Саудитска Арабия финансира най-големия випуск на сомалийската армия от 1991 г.

🇸🇦🪖🇸🇴 Около 3000 войници на Сомалийската национална армия завършиха на 16 август 2026 г. почти едногодишно обучение в лагера Хананбуре в централния регион Галгадуд, най-многобройния випуск, обучен в страната, откакто централната власт се разпадна през 1991 г. Обучението е финансирано от Саудитска Арабия по споразумение за военно партньорство от февруари, за което Кралството пое ангажира да подготви до 5000 сомалийски новобранци. Dawan Africa цитира правителствени данни за 3146 завършили.

Церемонията беше ръководена от президента Хасан Шейх Мохамуд. Според The Eastleigh Voice, той описва постижението като доказателство за „възраждане на държавността и повторно изграждане на Сомалийска национална армия“. На парада присъстваха президентът на федералния щат Галмудуг Ахмед Абди Карийе, известен като Коркор, министърът на отбраната Ахмед Моалим Фики и началник-щаб на армията бригаден генерал Ибрахим Мохамед Мохамуд. Сред гостите бяха и саудитски военни командири, надзиравали част от програмата. Новобранците са привлечени от различни части на страната и според The Defense Post са преминали основна тактическа подготовка и обучение по военна дисциплина, право и боравене с оръжие.

Фики и саудитският министър на отбраната принц Халид бин Салман подписаха споразумението в Рияд на 9 февруари. Сомалийското министерство на отбраната го представи като укрепване на отбранителното и военното сътрудничество между двете държави, но пълният му текст не е оповестен. Курсът в Хананбуре е продължил почти година, следователно е започнал месеци преди подписването в Рияд. Италианският Il Sole 24 Ore, позовавайки се на неназовани източници, пише, че суданските военни инструктори са били в лагерите в Галмудуг още преди саудитското споразумение.

Източниците дават различни сведения за това кой точно е обучавал новобранците. The Defense Post изброява инструктори от Украйна, Румъния и Судан. Сомалийският сайт Caasimada, цитиран през юли от кенийския The Standard и етиопския The Reporter, пише за наети чуждестранни инструктори от Румъния, Украйна, Южна Африка и Колумбия. И The Defense Post, и Caasimada посочват украински и румънски инструктори, а колумбийците и южноафриканците не се споменават в описанието на The Defense Post и участието им не е потвърдено официално.

Споразумението беше сключено месец и половина след като на 26 декември 2025 г. Израел стана първата държава, признала Сомалиленд, областта на северозапад, която се обяви за независима през 1991 г. На 12 януари сомалийският Министерски съвет анулира всички споразумения с Обединените арабски емирства, включително за пристанищата, сигурността и отбраната, като се позова на „вредни действия“ срещу единството и суверенитета на страната. Емирствата държат 30-годишна концесия за пристанището Бербера в Сомалиленд и отказаха да подпишат съвместното арабско-ислямско изявление, осъждащо израелското признаване. На 16 януари Bloomberg съобщи, като се позова на свои източници, че Рияд подготвя окончателния вариант на споразумение за военна коалиция с Египет и Сомалия за по-тясно сътрудничество в областта на сигурността в Червено море. Говорител на сомалийското правителство потвърди, че преговорите се водят.

Подобна роля в Сомалия е имал и Абу Даби. От 2014 г. Емирствата обучаваха стотици сомалийски войници, построиха учебни центрове и болница и плащаха заплатите на 2407 военнослужещи, съобщи тогава държавната агенция WAM. Програмата приключи през април 2018 г., след като сомалийските власти иззеха около 9,6 млн. долара в брой от емирски самолет на летището в Могадишу. Абу Даби заяви, че парите са били за заплатите на войниците, а Могадишу обяви, че поема обучението и издръжката на подготвените от Емирствата части.

В края на август и началото на септември етиопската регионална полиция спря колона от наети автомобили със сомалийски войници в Сомалийския регион на Етиопия и ги е отвела в столицата му Джиджига, твърдят кенийски и италиански медии. Оценките за броя на задържаните варират от около 180 до 900 души. Според Capital FM и The Standard те са част от контингент от около 3000 новобранци, обучавани повече от година в лагер в Галмудуг, който двете издания наричат Ханано. Съветникът по национална сигурност Ауейс Хаджи Юсуф потвърди, че войниците са преминали в Етиопия. По думите му те са били в разрешен отпуск, за да видят своите семейства, и са избрали етиопския маршрут, тъй като пътищата в самата Сомалия са под контрола на „Ал Шабаб“, сомалийския клон на „Ал Кайда“, определена за чуждестранна терористична организация от Държавния департамент на САЩ от 2008 г. Към средата на септември нито Адис Абеба, нито сомалийското посолство в Етиопия бяха дали подробно обяснение.

Случаят съживи твърдения, които Voice of Horn и BML Daily тиражират от юли, според които новобранците в Галмудуг са предназначени за фронта в Судан, където ще бъдат изпратени да воюват за въоръжените сили на страната срещу паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF). Засегнатите страни не са ги коментирали, а Il Sole 24 Ore пише, че няма конкретни улики, че задържаните в Джиджига са пътували към Судан. Според италианското издание най-осезаемата връзка между лагерите в Галмудуг и суданската война към момента е присъствието на судански инструктори в тях. Ако твърденията се потвърдят, сомалийски военнослужещи, обучени със саудитски пари, биха се оказали от едната страна на съперничеството между Рияд и Абу Даби в Судан. Там Рияд подкрепя финансово, политически и дипломатически армията на генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, който обвинява Емирствата, че въоръжават и финансират RSF, воюващи срещу армията.

Програмата е тясно свързана и с вътрешния спор за властта. През март федералният парламент гласува за удължаване мандатите на президента и депутатите от 4 на 5 години. Опозиционният Съюз за бъдещето на Сомалия смята, че мандатът на Хасан Шейх Мохамуд е изтекъл на 15 май 2026 г. Самият той настоява, че мандатът му продължава до 15 май 2027 г. Федералните щати Пунтланд и Джубаленд прекъснаха диалога с Могадишу заради конституционните поправки. Според Caasimada около 2000 от новобранците произлизат от Пунтланд. Още през юли The Reporter отбеляза, че не е ясно дали те са набрани от федералните власти и дали след обучението ще се върнат да охраняват Пунтланд, а властите в Пунтланд не бяха заели позиция.

Сомалия се готви да поеме изцяло отговорност за своята сигурност, докато мисията на Африканския съюз се изтегля поетапно, отбелязва The Defense Post. Разрешението на Съвета за сигурност на ООН за Мисията на Африканския съюз за подкрепа и стабилизиране в Сомалия (AUSSOM) изтича на 31 декември 2026 г. По данни на Reuters Вашингтон е готов да подкрепи само свиване в рамките на 12 месеца на логистичната Служба на ООН за подкрепа в Сомалия (UNSOS) от януари, последвано от закриването ѝ. Държавният департамент заяви, че САЩ повече няма да финансират службата, чийто бюджет е около 500 млн. долара. The Defense Post добавя, че устойчивостта на новите части ще зависи от заплатите, от задържането на войниците на служба и от снабдяването на фронта с боеприпаси.

Хронологията показва, че Рияд се е включил в програма, която вече е била в ход. Курсът е започнал преди споразумението от февруари, а саудитското участие се изразява във финансиране и надзор. Инструкторите идват от други държави. Кралството не е и единственият покровител на сомалийските въоръжени сили. The Standard припомня споразумения за обучение и подкрепа с Турция, САЩ, ОАЕ, Египет, Еритрея и Уганда, а през януари Могадишу подписа отбранителен пакт и с Катар. The Reporter отбелязва опасения, че частите, подготвени по различни програми, използват различни методи, а лоялността им след завършването остава неясна. Дали саудитските пари изграждат армия, или още една отделна формация в нея, ще покажат три неща: дали завършилите ще бъдат разпределени в обявени бригади и изпратени срещу „Ал-Шабаб“, дали следващият випуск ще доближи тавана от 5000 души и дали Етиопия ще върне задържаните в Джиджига с обяснение, което съвпада с версията за отпуск.

Ал-Хути отваря наново саудитския фронт и протяга ръка към Бербера.

🇾🇪 „Взето е решение статуквото да приключи.“ С тези думи в ефира на телевизия „Ал-Масира“ заместник-ръководителят на медийния офис на хутите Насруддин Амер обяви, че настоящото негласно разделение на Йемен трябва да остане в историята, а заедно с него и всяка роля на Саудитска Арабия и всички други външни посредници в преговорите за бъдещето на страната.

Амер настоя, че всеки йеменец, който иска мир, трябва да дойде в Сана и да преговаря лично с хутите, докато нарушаването на суверенитета на страната е „приключило“. Изявлението затвори седмица, в която върховният водач на движението Абдул Малик ал-Хути за пръв път от години насочи реториката си директно към Саудитска Арабия, наскоро сформираните „Сили за обща мобилизация“ в столицата Сана обявиха пълна бойна готовност, а по фронта Ад Дали на юг отново отекнаха тежки оръжия.

Ескалацията идва броени дни след подписването на официална рамкова договорка за прекратяване на войната между САЩ и Иран – „Исламабадския меморандум“ от 17 юни, с който президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан удължиха по електронен път примирието с 60 дни, за да договорят окончателните условия около Ормузкия проток, ядрената програма и санкциите. Войната започна на 28 февруари със съвместна въздушна кампания на САЩ и Израел, която още в първия ден ликвидира голяма част от висшето ръководство на режима начело с върховния лидер аятолах Али Хаменей. Ал-Хути определи примирието като „голяма победа“ за Иран и неговата „Ос на съпротивата“.

С настъпилото крехко затишие движението освобождава своя военно-политически капацитет в момент, когато противниковият лагер в гражданската война се намира в най-тежкото си състояние от години. И именно в този момент хутите разчитат да сложат край на фактическата подялба на Йемен и да изместят усилията върху това, което десетилетие им убягва: крайбрежието на Аденския залив и контролът над цялата страна.

Материалното измерение на тази мобилизация вече е видима. На 24 юни Сана беше изпълнена с масов митинг в отговор на призива на ал-Хути, а „Силите за обща мобилизация“ към Министерството на отбраната на хутите обяви, че вдига нивото на бойната си готовност за нови операции и за засилване на ответните удари. Властите в Сана говорят за стотици хиляди обучени доброволци и десетки бригади, готови да бъдат пратени по фронтовете под лозунга за „сломяване на агресията, прогонване на окупаторите и край на блокадата“. Посочените числа се споменават от самото движение и трудно подлежат на независима проверка, но дори при щедро надценяване, посоката на сигнала е недвусмислена – хутите демонстрират готовност и преди да я употребят, те искат да бъде видяна както в Рияд, така и в Аден.

По фронта Ад Дали в южната планинска ивица сблъсъци избухнаха отново, с тежка артилерия и ударни дронове по линията на контакт. Подробните сведения за тях идват предимно от близки до групировката медии, които ги описват като отблъсване на „инфилтрации“ на южните сили и твърдят, че те са поискали спешни подкрепления от подкрепяния от Саудитска Арабия „Президентски ръководен съвет“ (PLC) – характеристика, която следва да се тълкува с уговорката за източника. Същността обаче е трудно оспорима: фронтовата линия на юг отново се движи, след месеци относително затишие.

Състоянието на противника е другата половина от сметката. Силите на юг излязоха дълбоко разделени от своята мини-гражданска война. През декември подкрепяният от ОАЕ „Южен преходен съвет“ (STC) предприе мащабна офанзива, превзе обширната източна провинция Хадрамаут заедно със Сейюн, Мукала и петролните находища Ал-Масила – най-голямата териториална промяна от примирието през 2022 г. насам. Само няколко седмици по-късно обаче, в началото на януари, правителствените сили с подкрепата на саудитската авиация обърнаха хода, върнаха градовете един по един и влязоха в Аден. Лидерът на южните сепаратисти Айдарус ал-Зубейди беше отстранен от PLC, обвинен в държавна измяна и според сведенията е избягал в ОАЕ, поради което на 9 януари STC обяви саморазпускане. Президентският ръководен съвет днес контролира юга само номинално: без единна армия, без преговори с хутите, в състояние на изострен финансов колапс. Именно тази вътрешна разруха, а не отделна военна загуба, прави момента удобен за Сана.

Едновременно с това се изостри реториката към Саудитска Арабия. В своята реч за ислямската нова година ал-Хути отправи онова, което близки до движението медии нарекоха „последно предупреждение“ към Кралството, обещавайки, че следващата фаза ще пренесе битката в „икономическата дълбочина“ на Рияд – по жизнените му интереси в Червено море и Баб ел-Мандеб. Този лост не е реторичен блъф: морската кампания на хутите срещу търговския трафик вече доказа тяхната способност да затварят проход и да вдигат застрахователните премии, и именно затова заплахата към саудитската икономика се чете като премерен натиск за условия, а не като поза.

Същата морска логика обяснява и новата ос, която движението отвори към Африканския рог. На 15 юни лидерът на самопровъзгласилия се Сомалиленд Абдурахман Мохамед Абдула откри представителство на територията в Йерусалим в присъствието на израелския външен министър Гидеон Саар, а в седмиците преди това се появиха сведения за израелски разузнавателен пункт в района. На 25 юни ал-Хути заплаши, че всяко едно присъствие на Израел в Сомалиленд ще бъде посрещнато „с всички налични средства“ и че Йемен няма да остане безучастен. През призмата на Иран и хутите „сомалилендската схема“ е опит да бъде изграден преден плацдарм, който да следи пролива Баб ел-Мандеб, да отвори южен коридор за израелски удари по централен и южен Иран в обход на арабското въздушно пространство и да подготви логистика за евентуално изселване на палестинците от Газа. Стратегическата функция обаче е ясна: тя разпростира обявената от хутите морска „червена линия“ по цялата дъга на Аденския залив и Баб ел-Мандеб – същата дъга, към която сочи и сухопътната им амбиция на юг.

Взети заедно, въпросните ходове очертават рядко срещана ситуация за хутите. Примирието между САЩ и Иран освобождава техните сили, внимание и ресурси, които от пет седмици насам бяха обвързани с подкрепата за Техеран. Накъде ще ги насочат сега? Хутите не оставят място за гадаене – Амер и ал-Хути го отбелязват в прав текст. Въпросът не е дали искат Аденския залив и цялата страна (желаят ги от десетилетие), а дали този път ще успеят да ги достигнат. Досега логистиката, теренът и съпротивата на Юга винаги са надделявали над силите им. Свободните ръце променят едната страна на уравнението, но не и разстоянието до морето.

Възможно е обаче и по-предпазливо обяснение: мобилизацията, митингите и заплахите към Рияд да са просто лост за натиск по море. Целта би била удар по саудитското корабоплаване и икономика, за да могат хутите да диктуват условията по следващото примирие, а не подготовка за сухопътно настъпление. Кой от двата сценария ще бъде в ход, ще проличи по движението на тежкото оръжие. Тръгнат ли бригадите по оста Лахдж–Ад Дали и получи ли операцията официално название, тогава амбицията към Аден е реална. Остане ли ескалацията само в Червено море и в медийното пространство, тя е просто разменна монета за следващата сделка.

В близко бъдеще по-вероятен изглежда вторият сценарий. Сухопътният пробив до залива остава трудна задача дори срещу разединен противник, особено след десетилетие на провалени опити и предвид дългите логистични маршрути на юг. Но за първи път от години хутите разполагат едновременно със свободни ресурси и противник, разкъсван от вътрешни борби. И точно това, а не реториката им, е новото в уравнението за Йемен.