължим да подкрепяме Украйна и да вървим заедно по пътя към общото ни бъдеще в Европейския съюз и НАТО."

Българският премиер подчерта и значението на украинския опит в защитата на критичната инфраструктура и осигуряването на свобода на корабоплаването, като нарече Киев „ключов фактор за сигурността не само в Черноморския регион, но и за целия източен фланг на НАТО", информира Sofia Globe.

Отделна тема на разговорите беше въпросът за двата реактора от спряния проект за АЕЦ „Белене". Зеленски заяви, че Украйна е готова да продължи партньорството за тези мощности, и посочи, че страната разполага с действащи атомни централи и съответната инфраструктура, а украинската ядрена енергия е сравнително достъпна и може да обслужва както вътрешното потребление, така и регионалните нужди, включително тези на Молдова. Гюров отговори, че цената не е основното препятствие, но решението изисква одобрение от Народното събрание, а предстоящите избори след три седмици правят ангажимент на текущото служебно правителство невъзможен.

Паралелно с церемонията по подписване украинската премиерка Юлия Свириденко проведе работна среща с Гюров, посветена на икономическото партньорство. Двамата приеха съвместна декларация и договориха изготвянето на пътна карта за реализация на обсъдените инициативи, която ще конкретизира следващите практически стъпки на министерско ниво, съобщава Interfax-Украйна. Приоритетни области са енергийната сигурност, алтернативните европейски енергийни маршрути и привличането на български фирми за проекти по възстановяването – с особен фокус върху Одеска област, в която живее значителна българска общност.

Външният министър Нейнски проведе отделна среща с украинския си колега Андрий Сибига, на която бяха обсъдени въпроси на сигурността, енергетиката, транспортната свързаност и подкрепата за европейската интеграция на Украйна. „Вие защитавате не само живота си, но и достойнството си. Мирът трябва да бъде справедлив и траен", заяви Нейнски, цитирана от Sofia Globe. В областта на транспорта България обяви готовност да осигури всички технически и логистични параметри за функционирането на железопътна връзка по маршрута Киев–Варна–Бургас, с пробно обслужване, планирано за лятото на 2026 г.

Министрите на образованието Сергей Игнатов и Оксен Лисов подписаха протокол за гимназия „Г. С. Раковски" в Болград, Одеска област, гарантираща възможността децата от българското малцинство в Украйна да продължат да получават образование на роден език. Гюров изтъкна историческото значение на училището, сред чиито възпитаници е и първият ректор на Софийския университет, отбелязва Novinite.

България се присъедини и към Регистъра за щетите на Украйна и подкрепя създаването на Международна комисия за претенции към Руската федерация за обезщетение на причинени щети, съобщава Sofia Globe.

Българската делегация посети пострадали при руските бомбардировки жилищни сгради в киевския район „Святошин", където заместник-министър Артем Рибченко информира гостите за обстоятелствата с ударите. Делегацията положи и венец пред паметник на загинали украински военнослужещи.

Споразумението днес идва след неуспешен опит за подписване през декември 2024 г., когато служебният премиер Димитър Главчев се отказа в последния момент да подпише документа в Брюксел, позовавайки се на нуждата от парламентарна подкрепа. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който преди това подкрепи идеята, се обяви срещу споразумението на фона на засилващите се дискусии за мирен процес в Европа и САЩ.

През февруари 2025 г. парламентът гласува декларация, забраняваща изпращането на български военни в Украйна – 166 гласа „за", 27 „против" и 11 въздържали се. Споразумението днес е подписано от служебния кабинет, без да е минало през Народното събрание.

България е сред водещите военни доставчици за Украйна от началото на войната: по данни на Европейската комисия страната е осигурила около една трета от въоръжението, доставено от ЕС през първите месеци на войната, а оттогава е изпратила общо 13 пакета военна помощ – последният одобрен на 12 февруари 2026 г.

Визитата предизвика критика от БСП, която определи пътуването като задълбочаващо предизборните разделения. Делегацията проведе и срещи в украинския парламент, Върховната Рада, с председателя Руслан Стефанчук, както и с представители на българската общност в Украйна.

Шин Бет укрепва глобалната сигурност на Израел

🇮🇱🤝🇧🇬 Шин Бет и Министерството на външните работи на Израел обявиха предприемане на стъпки за укрепване на глобалната сигурност на Израел на фона на продължаващата съвместна операция на САЩ и Израел срещу Иран.

„В контекста на конкретни заплахи срещу израелски цели и мисии по света, Шин Бет, в сътрудничество с Министерството на външните работи, наскоро повиши оперативната готовност на екипите за сигурност чрез специализирани дейности, провеждани в тясно сътрудничество с местните сили за сигурност около обекти на Израел в чужбина“, се посочва в съвместно изявление.

Усилията включват подобряване на процедурите за бързо реагиране, възможностите за спешна евакуация и сътрудничеството с местните органи по сигурността в израелските представителства в световен мащаб, с особен акцент върху Близкия изток, Европа и Африка, продължава изявлението.

Предприети са както „явни, така и скрити мерки за сигурност“ за засилване на защитата около израелските дипломатически мисии, дипломати, официални делегации и цели, свързани с авиацията и в зони, където се събират израелци в чужбина, включително зоните за изчакване на полети, допълват от ведомствата.

Израелски туристи бяха нападнати в Банско.

🇧🇬🇮🇱 Кадри от инцидент с физическо насилие срещу израелски граждани в Банско бяха излъчени по израелските медии, които повдигнаха въпроси относно сигурността и мотивацията зад подобни атаки в туристически курорти.

Според свидетелства на потърпевшите, конфликтът е ескалирал в района на ски пистите, след като един от туристите си е припявал песен на иврит. Очевидци твърдят, че непознат мъж е нападнал групата с вербални обиди срещу Тел Авив, последвани от внезапен физически удар.

При последвалия опит на околните да се намесят и да потушат напрежението, възрастен мъж е бил тежко ранен след удар със ски обувка в лицето. Пострадалият е хоспитализиран с фрактури на черепа и синусите, като състоянието му се определя като сериозно.

Близки на нападнатите описват случая като целенасочена антисемитска проява, провокирана единствено от разпознаването на израелския им произход, тъй като е била произнесена фразата Fuck Tel Aviv. Въпреки че официалните органи в България все още изясняват самоличността на извършителите и дали те са местни жители или чуждестранни туристи, случаят се вписва в повишено напрежение спрямо израелски граждани в Европа след събитията от 7 октомври 2023 г.

Данни на Агенцията на ЕС за основните права (FRA) и международни наблюдатели сочат ръст в инцидентите с антисемитизъм на континента, което налага допълнителни мерки за сигурност в популярни дестинации.

Икономическата полза от украинските бежанци е много по-голяма от разходите.

🇺🇦🇪🇺 Украинските бежанци в Полша са генерирали 328,6 милиарда злоти към брутния вътрешен продукт на страната от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. За същия период от време Полша е похарчила 40,3 милиарда злоти за помощ към Украйна и подкрепа за самите бежанци. Простите сметки сочат, че икономическата полза за Варшава е осем пъти по-голяма от направените разходи.

По данни на Евростат, цитирани от РБК-Украйна, нивото на заетост сред украинците в Полша варира между 75 и 85 процента. Този показател надвишава средния за самите поляци. Повечето бежанци са жени с деца, а 70–80 процента от възрастните имат висше образование и се включват бързо в пазара на труда, посещават езикови курсове и записват децата си в местни училища.

Дария Михайлишина от Киевската школа по икономика подчертава, че от чисто икономическа гледна точка Европа би спечелила, ако голяма част от украинците останат. Те запълват структурни дефицити в работната сила на стареещи общества и допринасят за растежа, без да натоварват бюджетите в дългосрочен план. В Полша, Германия и други държави украинците вече се превръщат в очевиден нетен приносител, а не в тежест.

 

В България, по данни на UNHCR от началото на годината, около 73–80 хиляди украинци пребивават под временна закрила или други статуси, сред които има 24 хиляди деца (25–30% от общия брой). От началото на войната над 220 хиляди са получили временна закрила, но мнозина са се преместили или върнали. Правителството е дало или подновило закрила на около 75 хиляди лица през 2024–2025 г. с удължаване до март догодина. Около 5379 деца посещават български училища, с ръст в записванията.

Заетостта сред бежанците на възраст 20–64 години е около 67% – над средния показател за Европа от 57%. Много от тях работят в сектора на услугите, продажби и елементарни професии, със 70–80% високо образовани, макар и да има несъответствия в квалификациите. Над 5600 са сключили трудови договори от 2022 г. – много високо ниво на интеграция спрямо минали бежански вълни.

Данните за икономическото въздействие са ограничени за разлика от тези за Полша, но украинците допринасят положително чрез запълване на дефицити в хотелиерския и производствения бранш. Първоначалните фискални тежести от помощта отстъпват на дългосрочни ползи за стареещо общество. Липсват точни данни за БВП, но европейски анализи сочат, че такива бежанци добавят 0,2–0,8% към работната сила, облекчавайки пазара.

Въпреки тези данни, политическата реалност в цяла Европа върви в друга посока. Дясно-популистките партии, които бележат възход, традиционно се обявяват против всякаква миграция и не правят изключение за украинците, дори когато икономическите сметки говорят ясно в тяхна полза. В Полша общественото одобрение към бежанците е паднало до исторически минимум: през януари 2026 г. 48% от поляците все още ги подкрепят, а 46% са против. Най-критични са жителите на селата, хората с ниски доходи и електоратът на десните формации.

Разрив между икономическа полза и обществено мнение се наблюдава и в други страни. 60% от анкетираните в Чешката република споделят мнение, че украинците вземат повече от бюджета, отколкото внасят – въпреки това, че реалните данни сочат точно обратното, споделя анализаторът на STEM Иржи Таборовски. В Германия две трети от гражданите подкрепят спирането на социалните помощи за украинци и връщането на мъже в мобилизационна възраст. В Ирландия, Норвегия и други държави обезщетенията са съкратени драстично, а временната закрила в ЕС е удължена само до 2027 г. без ясна перспектива за постоянно пребиваване.

Този дисбаланс отразява по-широката динамика след най-голямата миграционна криза в Европа след Втората световна война. От една страна, украинците, с високата си квалификация и бърза интеграция, предлагат решение на демографските проблеми на Стария континент. От друга, нарастващото недоволство от миграцията като цяло и умората от продължаващия конфликт правят политическата подкрепа крехка. Михайлишина смята, че решенията за връщане на бежанците зависят преди всичко от сигурността в Украйна, а не от еднократни финансови стимули, чиято ефективност е под въпрос.

За самата Украйна ситуацията е двойствена. Страната губи квалифицирани кадри и задълбочава демографската криза, според експертът Ела Либанова загубите достигат до 10 милиона души, включително емигранти, жертви на войната и неродени деца. В същото време завръщането на тези хора след края на конфликта би било от ключово значение за възстановяването на страната.

Материалът на РБК-Украйна показва, че икономическата логика и политическата реторика все по-често вървят в изцяло противоположни посоки. Докато данните за Полша и други държави потвърждават нетния положителен ефект от присъствието на украинците, нарастващото влияние на популистки сили рискува да ограничи тази полза точно когато Европа се нуждае от нея. Бъдещето на статута на бежанците след 2027 г. ще зависи от това дали икономическите аргументи ще надделеят над политическите емоции.

Летище София затваря за цивилен трафик, американски въздушни танкери забелязани на Враждебна.

🇧🇬⚠️ Летище София ще преустанови обслужването на граждански полети в два отделни времеви интервала през уикенда, за да осигури капацитет за военни операции. Това сочи официално известие до летците (NOTAM), според което летището ще остане затворено за всички граждански самолети от 01:15 до 02:50 ч. на 23 февруари и от 01:05 до 03:35 ч. на 24 февруари, като по това време ще бъдат разрешени единствено полети на военната авиация.

Ограниченията съвпадат с присъствието на шест американски самолета-цистерни Boeing KC-135R/T Stratotanker, забелязани на стоянките на авиобаза „Враждебна“, част от състава на 6-о крило за презареждане във въздуха от военновъздушна база „Макдил“ в щата Флорида.

Министерството на отбраната потвърди пребиваването на американските самолети, определяйки го като подкрепа за дейности по засилена бдителност на НАТО, но според данните от въздушния трафик и международни наблюдатели, разгръщането е в рамките на мащабно натрупване на активи от ВВС и ВМС на САЩ и Близкия изток.

Оперативният контекст на това движение се свързва с нарастващото напрежение около Иран. В рамките на текущото усилване на силите, Пентагонът прехвърля към региона не само презареждащи танкери, но и самолети за управление и контрол, изтребители и платформи за разузнаване. Самолетите KC-135 играят критична роля в подобни операции, като осигуряват необходимия обсег и автономност за провеждане на въздушни мисии на дълги разстояния. Специфичните времеви прозорци за затваряне на столичното летище предполагат планирано интензивно движение на тежка военна техника, което изисква временно освобождаване на пистата от търговски трафик.

Командването за въздушна мобилност (AMC) управлява инвентар от 396 самолета Stratotanker, от които Резервът на ВВС и Националната въздушна гвардия оперират с 243 машини в подкрепа на мисиите на командването. Моделът 367-80 на компанията Boeing служи за базов дизайн както на гражданския пътнически самолет 707, така и на KC-135A Stratotanker.

През 1954 г. ВВС закупуват първите 29 единици за бъдещия си флот, който наброява 732 самолета. Първият полет е осъществен през август 1956 г. През юни следващата година във военновъздушна база „Касъл“ в Калифорния е доставен и първият серийно произведен самолет. Последният KC-135 е предаден на ВВС през 1965 г.

Най-малко 417 единици от оригиналния модел KC-135A са обновени с нови двигатели CFM-56 от CFM-International. Обозначен като KC-135R или KC-135T, новият вариант може да носи 50% повече гориво, има 25% по-висока горивна ефективност, а разходите по експлоатация са с 25% по-ниски, докато е 96% по-тих от началния вариант KC-135A.

В рамките на друга програма за модернизация, танкер с двигатели TF-33-PW-102 получи обозначение KC-135E, последният брой от които беше изведен от експлоатация през 2009 г.

През годините KC-135 е адаптиран за различни задачи – от команден пункт във въздуха до разузнавателни мисии. Вариантите на RC-135 се използват за специално разузнаване, а NKC-135A от Командването за материално осигуряване на ВВС взимат участие в изпитателни програми. Командването за въздушен бой експлоатира OC-135 като платформа за наблюдение по силата на Договор „Открито небе“.

Въздушните танкери KC-135R и KC-135T продължават да се подлагат на подобрения на жизнения цикъл за разширяване на възможностите и повишаване на надеждността. Това модернизирани системи за комуникация, навигация, автопилот и оборудване за мониторинг, които имат за цел да отговорят на бъдещите нужди на гражданския контрол на въздушното движение.

Русия анулира двустранни военни споразумения с 11 европейски държави.

🇷🇺⚔️🇪🇺 Правителството на Руската федерация официално упълномощи Министерството на отбраната да анулира множество двустранни военни споразумения с 11 европейски страни. Оформен с правителствено постановление, този ход бележи поредната стъпка към пълния разпад на архитектурата за сигурност в Европа, изградена след края на Студената война.

Списъкът включва двустранни споразумения от периода 1992–2002 г. – епоха, в която Русия и Западът изграждаха мерки за взаимно доверие. Решението засяга конкретно България, Румъния, Полша, Чехия, Словакия, Норвегия, Дания, Нидерландия, Белгия, Хърватия, както и договора за взаимопомощ с Обединеното кралство.

Въпросните договори покриваха широк спектър от дейности – от обмен на военна информация, през съвместни учения до технологично сътрудничество и мерки за укрепване на доверието.

Повечето от тях бяха сключени в духа на програмата „Партньорство за мир“ и Основополагащия акт Русия-НАТО. За България споразуменията от 90-те години бяха част от преходния период на страната към пълноправно членство в Алианса, което стана факт на 29 март 2004 г.

Още през юли месец Кремъл взе решение да анулира своето споразумение за двустранно военно-техническо сътрудничество с Германия, което обясни с аргумента, че „абсолютно не отговаря на текущото състояние на руско-германските междудържавни отношения“.

Берлин, който в продължение на дълги години беше основен икономически партньор на Москва, вече играе ролята на един от водещите доставчици на оръжие за украинската отбрана – позиция, която агресорът нарече „директна намеса в конфликта“.

Въпреки че от началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. активното сътрудничество между двете страни беше прекратено, досега същите споразумения осигуряваха минимална, но критична рамка за сигурност. Интегрирането на новите детайли в международната обстановка показва реалния мащаб на промяната:

• Ерозия на Виенския документ: Тези двустранни договори бяха „тухлите“, поддържащи духа на Виенския документ на ОССЕ. Чрез тях държавите бяха длъжни да обменят информация за военни учения и разполагане на техника. Без тях Русия вече няма правен ангажимент да осведомява съседите си за мащабни движения на войски по техните граници.
• Повишен риск от инциденти в морето и въздуха (INCSEA): Споразуменията съдържаха конкретни протоколи за поведение при срещи на бойни кораби и самолети – от честоти за радиокомуникация до светлинни сигнали за избягване на сблъсък. Тяхното анулиране дава зелена светлина за по-агресивни маневри в международни води, без нарушаване на правни норми.
• Прекъсване на преките „горещи линии“: Досега страни като Норвегия или Нидерландия поддържаха технически канали за деескалация (deconfliction lines), предлагащи на военните командвания инструмент за връзка в реално време, за да потвърдят, че конкретно нахлуване на чужда територия е грешка, а не целенасочено действие. Сега страните губят директните си лостове за бърза реакция.
• Изолация на военните аташета: Макар аташетата да остават последна физическа връзка в посолствата, без действащи договори тяхната роля се свежда до формални наблюдатели без достъп до структуриран диалог.

Експерти смятат, че целта на Кремъл е да се създаде ситуация на пресметнато двусмислие. Когато няма правила за уведомяване, всяко руско учение в Черно море или прелитане край Балтика може да бъде интерпретирано като непосредствена заплаха.

Липсата на официални канали за комуникация, които функционираха дори в пиковите моменти на агресията досега, драстично увеличава риска от случайна ескалация поради грешна преценка или липса на техническа връзка между военните центрове.

България готви национализация на "Лукойл".

🇧🇬 България предприема стъпки за поемане на контрола над рафинерията в Бургас, която е собственост на руския гигант „Лукойл“, за да я предпази от американските санкции към двете най-големи руски нефтени компании заради агресията срещу Украйна.

Правителството подготвя законодателство, което ще позволи назначаване на временен държавен администратор, който да управлява и да продаде рафинерията, контролирана от „Лукойл“, която е единствена по рода си в страната, съобщи Ройтерс.

Планът, разкрит от българското издание Mediapool, предвижда отнемане на правото на глас на „Лукойл“ и възможност за обжалване по време на процеса по продажба.

Лидерът на партия ГЕРБ и бивш министър-председател Бойко Борисов посочи, че законопроектът ще бъде внесен в парламента още тази седмица, като го определи като необходима мярка за защита на енергийната сигурност на България.

Според експерти ходът има за цел да бъдат избегнати потенциални прекъсвания на доставките и вторични санкции, след като САЩ и Великобритания включиха „Роснефт“ и „Лукойл“ в черния списък миналия месец.

„Това гарантира стабилност и ограничава излагането на рискове от бъдещи санкции“, заяви Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията, цитиран от Ройтерс.

„Лукойл“ вече обяви рафинерията в Бургас за продажба по-рано тази година, като я оцени на около 2 милиарда долара, а швейцарската търговска компания „Гунвор“ беше посочена като потенциален купувач. Детайлите около това как „Гунвор“ би поела контрола обаче остават неясни.

Рафинерията в Бургас се смята за критична инфраструктура и преработва по 240 000 барела суров нефт на ден. София въведе за пръв път разпоредби за извънредно държавно управление на подобни активи през 2023 г., с което постави основата за сегашното предложение – заводът да продължи да работи под български надзор, ако натискът от санкциите се засили.

По-рано беше съобщено, че България ще прекрати транзита на руски газ догодина, обяви премиерът Росен Желязков по време на посещението си в САЩ за Общото събрание на ООН.

Марк Рюте омаловажи американското изтегляне от Румъния.

🇺🇸🇳🇱🇷🇴 И генералният секретар на НАТО Марк Рюте, и румънският президент Никушор Дан подчертаха, че нямат притеснения относно изтеглянето на американски войски от страната и че това няма да отслаби нито нейната отбрана, нито тази на източния фланг на Алианса.

Рюте се опита да омаловажи опасенията около частичното изтегляне на американски войски от Румъния по време на визитата си в страната днес, като увери, че Вашингтон остава ангажиран с отбраната на източния фланг на алианса.

„Промените в разполагането на американските сили не са нещо необичайно“, заяви Рюте по време на съвместна пресконференция с румънския президент.

„Дори след тази промяна американското военно присъствие в Европа остава по-голямо, отколкото е било от много години. На континента продължава да има значително повече американски войски в сравнение с периода преди 2022 година“, каза той. „Според мен правим от мухата слон с това изтегляне.“

Миналата седмица САЩ обявиха, че ще изтеглят ротиращата бригада, разположена в Румъния в момента, и няма да я заменят. В официално изявление беше подчертано, че това е „положителен знак за нарасналите европейски способности и отговорност“.

Те също така увериха, че продължават да поддържат „солидно присъствие“ в цяла Европа, което ги поставя са в състояние да изпълняват ангажиментите си към НАТО.

В зависимост от операциите и ученията американската армия е разположила между 80 000 и 100 000 военнослужещи в Европа по всяко едно време.

Генералният секретар на НАТО отново се опита да успокои духовете, като заяви пред репортери, че Вашингтон остава ангажиран с отбраната на източния фланг и че като цяло съюзниците разполагат с планове за защита на държавите от първа линия.

Това включва операцията Eastern Sentry, стартирана от НАТО в средата на септември в отговор на серия от инциденти с дронове в няколко страни членки, както и „планове, които гарантират, че ще защитим всеки сантиметър от територията на съюзниците“.

Той отбеляза също, че предстоящото този месец учение Dacian Fall в Румъния и България, в което ще участват около 5000 военни от 10 държави от НАТО, демонстрира, че „сме в състояние, когато е нужно, незабавно да прехвърлим в Румъния всички нужни войски, за да доведем предните сухопътни сили до ниво, на което да могат ефективно да помогнат за отбраната на страната“.

Румънският президент също заяви, че „няма никакви притеснения“ за изтеглянето на американски войски от страната. Операцията Eastern Sentry и „военното учение, което се провежда в момента, са доказателство, че координираме мащабни премествания на военни части“, каза Дан.

България подписа споразумение с Rheinmetall на стойност над 1 милиард долара.

🇧🇬🤝🇩🇪 България подписа голямо споразумение в областта на отбраната с германския оръжеен гигант Rheinmetall за изграждане на модерен завод за производство на боеприпаси, съобщи Reuters на 28 октомври.

Сделката на стойност надхвърля 1 милиард долара е насочена към засилване на отбранителните способности в региона на фона на продължаващата руска агресия срещу Украйна.

Според Reuters заводът ще произвежда барут и 155-мм артилерийски снаряди и ще бъде разработен като съвместно предприятие между Rheinmetall и ВМЗ Сопот, като германската компания ще държи 51% от акциите, а ВМЗ – 49%.

България ще финансира своя дял от проекта със заем по инициативата SAVE на ЕС, която подкрепя увеличаването на инвестициите в отбраната в държавите членки.

Споразумението беше подписано в Министерски съвет от изпълнителния директор на Rheinmetall Армин Папергер и директора на ВМЗ Иван Гецов.

„Това споразумение бележи началото на стратегическо партньорство между българската държава и водещата германска технологична група, което ще промени бъдещето на българската отбранителна индустрия“, заяви премиерът Росен Желязков.

Папергер посочи, че заводът се очаква да е завършен в рамките на 14 месеца. „България се движи с безпрецедентно темпо. Едва с втората ни среща стартираме едно от най-модерните съоръжения в Европа“, каза той.

Българското правителство съобщи, че проектът се очаква да създаде около 1000 работни места и да съживи ключов сектор в отбранителната индустрия у нас. Освен артилерийски снаряди, предприятието ще произвежда барут и модерни модулни системи за зареждане.

Reuters припомня, че Rheinmetall разширява своята дейност в цяла Европа, за да отговори на нарастващото търсене на боеприпаси. Компанията е сключила стратегически партньорства с лидери в отбраната като италианската Leonardo и американската Lockheed Martin.

По-рано беше съобщено, че европейският производител на ракети MBDA се подготвя да разшири производството на ракети Patriot в нов завод в Германия и заявява, че е готова да произвежда също така и пускови установки за Patriot.

Самоков се превръща в център на българското производство на дронове

🇧🇬 Честите визити на български военни и държавни служители в малкия град Самоков през последните месеци подсказват за нарастващото значение на продукцията на една местна компания, пише RFE/RL.

Заводът „Самел-90“, разположен южно от София, отваря врати през 60-те години на миналия век, разработвайки електроника за българската армия. Сега, на фона на бързите промени на бойното поле в Украйна, компанията се фокусира върху производството на въздушни оръжия и системи за борба с дронове.

„Започнахме разработката на камикадзе дронове преди две години. В момента произвеждаме около 50 дрона месечно, но имаме капацитет да утроим това количество“, обясни Венета Попова, началник на производството на дронове в завода.

Във вътрешността на завода могат да се видят дронове, подобни на иранския модел Шахед-136, в различни етапи на сглобяване.

„Самел-90“ е приватизиран след края на социалистическия режим в България през 1989 г. В момента негов собственик е Петър Георгиев, бивш служител на завода. Той казва, че с нарастващия интерес към войната с дронове в Европа, компанията изпитва повишен интерес към своите бойни дронове и системи за противодействие.

Въпреки че Брюксел обяви планове за изграждането на „дронова стена“, която да пази фланговете на НАТО, Георгиев сподели, че участието на „Самел-90“ в отбранителните усилия на ЕС остава неясно. „Има място за нас, но всичко зависи от българското правителство“, каза той.

Устройствата за заглушаване на дронове, произвеждани от компанията, сега се изнасят за Индия, Египет и „други страни на изток“ на цена, значително по-ниска от аналозите, произведени в Западна Европа. Георгиев обаче призна, че страните там засега не търсят българска технология.

„Продуктите ни са не по-лоши от техните, но страните подкрепят своите собствени производители“, коментира той.

Дронът с фиксирани крила, наречен Samjet, е значително по-малък от своя руско-ирански аналог с размерите на делтапланер и носи по-малка бойна глава. Българският дрон ползва електрически мотор, който е по-тих от бензиновия двигател на Шахед-136, но предлага по-ограничен обхват от около 100 км в сравнение с над 1000 километра при иранския аналог.

Според Борислав Лазаров, организатор на производството в цеха за дронове, изработката на един Samjet отнема между три дни и седмица.

Понастоящем Китай е световен лидер в технологиите за дронове, като дялът на марката DJI възлиза на около 70% от световните продажби на граждански дронове. Много от технологиите в китайските модели, например системите за визуално проследяване, имат очевидни военни приложения, които според експерти без съмнение се използват в оръжейните програми на страната.

За собственика на Самел-90 Петър Георгиев оръжията и технологиите за борба с дронове, които се произвеждат в Самоков, са преди всичко български актив в условията на все по-нестабилната сигурност в Европа.

„Ние сами трябва да предприемем стъпки и действия, под "ние" имам предвид България като държава, и със собствени сили и средства да видим какво може да се защитава и да се охранява. Мисля, че имаме достатъчно технологични възможности от всякакво естество и не трябва да се подценяваме“, заяви той.

Балканският ковач на оръжия: Как България стана един от водещите износители на оръжие за Украйна?

Разчет на оръдие Д-44 използва български боеприпаси от времето на Варшавския договор.

🇺🇦🤝🇧🇬 „В началото на войната една трета от оръжията, използвани от Украйна, пристигаха от България“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на своето посещение в най-големия български държавен военен завод ВМЗ Сопот.

Много медии представиха изявлението, сякаш една трета от цялата чуждестранна военна помощ за Украйна идва от България. В действителност фон дер Ляйен имаше предвид конкретно боеприпаси. През първата половина на 2022 г. българските складове покриваха около една трета от нуждите на Украйна от боеприпаси.

По това време официалната позиция на София беше против открити доставки за Украйна. Въпреки това тя намираше начини да предава оръжия. САЩ и Великобритания финансираха закупуването на боеприпаси, а българските складове се превърнаха в основните източници на оръжие, докато военни заводи по света бяха в застой.

„Знаехме, че именно в България има значителни запаси от нужните снаряди. Затова президентът Зеленски ме изпрати на дипломатическа мисия, за да уредим закупуването им“, разказа външният министър на Украйна по това време Дмитро Кулеба.

Особено критична беше тази помощ през втората половина на 2022 г., когато интензивните боеве и настъплението в Харковска и Херсонска области се нуждаеха от огромни количества артилерийски снаряди. Способността на България да покрие една трета от тези нужди се оказа безценна помощ за украинската армия.

Все пак доставките на оръжия от складовете са само част от по-дълбоките партньорски отношения между Украйна и България. Сега техните военни заводи работят на няколко смени за украинските отбранителни сили и до известна степен подпомагат местната отбранителна индустрия.

Изгубеното наследство

През Студената война България е сред водещите производители на оръжие за Варшавския договор, като през 80-те години отбранителната индустрия формираше до 10% от БВП на страната и имаше годишен износ в размер на повече от 1 милиард долара. Стотици хиляди души са заети във военно-промишления комплекс..

Българските заводи произвеждаха стрелково оръжие, патрони, гранатомети, боеприпаси с различен калибър, извършваха ремонт на бронирана техника и произвеждаха компоненти за противовъздушна отбрана и ракетни системи.

След разпада на Варшавския договор традиционните пазари изчезнаха, а страната остана с оръжия на склад на стойност 800 милиона долара, които нямаше на кого да продаде. Икономическата криза принуди правителството да намали поръчките, да премахне субсидиите и освободи десетки хиляди работници.

За да задържи индустрията на повърхността, България започна нелегални доставки на въоръжение за Африка и Близкия изток, което изигра ключова роля държавната компания Kintex, занимаваща се с логистика. Според изчисления на Forbes, тя е реализирала оръжия за над 100 милиона долара.

Български заряд Ж9 за 122-мм артилерийски снаряди.

„Не знаех къде ги изпращат и това не беше мой проблем“, призна по-късно директорът на Kintex по това време, чието име не беше разкрито.

В началото на новия век България опитва да въведе реформи в сферата, като приватизира частично предприятия, опита се да ги преориентира към цивилно производство и постепенно да ги интегрира в системата на НАТО.

Липсата на ясна стратегия и стабилна държавна подкрепа обаче доведе до фалит на много заводи. Въпреки това някои играчи успяха да се адаптират. Например Electron Progress, занимаващ се със сензорни и оптични системи, се преориентира към партньорство с държави от НАТО и цивилния сектор.

С началото на войната в Донбас през 2014 г. Украйна се обръща към България с предложение за закупуване на оръжия. Компанията ЕМКО, производител на съветски снаряди и модернизирана артилерия, се превърна в един от водещите доставчици.

Българска картечница MG-1M на Арсенал, доставена на 81-ва отделна аеромобилна бригада на ВСУ от фондация „Върни се жив"

Разследване на Bellingcat твърди, че Киев е получил десетки хиляди боеприпаси на стойност 25 млн. евро, от подцевни гранати до реактивни снаряди. Според същите данни, руското ГРУ прави опит да саботира сделката.

Руското вмешателство започва да се усеща. В България започват да избухват заводи и складове за боеприпаси. Според говорителката на прокуратурата Сийка Милева, голяма част от оръжията там са предназначени за Украйна и Грузия. През 2015 г. беше отровен собственикът на ЕМКО Емилиян Гебрев – и отново разследването откри руска следа.

Въпреки това двустранното българско-украинско партньорство не спира дотук. Българските оръжия останаха привлекателни заради качеството и ниската си цена. Стигна до там, че на 5 септември 2020 г. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна се отказа дори от местните минохвъргачки „Молот“, предпочитайки българските ЕМ-120 на ЕМКО.

Освен това Украйна помогна на България с ремонта на ракети клас „въздух-въздух“ Р-27, което засили още повече партньорството между двете нации.

Гиацинт, морков и обувка

След началото на пълномащабната война темата за българската помощ за Украйна многократно се превърна в обект на дискусии в медиите. В началото България се съгласи да ремонтира 80 танка за сухопътните войски на Украйна. В отговор Русия оттегли лицензите, които позволяват на българските предприятия да обслужват съветски хеликоптери. По-късно започна разговори за предоставяне на тежко въоръжение и боеприпаси. Киев настояваше за доставка на танкове и артилерия, но София отказа, заявявайки, че е готова да предостави само стрелково оръжие и част от боеприпасите.

Въпреки това на фронта все по-често започнаха да се появяват български оръжия: гранатомети, боеприпаси за тях, картечници, минохвъргачки, преносими зенитно-ракетни комплекси и, разбира се, артилерийски и реактивни снаряди.

Войната на практика даде нов тласък на българския военно-промишлен комплекс. Според бившия премиер Кирил Петков, само за 164 дни България е предала на Украйна оръжия за 2,7 милиарда долара, а износът е нараснал с 200%. Урсула фон дер Лайен отбеляза, че България е единствената страна в ЕС, в която най-големият частен работодател е отбранителна компания.

Българска САУ 2С1 „Гвоздика“ на въоръжение във ВСУ

Бързото нарастване на производството имаше и обратна страна. В заводите Арсенал и ЕМКО, където се произвеждат боеприпаси, избухнаха експлозии през октомври 2022 г. и август 2023 г.

„Още от времето на Студената война България остана уязвима и създаваше удобни условия за агентите на ГРУ“, предупреди собственикът на ЕМКО Гебрев, с което подчерта рисковете от руска намеса.

Въпреки диверсиите доставките продължаваха да нарастват. Заедно с боеприпасите България започна да предава и военна техника.

Военнослужещи от Силите за териториална отбрана на Украйна използват тежък противотанков гранатомет СПГ-9 на ВМЗ Сопот по време на учение в Днипропетровска област, 14 май 2022 г.

Така, след продължителни политически препирни – първо заради ветото на президента, а след това заради търсенето на финансиране – Украйна получи над сто разконсервирани БТР-60. По-късно към тях се включиха и самоходни артилерийски установки 2С1 „Гвоздика“.

България започна да инвестира все по-активно в развитие на отбранителната индустрия, след като осъзна своята роля в съвременните предизвикателства пред сигурността. Това обяснява и визитата на Урсула фон дер Лайен във ВМЗ, където се планира разширяване на производството на боеприпаси със съветски калибри и започване на производство на снаряди по стандартите на НАТО.

За тази цел София разчита на финансиране от европейската програма SAFE, която позволява на държавите от ЕС да вземат преференциални кредити за съвместни покупки на въоръжение, като в рамките ѝ се планира използването на 150 милиарда евро.

Към мащабните проекти се включват и международни партньори. Както стана ясно, Rheinmetall планира да построи заедно с България два завода за производство на барут, артилерийски снаряди и дронове. Общите инвестиции надхвърлят 1 милиард евро.

73-мм боеприпаси RHEAT-9MA2 за български противотанкови безоткатни оръдия ATGL-H ATGL-H, произведени от Арсенал.

В крайна сметка в България ще се появи най-големият завод за производство на барут в Европа, което значително ще засили отбранителния потенциал на целия континент.

През 2025 г. международната International Armored Group (IAG) обяви откриване на български завод за производство на бронирана техника.

Българските заводи намериха своето място и в украинските производствени вериги. Например, до 2022 г. украинските заводи никога не бяха произвеждали артилерийски боеприпаси. От материал на Асошиейтед Пресс е известно, че поне в началото на пълномащабното нахлуване украинските заводи изнасяха боеприпаси в България за пълнене с експлозиви и ги връщаха обратно, което от своя страна е сложен технологичен процес, който по това време в Украйна не съществуваше.

Българският отбранително-промишлен комплекс, който след Студената война преживя упадък и загуба на пазари, към днешна дата отново придоби стратегическо значение за Европа. Сега обаче – срещу някогашния си съюзник.

България изигра ключова роля в подкрепата за Украйна, като се превърна в доставчик на съветски боеприпаси и оръжия в началото на 2014 и 2022 г. Това помогна да се запълни критичният дефицит от снаряди в най-тежките месеци на войната.

Това отвори пътя за изграждането на една от най-големите оръжейни ковачници в Европа.

Неуправляема авиационна ракета С-8КОМ, произведена от Армако АД.

Тактически център "Металхим" проведе семинар в Грузия и Армения.

🇧🇬🇬🇪🇦🇲 В средата на месец юли инструктор на тактически център „Металхим“ инициира образователен семинар с представители от сферата на сигурността в държавните институции и частният сектор на територията на Грузия и Армения.

Презентация на проекта се осъществи месец по-рано и в Нов български университет – София, с партньорските усилия на департамент „Национална и международна сигурност“. Срещите и занятията се провеждаха с участието на Станимир Стоянов от българска страна, а от грузинска и арменска – ръководители на тактически екипи и образователни структури.

Стрелбище „Диана“ в Тбилиси осигури поле за работа с късо нарезно оръжие, като се засегнаха базови огневи упражнения - заемане на позиция за стрелба, привеждане на въоръжението в готовност и мерки за безопасност. Сухумският държавен университет предложи задълбочаване на сътрудничеството с български университетски центрове, като се обсъждаха опциите за увеличаване броя на обмените в направление регионална сигурност и предлагане на допълнителни стажантски локации.

В същия град, авиационният университет затвърди добрите впечатления, чрез презентация за поддържане на способности за авиотехници и ценообразуване на авиационна поддръжка. От друга страна, инструктори на тактически комплекс „Аспар армс“ в Ереван демонстрираха пред родния представител различни ежедневни оперативни процедури, щурмови дрилове с малки екипи срещу множество цели и разнообразни техники при използването на оборудване в планински условия.

Не е за пренебрегване и посещението в полицейската академия на Армения, където българския резервист проследи историческото сътрудничество между наши и арменски полицейски формирования и беше запознат с местни поуки от практиката на силовите структури.

Служителите на огневи комплекс „Металхим“ продължават с усилията си за приобщаване на повече отбранителни организации в широкия Черноморски регион към европейските институции. Утвърждаване на партньорството между българският сектор за сигурност и кавказките им колеги би предложило допълнителни възможности за подготовка, засилен културен обмен на всяка страна и би увеличило престижа на родината ни отвъд нейните граници.

Самолетът на Урсула фон дер Лайен бе подложен на GPS заглушаване при кацане в България

🇪🇺🇷🇺 Самолетът, с който е пътувал председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, е бил подложен на заглушаване на GPS сигнала докато опитва да кацне в България в неделя, съобщи говорител на Комисията пред CNN.

По данни на българските власти, които са предадени на ЕК, съществуват съмнения, че зад „това грубо вмешателство стои Русия“, заяви заместник-главният говорител на ЕК Ариана Подеста.

Въпреки инцидента самолетът е кацнал безопасно. Източник, запознат със ситуацията, съобщи, че пилотите са използвали хартиени карти, за да извършат приземяването.

Фон дер Лайен е сред най-твърдите поддръжници на Украйна срещу руската агресия. Миналата седмица тя присъства на срещата на върха, организирана от президента на САЩ Доналд Тръмп, като настояваше последователно държавите членки да увеличат военната и финансова помощ за Киев.

Инцидентът е станал при подготовката за кацане на летище Пловдив в рамките на обиколката на председателя в източните държави от ЕС с цел мобилизиране на подкрепа за Украйна.

„Този случай подчертава колко наложителна е настоящата визита на председателя в граничните държави членки, където тя вижда от първо лице ежедневните заплахи от Русия и нейните прокси сили“, коментира Подеста. По думите ѝ полетът е бил чартърен, а засега няма яснота дали атаката е целяла именно този самолет.

Заглушаването на GPS сигналите, което засяга авиацията и морския транспорт, отдавна е един от инструментите в арсенала на хибридната война. Властите в Скандинавия и Балтика нееднократно твърдят, че Русия редовно смущава GPS системата в региона. Миналата година екип експерти от Полша и Германия анализира тези смущения в продължение на шест месеца и стигна до извод, че именно Москва стои зад тях, използвайки „сенчест флот“ и своите съоръжения в Калининград.

Европейският съюз вече е наложил санкции на множество структури на руската държава заради подобни действия.

„Това единствено ще укрепи нашата непоколебима решимост да засилим отбранителните си способности и подкрепата си за Украйна“, добави говорителят.

Визитата в България е част от по-широка обиколка в държави от ЕС, граничещи с Русия, Беларус и Черно море, насочена към демонстрация на сила и единство в момент, когато Русия продължава своите атаки срещу украинските градове и саботира опитите за примирие.

В петък председателят на ЕК посети Латвия и Финландия, в събота – Естония, а в неделя – Полша и България. Обиколката приключи в понеделник с визити в Литва и Румъния. В свое изявление от София, малко след инцидента, но преди той да бъде огласен публично, Фон дер Лайен отбеляза, че Европа трябва да „запази усещането за спешност“.

„Путин не се е променил и няма да се промени. Той е хищник. Само силното възпиране може да го удържи“, обобщи тя.