Петербургски съд глоби свещеника Михнов-Вайтенко за репост отпреди забраната

🇷🇺⚖️ Смолнинският районен съд в Санкт Петербург глоби архиепископ Григорий Михнов-Вайтенко с 5000 рубли (около 60 долара) за „участие в дейност на нежелателна организация“. Поводът за това е епизод от подкаст на „Новая газета Европа“ от 5 ноември 2022 г. и споделен от него в Telegram. Главната прокуратура на Руската федерация обяви изданието за нежелателно на 28 юни 2023 г. – близо 8 месеца след излизането на епизода. За решението съобщи от съдебната зала кореспондент на местното издание „Бумага“.

Михнов-Вайтенко е предстоятел на Апостолската православна църква, малка общност извън Московската патриаршия. Бивш свещеник на Руската православна църква, правозащитник и син на поета Александър Галич, от началото на пълномащабната инвазия в Украйна той помага на украински бежанци в Петербург и Ленинградска област. Глобата е по последното от четири административни дела, заведени срещу него за две години и половина. Три са за публикации в Telegram, а четвъртото – за обявена във Facebook панихида за Алексей Навални. През същия период той е вписан и в регистъра на „чуждестранните агенти“.

Роден е през 1967 г. в Москва. Майка му, художничката София Михнова-Войтенко, почива, когато той е на четири години, а баща му Александър Галич е принуден да напусне Съветския съюз през 1974 г. Кръщава го отец Александър Мен. Учи във Всесъюзния държавен институт по кинематография, а от 2003 до 2008 г. ръководи православния телевизионен канал „Благовест“.

Разривът с Московската патриаршия настъпва през 2014 г. След като вижда войната в Донбас с очите си в Краматорск, на 31 август той заявява, че всеки, взел оръжие в нея, заслужава 20-годишно отлъчване от причастие, а онези, които я проповядват – 11-годишно. Скоро след това е освободен от служба и получава забрана да свещенодейства, формално заради неиздържани изпити в семинарията. Година по-късно през 2015 г. е ръкоположен за епископ в Апостолската православна църква, а през 2023 г. е избран за неин предстоятел с мандат до 2027 г. Член е и на Петербургския правозащитен съвет.

Протоколът по последното дело е съставен в началото на юни 2026 г. на основание чл. 20.33 от Кодекса за административните нарушения (КоАП). За граждани разпоредбата предвижда парична глоба от 5000 до 15 000 рубли, така че съдът е наложил минималната сума.

Михнов-Вайтенко се защитава сам, без адвокат, и не признава вина, съобщи петербургският сайт МР7. Той изтъква, че към момента на публикацията изданието все още не е било обявено за нежелателно и че вече е изтрил споделения запис. Посочва също, че властите не са му изпратили уведомление с искане да изтрие материала в 24-часов срок. Позовава се на препоръки на Роскомнадзор, федералната служба за надзор на комуникациите, според които, по негово тълкуване, протокол се съставя едва след отказ на собственика на съответния сайт или канал да премахне съдържанието. Като допълнителен довод цитира закона за медиите, който според него го задължава да предоставя информация на журналисти. Подчертава, че в разговора е отделил специално внимание на отношенията си с държавните органи.

В епизода с водеща Надежда Юрова Михнов-Вайтенко разказва как украинските бежанци стигат до Русия, а оттам – до Европа. Той помага както на оставащите в страната, така и на преминаващите през Петербург на път към балтийските държави и Полша. Описва и работата на центъра, който поддържа с доброволци в Ленинградска област: медицинска и психологическа помощ, както и съдействие за пътуването на желаещи да заминат. Записът е препратен от Telegram канала на неговата църква, а не споделен директно от сайта на изданието.

„Новая газета Европа“ е основана в Рига през април 2022 г. от журналисти на „Новая газета“. Московското издание спира работа в края на март същата година след предупреждения на Роскомнадзор, свързани с начина на отразяване на войната. Главната прокуратура обяви за нежелателна регистрираната в Латвия компания BDR Novaja Gazeta-Europe, която издава медията. Според ведомството публикациите ѝ съдържат „невярна информация“ за масови нарушения на правата в Руската федерация и обвиняват страната, че е започнала агресивна война.

Случаят на Михнов-Вайтенко не е изолиран. Още през април 2024 г. „Медиазона“ преброи 19 протокола срещу читатели на независими медии за първите месеци на годината. Най-много са свързани с „Медуза“, а част от споделените публикации, заради които са започнали производствата, са отпреди години.

Първото от четирите дела срещу свещеника започва с публикация във Facebook. На 16 февруари 2024 г. Федералната служба за изпълнение на наказанията съобщава за смъртта на Навални в арктическата наказателна колония в Харп. Същата вечер Михнов-Вайтенко пише, че на следващия ден ще отслужи панихида при Соловецкия камък на Троицкия площад – паметника на жертвите на ГУЛАГ в центъра на Петербург.

Сутринта на 17 февруари полицията го задържа на излизане от дома му. В 43-то полицейско управление адвокатът му вика линейка и свещеникът е откаран в болница с исхемичен инсулт. Той не е единственият задържан в онези дни. Само в Петербург за два дни съдилищата налагат глоби или административен арест на над 60 души, дошли да положат цветя в памет на Навални. „ОВД-Инфо“ отчита повече от 360 задържани в цялата страна.

Срещу него е съставен протокол по чл. 20.2.2, ал. 1 от КоАП – за организиране на едновременно събиране на множество хора на обществено място, довело до нарушаване на обществения ред. Местният политик Борис Вишневски посочи, че свещеникът изобщо не е стигнал до паметника. На 10 юли 2024 г. районен съд прекратява делото поради изтекла давност.

9 дни по-късно, на 19 юли 2024 г., Министерство на правосъдието го вписва в регистъра на „чуждестранни агенти“. Ведомството посочва, че е участвал в създаването и разпространението на публикации на други лица от регистъра и е публикувал недостоверна информация за действията и политиката на властите. Според министерството той се е обявявал против „специалната военна операция“ и е давал интервюта на платформи, свързани с „чуждестранни агенти“ и чуждестранни източници.

Статутът налага изисквания за обозначаване на собствените му публикации с указание, че е „чуждестранен агент“, както и за посочване на статута на други вписани лица и медии, чиито материали разпространява. Същия ден в регистъра са включени пианистът Евгений Кисин, бившият офицер от КГБ Юрий Швец и бившият координатор на щаба на Навални в Саратов Дмитрий Цибирев.

Второто дело е свързано със задълженията, произтичащи от този статут. През февруари 2025 г. срещу него е образувано производство по чл. 19.5, ал. 42 от КоАП. Поводът е споделена публикация от Telegram канала на „Бумага“, също вписана в регистъра, без задължителното обозначение за статута на медията. На 11 март 2025 г. Ломоносовският районен съд в Ленинградска област го глобява с 15 000 рубли. Ленинградският областен съд отменя решението на 14 май. В своя защита свещеникът посочва, че министерството не го е уведомило надлежно за задължението.

Третото дело е за видео в Telegram от 11 март 2022 г., записано през първите седмици на войната. В него Михнов-Вайтенко заявява, че никой няма право да убива хора заради това къде живеят, и обвинява руските военни, че постъпват именно така. Протоколът за „дискредитиране“ на армията по чл. 20.3.3 от КоАП е съставен близо три години по-късно, на 7 март 2025 г. На 1 април Невският районен съд го глобява с 30 000 рубли.

Пред съда свещеникът отрече обвинението, но заяви, че ще продължи да дискредитира идеята войните да се решават със сила. „Да обяснявам, че мирът е по-добър от войната, е мое пряко задължение“, казва той в речта си, публикувана от „Медиазона“. Градският съд на Санкт Петербург потвърждава глобата на 26 август 2025 г.

Четвъртото дело, по което е решението от 22 септември, пак е свързано със старо съдържание. Протоколът за антивоенното видео е съставен близо 3 години след публикуването му. При подкаста между излизането на епизода и съставянето на протокола са изминали около три години и седем месеца, а от обявяването на изданието за нежелателно – почти три години.

Значението на последната глоба надхвърля размера ѝ. Чл. 284.1, ал. 1 от Наказателния кодекс на Руската федерация предвижда наказателна отговорност за участие в дейност на нежелателна организация, когато извършителят вече е административно наказан за аналогично деяние. Предвидените наказания включват глоба от 300 000 до 500 000 рубли, задължителен общественополезен или принудителен труд и лишаване от свобода от 1 до 4 години.

Михнов-Вайтенко може да обжалва пред градския съд в Санкт Петербург в 10-дневен срок от връчването или получаването на преписка от решението. Ако то влезе в сила, по общото правило той ще се смята за административно наказан до изтичането на година от изпълнението на наказанието – при платена глоба, от плащането ѝ. В този период деяние, определено като участие в дейност на „нежелателна организация“, може да доведе до наказателно преследване. Това създава риск и при бъдещо споделяне на материали на такива медии, ако властите го определят като подобно участие.