Либия остава в капана на въоръжени съперничества и политическа нестабилност през 2025 г.

Бунтовник държи знамето на Кралство Либия и нож по време на обстрел от войници, лоялни на либийския диктатор Муамар Кадафи близо до Рас Лануф, 4 март 2011 г.
📸 Снимка: REUTERS/Goran Tomasevic

🇱🇾 Либия ще изпрати 2025 г. в капана на въоръжени конфликти, периодично насилие и политическа фрагментация, което продължава да подкопава както управлението, така и ежедневието на хората.

Властта остава разделена между признатото от ООН Правителство на националното единство в Триполи и Правителството на националната стабилност в източната част на страната. Въпреки дълги години на преговори, нито една от страните не иска да преодолее задънената улица около националните избори или да обедини ключовите институции в страната.

На 27 август крайбрежният град Ал-Зауия отново се превърна в арена на напрежение. Въоръжени групи се сблъскаха с тежко оръжие в жилищни райони, което доведе до жертви и материални щети. Тези събития доказват, че милициите продължават да действат необезпокоявани и държат под свой контрол местни територии, където решават спорове със сила, вместо с диалог. Централната власт е все така слаба, а примирията са крехки и често рухват, което води до нови цикли на конфронтация.

В Триполи периодите на затишие често са прекъсвани от внезапни ескалации. Политически лидери, сред които ръководителят на Президентския съвет Мохамед Менфи, многократно призоваха за подновяване на ангажимента за примирие. Въпреки това ежедневието в столицата е белязано от войни за територия и борби за власт. Чести стрелби, отвличания и затваряне на пътища принуждават местните жители да променят навиците си, някои семейства са разселени, а училищата в рискови райони са затворени.

Бойци от силите за сигурност, лоялни на маршал Халифа Хафтар, стоят на пост пред сградата на парламента в Тобрук, източна Либия, 10 февруари 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Esam Omran Al-Fetori

Експерти по конфликтите в Берлин настояват за спешни реформи и политически компромиси, като предупредиха за влошаваща се нестабилност. Тази оценка беше потвърдена по-късно през месеца от двумесечния брифинг на Съвета за сигурност на ООН, описва подробно постоянните уязвимости: разпокъсани командни структури, неконтролирано насилие от страна на милициите и продължаваща несигурност около подготовката на избори.

Въпреки тези предизвикателства, през август бяха проведени общински избори в 34 града, в които избиратели гласуваха дори в райони, където въоръжени групи се опитаха да попречат на процеса. Макар това да показа местна устойчивост и гражданска ангажираност, частичните анулирания на изборни резултати в западните райони и липсата на избори в голяма част от източната и южната част на страната подчертават колко далеч е Либия от единно управление.

Доклади на правозащитни организации описват мрачна картина. Произволни арести, убийства без съд и присъда и отвличания продължават да са широко разпространени. Между март 2024 г. и септември 2025 г. най-малко 20 задържани по политически причини са намерили смъртта си зад решетките. Отговорността е недостижима, тъй като съдебните институции са изправят пред опит за намеса и страх от репресии.

Мигрантите и бежанците са сред най-уязвимите. Много от тях стават жертва на мрежи за трафик на хора или насилие от страна на милициите, изправени пред изнудване, задържане или физическо малтретиране. Тези условия превръщат части от Либия в зони с висок риск за преминаване, което засилва както хуманитарните кризи, така и общото усещане за несигурност.

С напредването на октомври рискът от подновяване на мащабен конфликт остава висок, макар и да няма непосредствена ескалация. Международни посредници продължават да притискат всички страни да се придържат към примирието от 2020 г., да спрат едностранните военни операции и да се съсредоточат върху изграждане на единни национални институции за сигурност. Финансовото управление и реформата в сектора на сигурността се разглеждат като ключови първи стъпки към провеждането на достоверни национални избори.

Ясно е, че средата за сигурност в Либия остава крехка и нестабилна, белязана от често насилие и хронично недоверие. Бъдещето на страната ще зависи от устойчивия дипломатически натиск, постепенното възстановяване на институциите и надеждни мерки за отчетност. Без тези усилия местни сблъсъци рискуват да прераснат в по-широки конфронтации, задържайки Либия в цикъл на нестабилност и подкопавайки общественото доверие в пътя към национално помирение.

Докато светът гледа към Украйна, Русия засилва позициите си в Либия.

🇷🇺🤝🇱🇾 Май беше най-кървавият месец на Русия от началото на нейната 28-месечна война срещу Украйна: според различни източници до 38 940 войници загинаха или бяха тежко ранени. Тази планина от жертви не попречи на Кремъл да изпрати 2000 войници и хиляди тонове военно оборудване в източната половина на Либия, контролирана от военачалник в Бенгази.

Това пише базираният в Масачузетс американски вестник Berkshire Eagle.

Либия?

Бенгази беше в центъра на вниманието през 2012 г., когато ислямски фундаменталисти убиха американския посланик в Либия и други трима американски служители. Като страничен продукт Вашингтон загуби вкуса си към Либия и жестоката ѝ политика.

Москва обаче навлезе и запълни вакуума. Сега, след години на интензивно ухажване, Русия е на път да спечели права за базиране на военни кораби на руския флот в Тобрук. От тази точка в централното Средиземноморие руските крилати ракети "Калибър" могат да поразят почти всяка цел в Западна Европа. Миналата седмица руският президент Владимир Путин предупреди, че Русия може да предостави оръжия с голям обсег на други страни, за да могат да нанасят удари по западни цели.

„Руска средиземноморска база в Либия би застрашила Европа и южния фланг на НАТО“, пише базираният във Вашингтон Институт за изследване на войната (ISW) в новия си доклад „Руското разпространение в Африка“. „Позицията на Кремъл в Либия също така му дава възможност да дестабилизира Европа, като въоръжи мигрантските потоци от Африка, върху които сега има още по-голямо влияние благодарение на скорошната си експанзия по южните точки на транссахарските мигрантски маршрути в Сахел.“

В хибридната война на Русия срещу Запада Москва използва неконтролираната имиграция като новото си оръжие. Либия има най-дългата брегова линия в Северна Африка - малко под 1800 километра. По време на 42-годишното управление на Муамар Кадафи Европа имаше неписана сделка с ексцентричния владетел на Либия: вие не позволявате на Африка да пресече Средиземно море, а ние пренебрегваме вашите „ексцентричности“.

Въпреки това, след свалянето и смъртта на Кадафи през 2011 г., Либия се върна към разделението на изток-запад от италианската колониална ера от преди един век. В Триполи, столицата, призната от ООН, има едно правителство. В Бенгази има друго правителство. Поради тази причина контролът върху брега остана в миналото. Миналата година агенцията за граничен патрул на Европейския съюз съобщи, че 380 000 африкански мигранти са се опитали да преминат в Европа от Либия - най-високият брой от почти десетилетие.

Тобрук, оспорвано пристанище по време на Втората световна война, е на 420 километра южно от гръцкия остров Крит. Занимаващите се с трафик на хора правят това пътуване с лодка за една нощ. На юг новите съюзници на Русия – Мали, Буркина Фасо и Нигер – контролират каналите за контрабанда на хора от сърцето на Африка.

През последните две години Русия и нейният сателит Беларус изпращаха мигранти без документи през своите западни сухопътни граници. Мигрантите са пионки в опитите на Русия и Беларус да подхранят антимигрантските настроения и на свой ред да стимулират крайнодесните партии на европейските избори.

Съобщава се, че в Източна Либия местният лидер, маршал Халифа Хафтар, печели от изпращането на лодки с африкански мигранти на север.

„Хафтар изрично е помагал на контрабандистите на мигранти в Либия, като им е предоставял разрешения за сигурност“, пише ISW в свой доклад от миналата седмица. „Партньорите на Русия в нигерската хунта анулираха подкрепения от ЕС закон за миграцията, който имаше за цел да спре мигрантските потоци през декември 2023 г.“

Уединен в Бенгази, генерал Хафтар олицетворява провала на американската дипломация в Либия. Американски гражданин, той е живял две десетилетия в Северна Вирджиния, където е бил актив на ЦРУ. Наскоро обаче той и много от шестимата му сина тихомълком изтеглиха парите си от американски банкови сметки.

Междувременно Кремъл бере плодовете на инвестиция от съветската епоха. В края на 70-те години на миналия век Хафтар, тогава изгряващ млад офицер от вътрешния кръг на Кадафи, завършва тригодишна степен за чуждестранни офицери във Военната академия М. В. Фрунзе в Москва. Рускоезичният маршал Хафтар сега е обект на ухажване от Кремъл: пътуване до руската столица за среща с президента Путин миналия септември и пет срещи в Бенгази с руския заместник-министър на отбраната Юнус-Бек Евкуров, включително една от последните седмици.

Плодовете на този процъфтяващ съюз можеха да се видят преди две седмици на парада в Бенгази, отбелязващ 10-ата годишнина от поражението на местните ислямистки сили, които може да са замесени в убийството на посланик Дж. Кристофър Стивънс. Според разузнавателния анализатор Janes, центъра на обективите по време на парада са били колоните от произведени в Русия бронетранспортьори Volk или Wolf, боядисани в пустинен камуфлаж. Те са само върхът на айсберга от пет доставки, направени след 1 април до Тобрук от руското средниземноморско пристанище в Тартус, Сирия.

Русия отчасти използва Тобрук, за да изпрати оборудване на юг, за да подсили страните в Сахел, където руски войски заменят френските войски: Буркина Фасо, Мали и Нигер. Въпреки това, много руски военни активи сега са разпръснати около Източна Либия, според нов доклад, озаглавен Mediterranean Sea Objective for the African Corps.

„Руски военен персонал и оборудване са забелязани на най-малко 10 места в източна Либия от началото на март“, според доклада, който е съвместен проект на независимото издание Verstka и проекта All Eyes on Wagner. Наемниците от частната военна компания Вагнер до голяма степен бяха заменени от руски войници, подчинени на Министерството на отбраната на Русия. Ранени войници от Източна Либия се лекуват рутинно в Русия.

От финансова гледна точка се смята, че Либия изпира руски газ за продажба в Европа, което противоречи на санкциите на ЕС. Миналия месец на форума Русия-Ислямски свят в Казан, столицата на Татарстан, република в състава на Руската федерация. Либийските власти поканиха руската компания Татнефт да построи петролна рафинерия в Бенгази или Тобрук. Миналия месец по време на посещение в Източна Либия руският външен министър Сергей Лавров каза, че Русия планира да открие консулство в Бенгази.

При предишни атаки срещу правителството в Триполи генерал Хафтар наводни страната с фалшиви либийски динари на стойност около 1 милиард долара, отпечатани от руската държавна валутна печатница Гознак. Сега анализаторите смятат, че новото насочване на оръжия към Източна Либия предвещава руска подкрепа за военно нападение от генерал Хафтар върху оставащата една трета от Либия извън неговия контрол.