🇷🇺🕵️🇺🇸 Посланието, което директорът на ЦРУ Джон Ратклиф отнесе в Москва на 25 август, не стигна лично до президента Владимир Путин. Ратклиф го предаде на директора на Федералната служба за сигурност (ФСБ) Александър Бортников и на директора на Службата за външно разузнаване (СВР) Сергей Наришкин. Разговорите в руската столица бяха последвани от масирани удари с дронове и ракети по Киев в следващите 10 поредни нощи, а на 4 септември руски камикадзе дрон се взриви в централата на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) на ул. „Володимирска“ – първи подобен удар от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г.
The Washington Post съобщи, цитирайки западни официални лица и висши представители на руския елит, че посещението не е успяло да убеди Путин да отстъпи по Украйна, а по-скоро е засилило неговата решимост в търсенето на военна победа. Според тези източници Ратклиф е разубеждавал ръководството на службите на Москва, че имат силна позиция на бойното поле, дори напротив, че всяка следваща ескалация ще влоши сметка на руския лидер, а очакването му Украйна да предаде целия Донбас „просто няма да се случи“. Един от западните събеседници на американския ежедневник доведе крайния резултат до едно изречение: опитът да бъде убеден Путин да спре войната, е бил тълкуван от самия него като слабост.
Изборът на събеседник е бил съзнателен и целенасочен. Според изданието администрацията е определила Бортников за основно лице за контакт заради мястото му в тесния кръг на руския държавен глава и неговия опит с размените на военнопленници. Това е канал, избран заради доказаната си пропускливост, не заради правомощията, които стоят зад него. Ръководителят на ФСБ е една от фигурите, които имат възможност да предадат търсеното послание, но не може да преразгледа военните цели на кампанията – същите зависят изцяло от решенията на Путин.
Москва остави срещата в сивата зона на признанието. В деня на пристигането Кремъл многократно отрече да са планирани разговори с представители на САЩ, а журналисти часове наред правиха опит да установят кой точно е кацнал в руската столица с военно-транспортния самолет Boeing C-17 Globemaster III, опериран от ВВС на САЩ. По-късно Наришкин потвърди единствено че са обсъдени „няколко въпроса, които влизат в компетентността на разузнавателните служби“, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков сведе случилото се до рутинни контакти между службите на двете страни. Рамката е удобна за домакина, тъй като му оставя свободата да не третира чутото като официална позиция на Вашингтон, а като необвързващ работен обмен.
Сравнението с най-близкия прецедент е показателно. През ноември 2021 г. Уилям Бърнс отиде в Москва по нареждане на тогавашния президент Джо Байдън, за да отправи предупреждение за струпването на войски около Украйна; той се срещна със секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев и самия Наришкин, но говори и лично с Путин, който едва три месеца по-късно започна пълномащабната си война. Тоест дори версията на визитата, при която предупреждението стигна до вземащия решенията, не успя да ги промени, а сегашната версия дори спря едно стъпало по-рано.
Отговорът беше даден във въздуха. През нощта срещу 1 септември руската армия нанесе нови удари срещу Киев, които продължиха над 12 часа и включваха хиперзвукови ракети „Циркон“, балистични „Искандер-М“ и севернокорейски KN-23, последвани от почти денонощна вълна от удари с реактивни дронове, при които бяха убити най-малко 12 цивилни, от които 8 в рамките на града, включително 6 служители на държавните железници „Укрзализниця“. Това бе шестата поредна нощ на тежки удари по столицата, серия без аналог за четири години и половина руска военна агресия. Обобщението, което води Kyiv Independent от началото на кампанията миналия месец, говори за най-малко 53 убити и 134 ранени в Киев и региона. Целите включват енергетика, водоснабдяване, супермаркети и складове за храни.
Отслабналото прикритие на ПВО над столицата е причината, поставена от The Washington Post в центъра на обяснението му: Путин смята, че то позволява натиск, който до зимата може да принуди Киев да се изтегли доброволно от своите територии в Донбас. Според същите източници политическото ръководство в Кремъл очаква ударите по енергетиката и водоснабдяването в Киев и областта да причинят максимален обществен гняв и това в крайна сметка да принуди властите в Киев да се съгласят с руските ултиматуми. Ударите през 10 поредни нощи без прекъсване сочат, че темпът е поносим: серията не прекъсна нито заради изчерпване на средствата, нито заради дипломатическия календар.
Източник на The Washington Post, близък до руската дипломация, тълкува ударите за сигнал към Вашингтон, че Русия продължава настъпателната си кампания и не вижда основание да омекне. Мотивът остава заявен от този източник и няма официално потвърждение от руска страна, но устойчивата кампания за натиск към столицата в продължение на 10 поредни нощи, удар по сградата на контраразузнаването и игнорираното предложение на САЩ за взаимна пауза съвпада много по-отчетливо с описанието му по-добре, отколкото с всяко друго обяснение.
Руската цел, определена от Ратклиф за неизпълнима, стъпва на конкретни сметки като довод. Украинският мониторинг проект DeepState отчете за целия юли нето прираст от 36 кв. км по цялата фронтова линия, и то през най-кръвопролитния месец за руските сили от началото на годината: 42 860 убити и тежко ранени, по данни на Генералния щаб на ВСУ. Изводът на проекта е категоричен – при сегашните темпове руските сили нямат шанс да овладеят Донецка област в административните ѝ граници дори до края на следващата 2027 г. Незаетият остатък от нея включва т.нар. „крепостен пояс“ на агломерацията Славянск–Краматорск. Оттук идва и логиката на въздушната кампания: онова, което фронтът не дава в срок, руското командване опитва да получи чрез натиск върху тила.
Зад решението стои сметка, която Путин е направил и приел. Представител на руския бизнес елит пояснява схващането на руския държавен глава, който счита още няколко месеца война за поносима цена за Русия и за сериозен проблем за Украйна, защото тъй като населението ѝ понася по-зле натиска върху енергетиката и водата, отколкото руското понася недостига на горива. Числата, върху които стъпва тази оценка, са добре известни. Федералният бюджет излезе на дефицит от 6,455 трлн. рубли за януари–юли по предварителната сметка от Министерството на финансите, а The Washington Post дава същата дупка като 74,4 млрд. долара, или 2,8% от БВП. Горивната кампания на Украйна е оставила извън строя мощности с годишен капацитет от над 83 млн. тона, близо 1/4 от руската нефтопреработка. Производството на бензин през юни падна с около 25% на годишна база, а правителството удължи забраната за износ на бензин и дизел до 31 януари 2027 г. Личният състав за бойното поле в Украйна се набира със същия дефицит: по съпоставката, публикувана от The Economist на 30 август, около 200 000 договора за първите шест месеца на годината стигат колкото да бъдат попълнени понесените в същия период 196 700 убити и ранени.
Обратната хипотеза също има известна логика. Сергей Вакуленко от Фондация „Карнеги за международен мир“ посочи още през юни, че руският петролен сектор е разбит, но не и счупен: суровината се пренасочва към морски износ вместо към преработка, а разхлабването на стандарта, при което Евро-3 се продава като Евро-5, върна наведнъж към вътрешния пазар големи количества. Възможно е двете твърдения да са верни едновременно. Мерките изместват проблема, вместо да го решават, тъй като суровият петрол на танкер не пълни бензиновите колонки, а разхлабеният стандарт е еднократен кризисен ход. Точно затова хоризонтът, в който сметките на Кремъл все още излизат, се измерва в месеци, не в седмици. Това е и периодът, който според The Economist от 30 август Путин е решил да използва за мобилизиране на 300–400 хил. души към армията, паралелно с нова масирана кампания на удари по украинската енергетика.
Асиметрията около днешните разговори затваря картината. Стив Уиткоф и Джаред Къшнър идват в Москва днес, преди утре да посетят Киев – първата им визита в украинската столица, откакто президентът на САЩ Доналд Тръмп се върна в Белия дом. Според Bloomberg източници, близки до Кремъл, оценяват шансовете за споразумение като изключително ниски и смятат, че Путин ще приключи войната единствено с неговите условия. Вашингтон поиска от Киев нова пауза на далекобойните удари по руска територия за времето на разговорите и очаква от руското командване да прекрати ракетните удари срещу Киев за същия времеви интервал. Само едната страна изпълни. Вечерта на 4 септември Зеленски обеща, че Украйна ще осигури нормалното функциониране на руското въздушно пространство, и призова отсрещната страна за същото; по сведения от източници на „Украинска правда“ в няколко украински бригади и висш служител в сектора за сигурност, украинските войски са получили заповед да не откриват огън от полунощ на 5 септември до 23:59 ч. на 8 септември. Официално обявление по този въпрос не е правено. Руски отговор на отправеното предложение също няма.
Според Axios, при посещението си в Москва Ратклиф е поставил и идеята за тристранни разговори между Тръмп, Путин и Зеленски, а източници на Bloomberg допускат, че разговорите днес ще покажат дали Путин е готов да коригира поне частично своята позиция. Това значи, че американската мисия не е ограничена до предупреждение и натиск, а е включвала и конкретно дипломатическо предложение. Кремъл обаче не му е дал публичен отговор, а ударите по Киев продължават и няма налице признаци, че предложението е довело до промяна в руското поведение.
Оттук следва и основният извод – Вашингтон вече използва най-прекия наличен канал за комуникация с руското ръководство: директорът на ЦРУ предаде посланието на ръководителите на ФСБ и СВР, но това не доведе до видима промяна нито в руските условия за прекратяване на войната, нито в интензивността на ударите срещу Киев. Напротив, през следващите дни последва нова серия масирани атаки.
В този смисъл посещението на Стив Уиткоф и Джаред Къшнър не е придружено от публично известен нов инструмент за натиск върху Москва. Те ще се опитат да постигнат политически резултат, след като руското ръководство вече е било предупредено за американската оценка на положението по фронтовата линия и въпреки това не е показало готовност да промени основните си искания.
Затова изглежда много вероятно разговорите днес да приключат без ключова промяна в руската позиция по отношение на Донбас и без руски ангажимент за взаимна пауза на далекобойните удари. Усилията за дипломатическо решение продължават, но към момента няма видим признак, че страните се приближават до съгласие по основните спорни въпроси.
Очевидно каквато и да било смислена промяна в позициите би изисквала промяна и във военната ситуация. Засега две обстоятелства дават на Москва основания да смята, че може да продължи сегашната стратегия още известно време: отслабената украинска ПВО, особено над столицата Киев и схващането на Кремъл, че руската икономика и бюджет могат безпроблемно да понесат още няколко месеца война.
Няма коментари:
Публикуване на коментар