🇷🇺 В специалната икономическа зона „Алабуга“ в Татарстан се изграждат обекти с обща площ 42 000 кв. метра, които украинският експерт Гарбуз описва като подземни площи за бъдещо производство на дронове „Геран“. Той публикува своята оценка по сателитни снимки и координати на обектите в канала Dnipro Osint, и посочва, че строителството напредва бързо.
Гарбуз води редовна рубрика във вестник „Украинска правда“ и работи с търговски сателитни снимки, като публикува координати, позволяващи обектите да бъдат локализирани. Изводите му обаче са ограничени от подробностите, видими на изображенията. Те показват изкопи, покривни елементи и земни насипи около и върху конструкции, но не и монтирани производствени линии.
„Алабуга“ е основният център за сглобяване на „Геран-2“ – руската производна на иранския „Шахед-136“ – и по-новите реактивни дронове от семейство „Геран“. По оценка на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна от август 2026 г. руската промишленост произвежда 2800 броя „Геран-2“ месечно и близо 3000 реактивни „Геран-4“ и „Геран-5“ общо. Според данните производството на реактивните модели вече надхвърля това на дроновете с бутални двигатели. Числата се отнасят за цялата руска програма, а не само за Татарстан. Втори голям производствен център е заводът „Купол“ в Ижевск.
Ролята на „Алабуга“ в тази програма обяснява значението на защитата. Сглобяването там зависи от вносни компоненти, сред които двигатели и антени за сателитна навигация, устойчиви на заглушаване. Комплексът привлича и работна сила от няколко източника: ученици от колежа „Алабуга Политех“, някои непълнолетни, както и млади жени от Африка и Централна Азия.
Украинските удари срещу завода започнаха на 2 април 2024 г., когато преоборудван лек самолет Aeroprakt A-22 прелетя над 1200 км и се вряза в жилищните корпуси на колежа. Ранени бяха 13 ученици, включително двама на 17 години. В резултат на друг удар, на 15 юни 2025 г. двама загинаха след падането на отломки от свален дрон на КПП на автомобилния завод „Аурус“ в същата икономическа зона. Генералният щаб на ВСУ съобщи, че е нанесъл удар срещу обект, използван за производство, изпитания и изстрелване на дронове срещу Украйна.
Описаните поражения по общежитието и КПП не позволяват да се установи ефектът върху производството. Руските власти не са съобщили за неговото спиране, а публично известна украинска оценка на засегнатия производствен капацитет няма. При тези ограничения не може да се направи надежден извод за общите материални последици от двата удара.
Междувременно защитата на комплекса се изгражда на няколко различни нива. Първо над производствени корпуси бяха поставени метални конструкции и анти-дрон мрежи. През февруари 2026 г. сателитни снимки показаха поне 19 кули по периметъра, проектирани според анализа на „Радио Свобода“ за едрокалибрени картечници, както и поне една позиция за зенитния ракетно-артилерийски комплекс „Панцир“. През юли и август се оформи по-висок защитен пояс. Спенсър Фарагасо от Института за наука и международна сигурност описа два концентрични пръстена от решетъчни кули: вътрешен около ключовите цехове и външен по границата на комплекса.
Самата площадка също се разраства. Между май 2025 г. и май 2026 г. нейната площ се е увеличила с 340 хектара. От април южно от магистрала М-12 „Восток“ се разработва нов строителен участък с площ около 450 хектара. На снимка от 14 септември Гарбуз отчита най-малко пет нови големи корпуса в южната част на комплекса, както и хангари и сгради, които определя като общежития за чуждестранни работници.
Има сведения и за опит за намеса в информационните системи. В края на юни 2026 г. на официалния сайт на „Алабуга“ се появи съобщение от група, представила се като „Черна искра“. Тя заяви, че е проникнала в информационната система на комплекса и е компрометирала сглобени там дронове. Това е непотвърдено изявления на анонимна група. Появата на съобщението на официалния сайт дава основание да се тълкува като пробив в защитата, но не доказва достъп до производствените системи или намеса в самите дронове.
За украинската далекобойна кампания евентуалното преместване на производство под земята би могло да означава по-трудно поразяване и необходимост от по-скъпи средства. Комплексът се намира на повече от 1000 км от границата. Далекобойните дронове за еднократна употреба са сравнително евтини и се произвеждат масово, но носят бойни глави от порядъка на десетки килограми. Другото разгледано средство е крилатата ракета „Фламинго“, с деклариран обсег до около 3000 км и бойна глава около 1150 кг.
Това сравнение обаче не установява ефективността на двата вида средства срещу новите обекти. Липсват достатъчно данни за дълбочина, конструкция и дебелина на защитното покритие. Не може да се заключи, че земните насипи ще направят по-леките дронове неефективни, нито че по-голяма бойна глава на крилата ракета „Фламинго“ непременно ще бъде достатъчна.
iStories сравнява наблюдаваното в Република Татарстан с практиката в Иран. Мястото, откъдето произхожда конструкцията на „Шахед“, от години разполага част от ракетното и дроновото си производство в заводи на десетки метри под земята в планински местности. Изданието разглежда строителството в „Алабуга“ като пренос на подхода към руска програма, която вече е възприела иранската конструкция и производствената линия за нея.
Преместването под земята би променило уязвимостите на комплекса, без непременно да ги премахне. Вентилационни шахти, входни рампи, трансформаторни подстанции и складове за готова продукция могат да останат изложени на повърхността и видими на сателитни снимки. Доколко това ще важи за нови обекти зависи от тяхното действително устройство и защита.
Изграждането на тези съоръжения изисква време, а „Алабуга“ продължава и разширяването си над земята. Част от тези 42 000 кв. метра вероятно все още представляват изкопи, а не завършени цехове. Гарбуз пише, че площите са предназначени за бъдещи производствени мощности. Възможно е още част от строежите да са надземни или частично вкопани корпуси, защитени със земни насипи. Описаните снимки не позволяват това разграничение да бъде направено със сигурност.
Гарбуз свързва строителството с първите украински удари. Руската страна не е обявявала причина за него, затова връзката остава негова аналитична оценка. След атаката през април 2024 г. комплексът получава мрежи, защитни покрития и кули, а производството се разпръсква между различни цехове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар