Президентът на Република Сръбска загатна за референдум за присъединяване към Сърбия.

🇧🇦🇷🇸 Очаква се Народното събрание на Република Сръбска да проведе специална сесия тази седмица, на която трябва да реши и за свикването на референдум, чиято цел е населението да отхвърли присъдата на Съда на Босна и Херцеговина срещу президента на босненските сърби Милорад Додик.

Днес той загадъчно остави отворена възможност за друг референдум в бъдеще, при който по думите му отговорът ще бъде „да“.

„На референдум имате само избор между да и не. Така че въпросът ще бъде за едно голямо не. След това, може би референдум, който ще бъде голямо да, така че не сме го направили като авантюристи. Не могат да преглътнат колко непреклонна е волята на Милорад Додик. Адвокатите вършат своята работата, аз не се меся в това, те искат да отнесат случая до Европейския съд за правата на човека“, каза той.

На въпрос за обжалването пред Конституционния съд на Босна и Херцеговина, той отговори, че уж не се намесва в това. Интересно е, че Додик от години „не признава“ и подкопава решенията на съда, но сега отново се обръща към него.

Вчера Додик заяви, че Република Сръбска се намира в последния етап от своята политическа борба и политически път. „Или Република Сръбска ще се отдалечи достатъчно от Сараево в търсене на своето право по Дейтън, или Република Сръбска наистина няма да съществува“, подчерта той.

„Идва един чернокож, сега ще изглежда, че съм расист, не съм, но всичко е някак нереално. Идва от името на Обединеното кралство, министърът на външните работи, чернокож, добре, нямам против това, това е техен избор, и сега той ни убеждава да приемем някои от сънародниците му, защото малко са прекалили“, продължи Додик, очевидно визирайки британския външен министър Дейвид Лами.

Додик многократно е призовавал за отделяне на управляваната от сърбите половина на страната, за да се присъедини към Сърбия, което накара администрацията на Байдън да наложи санкции срещу него и неговите съюзници. Освен това Додик е обвиняван в корупция и проруски политики.

Заплахите за сепаратизъм събудиха страхове от етническо насилие в Босна, където през 1992-1995 г. избухна кървав конфликт, в който босненските сърби тръгнаха на бунт срещу независимостта от бивша Югославия и създадоха собствена държава, която искаха да обединят със Сърбия. Около 100 000 души бяха убити, а милиони бяха разселени.

Дейтънските споразумения сложиха край на войната и създадоха две области в Босна – Република Сръбска и Бошняшко-хърватска федерация, които получиха широка автономия, но запазиха някои общи институции – армията, висшата съдебна система и данъчната администрация. Начело на Босна стои ротационно тричленно президентство, съставено от бошняк, босненски сърбин и босненски хърватин.

Додик често влиза в конфликт с главния международен представител, наблюдаващ за спазването на условията по мирното споразумение, Кристиан Шмидт, и на няколко пъти обявява решенията му за незаконни в Република Сръбска. Според Дейтънското споразумение той може да налага решения и да променя закони в страната.

Апелативен съд в Босна и Херцеговина потвърди присъда срещу Милорад Додик

🇧🇦⚖️🇷🇸 Апелативен съд в Босна и Херцеговина потвърди предишно решение, което осъди на една година затвор президента на босненските сърби Милорад Додик и му забрани да участва в политическия живот за шест години заради сепаратистка дейност, докато напрежението в крехката балканска държава нараства с всеки изминал ден.

Додик отхвърли съдебното решение и заяви, че ще продължи да изпълнява ролята си на президент на Република Сръбска, докато има подкрепата на парламента на босненските сърби. Той обяви, че не е изненадан от присъдата и я нарече „ясно политическо решение“, организирано от босненските мюсюлмани в сътрудничество с Европейския съюз.

„Очаквам пълна подкрепа от Сърбия, ще се обърнем към Русия за подкрепа, ще напишем писмо до новата администрация на САЩ“, отбеляза Додик.

Брюксел посочи в кратко изявление, че „присъдата е задължителна и трябва да бъде уважена“.

„ЕС призовава всички страни да признаят независимостта и безпристрастността на съда и да уважават и подкрепят неговата присъда“, гласи изявлението.

Адвокатите на Додик заявиха, че ще обжалват съдебното решение пред най-висшия съд на Босна.

Додик многократно е призовавал за отделяне на управляваната от сърбите половина на страната, за да се присъедини към Сърбия, което накара администрацията на Байдън да наложи санкции срещу него и неговите съюзници. Освен това Додик беше в корупция и проруски политики.

Заплахите за сепаратизъм, отправени от Додик, събудиха страховете от етническо насилие в Босна, където през 1992-1995 г. избухна кървав военен конфликт, в който босненските сърби тръгнаха на бунт срещу независимостта от бивша Югославия и създадоха собствена държава, която имаха за цел да обединят със Сърбия. Около 100 000 души бяха убити, а милиони бяха разселени.

Дейтънските споразумения сложиха край на войната и създадоха две области в Босна – Република Сръбска и Бошняшко-хърватска федерация, които получиха широка автономия, но бяха запазени някои общи институции, сред които армията, висшата съдебна система и данъчната администрация. Начело на Босна стои ротационно тричленно президентство, съставено от бошняк, босненски сърби и босненски хървати.

Додик често влиза в конфликт с главния международен представител, наблюдаващ за спазването на условията по мирното споразумение, Кристиан Шмидт, и на няколко пъти обявява решенията му за незаконни в Република Сръбска. Според Дейтънското споразумение той може да налага решения и да променя закони в страната.

Босненската полиция с неуспешен опит за арест на Милорад Додик.

🇧🇦⚔️🇷🇸 Държавната полиция на Босна (SIPA) направи неуспешен опит да арестува сръбския сепаратистки лидер Милорад Додик, издирван за атака срещу конституционния ред, тъй като беше спряна от неговите въоръжени полицейски сили, заяви босненски служител.

Държавният съд издаде заповед за арест на Додик, президент на автономната Република Сръбска, една от двете съставни части на Босна и Херцеговина, и на двама негови близки съюзници, след като пренебрегнаха призовка за явяването им в съда по разследване на инициираното от тях сепаратистко законодателство, което беше спряно от конституционния съд.

Въпреки заповедта за арест, Додик продължи дейността си и пътува свободно из предимно сръбския регион, защитен от тежковъоръжени членове на своя антитерористичен отряд. Вчера той пристигна в град Източно Сараево, разположен непосредствено до столицата Сараево, където е разположена централата на Държавната агенция за разследване и защита.

„Днес служителите на SIPA се опитаха да изпълнят заповедта на съда и да арестуват президента на Република Сръбска Милорад Додик в Източно Сараево“, каза говорителката Йелена Миовчич пред Ройтерс. „Те разговаряха с членовете на полицията на РС, които ги предупредиха, че ще използват сила и така им попречиха да изпълнят заповедите.“

Репортер на Ройтерс не видя полицейски служители на SIPA пред правителствения офис в Източно Сараево, където Додик пристигна с антуража си, а единствено полицейски служители от Република Сръбска.

С действията си Додик предизвика най-сериозната политическа криза в Босна след края на войната в средата на 90-те години на миналия век, след като през февруари беше осъден на една година затвор и получи забрана да участва в политическия живот на страната за период от шест години, в отговор на неспазване на решенията на пратеника на международната общност, чиято роля е да предотврати повторно изпадане на страната в кървав етнически конфликт.

Спорът изправя Додик и съюзниците му от Русия и Сърбия срещу Съединените щати и Европейския съюз. Миналия месец конституционният съд в Босна поиска да бъде издадена международна заповед за арест за Додик и дясната му ръка, след като пътуваха до Израел в пряко нарушение на вътрешна заповед за арест, но в крайна сметка Интерпол отхвърли искането му за „червена бюлетина“.

Дългогодишен застъпник за отделяне на Република Сръбска от Босна и Херцеговина, той инициира сепаратистко законодателство, забраняващо на държавното правосъдие и правоприлагащите органи да действат в сръбския регион, но новият закон беше блокиран от конституционният съд в Сараево.

Съединените щати и Обединеното кралство наложиха санкции на Додик за нарушаване на условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на кървавия въоръжен конфликт, който се води в периода 1992-1995 г.

По-рано този месец Германия и Австрия обявиха, че ще забранят на Додик и двамата му помощници да навлизат на тяхна територия, обвинявайки го, че заплашва крехката сигурност на своята страна и региона като цяло.

Интерпол отхвърли искането на босненския съд за заповед за арест на Милорад Додик.

📸 Снимка: Elvis Barukcic/AFP via Getty Images

🇧🇦⚔️🇷🇸 Интерпол отхвърли искането на босненския съд за международна заповед за арест на лидера на босненските сърби Милорад Додик по обвинение в атака срещу конституционния ред и е отишъл в чужбина в нарушение, според съда и сръбски министър.

Интерпол отказа коментар, но държавният съд на Босна потвърди пред Ройтерс, че червената бележка, сигнал, който обикновено се издава за международни бегълци, не е влязла в сила.

„Всички останали обстоятелства и информация се считат за поверителни, така че съдът не може да коментира подробни мотиви за решението на Интерпол“, се казва в съобщение на съда.

Спорът, който изправя Додик и неговите съюзници Русия и Сърбия срещу Съединените щати и Европейския съюз, е една от най-големите заплахи за мира на Балканите след конфликтите през 1990 г., последвали разпадането на социалистическа Югославия.

Това започна, след като Додик, президентът на автономната сръбска република на Босна, се противопостави на решенията на международния пратеник в Босна, чиято роля е да предотврати повторното изпадане на мултиетническата балканска държава в конфликт.

Додик беше осъден през февруари на една година затвор и му беше забранено да участва в политиката за шест години поради пренебрегване на решенията на пратеника, присъда, която Додик може да обжалва. Босненски съд миналата седмица нареди да бъде издадена международна заповед за арест на Додик и неговия помощник за посегателства върху конституционния ред, след като двамата отидоха в чужбина в нарушение на вътрешна заповед за арест.

„Информирани сме, че генералният секретариат на Интерпол е преценил, въз основа на нашата протестна нота и обяснение от Интерпол Белград, че искането не е в съответствие с член 3 от статута и че условията за издаване на заповеди не са спазени“, се казва в изявление на кабинета на сръбския вътрешен министър Ивица Дачич късно в сряда.

"С това Интерпол доказа, че твърдо се придържа към принципите на неутралитет и ненамеса във вътрешнополитическите въпроси на своите страни-членки", се казва в изявлението.

Додик приветства новината, като каза, че решението на Интерпол е доказателство, че заповедта е политически мотивирана.

В сряда Додик се завърна в Босна след дипломатическа обиколка в Сърбия, Израел и Русия, където лобира за подкрепа на своите политически ходове, които подкопават крехката структура на балканската държава. Босна се състои от две силно автономни области, Сръбската република и Босненско-хърватската федерация.

Дългогодишен защитник на отделянето от Босна, Додик инициира законодателство, забраняващо на държавното правосъдие и полиция да работят в сръбския регион, но конституционният съд на Босна временно спря това.

Босна издаде международна заповед за арест на Милорад Додик

🇧🇦🇮🇱 В четвъртък Босна и Херцеговина издаде международна заповед за арест на Милорад Додик, президент на автономния регион Република Сръбска, който е обвинен в нарушаване на конституцията и в момента е на посещение в Израел.

Подобна заповед за арест беше издадена и за председателя на местния парламент на населения с етнически сърби регион Ненад Стевандич, който се завърна в Босна и Херцеговина на 18 март след посещение в Сърбия.

След края на войната от 1992-1995 г. страната е разделена на две съставни части: Република Сръбска и мюсюлманско-хърватска федерация. И двете имат свои собствени правителства и парламенти и споделят слаби централизирани институции.

Прокуратурата посочи, че са издадени заповеди за Додик и Стевандич за „използване на техните високопоставени позиции в Република Сръбска“, за да отидат в чужбина „избягвайки законово предписаните процедури за граничен контрол“.

Додик, който е близък съюзник на Кремъл, заплаши да отцепи сръбската област от централната власт в Сараево и забрани на босненската полиция и съдебни служители да работят там в заповед, която беше спряна от конституционния съд.

Додик, Стевандич и министър-председателялт на Република Сръбска Радован Вишкович имат повдигнати обвинения в посегателство върху конституционния ред, както и издадена заповед за арест в страната, на който се противопоставиха, пътувайки в чужбина.

„Всичко това предполага, че и двамата могат да бъдат в чужбина във всеки един момент, което дава основание за действие“, се посочва в изявлението на Държавния съд, добавяйки, че е издал международна заповед за арест и въпросът вече е в ръцете на Интерпол.

Стевандич беше забелязан в сръбската столица Белград на 15 март, а Додик пътува тази седмица до съседна Сърбия, където присъства на среща с президента Александър Вучич, който посочи, че страната му няма да арестува Додик и критикува съдебното производство срещу него.

След това Додик се отправи към Израел, за да присъства на международна конференция за борба с антисемитизма.

„Започнах посещение в Израел, страна, чиято сила, история и решителност дълбоко уважавам“, заяви Додик по-рано на X.

Като член на Интерпол Израел ще трябва да реши дали ще действа по заповедта за арест.

Това беше последното сътресение за конференцията за антисемитизма, организирана от министъра по въпросите на диаспората Амичай Чикли, която беше хвърлена в полемика, свързана с включването на крайнодесни европейски политици.

В сряда Додик се срещна с министър Зеев Елкин и посети мястото на клането на музикалния фестивал Nova в южната част на страната, където над 360 души бяха убити при нахлуването, водено от палестинската терористична група Хамас на 7 октомври 2023 г.

Сръбският лидер беше изправен пред санкции от САЩ и Великобритания за своя сепаратизъм, но в същото време се ползва с подкрепата на Москва.

Напрежението в Босна скочи, откакто миналия месец Додик беше осъден на една година затвор и му беше връчена шестгодишна забрана за заемане на длъжности за това, че се противопостави на Кристиан Шмид, международният пратеник, натоварен да наблюдава мирното споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна през 90-те години.

Разделената политика на Босна и крехките следвоенни институции са изправени пред нарастваща несигурност на фона на разгръщащата се политическа криза. Съществуват опасения от сблъсъци между полицията, лоялна на Додик, и босненските полицейски сили подклаждайки напрежението, тласкащо Босна до най-голямата криза, откакто повече от 100 000 души бяха убити в етническа война в периода 1992–1995 г.

Босненските сърби взеха оръжие след разпадането на бивша Югославия през 90-те години, за да създадат държава, която да се присъедини към съседна Сърбия. Конфликтът завърши с мирното споразумение от Дейтън, сключено с посредничеството на Съединените щати, което създаде две администрации, обвързани от централните институции.

Босна се стреми към членство в Европейския съюз, но напредъкът е бавен поради постоянните етнически и политически спорове.

300 полицейски служители от специалните части на Унгария са пристигнали в Република Сръбска.

На снимката, публикувана от пресслужбата на унгарския министър-председател Виктор Орбан, той се ръкув с Милорад Додик, президент на Република Сръбска на Босна и Херцеговина, в Кармелитския манастир на 12 септември 2024 г.
📸 Снимка: MTI/Miniszterelnöki Sajtóiroda/Benko Vivien Cher

🇷🇸 Милорад Додик, президент на автономния регион Република Сръбска, съобщи, че по-рано тази седмица в Босна и Херцеговина са били разположени 300 служители от специалните сили на унгарската полиция.

По думите му те се намират в обектите на Министерство на вътрешни работи на Република Сръбска в Баня Лука.

„Трябва да ви съобщя, че съм горд. Съгласих се с премиера Орбан техният антитерористичен отряд от 300 души да дойде в Република Сръбска и че заедно със специалния антитерористичен отдел на МВР на Република Сръбска ще бъдат проведени обучение и тренировки“, отбеляза Додик по време на свое обръщение към парламента на автономния регион снощи.

Додик се срещна с унгарския премиер Виктор Орбан, който заяви, че се надява, че „новите ветрове“ в международната политика ще спрат политическите атаки срещу лидера на Република Сръбска. В същото време Додик похвали Орбан, като го нарече визионер.

След срещата Орбан написа в публикация на социалната мрежа X, че Унгария се бори за стабилност на Балканите, като Додик допринася за това, работейки се за стабилността и прогреса на Република Сръбска, според Klix.ba.

„Той не трябва да бъде наказван за това“, заяви унгарският лидер, намеквайки за присъдата, която беше произнесена срещу президента на Република Сръбска.

Тази новина идва преди днешната присъда срещу президента на Република Сръбска Милорад Додик пред съда на БиХ.

Додик е обвинен в неизпълнение на решения на Върховния представител и Конституционния съд на БиХ. По-рано Додик потвърди, че няма да се яви на присъдата по делото срещу него и изпълняващия длъжността директор на Официален вестник на РС Милош Лукич.

Вместо това той обяви двудневен митинг в Баня Лука и преди това на няколко пъти говори за „радикални ходове“ в случай на присъда, включително връщане към оригиналния Дейтън, оттегляне от Дейтънското споразумение и подписване на споразумение за конфедерация със Сърбия.

Сепаратисткия лидер на босненските сърби беше осъден на една година затвор.

Сепаратисткият лидер на босненските сърби Милорад Додик беше осъден ан една година затвор от босненски съд за нарушаване на заповед от върховния представител Кристиан Шмит.
📸 Снимка: Anton Vaganov/Pool via AP

🇷🇸⚔️🇧🇦 Съдът в Босна и Херцеговина осъди на една година затвор сепаратисткия лидер на босненските сърби Милорад Додик и му нареди да се оттегли за 6 години от президентския пост на населения предимно със сърби регион за нарушаване на заповед на международния посланик за мир.

Додик, ръководител на автономната Република Сръбска, беше за подписването на закони, които суспендират решенията на конституционния съд и на международния пратеник за мир Кристиан Шмид, чиято роля беше създадена през 1995 г., за да спре страната от завръщане към състояние на война.

Додик, който поддържа тесни връзки с Русия, отхвърли обвинителния акт и отговори с налагане на мерки за редуциране на държавното присъствие в доминирания от етнически сърби регион на страната, забранявайки държавния прокурор, държавния съд и разузнавателната агенция.

Той вероятно ще избегне затвора, защото според местните закони може да се плати глоба вместо излежаване на ефективната присъда, ако тя е за не повече от една година. Додик има две седмици да обжалва решението, което ще стане официално, когато процесът по обжалване завърши. Нито той, нито адвокатите му присъстваха в съда в сряда.

„От днес вече няма Босна и Херцеговина“, заяви той пред тълпа от поддръжници в Баня Лука. „Имам нужда от подкрепата на хората и ще отида докрай.“

Присъдата бележи поредната точка на замръзване в страната, станала арена на кървав етнически конфликт през 90-те години на миналия век. Оттогава насам тя разделена на две автономни части: Република Сръбска на Додик и Федерацията, споделена от хървати и бошняци. Двете са свързани чрез слабо централно правителство, което така и не успя да превъзмогне разделението.

Додик, който отдавна призовава за отделянето на Република Сръбска и сливането ѝ със съседна Сърбия, сподели, че е провел разговори със сръбския президент Александър Вучич и унгарския му колега Виктор Орбан.

„Посмяхме се на онези в Сараево“, заяви той.

„Наказателното преследване срещу Милорад Додик е чисто политическо по характер, вдъхновено от Запада“, се посочва в изявление на руското външно министерство, което беше разпространено от руското посолство в Сараево. „Това ще бъде удар върху стабилността в региона на Балканите като цяло.“

Войната в Босна доведе до смъртта на близо 100 000 души в периода 1992-1995 г. Тя беше част от дълга серия от въоръжени конфликти, довели до разпадането на бивша Югославия. Краят ѝ беше сложен през 1995 г. със Дейтънското мирно споразумение, подкрепено от САЩ, съгласно което страната се разделя на две съставни части – Федерация Босна и Херцеговина (населена предимно с бошняци и хървати) и Република Сръбска (населена предимно с босненски сърби).

Освен това, съгласно споразумението международната общност назначава върховен представител в Босна и Херцеговина, който да наблюдава за спазването на условията по споразумението, както и разполага с правомощия за неговото тълкуване. Към момента позицията се заема от Кристиан Шмит, бивш депутат от германския Бундестаг.

Додик е подсъдим за възпрепятстване, тъй като подобно на много етнически сърби заявява, че Шмит не разполага със законни правомощия, тъй като неговото назначение няма одобрение от Съвета за сигурност на ООН.

Първоначалното обвинение дойде, след като Додик подписа два закона, които бяха отменени от Шмит, защото противоречат на конституцията на страната и условията по мирното споразумение. Единият закон спря решенията на конституционния съд, а вторият сложи край на публикуването на указите и законите на върховния представител в официалния вестник на Република Сръбска.

Република Сръбска ще подготви споразумение за мирното отделяне от Босна и Херцеговна до края на юни

Етническо и федерално разделение на Босна и Херцеговина след сключването на Дейтънското споразумение на 21 ноември 1995 г.
🔍 Източник: Radio Free Europe/Radio Liberty

🇷🇸⚔️🇧🇦 Парламентът на Република Сръбска ще изготви проект на споразумение за мирно отделяне от Босна и Херцеговина до края на юни, съобщи местната обществена телевизия (РТРС) късно снощи, позовавайки се на официално изявление на Милорад Додик, президент на населената предимно с етнически сърби автономна република, която представлява една от двете съставни части на Босна и Херцеговина, заемаща 49% от общата й териториална площ.

"Казахме, че ще го направим до 30 юни и ще го направим. До края на юни ще направим анализ на краха на Дейтънското споразумение, което остана само частично. Много неща не са конституционни в тази държава и ще кажем, че ние не можем да останем в общността, в която преди това сме вкарали нашата територия, нашата юрисдикция и нашата самостоятелност. Имаме право на това, каквото и да си измислят американците и да си мислят, че някой се страхува от тях. Те не са безобиден противник, могат да направят всичко, но това не означава, че са прави“, каза Додик.

Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна между 1992 – 1995 година, страната бе разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани – бошняци, и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.

На 23 май Общото събрание на ООН прие резолюция, според която 11 юли ще бъде обявен за Международен ден за възпоменание на геноцида, извършен в босненския анклав Сребреница по време на войната в Босна през 1995 г. Преди гласуването Додик отново заплаши, че ще отцепи Република Сръбска от Босна и Херцеговина. Той каза, че властите на Република Сръбска ще изготвят проект за мирно отделяне на Босна и Херцеговина в рамките на 30 дни. По думите на Додик проектът ще осигури запазване на сегашния модел на функциониране на икономиката и адаптация на икономиката към модел на мирно отделяне в продължение на няколко години, отбелязва ТАСС. 

Вчера правителството на Република Сръбска взе решение за създаване на работна група за проучване на въпроса за мирното отделяне от Босна и Херцеговина.

Милорад Додик декларира готовност да подсигури отделянето на Република Сръбска

Милорад Додик, президент на Република Сръбска - една от двете съставни части на Босна и Херцеговина, чиято столица е град Баня Лука.
📸 Снимка: AP

🇧🇦🇷🇸 Западните Балкани може да са изправени пред повишен риск от етническо насилие през 2024 г., особено в Босна и Херцеговина, където лидерът на босненските сърби Милорад Додик цели де факто отцепването на Република Сръбска, и в Косово, където напрежението рязко ескалира миналата година, каза американското разузнаване в годишен доклад за оценка на заплахите.

„Националистическите лидери вероятно ще подклаждат напрежение с цел политическа изгода, докато външни фактори ще използват етническите разделения, за да защитят или увеличат собственото си влияние в региона, както и по всяка вероятност да предотвратят по-голяма интеграция на Балканите в евроатлантическите институции и Европейския съюз“, се казва още в доклада.

В него се посочва още, че „сблъсъците между сръбските националисти и косовските власти са довели до смъртни случаи и ранени, в това число и пострадали сред членовете на мироопазващия контингент на НАТО през изминалата 2023 г.“

На 24 септември 2023 г. група въоръжени сърби нападнаха косовската полиция в Банска на Звечан, убивайки офицера Африм Буняку. При последвалите сблъсъци бяха убити трима от сръбските нападатели.

Косово обвини Сърбия за атаката, заявявайки, че се е опитала да „анексира“ северната част на автономния регион, но Сърбия отрече да е замесена в инцидента.

Мироопазващата мисия на НАТО в Косово, КФОР, увеличи числеността на войските си след атаката на 24 февруари, като сега възлиза на общо 4500 души.

Що се отнася до Босна и Херцеговина, докладът подчертава, че „лидерът на босненските сърби Милорад Додик предприема провокативни стъпки, за да неутрализира международното наблюдение в Босна и де факто да подсигури отделянето на Република Сръбска“.

„Неговите действия може да подтикнат босненските лидери [босненските мюсюлмани] да подобрят способностите си да защитават интересите си и по този начин потенциално да разпалят вълна от насилие и етнически конфликт, които да победят мироопазващите сили“, се казва в доклада.

Додик, президент на Република Сръбска, през последните две години се опитва да изтръгне държавната власт от Босна и Херцеговина и да създаде собствени паралелни институции, заплашвайки с окончателното отделяне на Република Сръбска от Босна и Херцеговина.

Заради „дейностите си срещу Дейтънското споразумение” Додик е в списъка със санкционираните от САЩ и Великобритания лица.

По-рано Додик заяви, че не се страхува от американските предупреждения и заплаши да превърне границата на автономната област в държавна.

Посолството на САЩ в Сараево многократно предупреждава за рисковете от сепаратистката политика на Додик, заявявайки, че тя „застрашава европейската перспектива, демокрацията и икономиката на Босна и Херцеговина“.