🇪🇨🎯🇺🇸 Ударите по три еквадорски риболовни съда край Галапагоските острови в началото на годината са били част от секретна програма на Централно разузнавателно управление (ЦРУ). Това твърди The Washington Post в своя публикация, позовавайки се на лице, запознато със случая, което разговаряло с изданието при условие за анонимност заради чувствителността на темата. Според него операциите попадат в категорията на тайните действия в чужбина – операции, които се одобряват от президента и за чието изпълнение американското правителство не си признава публично.
Никой не е поел отговорност за атаките, включително за изчезването на риболовен съд с 8-членен екипаж през януари. ЦРУ отказа коментар пред The Washington Post. Коментар отказаха и потърсените членове на разузнавателните комисии в Конгреса. Военното ведомство заяви, че няма сведения за описаните случаи и че силите на Южното командване не са участвали в операции там. Въоръжените сили на Еквадор и властите в Ел-Салвадор не отговориха на въпросите.
Кампанията, която Пентагонът води открито от септември 2025 г. под името Southern Spear, има различен оперативен профил. При нея малки бързоходни лодки и полуподводници в Карибско море и източната част на Тихия океан са поразявани от дронове и бойни самолети, сред които и AC-130J Ghostrider, използван от Силите за специални операции, както и с лазерно управляеми бомби и ракети. По изчисленията на вестника от септември 2025 г. насам в кампанията са били убити 221 души, а независима хронология на Just Security отчита 66 удара и същия брой убити до 21 юни 2026 г. Правозащитни групи и някои законодатели определят ударите като извънсъдебни убийства; администрацията ги оправдава, приравнявайки картелите, доставящи наркотици към САЩ с въоръжени групировки, които нападат страната.
Хронологията започва в средата на януари, когато „Фиорела“ отплава от пристанището Харамихо с 10 души на борда, 7 дни преди да изчезне. Той има дължина от 16 метра и използва традиционни уреди за риболов, наречени парагади. През следващите дни екипажът забелязва дронове в небето и самолет, кръжащ отгоре, разказа пред изданието Димас Игнасио Алварес, един от двамата оцелели членове на екипажа. По данните на Amnesty International капитанът Хуан Карлос Валенсия изпраща сателитни съобщения, в които изразява тревога от постоянното наблюдение, а на 19 януари хората на борда виждат няколко дрона и голям съд под американско знаме.
На другата сутрин, малко преди разсъмване, обменът с кулата на РВД в Илопанго улавя излитане на бизнес джет с позивна FENIX 701. „FENIX 701, излитам от писта три-три“, казва пилотът на английски с американски акцент. Полетните данни показват, че машината изминава над 1200 км в посока на позицията на „Фиорела“, преди да изчезне от публичните системи за проследяване – нещо обичайно над океана заради отсъствието на стабилно покритие. Самолетът се появява отново около час преди кацането си в Илопанго в 9:30 ч.
Около два часа и половина по-късно, към обяд, „Фиорела“ излъчва своята позиция за последен път. По това време Алварес и друг моряк поставят парагади от малка лодка встрани и забелязват стълб дим да се издига отвъд хоризонта. На следващата сутрин, докато търсят кораба, те заснемат предмет, който се люлее по водата. „Ето го флагът от кораба“, казва единият във видеото. „Ние сме изгубени и корабът е изгубен.“
Вторият епизод се разиграва на 17 март 2026 г. в изключителната икономическа зона на Еквадор недалеч от Галапагос. Въоръжени дронове нападат „Негра Франсиска Дуарте II“; по думите на капитана Ернан Флорес два от тях са носели малки тръби, които паднали върху кърмата. Всичките 16 членове на екипажа оцеляват. Салвадорският флот съобщи, че е провел „хуманитарна“ операция, при която е превозил 16 корабокрушенци, всички еквадорски граждани. Двама от тях били ранени, единият с изгаряния по гърба, и били приети в болница.
„Дон Мака“ отплава от Манта на 18 март. 20-членният екипаж вече знае за изчезването на „Фиорела“ около два месеца по-рано и за удара по другия кораб на предния ден, затова забелязаните наблизо дронове карат моряците да предположат, че са подложени на наблюдение. На 25 март един от тях заснема бял летателен апарат в далечината и изпраща видеото на баща си. Преглед на времевите отпечатъци в екранни снимки от чата показва, че то е споделено, докато FENIX 701 е бил във въздуха.
На вечерта екипажът вижда наблизо кораб с червена светлина и го сметнахме за патрулен. „Чувствахме се спокойни, защото просто ловяхме риба“, разказа рибарят Джони Палациос. „Бяхме уверени, че патрулът ще ни пази, а излезе точно обратното. Те бяха нашите врагове.“
На сутринта на 26 март самолетът отново излита от Илопанго. „FENIX 701. Довиждане, скоро ще се видим“, казва пилотът на кулата, а машината поема към „Дон Мака“, който лови на около 1370 км оттам, и точно като в предишните дни транспондерът престава да се регистрира над Тихия океан. В 13 ч. самолетът се връща на летището.
Четири часа по-късно готвачът на „Дон Мака“ вижда дрон и му маха. Апаратът пуска малка черна тръба и взривът разтърсва кораба. Стъклата на рубката се пръсват, а един от моряците, който простирал пране наблизо, започва да кърви от очите. Хората се втурват към носа, когато втори дрон извежда двигателя от строя. Над тях кръжи безпилотен апарат от самолетен тип, дълъг поне 4 метра, по оценката на Палациос.
Палациос маха с тениска към близкия кораб и моли за помощ; видеото показва сцената, а на заден план вие аларма. Корабът е син, с бяла рубка, лебедка и три контейнера на кърмата. Мъжете на борда му подканват рибарите да се приближат и питат колко са ранените. Щом ги качват, им слагат белезници и качулки.
Палациос успява да ги огледа: униформи в цвят каки, дълги кафяви пушки, татуировки и повече от 20 души. Всички с изключение на двама преводачи на испански говорят английски. Шест часа по-късно екипажът е предаден на кораб на салвадорския флот. Салвадорците им казват, че „американците“ ги повикали два дни по-рано да приберат корабокрушенци – т.е. преди самото нападение.
Оттам рибарите минават през пристанищния град Ла Унион, където ги разпитва полиция, през миграционни власти в Сан Салвадор, които организират полетите им обратно. По същия маршрут дни по-рано са минали и хората от „Негра Франсиска Дуарте II“.
Машината, чиито полети съвпадат и с трите нападения, е Cessna Citation Longitude, оборудван с апаратура за наблюдение, включително подкорпусен радом за радарно оборудване. Самолетът пристига в Салвадор от Тенеси с 6-членен екипаж през ноември и след кацането рулира към военната част на летището. Още на 29 ноември 2025 г. изданието Pucará Defensa съобщи, че в състава на салвадорските военновъздушни сили се е появила такава машина, боядисана в бяло и носеща обозначение FENIX 701 в националната система за номерация, въпреки че правителството не е обявявало придобиването ѝ.
Той лети под американски регистрационен номер, но в достъпните документи на Федералната авиационна администрация (FAA) няма машина, регистрирана с такъв номер. Самият номер е бил запазен от фирма без явен уебсайт, чийто адрес е пощенска кутия в магазин на UPS в щата Вирджиния. Законодателството в САЩ изисква всеки действащ самолет да бъде регистриран, като сред изключенията са периодът на прехвърляне на собственост и въздухоплавателните средства на националните отбранителни сили на САЩ.
Базовият модел струва около 30 млн. долара, а поне 3 машини от същия вид са оборудвани допълнително за специални мисии след излизането от завода, показват документи за летателна годност, анализирани от изследователската група JANN. За самолета съобщи и The New York Times ден преди публикуването на разследването.
Записите от полетното проследяване показват как протича един такъв полет. На 20 януари машината излита от Илопанго в 9:10 ч. (UTC), изкачва се до 12 500 метра) и поема на юг-югоизток. Сигналът ѝ изчезва в 11:26 ч. при координати 2,81 градуса северна ширина и 86,53 градуса западна дължина – на 1247 км от летището, по направление към водите между еквадорското крайбрежие и Галапагос. Самолетът се появява отново при обратния полет и каца в 15:35 ч. На 26 март същата позивна излита в 14:21 ч. и се връща в 18:59 ч. И в двата случая транспондерът предава позиция, височина и скорост, но не и самоличността на машината: полето за регистрационен номер остава празно, 24-битовият адрес е нулев, а службата за проследяване обозначава източника като невалиден транспондер.
Летището, от което той действа, не е онова, което САЩ използва официално. След изтеглянето на силите от Панама през 2000 г. САЩ се споразумяват със Салвадор да използват главното международно летище в Комалапа за наблюдение на предполагаеми доставки на наркотици по море и Пентагонът установява свой пост там.
Илопанго, в покрайнините на Сан Салвадор, има друга история. През 1985 и 1986 г. бивши американски военни и служители на ЦРУ го използват като възел, през който снабдяват с оръжие и логистика контрите, воюващи срещу сандинисткото правителство в Никарагуа. Джон Фийли, бивш посланик на САЩ в Панама и някогашен пилот от морската пехота, каза пред изданието, че се пита защо подобен самолет лети от Илопанго вместо от Комалапа и че операцията му прилича на „ръководена от много нетрадиционно командване“.
Квадрокоптерите, които описват оцелелите, имат обсег от няколко мили. Това означава, че хората, които са ги управлявали, са се намирали в непосредствена близост до нападнатите съдове, а не на стотици мили разстояние, откъдето лети наблюдателният самолет.
Публично не се е появило доказателство, че екипажите са участвали в наркотрафик, а вестникът не е открил такова за нито един от съдовете. Оцелелите твърдят, че просто са ловили риба. Водите около Галапагос обаче са се превърнали във възел на наркотрафика, а местни рибари са известни и с това, че биват залавяни да доставят гориво на контрабандисти, поели към Съединените щати.
В Еквадор нападенията са предмет на наказателно разследване за изчезване, водено от прокуратурата в Манта. Прокурорката, която е водела разследванията и по трите случая, Глория Александра Браво Седеньо, е застреляна на 14 юни, докато вървяла към автомобила си; при нападението загива и сестра ѝ. Главната прокуратура определя убийството като „отмъщение срещу пряката и постоянна борба, която институцията води срещу престъпните структури“, а Human Rights Watch заяви, че Браво е третият убит прокурор в Манта от 2022 г. насам, и отбеляза още, че от 2020 г. насам в Еквадор са убити 26 съдии, прокурори и служители на съдебната система. Връзка между убийството на Браво и работата ѝ по морските дела не е установена. Заради длъжността си тя е имала полицейска охрана, но при нападението охранителите не са били с нея; полицията съобщи, че проверява обстоятелствата около отсъствието им, но за момента не е оповестила нищо. Правозащитната група разговаря с нея и интервюира 13 оцелели през май, а Amnesty International поиска на 20 юли от Вашингтон и Кито да потвърдят или отхвърлят участие на държавни служители и да установят съдбата на изчезналите. По случая „Фиорела“ Комитетът на ООН по принудителните изчезвания образува спешно производство.
Еквадорските власти не са отговорили по същество, докато сътрудничеството с Вашингтон продължава да се задълбочава. На референдум през ноември 2025 г. около 60% от населението на страната гласува срещу разполагане на чуждестранни военни бази на територията на страната. След среща в Пентагона на 18 юни с министъра на отбраната Пийт Хегсет, президентът Даниел Нобоа подписа декрет №424, обявяващ „тотална война“ на престъпните организации и предостави на военнослужещите от сътрудничещи държави имунитет съгласно международните инструменти и споразуменията, подписани от страната.
Кой точно е управлявал дроновете, остава неизяснено. The New York Times съобщи, позовавайки се на три източника, че през май администрацията е разпратила между ведомствата каперски свидетелства, чрез които частни военни изпълнители биха могли да допълнят кампанията на Пентагона, а обсъжданията са спрели около юни. Говорител заяви, че нито Ерик Принс, нито свързани с него структури имат отношение към случилото се.
Хронологията обаче не подкрепя версията, че тези контрактори са били извършителите: нападенията са от януари и март, месеци преди този вариант изобщо да бъде обсъждан. Самото разследване допуска участие и на други страни, включително частни изпълнители или власти на трети държави, но не установява такова.
Съвкупността от показанията на 36-имата оцелели, полетните данни и радиообмена прави хипотезата за американско участие и в трите нападения много вероятна. Твърдението, че зад него стои конкретно ЦРУ, засега се опира на един източник в едно издание.
На 9 април, докато оцелелите от „Негра Франсиска Дуарте II“ и „Дон Мака“ събират сили да разкажат пред местни медии за преживяното, FENIX 701 излита от Илопанго, но не поема към Тихия океан. Вместо това той каца в Сан Антонио малко след 16 ч. Къде се намира сега, не е известно...
