🇷🇺⚓️ За втора поредна година Военноморските сили на Руската федерация не изведоха кораби по река Нева и Кронщадския рейд по случай Деня на Военноморския флот. Празникът, с който бе отбелязана 330-годишнината от създаването на руския флот, премина без параден строй, без празнични салюти и без дефиле на малки плавателни съдове. Програмата в Санкт Петербург и Кронщад се сведе до концерти, музейни изложби и възпоменателни церемонии.
Президентът Владимир Путин посети Главното адмиралтейство, където бе посрещнат от министъра на отбраната Андрей Белоусов, главнокомандващия ВМС адмирал Александър Моисеев и председателя на Морската колегия Николай Патрушев. Зад него, вместо строй от бойни кораби във водата, бе разпънат голям плакат с изображение на подводница – така изглеждаше сцената на кадрите, публикувани от руското издание IZ.RU.
Обяснението дойде от Патрушев (в качеството му на помощник на президента и председател на Морската колегия) и бе значително по-конкретно от обичайното. В момента бойните кораби „не са за демонстрации“, заяви той. По думите му съдовете са необходими за изпълнение на бойни задачи, а не за да се „вадят на показ“, и флотът трябва да пази потенциала си, вместо да го изразходва за парадни прояви. Патрушев описа отказа като осъзнато решение и допусна дефилетата да се възобновят на по-късен етап, но в по-ограничен формат. През 2025 г., когато парадът бе отменен за първи път от въвеждането му в съвременната му форма, Кремъл се позова само на мерки за сигурност. Сега официалната теза премести акцента: пази се не толкова публиката по кейовете, колкото самата корабна група.
Онова, което остана от празничната програма, се проведе изцяло на сушата. В Кронщад беше тържествено открит паметник „Ангелите на Месина“, посветен на руски моряци; организираха се творчески работилници в парка „Патриот“ и Доковото адмиралтейство, а на Котвения площад от 23 до 26 юли работеше празнична поща. Оркестри на Военноморските сили свириха на 23 юли в парка „Остров на фортовете“ и на 26 юли в Петропавловската крепост. В самия Санкт Петербург се проведе фестивал в Полюстровски парк, а също и занимания на борда на ледоразбивача „Красин“, и беше открита изложбата „Морска история“. Ключовият експонат в Кронщад обаче беше друг: над 40 екземпляра с „натовско оръжие, поразено от ВМФ на Русия“. Тази експозиция беше подредена в парка „Патриот“ – точно на мястото, покрай което по-рано преминаваха корабите.
Отказът от масови прояви не бе напълно повсеместен. В Севастопол големият парад беше отменен поради съображения за сигурност, а празникът се ограничи до отделни културни и възпоменателни събития. Във Владивосток също не бяха предвидени нито мащабен корабен преглед, нито празничен салют. В Балтийск обаче – основната база на Балтийския флот – военноморският парад се проведе по план: с транзит на отряд от ракетни кораби, демонстрация на противоподводна и противоминна отбрана, десант на морска пехота и диверсионно-разузнавателни части, последвани от изложба на техника и концертна програма. Разликата е географска: Балтийск се намира в Калининградска област и подходът към него от Украйна минава през въздушното пространство на НАТО, докато Кронщад е на разстояние, което украинските далекобойни дронове вече покриват при директен полет.
През последните два месеца украински дронове достигнаха Кронщад най-малко три пъти. На 3 юни те поразиха ракетната корвета „Бойкий“ на територията на военноморската база – първият боен кораб, ударен в база на Балтийския флот. Корабът се намираше в сухия док „Велещински“, където бе изпратен за планов ремонт през февруари 2026 г. Робърт Бровди с позивна „Мадяр“, командващ Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, съобщи, че операцията е дело на 1-ви отделен център на СБС, и потвърди сведенията за възникнал пожар на борда. „Бойкий“ е третата корвета от проект 20380 в състава на Балтийския флот, която беше спусната на вода през 2011 г. и приета на въоръжение през 2013 г. Преди ремонта корабът ескортира танкери от „сенчестия флот“ покрай границите на НАТО. Същата нощ бяха поразени и петролен терминал в Санкт Петербург, както и заводът „Прогрес“ в Мичуринск (Тамбовска област), произвеждащ системи за управление на авиационна и ракетна техника.
Три дни по-късно, в нощта на 6 юни, подразделения на Силите за специални операции (ССО) на Украйна, съвместно със СБС и СБУ, атакуваха Кронщадския морски завод – ключово руско предприятие за ремонт и модернизация на бойни кораби. На 4 юли операторите от същия 1-ви отделен център на СБС нанесоха нов удар по главния пункт за базиране на Ленинградската военноморска база и петролния терминал в града. Президентът Володимир Зеленски отбеляза, че тази цел се намира на най-малко 850 км от държавната граница на Украйна.
Три удара по една и съща база в рамките на пет седмици не променят фронта, но променят логиката при концентрирането на военноморски сили. Военноморският парад е точно това, което търси един оператор на украински дронове: неподвижен строй в предварително известна точка и в точно определен час, обявен седмици по-рано. Материалната загуба от 3 юни е ограничена – „Бойкий“ така или иначе бе в сух док за планов ремонт, а корвета от този клас не решава изхода на конфликта. Базата обаче, използвана от руския флот като негова „витрина“, вече намери своето място в дългия списък с цели, при това трикратно. Оттук нататък въпросът опира до устойчивостта на този темп на атаки, а не до самата им възможност – тя вече е доказана.
И трите удара засегнаха ремонтната инфраструктура на флота. „Бойкий“ бе на сух док; Кронщадският морски завод е предприятието, през което преминават за ремонт и модернизация балтийските кораби; а на 4 юли отново бе засегнат главният пункт за базиране, който, според описанието на украинската страна, подсигурява престоя, техническото обслужване на бойните кораби и контрола върху морските подходи към Петербург. Ефектът от подобна серия атаки не се измерва в потопени съдове, а във време: всеки ден, в който докът или заводът не функционират, удължава престоя извън строя на кораби, които и без това чакат ремонт. Дали това ще окаже решаващо влияние, зависи от продължителността на кампанията. Трите удара за пет седмици изглеждат като планирана операция, макар наличните данни все още да не позволяват категорична оценка докъде може да стигне тя.
Ограничаването на празничните прояви обаче започна още преди атаките срещу Кронщад, което означава, че решението не може да се припише единствено на дроновете. В периода 2017–2023 г. празникът протече по един и същи сценарий: строй от бойни кораби по течението на река Нева и на рейда във Финския залив, вечерен салют и лично присъствие на Путин, който приемаше парада. Според местни издания онази част от парада, проведена в Кронщат, е отпаднала още през 2024 г., когато бойните кораби спряха да навлизат в града. През 2025 г. бе отменено самото дефиле, а салютите бяха спрени в цяла Русия. Севастопол се отказа от морския парад още по-рано – за първи път през 2022 г., след атака с дрон срещу щаба на Черноморския флот точно в деня на празника.
Затова най-вероятното тълкуване е, че настоящото решение просто потвърждава една вече възприета линия на поведение, а не е директен и панически отговор на последните вълни удари. Новото тук е формулировката на Патрушев: за първи път причината се посочва открито с оперативни мотиви („корабите са нужни другаде и техният потенциал трябва да бъде съхранен“), а не със стандартното клише за „мерки за сигурност“.
Съдържанието на празника се измести от кейовете към публичните трибуни. Адмирал Моисеев заяви, че до края на годината флотът ще приеме на въоръжение атомния подводен крайцер „Перм“ – първа подводница, оборудвана с хиперзвуков комплекс 3M22 „Циркон“. Той допълни, че 20 кораба вече са влезли в състава, а до края на 2026 г. се очакват още над 20. Путин, от своя страна, акцентира върху флота от ледоразбивачи, „аналог на който няма нито една страна в света“, цитира Ломоносов за арктическото богатство на Русия и разпореди ВМФ да защитава решително руските търговски кораби. Путин потвърди и отпускането на 8,4 трилиона рубли за развитието на флота през следващото десетилетие, след което награди офицери и моряци с ордена „За морски заслуги“ и медали „За мъжество“ и „Ушаков“.
Заявката за подновяване на парадите „в по-ограничен формат“ задава ясен и проверим времеви ориентир. Ако през 2027 г. на Нева или Кронщадския рейд се появи дори съкратен корабен строй, това ще означава, че Москва оценява въздушната заплаха над Петербург като овладяна. Трета поредна година, преминала само с концерти, трофейни изложби и брегови церемонии – или нов успешен удар срещу Кронщад преди следващия юли – ще покаже точно обратното. Междувременно 330-ата годишнина на руския флот отново премина без нито един боен кораб във водите на града, в който този флот беше основан.
Няма коментари:
Публикуване на коментар