🇷🇺🔥 Най-малко 8 от 12 големи резервоара за нефтопродукти са повредени в товарния терминал на Новошахтинската рафинерия в Ростовска област след украинския удар с дронове на 10 октомври 2026 г. Това е оценката на канала за разузнаване по открити източници Exilenova+, който публикува сателитна снимка на комплекса днес. Терминалът обслужва износа на петролни продукти и според United24 Media участва в снабдяването на руските въоръжени сили с гориво.
Публикуваната снимка дава по-конкретна представа за пораженията 11 дни след удара. В съобщението си Exilenova+ описва атаката като украинска и посочва 8 повредени резервоара за съхранение на площадката. Оценката се отнася до тях и не съдържа количествени данни за загубено гориво, стойност на разрушенията или срок за възстановяване на товарните операции. Не е посочен и конкретният модел на използваните дронове.
Ударът беше нанесен през нощта срещу 10 октомври и предизвика голям пожар. Още тогава Exilenova+ разпространи видеозаписи от очевидци със силен пожар и гъст дим след серия от експлозии. В публикация от същия ден United24 Media съобщи, че губернаторът на Ростовска област Юрий Слюсар е потвърдил атака с дронове срещу региона и възникнал пожар в града. По негови данни е поразен и железопътен мост, което е наложило спиране на движението на влакове в двете посоки.
Терминалът за петролни продукти, разположен в Железнодорожни район на Ростов на Дон, е известен още с предишното си название „Юг Руси“. Част е от логистичната система на НЗНП, в която влизат железопътни съоръжения и собствен танкерен флот. На площадката се събират продукти, доставяни по железопътен и автомобилен транспорт, преди да бъдат прехвърлени в резервоарите и натоварени на плавателни съдове. Така комплексът свързва сухопътния превоз с водния износ на произведените горива.
Инфраструктурата включва помпени станции, тръбопроводи и специализирано оборудване на корабните места. Резервоарите осигуряват съхранението между момента на постъпване на товарите и последващото им изпращане. Помпите и тръбните връзки обслужват прехвърлянето на нефтопродукти между отделните части на комплекса. Поради това оценката за щетите по складовите съоръжения засяга конкретен етап от обработката на товарите, докато състоянието на останалото оборудване не е описано от Exilenova+.
На корпоративния си сайт НЗНП посочва годишна товарна мощност на терминала от 3,5 млн. тона петрол и петролни продукти. В първоначалното съобщение на United24 Media за пожара фигурира стойност от около 2,5 млн. тона. Компанията представя собствената си транспортна система като възможност да организира доставките самостоятелно без външни изпълнители, съчетавайки терминала с железопътна мрежа, товарен парк и плавателни съдове. Посочените годишни мощности описват възможностите за обработка на товари, а действителният обем след нападението не е обявен в разгледаните съобщения.
В сайта се посочва още, че флотът включва 5 танкера от типа „река–море“, които могат да превозват товари както по вътрешни водни пътища, така и по море. Към тях се добавят 3 танкера, използвани за натрупване и съхранение на петролни продукти. Тези съдове са част от транспортната организация на НЗНП. Няма данни за поражения по флота в последните атаки. Рафинерията на компанията и товарната площадка в Ростов на Дон изпълняват отделни функции в производството и превоза на горива.
Оценката за ростовския терминал излиза ден след друг пожар по руската петролна инфраструктура. На 20 октомври огнена стихия обхвана нефтопомпената станция „Николское“ в Тамбовска област след украински удар с дронове. Станцията е част от инфраструктурата, обслужваща мрежата на нефтопровода „Дружба“. Двата случая засягат различни етапи от транспорта на петрол и петролни продукти: помпената станция обслужва преноса по тръбопроводи, а ростовският комплекс съхранява и товари продукти за последващ превоз с кораби.
За НЗНП значението на площадката идва от съчетаването на склад, сухопътен достъп и корабно товарене на едно място. Сателитната оценка насочва вниманието към повредите именно в складовата част на тази връзка между завода и експортния транспорт.
🇷🇺🎯🇺🇦 Украински дронове подпалиха „Петербургския нефтен терминал“ и петролна база „Ручьи“ в Санкт Петербург през изминалата нощ при масирана атака срещу Ленинградска област, в рамките на която беше ударен и център за обработка на данни на VK, компанията, която притежава „ВКонтакте“. Губернаторът на града Александър Беглов съобщи за един загинал и петима ранени. Министерството на отбраната отчете 1015 свалени украински дрона над 17 региона за една нощ – число, което руските медии определят като нов рекорд.
Първото съобщение на Беглов излезе в 05:36 ч. местно време. В него губернаторът изброи пожари в обекти на цивилната инфраструктура в Невски, Красноселски, Красногвардейски и Московски район и терминала, предупреди за прекъсвания на мобилния интернет и увери, че жертви няма. Към 09:19 ч. картината вече бе друга: един загинал, петима в болница, поразени 12 многоетажни жилищни сгради и 2 къщи. Пожарникари от МЧС продължаваха да се борят с огнената стихия в пристанищните резервоари, петролната база и промишлени складове в Колпино, а евакуираните през нощта жители се прибираха по домовете си.
„Петербургският нефтен терминал“ е разположен на пристанището в Кировски район. Има 21 резервоара за петролни продукти и годишен капацитет за претоварване на 12,5 млн. тона, а държавата му е дала статут на стратегическо предприятие. Каналът Astra го описва като най-голямата горивна база в Санкт Петербург: там се съхраняват и оттам се доставят бензин А-92 и А-95 и дизелово гориво. За него това е 3-ти удар за 4 месеца и половина. На 3 юни в деня на откриването на Петербургския международен икономически форум, дронове предизвикаха пожар в него, на 17 км от „Експофорум“, където трябваше да говори Путин. На 4 юли Беглов сам потвърди попадение там, но заяви, че няма последици, които да се отстраняват, въпреки тонове кадри онлайн, които показваха тъкмо обратното.
„Срещу центъра за обработка на данни на VK в Ленинградска област е извършена атака с БПЛА. Услугите на VK са достъпни за потребителите както обикновено“, заяви пресслужбата на компанията. Потребители в Петербург и областта обаче съобщаваха за проблеми с достъпа до платформата „ВКонтакте“ още преди да бъде публикувано изявление. Освен тази социална мрежа холдингът притежава „Одноклассники“ и развива месинджъра MAX, който държавата налага като национален. Регионални издания посочват това като първи удар с дронове срещу такъв обект на VK.
Пострада и логистичен комплекс на Ozon – третия по оборот руски онлайн търговец. Компанията съобщи, че е евакуирала всички служители, няма ранени, а в комплекса има пожар. Ozon уточни, че в този комплекс не приема доставки от продавачи, защото „той изпълнява други задачи“, и премахна от онлайн витрината стоките, които се съхраняват там. Обектите на компанията са в обсега на украинските дронове от края на юли, когато първият удар порази нейния склад в Зеленодолск, Татарстан. Astra съобщава и за попадение във вантовия мост над Корабния фарватер, част от платената магистрала „Западен скоростен диаметър“. Официално потвърждение за моста няма, но участъкът на магистралата от Екатерингофка до Шкиперски проток беше затворен сутринта.
В Ленинградска област въздушната тревога беше обявена в 01:29 ч. и продължи до сутринта. Губернаторът Александър Дрозденко отчиташе свалените дронове през цялата нощ. В 02:55 ч. те бяха 11, а към 08:41 ч. техният брой достигна 144. Във Всеволожск отломки паднаха върху жилищен блок и предизвикаха пожар; жена и три деца са в болница с отравяне с въглероден оксид. Отломки засегнаха и многоетажна сграда в Гатчина, а в Новоселье, Ломоносовски район, бяха поразени 55 паркирани автомобила. При Кировск горяха къщи в две вилни селища, без пострадали.
Ударите прекъснаха и електрозахранването. В Янино остават изключени две трансформаторни подстанции, а без ток са 50 жилищни блока с около 20 000 души. В Петербург „Россети Ленэнерго“ възстанови услугата в Красногвардейски и Калинински район към 6:00 ч. сутринта.
Летище „Пулково“ прекрати излитанията и кацанията в около 2:00 ч. и остана затворено в продължение на над 6 часа заради „безпрецедентна атака с БПЛА срещу Санкт Петербург“, по думите на пресслужбата му. Пътниците и служителите бяха изведени в укрития. Към 08:00 ч. бяха отменени 21 полета, а 32 закъсняваха с поне 2 часа. Още 11 самолета кацнаха на резервни летища. Полетите бяха възобновени чак в 08:40 ч. Следственият комитет образува дело за терористичен акт. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) не е коментирал атаката, а сутрешната му сводка описва само руската атака срещу Украйна със 180 ударни дрона и 1 балистична ракета 9М723 от оперативно-тактически ракетен комплекс 9К720 „Искандер-М“.
Санкт Петербург не беше единствената цел. Москва също беше атакувана късно снощи. Кметът Сергей Собянин отчете 87 свалени дрона към 02:19 ч. и още 40 към 04:40 ч. Летищата „Внуково“ и „Домодедово“ спряха работа. Сведения за щети в столицата не бяха публикувани. Само на Ленинградска област и Москва се падат поне 271 от общо 1015 дрона, за които съобщи министерството, т.е. над 1/4 от цялата вълна, без да се отчитат свалените над самия Петербург, за които Беглов не даде число.
Последиците се усетиха и в Литва. В Паневежки и Шяуляйски окръг, на границата с Латвия, сутринта беше обявена въздушна тревога от червено ниво, а международното летище в Каунас беше затворено от 07:05 до 08:00 ч. „По последна информация е засечена въздушна заплаха и най-вероятно това е дрон“, съобщи пред LRT ръководителят на Национален център за управление на кризи Вилмантас Виткаускас. Местните власти не съобщиха какво е станало с него. От март насам Литва, Латвия и Естония многократно засичат дронове, отклонили се при удари по пристанищата Приморск и Уст-Луга. Полският Център за източни изследвания (OSW) оценява, че апаратите губят курса си заради руското радиоелектронно противодействие.
Числото 1015 е руско твърдение, което не може да бъде проверено, а руските власти обичайно отчитат високи дялове на прехващане. Самият Беглов обаче потвърждава пожарите на пристанището, в петролната база и в промишлените складове в Колпино. Колкото и дронове да са били свалени, достатъчно са стигнали целите си, разположени на над 1000 км от Киев. Списъкът с цели сочи широка кампания: инфраструктура за износ на петрол на Балтика, склад на голям търговец и за първи път сървъри на водещата руска социална мрежа. Ударите на 18 октомври вероятно са част от натиска срещу петролния износ през пристанищата на Балтийско море, в рамките на който от пролетта насам са нанасяни удари по Приморск, Уст-Луга и вече три пъти по Петербург. Градът, в който през юни се откриваше Петербургският икономически форум, посрещна неделния ден със затворено летище и пожари на пристанището.
🇺🇦🔥🇷🇺 Силен пожар избухна в наливния терминал на „Юг Руси“ в Ростов на Дон, през който се изнасят горива, включително от Новошахтинската рафинерия, след като беше поразен от украински дронове през изминалата нощ. Огнената стихия избухна броени часове след като Доналд Тръмп обяви, че се е договорил с Владимир Путин руски дизел да бъде доставен на световния пазар, и по-малко от четири часа след като Володимир Зеленски написа в отговор, че Украйна няма да пали руски рафинерии, ако Русия спре ударите си по украинската енергетика.
Първите кадри се появиха малко след 2:00 ч. местно време в украински мониторинг канал Exilenova+: серия от експлозии, после високи пламъци и гъст дим. Според снимки и видеа, изпратени от жители, анализатор от независимото руско издание ASTRA, който работи с открити източници (OSINT), идентифицира горящия обект като терминала на „Юг Руси“ в Железнодорожния район на града. Exilenova+ го посочи като местния клон на Новошахтинския завод – обект за съхранение и претоварване на горива. Заводът е собственост на същата група. По-късно каналът съобщи, че терминалът продължава да гори.
Терминалът е отделен от мощностите за преработка на Новошахтинския НПЗ. Според техническите данни, публикувани от завода, обектът може да съхранява и изпраща до 3,5 млн. тона петролни продукти годишно. Самата рафинерия беше ударена на 25 септември; според данни от Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) в нея избухна пожар. Така за по-малко от три седмици пожари имаше както в завода, така и в терминала, през който голяма част от продукцията му се изнася.
Руските власти признаха пожар, но не и щети по терминала. Областният губернатор Юрий Слюсар съобщи в своя канал в руския държавен месинджър Max, че от вечерта ПВО е отблъснала над 50 дрона, и допълни: „Ростов беше подложен на вражеска въздушна атака. Възникна пожар.“ Той не уточни какво точно гори. На сутринта изброи и други щети. В Батайск, непосредствено южно от областния град, е повреден жп мост и движението на влаковете е спряно в двете посоки; срок за реконструкция не е обявен. Там дрон е ударил и все още необитаван жилищен блок в жилищен комплекс. В самия Ростов бяха засегнати жилищни блокове в няколко района, а хората са евакуирани. Ранен е мъж. По кадри на местни жители ASTRA установи, че е поразена и многоетажна жилищна сграда в комплекса „Донская слобода“; какво е ударено, остава неясно, тъй като над града продължаваха да летят дронове, а ПВО стреляше по тях в опит да ги свали.
Украинските военни не са поели отговорност за атаката. В сутрешната сводка на Генералния щаб към 8:00 ч. днес Ростов не се споменава. Самият канал Exilenova+ обаче свърза пожара с вечерните новини от САЩ и написа: „Ето как изглежда Новошахтинският наливен терминал в Ростов след телефонния разговор на Тръмп с руския терорист Путин.“
След този разговор американският президент написа в Truth Social, че Русия веднага ще достави над 300 хил. тона дизелово гориво на американския и световния пазар. През ноември трябва да последват 500 хил. и веднага след това 1 млн, а след тях още 3 млн. „за кратък срок“. Общо това прави 4,8 млн. тона дизелово гориво. Кремъл потвърди, че Путин е заявил готовност да доставя петрол и петролни продукти на световния и американския пазар.
Министерството на финансите на САЩ веднага издаде временен общ лиценз, т.е. разрешение, изваждащо цял вид сделки от обхвата на санкциите. Associated Press посочва, че той важи до април 2027 г. и е първото облекчаване на санкциите за руския дизел за срок, по-дълъг от обичайните 30 дни, от началото на войната. От средата на септември Тръмп настоява Украйна да спре ударите по рафинериите в Русия, защото според него те вдигат световните цени на дизела. Обещанието идва от страна, която от юли сама забранява износа на дизел – по данни на AP заради поредицата удари по рафинериите си.
„Нашите удари по руските рафинерии и другите петролни обекти са отговорът на продължаващата няколко години руска кампания на терор срещу украинската енергетика“, написа той, след което отправи огледално предложение. „Украйна няма да пали руски рафинерии, ако Русия не руши нашата енергетика.“ Всяко едно облекчаване на санкциите без ясно и трайно споразумение за деескалация той нарече „очевидна слабост“ и предупреди, че Русия ще се „отблагодари“ за дизела с още терор и подлости. „Да се разреши на Русия да продава нефтопродукти, е инвестиция във война, която трябва да бъде прекратена, а не удължена“, написа президентът.
В същата публикация Зеленски изброи и ударите на Москва от последната седмица: ракета срещу жилищна сграда в Прилуки, авиобомби срещу градски автобуси в Краматорск, постоянни обстрели по енергетиката на Киев и инфраструктура в Днипро, Харков и Одеса. Вчера сутринта той съобщи за удари по рафинериите в Омск и Ухта, които се намират съответно на 2500 и 1900 км от украинската граница.
Киев не е поемал отговорност за удара по Ростов, но той се вписва точно в позицията, очертаа от Зеленски късно снощи: докато Русия удря енергийната система на Украйна, горят руски петролни обекти, каквото и да договарят Вашингтон и Москва. Терминалът е част от инфраструктурата, през която се изнася руското гориво, а сделката трябва да увеличи именно този износ. При 3,5 млн. тона годишен капацитет терминалът в Ростов може да претовари около 290 хил. тона месечно, малко под първата партида от над 300 хил. тона, обещана от Тръмп „веднага“. Ако едно такова съоръжение не работи в продължение на цял месец, обемът гориво, който не би могъл да премине през него, би бил сравним с цялата първа доставка по сделката.
Ударите обаче не започват на 9 октомври: Новошахтинск горя на 25 септември, а за Омск и Ухта Зеленски съобщи, преди Тръмп да обяви сделката. Освен това Киев не отхвърля паузата, а само настоява тя да бъде взаимна. На 22 септември в Ню Йорк двамата обсъдиха американски вариант на примирие в енергетиката, а говорителят на Министерство на външните работи на Украйна Георгий Тихий го посочи на 7 октомври като 1 от 5 обсъждани формата на примирие. Разгледани по този начин, ударите по руския петрол са по-скоро лост за огледална сделка, отколкото отказ от нея.
Каквито и да са съображенията на Киев, много вероятно е ударите по руската петролна инфраструктура да продължат, докато Москва атакува украинската енергийна система. Тази оценка би се потвърдила при ново поразяване на рафинерии или терминали в следващите дни въпреки лиценза, както и ако Генералният щаб поеме отговорност за удара по Ростов. Сделката от 9 октомври обеща руски дизел на световния пазар, още на първата нощ след нея огнена стихия обхвана един от основните терминали, през които руското гориво тръгва към него.
🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха удари по авиобаза Енгелс-2 и рафинерията в Саратов в едноименната област на Руската федерация през изминалата нощ, а пожари обхванаха и двете ключови съоръжения. Генералният щаб на ВСУ потвърди и допълнителни удари в петролна база в Калужка област и комплекс за съхранение, подготовка и изстрелване на ударни дронове в Брянска област.
Операцията събра в една ударна вълна няколко различни категории цели: предприятие за преработка на петрол, база на руската стратегическа авиация, склад за гориво и инфраструктура за безпилотни системи. Общата им връзка е ролята им във въздушните операции и снабдяването на руските сили, но наличните данни все още не позволяват да се оцени колко дълго отделните обекти ще останат извън нормална работа.
Руските власти съобщиха за мащабна атака с дронове в редица региони. Министерството на отбраната в Москва заяви, че през нощта са били свалени 635 безпилотни апарата. Губернаторът на Саратовска област Роман Бусаргин съобщи, че двама души са загинали при удар в жилищна кооперация в Енгелс, а цивилната инфраструктура е понесла щети в Енгелс и Саратов. Руските власти по традиция не представят подробна оценка за състоянието на поразените съоръжения.
Саратовската рафинерия е сред големите предприятия за преработка на нефт в региона на Поволжието. Според украинския генщаб тя има капацитет за обранотка на 7 млн тона суров нефт годишно и произвежда бензин, дизелово и авиационно гориво. Киев посочва, че част от продукцията и логистичните възможности на завода подпомагат военните усилия на агресора в Украйна. За последно заводът беше поразен на 8 юли, когато украинското командване съобщи за експлозии и пожар в пределите му.
Анализ, публикуван от Dnipro OSINT след последния удар, насочи вниманието към инсталация ЕЛОУ-АВТ-6. По оценка на източника именно тя е била основна цел на атаката, тъй като извършва електрообезсоляване и първична атмосферно-вакуумна дестилация на суровия нефт – стои в самото начало на производствения процес. Номиналният му капацитет се оценява на около 6 млн. тона годишно.
Украинските власти не са потвърдили коя конкретна част от рафинерията е засегната. Това разграничение е съществено: пожар в резервоар, тръбопровод или помощна постройка може да бъде овладян сравнително бързо, докато поражения по първична дестилационна инсталация могат да ограничат значителна част от производството и да изискват по-сложен ремонт. Видеозаписите на пожара сами по себе си не показват нито степента на вътрешните повреди, нито дават яснота за очаквания срок на възстановяване.
Ударът по авиобаза Енгелс засяга друг ключов елемент от руската отбранителна система. Летището е един от водещите центрове за базиране, обслужване и въоръжаване на стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160М. Въздушно-космическите сили използват тези самолети за изстрелване на далекобойни крилати ракети като Х-101 и срещу Украйна. Дори когато част от авиацията е преместена на по-далечни летища, Енгелс запазва значение за подготовката на полети, техническото обслужване и боравенето с авиационни боеприпаси.
Базата и свързаната с нея горивна инфраструктура многократно са били цел на украински атаки в рамките на пълномащабната война. През януари 2025 г. Киев съобщи, че е поразила нефтената база „Кристал“, която снабдява летището с авиационно гориво. Тогава пожарът излезе извън контрол и продължи да гори няколко дни, при което загинаха двама огнеборци.
През март 2025 г. нов удар с дрон доведе до мащабен пожар и вторични експлозии в района на базата. Появиха се сведения за поразени складове и ракети, но част от предварителните оценки за понесените загуби така и не бяха подкрепени от категорични доказателства в публичното пространство. Тези атаки илюстрираха, че пораженията по наземна инфраструктура могат да наложат евакуация на личен състав, предислоциране на самолети и промяна на текущите процедури, без непременно това да доведе до унищожаване на самите бомбардировачи.
След операция „Паяжина“ през юни 2025 г., при която украински безпилотни летателни апарати атакуваха ключовите бази на руската стратегическа авиация, Москва разпредели голяма част от нейните самолети в отдалечени летища като авиобаза Украинка, разположена в Амурска област на Далечния изток. Тази мярка намалява риска от едновременно поразяване на голям брой самолети, но увеличава разстоянията, натиска върху техническите екипи и зависимостта от повече бази, складове и логистични маршрути.
На 16 юли Киев обяви, че при нов удар с дрон в Енгелс е унищожен стратегически бомбардировач Ту-95МС. Публично достъпната информация не дава пълна независима картина за състоянието на самолета. Случаят обаче допълни хронология на постоянен натиск върху базата, независимо дали отделните атаки причиняват загуба на авиационна техника, повреждат обслужващи съоръжения или принуждават руското командване да премести временно самолети и боеприпаси.
При масираната атака от изминалата нощ украински дронове са поразили и Людиновската петролна база в Калужка област. Според генщаба тя се използва за съхранение и доставка на гориво за руските въоръжени сили в зоната на активни бойни действия. Друга потвърдена цел се намира близо до Навля в Брянска област и беше описана като комплекс за съхранение, подготовка и изстрелване на ударни дронове.
Двете цели разширяват логиката на операцията отвъд Саратовска област. Складът за съхранение на петрол е част от снабдителна мрежа, а обектът край Навля е свързан с непосредствената подготовка на въздушни удари. Поразяването им в рамките на една нощ не доказва автоматично, че всички атаки са управлявани като единна оперативна система, но показва избор на цели по различни звена: производство на гориво, складиране, авиационно базиране и безпилотни операции.
В нощта срещу 1 август украински дронове поразиха руски командни пунктове за БПлА край Олхоземчугово в Курска област, Бересток в Донецка област, Сичневе в Днепропетровска област и Яблукове в Запорожка област. За разлика от далекобойните удари срещу Саратов и Калуга, тези действия са по-тясно свързани с управлението на дронове близо до линията за съприкосновение.
Ударите от последните две нощи очертават паралелен натиск върху командването на отряди за дронове при фронта, която поддържа далекобойни въздушни удари. Това не показва, че всички цели са били част от една свързана оперативна верига. Общият модел обаче показва стремеж да бъдат натоварени различни части от системата, която поддържа руските въздушни нападения.
През последните месеци Украйна увеличи своята кампания на удари по предприятия за преработка на нефт, петролни бази и помпени станции надълбоко в руска територия. На 31 май Саратовската рафинерия отново беше сред ударените цели, заедно с тръбопроводна станция в Кировска област и склад за гориво-смазочни материали в Ростовска област. Тогава също беше съобщено за голям пожар в Саратов.
На 8 юли последва нова атака по същата рафинерия, в края на юли бяха ударени предприятията в Рязан и Перм. Повтарянето на атаките има практическа логика: ремонтиран обект може отново да бъде изваден от работа, а наблюдаваното натрупване на повреди усложнява поддръжката и снабдяването с резервни части. Financial Times разкри, че украинското планиране все по-често се фокусира в критични инсталации и възли, чието възстановяване е по-скъпо и отнема повече време, а не само към предизвикване на видими пожари.
Това не значи, че всеки удар води до трайно редуциране на руското производство и незабавно ограничава операции на окупационните сили. Руската федерация разполага с широка мрежа за преработка на петрол, запаси, железопътен транспорт и възможност да пренасочва доставки между региони. Стратегическата авиация също може да използва няколко летища. Разпределянето на самолети и гориво обаче не премахва разходите: то удължава логистичните маршрути, разпилява охранителните ресурси и принуждава руското командване да защитава повече обекти.
В същото време тази поредна атака демонстрира рисковете за цивилните в руските градове около военната и промишлената инфраструктура. Двамата загинали в Енгелс и материални щети по жилищни и обществени обекти остават отделна последица от военните цели, заявени от Украйна. Към момента не е публично уточн дали пораженията по жилищната сграда са причинени от директен удар, отломки от прехванат дрон или действие на противовъздушната отбрана.
