Техеранският съд осъди повторно на смърт кюрдската активистка Варише Моради

🇮🇷⚖️ Революционният съд в Техеран е осъдил отново на смърт кюрдската политическа затворничка Варише Моради. Решението е на същия състав, чиято първа присъда Върховният съд отмени преди 10 месеца. Защитата го е получила в сряда, 14 октомври. Постановено е 15-и състав на Революционния съд с председател съдия Аболкасем Салавати, който води и първото дело. Адвокатите ѝ съобщиха за решението пред иранското издание „Емтедад“, а Мрежата за човешки права в Кюрдистан (KHRN) и правозащитната агенция HRANA потвърдиха подробностите.

Обвинението е „членство в бунтовническа група“, т.е. в организация, обвинена в „багй“ – въоръжен бунт срещу държавата според ислямския наказателен кодекс. „Според връчената присъда, която може да бъде обжалвана пред Върховния съд в 20-дневен срок, посоченият състав отново осъжда г-жа Варише Моради (Мирзаи) на смърт по обвинение в членство в бунтовническа група“, заяви пред „Емтедад“ нейният адвокат Амир Саджади. Срокът изтича в началото на ноември и защитата е обявила, че ще обжалва.

Ключът към случая е в решението, което предхожда новата присъда. На 10 декември 2025 г. 9-и състав на Върховния съд отмени първата смъртна присъда заради непълно разследване и процедурни нарушения. Сред нарушенията адвокатът Мостафа Нили посочи, че на Моради изобщо не е било повдигнато официално обвинението, въз основа на което е наложено наказанието. Делото беше върнато на 15-и състав с указания за допълнителни разследвания. Според втория ѝ адвокат Кейван Азизи съдът не е извършил нито едно от тях: сменя формулировката на обвинението и постановява същото наказание, без да отстрани нарушенията, заради които Върховният съд отмени първото решение.

Формулировката е спорна и по същество. В първия процес обвинителният акт цитира чл. 288 от Ислямския наказателен кодекс, по който се предвиждат до 15 години затвор за членове на бунтовническа групировка. Моради обаче беше осъдена на смърт по чл. 287, разпоредбата за самия въоръжен бунт, и то без защитата да е уведомена за смяната. В новото решение обвинението отново е за „членство“, но наказанието остава смъртно. Така първата и втората присъда се различават по формулировката, но резултатът е един и същ.

Самата Моради отказа да се яви на последното заседание на 20 септември 2026 г. и заяви, че не признава съда. Защитата отрича обвинението изцяло. „Г-жа Варише Моради категорично не е участвала в никакви операции срещу Ислямска република Иран. Нейната дейност е свързана с кампаниите срещу Ислямска държава в Северна Сирия и няма отношение към Ислямска република Иран“, отбелязва Азизи. Саджади добави, че в материалите няма достатъчно достоверни доказателства за членство. KHRN я описва като членка на Обществото на свободните жени на Източен Кюрдистан (KJAR), а властите я свързват с Партията на свободния живот на Кюрдистан (PJAK) – въоръжена групировка, действаща в Ирански Кюрдистан от свои бази в Северен Ирак. От февруари 2009 г. Министерството на финансите на САЩ я включва в списъка на специално определените глобални терористи заради връзките ѝ с Кюрдската работническа партия (ПКК).

Съдията също има своята предистория. Аболкасем Салавати е един от най-известните председатели на революционни съдилища в Иран и от 2009 г. насам е водил десетки политически процеси. От 19 декември 2019 г. е обект на санкции от Министерството на финансите на САЩ, тъй като наказва ирански граждани и чужденци с двойно гражданство за упражняване на свободата на словото и на събранията. ЕС го е включил в черния си списък още по-рано. Делото отново попадна при човека, чието първо решение беше отменено.

Моради е от Санандадж, втория най-голям кюрдски град в Иран, с население от 850 00 души. Служители на Министерството на разузнаването я задържаха на 1 август 2023 г. на входа на града, докато се е връщала от Керманшах. Прекарва 13 денонощия в ареста на ведомството в родния си град. После е преместена в 209-о отделение на техеранския затвор „Евин“, контролирано от същото министерство, където остава затворена в единична килия в продължение на 5 месеца. Там по нейни думи е подложена на натиск и заплахи, за да направи самопризнания. В общото женско отделение е преместена едва на 26 декември 2023 г.

Първият процес се провежда в две заседания – на 16 юни и на 5 октомври 2024 г. Нейните адвокати дълго време не получават достъп до досието, а след второто заседание разполагат само с няколко часа, за да го прегледат. На самите заседания не им позволяват да пледират. Смъртното наказание им е съобщено на 10 ноември 2024 г. Amnesty International определя процеса като „грубо несправедлив“. Месец по-рано Моради започна 20-дневна гладна стачка в знак на протест срещу екзекуциите в Иран и за кратко влиза в болница със стомашно-чревни усложнения. През същия месец друг съд я осъжда заедно с още няколко затворнички на 6 месеца затвор. Повод е протестът в женското отделение срещу екзекуцията на Реза Расаи през август.

Случаят не е единичен. Кюрдската хуманитарна служителка Пахшан Азизи е осъдена на смърт по същото обвинение от 26-и състав на Революционния съд в Техеран през юли 2024 г. Върховният съд потвърждава наказанието през януари 2025 г. Искането за преразглеждане месец по-късно е отхвърлено. В писмо от „Евин“, публикувано на 1 септември, тя пише като осъдена на смърт, очакваща изпълнение на присъдата. Зейнаб Джалалиан, също кюрдска активистка, се намира в затвора от 18 години с доживотна присъда. Правозащитни групи съобщават и за задържани кюрдски активистки, за които семействата им нямат вест от месеци.

Решението идва в разгара на вълна от екзекуции. HRANA публикува доклада си за Световния ден срещу смъртното наказание на 10 октомври. Според него през периода от една година до 7 октомври 2026 г. в страната са екзекутирани 2003 души. 69 от тях са осъдени по политически причини и дела, свързани със сигурността. Само за 2026 г. агенцията е регистрирала 932 екзекуции и поне 125 нови смъртни присъди. Според агенцията смъртните присъди „се издават систематично в съдебни дела, които не отговарят на международните стандарти за справедлив процес“ и при които се използват изтезания за изтръгване на признания. Организацията определя смъртното наказание като инструмент на политическа репресия и „грубо нарушение на правото на живот“.

Повторното произнасяне сочи, че отмяната от Върховния съд не е предотвратила налагането на смъртното наказание. То просто е постановено още веднъж от Салавати и 15-и състав. Иранската съдебна власт не е обяснила публично защо вторият процес стигна до същия резултат, а позицията на прокуратурата остава извън съобщенията на адвокатите и правозащитниците. Сега жалбата отива във Върховния съд, който вече е установил веднъж нарушенията в производството. Ако той потвърди новото решение, Моради ще се озове там, където е Пахшан Азизи от началото на 2025 г.: с окончателна смъртна присъда и без определен срок за нейното изпълнение. Ако я отмени втори път с мотива, че указанията му не са изпълнени, ключово ще бъде на кого ще е възложено делото: на друг състав или пак на Салавати. Във втория случай висшата инстанция ще е показала, че може да отменя присъдите на 15-и състав, но не и да ги предотвратява.

Хиляди кюрдски бойци са преминали подготовка в Израел за нахлуване в Иран

🇮🇱🕵️🇮🇷 Хиляди ирански кюрди са били изпратени от „Мосад“ на специално обучение на територията на Израел при което подготовката за операция по свалянето на режима в Техеран под кодовото име „Котаракът в чизми“, която Вашингтон е спрял на третия ден от февруарската война. Подробностите бяха съобщени от израелския Канал 13 на 30 август. Разкритието допълва две по-ранни публикации: разследването на Канал 12 от 29 март и материала на Надав Еял в Ynet от 13 юли.

Обучението не е било символичен жест към съюзник. Бойците са преминали през оперативни сценарии за самото навлизане, а заедно с подготовката им е бил въведен и поведенчески кодекс: посегателство срещу цивилни щяло да доведе до прекратяване на израелската помощ. Организаторите са настоявали колоните да носят монархистко знаме с лъва, а не кюрдското. Изборът на символ подсказва и политическия замисъл: не сепаратизъм, а смяна на властта в Техеран чрез чужда наземна сила.

Оперативният план е предвиждал израелските ВВС да разчистят коридора. Удари срещу обекти на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC) по границата между Иран и Ирак е трябвало да отворят пътя на отрядите от Иракски Кюрдистан към градовете в северозападен Иран. Първата вълна е била планирана с участието на около 15 000 бойци, с разчет числеността им да нарасне до 150–200 хиляди, докато колоните напредват от град на град към столицата. Пред израелския кабинет по сигурността „Мосад“ дава прогноза за срив на режима в рамките на 1-3 години. Оръжието е било подсигурено от два източника: американски доставки и израелски арсенал, част от който е бил пленен от Хамас в ивицата Газа и Хизбула в южен Ливан, след което е бил пренасочен.

Политическият компонент на замисъла е носел конкретно име: Махмуд Ахмадинеджад. Според разкритие в публикация на The New York Times от 13 юли, израелската служба е полагала дългогодишни усилия относно  връщането на бившия президент на власт, а тогавашният ѝ директор Давид Барнеа е провел среща с него в Будапеща, в кулоарите на академична конференция. Барнеа е пропуснал консултация с премиера Бенямин Нетаняху, за да следи развитието по тази линия. Канцеларията на Ахмадинеджад отрече публикацията като холивудска измислица, определи изданието като известно с фалшивите си новини и отрече и твърдението, че бившият президент е бил поставен под домашен арест.

Всичко започва още през юни 2025 г. Замисълът се оформя непосредствено след операция „Изгряващ лъв“ – 12-дневната израелска кампания, в рамките на която бяха ликвидирани редица висши командири на IRGC и някои от най-видните учени в ядрената програма на Ислямската република и която показа колко дълбоко всъщност е проникнало „Мосад“ в командната структура на режима, който все пак оцеля. Целта на новата операция е била различна: не поражение на военната машина, а разпалване на всеобщи бунтове отвътре. Масовите демонстрации през януари са убедили Йерусалим, че моментът за действие най-сетне е дошъл, поради което срокът за изпълнение на плана е бил дръпнат напред.

На 11 февруари Барнеа и началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир представят замисъла пред администрацията на Тръмп. Реакцията е студена: държавният секретар Марко Рубио го определя като безсмислица, а директорът на ЦРУ – като нелепост. Няколко дни по-късно от Белия дом все пак идва зелена светлина, а Тръмп пита Нетаняху кога иска да започне и кога ще бъде готов.

На 22 февруари шест военно-политически организации на иранските кюрди – Демократическата партия на Ирански Кюрдистан (PDKI), Партия за свобода на Кюрдистан (PAK), Партия за свободен живот в Кюрдистан (PJAK), както и Организация на борбата за Ирански Кюрдистан (Habath) и две самостоятелни организации с названието „Комала“ – учредяват обща коалиция и обявяват за свои цели събарянето на иранския режим и гарантиране на правото за самоопределение. Към края на месеца отрядите са били обучени, оръжието е раздадено, а маршрутите за навлизане са съгласувани с израелските плановици.

На 28 февруари започва Epic Fury – съвместната кампания на САЩ и Израел, наречена от израелска страна „Ревящ лъв“. Същия ден загива върховният лидер Али Хаменей. Кюрдският компонент на плана не издържа и седмица. На 2 март иранските сили нанасят удари по бази на опозиционните групи в Ербил и убиват боец на PAK. Ден по-късно от Вашингтон пристига сигналът, който отменя всичко. Висш израелски представител описва момента с една дума: три дни след началото на кампанията Йерусалим е получил „Недей“.

Последва оперативен хаос. На 4 март PJAK призова населението в Рожхелат да изгражда местни съвети за самоуправление и самоотбрана. На същия ден i24NEWS обяви, че хиляди въоръжени бойци са предприели настъпление. На следващия ден самите групи отрекоха информацията, а IRGC я описа като подривна. Така и не се състоя сухопътна офанзива. Според репортаж на Ynet през границата все пак са преминали около 500 оперативни кадри – близо 30 пъти по-малко от планираната първа вълна от настъплението.

Публичното потвърждение дойде на 7 март. От борда на президентския самолет Air Force One Тръмп заяви, че е изключил този вариант и не желае кюрдите да навлизат в Иран, тъй като не бива войната да става по-сложна, отколкото вече е.

Зад това решение се очертават три отделни линии на натиск. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се е обадил лично на Тръмп и по-късно призна, че кюрдско нахлуване в Иран е можело да предизвика турски отговор и дори сблъсък между Турция и Израел; паралелно с това Анкара предупреди фамилиите Барзани и Талабани да не се включват. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс също се е обявил твърдо против офанзивата. Държавите от Персийския залив са дали сигнал, че евентуалният разпад на Иран и перспективата за дълъг период на нестабилност и дори гражданска война в 80-милионната нация ги плаши повече от ракетната ѝ програма.

Съпротивата срещу плана обаче не е дошла само отвън. Изследователският отдел на Военното разузнаване на Израел, начело с Шломи Биндер, е оценил вероятността за срив на режима като ниска и издаде писмено предупреждение, че поведението на отрядите трудно може да се прогнозира, подкрепата от страна на САЩ е неясна, а режимът в Техеран ще изключи интернета още с първите белези на въстание, а евентуален срив ще засили още повече стремежът към ядрен пробив на Иран. Офицери от разузнаването са описали плана като нереалистичен и пълен с пробойни.

По-късно министрите настояваха, че не са чули ясна военна критика; IDF настоя, че те са били предадени и устно, и писмено. „Мосад“ се опита да промени решението на САЩ, а Барнеа предложи заместващ вариант, за който и самите му автори признават, че е бил по-слаб и далеч по-неподготвен от оригинала. На 29 март Канал 12 обяви, че планът се е разпаднал окончателно под тежестта на изтеклата информация и взаимното недоверие между участниците.

Опозиционните групи платиха цената за участие, което така и не се състоя. „Комала“ съобщи, че за 39 дни война иранските сили са атакували нейните лагери и бази в поне 40 отделни обстрела, които продължили и след влизане в сила на примирието: на 17 юли ракети и дронове на IRGC поразиха лагера Заргуез южно от Сулеймания и убиха 9 новобранци на Пешмерга.

Вътре в Иран натискът придоби съдебна форма. На 1 юни в Алборз е извършена тайна екзекуция на Ашкан Малеки и Мехрдад Мохамадиния, осъдени за членство в PDKI, без предварително уведомление до техните семейства и адвокати. Правозащитни групи документират и масови арести за неопределен срок от време без връзка с външния свят, изтръгнати самопризнания и ограничения върху културната дейност в Рожхелат. Техеран поиска от Интерпол червени бюлетини срещу ръководители на PDKI, PJAK и „Комала“. На 23 юли те определиха единството помежду си като стратегическа необходимост – подбор на думи, който по-скоро говори за реакция след понесени загуби, отколкото за политически успех.

Местното население в Рожхелат плати отделна цена, освен тази за въоръжени формирования. По данни от правозащитни групи в протестната вълна, обхванала Иран от есента на 2025 г., са били убити между 240 и 257 демонстранти от региона. По време на войната там са загинали 21 цивилни и 10 души от въоръжените отряди при въздушни удари.

Междувременно режимът в Техеран не само не се разпадна, а мина в режим на бърза приемственост. На 8 март, малко над седмица след гибелта на върховния лидер Али Хаменей, синът му Моджтаба зае неговото място като върховен лидер. Наследяването премина без видима вътрешна борба, макар че новият лидер не се появи публично дори на държавното погребение на баща си през юли заради заплаха за покушение.

Войната приключи с примирие между Вашингтон и Техеран на 8 април, постигнато с посредничеството на Пакистан и обявено за безсрочно на 21 април. Прогнозата, представена пред кабинета по сигурността на Нетаняху, беше за срив на режима в рамките на 1-3 години. Наблюдаваният резултат бе приемственост в рамките на 8 дни.

Значението на разкритието е преди всичко в мястото, където е проведена подготовката. Провеждането на обучение и тренировки на бунтовническа групировка на чуждестранна територия са позната практика за големите разузнавателни служби. Превозването на хиляди чуждестранни бойци до собствената държава, обучението им там и последващото им връщане за навлизане в трета страна представляват качествено различно равнище на ангажираност.

Такава операция изисква логистика, добре прикрити бази и широко съгласуване в рамките на израелското военно-политическо ръководство, а същевременно прави страната директно отговорна за действията на бойците, които е обучил. Именно оттук следва и нуждата от кодекс за отношение към цивилното население.

Провалът е преди всичко на замисъла, не толкова на изпълнението. Разчетът, че 15 000 бойци ще привлекат към себе си 10 пъти повече си към Техеран, е стъпил върху предположението, че иранското общество чака само искра. Именно това допускане Военното разузнаване е отхвърлило още преди първият изстрел да отекне.

Поведението на самите отряди през март подкрепя тази критика: те решиха да не тръгват дори коридорът е отворен, защото им липсваше гаранция за дългосрочна подкрепа. Възможно е разбира се това „Недей“ да е дошло не толкова като оценка на военния риск, колкото от турския натиск. Основните следи за този прочит са разговорът на Ердоган с Тръмп и последвалото предупреждение на Анкара към иракските фамилии.

Двата прочита не се изключват взаимно. Думите на Тръмп от 7 март подкрепят тезата, че е искал да спре ескалацията на войната. В същото време хронологията очертава ролята на Анкара в окончателно решение.

Много вероятно е този инструмент да не е унищожен, а поставен в резерв. Отрядите продължават да бъдат там, оръжието е раздадено, маршрутите са картографирани, а обучението вече е проведено. Ако фракциите отново заемат позиции по границата и Ербил не ги възпре, това ще подсказва, че планът е бил отложен. Ако се задоволят с декларации, а Багдад продължи да настоява за разоръжаване, „Котаракът в чизми“ вероятно ще остане еднократната възможност, пропиляна за три дни.

САЩ и Израел работят по план за въоръжен кюрдски бунт в Иран

🇮🇷 САЩ и Израел работят по сценарий за дестабилизация на режима в Иран с насърчаване на въоръжено въстание, в което ключова роля се отрежда на кюрдски групировки, изградени след 12-дневната война през юни 2025 г.

По информация на ITV News, от миналата година насам в западните региони на Иран се вкарват нелегално оръжия, предназначени за въоръжаване на хиляди кюрдски доброволци. Очакванията са, че в рамките на дни те могат да пристъпят към сухопътни действия.

Паралелно с това, през последните дни американски и израелски удари са поразили многократно обекти на иранските сили за сигурност в западната част на страната. Смята се, че целта е да се отслаби оперативният им капацитет, създавайки благоприятни условия за евентуален бунт на терен.

Кюрдски източници твърдят, че е била отправена молба към американските и израелските сили за въздушна подкрепа в случай на започване на сухопътна операция. Междувременно Техеран засили въздушните удари срещу райони, където действат кюрдски въоръжени групи, в опит да бъдат отслабени.

През уикенда президентът Доналд Тръмп е провел разговори с лидери на иранските и иракските кюрди, базирани в Северен Ирак. Темата за евентуално въстание вероятно е била сред обсъжданите въпроси, но официално потвърждение липсва.

Говорителят на Белия дом Каролайн Левит заяви, че държавният глава е провел контакти с редица регионални партньори. По данни на The Wall Street Journal, Тръмп разглежда искания за подкрепа на подобна инициатива.

В същото време той сподели авторски материал във The Washington Post, в който се застъпва тезата, че пряка сухопътна намеса не е нужна, тъй като „иранският народ“ би могъл да се превърне в основната сила на терен.

Перспективата за успешно въстание обаче остава несигурна. Иран значително засили военното си присъствие около кюрдските региони и вероятно би реагирал твърдо при опит за организиран бунт.

В страната живеят около десет милиона кюрди, като хиляди от тях са преминали военно обучение в планински райони през последните години. Въпреки възможната готовност за действие сред част от иранските кюрдски лидери, тези на иракските кюри вероятно ще подходят със значителна предпазливост, отчитайки досегашните реакции на Техеран към държави, подкрепили военни действия срещу него.

Допълнителен фактор е историческият опит на кюрдите със Съединените щати. Те изиграха ключова роля в борбата срещу Ислямска държава, но по-късно останаха без очакваната дългосрочна подкрепа от САЩ след края на активните бойни действия.

Мощни експлозии разтърсиха столицата на Източен Кюрдистан

💥 Мощна експлозия разтърси град Санандадж, столица на иранската провинция Кюрдистан в западната част на страната (известна още като Рожхелат или Източен Кюрдистан), след съобщения за въздушни удари като част от продължаващата военна операция на САЩ и Израел срещу цели на режима.

Според сведения на очевидци ударите са били насочени срещу военна база на Революционната гвардия и свързани с нея обекти в района, което е довело до мощни детонации, големи стълбове дим и значителни материални щети.

Пет водещи кюрдски групировки обявиха създаването на единен фронт в Иран.

🇮🇷🇮🇶 Пет водещи групировки на иранските кюрди обявиха създаването на единен фронт срещу режима в страната на съвместна пресконференция, снимки от която бяха публикувани в социалните мрежи днес.

Този ход е доказателство за засиленото партньорство между фракциите, които в миналото създадоха „център за диалог“, в рамките на който да обсъждат общи действия срещу режима на Ислямската република.

В коалицията влизат:

• Демократическа партия на Ирански Кюрдистан (PDKI)
• Партия за свободен живот на Кюрдистан (PJAK)
• Партия на свободата на Кюрдистан (PAK)
• Партия „Комала“ на Кюрдистан (ръководена от Реза Кааби)
• организация „Хабат“

„Комала“ разполага с три крила, две от които остават извън списъка, което не е изненада, тъй като двете фракции не участваха и в предните инициативи на центъра за диалог. Снимките от събитието потвърждават присъствието на петима лидери, които представляват основните движения в новия съюз.

Сред присъстващите бяха няколко емблематични иранско-кюрдски лидери с дълги години опит. Ръководителят на PDKI Мустафа Хиджри представляваше лично своята група. Хиджри е ключова фигура в кюрдската политика. Една от петте групи беше представена на срещата от жена. PJAK е ляво ориентирана организация, разпределяща често лидерските роли между мъже и жени и разполагаща с голям брой жени бойци в редиците си.

Четиримата кюрдски лидери мъже бяха облечени в традиционни кюрдски носии, включващи характерните пояси. Ръководителят на PAK Хюсеин Язданпана беше в зелено облекло с маслинов нюанс, напомнящ военна униформа. Язданпана е добре познато име в кюрдските среди – той и групата му се биха срещу Ислямска държава рамо до рамо с Пешмера, въоръжените сили на Иракски Кюрдистан.

PAK държеше фронтовите линии западно от Киркук и в Башика, с изглед към равнините на Ниневия. Нейните бойци изиграха решаваща роля при офанзивата за прочистване на региона от ДАЕШ, доказвайки се като дисциплинирана бойна сила с ценен опит. Във войната срещу терористичната групировка Язданпана заяви пред The Jerusalem Post, че режимът в Техеран и подкрепяните от него иракски милиции представляват сериозна заплаха.

Според платформата Rohelat.Info, новото обединение носи името „Коалиция на политическите сили на Ирански Кюрдистан“. Преди седмица същият източник посочи, че „иранско-кюрдският политически пейзаж минава през значителна структурна еволюция, а основните партии се стремят да трансформират консултативния „център за диалог“ в стабилна и единна платформа за сътрудничество“.

„Тази инициатива цели да разшири обхвата на партньорството, гарантирайки, че партиите могат да упражняват максимално влияние и да поддържат оперативна готовност за всяка потенциална политическа промяна в Ирански Кюрдистан“, отбелязва Rohelat.Info.

Новата коалиция надгражда този процес, полагайки усилия за политическо единство и по-добра координация. Тя заяви подкрепа за демокрацията, справедливостта и правото на самоопределение. След месеци преговори се взе решение, че формирането на такъв съюз е наложително, особено след протестите в края на декември и началото на януари, които бяха потушени от Техеран с цената на десетки хиляди невинни жертви, сред които кюрди.

В новото съвместно изявление на партиите се посочва, че са оставили различията в миналото и ще координират своите политически и медийни дейности. Разпространен е нов устав, в който се настоява за правото на кюрдско самоопределение и сътрудничество с други потиснати народи. Партиите декларират подкрепа за демокрацията и ангажимент за пълно равенство между мъжете и жените.

Освен това групите изразяват готовност за партньорство с други опозиционни сили в Иран и планират създаване на единна организация, отговаряща за външните и международни отношения. Програмата им включва и точки за организиране и администриране на „освободени зони“, което загатва за очаквания за бъдещи териториални придобивки.

Кюрдите, често определяни като най-голямата етническа група в света без собствена държава (наброяваща 30-45 милиона души), съставляват една от най-значимите малцинствени групи в Иран с численост от 8-10 милиона души (около 10% от населението). Концентрирани най-вече в провинциите на северозапад, известни под името Ирански Кюрдистан (Рожхелат), те притежават силно изразена идентичност, базирана на кюрдския език и преобладаващо сунитското изповедание, което ги поставя в двойна периферна позиция спрямо официалния шиитски и персийски център в Техеран.

Историческият им стремеж към автономия датира от краткотрайната Република Махабад (1946 г.), а в текущия век регионът се превърна в епицентър на съпротивата. Именно от кюрдските райони тръгнаха масовите протести под наслова „Жена, живот, свобода“ през 2022 г. след смъртта на Махса Амини. Тази политическа активност превръща кюрдските територии в зона на постоянна милитаризация от страна на Революционната гвардия (IRGC), тълкуваща техните стремежи за самоопределение като екзистенциална заплаха за териториалната цялост на страната.