🇷🇺⚔️🇺🇸 Руският президент Владимир Путин възприема западните демокрации като противник, който не би предприел нищо, а тази преценка не е субективно внушение у него самия, а извод, изграден върху начина на реагиране досега. Това смята Шон Уисвесер, пенсиониран старши оперативно лице на ЦРУ, бивш ръководител на резидентура, специалист по т.нар. затворени зони и автор на Tradecraft, Tactics, and Dirty Tricks – книга на издателството на Военноморския институт на САЩ, която предстои да бъде пусната на пазара до края на годината. Той изложи тезата в предаването Inside Stories на британския вестник The Sun.
Уисвесер стъпва на историческа аналогия с два епизода от навечерието на Втората световна война. На 22 август 1939 г. в дома си над Берхтесгаден, Хитлер събира висшите си генерали и им обяснява защо Полша може да бъде нападната безнаказано. Записката на щаба на Вермахта, иззета от американските части във Фленсбург и заведена в Нюрнберг под № PS-798, предава дословно неговите думи: „Враговете ни са малки червеи. Видях ги в Мюнхен.“ 12 дни по-късно, сутринта на 3 септември, преводачът Паул Шмит прочита на глас британския ултиматум в Имперската канцелария. Според мемоарите му Хитлер остава неподвижен, а след това се обръща към външния министър Йоахим фон Рибентроп с един-единствен въпрос: „Was nun?“ (Какво сега?)
Двете сцени придобиват общия си смисъл само в хронологичния ред, по който са се случили. Изречението за „червеите“ не е плод на самозаблуда, а извод от конкретен опит, който самият Хитлер назовава изрично: на Мюнхенската конференция през септември 1938 г. Великобритания и Франция му отстъпват Судетската област зад гърба на Чехословакия без да е изстрелян нито един куршум. Оценката на противника се базира на предходното поведение на Запада. Изненадата на 3 септември идва именно от факта, че това поведение се е променило, без противникът да е получил убедителен предварителен сигнал, че ще се промени.
Уисвесер пренася този механизъм в настоящето и Путин, като посочва как самият Запад попълва регистъра от наблюдавани реакции. На 19 януари 2022 г. пет седмици преди пълномащабната инвазия президентът на САЩ Джо Байдън заявява на пресконференция в Белия дом, че „едно е, ако е ограничено навлизане“ и при този сценарий съюзниците ще се озоват въвлечени в спор какво да предприемат и какво не. Изказването е оттеглено още на другия ден, но е произнесено от президент, който по това време разполага с всеобхватна картина от разузнаването на концентрацията на военни сили по границите на Украйна. Анализаторът стига до неизбежния въпрос: как западният отговор може да зависи от мащаба и вида на нападението.
Тезата за руска подготовка става проверима там, където Москва изразходва ресурси без директна връзка с бойните действия в Украйна. На 9 април 2026 г. британският министър на отбраната Джон Хийли обяви, че подводница от клас „Акула“ и 2 подводни дрона на Главно управление за дълбоководни изследвания (ГУГИ) са провели операция с продължителност от над месец в британски териториални води. Разузнавателният кораб „Янтар“ е напуснал военноморската база Оленя заедно с тях, а ведомството публикува спътникови кадри от излизането. Хийли уточни, че няма данни за повредени кабели или тръбопроводи, предупреди за „сериозни последици“ при опит за разрушаването им и се обърна директно към Путин: „Виждаме ви.“
Плавателните съдове на ГУГИ не са предназначени за компрометиране на подводни кабели в мирно време. Задачата им е да картографират инфраструктура под водата, да поставят подслушвателни устройства и да подготвят планове за прекъсване на комуникационните връзки на НАТО в случай на война. Предисторията е достатъчно ясна. През ноември 2025 г. Хийли съобщи, че „Янтар“ се намира на границата на британските води северно от Шотландия, а екипажът му е насочвал лазери към пилотите на наблюдаващите самолети. Обединеното кралство промени правилата за взаимодействие, за да позволи на кораби от Кралския флот да се приближат до него, и разреши на атомна подводница да изплава в непосредствена близост.
Второто поле, в което вложеният руски ресурс се вижда отчетливо, е чисто организационно. Цялата идея за обособяване на безпилотни войски като отделен род беше разкрита на 16 декември 2024 г. Целият процес по формирането им завърши официално на 12 ноември 2025 г. В края на годината те наброяваха към 87 000 души при планирани 165 000 до края на 2026 г. – почти двукратно увеличение за една календарна година. В тяхната структура намира място и Центърът за перспективни безпилотни технологии „Рубикон“, сформиран със заповед на министъра на отбраната Андрей Белоусов от 2 август 2024 г.
Анализ на Роб Лий и Дмитро Путята за Института за изследване на външната политика (FPRI) облича същия този растеж в конкретни цифри. В края на март 2025 г. центърът наброява 1450 души, а тази пролет достига близо 5000 души. Типовият отряд се е разраснал от 149 на 474 души, а броят на отрядите достигна 17. Тези формирования не осигуряват непосредствена поддръжка на пехотата. Те издирват и поразяват украински екипажи на дронове и маршрути за снабдяване дълбоко зад фронтовата линия, получават техника директно от производители и възнаграждения, близки до сумите, осигурени на елитни кадри от Силите за специални операции (ССО). Разгръщането им показва и направленията, по които Русия планира да настъпва.
Растежът има своята цена, която анализът няма как да не вземе предвид. „Рубикон“ попълва състава си със изземване на отряди от обикновените полкове и бригади в армията, и вече понижи критериите за подбор, с което отслабва разузнавателните способности на маневрените части. Руското командване е неспособно да изпълни месечните си норми за набиране на военнослужещи, а „Рубикон“ се конкурира за същия човешки ресурс с 50-а бригада за безпилотни системи „Варяг“, чийто личен състав нарастна от 1300 до 7000 души. Основното ограничение остава недостигът на млади хора с нужната техническа подготовка. Йерархията, описана от Уисвесер, поставя Украйна пред Русия, а НАТО изостава и от двете. Тя обаче измерва текущото състояние, а не темп и посока на развитие.
Разликата между подготовката и действието си личи не толкова в щатните разписания, колкото в отговора на вече извършени действия. В нощта на 4 срещу 5 август покрай южната писта на летище Лайпциг/Хале е забелязан дрон, вследствие на което няколко полета бяха отклонени. В непосредствена близост до товарен самолет на украинска логистична компания разследващите органи откриват квадрокоптер с размер като на микровълнова фурна и 800 грама ПЕТН. На 14 август западно от летището е намерен и трети дрон, и около 50 грама вещество, предварително установено като хексоген. От началото на годината въпросното летище е докладвало общо 18 инцидента с дронове, довели до нарушаване на въздушното движение.
Лайпциг/Хале не е случайно избрана цел. През там минава програмата Strategic Airlift International Solution на НАТО, по която се превозват въоръжение и боеприпаси към източния фланг и Украйна, а голяма част от полетите се изпълняват от украински логистични оператори. Представител на американското разузнаване заяви пред ABC News, че дронът носи някои от характерните белези на изделията, използвани от Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация.
Между 25 и 31 август Германия започна да прави именно онова, което липсваше до онзи момент. Канцлерът Фридрих Мерц предупреди, че случаят ще има сериозни последици, а извършителите на хибридните атаки ще платят. На 29 август той заяви, че Путин дестабилизира голяма част от страната, поради което Германия на практика вече се намира в конфликт с Русия. На 31 август Politico и Welt, позовавайки се на източници от Берлин, съобщиха, че през следващите дни Мерц планира да припише публично опита за саботаж на Русия. Очаква се той да обяви пакет, който съчетава собствени германски мерки със санкциите, подготвени от ЕС, а вероятно и с разширени доставки на въоръжение за Украйна. Според същите източници експулсирането на отделни дипломати и затварянето на Руския дом в Берлин вече не се смята за достатъчен твърд отговор. В немската столица се говори за втори Zeitenwende, а правителството се подготвя и за евентуални ответни действия от Русия.
Там, където НАТО все пак откри огън през тази година, целта е друга. На 8 юни френски изтребител Rafale свали дрон над латвийското село Берзгале, а на 14 август италиански Eurofighter направи същото над Ругаи. И двата изтребителя провеждаха дежурства в рамките на учението Baltic Air Policing. Свалените дронове са украински – връщали са се от удари по руска петролна инфраструктура и са били отклонени от курса си от руски средства за електронна война, както открито призна украинският външен министър Андрий Сибиха. Латвия и Литва отхвърлиха руските обвинения в съучастие и описаха инцидента като последица от руското нахлуване. Руската намеса предизвика прехващане, чиято непосредствена цена беше платена от трета страна.
Четвъртата теза на Уисвесер сочи в обратната посока и представлява най-силния довод срещу собствения му песимизъм. Русия и Китай не разполагат със съюзническа структура, сравнима с НАТО. Венецуела вече се оформя като антипод на собствената си геополитическа ориентация до 3 януари 2026 г. Тогава операция на ЦРУ и Делта Форс превзе президентския комплекс Форт Тиуна в Каракас и доведе до ареста на Николас Мадуро, който по-късно беше изправен пред федералния съд в Манхатън. През цялото това време Москва не направи абсолютно нищо. Отношенията с Ислямската република Иран остават ограничени. Съвместната работа с Пекин е сравнително нова и предпазлива. Ученията „Морско взаимодействие-2026“, проведени в Циндао от 6 до 13 юли, включваха разузнаване, ранно предупреждение и ПВО/ПРО. Срещу тях стои алианс, който се обучава съвместно от 4 април 1949 г. – вече близо осем десетилетия.
Историческата аналогия играе по-ограничена роля, отколкото първоначално звучи. Тя не предполага, че у Путин ще се появи искрената изненада, с която Хитлер реагира през 1939 г. Аналогията показва на какво стъпва оценката му: той не измерва западната решимост по декларациите, а по досието на вече дадените отговори, което продължава да се попълва дори в настоящето. Възражението към Уисвесер е основателно, защото алиансът не бездейства. Правилата за взаимодействие се промениха, ядрена подводница изплува на повърхността на океана до руския кораб „Янтар“, на два пъти дежурни изтребители откриха огън срещу руски дронове, а министрите на отбраната на ЕС предложиха изграждането на антидрон стена. Всяка една от тези мерки обаче намалява собствената уязвимост, без да налага пряка цена на извършителя. Готвеният от Германия санкционен пакет обещава обратното и именно затова е същинската проверка за решимостта ѝ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар