Туркменистан се опитва да спре масовото дезертьорство сред офицерите

🇹🇲 Министерството на отбраната на Туркменистан прави опити да овладее вълната от масови оставки в офицерския състав. На военните, напуснали частите си без разрешение, се предлага възможност да се завърнат на служба, при условие че бъдат прехвърлени към родните си региони. До момента обаче тази мярка дава слаб резултат и не решава основните проблеми в армията.

Министърът на отбраната Бегенч Гундогдиев потърси нов подход към кадровия колапс във въоръжените сили. По време на среща с командири на поделения за преглед на резултатите от първите два месеца на 2026 г. той разгледа въпроса с масовите оставки.

Според информацията, няколко командири са поискали от него да одобри молбите за освобождаване на подчинени, които дълго време не са се явявали в частите си. Според източник, цитиран от turkmen.news, министърът е реагирал остро и е заявил, че няма да подпише подобни документи.

„Ако трябва, ги заключвайте в оръжейните складове, но не ги пускайте да напускат армията“, цитира думите му източникът Няколко дни след срещата офицери са получили телефонни обаждания от Министерството на отбраната с предложение да се върнат на пост. В замяна им е обещано преместване в родния им край.

Подобна практика не е съществувала досега. Още от съветско време военните обикновено са разпределяни в региони, различни от техните родни, за да може при евентуални размирици да защитават държавната власт, вместо да застават на страната на местното население. Сега е направено изключение за онези, които искат освобождаване, след като са напуснали частите си самоволно – в някои случаи за повече от година. Въпреки това почти никой не е приел офертата, а броят на офицерите, желаещи да напуснат, продължава да расте.

Като основен проблем офицерите посочват жилищното осигуряване. Преди две години министерска заповед отмени възможността за приватизация на ведомствени жилища, която дотогава бе достъпна в зависимост от прослуженото време. След това решение отливът на кадри се е засилил. Преди около година министерството предложи на офицерите да закупуват новопостроени апартаменти със собствени средства, изисквайки от тях да покрият 100% от цената, като същевременно забрани последваща препродажба.

Много офицери смятат тези условия за неразумни. Според тях няколко години работа в чужбина, например в Русия, позволяват да се спестят достатъчно пари за дом, кола и осигуряване бъдещето на децата.

Военнослужещите се оплакват от ниско заплащане, „дедовщина“ (тормоз) и корупция, които засягат не само наборниците, но и офицери. В резултат на това някои офицери, които не могат да подадат официално оставка, остават на служба само до достигане на пенсионна възраст. Източници твърдят, че моралът и дисциплината са се влошили до такава степен, че всеки конфликт с командирите може да подтикне офицер да подаде молба за напускане и просто да спре да се явява на работа.

Проблемите на туркменската армия идват на фона на засилено напрежение в Централна Азия. На 27 февруари министърът на отбраната на Пакистан, Хаваджа Асиф, обяви началото на „открита война“ срещу талибаните в Афганистан. Оттогава насам са били убити най-малко 684 талибански бойци, 327 пакистански войници и поне 475 цивилни. Само през изминалата нощ пакистански въздушен удар срещу клиника за наркозависими в Кабул отне живота на 400 цивилни и рани други 250.

Последният голям клиент на Газпром в Европа ще купува газ от Туркменистан.

🇭🇺🇹🇲 Унгария, един от най-големите клиенти на Газпром в Европейския съюз, изрази желание да започне внос на природен газ от Туркменистан, заяви заместник-държавният секретар по развитие на източните връзки на страната Адам Щифтер по време на посещение в Ашхабад.

„В енергийната сфера разчитаме на Туркменистан като надежден партньор. Унгария зависи от вноса на природен газ от различни държави, затова гледаме с голяма надежда и към Туркменистан. Надяваме се, че в близко бъдеще той ще стане доставчик на газ за Европа, и конкретно за Унгария“, каза Щифтер, цитиран от Интерфакс.

В четвъртък унгарският министър на външните работи Петер Сиярто обяви подписването на най-дългосрочния договор в историята на страната за доставка на втечнен природен газ с френската компания Engie, който ще бъде в сила до 2038 г., а общият обем на доставките ще достигне 4 млрд. кубически метра.

В началото на септември Унгария сключи и договор с британската компания Shell за закупуване на 2 милиарда кубически метра газ годишно. Доставките ще започнат през 2026 г., а споразумението е с продължителност 10 години. Газът ще се транспортира през Чехия и Германия.

Унгария и Словакия, които нямат излаз на море и внасят руски газ и петрол по тръбопроводи, досега се противопоставяха на пълния отказ от руските енергийни ресурси. Въпреки това, според водещия анализатор на Freedom Finance Global Наталия Милчакова, неочакваната промяна в тона на Будапеща относно възможността за внос на газ от други държави показва стремеж към диверсификация на доставките.

Все пак тя отбелязва, че все още не е ясно колко газ би могъл да достави Туркменистан и по какъв начин. „Ще трябва да се използва тръбопроводната инфраструктура на Азербайджан, който също има планове за износ на газ към Европа, или на Иран, с когото ЕС има сложни отношения заради санкциите. Друга възможност е доставките да преминават през „Турски поток“ въз основа на договор с Газпром, обясни Милчакова.

По изчисления на финландския аналитичен център CREA, в момента Будапеща харчи около 500 милиона евро месечно за внос на енергийни ресурси от Русия. През юли доставките на газ за Унгария възлизат на 285 милиона евро, а на петрол – на 200 милиона евро. Словакия също продължава да внася руски тръбопроводен газ, но в значително по-малки обеми – около 50 милиона евро месечно.

Унгария все още има действащ договор с Газпром за доставка на 4,5 милиарда кубически метра газ годишно до 2036 г.

122 души от Туркменистан са били вербувани да воюват срещу Украйна за 2025 г.

🇹🇯🤝🇷🇺 От началото на 2025 г. най-малко 122 граждани на Туркменистан са били вербувани за участие във войната срещу Украйна на страната на руската армия. Това съобщи украинският проект „Искам да живея“, който публикува сведения за чуждестранни наемници на договор в Министерството на отбраната на Руската федерация.

Според публикацията, въпреки усилията на властите в Туркменистан да предотвратят вербуването, руските военни продължават да успяват да привлекат граждани на страната, предимно за щурмови подразделения.

По данни на проекта от 2023 г. насам броят на вербуваните граждани на Туркменистан постепенно нараства, макар че продължава да е най-ниския сред държавите от Централна Азия. Сред мотивите за подписване на договор са финансовото възнаграждение и възможността за получаване на руско гражданство.

От проекта също отбелязват, че чужденците най-често са изпращани на фронтовата линия и рядко получават назначения в тилови подразделения.

По-рано министерство на външните работи на Украйна призова чужденците, вербувани в руската армия, да избягват участие в бойни действия и при първа възможност да се свържат с проекта „Искам да живея“, създаден за предаване в плен.

Общо 1257 граждани от страните в Централна Азия остават в редиците на руските войски, воюващи срещу Украйна, въпреки изтичането на сроковете на техните договори, съобщава проектът „Искам да живея“.

На 12 август 2025 г. проектът публикува класация на страните с най-голям брой наемници, останали в руската армия след изтичане на договорите им с руското министерство на отбраната. Първо място заема Узбекистан – 426 негови граждани с изтекли договори все още служат в руската армия към днешна дата.