🇾🇪 „Взето е решение статуквото да приключи.“ С тези думи в ефира на телевизия „Ал-Масира“ заместник-ръководителят на медийния офис на хутите Насруддин Амер обяви, че настоящото негласно разделение на Йемен трябва да остане в историята, а заедно с него и всяка роля на Саудитска Арабия и всички други външни посредници в преговорите за бъдещето на страната.
Амер настоя, че всеки йеменец, който иска мир, трябва да дойде в Сана и да преговаря лично с хутите, докато нарушаването на суверенитета на страната е „приключило“. Изявлението затвори седмица, в която върховният водач на движението Абдул Малик ал-Хути за пръв път от години насочи реториката си директно към Саудитска Арабия, наскоро сформираните „Сили за обща мобилизация“ в столицата Сана обявиха пълна бойна готовност, а по фронта Ад Дали на юг отново отекнаха тежки оръжия.
Ескалацията идва броени дни след подписването на официална рамкова договорка за прекратяване на войната между САЩ и Иран – „Исламабадския меморандум“ от 17 юни, с който президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан удължиха по електронен път примирието с 60 дни, за да договорят окончателните условия около Ормузкия проток, ядрената програма и санкциите. Войната започна на 28 февруари със съвместна въздушна кампания на САЩ и Израел, която още в първия ден ликвидира голяма част от висшето ръководство на режима начело с върховния лидер аятолах Али Хаменей. Ал-Хути определи примирието като „голяма победа“ за Иран и неговата „Ос на съпротивата“.
С настъпилото крехко затишие движението освобождава своя военно-политически капацитет в момент, когато противниковият лагер в гражданската война се намира в най-тежкото си състояние от години. И именно в този момент хутите разчитат да сложат край на фактическата подялба на Йемен и да изместят усилията върху това, което десетилетие им убягва: крайбрежието на Аденския залив и контролът над цялата страна.
Материалното измерение на тази мобилизация вече е видима. На 24 юни Сана беше изпълнена с масов митинг в отговор на призива на ал-Хути, а „Силите за обща мобилизация“ към Министерството на отбраната на хутите обяви, че вдига нивото на бойната си готовност за нови операции и за засилване на ответните удари. Властите в Сана говорят за стотици хиляди обучени доброволци и десетки бригади, готови да бъдат пратени по фронтовете под лозунга за „сломяване на агресията, прогонване на окупаторите и край на блокадата“. Посочените числа се споменават от самото движение и трудно подлежат на независима проверка, но дори при щедро надценяване, посоката на сигнала е недвусмислена – хутите демонстрират готовност и преди да я употребят, те искат да бъде видяна както в Рияд, така и в Аден.
По фронта Ад Дали в южната планинска ивица сблъсъци избухнаха отново, с тежка артилерия и ударни дронове по линията на контакт. Подробните сведения за тях идват предимно от близки до групировката медии, които ги описват като отблъсване на „инфилтрации“ на южните сили и твърдят, че те са поискали спешни подкрепления от подкрепяния от Саудитска Арабия „Президентски ръководен съвет“ (PLC) – характеристика, която следва да се тълкува с уговорката за източника. Същността обаче е трудно оспорима: фронтовата линия на юг отново се движи, след месеци относително затишие.
Състоянието на противника е другата половина от сметката. Силите на юг излязоха дълбоко разделени от своята мини-гражданска война. През декември подкрепяният от ОАЕ „Южен преходен съвет“ (STC) предприе мащабна офанзива, превзе обширната източна провинция Хадрамаут заедно със Сейюн, Мукала и петролните находища Ал-Масила – най-голямата териториална промяна от примирието през 2022 г. насам. Само няколко седмици по-късно обаче, в началото на януари, правителствените сили с подкрепата на саудитската авиация обърнаха хода, върнаха градовете един по един и влязоха в Аден. Лидерът на южните сепаратисти Айдарус ал-Зубейди беше отстранен от PLC, обвинен в държавна измяна и според сведенията е избягал в ОАЕ, поради което на 9 януари STC обяви саморазпускане. Президентският ръководен съвет днес контролира юга само номинално: без единна армия, без преговори с хутите, в състояние на изострен финансов колапс. Именно тази вътрешна разруха, а не отделна военна загуба, прави момента удобен за Сана.
Едновременно с това се изостри реториката към Саудитска Арабия. В своята реч за ислямската нова година ал-Хути отправи онова, което близки до движението медии нарекоха „последно предупреждение“ към Кралството, обещавайки, че следващата фаза ще пренесе битката в „икономическата дълбочина“ на Рияд – по жизнените му интереси в Червено море и Баб ел-Мандеб. Този лост не е реторичен блъф: морската кампания на хутите срещу търговския трафик вече доказа тяхната способност да затварят проход и да вдигат застрахователните премии, и именно затова заплахата към саудитската икономика се чете като премерен натиск за условия, а не като поза.
Същата морска логика обяснява и новата ос, която движението отвори към Африканския рог. На 15 юни лидерът на самопровъзгласилия се Сомалиленд Абдурахман Мохамед Абдула откри представителство на територията в Йерусалим в присъствието на израелския външен министър Гидеон Саар, а в седмиците преди това се появиха сведения за израелски разузнавателен пункт в района. На 25 юни ал-Хути заплаши, че всяко едно присъствие на Израел в Сомалиленд ще бъде посрещнато „с всички налични средства“ и че Йемен няма да остане безучастен. През призмата на Иран и хутите „сомалилендската схема“ е опит да бъде изграден преден плацдарм, който да следи пролива Баб ел-Мандеб, да отвори южен коридор за израелски удари по централен и южен Иран в обход на арабското въздушно пространство и да подготви логистика за евентуално изселване на палестинците от Газа. Стратегическата функция обаче е ясна: тя разпростира обявената от хутите морска „червена линия“ по цялата дъга на Аденския залив и Баб ел-Мандеб – същата дъга, към която сочи и сухопътната им амбиция на юг.
Взети заедно, въпросните ходове очертават рядко срещана ситуация за хутите. Примирието между САЩ и Иран освобождава техните сили, внимание и ресурси, които от пет седмици насам бяха обвързани с подкрепата за Техеран. Накъде ще ги насочат сега? Хутите не оставят място за гадаене – Амер и ал-Хути го отбелязват в прав текст. Въпросът не е дали искат Аденския залив и цялата страна (желаят ги от десетилетие), а дали този път ще успеят да ги достигнат. Досега логистиката, теренът и съпротивата на Юга винаги са надделявали над силите им. Свободните ръце променят едната страна на уравнението, но не и разстоянието до морето.
Възможно е обаче и по-предпазливо обяснение: мобилизацията, митингите и заплахите към Рияд да са просто лост за натиск по море. Целта би била удар по саудитското корабоплаване и икономика, за да могат хутите да диктуват условията по следващото примирие, а не подготовка за сухопътно настъпление. Кой от двата сценария ще бъде в ход, ще проличи по движението на тежкото оръжие. Тръгнат ли бригадите по оста Лахдж–Ад Дали и получи ли операцията официално название, тогава амбицията към Аден е реална. Остане ли ескалацията само в Червено море и в медийното пространство, тя е просто разменна монета за следващата сделка.
В близко бъдеще по-вероятен изглежда вторият сценарий. Сухопътният пробив до залива остава трудна задача дори срещу разединен противник, особено след десетилетие на провалени опити и предвид дългите логистични маршрути на юг. Но за първи път от години хутите разполагат едновременно със свободни ресурси и противник, разкъсван от вътрешни борби. И точно това, а не реториката им, е новото в уравнението за Йемен.
