Дрон удари завода за масла в Зауия, петролната корпорация предупреди за форсмажор

🇱🇾🛢️💥 Дрон удари през изминалата нощ предприятие за смесване и пакетиране на смазочни масла на либийската петролна компания „Зауия“, като порази главното хранилище и тръбопроводната мрежа, обслужващи производството за вътрешния пазар.

Няма загинали и материални щети, съобщи Националната петролна корпорация (NOC), но предупреди, че при нови удари бордът на директорите може да обяви форсмажор и да прекрати напълно най-голямото действащо предприятие за обработка на петролни продукти в страната. Държавното дружество поиска незабавна намеса на компетентните органи и разпореди на противопожарните екипи да повишат своята готовност.

Крайбрежният град, разположен на 40 км западно от Триполи, вече четвърти пореден ден е обект на удари. За този период са поразени петролната рафинерия, обезсоляващата станция за питейна вода и горивното депо, а съобщенията на самата NOC описват случилото се като поредица от нападения срещу петролните активи в Зауия. На този етап никой не е поел отговорност за атаките.

Първият случай беше регистриран в събота, 8 август. В 03:45 ч. местно време дрон удари резервоар № 7-1 за нафта в рафинерията и се взриви в неговата стена, обяви операторът. Ударът проби два отвора и нафтата започна да изтича, но персоналът успя да спре теча, с което предотврати избухването на силен пожар. Със същото съобщение дружеството предупреди и за опасността от присъствието на военна техника в близост до комплекса.

Ден по-късно Първи батальон за подкрепа от Охраната на петролните съоръжения (PFG) отбеляза, че е документирал мястото на падането, останките и щетите по хранилището, и определи безпилотния летателен апарат като FPV дрон, управляван от оператор с камера на борда. Батальонът осъди нападението „по най-силния и категоричен начин“ и припомни, че ударите по подобни обекти представляват тежко престъпление и посегателство срещу ресурсите и националното богатство на Либия и пряка заплаха за безопасността на работещите в него. Общинският съвет на Северна Зауия още същия ден поиска разследване и подвеждане под отговорност на стоящите зад инцидента.

Призори на 9 август дрон порази обезсоляващата станция „Ал-Харша“ в същия град. Пробити са поне един магистрален водопровод и водният резервоар, което принуди съоръжението да спре работа, установи при оглед кризисният комитет на община Западна Зауия. Станцията захранва центъра на Зауия, Северна Зауия, кварталите Ал-Харша и Ал-Мутрад в западната част на града и района Дахман в съседния Сурман. На практика водоснабдяването на три района на Зауия и един квартал в съседната община минава именно по тази тръба, която сега е пробита от дрона.

Тонът на местните власти рязко се промени. Съветът в Северна Зауия определи удара по водопровода като безпрецедентно развитие за града и поиска местна и международна проверка за установяване на произход на апаратите, кой ги е внесъл в Либия, кой ги управлява и кой стои зад тяхната употреба. Съветът каза още, че между първия и втория инцидент не са последвали нито публично разследване, нито арести, нито други видове възпиращи мерки.

В понеделник вечерта пламна резервоар в горивното депо в Зауия, стопанисвано от частното дружество „Брега“. Компанията съобщи за пожар в резервоар с дизелово гориво и заяви, че обстоятелствата остават неизвестни, а работниците оценяват щетите. NOC описа случая по различен начин: според корпорацията обект с около 4,5 млн литра бензин е било „пряко набелязано“, последвал е тежък пожар и конструкцията се е срутила напълно. Xinhua посочи хранилището като 402-T. Корпорацията обяви извънредно положение от най-висока степен в района, а според двама инженери от завода производството е продължило без прекъсване.

Обектът, ударен във вторник, беше представен като нов само преди четири месеца. На 14 април NOC обяви, че предприятието в Зауия е завършило нова производствена линия за смесване и пакетиране на масла, а по нейното описание използва съвременни технологии и произвежда корабни, хидравлични и индустриални моторни смазки по международен стандарт. Дронът се разби именно в непосредствена близост до главното хранилище за смазочни масла и тръбите, обслужващи тази линия.

Значението на комплекса надхвърля собствената продукция. Рафинерията в Зауия преработва 120 хиляди барела дневно и остава най-голямата действаща такава в страната, докато тази в Рас Лануф спря дейност. Тя се захранва по тръбопровод от Шарара – най-голямото находище в страната, с добив от 300 000 барела дневно – и снабдява с горива Триполи и околните райони.

Форсмажорът е правният механизъм, чрез който NOC се освобождава от договорни задължения, когато не може да ги изпълни по независещи от нея причини. Практическият ефект при Зауия обаче е по-сериозен. Държавният петролен монополист е единственият субект, упълномощен по закон да внася и изнася суров петрол и производните му, така че спирането на завода не позволява производството просто да се поеме от друг голям преработвател, а прехвърля по-голяма част от тежестта на снабдяването върху вноса.

Заводът вече се наложи да прекрати дейност веднъж по-рано тази година и отново заради бойни действия в непосредствена близост. В началото на май тежък обстрел засегна няколко точки в самото съоръжение по време на сражения наблизо, производството беше спряно, танкерите – изтеглени, а работата възстановиха след около два дни. Дирекцията по сигурността в Зауия описа тогавашните сражения като операция срещу лица извън закона.

Сегашната поредица от удари се развива в град, който вече седмица е арена на въоръжени сблъсъци. На 4 август в Зауия и Сурман избухнаха боеве между Първа сила за подкрепа и 103-ти пехотен батальон – две формирования, официално признати от правителството в Триполи. Загинаха петима души, сред тях двама военнослужещи от батальона; затворът в Сурман се превърна в арена на масови бунтове, последвани от бягство на стотици затворници; крайбрежният път бе затворен, а западните общини поискаха помощ от столицата. Операторът на завода тогава отправи призив към служителите си да не рискуват да идват на работа. Официалните обяснения кой точно се сражава и защо останаха оскъдни.

Географията обяснява защо насилието в Зауия се усеща далеч отвъд самия град. Той лежи на крайбрежната магистрала, която свързва Триполи със западната граница на страната, и всяко едно затваряне парализира сухопътния коридор западно от столицата. На една и съща територия са разположени най-голямата активна рафинерия в страната, горивното депо, от което се снабдява целия регион, и обезсоляващата станция, без която не би имало питейна вода за населението. През седмицата след 4 август Зауия и Сурман излязоха на преден план в картината на сигурността в страната: бягство от затвор, затворен път, общини, обърнали се за помощ към правителството в Триполи, и две признати от него въоръжени фракции по улиците на града, които водят ожесточени сражения помежду си.

Охраната на петролните обекти в Зауия, която отговаря за сигурността на комплекса, е под номиналния контрол на правителството в Триполи и има собствено досие. През юни 2018 г. Съветът за сигурност на ООН включи командира ѝ Мохамед ал-Амин ал-Араби Кашлаф в списъка за замразяване на активи, както и забрана за пътуване заради ролята му в контрабандата на мигранти. В доклада си от 2023 г. експертната група на организацията посочи, че Кашлаф и командирът на бреговата охрана в Зауия Абд ал-Рахман ал-Милад продължават да ръководят голяма контрабандна мрежа, разширена след санкциите с елементи на 55-а бригада, командването на Апарата за подкрепа на стабилността в града и отделни служители на бреговата охрана.

По същите канали преминава и горивото. Още в началото на 2017 г. тогавашният председател на петролната корпорация Мустафа Санала публично обвини бригадата „Шухада ан-Наср“ в съучастие в изнасянето на субсидирано гориво от рафинерията, след което формированието се оттегли от охраната на комплекса. Италианското разследване, описано от Public Eye и TRIAL International, проследи маршрута: дизел, отклонен от хранилищата в Зауия, се превозва с камиони до пристанищата Зувара и Абу Камаш, прехвърля се на рибарски лодки, а оттам – на танкери с курс към Малта и Сицилия. В анализ на Chatham House от 2019 г. Санала определя частите на охраната като изродили се в „местни феоди“.

Въпросът на общината откъде произлизат тези дроновете има и по-широк контекст. Оръжейното ембарго на ООН върху Либия действа без прекъсване от 2011 г. насам и продължава да е обект на системни нарушения. В окончателния доклад за 2026 г. експертната група препоръча налагането на санкции спрямо либийския бизнесмен и канадски постоянен резидент Ахмед Гадала заради незаконна продажба на китайски дронове и военно оборудване. Година по-рано същата група изследва останки, събрани в Либия, и стигна до извода, че отговарят на части от два дрона „Фейлун-1“ – модел, който според експертите попада в ембаргото. През април Reuters съобщи, че командването на маршал Халифа Хафтар се е сдобило с ударни дронове въпреки забраната. Модерно въоръжение влиза в страната още от първия етап на гражданската война след падането на дългогодишния диктатор Муамар Кадафи през 2011 г., а според експертната група Либия се е превърнала в първия голям африкански театър на дронова война.

Дроновете в небето над Зауия обаче са от друг клас. FPV дронът се асемблира от търговски компоненти, струва стотици долари и лети на кратки разстояния. Това значи, че операторът му обикновено се намира в непосредствена близост до целта. Ограниченията на този клас си проличаха и в самата Зауия: на 8 август дронът проби стената на хранилището за нафта и предизвика изтичане, а на 11 август друг падна до целта, без да причини щети.

В понеделник вечерта, на около 1000 км източно от Зауия взривно устройство, заложено под автомобил, уби шефа на разузнаването на Либийската национална армия Фаузи ал-Мансури пред дома му в квартал Хауари в Бенгази. Смъртта му потвърдиха пред Reuters двама източници от сферата на сигурността, без да уточнят извършител или подробности за устройството. Ал-Мансури оглави разузнаването през май 2024 г. По-рано той беше назначен за командващ военната зона Себха. На този етап никой не е поемал отговорност за акта, а властите в Бенгази обявиха, че започват разследване по случая. Либия остава разделена от 2020 г. насам между признатото от ООН правителство в Триполи и командването на маршал Халифа Хафтар на изток. Примирието, влязло в сила от същата година сложи край на горещата фаза от гражданската война, обхванала страната след свалянето на Муамар Кадафи, но въпреки това не успя да премахне различията между отделните въоръжени фракции.