Естонски военнослужещ беше осъден за шпионаж в полза на Русия.

🇪🇪🕵️‍♂️🇷🇺 Член на Естонските сили за отбрана беше осъден на 4 години и 11 месеца затвор, след като се призна за виновен в участие и подкрепа към руски разузнавателни операции, съобщи общественият медиен оператор ERR.

Член на НАТО и ЕС и споделяща обща граница с Русия, Естония все по-често обвинява големия си съсед в подривни дейности и хибридни операции в Балтийския регион.

Според обвинителния акт в периода март-май обвиняемият по делото Иван Дмитриев е сътрудничил на Александър Бобков, офицер от Оперативния отдел на Граничната охрана на Федералната служба за сигурност на Руската федерация.

Действайки от негово име Дмитриев е предал на руската страна сведения за естонските въоръжени сили, местния живот в Нарва, който е третия по големина град в Естония, както и за движенията на отбранителните сили в рамките на града.

Държавният прокурор Триину Олев-Аас заяви, че Дмитриев, активен член на Естонските сили за отбрана, занимавал се с операции с дронове, се явява значителна заплаха за националната сигурност.

„Русия счита за важни всички сведения, които успява да събере за Естония. Бързото осуетяване на престъпления срещу държавата и преследване на лица, вербувани от руски разузнавателни служби, е част от националната отбрана, особено в днешната ситуация“, каза Олев-Аас.

Заместник-генералният директор на Естонската служба за вътрешна сигурност Таави Наритс заяви, че неговите служители са арестували Дмитриев, докато се готви да пътува до Русия, за да се срещне със своя ръководител след участие във военно учение.

Съдебното решение все още не е влязло в сила и може да бъде обжалвано пред Окръжния съд в Тарту, се допълва в репортажа на обществения медиен оператор.

Случаят идва на фона на повишена тревога относно руските шпионски операции в страната, както и в Европа като цяло. През август Талин обяви висш дипломат на Кремъл за персона нон грата заради предполагаем опит да подкопае конституционния ред и правната система на Естония.

През януари 2024 г. властите в Естония арестуваха Вячеслав Морозов, професор по политология в Университета в Тарту, който по-късно беше осъден за шпионаж в полза на Москва и получи шест години затвор.

Ал-Шабаб атакува голям затвор в Могадишу часове след края на пътните барикади.

🇸🇴 В събота близо до президентския дворец в Сомалия избухнаха тежки сражения и експлозии, когато ислямистката групировка Ал-Шабаб атакува главния затвор в столицата Могадишу, часове след като федералното правителство премахна дългогодишни пътни блокади.

Жители на район Бондхере в централната част на града съобщиха, че са чули взривове и стрелба от затвора, който служи и като щаб на регионалното разузнаване, се издигал дим. Местната жителка Хибо Мохамед сподели пред Associated Press по телефона: „Наистина сме уплашени. Градът беше спокоен от месеци, но сега всички отново са разтревожени.“

Свързаната с Ал-Кайда групировка Ал-Шабаб, базирана в Сомалия, пое отговорност за атаката, като заяви, че е освободила затворници. Правителството не коментира веднага атаката, а всички телефонни обаждания и съобщения до официални лица останаха без отговор в събота.

Държавните медии на Сомалия съобщиха, че нападателите са използвали превозно средство, маскирано да прилича на тези на силите за сигурност на разузнавателната служба. Според тях войниците са отблъснали атаката и са убили няколко бойци.

Цел на нападението беше затвора Годка Джилаков, който през 2014 г. също беше атакуван, когато бойци на Ал-Шабаб взривиха кола бомба пред портата, нахлува в комплекса и опитаха да освободят затворниците в него. Тогава сомалийските сили отблъснаха нападателите, но поне една дузина души загинаха.

Съботната атака се случи само часове след като федералното правителство премахна няколко пътни блокади в Могадишу. Тези бариери бяха поставени преди години за защита на ключови правителствени обекти, но мнозина жители твърдяха, че те пречат на движението и търговията.

Силите за сигурност бързо отцепиха пътищата, водещи до мястото на инцидента, докато линейки се втурнаха към района. Броят на жертвите все още не е уточнен.

Могадишу беше сравнително спокоен през последните месеци, тъй като правителствените сили, подкрепяни от местни милиции и войски на Африканския съюз, успяха да изтласкат бойците на Ал-Шабаб от няколко района в централна и южна Сомалия.

Иракчанин ще лежи доживот за трафик на хора, вербувал бойци за Русия срещу Украйна

Задържани иракски граждани пред стена в затвора в град Хакланя, западно от Багдад.
📸 Снимка: Getty Images

🇮🇶⚖️🇷🇺 Иракчанин беше осъден на доживотен затвор за трафик на хора, след като вербувал свои сънародници да се сражават в редиците на руската армия във войната срещу Украйна.

В изявление на Наказателния съд в Наджаф се посочва, че осъденият е сформирал групи и ги е изпращал да воюват в чужди държави срещу заплащане, а присъдата е наложена съгласно иракския закон за борба с трафика на хора.

Според съдебен представител и висш служител по сигурността, пожелали анонимност, мъжът – посочен като Рисан Фалах Камел – е признат за виновен във вербуване на бойци и изпращането им да воюват на страната на Русия.

От началото на войната, започнала с пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г. чужди бойци се присъединяват и към двете страни.

По-рано тази година украински официални лица заявиха, че значителен брой китайски граждани се сражават в редиците на руската армия и че Киев е събрал подробни разузнавателни данни за повече от 150 наемници, вербувани от Москва чрез социалните мрежи. Китай отхвърли тези обвинения.

Северна Корея се утвърди като един от най-близките съюзници на Москва, като според сведения на разузнавателни източници от САЩ и Южна Корея, тя е изпратила хиляди свои войници и милиони боеприпаси в подкрепа на руската армия. Това военно сътрудничество засили изолацията на Севера от международната общност, но укрепи неговите стратегически връзки с Кремъл.

В първите месеци на войната украинските власти обявиха, че над 20 000 доброволци от 52 държави са пристигнали в страната, за да ѝ помогнат в отбраната срещу руската агресия. Оттогава броят на чуждестранните бойци в редиците на украинската армия остава неясен.

Миналата година руските военни плениха британски гражданин, участвал в украинските операции в Курска област като част от Чуждестранния легион, структура в състава на Силите за териториална отбрана на Украйна.

5 години затвор за Никола Саркози заради предполагаемо финансиране от Либия

Френският президент Никола Саркози (вляво) посреща либийския лидер полк. Муамар Кадафи при пристигането му в Елисейския дворец в Париж, 10 декември 2007 г.
📸 Снимка: AP Photo/Francois Mori

🇫🇷⚖️ Бившият френски президент Никола Саркози беше осъден на пет години затвор от парижки съд, който изненадващо постанови, че ще бъде лишен от свобода дори при обжалване, след като беше признат за виновен по делото за незаконно финансиране на неговата кампания от страна на Либия.

Съдът обяви, че датата за влизането му в затвора ще бъде уточнена по-късно, като по този начин 70-годишният Саркози бе пощаден от унижението да бъде изведен от съдебната зала с белезници.

Магистратите го признаха за виновен в „престъпно сдружение“ за финансиране на кампанията му с либийски средства в замяна на дипломатически услуги в периода 2005-2007 г. В същото време той е оправдан по три други обвинения – пасивна корупция, незаконно финансиране на кампания и прикриване на присвояване на публични средства.

Двама от най-близките му сътрудници по време на президентството му – бившите министри Клод Геан и Брис Ортефьо – също бяха признати за виновни в престъпно сдружение, но бяха оправдани по други обвинения.

Като цяло решението показва, че съдът смята, че е имало опит да се търси либийско финансиране за кампанията на Саркози през 2007 г., но съдиите не бяха убедени, че той е имал пряко участие и че либийски пари реално са били използвани в печелившата му кампания.

Председателката на състава, в дълго четене на мотивите, продължило часове, заяви, че Саркози е позволил на свои приближени да търсят подкрепа от либийските власти „за да осигурят или да се опитат да осигурят финансови средства за кампанията му“. Той изслуша решението прав на крака.

В същото време съдът подчерта, че не може да се установи с абсолютна сигурност либийски пари да са финансирали кампанията. Но според френския закон корупционна схема може да има, дори когато не е доказано плащане.

В съдебната зала Саркози беше придружен от съпругата си Карла Бруни-Саркози докато тримата му пълнолетни синове също присъстваха. Той седеше на първия ред на подсъдимите.

Саркози, който спечели изборите през 2007 г., но не успя да спечели преизбирането си пет години по-късно, отхрече всички обвинения по време на тримесечния процес тази година, в който общо 11 души бяха подсъдими, сред които трима бивши министри.

Въпреки поредица от съдебни скандали, помрачили наследството му, Саркози остава влиятелна фигура в дясната политика във Франция и публичния живот заради брака си с Бруни-Саркози.

Бившият френски президент Никола Саркози (вляво) и съпругата му Карла Бруни (вдясно) пристигат в съда в Париж, Франция, четвъртък, 25 септември 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Christophe Ena

Либийското финансиране

Обвиненията водят началото си от 2011 г., когато либийска агенция и самият Кадафи твърдяха, че са отпуснали тайно милиони евро за президентската кампания на Саркози през 2007 г.

През 2012 г. френското разследващо издание Mediapart публикува бележка на либийското разузнаване за договор за финансиране на стойност 50 млн. евро. Саркози нарече документа фалшификат и заведе дело за клевета. В четвъртък съдът постанови, че „най-вероятно този документ е фалшификат“.

Следователи разглеждаха и серия пътувания до Либия на приближени до Саркози, когато той заемаше поста вътрешен министър между 2005 и 2007 г., включително началника на кабинета му.

През 2016 г. френско-ливанският бизнесмен Зиад Такиедин заяви пред Mediapart, че е пренасял куфари с пари от Триполи до френското вътрешно министерство. По-късно той се отрече от показанията си.

Това оттегляне стана обект на отделно разследване за евентуален натиск върху свидетел. Саркози и съпругата му бяха обвинени предварително за участие в предполагаеми усилия за оказване на натиск върху Такиедин. Делото още не е стигнало до съд.

Такиедин, който беше сред подсъдимите, почина във вторник в Бейрут на 75 години. Той избяга в Ливан през 2020 г. и не присъстваше на процеса.

Прокуратурата твърди, че Саркози се е възползвал съзнателно от „корупционен пакт“ с режима на Кадафи. Либийският диктатор бе свален и убит през 2011 г., след като управляваше страната над четири десетилетия.

Саркози отрича „заговор“

Процесът осветли неофициалните контакти на Франция с Либия в началото на новия век, когато Кадафи се опитваше да възстанови връзките си със Запада. Саркози определи обвиненията като политически мотивирани и основани на фалшиви доказателства. В хода на делото той заклейми процеса като заговор, организиран от „лъжци и измамници от клана Кадафи“.

Той намекна, че обвиненията са отмъщение за ролята му като президент за свалянето на Кадафи през 2011 г., когато Франция беше сред първите западни страни, призовали за военна интервенция.

„Какво доверие може да се даде на твърдения, белязани от отмъщение?“ – каза Саркози по време на делото.

Лишен от Ордена на Почетния легион

След друга присъда през юни Саркози беше лишен от най-високото френско отличие – Ордена на Почетния легион.

Преди това той беше признат за виновен по дело за корупция и търговия с влияние заради опит да подкупи съдия през 2014 г. за сдобиване с информация по дело, в което беше замесен. За това той получи една година домашен арест с електронна гривна, но през май тази година беше освободен условно заради възрастта си, след като изкара малко над три месеца с устройството.

В друго дело миналата година той беше признат за виновен за незаконно финансиране на своята кампания при неуспешния опит за преизбиране през 2012 г. Тогава Саркози беше обвинен, че е похарчил почти два пъти повече от допустимия по закон максимум, и получи една година затвор, от които шест месеца условно.

Саркози продължава да отрича всички обвинения и е обжалвал присъдата пред Касационния съд, поради което процедурата още продължава.

Молдовски съд осъди прокремълски лидер на седем години затвор.

🇲🇩🇷🇺 Молдовски съд осъди на 7 години затвор прокремълския лидер на автономния регион Гагаузия за канализиране на финансови потоци от Руската федерация за спонсориране дейността на политическа партия, която според властите в Кишинев е прикритие за руска намеса.

Молдова, която ще проведе парламентарни избори на 28 септември, редовно обвинява Москва за намеса във вътрешната политика чрез разпалване на проруски настроения в подривна кампания за сваляне на проевропейското правителство.

Москва отрича обвиненията за намеса в Молдова, малка бивша съветска република, заключена между Украйна и Румъния, която е член на ЕС и НАТО.

Държавното обвинение заяви, че регионалният лидер Евгения Гуцул систематично е изпращала недекларирани средства в Молдова между 2019 и 2022 г. за финансиране на вече забранената партия на проруски бизнесмен в изгнание Илан Шор.

Гуцул също така беше призната за виновна за получаване на 2,5 милиона долара от „организирана престъпна група“ за координиране на дейностите на партията в няколко региона на Молдова.

Противник на сегашното правителство на Молдова, тя често посещава Москва, за да се срещне с висши служители, но въпреки това отрече всякакви нарушения и заяви, че ще обжалва.

„Това решение няма нищо общо с правосъдието. Това е политическо клане“, каза тя в изявление във вторник. Кремъл осъди присъдата като политически мотивирана и обвини Молдова в потъпкване на демокрацията.

„Виждаме как опозицията се потиска по всякакъв начин,“ отбеляза говорителят Дмитрий Песков.

Над 100 души се събраха близо до съда в молдовската столица Кишинев днес в подкрепа на Гуцул, като скандираха „Срам“ и осъждаха правителството.

Гуцул е лидер на Гагаузия, автономен регион в южна Молдова с административен център Комрат, където гагаузите, тюркски народ, са мнозинство. Регионът има собствена конституция, парламент и изпълнителна власт, но остава част от Република Молдова. Местните жители, които наброяват около 140 000 души, говорят гагаузки, а културата им съчетава тюркски и православни традиции. Автономията е установена през 1994 г. след преговори с централното правителство в Кишинев.

Гуцул попада в санкционни списъци на ЕС и САЩ заради предполагаем опит за дестабилизиране на Молдова.

Миналата година молдовската полиция заяви, че Шор е изпратил 24 милиона долара чрез руската банка „Промсвязбанк“ за подкупване на гласоподаватели на президентски избори и референдум за членство в ЕС. Шор, който преди това беше признат за виновен за измама и избяга в Русия, отрича всякакви нарушения.

Издирваният шеф на затвора "Евин" е избягал преди израелския удар след таен част със сина си

Спасителни екипи претърсват развалините на затворническия комплекс „Евин“ в Техеран, който преди броени дни беше поразен от въздушен удар на израелски изтребители.📸 Снимка: Mostafa Roudaki/AFP via Getty Images

🇮🇱🔓🇮🇷 Хедаятолах Фарзади, известен с жестокостта си шеф на затвора „Евин“ в Техеран, е избягал от комплекса броени минути преди израелски изтребители да нанесат въздушен удар по комплекса, след като малко преди това получава предупреждение и с помощта на чат с агент на израелското разузнаване и пълнолетния му син съумява да се измъкне на косъм.

Според подробности, разкрити от израелски източник пред Fox News, служители на израелското разузнаване са потърсили сина на директора Амир Хусейни Фарзади, за да му предадат послание: ако накара баща си да пусне на свобода политическите затворници, животът му ще бъде пощаден в предстоящия удар.

В последвалата кореспонденция в WhatsApp, видяна от Fox News, шпионинът инструктира Амир да каже на своя баща да отвори вратите на затвора с предупреждение, че ударът ще бъде нанесен „след няколко минути“. Амир попитал дали вече се е случило нещо с баща му, на което агентът дава уверение, че няма да му се случи нищо, стига да предаде съобщението навреме.

Според същия източник, след като получава посланието, Амир осъществява връзка със своя чичо, който веднага се отправя към затвора, за да измъкне Фарзади. Двамата са забелязани да се изнасят от района с висока скорост малко преди началото на въздушните удари. Оттогава не е известно да има информация за местонахождението му.

Хедаятолах Фарзади оглавява затвора „Евин“ в периода от 2022 г. насам и е обвиняван в сериозни нарушения на човешките права, включително изтезания и убийства на лишени от свобода, които в по-голямата си част са политически дисиденти. Обвиненията срещу него включват още сексуално насилие, побои, насилствено гладуване и извънсъдебни екзекуции. Фарзади е санкциониран както от САЩ, така и от Европейския съюз.

Изглед към входа на затворническия комплекс „Евин“ в Техеран, Иран, 17 октомври 2022 г.📸 Снимка: West Asia News Agency чрез Reuters

Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ включи Фарзади в своя списък на специално обозначените лица (SDN), което забранява на американски граждани и организации да осъществяват каквито и да е финансови или търговски контакти с него.

„Много демонстранти бяха изпратени в затвора „Евин“ по време на последната вълна от протести, където бяха подложени на изтезания и други форми на физически тормоз“, се казва в официално изявление на Министерството на финансите на САЩ.

Преди да поеме ръководството на „Евин“, Фарзади е работил 10 години в затвора „Дизел Абад“, където „е организирал публични ампутации на престъпници, осъдени за дребни престъпления“, според американските власти. В периода, когато е оглавявал затвора „Фашафуейе“, по-известен с нарицателното "Големия затвор на Техеран", Фарзади е „наглеждал изтезанията и малтретирането на затворници“.

В изявление на Европейския съюз от април 2025 г. бяха въведени санкции срещу Фарзади и срещу редица други лица и институции и беше осъдено „използването на съдебната система като инструмент за произволни арести“ в Иран. ЕС подчерта също така и „рязкото покачване в броя на екзекуциите“ през изминалата 2024 г. Изпълнените смъртни присъди включват жени, граждани на европейски държави, както и представители на малцинствата. Не се посочва обаче колко от тях са били политически дисиденти.

„Свободата на мнение и изразяване, религията и убежденията, както и свободата на сдружаване, са обект на все по-сериозни ограничения. Прилагат се заплашителни мерки спрямо защитници на човешките права, журналисти и политически опоненти“, се посочва още в изявлението на ЕС.

Екранна снимка с чат хронология в WhatsApp, за която се твърди, че показва съобщенията между Амир Хюсеини Фарзади и агент на израелското разузнаване.📸 Снимка: Fox News