🇺🇸🕵️🇷🇺 Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф прекара няколко часа в Москва вчера, където разговаря с ръководителите на руското разузнаване, но без да срещне с президента Владимир Путин. Това заяви на следващия ден говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, като уточни, че Путин е получил доклад с резултати от разговорите. Пътуването е първата визита на ръководител на разузнавателна служба на САЩ в руската столица от началото на пълномащабната инвазия в Украйна.
Военно-транспортен самолет Boeing C-17 Globemaster на ВВС на САЩ излетя от съвместна база „Андрюс“ край Вашингтон, направи междинна спирка в Рига на 23 август и кацна на московското летище „Внуково“ на 25 август сутринта. Броени часове преди визитата да бъде оповестена от Кремъл заявиха пред медиите, че не разполага с информация за американски самолет на летище „Внуково“ и че няма планирани срещи с официални лица от САЩ. Самолетът напусна Москва около 19:00 ч. на същия ден. Вашингтон е поискал от Киев да се въздържа от удари по Москва и Санкт Петербург, докато Ратклиф е на руска територия. Киев е трябвало да бъде информиран за съдържанието на разговорите след приключването, но не е потвърдено дали след Москва Ратклиф е продължил към Киев.
Сигнал, че Кремъл е бил готов за визитата, дойде от президентския журналистически пул. Кореспондентът Александър Юнашев съобщи, че Путин е променил работния си график за деня и е отменил голяма проява, подготвяна от стотици хора и насрочена дни по-рано. Какво е било събитието, не беше съобщено.
Съвпадението породи и втора версия. Няколко издания съобщиха, че в деня на визитата Путин е подписал 3 засекретени указа, които са видни от номерацията на официалния портал за правна информация. Номерата 605, 606 и 607 реално липсват. Указ № 604 е от 24 август и урежда мерки за безопасността на обектите на критичната инфраструктура. Публикуваните след него укази № 608, 609 и 610 са от 25 август. Първите два освобождават Елбрус Кутрашев от поста посланик в Ирак, който той заемаше от април 2021 г., и назначават на негово място Тимур Печаткин. Третият указ променя състава на комисиите за хората с увреждания и ветераните.
В същото време обаче празнините в номерацията са обичайни за регистъра, а не изключение. Периодът от 10 юли до 25 август обхваща 128 последователни номера. Публикувани са 71, докато останалите 57 липсват, разпределени в 19 отделни празнини. Има и по-дълги пропуски. Между 4 и 6 август отсъстват 13 поредни номера, а между 15 и 21 август – 7. На самия 24 август липсва и № 600, без това да предизвика публикации.
Не е установено и кога са подписани трите липсващи указа. Предходният публикуван указ е от 24 август, а следващият – от 25 август. Указите с ограничено разпространение обичайно засягат кадрови назначения в силови ведомства, награждаване и въпроси, свързани с държавната тайна – категории документи, редовно появяващи се появяват в календара.
Съществува обаче и по-директен прецедент. На 30 юли 2024 г. Путин издаде 7 закрити указа с номера от 636 до 642. Два дни по-късно в Анкара се състоя мащабна размяна на затворници между Русия и Запада, а закритите документи се оказаха укази за помилване на Евън Гершкович, Алсу Курмашева, Владимир Кара-Мурза и останалите предадени при размяната. Тази версия се споделя и сега: изданието „Важни истории“ допусна, че някой от липсващите укази може да и именно за помилването на Чарлс Зимерман, американец, осъден в Сочи на 5 години затвор заради оръжие, намерено на яхтата му.
Съдържанието на указ № 604 дава повече конкретни детайли от липсващите номера. Документът позволи на държавата да въведе временно управление на обекти от критичната инфраструктура, чиито собственици не са осигурили защита срещу дронове. Мярката идва след повече от година украински далекобойни удари срещу руски рафинерии, помпени станции и електрически подстанции. На практика тя прехвърля цялата отговорност за недостатъчната защита върху собствениците, вместо да осигури средства за тази защита.
Ратклиф не беше единственият чуждестранен гост в Москва на 25 август. На същия ден архиепископ Пол Ричард Галахър, секретар на Ватикана за отношенията с държавите, разговаря с руския външен министър Сергей Лавров. Галахър оглавява делегация, която остава в Русия до 27 август, и повтори призива на папа Лъв XIV за прекратяване на войната и започване на истински преговори с международна подкрепа.
„Готови сме да предложим добрите си услуги по всякакъв възможен начин с надеждата, че такъв желан мир може да бъде постигнат възможно най-скоро“, заяви той и добави, че с Лавров са открили допирни точки. Двамата се договориха и за сътрудничество по хуманитарни въпроси, включително за съдбата на децата, засегнати от войната.
Темата на разговорите на Ратклиф не беше обявена от нито една от двете страни. The Wall Street Journal обяви, цитирайки неназовани източници, че вероятно е донесъл предупреждение, основано на данни от американското разузнаване: Кремъл подготвя нова мобилизация и обмисля провокация към държава от НАТО, с която да изпита решимостта на алианса. Руските официални лица отричат да се подготвя вълна мобилизация и я определят като ненужна. Обсъжда се и версията, че Ратклиф е представил вариант на мирен план.
Датата, около която са концентрирани тези очаквания, е близка. Изборите за Държавна дума са насрочени за 20 септември, а аргументът на украинските и западните анализатори е прост: непопулярна мярка преди вота би понижила резултата на управляващата партия, поради което евентуалното начало на мобилизация се очаква след изборите.
Посещението повтаря схема отпреди близо 5 години. На 2-3 ноември 2021 г. тогавашният директор на ЦРУ Уилям Бърнс прекара 2 дни в Москва по поръчение на Джо Байдън, за да предупреди Кремъл да не започва война срещу Украйна. Първо той разговаря със секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев, а на следващия ден – с директора на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин. С Путин, който тогава се намира в Сочи, Бърнс разговаря по телефона, както съобщи Кремъл. Руската армия нахлу в Украйна три месеца по-късно.
Наришкин е събеседникът, с когото Ратклиф поддържа връзка от началото на мандата си през януари 2025 г. Песков описа посещението именно като контакт между разузнаванията. Този канал изпълнява функция, която дипломатическият в момента не изпълнява: тристранните преговори с участието на Укрйана реално са замразени от февруари, когато започна войната с Иран, а обявеното пътуване на специалния пратеник Стив Уиткоф и Джаред Къшнър не се е състояло.
На 14 август Лавров заяви, че Путин е готов да приеме двамата, но значение ще имат предложенията, които биха донесли. При това положение е по-вероятно Ратклиф да е предал предупреждение, не предложение. Тази версия обаче се основава на публикация на едно издание, позоваващо се на неназовани източници.
Няма коментари:
Публикуване на коментар