🇮🇱⚔️🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че са установили оперативен контрол върху възвишението Али ал-Тахер в южен Ливан и подземните трасета в района. В официално изявление от 3 септември 2026 г. се посочва, че операцията е била проведена от 36-а дивизия, която в последните няколко седмици е прочистила тунелите под земята от терористите на Хизбула, част от които са били ликвидирани, а останалите са успели да се изтеглят. Усилията по извеждане на отделни съоръжения от строя продължава, а след тяхното приключване командването ще преразгледа разположението на своята отбрана в района.
Ден по-късно министърът на отбраната Израел Кац изведе на преден план политическото значение на тази операция. Превземането, подчерта той, „бележи завършека на фазата по осигуряване на контрол в зоната за сигурност в Южен Ливан“, а Израел няма да се изтеглип реди окончателното разоръжаване на Хизбула. Изявлението му беше премерено: обяви успешния завършен не на военните операции, а само на един техен етап – установяването и удържането на територията, прочистена през пролетта. По-рано министърът описа възвишението като последната опора, прикриваща Набатия – т.е. позиция, от която зависи способността на Израел да поддържа зоната в сегашната ѝ дълбочина, а не просто като поредната отделна цел.
Възвишението се издига на около 600 метра надморска височина между селищата Кфар Тебнит и Набатия ал-Фаука, на около 10 км от държавната граница между Израел и Ливан и северно от река Литани. Оттам се контролират подстъпите към Набатия и маршрутът, който свързва юга с крайбрежието и със западната част на долината Бекаа. В непосредствена близост се намира и замъкът Бофор – друга висока точка, преминала под израелски контрол в рамките на кампанията. До изтеглянето на Израел през 2000 г. на същото място се намираше една от основните му укрепени позиции в тогавашната гранична зона. Обявеното превземане на Али ал-Тахер го връща обратно под израелски контрол след повече от четвърт век.
Израелските военни описват комплекса като централния команден възел на регионалната дивизия „Бадр“ – звеното на Хизбула, отговарящо за сектора северно от Литани. Публичната позиция на организацията за неговото значение беше двусмислена още преди самия щурм: говорител на Хизбула заяви, че израелското командване преувеличава военното значение на мястото, но в същото изявление обеща групировката да го брани, доколкото може. Reuters описа билото като един от основните израелски оперативни приоритети в края на август, когато ударите с дронове по обкръжените там бойци се превърнаха в ежедневие.
Според израелското изявление подземните обекти са включвали командни центрове, складове за оръжие, помещения с генератори на ток, спални, бани и кухня – инфраструктура, която позволява едновременно на бойци да ръководят действията си и да остават под земята продължителни периоди от време. Комплексът е описван от IDF като стратегическа мрежа, изграждана в продължение на две десетилетия с финансиране и планиране от Революционната гвардия на Иран.
По версията на IDF овладяването е протекло на два етапа. Първо инженерни подразделения са обследвали и картографирали горната площадка и са разрушили изходите, замаскираните отвори, огневите позиции и складовете на земната повърхност. Вторият етап – откриването на подземните системи, прикрити из гъста растителност и скали – е бил за като най-трудния. В него са участвали бригада „Командо“ и инженерното специално звено „Яхалом“, а дивизията е действала под командването на бригаден генерал Ифтах Норкин.
Официална цифра за убитите не беше обявена. Израелски военен източник каза пред вестник „Маарив“, че в галериите са били открити 15 тела. Близкият до Хизбула ливански ежедневник „Ал-Ахбар“ обяви, че убити са били двама, а Али ал-Тахер не представлява единен обект, а обширна поредица от свързани помежду си съоръжения, поради което достъпът до някои от тях не е равнозначно на поет контрол върху цялата мрежа. По-рано ирански източници говореха за 70-100 бойци, намиращи се в обкръжение под земята. „Ал-Ахбар“ представя и противоположна оценка на загубите, според която загубите на израелските сили в сраженията за билото надхвърлят тези на Хизбула, без да уточнява конкретна цифра. Самата организация не потвърди, че е загубила позицията, а депутат от нейното политическо крило описа израелския успех в направлението като развитие, което „не е катастрофа“.
Ден преди израелското съобщение Reuters предаде, че освен бойци на Хизбула в подземните помещения е имало е поне 12 представители на Революционната гвардия, сред които най-малко двама висши офицери. Според репортаж на агенцията Иран е предупредил САЩ в средата на август, че пълномащабна офанзива срещу височината ще доведе до мащабна иранска атака, а американският натиск е постигнал отлагане на щурма, но нищо повече от това. Служител на Белия дом оцени това твърдение като неточно. Израелската армия от своя страна заяви, че по време на действията в галериите там не е имало ирански съветници или представители на силите „Ал-Кудс“ – звено за задгранични операции на Революционната гвардия. Кац от своя страна отговори публично на предупреждението, като заяви, че иранска атака би освободила Израел от всички досегашни ограничения, което ще донесе след себе си удари по цялата инфраструктура на Иран, включително енергийната.
Ливанският фронт е активен от 2 март, когато Хизбула изстреля залп от ракети по северен Израел в знак на подкрепа към Ислямската република след съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел, която доведе до ликвидирането на върховния лидер Али Хаменей още през първите си 12 часа, когато бяха отчетени над 900 отделни удара. Сухопътната операция на IDF на ливанска територия започна на 16 март, за следващите няколко седмици прочисти десетки населени места и достигна река Литани в източната ѝ част. По данни на Министерство на здравеопазването в Бейрут при израелските операции са загинали над 4300 души, а поне 340 000 цивилни са били вътрешно разселени и остават откъснати от домовете си.
Опитите за постигане на примирие бяха няколко, а не само едно. Действащото споразумение, влязло в сила от 19 юни, беше постигнато с посредничеството на САЩ, Катар и Иран, и още от самото си начало претърпя провал, заради системни нарушения и от двете страни. Районът на Али ал-Тахер де факто остана извън това прекратяване на бойните действия. Когато примирието влезе в сила, под самото възвишение бяха останали десетки бойци, а Израел предпочете да ги обкръжи, вместо да предприеме незабавен фронтален щурм.
Обсадата на района продължи с месеци. Израелските сили прекъснаха водоснабдяването на съоръжението и сваляха дроновете, с които Хизбула опитваше да извърши доставки на храна и вода, организираха засади при изходите, а шахтите попадаха под моментален обстрел от стрелково оръжие и гранати, а по-късно и от авиация. Ирански представители смятат, че всеки опит за доставка е завършвал със смъртта на изпратения куриер. Пълна изолация обаче така и не е била постигната: според Reuters обкръжените са запазили достъп през северните подстъпи дори след затягането на блокадата.
Паралелно се озвършваха опити позицията да бъде доброволно предадена на ливанската армия, вместо да се налага нейното превземане с военна сила. Президентът Жозеф Аун предложи бойците на Хизбула да се изтеглят, а на тяхно място да влязат ливанските части. Вашингтон подкрепи идеята, както и председателят на парламента Набих Бери, но военното командване в Бейрут имаше резерви, а Хизбула отказа. Доводът на терористичната групировка беше, че евентуално отстъпване на билото ще доведе до искания за изтегляне и от нови обекти северно от Литани, което според нея би излязло извън рамката на Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН, уреждаща присъствието на въоръжени формирования в Южен Ливан от 2006 г. насам.
Този отказ не представляваше изолиран епизод, а поредния такъв от последователна серия. Още на 26 юни държавният секретар на САЩ Марко Рубио обяви тристранно споразумение: поетапно изтегляне на Израел в замяна разгръщане на ливанската армия, което се извършва едновременно с процес по разоръжаване на всички недържавни военни формирования. Генералният секретар на Хизбула Наим Касем отхвърли изцяло и тази схема. Механизмът все пак проработи на други места: в пилотните селища Фрун, Срифа и Заутар ал-Гарбия ливанските войски влязоха безпроблемно след изтеглянето на израелската армия, а от последното сред трите изброени това се случи на 20 и 21 юли. При обсаденото възвишение обаче схемата се провали.
Евентуалното поемане на позицията от ливанската армия идва в момент, когато две от основните външни опори за нея отслабват или стават по-несигурни. Военната помощ от САЩ се предоставя от 2006 г. насам, но Конгресът я обвързва с разоръжаването на Хизбула, а присъствието на UNIFIL вече има фиксиран краен срок. Поемането на позиция, която има реална опасност да попадне под обстрел от IDF в отговор на отказа на Хизбула да се изтегли, би поставило ливанските войски в района между двете воюващи страни, без тя да разполага с достатъчен ресурс сама да наложи и поддържа контрол.
След отказа Израел премина към поетапно поемане на контрол върху района. През август по височината започнаха все по-чести удари с дронове, а премиерът Бенямин Нетаняху заяви публично, че военните ще „действат с пълна сила в Ливан“ и ликвидират бойци, включително на обсаденото възвишение. Иранското предупреждение до Вашингтон дойде в средата на същия месец. Щурмът в крайна сметка се състоя. Това показва, че евентуалното му по-ранно отлагане не е довело до отказ от операцията, но само по себе си не опровергава информацията на Reuters, че американски натиск временно е забавил действията.
Най-непосредственият ефект от успеха на Израел е свързан с неговата позиция на преговорите. Властите в Бейрут предложиха свое собствено решение за Али ал-Тахер, но не съумяха да го наложат на проиранската групировка – факт, който без съмнение ще бъде напомнен по време на предстоящия кръг преговори в Рим. Шестте работни групи от месеци насам обсъждат именно схема за изтегляне на израелските сили, което да бъде последвано от непосредствено разполагане на ливанските войски. Седми кръг беше проведен на 4–6 август с участието на преговарящи Симон Карам (Ливан) и Йехиел Лайтер (Израел). Изследователката Хаят Харири разтълкува превземането като опит на Израел да укрепи позициите си на терен преди следващите преговори и предупреди, че контролът над височината отваря възможност за буферна ивица от Накура до западната част на Бекаа.
Допълнителен натиск създава и времето. Мандатът на UNIFIL изтича в края на годината, а изтеглянето на мироопазващите сили на ООН е планирано до средата на 2027 г. С това отпада и основен международен механизъм за наблюдение между двете страни.
Позицията на Техеран след описания епизод изглежда значително отслабена. Той предупреди Вашингтон, с което на практика беше очертана червена линия; Израел премина без притеснения въпросната линия, а към момента няма сигнали за предстоящ ирански ответен удар. Това мълчание само по себе си не показва дали причината за това е съзнателна сдържаност, ограничени възможности за отговор или друго стратегическо изчисление. По-ясен отговор ще дадат следващите действия на Техеран.
Налице са някои основания твърдението на Израел за пълен контрол върху района да се приема с известна доза предпазливост. „Ал-Ахбар“ настоява, че подземната мрежа е свързана, а овладяването на две трасета не означава непременно, че има контрол върху цялата мрежа. Самата Хизбула твърди, че продължаващият обстрел срещу района трудно се съчетава с твърдението, че той вече е напълно окупиран. Затова засега не е категорично потвърдено, но изглежда напълно вероятно Хизубла да е изгубила Али ал-Тахер като активен команден възел.